Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.11.2020 г.
СГС,
VI-4 състав, в открито съдебно заседание на десети
ноември две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева,
като разгледа докладваното
от съдия Чомпалов т. д. № 1018/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от В.И.К., с която са предявени срещу „Б.Г.“ ООД искове с правно основание чл.124 ГПК и чл.74 ТЗ. Твърди се от ищеца, че е съдружник в ответното дружество, в което съдружник е бил О.М.Т., но на 29.05.2019 г. е проведено ОС, на което са приети незаконни решения по изключване на ищеца, изплащане на неговия дял, за избор на управител и приемане на учредителен акт. Според ищеца решенията на Общото събрание на съдружниците са незаконосъобразни, защото О.Т. още към момента на съставяне на поканата за свикване на ОС не е имал качеството на съдружник, тъй като на ОС от 22.03.2019 г. е прието решение за неговото изключване поради невнасяне на допълнителна вноска. Освен това на 03.05.2019 г. е проведено ОС, на което отново Т. е изключен заради учредяване на „Топ м строй“ ООД, което има същия предмет на дейност и което пренасочва клиенти. Поддържа се, че решенията са незаконосъобразни и поради допуснати процедурни нарушения, тъй като ОС е свикано само от единия управител – Т., а не от двамата управители. Освен това Т. в качеството на съдружник не отправил покана до другия управител К. за свикване на ОС. Сочи се, че предупреждението по чл.126 ал.3 ТЗ не отговаря на изискванията на закона, защото не са посочени конкретни нарушения и срок за отстраняване. Посочените в предупреждението нарушения не са извършени от ищеца. Тъй като решението за изключване на ищеца е незаконно, последващите и обусловени от него решения са приети при неспазване на изискването за мнозинство. Съгласно уточнителна молба от 05.06.2020 г. се иска да се прогласи нищожността на решенията на ОС, а при условията на евентуалност се иска тези решения да се отменят като незаконосъобразни.
Ответникът, на който е бил назначен особен представител, е представил писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че решенията са законосъобразни, защото ОС е свикано от О.Т., който е управител, а свикването на ОС е действия по управление, поради което не е необходимо да се извърши заедно от двамата управители. Освен това Т. е и съдружник с повече от 1/10 от дяловете и в това си качество е легитимиран да свика ОС. Сочи се, че макар и съдружникът Т. да е бил изключен това обстоятелство не е вписано в ТР, поради което продължава да има това качество. Поддържа се, че за приемане на решенията е гласувал само съдружникът Т., поради което следва да се приеме, че са взети със 100 % от гласовете. Освен това в предупреждението за изключване са посочени конкретните нарушения, които представляват в основната си част бездействие при изпълнение на задълженията на изключения за съдружник ищец, който участва в други дружества и е в конфликт на интереси. Навежда се довод, че дружеството на ищеца „Б.“ ЕООД извършва допълнителни дейности по сградата, които следва да се извършат от ответника, който е лишен от възможността да получи насрещна престация за съответните дейности. Поради действията на ищеца се е стигнало до обявяване на предсрочна изискуемост на договора за кредит, по който дружеството ответник е длъжник. Ищецът е продължил да извършва нарушения, защото чрез своето дружество е сключвал договори за остатъчните суми от продажна цена, която се дължи на ответното дружество.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с довода, че решението за изключване на съдружника Т. е породило незабавно действие във вътрешните отношения, поради което той няма право да свика ОС. Предупреждението е връчено редовно на ищеца на 22.05.2019 г., поради което не е изтекъл определения в него 10-дневен срок до провеждане на ОС, а нарушенията не са достатъчно индивидуализирани. Навеждат се доводи, че не са извършени по същество нарушения от ищеца.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа възраженията срещу предявените искове с довода, че възражението за връчване на предупреждението на 22.05.2019 г. за първи път е направено с допълнителната искова молба. Сочи, че няма основание да се иска съдружникът Т. да предложи заплащане на довършителни работи чрез притежаваното от него „М.“ ЕООД. Плащането на суми от „Б.“ ООД не представлява изпълнение на решение на ОД на ответното дружество. Ищецът е действал в интерес на друго дружество, но за сметка на интересите на ответното.
На основание чл.219 ГПК като трето лице на страната на ответника е конституиран О.М.Т., който оспорва исковете и подкрепя позицията на ответника.
Представен е констативен нот. протокол от 22.03.2019 г., в който се сочи, че е проведено Общо събрание на съдружниците в „Б.Г.“ ООД, на което по т.4 е прието решение за изключване на О.М.Т. за съдружник.
Представено е предупреждение по чл.126 ал.3 ТЗ, с което О.М.Т. в качеството на управител на „Б.Г.“ ООД и на съдружник е отправил до ищеца предупреждение за нарушения, изразяващи се в участие на ищеца в „Б.“ ЕООД и издаване на фактура N 786/19.03.2019 г. за сумата от 84 486,49 лв., фактура N 787/20.03.2019 г. за сумата от 50 418,74 лв., фактура N 802/01.04.2019 г. за сумата от 15 372,14 лв. и фактура N 796/01.04.2019 г. , с които се пораждат задължения за ответното дружество; за изгонването на 10.04.2019 г. от офис на дружеството на другия управител О.М.Т., с което прави невъзможно да се ръководят дружествените работи; за действията на ищеца, които водят до задлъжняване на ответното дружество, защото като негов представител поема задължения към притежаваното от него дружество „Б.“ ЕООД, без да е ясно какви и дали са извършени в полза на ответното дружество дейности, за които се издават фактури от „Б.“ ЕООД, както и че вземанията на „Б.“ ЕООД са цедирани в полза на „Г.-Б.Т.“ ЕООД, който е наложил запор върху банковата сметка на ответното дружество, след което „У.Б.“ е обявил задълженията на ответника за предсрочно изискуем; извършени на 22.04.2019 г. и на 24.04.2019 г. цесии в полза на „Г.-Б.Т.“ ЕООД на вземания срещу ответното дружество, чрез които се цели неговото източване; извършване на конкурентна дейност чрез „В.“ ООД, „П.Т.“ ЕООД „П.Т.“ ЕООД, „К.Д.“ ЕООД, „А.Т.“ ЕООД, „М.И.“ ЕООД и „Б.“ ЕООД. Предупреждението е връчено на ищеца на 09.05.2019 г.
Представена е покана от 07.05.2019 г., с която О.М.Т. в качеството на управител на „Б.Г.“ ООД е свикал Общо събрание на съдружниците за 29.05.2019 г., а в т.3 от дневния ред е въпросът за приемане на решение за изключване на ищеца за съдружник. Поканата е връчена на ищеца на 09.05.2019 г.
Представен е констативен протокол от 29.05.2019 г., в който се сочи, че е било проведено Общо Събрание на съдружниците в „Б.Г.“ ООД, на което по т.3 от дневния ред е прието решение за изключване на ищеца за съдружник на основание чл.126 ал.3 ТЗ за нарушения, изразяващи се в 1. участие на ищеца в „Б.“ ЕООД и издаване на фактура N 786/19.03.2019 г. за сумата от 84 486,49 лв., фактура N 787/20.03.2019 г. за сумата от 50 418,74 лв., фактура N 802/01.04.2019 г. за сумата от 15 372,14 лв. и фактура N 796/01.04.2019 г. , с които се пораждат задължения за ответното дружество; на 10.04.2019 г. ищецът е изгонил от офис на дружеството другия управител О.М.Т., с което прави невъзможно да се ръководят дружествените работи; с действията си ищецът води до източване на ответното дружество, защото като негов представител поема задължения към притежаваното от него дружество „Б.“ ЕООД, без да е ясно какви и дали са извършени в полза на ответното дружество дейности, за които се издават фактури от „Б.“ ЕООД, както и че вземанията на „Б.“ ЕООД са цедирани в полза на „Г.-Б.Т.“ ЕООД, който е наложил запор върху банковата сметка на ответното дружество, след което „У.Б.“ е обявил задълженията на ответника за предсрочно изискуеми; отклоняване на средства на ответното дружество към личното дружество, с което действа против интересите на ответното дружество; след учредяване на ответното дружество ищецът е учредил свои еднолични дружества „П.Т.“ ЕООД, „К.Д.“ ЕООД, „Б.“ ЕООД, „А.Т.“ ЕООД и „М.И.“ ЕООД, „П.А7“ ЕООД, а чрез „Б.“ ЕООД, „В.“ ООД и „П.Т.“ ЕООД развива конкурентна търговска дейност. Решението е прието с гласа на О.М.Т.. Приети са решения по т.4 за изплащане на дружествения дял, по т.5 за освобождаване на ищеца за управител и по т.6 за приемане на учредителен акт.
Представено е уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД, с което ответното дружество е уведомени, че с договор за цесия от 08.04.2019 г. „Б.“ ЕООД е прехвърлил на „Г.-Б.Т.“ ЕООД вземане за неустойка в размер на 46 116,42 лв. за забава по фактура N 785/18.03.2019 г., вземане от 84 468,49 лв. – по фактура N 786/19.03.2019 г., вземане в размер на 50 418,74 лв. – по фактура N 787/20.03.2019 г., вземане от 15 372,14 лв. – по фактура N 802/01.04.2019 г., вземане от 720 лв. – по фактура N 796/01.04.2019 г., както и вземания за погасени от „Б.“ ЕООД задължения на ответното дружество в размер на 5076,96 лв., 2050 лв., 1440 лв., 1612,80 лв.
Представено е уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД, с което ответното дружество е уведомени, че с договор за цесия от 08.04.2019 г. „Б.“ ЕООД е прехвърлил на „Г.-Б.Т.“ ЕООД вземане в размер на 149 250 лв. – по договор за заем.
Представено е уведомление от 24.04.2019 г., с което ответното дружество е уведомено от „У.Б.“ АД, че във връзка с постъпило запорно съобщение по изп.дело N 20198580400432 с взискател „Г.-Б.Т.“ ЕООД банката на 22.04.2019 г. е реализирано уреденото в нейна полза финансово обезпечение и от банковите сметки на ответното дружество са погасени задълженията му към банката в размер на 135 950,90 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.124 ГПК, а при условията на евентуалност искове по чл.74 ал.1 ТЗ.
Ищецът е съдружник в ответното дружество от момента на неговото учредяване и не се спори, че към приемане на процесните решения на ОС от 29.05.2019 г. е имал това качество, от което произтича правният му интерес да води исковете за установяване на нищожност на решенията, които пряко рефлектират в неговата правна сфера на съдружник.
В исковата молба изрично е повдигнато фактическото твърдение, че лицето О.Т. няма качеството на съдружник още към свикване на ОС, защото на 22.03.2019 г. е било прието от Общото Събрание решение за неговото изключване, а с уточнителна молба от 05.06.2020 г. е заявено, че се иска установяване нищожност на решенията, приети от изключен съдружник. Фактическото обстоятелство, че О.Т. не е имал качеството на съдружник, защото е бил изключен, е въведен в предмета на спора и подлежи на проверка
По
делото е представен констативен нот. протокол от 22.03.2019 г., в който се
сочи, че е било проведено Общо събрание на съдружниците в „Б.Г.“ ООД, на което
по т.4 е прието решение за изключване на О.М.Т. за съдружник. Обстоятелството,
че О.М.Т. е бил изключен, не се оспорва от ответника и от самия Т., който е конституиран
като трето лице. Към момента Т. все още е вписан в ТР за съдружник и следва да
се счита за такъв от всички трети за дружеството лица, поради което е налице правен
интерес да помага на представлявания от особен представител ответник /решение N
793/30.06.2011 г. на ВКС по т.д.
N 680/2010 г./.
От
извършена служебно проверка в деловодната система на СГС се установи, че по
предявен от О.М.Т. иск с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ е образувано т.дело N 591/2019
г. на СГС, по което се иска
отмяна на решението от 22.03.2019 г. за
изключването му. Изходът на делото по предявения от изключения съдружник Т. иск
с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ няма значение за правилното решаване на спора
по настоящето дело, защото евентуалната отмяна на решението на ОС от 22.03.2019
г. за изключване на съдружника Т. би породило действие занапред, а не с обратна
сила.
Приетото на 22.03.2019 г. от ОС на
съдружниците в „Б.Г.“ ООД
решение за изключване на съдружника О.М.Т.,
на което изрично се позовава в исковата молба ищецът, е породило незабавно
действие във „вътрешните“ отношения между дружеството и съдружниците. Това незабавно действие на решението за изключване на съдружника О.М.Т. не е в зависимост от вписването му по чл. 140 ал.4 ТЗ, конститутивният ефект на което е по отношение на трети лица /в подобен смисъл са решение № 86 от 01.09.2017 г. по т.д. № 1068/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о.,
решение № 39 от 15.04.2011 г. по т.д. № 526/2010 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение
№ 690 от 03.12.2008 г. по т.д. № 349/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о./.
По отношение на участниците в корпоративната
устроената общност решението на ОС от 22.03.2019 г. за изключване на съдружника
О.М.Т. е породило незабавно своите правни последици с факта на неговото
приемане на 22.03.2019 г. Това означава, че от 22.03.2019 г. членственото
правоотношение на изключения съдружник Т. е прекратено, поради което от тази
дата това лице не е съдружник в ответното дружество. От тогава изключеният Т. е
„трето лице“ по отношение на дружеството
и няма никакво право да участва в неговите дружествени работи. При тези факти
съдът намира, че още към момента на отправяне на поканата от 07.05.2019 г. за
свикване на процесното ОС за 29.05.2020 г. Т. не е имал качеството съдружник,
защото вече е бил изключен с решение на ОС от 22.03.2019 г.
В исковата молба ищецът се е позовал и на
факта, че О.Т. е бил изключен освен с решение на ОС от 22.03.2019 г., но и с
решение на ОС от 03.05.2019 г. Според съда с приемане на първото решение на ОС
от 22.03.2019 г. за изключването на Т. е настъпило прекратяване на неговото
членствено правоотношение, а последващото решение на ОС от 03.05.2019 г. не
поражда правно действие по отношение на правен ефект, който вече е настъпил на
22.03.2019 г.
След изключването на О.М. Т. за съдружник е съставен на 29.05.2019 г.
протокол, в който се сочи, че е проведено ОС, на което ищецът не е бил допуснат
да участва при гласуването и на което с гласа на изключения вече О.М.Т. е
прието решение за изключване на ищеца, както и обусловените от изключването
решения. Както се спомена по-горе, от 22.03.2019 г. О.М.Т. не е съдружник и е
„трето лице“ по отношение на дружеството. В случая обаче именно това „трето“ и „външно“
за дружеството „лице“ еднолично е гласувало за приемане от ОС на атакуваните
решения.
Фактическата
констатация, че единственото лице, което е гласувало на 29.05.2019 г. за
приемане на решенията, не е било съдружник в ответното дружество, е основание
за правния извод, че обективираните в протокол на ОС от 29.05.2019 г. решение не
са приети от действителния върховен орган на дружеството – ОС. За приемане
на решенията от 29.05.2019 г. е гласувало само едно лице, което обаче не е
имало качеството на съдружник, защото е било изключено на 22.03.2019 г., поради
което това „външно“ за дружеството лице чрез своето изявление за гласуване не
може да формира воля за приемане на решенията от ОС като върховен орган на
дружеството.
При
тези факти съдът намира, че са налице „невзети“ решения от действителния орган на дружеството - ОС. Решенията от 29.05.2019 г.,
макар и да са вписани в Протокол от ОС на дружеството, не са взети от ОС на дружеството,
защото за тяхното приемане е гласувало еднолично лице, което поради изключване не
е било съдружник и което не може чрез своето изявление да формира изявление на
ОС на дружеството. Съдът приема, че ОС като върховен орган на ответното
дружество не е приело обективираните в протокола от 29.05.2019 г. решения,
защото изявлението на единствения гласувал /О.Т./ не представлява изявление на
ОС на дружеството да се вземат тези решения.
На
решенията е придаден от външна страна вид на решения на ОС на дружеството, но
реално тези решения не са взети от ОС на дружеството, защото за тяхното
приемане еднолично е гласувало едно „външно“ и „трето“ за дружеството лице, а изявленията
на това „външно“ и „трето“ лице не са в състояние да доведат до формиране и до
изразяване на воля от ОС на дружеството за вземане на решенията.
След
като членовете на дружеството /действителните съдружници/ не са гласували на 29.05.2019 г., процесните
решения не са взети от действителното ОС на дружеството като върховен негов
орган. Лицето, гласувало еднолично за приемане на решенията, не е съдружник в
дружеството, защото е било изключено, поради което неговата воля не е воля на
ОС на дружеството. Решенията са вписани в протокола от 29.05.2019 г. като взети
от ОС на дружеството, но в действителност не са взети от ОС на дружеството, а са
взети еднолично от едно външно лице, което поради изключването на 22.03.2019 г.
не е имало качеството на съдружник. Неговите изявления не водят до формиране и
до изразяване на воля от ОС като орган на дружеството за приемане на решенията.
Важно
е да се отбележи, че гласуването на ОС от лице, което не е съдружник, в
конкретния случай не засяга изискванията за кворум и за мнозинство, които са
предпоставка на законосъобразност на решенията, защото в конкретния случай
решенията са еднолично взети с гласа на лице, което поради изключване не е било
съдружник и изявленията му не са в състояние да формират волеизявление на ОС.
По
същество ОС на ответното дружество като негов колективен орган, съставен от
действителните съдружници, не е формирало и не е изразило на 29.05.2019 г. воля
за приемане на решенията, които са „невзети“ от него, а невзетите решения са
нищожни.
След
като на 29.05.2019 г. за приемане от ОС
на решенията е гласувало еднолично лице, което поради изключването му от
22.03.2019 г. не е съдружник, съдът
приема, че изразената в протокола воля не е воля на ОС като орган на
дружеството. Процесните решения нямат качеството на „решения на ОС“ на
ответното дружество, защото решение на ОС може да бъде само решение, прието от
лица, които са в членствени правоотношения с дружеството и са негови съдружници.
Изключеният на 22.03.2019 г. съдружник е
направил на 29.05.2019 г. обективирано в протокола изявление, но това негово
изявление не води до формиране на воля за приемане на решенията от ОС на
дружеството, който орган на дружеството реално не е направил изявление за
приемане на решенията. Решенията по протокола не са взети от ОС като орган на
дружеството, а от физическо лице, което към съставяне на протокола се явява трето
и външно за дружеството лице, нямащо качеството съдружник. Обективираните в
протокола от 29.05.2019 г. решения са „невзети“ от ОС на дружеството, поради
което са нищожни.
С оглед
на изложеното съдът намира, че предявените искове за нищожност следва да се
уважат, а по предявените при условията на евентуалност искове по чл.74 ТЗ съдът
не дължи произнасяне.
Мотивиран
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА по предявени от В.И.К. ЕГН **********,***, срещу „Б.Г.“ ООД, ***, офис
10В, искове с правно основание чл.124 ГПК за нищожни решенията, обективирани в
протокол от 29.05.2019 г. на Общото Събрание на съдружниците в „Б.Г.“ ООД, ЕИК*********-
по
т.3 от дневния ред - за изключване на В.И.К. за съдружник;
по
т.4 от дневния ред - за изплащане на дружествения му дял;
по
т.5 от дневния ред - за освобождаването му за управител и за представляване на
дружеството само от другия управител О.М.Т.;
по
т.6 от дневния ред - за приемане на учредителен акт.
Решението е постановено при участието на
трето лице О.М.Т., конституиран да помага страната на „Б.Г.“ ООД.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: