Р Е Ш
Е Н И Е №
155
гр.Пловдив, 05.
02. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V
с., в публичното заседание на девети
декември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател : Светлана Изева
Членове :
Радостина Стефанова
Зорница Тухчиева
Секретар
Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина
Стефанова
гр.д. № 2364 /2019г.
И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 във вр. чл. 422 във вр. с чл.410 от ГПК и във вр.
с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1, 92, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 430, ал. 2 от ТЗ; евентуални осъдителни претенции чл. 79, ал.1 от ЗЗД във
вр.с чл. 9 от ЗПК, 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 430, ал. 2
от ТЗ.
Образувано е по подадена въззивна жалба от И.К.А., ЕГН **********, с адрес-***, чрез назначения особен представител адв.Б.Б., против Решение №
31310/22.07.2019г. на ПдРС – XXII гр.с. по гр.д.№
12436/2019г., в частта, с което е
признато за установено, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК - *********, със
седалище и адрес на управление- град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д.
Д. – изпълнителни директори сумата в размер на 6 426,97 лв., главница по договор за потребителски кредит № 2170459 от 22.02.2016 г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, обявен за предсрочно изискуем, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД с подписване на Приложение № 1 от 20.11.2017 г. към Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.11.2017 г.; сумата в размер на 621,84 лева - договорна възнаградителна лихва за периода
14.04.2017 г. до 20.11.2017 г. и 64,46 лева – обезщетение за
забава за периода 14.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
01.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 02.04.2018 г. до окончателното
плащане на сумата, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5410/2018 г. по описа на ПдРС, както и е осъден да заплати на дружеството на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 1 003,85 лв. – разноски в исковото производство и сумата в размер на 191,24 лв. – разноски по ч.гр.д. № 5410/2018 г. на ПдРС по
съразмерност. Моли да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно и вместо това постановено друго, с което да се уважат изцяло
исковете.
Въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК - *********, депозира писмен отговор,
че жалбата е неоснователна.
Окръжен съд –Пловдив, констатира, че въззивната
жалба е допустима – подадена от надлежна страна по делото в законния срок по
чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо съдебно
решение и прие за установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против И.К.А. е заведена искова
молба, с която посочва, че между ответника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД бил сключен Договор за потребителски
паричен кредит № 2170459 / 22.02.2016 г., по силата на който на ответника бил
отпуснат кредит. Страните се съгласили главницата или общия размер на кредита
да е 7 350 лв., който представлява сбор от чиста стойност на кредита 7 000 лв.
и комисионна от 350 лв. За кредита е сключена и месечна застраховка със
застрахователна премия от 11,22 лв., която е включена в размера на всяка
отделна месечна погасителна вноска /общият размер на застрахователната премия
за срока на договора е 807,84 лв./. Съгласно клаузите на сключения договор
усвоената парична сума по кредита за срока на договора се олихвява с договорна
лихва в общ размер от 3 717,99 лв.. Договорната лихва била фиксирана, като
годишният лихвен процент е в размер на 14.50 %. Така кредитополучателят се бил
задължил да върне по кредита сумата в общ размер на 11875,83 лв., платими на 72
бр. равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 164,95 лв., без
последната вноска, която е в размер на 164,38 лв. Крайният срок за издължаване
на кредита бил – 14.02.2022 г. Кредитополучателят не изпълнявал задълженията
си. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на основание чл. 13, ал. 2, б. „а“
от ОУ, неразделна част от договора за кредит. Изтъква, че уведомлението за
обявяване на кредита за предсрочно изискуемо е получено от длъжника на
30.11.2017 г. На длъжника било начислено и обезщетение за забава върху размера
на неплатената дължима главница от длъжника за всички просрочени и неизплатени
суми в размер на годишната законна лихва разделена на 360 дни, за всеки ден
забава, изчислена върху просрочената дължима главница. Излага, че на 20.11.2017
г. е подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно
с Приложение № 1 от същата дата, сключени на основание чл. 2.1 от Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г. сключен
между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД от 20.12.2016 г., с което
са изкупени дължимите вземания, ведно с всички привилегии и обезпечения, като
длъжникът бил надлежно писмено уведомен за прехвърлянето с изпратено
уведомително писмо, но доброволно изпълнение не е постъпило. По договора
ответникът заплатил общо 2189.28 лв. Тъй като ответникът не е изплатил
задълженията си по договора за потребителски кредит, то ищецът подал заявление
по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било образувано ч. гр. д. № 5410/2018
г. на ПдРС, длъжникът бил уведомен за заповедта по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
се предявяват настоящите установителни искове за
съществуване на вземането.
Направено е искане да се
признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца посочените суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 5410/2018 г. на ПРС - сумата 6 426,97 лв. главница; сумата
621,84 лв. възнаградителна лихва за периода
14.04.2017 г. – 20.11.2017 г. и сумата 214,11 лв. - обезщетение за забава за
периода от 14.04.2017 г. до 01.04.2018 г. Претендират се законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 02.04.2018 г. до
окончателното изплащане.
При условията на евентуалност и, ако съдът отхвърли установителните претенции, поради това, че предсрочната
изискуемост не е обявена на длъжника преди подаване на заявлението на
посочената дата 30.11.2017 г., са предявени евентуални осъдителни претенции.
Моли се при настъпването на това условие ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца следните суми по договора за кредит 6 426,97 лв. - главница; сумата
1180,79 лв. - възнаградителна лихва за периода
14.04.2017 г. – 31.07.2018 г. и сумата 214,11 лв. обезщетение за забава за
периода от 14.04.2017 г. до 31.07.2018 г. Претендира законна лихва върху
главницата по осъдителния иск от дата на подаване на исковата молба 31.07.2018
г. до
окончателното погасяване. Претендират се и разноски за заповедното и
исковото производство.
Исковата молба, уточнителните
молби и приложенията са връчени на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С
определение от 28.09.2018 г. е назначен за особен представител на ответника
адвокат Б.Б..
В законоустановения срок е
постъпил Писмен отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК от особения представител на
ответника адв. Б.Б..
Оспорени са исковете изцяло. Не е оспорено сключването на Договора за потребителски паричен кредит № 2170459 / 22.02.2016 г.
Застъпва, че ответникът
не бил уведомен за цесията, поради което и на осн.
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането нямало действие спрямо
длъжника. Счита, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не може да уведоми
ответника за извършената цесия, предвид чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
В хода на производството е допусната и приета ССЕ с в.л. В. Ш..
Районният съд е уважил
исковете, както се посочи по-горе.
С
подадената въззивна жалба от И.К.А. се възразява срещу направените правни изводи с атакуваното решение. Излагат
се съображения за незаконосъобразност.
ПдОС – V гр.с.,
въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Първото основно възражение на
жалбоподателя се състои в това, че неправилно Районният съд е приел, че е
надлежно уведомен както за извършената цесия, така и за приетата от кредитора
предсрочна изискуемост. По- конкретно счита, че неправилно е приложена
разпоредбата на чл.47 ал.1 от ГПК.
Въззивната инстанция намира, че
възражението е неоснователно. Съгласно Договор за прехвърляне на вземания от
20.12.2016 г. и приложение № 1 към него /на л.19 и на л.30/ вземанията по процесния договор срещу ответника са цедирани
на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД. В Приложение № 1 е
индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание, размер и кой е
задълженото лице. В договора за цесия е посочено, че приложение № 1 от договора
е неразделна част от него /пар.8, т.8.3 от договора/.
Представено е Пълномощно /л. 33/ от цедента, с което
се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД . Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник
съобразно константната съдебна
практика. Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо
от за прехвърляне на вземането /л.36/ по реда на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението,
приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99,
ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. Същото се прилага независимо, че по делото ответникът не участвал в
личното си качество, а чрез назначен особен представител. Извод, че не настъпват последиците на чл.99, ал.4 от ЗЗД,
не може да се направи единствено от обстоятелството, че не ответникът лично в качеството му
на длъжник, а особеният му представител е получил исковата молба и приложенията
към нея, включително уведомлението за цесията, тъй като на осн.
чл.47 ал.6 от ГПК е надлежен адресат на всички твърдения наведени от ищеца с
исковата молба, включително такива за извършена цесия. Връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат, свързаните с факта на връчване
правни последици. Назначеният процесуален представител адв.
Б. е получил съобщение /л.88 по гр.д.№ 12436/18г./ на 07.01.2018г. препис от исковата молба, ведно с всички описани
приложения, от която дата се счита за уведомен за всички съдържащи се
юридически факти, както и е легитимиран да отговаря по въведените твърдения и
доводи, което и е сторил, подавайки в законоустановения
срок Писмен отговор по чл.131 от ГПК.
На следващо място, жалбоподателят
прави оплакване, че не е било доказано по делото, че не живее на адреса в
**********, като и това, че информацията по делото е била предоставена от
упоменатите по чл.47 ал.1 от ГПК лица.
Въззивната
инстанция намира, че оплакването следва да се остави без уважение. В Договора за
потребителски паричен кредит № 2170459 от 22.02.2016 г. като постоянен, настоящ
и адрес за кореспонденция е бил записан
адрес – гр.**********. По ч.гр.д.№ № 5410/18г. по описа на ПдРС – I гр.с. е налице Справка от 02.04.2018 г. за предоставени
данни по Наредба №14/18.11.2009г. /на л.7/, съгласно която постоянният и
настоящ адрес на И.К.А., ЕГН **********,***. Правилна е преценката на
Районния съд, че кредиторът е положил дължимата грижа да уведоми за това длъжника, като
го е търсил на известния адрес, посочен в договора. тоест
няма промяна. Няма други различни данни, която да задължават кредитора да търси
длъжника евентуално на друг оповестен официално
адрес.
В обжалваната част решението се явява
законосъобразно и подлежи на потвърждаване, като въззивният
съд препраща и към мотивите му на осн. чл.272 от ГПК.
Разноски. Съобразно правния резултат жалбоподателят
ще бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
сумата 200 лв. за направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД ще бъде осъдена да заплати на адв.Б.Б., сумата 693,15
лв. – възнаграждение за особен представител.
По мотивите,
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
Р Е Ш И :
Потвърждава Решение № 31310/22.07.2019г. на ПдРС – XXII гр.с. по гр.д.№ 12436/2019г., в частта, с което е признато за установено, че И.К.А., ЕГН **********, с адрес-***, дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК - *********, със
седалище и адрес на управление- град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д.
Д. – изпълнителни директори, сумата в размер на 6 426,97 лв.- главница по договор за потребителски кредит № 2170459 от 22.02.2016 г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, обявен за предсрочно изискуем, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД с подписване на Приложение № 1 от 20.11.2017 г. към Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.11.2017 г.; сумата в размер на 621,84 лева - договорна възнаградителна лихва за периода
14.04.2017 г. до 20.11.2017 г. и 64,46 лева – обезщетение за
забава за периода 14.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
01.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 02.04.2018 г. до окончателното
плащане на сумата, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5410/2018 г. по описа на ПдРС, както и е осъден да заплати на дружеството на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 1 003,85 лв. – разноски в исковото производство и сумата в размер на 191,24 лв. – разноски по ч.гр.д. № 5410/2018 г. на ПдРС по
съразмерност.
В останалата част решението е влязло в сила.
Осъжда И.К.А., ЕГН **********, с
адрес-***, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление- град София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата 200 лв. за направени разноски по
възз.гр.д.№ 2364/2019г. по описа на ПдОС – V гр.с.
Осъжда „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление- град София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, да заплати на адв.Б.Б. сумата 693,15 лв.
– възнаграждение за особен представител по набирателна
сметка на Окръжен съд –Пловдив за вещи лица.
Решението е окончателно.
Председател :
Членове :