№ 81
гр. Благоевград, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20231200501093 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от
„**, седалище и адрес на управление: гр. София, **, чрез адв. В. Г., съдебен
адрес: гр. София, бул. „** против Решение № 445/27.06.2023 г., постановено
по гр.д. № 2428/2022 г. по описа на РС- Благоевград в частта, в която е
отхвърлен предявения от жалбоподателя иск за договорна неустойка в размер
на 313,63 лв.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на
решението на районния съд. Оспорва се извода на съда за противоречие на
клаузата за неустойка на добрите нрави. Твърди се, че решението в
обжалваната част противоречи на представените по делото писмени
доказателства. Изцяло неправилно било изложеното в решението, че се
претендира редуцирана неустойка до размер на 3 месечни абонаментни такси,
което от своя страна не можело да санира изначално недействителната клауза,
която предвиждала неустойка в по-голям размер. Решаващият извод на съда
бил неправилен и предпоставен от превратно тълкуване на т. 11 от договора,
съгласно която в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока
по вина на потребителя, то последният дължи неустойка в размер на всички
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения
срок, като максималния размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на месечните абонаменти. Твърди се, че процесният
договор е сключен на дата 17.06.2020 г. и е със срок на действие 24 месеца, а
1
неизпълнението на абоната започва от месец 08.2020 г. Изтъква се, че именно
уговорената неустойка в размер на 3 месечни абонаментни такси без ДДС
цели постигане на основните функции на неустойката: превантивна- да
стимулира страната да изпълни задължението си, обезпечителна - да осигури
точното изпълнение на договора и обезщетителна - да компенсира вредите,
възникващи за кредитора от неизпълнението на договора.
Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната
част и уважаване на предявения иск за неустойка.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна, която в
предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената
въззивна жалба, не е депозирала такъв.
Съдът след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното по делото ч.гр.д. № 1728/2022 г. по описа на РС-
Благоевград се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 913/25.07.2022 г., с която е разпоредено
длъжникът А. Т. М. да заплати на заявителя „Йеттел България“ ЕАД следните
суми: 83,69 лева- незаплатена цена за месечни абонаментни такси и получени
мобилни услуги по договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер
** от дата 17.06.2020 г. за периода от 05.07.2020 г. до 04.09.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда (22.07.2022 г.) до окончателното погасяване; сумата от
313,63 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договора абонамент,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда (22.07.2022 г.) до окончателното погасяване, както и
разноските в заповедното производство -25,00 лева- платена държавна такса и
180,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на
длъжника чрез залепване на уведомление, като заявителят е депозирал в
указания от съда срок установителен иск за установяване дължимостта на
посочените в заповедта за изпълнение суми.
От приет като доказателство по делото договор за мобилни услуги от
17.06.2020 г. се установява, че между ответника по иска А. Т. М. като
потребител и „Теленор България“ ЕАД (с настоящо наименование „Йеттел
България“ ЕАД) като оператор е сключен договор за предоставяне на
мобилни услуги с предпочетен номер **, абонаментен план интернет 29.99,
месечен абонамент 29.99 лв. на месец, промоционален месечен абонамент
25,99 лв. на месец за 24 мес. (лоялен клиент). Въз основа на договора за
мобилни услуги на ответника е предоставен и мобилен апарат марка Tablet,
модел Lenovo Tab M7 4G Black, IMEI: **, цена в брой или обща лизингова
цена с абонаментния план- 29,99 лв., стандартна цена на устройството (в
брой, без абонамент) - 349,90 лв., отстъпка от стандартната цена- 319,91 лв.
В договора е уговорено, че в случай на прекратяване на договора преди
2
изтичане на срока по вина или по инициатива на потребителя или при
нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с
него, в това число приложимите Общи условия, потребителят дължи за всяка
СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: а) неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Месечният абонамент, приложим за нуждите на начисляване на неустойка, е
най-високият според условията на плана. Потребителят дължи и
възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от
разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент според
условията на плана, в случай, че са били налице отстъпки и/или различна
стойност на месечни абонаменти; и б) в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или по
предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи
и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой,
без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване
на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или
съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства
на оставащия срок на договора.
За ползваните от ответника мобилни услуги ищецът е издал следните
фактури: фактура № **********/05.08.2020 г. за отчетен период 05.07.2020 г.-
04.08.2020 г. на стойност 62,86 лв., фактура № **********/05.09.2020 г. за
отчетен период 05.08.2020 г. - 04.09.2020 г. на стойност 89,75 лв., в т.ч. баланс
от предходен период 62,86 лв. и фактура № **********/05.11.2020 г. за
отчетен период 05.10.2020 г. - 04.11.2020 г. на стойност 397,32 лв., в т.ч.
баланс от предходен месец 83,69 лв. и неустойки предсрочно прекратяване на
договори за услуги 313,63 лв.
При така установената фактическа обстановка и с оглед събраните по
делото доказателства, първостепенният съд е признал за установено, че А. Т.
М. дължи на „Йеттел България“ ЕАД следната сума, която е била предмет на
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 913 от 25.07.2022 г., издадена по
ч.гр.д. № 1728/2022 г. на Районен съд - Благоевград, а именно: 83,69 лв.-
незаплатена цена за месечни абонаментни такси и получени мобилни услуги
по договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер ** от дата
17.06.2020 г. за периода от 05.07.2020 г. до 04.09.2020 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда
(22.07.2022 г.) до окончателното погасяване и е отхвърлил иска за сумата от
313,63 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда (22.07.2022 г.) до окончателното погасяване. За да
постанови така обжалвания акт първоинстанционният съд е приел, че
претендираните като незаплатени и падежирали преди прекъсването на
изходящите обаждания на ответника месечни абонаменти се дължат
3
авансово, за да се осигури през следващия месец от страна на ищцовото
дружество достъп до услугите, за които е бил сключен индивидуалният
договор за мобилни услуги, като няма доказателства същата да е била
предплатена и е уважил претенцията досежно незаплатената цена за месечни
абонаментни такси и получени мобилни услуги по договор за мобилни
услуги. По отношение на претенцията за неустойка, районният съд е приел,
че същата е нищожна, не може да породи материалноправните последици,
към които е ориентирана, поради което тази претенция е неоснователна.
Настоящият съдебен състав намира първоинстанционното решение за
валидно и допустимо.
Предявеният иск е процесуално допустим, доколкото е подаден в срока
по чл. 415, ал. 1 ГПК, предвид връчването на издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по реда на чл. 47 ГПК. В
тази връзка е налице активна, съответно и пасивна процесуална легитимация
и правен интерес от предявяване на иска.
Разгледана по същество, доколкото въззивният съд е ограничен с
оплакванията в жалбата съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. второ от ГПК,
същата се явява неоснователна по следните съображения:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е установяване
съществуването на вземане за неустойки за предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги от 17.06.2020 г. Събраните по делото писмени
доказателства установиха по несъмнен релевираните в исковата молба
облигационни обвързаности между страните, по силата на които въззивникът
е предоставил на въззиваемата страна един брой СИМ карта за номер **,
както и достъп до мобилната мрежа на оператора.
В договора за предоставяне на мобилни услуги се съдържа клауза,
според която в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока
по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това
число приложимите Общи условия, потребителят дължи за всяка СИМ карта,
по отношение на която е налице прекратяване неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Месечният абонамент, приложим за нуждите на начисляване на неустойка, е
най-високият според условията на плана. Потребителят дължи и
възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от
разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент според
условията на плана, в случай, че са били налице отстъпки и/или различна
стойност на месечни абонаменти. В случая претендираните от оператора
неустойки за едностранно предсрочно прекратяване на договора се основават
на договорености, регламентиращи максимален размер на неустойката –
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на
4
въззивника за прекратяване на договора за мобилни услуги. По делото
липсват доказателства за това, че договорът за мобилни услуги е развален
поради неизпълнение на задължения по тях. Ищецът се позовава на
разпоредбата на чл. 75 от ОУ, посочвайки, че при неизпълнение на
задълженията от страна на потребителя може едностранно да прекрати
индивидуалния договор на ответника, при неспазване на което и да е
задължение по част XIII от ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на
някое от другите задължения на потребителя. В тази връзка настоящият
състав намира, че ищецът не е доказал надлежното прекратяване на
процесния договор за мобилни услуги. В чл. 19а от ОУ изрично е предвидено,
че при прекратяване на договора едностранно от страна на абоната,
последният дължи едномесечно писмено предизвестие. В чл.19в от ОУ
самият доставчик на услуги е предвидил, че същият дължи едномесечно
писмено предизвестие при едностранно прекратяване по негова инициатива
на договор, но само при наличието на конкретни хипотези. В случаите на
неплащане на дължими суми от абоната в ОУ ищецът не е предвидил
хипотеза на предварително уведомяване на абоната, че следва прекратяване
на договора – чл. 19б. Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме,
че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите
правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване
с изявление в същата форма. Този извод не се опровергава от клаузата на чл.
19б от ОУ, която предвижда възможност за едностранно прекратяване на
договора от оператора при неизпълнение от страна на длъжника, но не
урежда хипотеза на автоматично прекратяване на договора без насрещната
страна да бъде уведомена за това. Когато развалянето се извършва
извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване
на предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е
следвало да бъде даден, от момента на достигане на уведомлението до
длъжника (така Решение № 76 от 13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г. на ВКС,
I т. о.). Видно от съдържанието на ОУ прекратяването и спирането на достъпа
до услугите са уредени отделно, поради което не може да се приеме, че
преустановяването на услугата от оператора е равнозначно на прекратяване
на облигационната връзка. По делото няма данни въззивникът да е отправил
писмено изявление, което да е достигнало до длъжника за предсрочно
прекратяване (разваляне) на договора. Издаването на фактура с начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора не е равносилно на
писмено изявление на кредитора до потребителя с уведомление за
прекратяване/разваляне на договора, доколкото потребителят следва да бъде
адресат на писменото изявление, прекратяващо договора, а не толкова на
фактурата, която е счетоводен документ и следва да има определеното по
закон съдържание. Изложеното налага извода, че за оператора не е
възникнало право за неустойка по т. 11 от договора за мобилни услуги, въз
основа на която се претендират процесните вземания.
Отделно от горното, клаузите в договора за мобилни услуги,
5
регламентиращи задължение за потребителя, в случай на едностранно
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, по вина или
инициатива на потребителя, в размер на сумата от трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, са неравноправни, доколкото в случая
аналогична неустойка в полза на потребителя, дължима от оператора, не е
предвидена. Постигнатите по този начин неустоечни уговорки създават
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, тъй
като същите са в очевидна вреда на потребителя, т.е. не отговарят на
изискванията за добросъвестност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
Доколкото ответникът е физическо лице, на което по силата на сключения
договор са били предоставени мобилни услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, то същият се явява
потребител по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, и се ползва от защитата на
потребителите, предвидена в ЗЗП. Настоящата инстанция счита, че клаузата, с
която е уговорена неустойката се явява неравноправна и съответно нищожна
на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП,
тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения
да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Констатираната
неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП на клауза на
потребителски договор, която не е индивидуално уговорена, няма за
последица намаляване на неустойката до размер, който не е необосновано
висок, а води до нейната нищожност на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Получаването на неустойката, предвид начина по който е уговорена
предполага заобикаляне и на чл. 143, ал. 2, т. 15 ЗЗП, тъй като налага на
потребителя да изпълни своите задължения - да плати абонаментните такси за
три месеца, при това стандартните, а не договорените, без операторът реално
да предоставя мобилни услуги за същия период. Уговорката за неустойка в
процесните договори съдът намира и за неясна и в противоречие с
изискването на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, тъй като не е ясно и по разбираем начин
посочено нито с каква част от ползвана отстъпка се завишава неустойката,
нито какъв е размерът на отстъпката. В случая потребителят е заставен да
тълкува волята на по-силната страна, за да определи какъв би бил размерът на
дължимата неустойка, което евентуално ще дължи при отказ от договора, и
дали този размер не би бил необосновано завишен с оглед евентуалните вреди
за мобилния оператор.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба относно неустойката
за предоставено устройство. Видно от договора на потребителя е предоставен
мобилен апарат марка Tablet, модел Lenovo Tab M7 4G Black, IMEI: **, цена в
брой или обща лизингова цена с абонаментния план- 29,99 лв., стандартна
цена на устройството (в брой, без абонамент) - 349,90 лв., отстъпка от
стандартната цена- 319,91 лв. Тъй като по делото не е доказано надлежно
прекратяване от страна на въззивника на процесния договор за мобилни
услуги от 17.06.2020 г., то не е осъществен фактическият състав на уредената
в същия неустойка за предоставено за ползване устройство.
6
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези
на районния съд, въззивната жалба се явява неоснователна, а решението в
обжалваната част следва да бъде потвърдено.
С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 445/27.06.2023 г., постановено по гр.д. №
2428/2022 г. по описа на РС- Благоевград в обжалваната част, в която е
отхвърлен предявения от „**, седалище и адрес на управление: гр. София, **,
чрез адв. В. Г., съдебен адрес: гр. София, бул. „** иск по чл. 422 ГПК против
А. Т. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ж.к. „** за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 313,63 лева- неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда (22.07.2022 г.) до
окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 913 от 25.07.2022 г. по ч.гр.д. №
1728/2022 г. по описа на РС- Благоевград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7