РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Шумен, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В. П. И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630201466 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 23-0000377 от 18.05.2021г. на Директор
на Регионална дирекция „АА“ гр. Варна , с което на Д. СТ. Д. от с. Д., обл. Р. е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/лева на основание чл.93,
ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/, за нарушение на чл.87, т.3 от Наредба
№ 33 от 03.11.1999г. на МТ.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание се явява лично и изцяло поддържа жалбата. В деловодството на
ШРС са постъпили писмени бележки по същество от упълномощен процесуален
представител на жалбоподателя.
За РД “Автомобилна администрация” гр.Варна - административно-наказващ орган,
издал наказателното постановление, призован, съгласно императивната разпоредба на чл.61,
ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е неоснователна. ШРС, след като
взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 17.02.2021г., жалбоподателят Д. СТ. Д. извършвал обществен превоз на товари
/живи пилета/ по маршрут от с. И., обл. Шумен за гр. Р., с товарен автомобил „Скания
П93МЛ“от кат. N3, с рег. № РР61 02ВК, собственост на превозвача „Г.-1991“ ЕООД.
1
Бил спрян за проверка около 11,15 часа на 17.02.2021г., по път II-73, км.10, около 1
км. от разклон за с. И., в посока гр. Шумен.
В хода на извършената проверка, свид. ИВ. Д. ИВ. – инспектор в РД „АА“ - Варна
установил, че в момента на проверката: „Водачът извършва обществен превоз на товари,
видно от пътен лист № 322667 от 17.02.2021г.с превозно средство от кат. N3, за чието
управление се изисква СУМПС от кат. „С“, без да притежава валидна карта за
квалификация и след направена справка в информационната система на ИА „АА“ – София
се установи, че няма издавана карта.“
За констатираното нарушение свид. И. съставил Акт за установяване на
административно нарушение серия А-2020 № 289335 от 17.02.2021г., в който посочил, че с
горното деяние –„Водачът извършва обществен превоз на товари, без да притежава
валидна карта за квалификация“, е нарушена разпоредбата на чл.87, т.3 от Наредба № 33 от
03.11.1999г. на МТ.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него без
възражение. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал
писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 23-
0000377 от 18.05.2021г. на Директор на Регионална дирекция „АА“ гр. Варна, с което на Д.
СТ. Д. е наложено административно наказание “глоба”, в размер на 2 000 /две хиляди/ лева
на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/ за нарушение на
чл.87, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя, както и
от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на свидетеля следва да се кредитират като последователни,
безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Производството е от административно- наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно. Предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно -наказващия орган. Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН,
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред.
При така установената фактическа обстановка, съдът установи, че при съставяне на
акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са
описани достатъчно пълно и ясно, както в акта, така и в наказателното постановление,
поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.
Съгласно разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П, водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при
2
първо нарушение.
Съгласно чл.87 от Наредба № 33 /1999г. на МТ , водачът на автомобил за
обществен превоз на товари отговаря на следните изисквания:
1. Да притежава свидетелство за управление, валидно за съответната категория
МПС;
2. (доп. - ДВ, бр. 50 от 2000 г., изм., бр. 108 от 2002 г., бр. 46 от 2006 г., бр. 48 от
2018 г.) Да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата;
3. (нова - ДВ, бр. 13 от 2011 г., доп., бр. 52 от 2012 г., изм., бр. 48 от 2018 г.) Да
притежава валидна карта за квалификация на водача, по смисъла на наредбата по чл.
7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че на датата на
извършване на проверката от органите на РД “Автомобилна администрация” гр. Варна,
жалбоподателят, като водач на товарен автомобил, извършващ обществен превоз на товари
между два пункта на територията на Република България, видно от пътен лист за
извършване на обществен превоз, в момента на проверката не притежава валидна карта за
квалификация на водач. Отразената в акта за установяване на административно нарушение и
в наказателното постановление фактическа обстановка се потвърждава по безспорен начин
от разпита на свидетеля. На практика това не се оспорва и от самия жалбоподател.
Съдът намира за неоснователно възражението, направено в писменото становище по
същество, че липсват доказателства за компетентността на актосъставителя и на наказващия
орган. Съгласно чл.37, ал.1, б.“а“ от ЗАНН, актовете могат да съставят длъжностните лица,
посочени изрично в съответните нормативни актове. В чл.92 от ЗАвт.П е посочено, че в
изпълнение на задълженията си по чл.91, длъжностните лица извършват проверки и
съставят актове за констатираните нарушения, а това са длъжностните лица от
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Свидетелят И. Д. И., който е
инспектор в РД „АА“ – Варна и на който е връчена длъжностна характеристика на
22.12.2020г. безспорно е от кръга на длъжностните лица, които съгласно чл.92 от ЗАвт.П
може да съставя актове за установяване на административно нарушение. По делото е
представена Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, от която е видно, че директорите на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ са упълномощени да издават
наказателни постановления за установени нарушения на регламенти на Европейския съюз,
Закона за автомобилните превози, Закона за движение по пътищата и подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на тях. На съда е служебно известно и след справка
констатира, че П. И. Ц. изпълнява длъжността „директор на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ Варна.
Съдът намира за неоснователни и другите изложени доводи в писмените бележки по
същество. Наличието на трудов договор между жалбоподателя и „Г.-1991“ ЕООД е
ирелевантно за случая. Факта, че именно жалбоподателя е управлявал на 17.02.2021г. – деня
на проверката, товарен автомобил и е извършвал обществен превоз на товари без да
притежава валидна карта за квалификация, без изобщо да му е издавана такава е достатъчно
основание за налагане на наказание на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П. Разпоредбата на
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм., бр. 60 от
3
2020 г., в сила от 7.07.2020 г.) предвижда , че водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари, без издадено за
моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които
се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2 000 лева, при първо нарушение.
Административно-наказателната разпоредба не изисква наличие на трудов договор с
работодател.Наличието на трудов договор с „Г. -1991“ ЕООД би довело да носене на
административно- наказателна отговорност по чл.96г от ЗАвт.П за работодателя, но не е
условие за санкциониране на водача, извършващ обществен превоз на товари без издадена
карта за квалификация.
Нормата на чл. 93, ал.2 от ЗАП регламентира, че водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз
на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 100 лв.
От анализа на описаните норми следва извод, че чл. 93, ал.2 от ЗАП се прилага в
случай, че водачът има валиден и действащ към момента на проверката документ, но не го
представя в момента на проверката. В конкретния казус не сме изправени пред такава
ситуация, доколкото валиден към момента на проверката документ, а именно удостоверение
за психологическа годност, жалбоподателят няма и съдът намира, че санкционната норма по
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП е относимата и правилно приложена за извършеното.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това
нарушение санкционна разпоредба и го е санкционирал съобразно размера на посочената
разпоредба, като се е съобразил, че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не
е предоставил на административно-наказващия орган възможност за преценка при
определяне на размера, поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения
и фиксиран размер.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за прилагане на
чл.28 от ЗАНН в конкретния казус. По аргумент от разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на
предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да
не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. С
издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил
становището си, че случаят не е маловажен. Съобразно Тълкувателно решение № 1/12. 12.
2007г. на ОСНК на ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Преценката
на съда е относно материалната законосъобразност на наказателното постановление от
гледище на нормата на чл.28 от ЗАНН. Настоящата инстанция намира, че не е налице
хипотезата на чл. 28, б."а" от ЗАНН, касаеща маловажност на деянието. Преценката за
маловажност следва да се прави на базата на всички установени по делото факти, касаещи
вида на нарушението, начина на извършване и други, които от своя страна обуславят по-
ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от същия вид. В случая не са налице обстоятелства,
които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. С деянието, обявено за
наказуемо се засягат обществени отношения, касаещи законово регламентирания ред за
извършване на обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и
конкретно документите, които водачите, извършващи такъв превоз, следва да представят на
4
контролните органи, който ред, предвид завишените изисквания при осъществяването му и
предвидените високи санкции за нарушаването му, се ползва с висока степен на защита.
Освен това, деянието не е резултатно - не е свързано с настъпване на вреди, за да е
възможно тяхната липса или незначителност да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло
при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, актът за установяване на
административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите,
съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното
наказателно постановление – тези на чл.53 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата - като
неоснователна и недоказана, следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0000377 от 18.05.2021г. на Директор на
Регионална дирекция „АА“ гр. Варна, с което на Д. СТ. Д., с ЕГН ********** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 2 000 /две хиляди /лева на основание чл.93,
ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/, за нарушение на чл.87, т.3 от Наредба
№ 33 от 03.11.1999г. на МТ, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5