Решение по дело №2810/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 400
Дата: 27 март 2023 г. (в сила от 27 март 2023 г.)
Съдия: Искрена Илийчева Димитрова
Дело: 20227050702810
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ _________

 

 

гр. Варна ________2023г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

           

Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                              

Административен съдия: ИСКРЕНА  Д.

 

при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от
съдията Искрена Д. адм. дело
2810 на Административен съд - Варна по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.156, ал.5, вр.чл.107, ал.3, вр. чл.144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба вх.№ 18449/09.12.2022г. (рег.№ МД-Т22010421ВН/07.10.2022г. на Община-Варна) на Н.Д.Ж., ЕГН: **********,***, против Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл.107, ал.3 ДОПК
№ МД-АУ-****-1/01.06.2022г. за изменение на АУЗ № МД-АУ-****/22.06.2017г., потвърден с Решение № МД-РШ-****/17.08.2022г. на директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, с който за периода 2012г. – 2016г. вкл., по партиди ***и ***, на жалбоподателя са установени задължения за: Данък върху недвижимите имоти /ДНИ/, общо в размер на 826,04лв., от които за внасяне 649,37лв. и лихви 616,45лв.; Такса битови отпадъци /ТБО/, общо в размер на 115,66лв., от които за внасяне 92,33лв. и лихви 86,85лв.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалвания АУЗ по съображения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Позовава се на разпоредбите на чл.63, ал.1, чл.66, чл.67, ал.1, ал.2 и 4 ЗМДТ и сочи, че от тълкуването им се налага извод за установена поредност при прилагане на способа за определяне на размера на ТБО. Първият способ по чл.67, ал.1 ЗМДТ, е за определяне на размера според количеството на битовите отпадъци, като само при невъзможност за прилагането му, се прилага правилото по ал.2 – таксата да се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Твърди, че способите по ал.1 и 2 не се прилагат алтернативно, а при условията на евентуалност, в посочената последователност, като ТБО се явява съвкупност от три различни услуги – сметосъбиране и сметоизвозване; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване; обезвреждане на битови отпадъци. Сочи, че трите услуги са с различно предназначение, съответно, задължението за заплащане на такса за тяхното ползване възниква при различни предпоставки. Предвид липсата на изложени мотиви от страна на административния орган и предвид служебно издадените бележки от район А. за период 2012-2022г., твърди, че не става ясно за коя от услугите се налага таксата и за кой период. По арг. от чл.71, т.1 и 2, чл.62, т.1 и чл.66, т.1 ЗМДТ сочи, че за да се изисква плащане на ТБО, услугата трябва да се предоставя реално, вкл. поддържане чистотата на териториите, което не се установява от издадените служебни бележки.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Г.Д., която поддържа жалбата на наведените в нея основания. В с.з. на 14.02.2023г. уточнява, че обжалва АУЗ и в частта на установените задължения за ДНИ по съображения, че са погасени по давност. В пледоария по същество сочи, че по отношение ДНИ за периода 2012 – 2016г., по делото не са събрани доказателства жалбоподателят да е бил уведомен от Дирекция „Местни данъци“ надлежно – по пощата, с известие за доставяне на АУЗ. Същият е уведомен чрез връчено съобщение по реда на ГПК, във връзка с образувано изпълнително дело от 16.03.2018г. и в тази връзка твърди, че за спорния период задълженията са погасени поради изтекла давност. По отношение ТБО сочи, че с административната преписка са представени и по делото са приети – служебна бележка от кмет на р-н А. от 29.04.2022г., както и писмо от 16.05.2022г. във връзка с проверка на имот, собственост на Н.Ж., от които е видно, че за процесния период м-ст „П.“ не попада в границите на организираното сметопочистване и сметосъобиране, определени със съответните заповеди на кмета на Община - Варна. От представените документи във връзка с извършени услуги от сметосъобиращи фирми за р-н А., не е установено по никакъв начин по отношение на м-ст „П.“ да се извършва и услугата обезвреждане на битови отпадъци, както и не се представени изрични доказателства, за извършване почистване на територии за обществено ползване за м-ст „П.“. В тази връзка твърди, че след като не се извършва нито една от услугите, то не следва да се начислява и такса, тъй като физически Община-Варна, чрез кметство А., не ги предоставя. По изложените съображения моли за отмяна на акта и на потвърждаващото го решение. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Ответната страна – директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, чрез юрк.Д. В., оспорва жалбата. Счита, че обжалваният акт е правилен и законосъобразен. Счита, че причините за неплащане на задълженията, изтъкнати в молба до директора на Дирекция „Местни данъци“ от 20.04.2022г. – наличието на съдебни дела, не са годно основание за неплащане на данъчното задължение. Относно установените задължения за ТБО сочи, че таксата е начислена само и единствено за услугата по чл.62, т.3 ЗМДТ –почистване на териториите за обществено ползване, като за дължимостта ѝ са необходими две условия: наличие на недвижим имот на територията на общината и услугата по почистване на териториите за обществено ползване реално да се предлага от общината на територията на цялата община и в близост до процесните имоти. Счита, че от представените доказателства се установява, че по отношение имотите на жалбоподателя двете предпоставки са налице. Относно възражението, че задълженията са погасени по давност сочи, че съгласно чл.172, ал.2 ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публично вземане или с предприемане на действия по принудително изпълнение. По делото са представени доказателства за предприемане на действия по принудително изпълнение по образуваното изпълнително дело № ***/2018г. на ЧСИ СЯ, поради което давността е прекъсната на повече от едно основание и задълженията, установени с процесния АУЗ, са дължими и не подлежат на отписване поради изтекла давност, с изключение на тези за 2012г. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното: 

С АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-****-1/22.06.2017г. на главен инспектор по приходите при дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, на Н.Д.Ж. са установени задължения за ДНИ, ТБО и лихви към 22.06.2017г. по периоди и партиди, както следва:

 

Период

Вид задължение

Парт.№

Размер

Внесена сума

Главница

Лихва

Общо

2012

ДНИ

****

129,73

0,00

129,73

63,39

193,12

ДНИ

***

36,93

0,00

36,93

18,04

54,97

ТБО

****

18,16

0,00

18,16

8,87

27,03

ТБО

***

5,17

0,00

5,17

2,52

7,69

Общо задължения за ДНИ и ТБО

189,99

0,00

189,99

92,82

282,81

х

х

х

х

х

x

х

х

2013

ДНИ

****

129,13

0,00

129,13

49,98

179,11

ДНИ

***

36,80

0,00

36,80

14,24

51,04

ТБО

****

64,57

0,00

64,57

24,99

89,56

ТБО

***

18,40

0,00

18,40

7,13

25,53

Общо задължения за ДНИ и ТБО

248,90

0,00

248,90

96,34

345,24

х

х

х

х

х

x

х

х

2014

ДНИ

****

128,54

0,00

128,54

36,71

165,25

ДНИ

***

36,67

0,00

36,67

10,47

47,14

ТБО

****

62,98

0,00

62,98

17,99

80,97

ТБО

***

17,97

0,00

17,97

5,13

23,10

Общо задължения за ДНИ и ТБО

246,16

0,00

246,16

70,30

316,46

х

х

х

х

х

Х

х

х

2015

ДНИ

****

127,94

0,00

127,94

23,49

151,43

ДНИ

***

36,54

0,00

36,54

6,71

43,25

ТБО

****

62,69

0,00

62,69

11,51

74,20

ТБО

***

17,91

0,00

17,91

3,29

21,20

Общо задължения за ДНИ и ТБО

245,08

0,00

245,08

45,00

290,08

х

х

х

х

х

Х

х

х

2016

ДНИ

****

127,34

0,00

127,34

10,45

137,79

ДНИ

***

36,42

0,00

36,42

2,99

39,41

ТБО

****

62,40

0,00

62,40

5,12

67,52

ТБО

***

17,84

0,00

17,84

1,46

19,30

Общо задължения за ДНИ и ТБО

244,00

0,00

244,00

20,02

264,02

 

В производството по издаване на акта е установено следното:

За имот парт.№ *** е подадена декларация по чл.14 ЗМДТ
вх.№ **********/10.08.2005г. – земя и сграда, гр.Варна, м.„П.“ – Г.. Земя с площ 561,00кв.м. и застроена площ 50кв.м., с данъчна основа 11980,70лв. 1/1 ид.ч. част. Жилище с година на построяване 1984г., конструкция ПМ – полумасивна, РЗП 50кв.м., данъчна основа 6164,90лв. 1/1 ид.ч.

За имот парт.№ **** е подадена декларация по чл.14 ЗМДТ
вх.№ **********/10.08.2005г. – земя и сграда, гр.Варна, м.„П.“ – Г.. Земя с площ 561,00кв.м. и застроена площ 75кв.м., с данъчна основа 11980,70лв. 1/1 ид.ч. част. Жилище - етаж 1, с година на построяване 1984г., конструкция МЗ – масивни монолитни, РЗП общо 95,00кв.м. (РЗП на обекта 75кв.м. и мазе 20кв.м.), данъчна основа 25076,40лв. 1/1 ид.ч. Жилище - етаж 2, с година на построяване 1984г., конструкция МЗ – масивни монолитни, РЗП 85,00кв.м., данъчна основа 26314,70 1/1 ид.ч.

Съгласно Служебна бележка рег.№ УСКОР22000744АС_001АС/29.04.2022г., издадена на Н.Д.Ж. *** на основание чл.15, ал.3 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община-Варна, имот с ид.10135.****.**** /стар 1762/, находящ се в гр.Варна, район А., местност „П.“ – не попада в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, определени в Заповеди
№ 3660/30.10.2017г., № 3989/29.10.2018г., № 4500/24.10.2019г., № 3689/15.10.2020г. и
№ 3446/15.10.2021г. на кмета на Община-Варна.

Служебната бележка е представена в Дирекция „Местни данъци“ с молба вх.№ МД-Т22004735ВН/20.04.2022г. от А.П. – пълномощник на Н.Ж., с която е направено искане за отмяна на АУЗ по чл.107, ал.2 ДОПК № МД-АУ-****-1/22.06.2017г.

В молбата е посочено, че: задълженията за ДНИ и ТБО за 2012 – 2016г. са погасени по давност; жилището партида № ****е основно (за което е подадена декларация вх. № **********/03.06.2022г.), както и че „…там няма сметоизвозване и сметопочистване“.

Във връзка с молбата е направено запитване до район А., като е получен отговор рег.№ МД-Т22005277ВН_003ВН/17.05.2022г. с идентично съдържание – че имот с ид.10135.****.**** /стар 1762/, находящ се в гр.Варна, район А., местност „П.“, не попада в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, определени в Заповеди № 3660/30.10.2017г., № 3989/29.10.2018г., № 4500/24.10.2019г.,
№ 3689/15.10.2020г. и № 3446/15.10.2021г. на кмета на Община-Варна.

С Докладна записка № МД-Т22004735ВН_001ВН/27.05.2022г. на гл.инсп. „Туристически данък“ в Дирекция „Местни данъци“ до директора на Дирекция „Местни данъци“, е прието, че удостовереното от кмета на р-н А. обстоятелство – че имотът не попада в границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване, е основание за изменение на АУЗ по чл.133, ал.2 ДОПК.

Във връзка с молба вх.№ МД-Т22004735ВН/20.04.2022г. и издадените служебни бележки от район А. рег.№ УСКОР22000744АС_001АС/29.04.2022г. и рег.№ МД-Т22005277ВН_003ВН/17.05.2022г., на основание чл.133, ал.2 ДОПК от орган по приходите при Дирекция „Местни данъци“ – Община-Варна – С Д., гл.исп. „Контролно-ревизионна дейност“, е издаден АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-****-1/01.06.2022г. за изменение на АУЗ по чл.107, ал.2 ДОПК № МД-АУ-****-1/22.06.2017г., с който са установени следните задължения:

 

Период

Вид задължение

Партиден №

Размер

Внесена сума

Главница

Лихва

Общо

2012

ДНИ

****

129,73

129,73

0,00

102,59

102,59

ДНИ

***

36,93

36,93

0,00

29,92

29,92

ТБО

****

18,16

18,16

0,00

14,71

14,71

ТБО

***

5,17

5,17

0,00

4,19

4,19

Общо задължения за ДНИ и ТБО

189,99

189,99

0,00

151,41

151,41

х

х

х

х

х

х

х

х

2013

ДНИ

****

129,13

10,01

119,12

113,01

232,13

ДНИ

***

36,80

0,00

36,80

32,70

69,50

ТБО

****

18,08

0,00

18,08

16,06

34,14

ТБО

***

5,15

0,00

5,15

4,57

9,72

Общо задължения за ДНИ и ТБО

189,16

10,01

179,15

166,34

345,49

х

х

х

х

х

х

х

х

2014

ДНИ

****

128,54

0,00

128,54

101,16

229,70

ДНИ

***

36,67

0,00

36,67

28,85

65,52

ТБО

****

18,00

0,00

18,00

14,16

32,16

ТБО

***

5,14

0,00

5,14

4,04

9,18

Общо задължения за ДНИ и ТБО

188,35

0,00

188,35

148,21

336,56

х

х

х

х

х

х

х

х

2015

ДНИ

****

127,94

0,00

127,94

87,64

215,58

ДНИ

***

36,54

0,00

36,54

25,03

61,57

ТБО

****

17,91

0,00

17,91

12,25

30,16

ТБО

***

5,12

0,00

5,12

3,51

8,63

Общо задължения за ДНИ и ТБО

187,51

0,00

187,51

128,43

315,94

х

х

х

х

х

х

х

х

2016

ДНИ

****

127,34

0,00

127,34

74,30

201,64

ДНИ

***

36,42

0,00

36,42

21,25

57,67

ТБО

****

17,83

0,00

17,83

10,39

28,22

ТБО

***

5,10

0,00

5,10

2,97

8,07

Общо задължения за ДНИ и ТБО

186,69

0,00

186,69

108,91

295,60

 

Съпоставени, задълженията по двата АУЗ са както следва:

 

АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-****-1/22.06.2017г.

АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-****-1/01.06.2022г.

Период

вид задължение

парт.№

размер

внесена сума

главница

лихва

общо

главница

лихва

общо

2012

ДНИ

****

129,73

0,00

129,73

63,39

193,12

0,00

102,59

102,59

ДНИ

***

36,93

0,00

36,93

18,04

54,97

0,00

29,92

29,92

ТБО

****

18,16

0,00

18,16

8,87

27,03

0,00

14,71

14,71

ТБО

***

5,17

0,00

5,17

2,52

7,69

0,00

4,19

4,19

Общо ДНИ и ТБО

189,99

0,00

189,99

92,82

282,81

0,00

151,41

151,41

х

х

х

х

х

х

х

х

х

х

х

2013

ДНИ

****

129,13

0,00

129,13

49,98

179,11

119,12

113,01

232,13

ДНИ

***

36,80

0,00

36,80

14,24

51,04

36,80

32,70

69,50

ТБО

****

64,57

0,00

64,57

24,99

89,56

18,08

16,06

34,14

ТБО

***

18,40

0,00

18,40

7,13

25,53

5,15

4,57

9,72

Общо  ДНИ и ТБО

248,90

0,00

248,90

96,34

345,24

179,15

166,34

345,49

х

х

х

х

х

х

х

х

х

х

х

2014

ДНИ

****

128,54

0,00

128,54

36,71

165,25

128,54

101,16

229,70

ДНИ

***

36,67

0,00

36,67

10,47

47,14

36,67

28,85

65,52

ТБО

****

62,98

0,00

62,98

17,99

80,97

18,00

14,16

32,16

ТБО

***

17,97

0,00

17,97

5,13

23,10

5,14

4,04

9,18

Общо ДНИ и ТБО

246,16

0,00

246,16

70,30

316,46

188,35

148,21

336,56

х

х

х

х

х

х

х

х

х

х

х

2015

ДНИ

****

127,94

0,00

127,94

23,49

151,43

127,94

87,64

215,58

ДНИ

***

36,54

0,00

36,54

6,71

43,25

36,54

25,03

61,57

ТБО

****

62,69

0,00

62,69

11,51

74,20

17,91

12,25

30,16

ТБО

***

17,91

0,00

17,91

3,29

21,20

5,12

3,51

8,63

Общо ДНИ и ТБО

245,08

0,00

245,08

45,00

290,08

187,51

128,43

315,94

х

х

х

х

х

х

х

х

х

х

х

2016

ДНИ

****

127,34

0,00

127,34

10,45

137,79

127,34

74,30

201,64

ДНИ

***

36,42

0,00

36,42

2,99

39,41

36,42

21,25

57,67

ТБО

****

62,40

0,00

62,40

5,12

67,52

17,83

10,39

28,22

ТБО

***

17,84

0,00

17,84

1,46

19,30

5,10

2,97

8,07

Общо ДНИ и ТБО

244,00

0,00

244,00

20,02

264,02

186,69

108,91

295,60

 

Във връзка с твърденията в жалбата за липса на мотиви в обжалвания акт и в контекста на проверката, която съдът дължи на основание чл.160, ал.1 ДОПК, с Определение № 398/09.02.2023г. е задължил ответната страна:

1/ да представи справка за показателите, по които е изчислена данъчната оценка за имотите по процесните партиди – за всяка от годините в периода 2012-2016г.;

2/ да представи обосновка на конкретния размер на установените с процесния
АУЗ № МД-АУ-****-1/01.06.2022г. задължения, в която изрично да посочи: за кой период (кои вноски) са установени задълженията, за кой период и как са изчислени задълженията за лихви, каква ставка за изчисление на ДНИ е приложена за всяка от годините в периода
2012-2016г.;

3/ тъй като за 2012г. с АУЗ са установени само задължения за лихви върху задълженията за ДНИ и ТБО, да посочи:

– върху каква главница са изчислени задълженията за лихви и за какъв период за начислени лихвите;

– липсата на задължения за главници на какво се дължи – на внасяне от страна на данъчнозадълженото лице или на принудителното им събиране;

4/ да посочи на какво се дължи разликата в главниците за ДНИ за партида **** за 2013г. по АУЗ № МД-АУ-****/22.06.2017г. и АУЗ № МД-АУ-****-1/01.06.2022г.;

5/ по отношение на установените задължения за ТБО, изрично да посочи:

– дали установените с АУЗ задължения са за трите вида услуги по чл.62 от ЗМДТ: сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване, респ. за коя от трите услуги са установени задълженията с АУЗ № МД-АУ-****-1/01.06.2022г.;

– да посочи ставката и размера на таксата за всяка услуга поотделно; да представи доказателства за реалното предоставяне в периода 2012-2016г. на всяка от услугите, за която са установени задълженията;

6/ да посочи изрично обжалван ли е АУЗ № МД-АУ-****/22.06.2017г. и на коя дата е влязъл в сила. Предаден ли е за принудително събиране на задълженията – ако да, кога и да посочи номер на изпълнително дело;

7/ да представи извлечение от Наредба на ОбС - Варна за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна и от Наредба на ОбС Варна за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна – в относимите части към определяне задълженията за ДНИ и ТБО, в редакцията, приложима за всяка една от годините в периода 2012-2016г.

В тази връзка към молба С.д. № 2190/13.02.2023г. ответната страна представя становище във връзка с извършените с АУЗ изчисления на задълженията за ДНИ и ТБО. В същото са изготвени справки за изчисление на данъчните оценки на имотите за процесния период, както и за изчисление на задълженията за ДНИ и ТБО – по партиди /л.40 – 41/.

Уточнява също, че в АУЗ за изменение № МД-АУ-****-1/01.06.2022г. са включени само лихви за ДНИ и ТБО за 2012г. по процесните партиди, т.к. главниците са заплатени преди изменението на акта. Разликата в главниците за ДНИ за 2013г. по АУЗ № МД-АУ-****-1/22.06.2017г. и АУЗ за изменение № МД-АУ-****-1/01.06.2022г., се дължи на извършено плащане. На 23.09.2020г. е извършено плащане в размер на 10,01лв. от главница на ДНИ за 2013г. в размер на 129,73лв. В тази връзка с допълнителна молба С.д. № 3746/10.03.2023г. представя дубликат на приходна квитанция № ***/23.09.2020г. и справка за остатък за плащане по АУЗ № МД-****-1/01.06.2022г.

Относно задълженията за ТБО уточнява, че АУЗ № МД-АУ-****-1/22.06.2017г. включва задължения за ТБО в пълен размер за периода 2012-2016г. за трите вида услуги по чл.62 ЗМДТ. АУЗ за изменение № МД-АУ-****-1/01.06.2022г. включва задължения за ТБО само в частта за услугата по почистване на териториите за обществено ползване, която съгласно Протокол № 3 от заседания на ОбС-Варна, проведени на 14.12 и 15.12.2011г., Протокол № 14 от заседание на ОбС-Варна, проведено на 19.12.2013г., Протокол № 26 от заседания на ОбС-Варна, проведени на 13 и 14.12.2013г. и Протокол № 37/19.12.2014г. на ОбС-Варна, за периода 2012-2016г. е определена в размер на 0,28 на хиляда за жилищни имоти.

За доказване извършване на услугата по поддържане чистотата на територията на р-н А., представя приемо-предавателни протоколи между „ТИТАН АС“ ЕООД (с ново наименование „Санатит“ ЕООД) и Община-Варна, Актове за установяване на извършени и подлежащи на плащане видове работи между ДЗЗД Консорциум Варна-1 и Община-Варна – по месеци и фактури към тях – л.60 - 136; л.439 - 510. 

Ответната страна изрично посочва, че АУЗ № МД-АУ-****-1/22.06.2017г. не е обжалван в законоустановения 14-дневен срок и е влязъл в сила на 25.09.2017г. С
рез. № 482/04.10.2017г. е предаден за принудително изпълнение на ЧСИ СЯ и е заведено изп.дело № ******/2018г. В тази връзка са представени молба до ЧСИ вх.№1026/16.03.2018г. за образуване на изпълнително дело, запорни съобщения, искания за вписване на възбрана и списъци от НОИ за пенсионерите с удържани суми /л.44 – 58/.

Във връзка с твърденията, че задълженията за ДНИ и ТБО са погасени по давност, в представените уточнения е изразено становище, че по арг. от чл.172, ал.2 ДОПК, с издаването на акта на 22.06.2017г. давността е прекъсната и от този момент тече нова давност. Впоследствие давността отново е прекъсната с предприемането на действия по принудително изпълнение. На основание чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание на 13 март 2020г., обн. ДВ, бр.№ 28/24.03.2020г. и § 29, т.2 от ПЗР на същия закон, както и § 13 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обн. ДВ бр.№ 44/13.05.2020г., давността за погасяване на публични задължения спира да тече в периода от 13.03.2020г. до 19.05.2020г. включително, съответно задължения за данъци и такси по ЗМДТ, дължими за 2012г., се отбелязват като погасени по давност, считано от 10.03.2023г.

Във връзка с направените уточнения от ответника относно изчисляване на основата /данъчната оценка/, въз основа на която са установени задълженията, ставките и начина на изчисляване на задълженията за ДНИ и ТБО в процесния акт, от жалбоподателя е постъпило становище С.д. № 3026/27.02.2023г., в което заявява изрично, че не оспорва механизма на изчисляване на данъчните оценки за процесните години по партиди ****и ***.

АУЗ № МД-АУ-****-1/01.06.2022г. за изменение на АУЗ № МД-АУ-****-1/22.06.2017г., е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна. С жалбата са наведени доводи, че за установените с акта задължения е изтекъл срока за тяхното установяване по чл.109 ДОПК, както и че за същите е изтекла погасителната давност и се релевира искане да бъдат отписани.

С Решение № МД-РШ-032/17.08.2022г., връчено на жалбоподателя на 27.09.2022г., директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна е потвърдил акта.

Решаващият орган е приел, че изменението на задълженията за ТБО за периода
2012г. – 2016г., установени с АУЗ № МД-АУ-****-1/22.06.2017г., е извършено съгласно постъпили служебни бележки от 29.04.2022г. и 17.05.2022г. на кмета на район „А.“, според които ПИ с ид. 10135.****.****, находящ се в м-ст „П.“, не попада в границите на районите с организирано сметосъбиране и сметоизвозване, съгласно заповедите на кмета на Община-Варна. Относно възражението за изтекла погасителна давност и искането задълженията да бъдат отписани, е прието, че с издаването на акта на 22.06.2017г. е прекъсната давността, а впоследствие е прекъсната и с предприемането на действия по принудително изпълнение.

При така установеното от фактическа страна и съобразно направените от страните уточнения, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресатът на оспорения АУЗ, в срока по чл.156, ал.1 ДОПК, след изчерпване на задължителното административно обжалване и в частта, потвърдена с Решение № МД-РШ-032/17.08.2022г., поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, приложима по препращане от чл.144, ал.1 ДОПК, съдът преценява, че оспореният АУЗ е нищожен.

Не се спори, че с АУЗ № МД-АУ-****-1/01.06.2022г., на основание чл.133, ал.2 ДОПК са изменени задължения за ДНИ и ТБО, вече установени с АУЗ № МД-АУ-****-1/22.06.2017г., който не е обжалван и е влязъл в сила. От съпоставката между задълженията по двата акта, както и от уточняващото становище на ответната страна се установява, че с АУЗ за изменение, за периода 2012-2016г. относно ДНИ не е извършена корекция на вече установените през 2017г. задълженията по процесните партиди, а само са уточнени подлежащите на плащане към момента главници и задълженията за лихви.

В частта на задълженията за ТБО са коригирани задълженията, установени с
АУЗ № МД-АУ-****-1/22.06.2017г., като въз основа на постъпили служебни бележки от 29.04.2022г. и 17.05.2022г. на кмета на район „А.“ (според които ПИ с ид. 10135.****.****, находящ се в м-ст „П.“, не попада в границите на районите с организирано сметосъбиране и сметоизвозване, съгласно заповедите на кмета на Община-Варна), са установени задължения само за ТБО по чл.62, т.3 ЗМДТ – за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.

Не се спори и че производството по чл.107, ал.3 ДОПК е възобновено по молба на жалбоподателя рег.№ МД-Т22004735ВН. Видно от Докладна записка № МД-Т22004735ВН_001ВН/27.05.2022г. данните от кмета на район „А.“, относими към задълженията за ТБО, са възприети от гл.инспектор „Туристически данък“ в Дирекция „Местни данъци“, като основание за изменение на акта съгласно чл.133, ал.2 ДОПК.

Съгласно чл.133, ал.1 ДОПК инициативата за изменение на влезлия в сила АУЗ може да бъде и на задълженото лице. Като основание за изменение за акта в чл.133, ал.2, т.1, буква а) ДОПК, е предвидено откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за установяване на задълженията за местни данъци и такси, които не са могли да бъдат известни на задълженото лице, съответно на органа, издал акта, до издаване на АУЗ, когато актът не е бил обжалван. Именно на такива обстоятелства относно местоположението на имота се е позовал жалбоподателя в искането си от 20.04.2022г., като в същото освен това е направено и искане, задълженията да се отпишат по давност.

Относно установените с акта задължения за ДНИ за внасяне и лихви, и отхвърленото с Решение № МД-РШ-032/17.08.2022г. възражение за изтекла давност, следва да се посочи, че нито органите по приходите в дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, нито директорът на Дирекция „Местни данъци“, разполагат с правомощия и компетентност –  съответно по чл.107, ал.3 ДОПК и чл.152 ДОПК, да разглеждат и се произнасят по възражения за изтекла погасителна давност, респ. – да уточняват остатъци от главници за внасяне и начисляват лихви за задължения, които вече са установени с влязъл в сила акт по чл.107, ал.3 ДОПК и са предадени за събиране – какъвто е настоящият случай.

Безспорно е, че АУЗ № МД-АУ-****-1/22.06.2017г. не е обжалван от страна на жалбоподателя и е влязъл в сила на 25.09.2017г. Актът е предаден за събиране на ЧСИ С. Д. Я. с молба вх.№ 1026/16.03.2018г. и в тази връзка през 2018г. е образувано изп.дело № ******. От представените от ответната страна с писмо С.д. № 2190/13.02.2023г. доказателства, безспорно се установява и че по изпълнителното дело са предприети, и извършени изпълнителни действия.

При това положение единствено ЧСИ е компетентният орган да разглежда и се произнася по възражения за изтекла погасителна давност, респ. да преизчислява задължения за главници за внасяне и лихви, в резултат на извършени от длъжника плащания и/или принудително събрани суми.

Съгласно чл.4, ал.2 от ЗМДТ, принудителното изпълнение на публични задължения по реда на Закона за местните данъци и такси може да се извърши не само от публичния изпълнител по реда на ДОПК, но и от съдебен изпълнител по реда на ГПК.

В случая събирането на задълженията за ДНИ и ТБО, със съответните лихви, е възложено на ЧСИ, събирането се извършва по реда на ГПК, като защитата на длъжника, в т.ч. навеждането на възражения за изтекла погасителна давност, следва да се осъществи пред ЧСИ по реда на чл.435, ал.2 ГПК, вр.чл.433 ГПК.

Изменението на задълженията за ТБО, изразяващо се в определяне на задължение само за услугата по чл.62, т.3 ЗМДТ, неправилно е извършено с АУЗ от орган по приходите при дирекция „Местни данъци“ – Община-Варна. Съгласно разпоредбите на чл.4, ал.1 и чл.9б, ал.1 ЗМДТ, задълженията за местни данъци и такси се установяват по реда на ДОПК, поради което за тях е приложим редът по чл.133 и чл.134 ДОПК за изменение на задължения, установени с влезли в сила ревизионни актове и АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК, които не са обжалвани по съдебен ред.

Съгласно разпоредбата на чл.134, ал.1 ДОПК, орган по приходите, който установи основание за изменение по чл.133, ал.2, е длъжен да уведоми териториалния директор, като обоснове наличието на съответното основание. Компетентен да разгледа искането е териториалният директор, какъвто по силата на чл.4, ал.5 ЗМДТ е директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, като конкретните му правомощия са разписани в разпоредбата на чл.134 ДОПКтака в Решение на ВАС № 12970/02.12.2015г. по адм.д. № 14960/2014г., Решение на ВАС № 15267/12.12.2017г. по адм.д. № 10350/2016г., Определение на ВАС № 1806/04.02.2020г. по адм.д. № 520/2020г., Решение на ВАС № 8245/25.06.2020г. по адм.д. № 1114/2020г. По изложените съображения обжалваният АУЗ следва да бъде прогласен за нищожен, като постановен от материално некомпетентен орган.

Доколкото в случая производството по възобновяване е инициирано от жалбоподателя с молба рег.№ МД-Т22004735ВН/20.04.2022г., следва преписката да бъде изпратена на директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, за ново произнасяне по искането – но само досежно задълженията за ТБО по процесните партиди, при спазване на процесуалния ред по чл.133 и чл.134 ДОПК, и указанията в мотивите на настоящото решение.

В частта на искането на жалбоподателя за отписване на задълженията поради изтекла давност, копие от молба рег.№ МД-Т22004735ВН/20.04.2022г. следва да се изпрати на ЧСИ С. Д. Я. по изп.дело № ****** – за разглеждане и произнасяне, т.к. в случая Административен съд – Варна не е компетентен да се произнесе по същество.

Молбата от 20.04.2022г. в частта, с която е заявено, че жилището партида № ****е основно, не следва да бъде администрирана, т.к. следващите от това обстоятелство облекчения (чл.25 ЗМДТ) не се предоставят служебно, а по заявление на данъчнозадълженото лице. По преписката са налице доказателства, че в случая това обстоятелство е надлежно декларирано с декларация вх. № ***/03.06.2022г., като действието му е занапред и няма отношение към задълженията за периода 2012-2016г.

По изложените съображения, доводите на жалбоподателя по приложение на материалния закон – дължимостта на ТБО по чл.62, т.3 ЗМДТ, не следва да се обсъждат в настоящото производство.

При този изход на спора, на основание чл.161 ДОПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, които съгласно списък по чл.80 ГПК се претендират общо в размер на 790,00 (седемстотин и деветдесет) лева, от които 10,00лв. за държавна такса и 780,00лв. адвокатско възнаграждение, което видно от представения договор за правна защита и съдействие от 10.02.2023г. е изплатено изцяло в брой.

Възражението на ответната страна за прекомерност на възнаграждението е основателно. Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2. С оспорения АУЗ са установени общо задължения за внасяне в размер на 1445,00лв., от които 741,70лв. главници и 703,30лв. лихви. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за адвокатските възнаграждения, при материален интерес 1445,00лв., минималният размер на възнаграждението е 444,50лв. (400лв. + 10% за горницата над 1000лв., или 400+44,50 = 444,50). С оглед фактическата и правна сложност на спора, договореното и изплатено възнаграждение се явява прекомерно, поради което на жалбоподателя следва да се присъдят разноски общо в размер на 454,50лв. (четиристотин петдесет и четири лева, и петдесет стотинки).

Предвид общо установения размер на главниците за внасяне (само те са предмет на АУЗ за изменение), на основание чл.160, ал.7 ДОПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав

 

РЕШИ:

 

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-****-1/01.06.2022г. за изменение на АУЗ № МД-АУ-****/22.06.2017г., потвърден с Решение № МД-РШ-032/17.08.2022г. на директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, с който за периоди 2012г. – 2016г. вкл., по партиди **** и ***, на Н.Д.Ж., ЕГН: **********,***, са установени задължения за: Данък върху недвижимите имоти /ДНИ/, общо в размер на 826,04лв., от които за внасяне 649,37лв. и лихви 616,45лв.; Такса битови отпадъци /ТБО/, общо в размер на 115,66лв., от които за внасяне 92,33лв. и лихви 86,85лв.

 

ИЗПРАЩА молба с рег.№ МД-Т22004735ВН/20.04.2022г. на Н.Д.Ж., ЕГН: **********,***, на директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, за ново произнасяне по искането – само досежно задълженията за ТБО по процесните партиди, при спазване на процесуалния ред по чл.133 и чл.134 ДОПК и указанията в мотивите на настоящото решение.

 

ИЗПРАЩА молба с рег.№ МД-Т22004735ВН/20.04.2022г. на Н.Д.Ж., ЕГН: **********,*** по компетентност на ЧСИ С. Д. Я. по изп.дело № ****** – за разглеждане и произнасяне по искането за отписване на задълженията поради изтекла давност.

 

ОСЪЖДА Община-Варна да заплати на Н.Д.Ж., ЕГН: **********,***, разноски за производството в размер на 454,50лв. (четиристотин петдесет и четири лева, и петдесет стотинки).

 

Решението съгласно чл.160, ал.7 ДОПК не подлежи на касационно обжалване!

 

                                                           Административен съдия: