Решение по дело №370/2021 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 82
Дата: 25 август 2022 г.
Съдия: Дияна Димова Петрова
Дело: 20213610200370
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Велики Преслав, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20213610200370 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от „Терра
Кредит“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Красно село“, ул.“Ами
Буе“№72, партер, офис 1, представлявано по закон от Я. С. Я. срещу Наказателно постановление
№В-0047280/20.10.2021 г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище и Силистра със седалище гр.Върна към ГД“Контрол на пазара“ при
Комисията за защита на потребителите.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност на наказателното постановление и на
наложеното за него административно наказание. Отрича се извършване на нарушението, както от
обективна, така и от субективна страна. Предвид изложеното се иска от съда наказателното
постановление да бъде отменено изцяло. Навеждат се доводи за несправедливост на наказанието и
че дори да има извършено нарушение, то същото е маловажен случай. Поради което
жалбоподателя моли НП да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят не явява и не се представлява.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, в писмено становище по
същество, счита че не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, доказано е
извършване на нарушението по несъмнен начин, установен е и на нарушителя и моли съда същото
да бъде потвърдено. Претендира и заплащане на разноски за юрисконсулско възнаграждение.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
Дружеството „Терра Кредит“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
„Красно село“, ул.“Ами Буе“№72, партер, офис 1 извършвало търговско-банкова дейност в обект –
Офис "Терра Кредит", находящ се в гр.Велики Преслав, обл.Шумен, ул."Борис Спиров"№47, като
1
предоставяло бързи потребителски кредити. В момента на проверката 18.06.2021 г., офисът
работел, като се обслужвал от едно лице. По време на проверката длъжностни лица от КЗП – РД –
Варна, гр.Шумен – свидетелите Н.Й. и В.Г., се представили за потребители и пожелали да получат
информация за предоставяне на потребителски кредит в размер от 500 лева за срок от 5 месеца.
Служителят от офиса предоставил устна информация по условията за получаване на кредита,
начина на отпускане на кредита и плащанията по него. Устната информация била подробна, но
след проведения разговор, служителят в офиса не предоставил на проверяващите Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, съгласно
приложение № 2 от ЗПК. Такъв не бил предоставен и след приключване на проверката.
Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол №К-2705820/18.06.2021 г., с
който представител на дружеството е бил поканен да се яви на 25.06.2021 г. за представяне на
допълнителни писмени документи. На 16.09.2021 г. за констатираното нарушение на дружеството-
жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение №К-0047280 за
нарушение по чл. 5, ал.2 от ЗПК, във вр. с чл. 5, ал.1 от ЗПК. Актът е бил съставен в присъствие
на упълномощено от дружеството лице, което е подписало акта, без да изложи възражения.
Впоследствие дружеството се е възползвало от законното си право и в срока по чл. 44, ал.1 от
ЗАНН е депозирало писмени възражения, в които излага, че счита, че дружеството не е извършило
описаното нарушение, доколкото от материалите по преписката не се установявало проверяващите
лица в какво качество са присъствали – дали в качеството на потребители или на длъжностни
лица. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя е наложена "имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди/ лева на
основание чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение на чл. 5, ал.2 от
ЗПК, във вр. с чл. 5, ал.1 от ЗПК.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Й. и на
свидетел Г. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на разпитания по делото свидетел-актосъставител-служители на КЗП са
логични и безпротиворечиви, и кореспондират с приложените по делото писмени доказателства,
поради което съдът им дава пълна вяра.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в
деловодството на административнонаказващия орган).
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателно-процесуалните правила.
2
АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.55 от ЗПК.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че дружеството-жалбоподател
има качеството "кредитор" по смисъла на чл. 9, ал.4 от ЗПК, доколкото се явява юридическо лице,
което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност. Следователно е имал задължение, съгласно разпоредбата
на чл. 5, ал.1 от ЗПК преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за
предоставяне на потребителски кредит, да му предостави своевременно съобразно изразените от
него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата
информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за
сключване на договор за потребителски кредит, като съгласно ал.2 на същия законов текст тази
информация се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, съгласно приложение № 2.
От събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетели
Н.Й. и В.Г. се установява по безспорен начин, че в момента на извършване на проверката вторият
свидетел се е представил за потребител, който е пожелал да получи банков кредит в размер на 500
лева със срок на издължаване на кредита 5 месеца. Следователно кредитната инспекторка,
обслужваща потребителя е следвало с оглед визираното по-горе задължение, да му предостави
стандартен европейски формуляр, съгласно приложение № 2 на ЗПК. В същото време обаче
последната в устен вид подробно е разяснила на свидетеля условията по кредита, евентуалната
погасителна месечна вноска, размерът на лихвата, но не им предоставила посочения стандартен
европейски формуляр. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на дружеството-
жалбоподател, доколкото в жалбата потвърждават този факт, излагайки други съображения
относно нарушението. Твърди се от жалбоподателя, че в представените на мнимия потребител
документи се съдържат всички данни, които са изисквани от формата на стандартния европейски
формуляр, поради което от дружеството е предоставена на потребителя цялата, изисквана от
закона информация.
Свидетелите са се представили пред служителката като лица, желаещи да изтеглят
потребителски кредит, като подробно са посочили условията – сума и срок на кредита.
Следователно по време на проведения разговор обслужващото ги лице е било с ясното съзнание и
убеждение, че срещу нея стои потенциален потребител, на когото е предоставила в устна форма
подробна информация за условията по кредита, като е посочила и изписала на лист евентуалната
дължима от него месечна погасителна вноска, лихвата върху сумата и др., т.е. за служителката не е
съществувало съмнение относно качеството на лицето, с оглед на което за нея, в качеството й на
представител на кредитора е възникнало задължение преди потребителят да е обвързан от
предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, да му предостави
своевременно, именно съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите
от кредитора условия на договора необходимата информация, като целта на същата е потребителят
да сравни различните предложения и да вземе информирано решение за сключване на договор за
потребителски кредит. В представения писмен документ – формуляр „Идентификационни данни и
данни за контакт с кредитора“, не се съдържат всички необходими реквизити на стандартен
европейски формуляр, липсва информация за право на отказ, извънсъдебни способи за защита,
всички параметри на договора за кредит, въз основа на която информация потребителя да направи
информиран избор относно кредита и да може да го сравни с други предложения за кредит.
3
Поради изложеното, настоящият състав намира, че дружеството-жалбоподател в
качеството си на кредитор не е предоставило на потребителя, преди последния да е обвързан от
предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, своевременно съобразно
изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора
необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на
информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит във формата на
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити
съгласно приложение № 2, с което е допуснало неизпълнение на задължението, визирано в
разпоредбата на чл. 5, ал.2 от ЗПК, във вр. с чл. 5, ал.1 от ЗПК.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал, съобразно санкционната норма на чл. 45, ал.1 от ЗПК,
предвиждаща административно наказание "имуществена санкция" в размер от 3000 до 8000 лв. за
еднолични търговци и юридически лица, допуснали нарушение на изрично посочени законови
текстове, между които и на разпоредбата на чл. 5 от ЗПК. При индивидуализацията на
наказанието, административно-наказващият орган се е съобразил с обстоятелствата, предвидени в
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и отчитайки тежестта на нарушението е наложил на дружеството
имуществена санкция в размер на минимума, предвиден в разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗПК, а
именно "имуществена санкция" в размер на 3000 лева.
За прецизност следва да бъде отбелязано, че в настоящия случай не са налице условията
за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че Законът за потребителския кредит охранява особен вид обществени
отношения, като има за цел опазване интересите на потребителите и недопускане на въвеждането
им в заблуждение. Нарушението е на просто извършване, формално, поради което не е необходимо
да са настъпили конкретни вредни последици от деянието. С оглед на изложеното, настоящата
инстанция намира, че предвид характера на охраняваните обществени отношения и заложената от
законодателя безусловна защита при упражняване правото на информация на потребителите, то в
настоящия случай институтът на "маловажния случай" е неприложим. Наказващият орган е
действал законосъобразно, преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като "маловажен" по
смисъла на посочената разпоредба. Това мнение се споделя изцяло и от настоящия състав.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че въззиваемата
страна има право на разноски. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен
размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, не е представен списък на разноските, то
съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ
административнонаказващия орган по делото, в размер на 80.00 /осемдесет/ лв., която следва да се
присъди в тежест жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №В-0047280/20.10.2021 г.,
издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище и
Силистра със седалище гр.Върна към ГД“Контрол на пазара“ при Комисията за защита на
потребителите, с което на „Терра Кредит“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, р-
н „Красно село“, ул.“Ами Буе“№72, партер, офис 1, представлявано по закон от Я. С. Я., е
наложена "имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл. 45, ал.1 от
Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение на чл. 5, ал.2 от ЗПК, във вр. с чл. 5, ал.1 от
ЗПК.
ОСЪЖДА „Терра Кредит“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
„Красно село“, ул.“Ами Буе“№72, партер, офис 1, представлявано по закон от Я. С. Я. да заплати
на Комисията за защита на потребителите гр.София, направените в настоящото производство
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв./осемдесет лева/.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
5