Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На четвърти
февруари две хиляди двадесет и първа
година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар: Неше Реджепова
като
разгледа докладваното от съдията
а.н.д. № 3956 по описа за
2020 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „С.1“ ЕООД против НП №
23-0000640 от 26.06.2020г.
на и.д. Директора на
Регионална дирекция АА – гр.Варна, с което за нарушение
на чл.25
от Наредба № 11 от 31.10.2002г.
на МТС
на дружеството е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
В жалбата, се излагат
аргументи, че издаденото наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в присъствие само на един свидетел при
изискуеми по закон поне двама, както и в пълно отсъствие на конкретно описание
на нарушението. Излага се, че от текста на издадените АУАН и НП не става ясно
кой е субекта – автор на нарушението физическото лице непредставило документите
(управител или друго оправомощено лице) или
юридическото лице. Не ставало ясно на следващо място дали изискуемите документи
са били налични, но непредставени поради определени обстоятелства или изобщо не
са съществували такива документи. Излага доводи за приложение на разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН, като посочва, че е налице и некомпетентност на органа, издал
обжалваното НК, като всички тези съображения налагат цялостна отмяна на
издаденото постановление.
В
съдебно заседание въззивникът,
редовно призован, не се явява, изпраща представител, който потвърждава
аргументите изложени във въззивната жалба, като
допълва, че от доказателствата по преписката не се установявало точно
настъпването на периода в рамките на който следвало да се отчетат процесните разрешителни.
Въззиваемата
страна РД Автомобилна Администрация-Варна, не изпраща представител и не излага становище по същество.
Като съобрази събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 03.03.2020 г. в гр.Варна, ул."Тролейна" № 48 в административната сграда на
РД "АА" Варна, дружеството превозвач "С.1" ЕООД, притежаващо лиценз № 16874 от 03.02.2017г. за международен автомобилен превоз на товари, валиден до 02.02.2027г., следвало да отчете в законоустановения
срок 01.03.2020г. получени разрешителни с № 072423 за територията на Украйна и № 1332216 за територията на Русия, издадени по реда на Раздел III от
Наредба № 11/31.12.2002г. на MTC за 2019г.
Гореописаните Разрешителни са издадени на
"С.1" ЕООД за товарен автомобил с рег.№ В9868НА, с който е извършен
международен превоз на товари от гр.Ямбол, Р.България до гр.Ростов на Дон,
Русия, видно от международна товарителница CMR от 20.12.2019г., приключил на 28.12.2019г. Разрешителните са получени на основание резервация на разрешителни № 39E33MA3 направена на 20.12.2019г.
Посочените разрешителни не били
отчетени до 01.03.2020г. поради което св. Б.Г. съставил и предявил на
управителя на дружеството С.И.С. в гр.Варна, ул."Тролейна" № 48, в административната сграда на РД "АА" Варна, акт за
установяване на административно нарушение от дата 27.05.2020г.
Въз основа на така
установеното в АУАН било издадено и оспорваното наказателно постановление,
предмет на разглеждане в производството, което възприело изцяло фактическите и
правни констатации, направени с акта, като било прието, че дружеството е
допуснало нарушение на разпоредбата на чл. 25 от Наредба № 11
от 31.10.2002г. на МТС, поради което на дружеството е наложено наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява
и потвърждава
от събраните по делото доказателства, а именно от писмените доказателства, съдържащи се в преписката по АНП, както и от гласните доказателства – показанията на св. Г.,
които са конкретни, подробни, логични и непротиворечиви и изцяло се кредитират от съда.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта
на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице,
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок
от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване
на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
НП е издадено от компетентен орган – Началника на ОО АА
Варна, въз основа на приложената Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра
на транспорта, като АУАН също е съставен от компетентно лице. Обстоятелството,
че в случая НП е издадено от лице изпълняващо длъжността по никакъв начин не
влияе на компетентността му, тъй като до избора на Директор, всички негови
правомощия се осъществяват от лицето „изпълняващо тази длъжност“.
АУАН е съставен в присъствието на упълномощен
представител на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване на
нарушението. Действително този свидетел е само един, което съставлява
процесуално нарушение, но същото според съда не е от категорията на т.нар.
съществени такива, което да води автоматично до порок на издаденото наказателно
постановление.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в
сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН, като в конкретния случай не е изтекъл
нито един от предвидените в закона давностни срокове
за изпълнение на наложеното наказание, тъй като издаденото НП към настоящия
момент все още не е влязло в законна сила.
Съдът не констатира и твърдяното нарушение и на
разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е
направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган
на изискването на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата,
при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното
административно нарушение.
Според състава на съда е безспорно установено, че
жалбоподателят, като превозвач е получил разрешителни с № 072423 за територията
на Украйна и № 1332216 за територията на Русия, издадени по реда на Раздел III
от Наредба № 11/31.12.2002г. на MTC за 2019г., с оглед на което и съгласно
разпоредбата на чл. 25 от Наредба № 11
от 31.10.2002 г. на МТС, същият е дължал отчитане пред РД "АА" – гр.
Варна на посочените разрешителни до 01 март на следващата календарна година, а
именно – до 01.03.2020г.
Като не е реализирал дължимото според закона действие,
дружеството-превозвач безспорно е осъществило състава на нарушението по на чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от Министъра на
транспорта и съобщенията, което е било установено при извършената проверка от
контролните органи.
По отношение на направеното възражение, относно неяснотата
кой следва да бъде субект на извършване на нарушението, настоящият съдебен
състав не констатира такава, доколкото редакцията на разпоредбата на чл. 25 сочи,
че това следва да бъде именно „превозвачът“, като законът допуска превозвачи да
бъдат и юридически лица. Обстоятелството дали има и кое е виновното длъжностно
лице, допуснало неотчитането на разрешителните в изискуемия срок, както и
причините за това, не са от категорията елементи, които биха могли да доведат
до екскулпиране на дружеството-превозвач, като в
случая неговата отговорност е безвиновна.
Санкцията за извършеното нарушение правилно е определена
на основание административнонаказателната разпоредба
на чл. 99, ал.4 ЗАвП. Доколкото санкционираното лице
е търговско дружество и наложената административна санкция е определена в твърд
размер, съдът не следва да разглежда въпроса относно индивидуализацията на
същата.
За пълнота, следва да се изтъкне, че извършеното
административно нарушение по чл. 25 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията, не може да се
третира като маловажно такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушения
от подобен вид засягат изрично регламентирания ред за издаване и отчитане на
разрешителните, като съдът счита че същите засягат в значителна степен
обществените отношения, които са призвани да гарантират нарушените
административни разпоредби, поради което и деянието не следва да се отличава с
маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед изложеното, подадената жалба се явява
неоснователна, а атакуваното наказателно постановление –законосъобразно,поради
което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН на ОО „АА” следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен
в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на
чл.63, ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120лева.
Производството по делото протече в две съдебни заседания,
в рамките на едно от които юрисконсултът
се е явил, делото не се отличава с фактическа или правна сложност поради което
следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от
80лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000640 от
ОСЪЖДА „С.1“ ЕООД, с ЕИК:********* да
заплати на ОО „АА” сумата от 80 лева, представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: