Решение по дело №3533/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1545
Дата: 12 ноември 2019 г. (в сила от 6 декември 2019 г.)
Съдия: Свилен Иванов Жеков
Дело: 20195530103533
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер………………………12.11.2019 година……..…….……..Град Стара Загора    

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…..Седми граждански състав

На…осемнадесети октомври…….……...……….……………….……..Година 2019

В публично заседание в следния състав: 

                                             

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ                                           

 

Секретар Ралица Димитрова….……………………………………………………….                                                          

Прокурор……….…………………………………………….…………………………                                               

като разгледа докладваното от……………….….………….……съдия Св. ЖЕКОВ                                                    

гражданско дело номер 3533……по описа за 2019…………….……..……...година

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

         Ищецът твърди, че е клиент на ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД с клиентски № **********, ИТН 2109363, като битов потребител на електроенергия, предоставяна от ответника на адрес: с. Ракитница, общ. Стара Загора. Ищецът твърди, че когато узнал за дължима сума в размер на 789,71 лева, същият посетил КЕЦ Стара Загора към ответното дружество, за да разбере за какво дължал тази сума. Там му било обяснено, че дължал сумата по корекция на сметка за стар период. П. поискал да му бъдат предоставени документи обосноваващи извършената корекция на сметката му, но служителите при ответника отказали и заявили, че такива щели да му бъдат изпратени по пощата и не могли да му предоставят копия от същите. От извършено посещение в Български пощи, ищецът разбрал, че за него нямало писмо, от което да се установи извършената корекция на сметката му, която била коригирана за периода от 01.01.2019 г. - 15.01.2019 г. Данни за процесната фактура фигурирали единствено в сайта на ответното дружество, където по абонатния номер на ищеца било видно, че същият имал незаплатена фактура № ********** на стойност 789,71 лв., като при подробните данни за фактурата липсвали показания в графите „старо“/“ново“ и било отразено единствено, че процесния период, за който се отнасяла фактурата е: 01.01.2019 г. - 15.01.2019 г.

Ищецът твърди, че редовно заплащал дължимите месечни суми към ответното дружество, не е манипулирал електромера, и не бил търсен при извършване на смяна на електромера. Твърди, че не е бил уведомяван от представител на ответното дружество за извършената проверка, нито е присъствал на нея. Твърди, че електромерът се намира в заключено електромерно табло извън неговия имот, за което той нямал ключ. Счита, че липсва законово основание за извършената корекционна процедура.

         Счита, че не ставало ясно, как точно ответникът бил формирал периода на неточно отчитане на СТИ на абоната, нито какъв бил този период, липсвали данни относно обстоятелствата, въз основа на които бил определен периодът за корекция и липсвали документи, обосноваващи тази корекция. Твърди, че от представените доказателства ставало ясно, че липсват и данни за виновно поведение от страна на ищеца, от които да са настъпили вреди на дружеството - ответник и тези вреди да са в причинна връзка именно с виновното действие или бездействие на потребителя. Подобни действия или бездействия върху електромера от страна на ищеца не били извършвани. Следвало да се отбележи, че тъй като електромерът се намирал извън неговия имот, никой освен служители на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД нямал физически достъп до него, както и че дори и да били налице неточности при отчитането и измерването на ел.енергия от електромера, то същите не били причинени от ищеца. Съгласно чл. 44 от Закона за измерванията, лицата, които използвали средства за измерване, били длъжни да осигуряват техническата им изправност, да ги заявяват и представят за последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка, така и по силата на собствените си ОУ било да извършва периодични и контролни проверки. СТИ били собственост на ответника и като такива задължението за поддържането им в техническата изправност принадлежало именно на електроснабдителното дружество.

Моли, съдът да постанови решение, с което да  признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 789,71 лв., представляваща недължимо платена сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за период: 01.01.2019 г. - 15.01.2019 г, по фактура  №**********/11.06.2019 г., претендира разноски.

В подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба ответникът заема позиция, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди, че на 15.01.2019 г. служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоизточна България - „Електроразпределение Юг“ ЕАД /ЕР Юг/ били извършили проверка на електромер с № *********, монтиран в обекта на ищеца. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, които били демонтирали електромера без да извършват замерване с еталонен уред, тъй като такова нареждане били получили за конкретната проверка и го поставили в безшевна торба с пломба за еднократна употреба с номер 559736, с цел същият да бъде изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред било установено, че измерва електрическата енергия с грешка, която била в рамките на допустимата от +/- 2 %. За тези действия, извършилите проверката лица били съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № № 442017/15.01.2019г. Въпреки положените усилия от страна на служителите на ЕР Юг да открият клиента, с цел да присъства на проверката, същият не бил открит, ето защо тя била извършена в присъствието на двама свидетели, които не били служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа, като тези лица подписали и Констативния протокол.

Действително към датата на процесната проверка, разпоредбите от ПИКЕЕ относно редът за извършване на проверки на СТИ били отменени, но такъв ред бил разписан и се съдържал в ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг" АД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008г., които били действащи между страните.

Процесният електромер в последствие бил предаден на Българския институт по метрология /БИМ/ за извършване на метрологична експертиза, като заключението на лабораторията било, че при отваряне на електромера било констатирано, че бил осъществяван достъп до вътрешността на електромера, както и че в долната част на електронната платка, в дясно от интегралната схема бил поставен допълнителен електронен елемент. По този начин са били изменени техническите и метрологични характеристики на електромера, а преминаващата през него електрическа енергия се измервала с отклонение, извън границите на допустимото, посочено в точки: т.4.4 и т.4.6. и това било обективирано в изготвения от БИМ Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско измерване № 012/27.02.2019г.

С оглед на описаното по-горе и като било установено, че са налице предпоставките, описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа бил извършил преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1 ПИКЕЕ, като бил начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 4085 kWh, като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определението за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране била 789,71 лв. с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията бил 83 дни, като първата дата - 24.10.2018 г. - началото на корекционния период била датата на регулярен отчет на показанията на електромера, който бил най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която била констатирана манипулацията, последната дата била датата на извършената техническа проверка 15.01.2019г. /вж. чл. 48, ал.1 ПИКЕЕ/.

ЕР Юг било предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало и процесната фактура № **********/11.06.2019г.  за допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно измерване на електрическа енергия. Всички изготвени документи, касаещи процесната проверка са изпратени на ищеца с писмо с изх. № 8100958/11.06.2019г. е изпратило на адреса за кореспонденция уведомление за извършеното допълнително начисление.

Размерът на допълнително начислената сума бил определен при спазване на разпоредбите на ПИКЕЕ. Сочи, че разписаните правила по никакъв начин не обуславяли като предпоставка за извършването на едностранна корекция наличието на виновно поведение за манипулирането на електромера, от което и да е лице. Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, въз основа на приложимото право намери за установено следното:

Старозагорски районен съд, VII граждански състав, е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

         С доклада по делото са обявени за безспорни между страните обстоятелствата, че те са в договорни отношения: ответникът разпространява и продава електрическа енергия, а ищецът е потребител на такава енергия с клиентски номер **********, ИТН 2109363, като електрическата енергия е доставяна на адрес в с. Ракитница, Община Стара Загора и е измервана от средство за техническо измерване /СТИ/ – електромер, като сумата 789,71 лв., с начислен ДДС е по фактура № **********/11.06.2019 г. Също е обявено за безспорно, че на 15.01.2019 г. е била извършена проверка от служители на ответното дружество, като е било установено, че електромерът е бил манипулиран.

От констативен протокол № 012/27.02.2019 г., съставен в Българския институт по метрология се установява, че при направения вътрешен оглед е констатиран достъп до вътрешността на електромера, както и че в долната част на електронната платка, в дясно от интегралната схема бил поставен допълнителен електронен елемент. По този начин са били изменени техническите и метрологични характеристики на електромера, а преминаващата през него електрическа енергия се измервала с отклонение, извън границите на допустимото, посочено в точки: т.4.4 и т.4.6. Поради това електромерът не съответствал на метрологичните характеристики и не отговарял на изискванията за точност при измерване на електрическата енергия. С писмо от 11.06.2019 г. ищецът бил уведомен за констатациите за манипулация на електромера, за наличието на неизмерена електроенергия и за корекция на сметката му за периода от 24.10.2018 г. до 15.01.2019 г. За допълнително начислената електроенергия е съставена фактура за сумата от 789,71 лв. с ДДС. По делото не се твърди и няма данни ищецът да е заплатил тази сума.

         При така установената фактическа обстановка Старозагорски районен съд намира от правна страна следното:

Предявеният отрицателен установителен иск има за предмет установяване на недължимост на сума, начислена от ответника за електроенергия след едностранно коригиране на сметката на ищеца, при което според общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК в тежест ответника е да докаже основанието, от което произлиза вземането му, т.е. основанието, поради което е коригирал сумата, дължима от ищеца за доставената за процесния период електроенергия. Това е така, защото ответникът основава извънсъдебната си претенция на извършена едностранна корекция на количеството потребена от ищеца енергия за минал период - от 28.10.2018 г. до 15.01.2019 г., и основният правопораждащ вземането юридически факт е установяване наличието на възникнало в полза на ответника потестативно право да извърши тази корекция, т.е. установяване съществуването на законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия. В настоящото производство е спорно  именно това - основанието, поради което ответникът иска ищеца да му заплати процесната сума. Както бе посочено по-горе, ответникът счита, че основание за начисляване на сумата са разпоредбите на чл. 98а, ал.2, т. 6 и чл.104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във връзка с чл. 45, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г./.

         Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, в редакцията ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия. С други думи законодателят е предвидил възможността корекционните процедури да са установени в ПИКЕЕ – подзаконов нормативен акт по правната си природа. ДКЕВР /сега КЕВР/, в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, с решение по т. 3 от протокол № 147 от 14.10.2013 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 във връзка с  чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ е приела нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г. В чл. 45, ал 1 от тези правила изрично е предвидена възможността, когато при проверка на СТИ се установи грешка над допустимата, неправилно или неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка, количеството електрическа енергия се определя съгласно процедурата в раздел IX от тези правила, а именно чл. 51 и чл 48 от същите. Налице изрична законова възможност енергийните предприятия да коригират сметките за изминал период време. Видно е от текста на посочената по-горе норма, че виновно поведение за манипулирането на електромера, от което и да е лице, не е визирано като предпоставка за извършването на едностранна корекция. Всъщност, единственото условие за упражняване на правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, в случай на неправомерно въздействие върху електромера, водещо до неточно измерване на използваната електрическа енергия, е да бъде установено, че е налице неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Става дума за изрично предвидена в правна норма безвиновна, обективна отговорност в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, независимо по каква причина. Знанието, че електромерът е манипулиран, респ. че се използва повече енергия, отколкото заплаща, е ирелевантно. В този смисъл е и сочената от ответника в отговора на исковата молба практика на Върховния касационен съд.

         В случая се установява, че процесният електромер не е отчитал реално ползваното количество електрическа енергия. Касае се за случай на неточно измерено количество консумирана електроенергия, поради манипулация на средството за измерване. Съгласно чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни. При липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като 1/3 от максималния ток на средството за търговско измерване при всекидневно 8-часово ползване на електрическа енергия от клиента – б.”б” на чл. 48, ал.1 ПИКЕЕЕ. Следователно определянето на размера на обективната отговорност на клиента в хипотезите, посочени в чл. 48, ал.1, е регламентирано и не зависи от действително употребеното количество енергия /така и решение № 115/20.09.2017 г. на ВКС по т.д. № 1156/2016 г. на II т.о. и сочената в него съдебна практика на ВКС/.

Въпреки горното искът се явява основателен по следните съображения:

Както бе посочено по-горе, със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката /обн. ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия. Това правомощие, съгласно практиката на ВКС обективирана в решение № 111/17.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 1650/2014 г. II т.о., решение № 173/16.12.2015 г. на ВКС по т.д. № 3262/2014 г., II т.о., решение № 203/15.01.2016 г. на ВКС по т.д. № 2605/2014 г. на I т.о., определение № 330/25.06.2018 г. на ВКС по т.д. № 642/2018 г., I т.о., решение № 65/15.03.2017 г. на Пловдивски апелативен съд по в.т.д. № 6/2017 г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 571/16.11.2017 г. на ВКС по т.д. № 1478/2017 г., I т.о., може да бъде упражнено, ако крайният снабдител е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия. Съгласно посочената практика на ВКС действително с изменението на Закона за енергетиката, обн. ДВ бр. 54/2012 г. /чл. 98а, ал. 2, т. 6, чл. 104а, ал.2, т.5 и чл. 83, ал. 1, т. 6/ съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само при кумулативно наличие на две допълнителни предпоставки, а именно: 1/ действащи правила за измерване на количеството електроенергия, регламентиращи установяване на случаите на измерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекции на сметките за предоставената електроенергия и 2/ установен в общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка /така и решение № 1275/25.10.2018 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 1459/2018 г./. Нови ПИКЕЕ, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г., /обнародвани в ДВ - бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г./ на основание посочените норми, са издадени на 12.11.2013 г. /в сила от 16.11.2013 г./, след която дата, следва да се приеме, че корекцията на сметката на клиента от крайния снабдител е допустима и правомерна, но при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция. Съответно, доколкото периодът на корекция е след тази дата, от 28.10.2018 г. до 15.01.2019 г., то новите ПИКЕЕ са приложими в настоящия случай.

Поради това е изпълнена първата предпоставка - издадени са от ДКЕВР нови ПИКЕЕ със съответно съдържание на новата уредба на ЗЕ, които са приложими за периода на корекцията, но не са ангажирани доказателства за наличието на втората предпоставка, при доказателствена тежест от ответника относно създаването на нови /след изменението на ЗЕ през 2012 г./ Общи условия, предвиждащи нарочен ред за уведомяване на потребителите при извършване на едностранна корекция. С отговора на исковата молба не се и твърди такива да са приети, а се твърди, че съществуващите понастоящем Общи условия изпълват законовото съдържание на разпоредбите на чл. 98а, ал.2, т.6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, като жалбоподателят се позовава конкретно на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Общите условия, приети през 2008 г. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал.1 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ – 013/10.05.2008 г. /които общи условия са публично известни/, поместена в раздел „Отговорност за неизпълнение на договора“, електроснабдителното дружество въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи, заедно със справки за начислена енергия, изчислява и коригира сметките на клиента за изминал период, като съгласно ал. 2 на същия член, в случаите на ал.1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7- дневен срок уведомява клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане. От прочита на цитираната разпоредба се заключава, че в коментираните Общи условия е предвидено само задължение за уведомяване и то за извършената вече едностранна корекция, но липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършване на корекция на сметката, с оглед на което и предвид формираната практика на ВКС, съдът намира, че същите не отговарят на изискванията по чл. 98а, ал.2, т.6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ. Това е така, защото с изменението на чл. 98а, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, за крайния снабдител е възникнало задължение да предвиди ред за уведомяване на абоната при корекция на сметката му за минал период. В чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, /в сила от 12.07.2012 г./ изрично е предвидено, че общите условия на крайния снабдител задължително съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6. В чл.28, ал.1 и 2 от общите условия на ищцовото дружество не е посочено, че е регламентиран ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6, в посочените в б.”а” и б.”б” хипотези, а единствено регламентира процедура за корекция на сметки за изминал период, без никаква конкретика, вкл. и уведомяване на абоната в 7-дневен срок, за което пък липсва регламент по какъв точно начин се извършва. Изрично в решение № 173/16.12.2015 г. на ВКС по т.д. № 3262/2014 г., II т.о. и решение № 203/15.01.2016 г. на ВКС по т.д. № 2605/2014 г. на I т.о. е прието, че това условие не е налице, ако в Общите условия е предвидено само задължение за електроснабдителното дружество за уведомяване на потребителите за едностранната корекция, без да е детайлизиран редът за това. Ето защо са неоснователни доводите на ответника, че посочената по-горе клауза на общите условия изпълнява законовите изисквания /в този смисъл е и практиката на Старозагорски окръжен съд, вкл. и най-новата обективирана в решение от 11.11.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1315/2019 г.,  решение от 08.11.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1273/2019 г., решение от 06.11.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1314/2019 г., решение от 05.11.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1283/2019 г., решение от 18.10.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1274/2019 г., решение от 23.10.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1276/2019 г., решение от 21.10.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1278/2019 г., решение от 18.10.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1280/2019 г., решение от 22.10.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1285/2019 г., решение от 18.10.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1288/2019 г., решение от 18.10.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1291/2019 г., решение № 492/02.11.2018 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1230/2018 г., решение № 488/31.10.2018 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1221/2018 г., решение № 487/31.10.2018 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т д. № 1235/2018 г. решение № 486/31.10.2018 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1225/2018 г., решение № 485/31.10.2018 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1232/2018 г., решение № 484/31.10.2018 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1236/2018 г., решение № 460/18.10.2018 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1198/2018 г., решение № 457/ 17.10.2018 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1196/2018 г. и мн. други/.

В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите в отговора на исковата молба, че е налице и към момента в действащите Общи условия ред за уведомяване на клиента в клаузата по чл. 28, ал. 2 ОУ на ЕВН ЕС, който следва да се приложи. С известната и за ответника съдебна практика е поставено изискването и задължението в тежест на ответното дружество за предвиждане нарочен ред за уведомяване на клиента при извършване на едностранна корекция на сметката му. С разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Общите условия се визира ответното дружество като продавач на ел.енергия да изготвя справка за дължимите суми и в 7-дневен срок да уведомява Клиента за сумите, които последният дължи. Предвиденото задължение не касае ред за уведомяване на Клиента за извършената корекционна процедура, след реализиране на който да се явява издадена справка за дължимите суми и съответната фактура за корегираната претендирана стойност на ел.енергия. Относно последното няма спор по делото, че ищецът е получил издадената от ответника фактура за дължимите суми, която е приложил към исковата молба, а приложеното към същата уведомително писмо, адресирано до ищеца без удостоверени данни за получаване не се съотнася към регламентиран от ответното дружество ред за уведомяване. Във всеки случай установено е по делото, че предвидената и от самия оператор процедура по чл. 47, ал. 4 ПИККЕ за уведомяване на ищеца относно извършената проверка, обективирана в съставения протокол от 15.01.2019 г. не се явява изпълнена, тъй като доказателства в тази насока не са налице по делото. Изводи не могат да се черпят и от безспорния факт по делото, че ищецът е получил съставената въз основа на Констативния протокол от 15.01.2019 г. за извършената проверка на СТИ фактура, което действие следва откритата и реализирана процедура по едностранна корекция сметката на клиента /така и решение № 1345/06.11.2017 г. на Пловдивски окръжен съд по в. гр.д. № 1964/2017 г./.

Изложеното дотук мотивира правния извод, че при носена от ответника доказателствена тежест за установяване елементите на фактическия състав на претендираното потестативно право да извърши едностранно корекция на сметката на ищцата като потребител на електрическа енергия, не са ангажирани доказателства в посочения по-горе смисъл и поради това не се установяват предпоставките за възникналото в негова полза потестативно право на едностранно извършване на корекция в сметката за потребена от ищеца електрическа енергия, на което право основава вземането си. Съдът намира, че доколкото ответното дружество не е изпълнило вмененото му от законодателя с разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ задължение да създаде и публикува в Общите условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, при прилагане неблагоприятните последици от непровеждане на дължимото в процеса доказване, следва да се приеме, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия. Вярно е, че ответникът основава извършената едностранно корекция на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, но както се посочи в предходното изречение настоящият съдебен състав намира, че не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия или да измени действащите до този момент така, че съдържанието им да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба, доколкото в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. Представените по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД от 2008 г., не съдържат клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършването на корекция на сметка. Клаузата на чл. 28, ал. 2 и ал. 1 ОУ не отговаря на законовото изискване на  чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, тъй като в нея е предвидено единствено задължение на продавача на електрическа енергия да уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка, но в нея не е разписан редът, по който следва да стане това. При тези съображения се налага извод, че ответникът - доставчик на електрическа енергия, е извършил едностранна корекция в сметката на ищеца, без да е било налице законово основание за това, поради което и в тежест на ищцата не е възникнало задължение да заплати на крайния снабдител цената на неизмерената електрическа енергия, определена след извършена корекция на сметката за минал период, което прави предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК основателен, т.е. съдът намира, че извършената от ответното дружество корекция на сметките на ищеца за процесния период, за който допълнително му е начислена ел.енергия на стойност 789,71 лв. с ДДС, е неправомерна, поради което посочената сума не е дължима от ищеца.

         Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в общ размер на 350 лв. – 300 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение съобразно договор за правна защита и съдействие от 05.07.2019 г. /л. 9 от настоящото дело/ - с отбелязването в договора е изпълнено изискването на т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК и заплатената държавна такса за исковата молба в размер на 50 лв.

         Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд

 

Р       Е       Ш     И:

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК, че С.Н.П., ЕГН: ********** и адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Робърт Дик и Жанет П. Стойчева, сумата от 789,71 лв. /седемстотин осемдесет и девет лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща цената на допълнително начислена електрическа енергия от 4085 kWh, за периода от 24.10.2018 г. до 15.01.2019 г., за обект с място на потребление ИТН 2109363 намиращ се в с. Ракитница, Община Стара Загора, с клиентски номер **********, за която е издадена данъчна фактура № **********/11.06.2019 г.

 

         ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“, № 37, ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.П., ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от общо 350 /триста и петдесет/ лв., представляващи направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат /300лв./ и за държавна такса /50 лв/.

 

         Решението може да бъде обжалвано с възивна жалба пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

         На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: