Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 147 Година 11.03.2020 Град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,
На деветнадесети
февруари Година две хиляди и двадесета,
В публичното заседание в следния състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
Секретар ВАНЯ КАЗАКОВА
като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер
281 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание по чл.557 ал.1 т.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Ищците Ш.А.М. ЕГН ********** ***
и Л.Ш.П. ЕГН ********** ***, в качеството на наследници по закон на
първоначалния ищец Ш.М.Х. ЕГН ********** ***, починал в хода на делото
02.05.2019г. в гр.Пловдив, искат от съда да осъди ответника ГАРАНЦИОНЕН ФОНД
гр.София да заплати сумата от 200 000лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на М.Ш. Х., ** на Ш.М.Х., починал на
12.05.2018г. в резултат на ПТП, настъпило около 21.30 часа на път III – 375, км.33,20 - гр.Пловдив – гр.Пещера, причинено
от неизвестно МПС, напуснало местопроизшествието и неустановено, както и
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата,
начиная от датата на получаване на отказа на ответника 04.01.2019г. до
изплащане на сумата.
Ищцата Л.Ш.П. ЕГН ********** ***
на лично основание искат от съда да осъди ответника ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София
да заплати сумата от 80 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на М.Ш. Х., ** на ищцата, починал на 12.05.2018г. в резултат
на ПТП, настъпило около 21.30 часа на път III – 375, км.33,20 - гр.Пловдив –
гр.Пещера, причинено от неизвестно МПС, напуснало местопроизшествието и
неустановено, както и обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху главницата, начиная от датата на получаване на отказа на ответника
17.10.2018г. до изплащане на сумата.
Твърдят, че Ш.Х. е **, а Л.П. **
на М.Ш. Х.. На 12.05.2018г. около около 21.30 часа на път III – 375 км, 33 път гр.Пловдив –
гр.Пещера, настъпва ПТП, при което неизвестен извършител при управление на МПС
е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинява
смъртта на М.Ш. Х., за което е образувано досъдебно производство № 39/2018г. на
ОД на МВР Пловдив /ДП № 130/2018г. на РУ на МВР Стамболийски/ за извършено
престъпление по чл.343 ал.1 б.В, предложение 1, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, по
което извършителят към момента не е установен и производството е спряно. На М.
Х. са причинени множество прижизнени травматични увреждания, които изброяват. В
хода на досъдебното производство се събират данни, че причината за смъртта на
М. Х. била тежка гръдна травма, с прижизнено счупване на множество ребра в
двете гръдни половини, с разкъсване стената на аортата след нейната дъга и
излив на кръв в лявата и дясната гръдна половина, както и с контузия на белите
дробове – хилусни кръвоизливи и разкъсване на паренхима на двата бели дроба.
Разкъсването на аортата довело до остра кръвозагуба и рухване на кръвното
налягане с белези на хемодинамичен срив. Счупването на множеството ребра в
двете гръдни половини, контузия на двата бели дроба и тяхното притискане от
излялата се кръв в плевралната кухина довело до невъзможност на белите дробове
да изпълняват своята дихателна функция. В резултат на травматичните фактори
настъпила остра дихателна и сърдечно – съдова недостатъчност като
непосредствена причина за смъртта на М. Х.. Травматичните увреждания са
причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет,
или неговото тангенциално действие и триене по терена. Събраните в хода на
досъдебното производство данни сочат на едно сложно и двуетапно ПТП, в което
пострадалият бил участвал като пешеходец, блъснат на първия етап отзад от
автомобил, с отхвърляне и падане на пътното платно и последващо прегазване на
втори етап. Ударът между неустановеното МПС и М. Х. настъпил върху северната
лента на платното за движение.
На 09.10.2018г. ** и ** на
починалия отправят писмено към ответника застрахователни претенции, по които са
образувани две преписки. С писмо от 12.10.2018г. до Л.П. и от 20.12.2018г. до
Ш.Х. ответникът отказва плащане на застрахователни обезщетения.
Ищците твърдят, че починалият е
живеел до смъртта си с ** си и ** си в едно домакинство в гр. **. Имал е
отключващо се заболяване „“ от около 30 години, с течение на времето става
инсулинозависим и поради диабета му се налага близките му да се грижат
неотлъчно за него. През 2007г. почива по – малката ** на Ш. – Р., което той
приел изключително тежко. След около 3 години почива и съпругата му Н.. Въпреки
заболяването на М., ** му и ** му Л. са изградили силна и искрена емоционална
връзка. Твръдят, че внезапната му смърт е тежък и непоносим удар за тях.
Съобщението за начина на настъпване на смъртта довело до изключително
психическо напрежение, нестабилност, душевна мъка и чувство на безизходица в
близките му. Внезапната смърт ги съкрушила. Семейството не допускало, че ще го
загуби по такъв неочакван и жесток начин. Смъртта му ги заварила неподготвени и
била за тях изключителен шок. След смъртта ** Ш. изпаднал в дълбока депресия и
криза, болката по загубата на ** му била непоносима, не можел да повярва и
приеме факта, че М. повече няма да се върне у дома. С всеки изминал ден след
смъртта на ** му се влошавало здравословното състояние на Ш.. Произшествието,
причинило смъртта на М., им причинило огромна неимуществена вреда, изразяваща
се в претърпени от тях болки и страдания, които търпят и ще търпят цял живот.
Ангажират доказателства,
претендират разноски.
Ответникът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД
гр.София не признава исковете. Възразява, че причина за настъпване на
вредоносния резултат е поведението на
загиналия М. Х., който е поставил в опасност живота и здравето си като е
навлязъл на пътното платно без да се съобрази с видимостта към 21.45м и по този
начин е нарушил чл.5 ал.1 т.1, чл.113 ал.2 и чл.114 ал.1 и ал. от ЗДвП.
Възразява, че ПТП е случайно събитие спрямо неизвестния водач, управлявал
неидентифицираното МПС, тъй като пешеходец, който навлиза внезапно на пътното
платно и се движи в лентата за движение, се явява непредвидимо за него
препятствие, поради което ПТП е било абсолютно непредотвратимо от страна на
неизвестния водач. Твърди, че е налице хипотезата на чл.15 от НК – когато един
водач е изпълнил предписанията за правилата за движение досежно скоростта, но
не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на
общественоопасните последици, той не следва да носи отговорност. Твърди, че
настъпилите травматични увреждания са вследствие блъскането на пострадалия от
първи автомобил и падането му на пътното платно, тъй като са смъртоносни сами
по себе си.
Евентуално се възразява, че
пострадалият е съпричинил вредоносния резултат в размер минимум 80 %.
Не признава претенциите на
ищците в заявените размери и ги намира за завишени. Не признава претенциите за
лихви.
Уточнява, че поддържа
възражението си за липса на деликт – непозволено увреждане, поради което не
носи отговорност по реда на чл.577 ал.1 т.1 от КЗ.
Ангажира доказателства,
претендира разноски.
Съдът, след като прецени
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
въведените от страните доводи и възражения, прие за установено следното:
От представените препис –
извлечение от акт за смърт № 681 от 02.07.2018г., удостоверение за наследници №
1400-37880 от 28.09.2018г. и удостоверение за съпруга и родствени връзки № 1400
– 3780/1/ от 28.09.2018г., всички издадени в гр.Пловдив, се установява, че
лицето М.Ш. Х. с ЕГН ********** е починало в 21 часа и 35 минути на
12.05.2018г. в гр.Пловдив като неженен. Него роднини са Ш.Х., **, и ** Н. Х.,
починала на 28.06.2010г., както и сестрите Л.П. и Р. Х., последната починала на
08.10.2007г.
По данни на Докладна записка от
12.05.2018г. с рег. № ЗМ/С-130 до РУ на МВР – Стамболийски, на 12.05.2018г.
около 21.35 часа е възникнало ПТП на път III – 375, км.33,20 - гр.Пловдив – гр.Пещера, с убито
следствие на ПТП лице. Данните са, че ППС с неустановена марка, регистрация и
собственост с посока на движение от гр.Пещера към гр.Пловдив удря пешеходец –
мъж на видима възраст около 50 -55 години, в следствие на което същият загива
на място, след което ППС напуска ПТП.
Образувано е досъдебно
производството на 13.05.2018г. против неизвестен извършител за това, че на
12.05.2018г. на път III
– 375, км.33,20 - гр.Пловдив – гр.Пещера, при управление на МПС е нарушил
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на
М.Ш.Х. ***, престъпление по чл.343 ал.1 б.в пр.1, вр. чл.342 ал.1 НК.
С Постановление от 25.03.2019г.
на прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив е спряно наказателно производство
по досъдебно производство № 39/2018г. описа на Сектор „РПТ“ при ОД на МВР
Пловдив /ДП № 130/2018г. по описа на РУ на МВР Стамболийски при ОД на МВР
Пловдив/ на осн. чл.244 ал.1 т.2 от НПК, според която норма прокурорът спира
наказателното производство, когато извършителят на престъплението не е разкрит.
Въз основа писмените материали
по досъдебното производство е изготвена и изслушана СМЕ на в.л. З.Х.Н., чието
заключение съдът кредитира като дадено компетентно, безпристрастно, неоспорено
от страните. От него се доказва, че на М. Х. са били причинени множество тежки,
несъвместими с живота травматични увреждания: разкъсване на 2/3 от просвета на
аортата с излив на кръв в гръдната кухина; разкъсване на слезката и единия
бъбрек с излив на кръв в коремната кухина; разкъсване на белите дробове и
множество кости на гръдния кош, лявата лопатка, таза; прекъсване на гръбначния
мозък; счупване на черепната основа в ляво; множество охлузвания; разкъсно –
контузни рани; отлепване на кожата в поясната област – всички с белези на
прижизненост.
Тези увреждания са в резултат на
удар с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са
причинени, както се съобщава в данните по досъдебното производство - при
станало ПТП, с което са в пряка причинна връзка.
Описаните травматични увреждания
отговарят на следния механизъм на получаването им: Блъскане от МПС в областта
на задната повърхност на тялото – дясна подбедрица на ниво 40 – 49 см от
плоскостта на петата с дълбоки кръвонасядания на меките тъкани, кръв в
колянната става и частично разкъсване на кръстната връзка, с охлузвания по
лявата подбедрица и стъпалото; травматично отлепване на кожата в поясната
област на ниво 90 – 110 см със счупване на множество кости в същата област
/долната част на гръдния отдел на гръбначния стълб и поясния отдел/, с
прекъсване на гръбначния мозък и счупване на тазовите кости. Следва възкачване
по торпедото на МПС с удар с глава в предното стъкло, с увреждане на меките
тъкани в лявата част на главата и счупване на основата на черепа в ляво.
Множествените счупвания на костите на гръдния кош, лявата лопатка и
разкъсванията на органите в гръдната и коремна кухина с кръвоизливи са получени
в този момент и при последващото падане на терена.
Всички увреждания са много
тежки, несъвместими с живота и са довели бързо до смъртен изход. Всички
увреждания са прижизнени, което означава, че пострадалият категорично не е бил
жизнеспособен след блъскането от МПС с последващо падане на пътното платно.
В съдебно заседание вещото лице
Н. пояснява, че блъскане на пострадалия е настъпило по задната повърхност на
тялото в областта на подбедрицата, рамената и поясната област, т.е. от към
гърба, с възкачване на тялото над МПС и изхвърляне на тялото напред спрямо МПС
и настрани.
От изслушаното основно заключение
на САТЕ, изготвена от в.л. С.М. компетентно и безпристрастно въз основа
писмените материали от досъдебното производство, неоспорена от страните, на
която съдът дава вяра, се доказва, че неизвестно пътно превозно средство се е
движело по платното за движение на пътя гр.Пловдив – гр.Пещера в посока към
Пловдив. Пешеходецът М. Х. е бил на пътя пред МПС. Удар е настъпил в предната
част на неизвестното ППС и в задната част на тялото на пешеходеца. След удара
М. Х. е паднал на платното за движение и е останал там. Второ неизвестно ППС се
е движило по платното за движение по пътя гр.Пловдив – гр.Пещера. Прегазване е
настъпило с долната част на второто неизвестно превозно средство откъм лявата
раменна става на трупа на пострадалия.
Мястото на първия удар е бил в
северната лента от МПС, което се е движело в посока от запад на изток /т.е. към
Пловдив/, в подкрепа на което са червените петна, които са в една линия и
започват от северната лента, като са насочени косо на изток към южната лента.
Тези петна са оставени при търкалянето на тялото след удара. Втората група
петна са продълговати, косо насочени от южната лента на изток към северната
лента. Тези петна поради естеството им /дълги и тесни/ са оставени при
плъзгането на трупа в момента на прегазването му и след това от втория
неизвестен автомобил. В.л. М. е изготвил графично мащабно построение на пътната
ситуация в заключението на лист 207 от делото.
От разясненията на вещото лице
М., дадени в съдебно заседание при изслушването му, се установява, че в момента
на удара пострадалият М. Х. се е намирал в лентата за движение на автомобилите,
пътуващи от Пловдив към Пещера, както и че неизвестното ППС, причинило първия
удар, в момента на удара се е намирало в лентата за насрещно движение спрямо
неговата посока на движение, която е била към Пловдив от Пещера. Съдът приема,
че пострадалият пешеходец в момента на удара се е движил в посока гр.Пловдив,
т.е. срещу движението на автомобилите, предвид обстоятелството, че за него
ударът настъпва откъм гърба и липсват други обективни данни по делото. Съдът
приема, че пешеходецът и неизвестното ППС в момента на удара са се движили в
една и съща посока – към гр.Пловдив, в платното за насрещно движение /ляво
пътно платно/, с оглед констатациите на вещото лице и данните от СМЕ.
Въз основа прижизнените травми
на пешеходеца в.л. М. приема скорост на движение на неизвестното МПС в момента
на удара около 80 -90 км/ч. Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и
прав участък от пътя, при движение през нощта, при намалена видимост на
изкуствени светлини – автомобилни фарове. Платното за движение в мястото на
произшествието има настилка от асфалт, която по време на произшествието е била
суха. Дължината на пълния спирачен път при конкретната пътно – климатична
обстановка със скорост 80-90 км/ч е 87.81 м. По делото няма данни неизвестното
МПС, ударило пострадалия отзад, движило ли се е с включени фарове и ако да – на
какви светлини: къси или дълги, поради което съдът не обсъжда каква би била
безопасната скорост на движени при къси и при дълги светлини.
От допълнителната САТЕ на в.л.
М., депозирана на 11.02.2020г., неоспорена от страните, на която съдът дава
вяра, се доказва, че на мястото на произшествието пътят е извън града и няма
оформени тротоар и мантинела. Видно от протокола за оглед към досъдебното
производство – л.34, към май 2018г. около пътя има трудноизползваем банкет поради трева и растителност,
възпрепятстваща движението. Според заключението на вещото лице, при движение на
пешеходеца по банкета удар не би настъпил. При движение на пешеходеца по
платното за движение в близост до лявата му граница, има вероятност да настъпи
удар, като това зависи от точното разположение на неизвестното МПС и от
неговата ширина. В останалите случаи на движение на пешеходеца удар би
настъпил.
От показанията на свидетелите
И.С. и И. И., на които съдът дава вяра като безпристрастни, ясни,
кореспондиращи на писмените данни по делото, се установява, че на 12.05.2018г.
се движат в лек автомобил, управляван от св. И.,***, по пътя Пловдив - Пещера,
на свечеряване, около 20.00 час. Свидетелите излизат от град Пловдив и след
табелата, обозначаваща края на населеното място, преди надлеза, виждат мъж на
възраст около 50 – 60 години, който се движи в тяхната посока, но в лентата за
насрещно движение. Описанието, което дават на мъжа по възраст, дрехи и
поведение, както и местоположение – по ул. „Пещерско шосе“, отговарят на
облеклото, възрастта и поведението на М. Х., поради което съдът приема, че това
е бил пострадалият. Той се е движил бавно, скръстил ръце, в посока от
гр.Пловдив към Пещера, в лентата за насрещно движение, около средата на това
платно, гледал е в земята, не е обръщал внимание на движещите се срещу него
автомобили, които са му подавали светлинен и звуков сигнал и са го заобикаляли.
Свидетелите не изнасят данни за хаотично, залитащо движение, за внезапни
промени в траекторията на движение на пешеходеца или друг вид поведение освен обстоятелството,
че Х. е вървял по пътното платно в лентата за насрещно движение като не се е
движил в близост до банкета и мантинелата, а към средата на това платно и не е
реагирал на околната среда.
Според Епикриза на М. Х. ***,
издадена на 23.12.2017г. от Център за психично здраве Пловдив ЕООД гр.Пловдив,
бул. „Пещерско шосе“ № 68, лицето е с поставена диагноза . По данни на
анамнезата, Х. е диагностициран и с диабет Мелитус I тип – средно тежка форма, и с
диабетна полиневропатия, с начало на заболяването от периода на отбиване на
редовна военна служба в трудово поделение. Заболяването протичало с параноидно
– маниоподобна симптоматика, скитал безцелно, харчел, разпродавал различни вещи
от дома си. В периода 2002 – 2004г. провеждал редовно лечение, чувствал се
добре, спортувал, помагал в домакинството, майка му следяла лечението и
прегледите. От началото на 2005г. има влошено състояние, не е приемал
медикаменти, не е посещавал ДКБ, открит е диабет, започва лечение с инсулин.
През 2014г. хоспитализиран с влошено състояние след като майка му почива. През
май 2017г. е хоспитализиран с агресивно поведение – викал, крещял, изхвърлял
вещи от дома си, изпочупил прозорците, не приемал поддържаща терапия. На
22.11.2017г. бил доведен от екип заради агресивно поведение като по данни на придружаващата го близка не
е поставял редовно инсулин. Не се явява на ТЕЛК през септември 2017г.
От заключението на СПсхЕ на в.л.
Д.К., изготвено въз основа данните по делото, медицинската документация от ИС
на ЦПЗ гр.Пловдив и данни от амбулаторното досие на лицето, дадено компетентно,
безпристрастно, неоспорено от страните, на което съдът дава вяра, се доказва,
че М. Х. е бил с обективизирано дългогодишно психично заболяване с начало от
1987г. Установен е афективно халюцинаторно параноиден синдром в рамките на :
халюцинаторно – параноиден синдром, има емоционално – волева промяна. Лицето е
хоспитализирано в ЦПЗ многократно, което зачестява след 2011г. Имал е изразена
коморбидност с Инсулинозависим диабет и Туберкулоза.
Заболяването му протичало с
пристъпно прогредиентно с хоспитализации тип клише - скитал безцелно, имал агресивни прояви в
семейството, не следвал инсулиновото си лечение. Обичайно настроението му е
било приповдигнато и гневно, твърдял нелепости с религиозен характер. Активна
грижа оказвала майката, след смъртта й настъпва влошаване в състоянието му
поради несистемен прием на лекарства и зачестяват хоспитализациите. От 2011г. е
описано поведение тип клише, липса на поддържаща терапия в дома, лош
метаболитен контрол на диабета, усложнение на диабета с диабетна
полиневропатия. Имал е хоспитализации по принудителен ред поради липса на
критичност и желание за лечение. Още от 2011г. е описана емоционално – волева
промяна на личността и некритичност към състоянието си, което е една от най –
често срещаните усложнения на ** заболяване. Емоционално – волевата промяна на личността
е трайна, вид продължително разстройство на съзнанието и нарушава когнитивните
и екзекутивни способности на лицето. Настъпилите промени са необратими.
Под влияние на сетивни измами М.
Х. е възприемал нереалистично околната действителност и болестно е
интерпретирал намеренията и действията на околните, поради което поведението му
е непредсказуемо, преживяванията му го правят потенциално опасен да предприеме
агресивни или автоагресивни и високорискови действия. Имал е състояния на
психомоторна възбуда и нелепо поведение като израз на болестта.
Психичното заболяване на Х. се е
характеризирало с халюцинации в различни модалности, налудности от ** на фона
на умерена към тежка емоционално – волева промяна на личността, бурна афективна
симптоматика с водеща маниоподобна картина. Това състояние определя нелепото му
поведение, което се ръководи от болестни изживявания. Излизането му на пътя
Пловдив – Пещера няма нормално психологично обяснение, но е характерно за
болестната му симптоматика.
На 12.05.2018г. е бил последния
му преглед, когато е доведен от екип на БМП и полиция с данни за агресивно
поведение спрямо близки и съседи. Никой от роднините не се явява в ЦПЗ.
Дежурният лекар е преценил, че състоянието му не е рисково и е върнат да донесе
инсулин от дома си като е насочен към ДКБ за преглед и хоспитализация на
14.05.2018г. Дадена му е терапия в дома Лепонекс 100 мг тб.1-0-1 и Конвулекс
Хроно 500 мг 1-0-1. Преценена е водещата емоционално волева промяна на
личността му, памет и интелект болестно затормозени.
Според вещото лице К. тази
медикаментозна терапия не може да доведе до забавеност на реакциите или липса
на активност. Описаното от свидетелите поведение – да върви бавно, срещу
движението, по средата на платното, са болестни прояви. Психичното състояние на
Х. предполага да е бил психотично и психомоторно активен под влияние на **
симптоматика, което е вид рисково поведение. Но в съдебно заседание вещото лице
уточнява, че никъде в медицинската документация не е описано суицидно
поведение, нито такива мисли, нито такива опасения от страна на медицинските
специалисти, които са го лекували. Анализът на цялостното му боледуване и
поведението му към момента на случилото се не описват суицидно поведение.
В заключението и в съдебното
заседание по изслушването му, в.л. К. пояснява, че са налице данни за
несистемен прием на поддържащо лечение както по отношение на психичното
заболяване, така и за съпътстващите болести. При Х. е имало много голяма
разлика в поддържането на психическото му състояние до 2011г., когато е била
жива майка му и го е водела много редовно на прегледи. Тя е полагала сериозни и
системни грижи. След 2011г. състоянието му се влошава, описано е в медицинската
документация, че е воден от ** еднократно, от близки, които не са упоменати.
В.л. К. сочи като обективен факт
влошаване в цялостност на здравословното състояние на Х. след 2011г. – както
психически, така и по отношение на диабета. В последните епикризи навсякъде е
записано „лош метаболитен контрол“, което означава, че не се поддържа адекватно
диабета, нито лицето е на диабетен режим. Лицето е било и с туберколоза, за
която няма данни да са провеждани прегледи. Вещото лице обяснява, че при
инсулинозависимите пациенти инсулин е осигурен от Здравната каса, поради което
не може да се предостави от здравното заведение, където е настанен. Отметките в
епикризите в досието му „Уведомени близките за необходимост от грижи и контрол“
означава необходимост да се напомни, да се акцентира на близките, за провеждане
на контрол, какъвто вещото лице констатира, че липсва след 2011г.
В приложените писмени материали
на досъдебното производство се съдържат извънсъдебни изявления пред държавен
орган на първоначалния ищец Ш.Х. и ищцата Л.П. в протоколите за разпит от
22.10.2018г., според които в деня на ПТП, следобед, М. Х. е настанен в Център
за психично здраве, тъй като е имал криза. За станалото ПТП Ш.Х. разбира на
другия ден. Ищцата Л.П. е била в ** в този момент, където работи за кратко и се
прибира в страната.
По делото са изслушани
показанията на св.Л. П., ** на Ш.Х. и ** на Л.П., при чието кредитира съдът
отчита родствената връзка с ищците, както и обстоятелството на противоречие
между изнесените от нея обстоятелства, че към момента на ПТП майка й Л.П. е
била в страната, в дома им, а според цитираните протоколи за разпит по
досъдебното производство ищцата е признала, че е работила в този момент в **,
както и противоречието между показанията на свидетелката за психичното и
здравословно състояние и поведение на пострадалия М. Х. в дома им, описано като
много добро, неагресивно, адекватно състояние извън кризите, които били един
път – два пъти в годината, и заключението и обяснението на в.л. К. по СПХЕ, че
пострадалият е бил с напреднала форма на болестта, с настъпили невъзвратими
личностни, емоционални и волеви промени, с неподдържана терапия на **, диабета
и туберколозата. Поради това съдът кредитира показанията на свидетеля критично
и оттук частично като приема за установено въз основа на тях, че М. Х. до
смъртта си е живеел при ***, след смъртта на ** остава на грижите на ** си. В
този дом е живеела свидетелката до преди година и половина спрямо ПТП, и майка
й Л.П., която е работила в ** като се е прибирала в страната.
** Ш.Х. е полагал грижи за ** си
според възможностите си, възрастта си и състоянието си. Не е очаквал кончината
на М. по такъв начин, изживял е
инцидента много тежко, променил се е, спрял да говори, да контактува с ** си и
с ** си, плачел, здравословното му състояние се влошило, не изпитвал радост при
вида на **, затворил се в себе си. За Ш.Х. това била поредна и за това много
тежка загуба на близък, тъй като за кратък период от време изгубил ** си Р.,
починала на 08.10.2007г., жена си Н., починала на 28.06.2010г., както и ** – **
на разпитаната свидетелка Л., починал по нейни данни през 2014г. В резултат
коренно се променя в негативен аспект, станал апатичен, необщителен, разболял се.
За отношенията между ** Л. и **
й М., свидетелката Л. П. изнася данни за наличие на обичайни родствени
отношения между ** и **, живеещи в едно **. Съдът възприема критично
показанията й, че М. през повечето време бил в нормално състояние, общителен, с
чувство за хумор, предвид заключението на в.л. К. за етапа на развитие на
болестта му и личностно – волевите промени, които са били необратими, както и
зачестилото болестно проявление на реакциите му – станал агресивен към близки и
съседи, чупел, крещял, скитал. Свидетелят не установява Л.П. да е създала
близка и топла връзка с ** си, различаваща се и надхвърляща обичайните
взаимоотношение на този вид роднини , да е изградила във времето, въпреки
състоянието му, отношения на изключителност и да е полага за него грижи извън
обичайните. Описаната от свидетелката като преживяна мъка от ** следствие
злополучната кончина на ** й е типична и характерна за родството им.
При тези факти съдът приема за доказано, че смъртта на М. Х. е настъпила
като пряка последица от ПТП, представляващо деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД,
който изпълнява състава на престъпление по смисъла на чл.343 ал.1 б.в,
предложение първо, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, предизвикано от водач на
неизвестно МПС, напуснал местопроизшествието.
Поведението на водача на неизвестното МПС е противоправно, защото
управляваното от него ППС се е движело в лентата за насрещно движение спрямо
неговата посока, което е нарушение на чл.8 ал.1 от ЗДвП, според който водачите
на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на
движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е
указано нещо друго, за което по делото няма данни.
Налице е нарушаване и на забраната по чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, според която на пътно платно с двупосочно движение на
водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има
две пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен
при изпреварване или заобикаляне. По делото липсват обективни данни за факти,
обосноваващи прилагане на изключението от цитираната забрана, поради което
съдът приема, че водачът на неизвестното МПС не е имал законово основание при
платно за движение с две пътни ленти да навлезе в тази за насрещно движение и
оттук е нарушил цитираната норма.
Водачът на неизвестното МПС в
момента на удара се е движил в лявата половина на пътя спрямо своята посока на
движение от гр.Пещера за гр.Пловдив и по този начин е нарушил чл.8 ал.1 от ЗДвП
и чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП като поведението му изпълнява състава и на
престъпление по чл.343 ал.1 б.в, предложение първо, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, според които представлява наказуемо престъпление поведение на лице, което
при управляване на моторно превозно средство наруши правилата за движение като
допуска причиняването на смърт на другиго, като деянието е квалифицирано,
когато по непредпазливост е причинена смърт.
На основание чл.45 ал.2 от ЗЗД
вината на дееца се предполага до доказване на противното.
Ответникът не доказа
правозащитното си възражение, че деецът не е имал вина за настъпване на
деликта, тъй като за него ПТП е било случайно събитие. Събраните по делото
доказателства по никакъв начин не обосновават извод по смисъла на чл.15 от НК,
че не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е
могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. По делото няма
обективни данни за законово оправдани по смисъла на ЗДвП причини, поради които
неизвестното МПС се е намирало в лентата за насрещно движение. Само наличието
на такива, оправдаващи от правна гледна точка местоположението на това МПС в
лентата за насрещно движение спрямо неговата посока на движение, с оглед
предписаните правила на ЗДвП и за скорост и дистанция, биха били релевантни за
направеното от ответника възражение. Данни за факти в тази насока по делото
липсват. При доказателствена тежест на ответника, следва той да проведе пълно и
главно оборване на законовата презумпция като въведе факти, които да се
квалифицират по смисъла на чл.15 от НК за случайно деяние, за да се изключи
вината на дееца и поведението му да не е деликт. А това не се стори.
Твърдението му, че М. Х. е
навлязъл внезапно на пътното платно, е недоказано. По делото събраните
доказателства са, че пострадалият трайно се е движил по пътното платно върху
лентата за движение на автомобили, в посока срещу движението, както на излизане
от гр. Пловдив, така и след това в посока към град Пловдив, тъй като по този
начин е бил възприет от свидетелите, изслушани по делото, и тъй като за него,
съгласно СМЕ, ударът е настъпил откъм гърба.
Неправилно ответникът смесва
състава на съпричиняване на вредоносния
резултат по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД с оборване на презумпцията по чл.45
ал.2 от ЗЗД и чл.15 от НК, които биха изключили отговорността на извършителя,
съответното липсата на деликт, с твърдението, че основен принос за настъпване
на смъртта има поведението на пострадалия, който сам се е поставил в това
състояние. Вината на пострадало лице е факт ирелевантен към състава на деликта,
който може да представлява и престъпление. Правно значение винаги има вината на
извършителя, не на пострадалия.
Поведението на пострадалия, без
законът да се интересува от неговата вина, има правно значение само за
прилагане на нормата на чл.51 ал.2 от ЗЗД, но не и за чл.15 от НК и чл.45 ал.2
от ЗЗД. Ето защо както възражението за случайно събитие е недоказано и оттук
неоснователно, така е и без правно значение възражението, че пострадалият сам е
причинил вредоносния резултат.
Доказа се от СМЕ, че на М. Х.
при първия удар от МПС, движещо се в насрещната за него лента за движение, са
причинени прижизнени травми, несъвместими с живота, като смъртта му е настъпила
бързо и е в пряка – причинно следствена връзка с удара, съответно с ПТП.
Основателно
е защитното възражение на ответника, че за настъпване на вредоносния резултат
има съпричиняване от страна на М. Х.. За съпричиняването законът не изисква
вина, поради което е правно ирелевантно виновно ли е било поведението на Х.,
той действал ли е съзнателно, в процесната вечер съзнавал ли е постъпките си и
можел ли е да ги ръководи. Правно значение има единствено обстоятелството дали
поведение му обективно е допринесло за настъпване на деликта или за неговия
вредоносния резултат. Така т.7 на Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС,
според което обезщетението за вреди от непозволено увреждане се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е
от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Затова, когато малолетно дете
или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, съобразно с
обстоятелствата на случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД независимо от това, че такова лице не може да действа виновно. Както и Решение № 301 от 21.12.2018
г. на ВКС по т. д. № 2503-2017 г., II т. о., ТК,
докладчик председателят Емилия Василева, съгласно което от значение
е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, не и на вина, поради което, когато пешеходецът допринесе
за настъпване на резултата, съобразно с обстоятелствата на случая следва да се
приложат разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съдът приема наличие на съпричиняващо
поведение от страна на пострадалия, който е бил пешеходец по смисъла на чл.107
ал.1 от ЗДвП, според която норма пешеходец е
всеки участник в движението, който се намира на пътя извън пътно превозно
средство и не извършва работа по пътя. За пешеходците също са въведени
задължения със ЗДвП. Съгласно чл.108 от ЗДвП, което правило съдът приема за
релевантно в случая съобразно доказаните по делото факти, пешеходците са длъжни
да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. Пешеходците могат да се
движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на
пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница, когато
няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани. В случая,
съгласно фотоалбума на л.34 от оглед, на мястото на произшествието не е имало
тротоар. Пострадалият не се е движил по банкета или в близост до него. По оставените
на местопроизшествието следи се установи, че ударът е настъпил в средата на
лявата лента за движение, поради което съдът приема, че М. Х. се е движил по
платното за насрещното движение спрямо посоката му, в съответствие с чл.108 от ЗДвП, но не по банкета или в близост до него, а към средата на тази лента за
движение, в нарушение на чл.108 ал.1 т.1 от ЗДвП, и в резултат на това
поведението му е съпричинило обективно вредоносния резултат, защото, съгласно
заключението на допълнителната САТЕ на в.л. М., само при движение по банкета
удар не би настъпил. В.л. М. заключава, че при движение на пешеходеца по
платното за движение в близост до лявата му граница има вероятност да настъпи
удар като това зависи от точното разположение на неизвестното МПС и от неговата
ширина – ако е до 2 метра, за което по делото няма данни. Във всички други
случаи на движение и ширина на МПС удар ще настъпи.
Следователно поведението на М. Х. чрез
движение в средата на лентата за насрещно движение представлява обстоятелство,
което се намира в пряка причинно – следствена връзка с настъпване на удара от
МПС и оттук с вредоносния му резултат, тъй като само ако лицето се бе движило
по банкета удар не би настъпил, поради което местоположението му върху пътното
платно е факт, допринесъл значително за настъпване на ПТП и неговите последици.
При този механизъм на ПТП – движение на пострадалия по средата на лентата
за насрещно движение в отклонение от чл.108 ал.1 т.1 от ЗДвП, и движение на
неизвестното МПС в лява лента за насрещно движение спрямо неговата посока, в
пряко нарушение на чл.8 ал.1 и чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, съдът приема
съпричиняване на вредоносния резултата в съотношение 65 % за извършителя и 35 %
за пострадалия като дава тежест на поведението и оттук нарушението на водача на
неизвестното МПС в механизма на настъпване на ПТП. Това е така, тъй като ако
неизвестното МПС се бе движело в своята лента за движение съобразно правилото
на чл.8 ал.1 и чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, удар не би настъпил. От своя страна М.
Х., движейки се в лента за насрещно движение, представлява видимо препятствие
за МПС, които се движат в тази лента, тъй като траекторията му е срещуположна
на тяхната и попада в обхвата на техните светлини, което е и смисъла на
правилото на чл.108 ал.1 т.1 от ЗДвП, но отклонявайки се от правилото и
навлизайки към средата на лентата е създал условия за настъпване на ПТП, тъй
като, ако се бе движил по банкета, съвсем в края на пътя, удар не би настъпил.
С оглед на това съдът не възприема възражението на ответника за изключително съпричиняване
от страна на пострадалия в размер над 80 %.
От епикризата на М. Х., заключението на в.л. К. и показанията на
свидетелката Л. П. съдът прави извод, че смъртта на лицето е причинило
неимуществени вреди, изразили се в преживяване на стрес, болка, страдание и
мъка от ** Ш.Х., с когото М. Х. е живеел приживе в един дом от раждането си. От
смъртта на ** Н. Х. през 2010г. до смъртта на М. Х. през май 2018г. гледането и
грижите са полагани от **. Към момента на смъртта починалото лице е било на **
години, неженено, а ** му на ** години. Данните в медицинската документация,
анализирани от в.л. К., сочат, че към този момент психическото заболяването на
М. Х. е било задълбочено, с трайно необратима тенденция на развитие, поради
което лицето е било с болестна емоционално – волева и личностна промяна.
Пострадалият е боледувал от инсулинозависим диабет и туберколоза. За цялостното
му физическо и психическо здраве полаганите от ** грижи, с оглед възрастта и
възможностите му, не са били достатъчни, в резултат на което заболяванията на
М. Х. са се задълбочавали, последният е изпадал в кризи, ставал е агресивен,
бил е с неподдържано лечение. Следва да се отчете и, че починалият е бил с
основно образование, инвалид. Към май 2018г. МРЗ за страната е 510лв.
При тези данни съдът приема, че причинените на ** Ш.Х. неимуществени вреди,
предвид данните по делото, следва да се репарират по справедливост с
обезщетение в размер на 120 000лв. На основание чл.51 ал.2 от ЗЗД трябва
да се отчете съпричиняването на пострадалия с 35 % и да се намали стойността на
обезщетението на 78 000лв.
Съгласно чл.557 ал.1 т.1 от КЗ, Гаранционният фонд изплаща на увредените
лица от фонда за незастраховани МПС обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на смърт, причинена на територията на Република България от МПС,
което е напуснало местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано
МПС/. На това основание се ангажира отговорността на ответника и той отговаря,
тъй като по делото се доказа, че смъртта е причинена на територията на страната
от МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено
/неидентифицирано МПС/, съгласно приложеното досъдебно производство.
Според чл.558 ал.5 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда, ако фондът откаже да плати обезщетение. Ищецът Ш.Х. е
отправил извънсъдебно искане към ответника за плащане на обезщетение, по което
е образувана Щета № 21037/09.10.2018г., по която с писмо изх. № 24-01-756 от
20.12.2018г. /л.87 от делото/ на молителя е отказано изплащане на обезщетение.
Налице е хипотезата на цитираната норма, изпълняваща предпоставките за съдебно
сезиране с предявения иск, който е доказан по основание и частично по размер до
78 000лв., за която сума ще се уважи. След като ответникът е получил
извънсъдебно искане и се установи, че отказът му е неоснователен, той дължи и
обезщетение за забава върху главницата по правилата на чл.558 ал.1 от КЗ.
Ищецът претендира лихвата от датата на отказа, поради което следва претенцията
да се уважи така, както е заявена.
Вторият ищец Л.П. не доказва, че приживе е установила трайни, дълбоки,
изключително близки отношения с починалия си **, в резултат на които от смъртта
му да търпи болки и страдания, надхвърлящи обичайните за този вид родствена
връзка и отношения, които по справедливост да налагат да бъдат репарирани, по
смисъла на ТР № 1 от 21.06.2018г. на ВКС по тд № 1/2016г., ОСНГТК. Обективно по
делото няма данни какви са били отношенията между ** и **. Ищцата е живеела в
*** с ** си и ** си М. като към момента на смъртта му е работила в ** без
обективно данни от кога е пребивавала там и за какъв период от време се завръща
в страната. Здравословното състояние на М. Х., с оглед заключението на в.л. К.,
опровергава показанията на свидетелката, ** на Л.П., че за ** са полагани системни,
сериозни грижи от този ищец и че оттук между ** и ** са съществували отношения
на изключителна близост, привързаност и обич, които се различават от обичайните
отношения за този вид родствени връзки при общо съжителство в едно **.
Напротив, данните в заключението на в.л. К. за лош метаболитен контрол на
болестите му и несистемно приемане на медикачентите сочат за липса на осигурени
адекватни, системни и сериозни грижи за лицето от подходящ и способен на това
член на след смъртта на ** през 2010г. За това съдът приема, че претенцията на
** не е доказана по основание и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото ще се присъдят доказани разноски по съразмерност
на уважената и отхвърлената част от исковете както следва: ответникът дължи на
ищеца с уважена претенция според уважената част от исковете разноски в размер
на 83,58лв. разходи за експертизи и 556лв. възнаграждение за правна помощ,
определено при условията на чл.38 от ЗАд и НМАВ, а на съда плащане на ДТ за
уважената част от исковете в размер на 3120лв.; ищците дължат на ответник,
съразмерно на отхвърлените претенции, разноски от 757.47лв.
С оглед изложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА
ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, гр. София, 1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, да заплати на Ш.А.М. ЕГН
********** ***, и Л.Ш.П. ЕГН ********** ***, в качеството им на наследници по
закон на първоначалния ищец Ш.М.Х. ЕГН ********** ***, починал в хода на делото
на 02.05.2019г. в гр.Пловдив, сумата от 78 000лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ** Ш.М.Х. от смъртта на ** му М.Ш. Х.,починал
на 12.05.2018г. в резултат на ПТП, настъпило около 21.30 часа на път III – 375, км.33,20 - гр.Пловдив – гр.Пещера, причинено
от неизвестно МПС, напуснало местопроизшествието и неустановено, както и
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата,
начиная от датата на получаване на отказа на ответника 04.01.2019г. до
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковете
за разликата над уважения размер от 78 000лв., ведно със законна лихва
върху главницата от 04.01.2019г. до изплащане на сумата, до предявения от
200 000лв., ведно със законна лихва върху главницата от 04.01.2019г. до
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, гр. София, 1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, да заплати на Ш.А.М. ЕГН
********** ***, и Л.Ш.П. ЕГН ********** ***, в качеството им на наследници по
закон на първоначалния ищец Ш.М.Х. ЕГН ********** ***, починал в хода на делото
на 02.05.2019г. в гр.Пловдив, направените по делото разноски в размер на 556лв.
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв, и 83.58лв.
разноски за експертизи.
ОСЪЖДА
ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, гр. София, 1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, да заплати на Окръжен съд
Пловдив по негова бюджетна сметка 3 120лв. ДТ върху уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от Л.Ш.П. ЕГН ********** ***, на лично
основание искове против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София, 1000, ул. „Граф Игнатиев“ №
2, ет.4, за осъждане да плати сумата от
80 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на ** й
М.Ш. Х., починал на 12.05.2018г. в резултат на ПТП, настъпило около 21.30 часа
на път III
– 375, км.33,20 - гр.Пловдив – гр.Пещера, причинено от неизвестно МПС,
напуснало местопроизшествието и неустановено, както и обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху главницата, начиная от датата на
получаване на отказа на ответника 17.10.2018г. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Ш.А.М.
ЕГН ********** ***, и Л.Ш.П. ЕГН ********** ***, да платят на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД
гр. София, 1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, разноски в размер на 757.47лв.
за отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано
пред Апелативен съд гр.Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен
съдия: