№ 147250
гр. София, 14.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А Частно
гражданско дело № 20241110126522 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от *** за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу Ц. И. С..
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за част от вземанията за цени на
предоставени услуги, неустойка и мораторна лихва и законна лихва както и за разноските,
съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за
сумите: 3, 49 лв. – такса повторно включване, 0, 22 лв. - мораторна лихва върху сумата от 3,
49 лв. за периода от 11.09.2023 г. до 23.04.2024 г., 14, 46 лв. – такса за събиране на дължими
суми за периода от 16.09.2023 г. до 15.10.2023 г., 0, 69 лв. – мораторна лихва върху сумата от
14, 46 лв. за периода от 04.11.2023 г. до 23.04.2024 г., 100 лв. – неустойка за невърнато
оборудване – цифров приемник, предоставен по договор М 3762677, услуга 201000003226,
както и 2, 17 лева – мораторна лихва върху сумата от 100 лв. за периода от 05.02.2024 г. до
23.04.2024 г.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
По отношение на таксата за събиране на дължими суми, видно от заявлението същата
се претендира като част от вземането, дължимо за електронни съобщителни услуги. Не става
ясно обаче за какви конкретно услуги се дължи тя или какво фактически е извършено.
Извънсъдебното събиране на задълженията или уведомяване за тях изобщо не е услуга,
която се предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от мобилния оператор в
негов интерес и за охраняване на неговите интереси, поради което и разходите за нея не
следва да бъде понесени от потребителя. Следва да се отбележи и че няма никаква яснота
как се формира въпросната „такса“, а именно въз основа на какви действия. Посочването на
математическата формула и процент за изчисление не обосновава наличие на основание.
Всъщност се оказва, че не става въпрос за такса, защото не се дължи заради извършени
разходи или услуга, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи
за обезщетение за вреди от забавата, респ. неизпълнението.
По отношение на таксата за „повторно включване“ не е посочено на какво основание, а
1
именно при настъпването на какви фактически обстоятелства се дължи такава такса, не
става ясно и за конкретно какви извършени услуги се дължи тя. Заповедният съд не дължи
да дава възможност на заявителят да допълва фактическите основания на претендираните си
вземания.
По отношение на претендираните неустойки за невърнато оборудване: съгласно чл.
411, ал. 2, т. 1 ГПК съдът разглежда заявлението в закрито заседание и издава заповед за
изпълнение в тридневен срок, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл.
410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението.
В случая с разпореждане от 09.07.2024 г. съдът изрично е указал на заявителя да разграничи
и индивидуализира предоставеното на потребителя оборудване, за което претендира две
неустойки от по 100 лв. Указванията са точни и ясни и са редовно връчени на заявителя, но
претенциите му не са уточнени, а в молба от 02.08.2024 г. отново е преповторено
съдържащото се в предходни молби. Заповедният съд не е длъжен да изследва приложените
от заявителя документи, за да уточнява волята му. В случая се претендират две неустойки от
по 100 лв., ведно с мораторната лихва върху всяко вземане, но от начина, по който са
заявени съдът не може да достигне до извод, че се касае за фактически два предадени обекта
и фактически две основания за начисляване на суми. Именно поради това и са дадени
конкретни указания за отстраняване на констатирани нередовности, които не са изпълнени в
срок. Не следва да се дава нова възможност на заявителя да уточни претенциите си. Следва
да бъде присъдена неустойка само за 1 бр. невърнат цифров приемник по договор М
3762677, услуга 201000003226, доколкото не са надлежно индивидуализирани два такива.
Отхвърлянето за заявлението за главното вземане води до отхвърляне на
претендираните акцесорни вземания за мораторна лихва.
Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено в минимален размер.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 145053/30.04.2024 г., подадено от *** за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ц. И. С., ЕГН **********, за сумите: 3, 49 лв.
– такса повторно включване, 0, 22 лв. - мораторна лихва върху сумата от 3, 49 лв. за периода
от 11.09.2023 г. до 23.04.2024 г., 14, 46 лв. – такса за събиране на дължими суми за периода
от 16.09.2023 г. до 15.10.2023 г., 0, 69 лв. – мораторна лихва върху сумата от 14, 46 лв. за
периода от 04.11.2023 г. до 23.04.2024 г., 100 лв. – неустойка за невърнато оборудване –
цифров приемник, предоставен по договор М 3762677, услуга 201000003226, както и 2, 17
лева – мораторна лихва върху сумата от 100 лв. за периода от 05.02.2024 г. до 23.04.2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
След влизане в сила на разпореждането заявителят може да предяви осъдителен
иск за вземането си по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2