Определение по дело №1772/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1271
Дата: 21 юни 2019 г. (в сила от 21 юни 2019 г.)
Съдия: Георги Христов Пасков
Дело: 20197180701772
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 юни 2019 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 

 


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1271

 

 

гр. Пловдив, 21 юни 2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесетата година  в състав:

 

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

 

като разгледа докладваното от административен съдия ГЕОРГИ ПАСКОВ  адм. дело №  1772 по описа за 2019г. на Административен съд - Пловдив и като обсъди:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Първоначално   е било образувано адм. дело № 2894/2019г. по описа на  Административен съд – София град /АССГ/  по искова молба, подадена от "Лев Ойл“ ООД, със седалище и адрес на управление, ***, представлявано от С.Д.Б.– управител срещу НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, гр. София , с която е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно:

- иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от в размер на 85899,65 лв. главница и 71521,35 лв. лихва или общо 157421 лв.  представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт – Ревизионен акт № *********/11.02.2011г издаден от А.М.К.– главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково , отменен частично по административен ред - с Решение № 323/19.04.2011г. на директора на Дирекция "ОУИ/ново наименование ОДОП/ - гр. Пловдив, и в потвърдената част, частично отменен с Решение № 1577/09.07.2013г. по адм.д. 1265/2011г. на Административен съд Пловдив, обжалвано, при което с Решение № 7494/03.06.2014г. по адм.д. 11245/2013г., поправено с Решение № 12377/17.10.2014г. по адм.д. 11245/2013г. на Върховен административен съд, РА е  отменен досежно начислени допълнителни задължения за ДДС в размер на 3 038 810,14лв. главница за ДДС и лихви за забава 542 621,27лв.  влязъл в сила за начислени допълнителни задължения за ДДС в размер на 59 576,09лв. за главница и лихви в размер на 11 398,30лв.  В хода на производството по обжалване били присъдени разноски  със съдебните решения съразмерно на уважената част - 98,3% , но дружеството -претендира вреди ,произтичащи от платено възнаграждение съгласно договор за обжалване, процесуално представителство и защита от 10.01.2011г. за изготвяне на възражение срещу ревизионния доклад (РД)- РД № 1002640/21.12.2010г., което възражение не било прието за основателно и е бил издаден РА *********/11.02.2011г впоследствие отменен за посочените по-горе размери на установени задължения за ДДС. По договора било  изплатено възнаграждение в размер на 87 385,20лв. на Адвокатско дружество "Р.и съдружници",  като се претендира присъждане на частично на тази сума - 85 899,65 лв. като вреди от  отмяната на РА като незаконосъобразен и съразмерно на отменената част - като обезщетение за вреди, както и законната лихва върху възнаграждението, считано от датите на плащане до 14.032019г., както и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. направено е искане за присъждане на направените по делото разноски. 

С Определение № 4411/ 11.06.2019 г., постановено по адм. дело № 2894/ 2019 г., сезираният съд – АССГ, на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, е прекратил образуваното пред него производство по посоченото дело, като е счел, че същото не му е местно подсъдно и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд – Пловдив

. Основният довод на АССГ е, че по силата на чл. 7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, като в разглеждания казус, според състава на АССГ, увреждането e настъпило в гр. Пловдив където е мястото на увреждането.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид естеството на предявените искови претенции и като съобрази приложимите разпоредбите на ЗОДОВ и АПК, касаещи подсъдността на исковете за обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове намира, че Административен съд – Пловдив, не е компетентен да се произнесе по предявения иск от "Лев Ойл“ ООД поради следното:

Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Алинея втора на същия член предвижда, че за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Следователно, доколкото в глава единадесета от АПК /чл. 203 и сл. /, няма предвидени специални правила за местната подсъдност, следва да се приложат правилата на ЗОДОВ и по-конкретно - чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ. Според чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения. Така уредената местна подсъдност се явява специална по отношение на правилата на АПК, а също и на ДОПК, поради което следва да намери приложение при искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Местната подсъдност е изборна, като изборът се прави от ищеца, винаги когато не е налице съвпадение между мястото на увреждането и настоящия му адрес, но когато са различни, правото на преценка кой съд да сезира, принадлежи само и единствено на ищеца.

Неправилно съставът на АССГ е приел, че мястото на увреждане в конкретния случай е в гр. Пловдив. Мястото на увреждането е мястото където е издаден незаконосъобразния административен акт от които ищецът търпи вреди, като в случая Ревизионен акт № *********/11.02.2011г. е бил издаден от служители в структурата на ИРМ  гр. Хасково, т.е. в гр. Хасково. Действително ИРМ Хасково /понастоящем офис Хасково/ е в териториалния обхват и дейност на ТД на НАП, гр. Пловдив, но по смисъла чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ мястото на съставяне на акта е гр. Хасково.

В такава насока е и практиката на ВАС по подобни казуси, която сочи за "място на увреждането" мястото на издаване на отменения акт – напр. Определение № 13332/ 06.11.2017 г., постановено по адм. дело № 10088/ 2017 г., Трето отделение; Определение № 10200/ 03.10.2016 г., постановено по адм. д. № 9443/ 2016 г., Първо отделение; Определение № 9922/ 28.09.2015 г., постановено по адм. д. № 9292/2015 г. по описа на ВАС, Трето отделение и др.

Предвид горното  и като съобрази разпоредбите на чл. 7, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ и чл. 203, ал. 2 от АПК,  настоящият съдебен състав намира, че не е компетентен да разгледа и да се произнесе по исковата молба на "Лев Ойл“ ООД.

Налице е спор за подсъдност между административни съдилища, който следва да бъде решен от съда по чл. 135, ал. 3, предл. първо от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 5 от АПК, Административен съд - Пловдив

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1772/ 2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ПОВДИГА препирня за подсъдност между Административен съд - Пловдив и Административен съд – София - град.

ИЗПРАЩА делото на Върховния административен съд за определяне на подсъдността.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :