Решение по дело №771/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет).

Образувано е по жалба на Д. Н. Т. [ЕГН] и М. И. М. [ЕГН], действаща със съгласието на своята майка и законен представител Д. Н. Т., и двете с адрес [населено място], [жк] [адрес], подадена чрез пълномощника им адв. С. Р. от АК – Стара Загора, против Заповед за ползване на социални услуги № ЗД/Д-СТ-099/ 22.07.2024г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като по същество съображенията са за постановяването й в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че детето М. М. не е дете в риск по смисъла на § 1, т.11 от ДР на Закона за закрила на детето (ЗЗДет), поради което липсва основание както по отношение на детето, така и за родителите, да ползват социалните услуги, към които са насочени. Оспорва се приетото в мотивната част на заповедта за възпрепятстване срещите на непълнолетното дете с бащата И. Т. М., като се твърди, че непълнолетната М. М. сама формира правна воля и взема решения относно своето ежедневие. Изложени са съображения, че по отношение на детето не съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, поради което липсва необходимост на детето да бъдат предоставяни педагогическо, психологическо и правно консултиране и други социални услуги. Направено е искане обжалваната заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Социално подпомагане" – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Счита, че необходимостта от насочването на непълнолетното дете и неговите родители към ползването на социални услуги – психологично и семейно консултиране, при необходимост и услугата Контактен център, е установена и доказана по несъмнен начин, за което излага подробни съображения.

Заинтересованата страна – И. Т. М. – лично и чрез пълномощника си по делото, в представения писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че ползването на социалната услуга би способствало за установяване на устойчив и пълноценен контакт и нормални лични отношения с дъщеря му, за което излага подробни съображения.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С Решение № 438/ 08.05.2018г., постановено по гр. дело № 1279/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, по взаимно съгласие е прекратен гражданският брак на И. Т. М. и Д. Н. Т., като упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца – М. И. М. и Е. И. М., е предоставено на майката, при определен с решението режим на лични контакти между бащата и децата му. На 15.03.2023г. в Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора, отдел „Закрила на детето“, е постъпила писмена информация от И. М. относно дъщерите му Е. М. и М. М., в която е заявено, че майката – Д. Т., възпрепятства контактите и режима на лични отношения с децата му. След извършена проверка по подадената информация двамата родители - Д. Т. и И. М., са консултирани и информирани относно законовите разпоредби по ЗЗДет, СК и НК; за възможността за ползване на социални услуги в общността, както и че следва да подобрят комуникацията помежду си, отнасяща се до децата и че като родители е необходимо да поставят приоритетно важните фактори за развитието на децата – спокойствие, сигурност и стабилност. На 26.04.2023г. в ОЗД/ДСП – Стара Загора отново постъпва информация от И. М. за възпрепятстване от страна на майката Д. Т. на контактите и срещите на М. с дъщерите му, вкл. през дните, определени от съда за осъществяване на режима на лични отношения на бащата с децата. Проведена е обща среща на родителите, за информирането им за възможностите за ползване на социални услуги в общността, за способстване преодоляване на противоречията в отношенията им и нормалното протичане на режима на лични отношения на бащата с децата, с оглед най-добрия интерес на децата. На 23.05.2023г. е изготвен доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо детето М. И. М.. В доклада (л.60 и сл. по делото) подробно е описана историята на взаимоотношенията в семейството, вкл. предприетите от органите на ДСП – Стара Загора действия. Констатирано е, че след раздялата родителите са в обтегнати взаимоотношения и липсва активна комуникация помежду им по въпросите, свързани с детето. Въз основа на направеното проучване е прието, че М. М. е дете в риск по см. на §1, т.11, б. „в“ от ДР на ЗЗДет и на основание чл.15 от ППЗЗДет е открит случай на детето. С оглед осигуряване най-добрия интерес на М. М. и необходимостта да бъдат предприети мерки за закрила в семейна среда по чл. 23 от Закона за закрила на детето, детето, заедно с двамата родители, са насочени за ползване на социална услуга в ЦОП/КСУДС - Стара Загора - „Психологическо и семейно консултиране“. По предоставена в ДСП информация от ЦОП/КСУДС - Стара Загора, договорените консултации са били посещавани единствено от И. М., като Д. Т. е декларирала невъзможност за посещение и първо бащата да промени поведението си, като Т. не е ползвала социалната услуга, към която е насочена.

Поради липсата на редовни контакти на бащата с децата и неспазване на определения от съда режим на личните отношения, по молба на И. М. е образувано изпълнително дело № 248/ 2023г. по описа на ДСИ при РС – Стара Загора. С Постановление на ДСИ от 03.07.2024г., на Д. Т. е наложена глоба на основание чл.528, ал.3 от ГПК, за неизпълнение на задължението й по чл. 528, ал.2 от ГПК, а с Постановление на ДСИ от 04.07.2024г. - глоба в размер на 250 лева, за умишлено възпрепятстване от Д. Т. осъществяването на режима на лични отношения между бащата И. Т. и децата М. М. и Е. М., постановен със съдебно решение № 438/2018г. по гр. дело № 1279/ 2018г. по описа на РС – Стара Загора. Разпоредено е и на основание чл.528, ал.4 от ГПК да се укаже на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], да издаде заповед на основание чл.20, ал.4, т.1 от ППЗЗДет, за включване на Д. Т. и И. М., а по преценка и децата М. М. и Е. М., в програма за ползване на услуга, свързана с мярката за закрила в семейна среда по чл.23, т.6 от ЗЗДет – „Социална работа за улесняване на връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията“.

Въз основа на указаното от ДСИ при РС – Стара Загора, от социален работник от отдел „Закрила на детето“ в Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, на 22.07.2024г. е изготвен социален доклад за детето М. И. М. (л.14 и сл.), в който се съдържа подробна хронология на случая, вкл. продължаващата липса на комуникация между родителите и обтегнатите им отношения, като е констатирано, че родителите не съумяват за изпълнят адекватно основните си родителски задължения, свързани с демонстриране и подпомагане на детето да усвои подходящо поведение и да постигне контрол върху емоциите и чувствата си във взаимодействията с другите. Прието е, че с оглед осигуряване на най-добрия интерес на детето М. М., е необходимо да бъдат предприети мерки по чл.23, т.2 от Закона за закрила на детето, чрез насочване на родителите и детето за ползване на социални услуги в ЦОП/КСУДС - Стара Загора, включващи психологическа, педагогическа и правна помощ на родителите по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на детето и справянето със ситуацията в семейството, както и насочване на детето и родителите към ползването на подходящи социални услуги в общността - дългосрочна услуга „Психологическо и семейно консултиране“. Изготвен е и план за действие – план за работа с детето и плана за работа с родителите, като са дефинирани краткосрочните цели, индикаторите за изпълнение и отговорните за изпълнението на целите лица.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за ползване на социални услуги № ЗД/Д-СТ-099/ 22.07.2024г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, на основание чл.20, ал.4, т.1 от ППЗЗДет във вр. с чл.5, ал.1 от ЗЗДет, детето М. И. М. и неговите родители – Д. Н. Т. и И. Т. М., са насочени към Комплекс за социални услуги за деца и семейства при Фондация „Мисия криле“ - Център за обществена подкрепа – [населено място], за предоставяне на социална услуга – психологическо и семейно консултиране, при необходимост и услугата Контактен център. Посочено е, че с оглед осигуряването на най-добрия интерес на детето М. М. и установените при оценката потребности, е необходимо да бъдат предприети мерки по чл.23, т.2 от Закона за закрила на детето, чрез насочване на родителите и детето за ползване на социални услуги в ЦОП/КСУДС - Стара Загора, включващи психологическа, педагогическа и правна помощ на родителите по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на детето и справяне със ситуацията в семейството; работа за преодоляване на кризата в отношенията с другия родител и намаляване негативите върху детската психика; работа за улесняване на връзката между детето и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията; консултиране и информиране на детето в съответствие с неговата възраст и със степента на неговото развитие; осъществяване на медиирани срещи между родителите; подкрепа и помощ при осъществяване на режима на контакти на детето с бащата, като при необходимост ползване на услугата Контактен център. Определен е срок на предоставяне на услугите – средносрочно, до 22.07.2025г.

Д. Т. и М. М., действаща със съгласието на своята майка и законен представител Д. Т., са оспорили по административен ред Заповед за ползване на социални услуги № ЗД/Д-СТ-099/ 22.07.2024г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора. С Решение № 24-РД06-0027 от 30.08.2024г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Стара Загора, на основание чл.81, ал.1 и чл. 97, ал.1 и от АПК във вр. с чл.20 от ППЗЗДет, жалбата е отхвърлена като неоснователна. След преценка на доказателствата, съдържащи се в образуваната преписка, решаващият административен орган е приел, че определената с оспорената заповед социална услуга е съобразена с потребностите на детето и с най-добрия интерес на детето да поддържа нормални отношения с всеки от родителите, което е от значение за психо-емоционалното му развитие.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването на обжалваната Заповед № ЗД/Д-СТ-099/ 22.07.2024г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора.

Към материалите по делото е приложено копие на изпълнително дело № 248/ 2023г. по описа на ДСИ при РС – Стара Загора.

На основание чл. 15 от Закона за закрила на детето, непълнолетното дете М. М. беше изслушано в съдебно заседание, в присъствието на социален работник от отдел „Закрила на детето“, ДСП – Стара Загора. На въпроса колко пъти се вижда с баща си месечно, отговорът на М. М. беше „нула“; не ходи при него и много рядко се „случва“ да се вижда с баща си пред входа на блока за 5-10 минути, когато той идва да вземе сестра й. Няколкократно детето заяви, че няма желание да се вижда с баща си и няма необходимост да го вижда. Обяснението за това нежелание според М. М. е начинът, по който се държи баща й и погрешният му подход към нея – искал нещата да се случват по неговия начин, налагал мнението си като нарушавал личното й пространство и искал тя да се чувства виновна, че не му обръща внимание. М. М. заявява, че знае, че баща й има право два пъти месечно тя да бъде при него, но това било „по нейно желание – дали искам или не искам“. Сочи, че принципно няма нищо против да се направят съвместни срещи и разговори с родителите й, но счита, че това няма да има смисъл и ефект, защото всичко ще продължи две – три седмици и после пак постарому. Детето обяснява, че баща им започнал да ги търси по време на ковид пандемията – внезапно почнал да се интересува какво правят, като преди това не ги е търсил; не се е обаждал да се видят и да ги пита какво правят.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирани лица с правен интерес, в законово установения срок по чл.149, ал.3 във вр. с ал.1 от АПК и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваната Заповед за ползване на социални услуги № ЗД/Д-СТ-099/ 22.07.2024г. е издадена от материално и териториално компетентния административен орган по чл.20, ал.1, т.4 от ППЗЗДет – Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, като е подписана при условията на заместване от Д. Ц. – Ч. – Началник отдел „Социална закрила“ в ДСП – Стара Загора, надлежно оправомощена със Заповед № 2406-РД01-0009/ 10.01.2024г. да изпълнява в пълен обем функциите на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора при законоустановено отсъствие на титуляря на длъжността – в случая поради ползването на разрешен отпуск за периода 22.07.2024г. – 26.07.2024г. (л. 108 и сл. по делото).

Оспореният акт е постановен в писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване, след извършена оценка на потребностите, на възприетото от административния орган наличие на основанието по чл.20, ал.4, т.1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, за насочване на родителите и на детето към Комплекс за социални услуги за деца и семейства – Център за обществена подкрепа, за предоставяне на социална услуга – психологическо и семейно консултиране, при необходимост и услугата Контактен център, с цел осигуряване на най-добрия интерес на детето М. М.. Мотивите за издаването на акта от гл.т на обуславящите фактически констатации относно нуждата от ползването на социалните услуги от детето и от неговите родители, могат да бъдат изведени и от изготвения социален доклад от 22.07.2024г.

Не се установяват нарушения на административно-производствените правила, които да са съществени и да обуславят отмяната на оспорения акт на това основание. Заповедта е издадена след като са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, като постановяването й е в изпълнение на разпореждането на ДСИ при РС – Стара Загора по чл.528, ал.4 от ГПК, по образуваното изп. дело № 248/ 2023г.

Обжалваната заповед е постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при съблюдаване целта на закона, като съображенията за това са следните:

Разпоредбата на чл.1, ал.2 от Закона за закрила на детето регламентира, че държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. Съгласно чл. 10 от ЗЗДет, всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси, като закрилата на детето е система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране правата на всяко дете (§ 1, т. 1 от ДР на ЗЗДет), при спазване на установените в чл.3 от ЗЗДет принципи, в т. ч и при осигуряване най-добрия интерес на детето по см. на §1, т.5 от ДР на ЗЗДет. Мерките за закрила нормативно са определени в чл. 4, ал. 1, т.1 – т.13 от ЗЗДет, като една от тези мерки е „съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда“ (чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗДет). Съответно съгласно чл.23 от ЗЗДет, мерките за закрила в семейна среда се изразяват в осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата; насочване към подходящи социални услуги (които по см. на §1, т.8 от ДР на ЗЗДет са социалните услуги по чл. 15, т. 1 – 7 от Закона за социалните услуги); консултиране и информиране на детето в съответствие с неговата възраст и със степента на неговото развитие; социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията и т.н. Мерките за закрила по чл. 23 се предприемат от Дирекция "Социално подпомагане" по искане на родителите, настойниците, попечителите, лицата, които полагат грижи за детето, или на самото дете, както и по преценка на Дирекция „Социално подпомагане" и се осъществяват от доставчици на социални услуги за деца или от Дирекция „Социално подпомагане" (чл.24, ал.1 от ЗЗДет). Съгласно чл. 18, ал. 1 от ППЗЗДет целта на мерките в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждането и възпитанието на детето, като според ал. 3 на чл.18 от ППЗЗДет мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги.

Нормативно, в разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 4 от ППЗЗДет (посочена като правно основание за издаване на обжалваната заповед), е регламентирано, че в случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на социалната услуга се извършва въз основа на заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане". Следователно за издаването на заповед по чл. 20, ал.4, т.1 от ППЗЗДет, е необходимо да бъде установена и доказана възникнала необходимост от насочване към ползването на социална услуга и родителят, който полага грижи за детето, да не е съгласен той и детето да я ползват.

От доказателствата по делото се установява (а и не се оспорва от жалбоподателката Д. Т.), че още през м. май 2023г., когато на основание чл.15 от ППЗЗДет е открит случай за непълнолетното дете М. М. и детето е вписано в регистъра за деца, нуждаещи се от специална закрила – деца в риск по см. на §1, т.11, б. „в“ от ДР на ЗЗДет, родителите на М. М. са информирани за необходимостта и възможностите за ползване на социални услуги в общността и са насочени за ползване на социална услуга в ЦОП/КСУДС - Стара Загора - „Психологическо и семейно консултиране“. Съгласно чл.8, ал.6 от ЗЗДет родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да изпълняват предприетите мерки и да съдействат при осъществяването на дейностите по закрила на детето, като целта е да са защитени и гарантирани основните права на детето във всички сфери на обществения живот. В случая, съгласно предоставена в ДСП информация от ЦОП/КСУДС - Стара Загора, договорените консултации са били посещавани единствено от И. М., като Д. Т. е декларирала невъзможност за посещение и заявено искане първо бащата да промени поведението т.е налице е изразено с конклудентни действия нежелание на Т. тя и детето й М. М. да ползват социалната услуга, към която са насочени. Необоснованият отказ на майката за сътрудничество и готовност да изпълнява препоръките на социалните работници и да ползва предложената социална услуга, целяща способстване нормалното протичане на режима на лични отношения на децата с баща им и преодоляване противоречията в отношенията между родителите за гарантиране на сигурна и спокойна семейна среда за развитието на децата, релевира наличието на материалноправната предпоставка, с която законът свързва издаването на заповедта по чл.20, ал.4, т.1 от ППЗЗДет.

Съдът приема и че ползването на определената с обжалваната заповед социална услуга като вид мярка за закрила по чл.23, т.2 от ЗЗДет, се явява доказателствено обосновано и оправдано от гл.т на съществуващия риск от нарушение на връзката родител-дете (предвид неспазването на определения със съдебно решение режим на лични отношения между непълнолетното дете и неговия баща, безспорно установеното отчуждение на детето от баща му, обтегнатите отношения между родителите след развода и липсата на комуникация между тях по въпросите, касаещи детето), като предприемането на мярката цели предотвратяване на евентуални бъдещи рискове по отношение на психическото и емоционалното развитие на непълнолетната М. М. и формирането й като личност. Съображенията за това са следните:

От представената по делото административна преписка и от приложеното изп. дело № 248/ 2023г. по описа на ДСИ при РС – Стара Загора, се установява, че между родителите на непълнолетната М. М. са налице влошени взаимоотношения след развода, до степен, налагаща намесата на държавни институции относно разрешаване на възникналите между тях конфликти, основният от които се свежда до осъществяване на контакти между децата и бащата съобразно установения от съда режим на лични контакти и предотвратяване на риска от родителско отчуждение. От доказателствата по делото (вкл. от материалите по изп. дело № 248/ 2023г. по описа на ДСИ при РС – Стара Загора), е видно, че срещите между М. и нейния баща не само че не се провеждат редовно, но имат по-скоро инцидентен характер и за кратко време (в повечето случаи за няколко минути пред входа на блока), което очевидно няма как да осигури пълноценен контакт на бащата с дъщеря му. Съществуващото между майката и бащата напрежение, отправянето на взаимни нападки и обвинения, продължаващата липса на нормална комуникация между родителите и обтегнатите им отношения (съгласно констатациите, съдържащи се в изготвените доклад за оценка на случая и социален доклад), несъмнено се отразяват неблагоприятно върху психоемоциалното състояние на детето. По отношение на непълнолетната М. М. не просто има риск от нарушение на връзката родител-дете, но безспорно е установено отчуждение на детето от неговия баща, което няма как да не доведе до отражение на бъдещото развитие на детето. Ето защо правилно е заключението на органите на ДСП – Стара Загора, че М. М. се явява „дете в риск“ по смисъла на §1, т.11, б. „в“ от ДР на ЗЗДет, тъй като съществува опасност от увреждане на психическото, физическото и социалното развитие на детето.

Във връзка с изложеното в жалбата възражение, че М. М. не е „дете в риск“ по см. на §1, т.11, б. „в“ от ДР на ЗЗДет, следва да се отбележи следното:

Правото на семеен живот е фундаментално човешко право, чиято защита държавата дължи да осигури съгласно чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Това нормативно признаване на връзката дете – родител има своята естествена психологическа основа и нейното засягане може да доведе до необратими последици. Психологически и двамата родители играят специфична и значима роля за благоприятното здравословно развитие на детето. Когато взаимоотношенията в семейството са нарушени, конфликтите между родителите безспорно засягат детето, вкл. и чрез повлияване на качеството на взаимоотношенията, които то продължава да има с всеки един от тях. Взаимоотношенията с родителите моделират и развитието на личността на детето, като от качеството на взаимоотношението „родител-дете“ зависи преживяването на сигурност и емоционален комфорт у същото. В случая опасността от увреждане на психическото, нравствено и социално развитие на детето е обусловена от създадената ситуация, при която то израства и формира личностните си качества без участие на бащата в неговото отглеждане и възпитание. Заявеното при изслушването по чл. 15 от ЗЗДет на непълнолетната М. М., че „нула“ пъти се вижда с баща си месечно, не ходи при него и много рядко се „случва“ да се вижда с баща си пред входа на блока за 5-10 минути, когато той идва да вземе сестра й, както и че „няма желание да се вижда с баща си и няма необходимост да го вижда с него“, сочат на синдром на родителско отчуждение - М. М. отхвърля значимостта и потребността от лични отношения и общуване с родителя, при когото не живее, като е налице отчуждаване на детето от бащата без да е доказано негативно поведение от последния (насилие, агресия, престъпно поведение и т.н). Тези нагласи на непълнолетната М. М., включая разбирането, че дали да се вижда с баща си е въпрос на нейно желание – „дали иска или не иска“, преценени едновременно със специфичната възраст на детето, която по правило е свързана със значими физически, емоционални и психологически промени, налагат извода, че за него е налице необходимост от оказване на подкрепа за справяне и преодоляване на затруднения, до степен на почти пълна липса, контакт на неотглеждащия родител с детето. Основно право на детето е да може да общува и с двамата си родители, а всяко дете, попаднало в ситуация, подобна на процесната, се нуждае от специална закрила. В случая установените дефицити във взаимоотношенията между двамата родители и нежеланието им да преодолеят конфликта помежду си и да разрешат създадената ситуация, при която детето израства и формира личностните си качества и своите разбирания за значимостта на двамата родители в живота на всеки човек, независимо дали живеят заедно или са разделени, при разграничаване на родителски от партньорски функции и социални роли, и доколкото М. М. е във възраст, в която се изграждат нагласите й за семейни отношения и свързаните с тях модели на поведение в семейството, в т.ч от гл.т на потребностите на детето да общува и с двамата си родители и да формира и изгражда пълноценна връзка и взаимоотношения с тях, налагат извода, че социалната услуга, чието ползване е наредено с процесната заповед, охранява правата на детето и неговия най-добър интерес по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗЗДет. Съответно определената с обжалваната заповед социална услуга като вид мярка за закрила по чл.23, т.2 от ЗЗДет (включваща работа за улесняване на връзката между детето и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията; консултиране и информиране на детето в съответствие с неговата възраст и със степента на неговото развитие; подкрепа и помощ при осъществяване на режима на контакти на детето с бащата, като при необходимост ползване на услугата Контактен център), очевидно е насочена към предотвратяване на евентуални рискове по отношение на психическото и емоционалното развитие на непълнолетната М. М. и формирането й като личност и съотв. преодоляване на синдрома на родителско отчуждение и възстановяване на нарушената връзка с баща й.

Ако и в жалбата да не са изложени конкретни доводи срещу незаконосъобразността и неправилността на оспорената заповед по отношение насочването за ползване на социалните услуги от Д. Т., следва да се отбележи, че възникването на необходимостта от насочване на детето и майката към ползване на социална услуга – психологично и семейно консултиране (включващи психологическа, педагогическа и правна помощ на родителите по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на детето и справянето със ситуацията в семейството; работа за преодоляване на кризата в отношенията с другия родител и намаляване негативите върху детската психика; работа за улесняване на връзката между детето и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията; осъществяване на медиирани срещи между родителите; подкрепа и помощ при осъществяване на режима на контакти на детето с бащата, като при необходимост ползване на услугата Контактен център), е продиктувано именно от поведението на Д. Т.. Въпреки декларативните изявления на Д. Т., че по никакъв начин не възпрепятства контактите и срещите на дъщеря си с нейния баща, от доказателствата по делото се установява, че именно майката със своите действия е ограничавала контакта на детето с бащата, препятствала е работата на социалните работници, отказала е ползването на социална услуга, която самата тя определя като ненужна. Дори и детето да отказва контакти с баща си, необходимо е от страна на майката да се положат усилия за преодоляване на тези нагласи у детето и да се насърчи общуването му с неговия баща. Подобно поведение от страна на майката Д. Т. не се установява по делото. Тъкмо обратно – материалите по приложеното изп. дело № 248/ 2023г. по описа на ДСИ при РС – Стара Загора сочат на умишлено възпрепятстване от Д. Т. осъществяването на режима на лични отношения между бащата и децата, което без съмнение води до отчуждаване между М. М. и нейния баща, създаващ риск за психоемоционалното развитие на непълнолетното дете. От материалите по изпълнителното дело може да се направи и извода, че в голяма степен формираните в децата нагласи, че спазването на определения от съда режим на лични контакти с баща им зависи от тяхното желание/ нежелание да се виждат/ общуват с него, са изградени въз основа на поведението на другия родител, отричащ необходимостта от осъществяване на режима на лични отношения и общуване на децата с баща им. Нормите на член 9, § 3 от Конвенцията за правата на детето, чл. 24, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чл. 124, ал. 2 от Семейния кодекс, гарантират правото на детето на лични отношения с всеки от родителите, а разпоредбите на чл. 122 и чл. 123 от СК установяват правото и задължението на родителя на упражняване на родителските права. Родителското отчуждение по см. на чл. 59, ал. 6 от СК на детето спрямо родителя, на когото е определен режим на лични отношения, е поставено в зависимост от поведението на упражняващия родителските права родител. В случая не само липсва реално съдействие от страна на майката за установяване на трайни и пълноценни отношения на дъщеря й М. М. с нейния баща (според заявеното от детето при изслушването му по реда на чл.15 от ЗЗДет, дали иска да се види с баща си или не, е преценка, която е поставена в зависимост от желанието на непълнолетната М. М. да общува с баща си), но и в материалите по изп. дело № 248/ 2024г. са налице данни за възпрепятстване от страна на Д. Т. на контактите на детето с другия родител, което е предпоставка за затвърждаване на отчуждението и би могло да има за последица пълно разрушаване на връзката между детето и бащата.

Обстоятелството, че непълнолетната М. М. е на 16 години и може да формира и да изразява самостоятелна воля относно контактите и личните отношения с баща си, не само че не отрича, но и потвърждава правилността на взетото административно решение – както от гл.т подпомагане на детето за осъзнаване ролята на бащата, за установяване на пълноценна връзка помежду им и за справяне с емоционални конфликти и кризи в отношенията между баща-дъщеря, така и от гл.т на необходимостта чрез ползването на социалната услуга, към която са насочени детето и родителите, да се способства осъзнатото формиране на нагласите на непълнолетната за семейните отношения и свързаните с тях модели на поведение в семейството, вкл. за правата и задълженията както на родителите, така и на децата.

С оглед на всичко гореизложено съдът приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.

Обжалваният акт е постановен и при съблюдаване на целта на закона и на принципите, на които следва да се основават прилаганите мерки за закрила. Социалната услуга, към която са насочени детето и неговите родители, се явява подходящ механизъм за справяне на детето със ситуацията между двамата родители, както и ще помогне на същото да придобие допълнителни способности за установяване на устойчив контакт и нормални лични отношения с бащата, което е от значение за неговото психо-емоционално развитие. Със социалната услуга се цели и осигуряване на възможност за диалог между родителите по повод въпроси, касаещи непълнолетното им дете, за да се обезпечи неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие, и да се защитят неговите гарантирани от закона права и интереси – на лични контакти и с двамата родители, които да са пълноценни и да водят до осъзнаване на ролята на бащата за детето. Според практиката на Съда по правата на човека и основните свободи (решението Cristescu v. Romania, № 13589/07, §69), отчитайки наличните трудности в отношенията между родителите, от една страна, и родителите и детето, от друга страна, държавата има задължение да предприеме мерки, както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити неговите най – висши интереси. В случая ползването на определената с обжалваната заповед социална услуга като вид мярка за закрила по чл.23, т.2 от ЗЗДет, е насочена към повишаване на родителския капацитет с оглед защита на правата и интересите на детето, при отчитане на най-добрия интерес на детето да установи и поддържа нормални лични отношения с всеки от родителите и при превес на интереса на детето спрямо желанията и интересите на неговите родители. С цел улесняване на връзките между майката, бащата и детето, за осигуряване на възможност за родителско сътрудничество, толерантност и комуникативност между двамата родители и справяне с конфликти и кризи в отношенията им, както и за преодоляване на риска за психоемоционалното състояние на детето, е необходимо, както майката Д. Т., така и детето М. М., да ползват социални услуги, предлагани в ЦОП - Стара Загора.

В заключение следва да се отбележи, че от материалите по приложеното изп. дело № 248/ 2023г. по описа на ДСИ при РС – Стара Загора, се установява, че дори и след издаването на обжалваната Заповед за ползване на социални услуги № ЗД/Д-СТ-099/ 22.07.2024г. на Директора на ДСП – Стара Загора, Д. Т. възпрепятства определения от съда режим на лични контакти на децата с техния баща, във връзка с което с Постановления на ДСИ на Д. Т. са налагани глоби на основание чл. 527, ал.3 от ГПК (последното от 21.11.2024г.). Това още веднъж потвърждава правилността на взетото административно решение и за необходимостта от ползването на социалната услуга, към която са насочени детето и неговите родители.

С оглед гореизложеното съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е при спазване на административно-производствените правила, в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби, на които се основава и при съобразяване с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Н. Т. [ЕГН] и М. И. М. [ЕГН], действаща със съгласието на своята майка и законен представител Д. Н. Т., и двете с адрес [населено място], [жк] [адрес], против Заповед за ползване на социални услуги № ЗД/Д-СТ-099/ 22.07.2024г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.