Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 341 /12.08.
Година 2020 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд
IV – ти наказателен състав
На единадесети август Година
2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Наташа Динева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00981 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, №3359461,
издаден от ОД МВР – Перник, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал.2,
т.5 от ЗДвП на К.В.П. с ЕГН ********** ***, е наложена глоба в размер 400 лева за
нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е
постъпила жалба от К.П., чрез пълномощника адв. Й.Т., в която се излагат
възражения, че е издаден в нарушение на закона, при неспазване на процесуалните правила, че събраните
доказателства не установяват описаното в съдържанието му нарушение, както и че
наложеното административно наказание е неправилно определено. Моли за отмяна на
издадения електронен фиш като незаконосъобразен и необоснован.
В съдебното производство,
жалбоподателят – редовно призован, не е участвал лично, не е представляван и от
пълномощника.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник,
не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не е
участвал.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84
от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира
за установено следното:
На 31.01.2020
г., около 12.20 часа, по път I-6, общ. Перник, в посока към гр.
София, се движело МПС - л.а. “Мицубиши Каризма 1.8“, с рег. №***. В района на км.
81+400 на посочения път, с преносима система за контрол на
скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, насочена към приближаващия
трафик, се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни
средства в стационарен режим чрез заснемане. На около 300 м. преди мястото, на
което била установена системата за контрол на скоростта, на пътя имало поставен
пътен знак В 26, въвеждащ ограничение на
скоростта от 60 км/ч.. В 12.22 часа през обсега на преносимата система за
контрол на скоростта преминал и горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител,
работил със системата за контрол на скоростта попълнил протокол
/приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по
пътищата .
При обработка
на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на МПС, бил изготвен
електронен фиш, в който били въведени
данни за това, че след навлизане на превозното средство в контролираната зоната
е измерена скорост на движение от 110 км/ч. /получена след приспадане на
допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/.
След
справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е
извършено нарушението е собственост на ФЛ – К.В.П.. Затова и с оглед
разпоредбата на чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП срещу него бил издаден електронен
фиш серия К, №3359461 на ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, му била наложена глоба 400 лв. за
извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Електронният
фиш е връчен на жалбоподателя на 28.05.2020г., след което същият не упражнил
правата си по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен
начин като взе предвид приетите писмени доказателства: разпечатка от
показанията на техническото средство – снимка №11743D0/0195247, протокол
за използване на АТСС, рег. № 1158р-1238/13.02.2020г., справка от ЦБД – КАТ за регистрация
и собственост на МПС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване на преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в
регистъра на одобрените за използване средства за измерване, с приложение към
удостоверението, протокол от проверка №248-ИСИ/11.12.2017г. и
№52-С-ИСИС/30.09.2019г. на БИМ, разписка, както и писмо, изх. №11-00-159/10.07.2020г. на Директор ОПУ – Перник.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.
При извършена служебна проверка за
законосъобразност, съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на
електронния фиш, от гледна точка условията за издаването му и изискванията към съдържанието му регламентирани в чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, както и относно правното
квалифициране на нарушението и основанието за наказване.
Обжалваният
електронен фиш е нередовен от
процесуална страна. Съгласно посочената законова норма, електронният фиш следва
да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Всички тези данни формално са изложени в
съдържанието на процесния електронен фиш, но в частта относно описанието на
нарушението, нарушената норма и приложената административнонаказателна
разпоредба, това е станало по начин, непозволяващ формиране на несъмнен извод
относно правилността на дадената квалификация на нарушението, пътната структура, при която същото е установено, законосъобразното посочване на приложимата санкционна
норма и
основанието за ангажиране на административнонаказателна отговорност.
Съображенията са следните:
Отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Нарушената законова
разпоредба е означена неточно. Констатацията
за наличието на пътен знак, установяващ съответно ограничение на скоростта в
контролирания с АТСС участък, е обстоятелство относимо към елементите от
състава на нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, което е самостоятелно такова и различно от
нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което
не следва да се обвързва с него.
В същото време, за превишаване
на разрешената максимална скорост санкциите са установени в разпоредбата на
чл.182 от с.з., вида и размера на които са определени в зависимост от
стойността на конкретното превишаване на скоростта. Санкциите, предвидени в
чл.182, ал.1 и ал.2 ЗДвП са диференцирани с оглед обстоятелството дали превишаването
на скоростта е извършено в населено
място /ал.1/ или извън населено място /ал.2/, като в последния случай
отговорността е смекчена, с предвидени по-леки наказания от тези за същото
нарушение, извършено обаче в населено място. Поради това, от гледна точка изискването електронния
фиш да съдържа точно описание на нарушението и ясна констатация относно
нарушената разпоредба, в съдържанието му задължително следва да се посочи дали
превишаването на максимално разрешената скорост е извършено в населено място
или извън него, тъй като това обстоятелство е съществен признак от състава на
административното нарушение и предопределя приложимата санкционна норма, т.е.,
една и съща стойност на превишението, във всяка от двете хипотези предпоставя
различна по тежест отговорност.
В случая,
такава изрична констатация липсва в съдържанието на ЕФ, тъй като е посочено, че
нарушението, установено чрез АТС № 11743d0 /преносима система за контрол на
скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1/, е
извършено на път път I-6, км. 81+400, общ. Перник, бензиностанция NPC. Само по себе си мястото е достатъчно индивидуализирано, но изричен
запис дали то попада в населено място или извън такова, няма. Същите данни относно мястото на контрол са
удостоверени и в съставения протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 г., приет като
писмено доказателство. Вписванията в ЕФ и протокола, че мястото на нарушението
е на територията на община Перник индикира съответствие с дадената квалификация
по чл.182, ал.2 от ЗДвП, но е в явно противоречие със служебно събраните
допълнителни писмени доказателства. В писмо, изх. №11-00-159/10.07.2020г. на Директор ОПУ Перник е посочено, че км.
81+400 на път I-6 попада в рамките на населеното място гр. Перник, началото на
което е сигнализирано с пътен знак Д11 на км.74+150 /ПВ Батановци/, а краят му
– с ПЗ Д12 на км. 87+718 /ПВ Даскалово/. Събраните сведения от администрацията,
стопанисваща пътя, дават информация и за това, че в посочения
участък от пътя с ПЗ В26 е разрешена скорост
от 60 км/ч.
Изложеното
мотивира извод, че установените чрез събраните доказателствени материали фактически
обстоятелства относно мястото на нарушението, съответната пътна структура и скоростен
режим са неточно квалифицирани и с електронния фиш незаконосъобразно на
жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП за превишаване на разрешената скорост извън
населено място. Отсъства съответствие между отразената фактическа обстановка
и вменения на жалбоподателя административнонаказателен състав.
Констатираното в горния смисъл противоречие в обжалвания административнонаказателен акт представлява
съществено нарушение на процесуалните правила и ограничава правото на защита на
нарушителя, в частност възможността му да разбере за какво нарушение е наказан,
въз основа на какви факти и каква е правната квалификация на деянието, за което
е ангажирана административнонаказателната му отговорност .
Изложеното е достатъчно основание за отмяна
на обжалваното наказателно постановление.
Преквалифициране на нарушението по чл.182, ал.1, вр. чл.21, ал.2
от ЗДвП е недопустимо, тъй като предвид конкретното превишаване на
скоростта /с 50 км/ч./, приложима за нарушението би била нормата на чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП, предвиждаща по-високо по размер наказание от наложеното. Утежняване положението на жалбоподталея не е възможно, предвид
образуването на производството по негова жалба.
Въпреки изхода на делото и упълномощаването на адвокат
за процесуално представителство, съдът не присъжда разноски за адвокатско
възнаграждение, тъй като няма данни такова да е заплатено от жалбоподателя, а и
липсва съответно искане.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К, №3359461,
издаден от ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал.2,
т.5 от ЗДвП на К.В.П., с ЕГН **********, с адрес ***, е наложена глоба в размер
400/четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ