Решение по дело №5693/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1552
Дата: 5 май 2020 г.
Съдия: Владимир Руменов Руменов
Дело: 20195330105693
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1552

05.05.2020 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

при секретаря Катя Грудева,  като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5693/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.

    Искова молба на Е.Ц.Н., ЕГН **********, с адрес ***, депозирана против Пласт маркет“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане , ул. Сини вир № 15.  

   Според изложеното,  между страните имало договор от дата ***г. , по силата на който ищецът възложил на ответното дружество „изработка , доставка и монтаж на „ПВЦ“ дограма. Възложеното  следвало да се изработи съобразно одобрена от Н.  оферта с № ***, в която били посочени точните размери на дограмата, снети от служител на ответното дружество. На *** дограмата била доставена и монтирана, за което между страните бил съставен приемо – предавателен протокол. Н. платил цената по договора в пълен размер.

  При извършени в един по – късен момент измервания, ищецът установил, че изработеното не съответства на възложеното. Монтираната отваряема част от дограмата следвало да бъде 900 милиметра, но била поставена такава с ширина от 660 мм.; пълната ширина на дограмата следвало да е 2120 мм , но била монтирана такава с обща ширина 2048 мм.; отваряемата част на прозореца се самозатваряла.  Н. подал на дата *** до ответното дружество рекламация , която била частично уважена,  били сменени част от монтираните стъклопакети. Ответното дружество отказало да уважи рекламацията в частта, с която било искана смяна на дограмата,  и затова между страните започнало и помирително производство пред Комисията за защита на потребителите, което обаче  завършило безрезултатно.  

    Моли се да се осъди ответното дружество да поправи изработеното, като замени   прозореца с такъв с подходящите размери на собствени разноски, евентуално, ако този иск не бъде уважен, се иска от съда да се осъди дружеството да заплати на ищеца сума  от 500 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – *** до окончателното изплащане на вземането. Иска се и присъждане на направените по делото  разноски.

    Ответникът оспорва исковете. Твърди, че е изпълнил всичките си задължения по договора точно, включително в качествено отношение; ако има отклонение от договореното качество, то било незначително.  Оспорва на датата на монтажа  ищецът да е правил каквито и да било възражения против некачественото изпълнение на работата.

  В. л. по проведената техническа експертиза дава заключение, че изработеното не съответства на възложеното, като има разлика от 72 мм в ширината на монтирания прозорец; изработеното страда и от недостатъци (отваряемото крило се самозатваря). Монтирания прозорец не може да бъде поправен на място, необходимо е да бъде демонтиран и да се монтира друг, с правилните размери. Тази монтажна работа струва по пазарни цени 422.22 лева.

   Два евентуално съединени осъдителни иска с правно основание чл. 113 ал. 2 и 114 ал.1 от Закона за защита на потребителите, като ищецът иска вторият такъв да бъде разгледан при условие, че се установи, че поправката не може да бъде извършена от ответника.

    Исковете са допустими, като за допустимостта им, е достатъчно наличието на направено от ищеца твърдение за неудовлетворено притезание.

   По същество, съдът съобрази следното:

   Съществуването на договора межу страните не е спорно, а на л. 6 от делото има и копие от същия. Предвид изложените в исковата молба факти и  съдържанието му– ищецът е възложил изработка и монтаж на вещ, срещу което се е задължил да плати цена – касае се за договор за изработка между страните по смисъла на чл.чл.  258 - 269 от  Закона за задълженията и договорите ( ЗЗД) .

  Доставката и монтажа на дограмата не са спорни факти; предвид заключението на вещото лице по проведената техническа експертиза, съдът приема, че е доставена и монтирана дограма, която, на първо място, не отговаря на поръчаната ( с оглед размерите си ), и на второ, страда от съществен недостътък – отваряемото крило се самозатваря; заключението се кредитира като обективно и компетентно изготвено при липса на данни по делото , които да му противоречат. 

   Ищецът Н. има качеството на потребител по смисъла на § 13 т. 1 от Закона за защита на потребителите (Изм. и доп. ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 09.09.2007 г.; доп., бр. 18 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.;доп., бр. 57 от 2015 г.; доп., бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) след като  е физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Ответното дружество е "Търговец" по смисъла на следващата дефиниция в същия закон, тоест по отношение на процесния договор са  приложими и правилата на глава V, раздел ІІІ  от Закона за защита на потребителите (ЗЗП),  който закон е специален по отношение на правилата , залегнали за същия тип договори в ЗЗД. Съществен елемент на договора между страните е прехвърлянето на правото на собственост върху дограмата  и правилата за защита на потребителите следва да се приложат съответно и по отношение на договорите за изработка; съдът , като съобрази и разпоредбите на чл. 110 от ЗЗП, не намира основание да откаже приложението на защитата на потребителите само заради това , че в конкретния случай не се касае за договор за продажба.  

  Няма спор, че Н. е направил рекламация на изработеното, но не е останал доволен от изхода на рекламационното производство, след като търговецът е отказал както да замени или ремонтира стоката, така и изобщо да участва в производството ( писмо на л.  ** от делото).  Не са налице предпоставките по чл. 109 от ЗЗП , при които  Н. да не може да оспори съответствието на договореното с доставеното/монтираното, тъй като дограмата е конструирана от доставчика или по негово възлагане от трето лице , за чиито действия ответникът отговаря , а и не се установи при сключването на договора ищеца да е знаел или не е могъл да не знае за несъответствието, тъй като то е възникнало в един по –късен момент, при изработката. (срв.  и презумпцията на чл. 108 от ЗЗП) Оттам, за ищеца като потребител възникват само правата  по чл. 114 от същия закон и той може да иска само едно от двете възможности  -  1. разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума  или 2. намаляване на цената. Тоест, за доставчика не съществува законово задължение да  поправи със свои средства доставената и монтирана дограма дори  при положение, че такава поправка е искана в рамките на рекламационното производство. Това на практика означава , че искът да се осъди ответника да поправи работата със свои средства е изначално неоснователен, тъй като на искането не съответства такова насрещно задължение на търговеца; този иск следва да бъде отхвърлен.

   Тъй като първоначалния иск следва да се отхвърли , и доколкото  евентуално е съединено искане да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сума от 500 лева е имплицитно допустимо , съдът следва да го разгледа и реши по същество , доколкото се е сбъднало процесуалното условие , под което е предявен – поправката не може да бъде извършена от ответника. В хипотеза по чл. 114 от Закона за защита на потребителите, ищецът следва да докаже два съвкупно настъпили елемента - несъответствие на потребителската стока с договора за продажба и неудовлетвореност от решаването на рекламацията по чл. 113 от същия закон. Несъответствието е  доказан от заключението на вещото лице факт, а предвид предявения иск, ищецът очевидно не е доволен от изхода на рекламационното производство, което не е и решено. Затова искът за намаление на цената е основателен и следва да се уважи до размерите , дадени от вещото лице като необходими за поправката на вещта.  

   За пълнота, не се установи Н. е прегледал и приел работата и да е направил възражения срещу некачеството изпълнение, каквото задължение той има по смисъла на чл. 264 от ЗЗД.

   По делото, на л. **, има представено от ищеца копие от приемо – предавателен протокол под № *** от датат ***. В протокола на л. ** има отбелязани  следните забележки към работата  - „просрочие от три дена работни монтажна работа удовлетворителна„. В графичната част на този протокол няма отбелязани размери, има само записано „по оферта № ***“. В представеното от ответника друго копие от същия протокол , в графичната част  са отбелязани размери на прозоречната дограма, така както са монтирани. Доколкото протокола за монтаж на л. **/** от делото е подписан от Н. без забележки по конкретните недостатъци , а размерите в графичната част на л. ** са нанесени от ответното дружество в офиса на същото в един по- късен момент, според показанията на с. В., не може да се приеме , че Н. е направил своевременни възражения срещу качеството на работата или доставката. Дори да се приеме обратното , съдът не би могъл да уважи иск с правно основание в чл. 265 от ЗЗД, тъй като едновременното приложение на гаранционната и договорната отговорност е недопустимо ( ТР № 88/ 28.02.1984 г. ОСГК на ВС), а каза се,  Закона за защита на потребителите е специален и следва да бъде приложен, след като се твърди рекламационно производство между страните. Затова и в крайна сметка е без  значение за гаранционната отговорност на доставчика това , дали Н. е направил възражения против качеството на изпълнението. ЗЗП не предвижда  основания за преклудиране на отговорността на доставчика.

  Разноските се понасят от страните пропоционално на уважената (респ., отхвърлената) част от исковете. Общия размер на направените от ищеца разноски е 594 лева, съобразно списък на л. ** от делото; дължат му се  501.59 лева ( ***/****422.22 лева).  Ответното дружество е направило разноски в общ размер от 325 лева, дължат му се съобразно отхвърлената част 50.55 лева ( ***/***77.78 лева).    

  Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

    Отхвърля иска на Е.Ц.Н.,  ЕГН **********, с адрес ***, да се осъди „Пласт маркет“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане , ул. Сини вир № 15, да замени дограмата по позиция № * от договор – поръчка  за доставка и монтаж на дограма № ***/***г., като монтира нова дограма с ширина 2120 мм и ширина на отваряема част 900 мм, като неоснователен. 

 

   Осъжда „Пласт маркет“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, ул. Сини вир № 15, да заплати на Е.Ц.Н.,  ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 422.22 лева – отбив от напълно платена цена по договор – поръчка  за доставка и монтаж на дограма № ***/***г., ведно със законната  лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – ** до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта  над уважения  размер до пълния предявен размер от 500 лева, като неоснователен. 

 

    Осъжда „Пласт маркет“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане , ул. Сини вир № 15, да заплати на Е.Ц.Н.,  ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 501.59 лева  разноски по делото.

 

   Осъжда Е.Ц.Н.,  ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Пласт маркет“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане , ул. Сини вир № 15, сумата от 50.55 лева  разноски по делото.

  

    Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на страните.

 

                                                                                 

                                                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ:п/В.Руменов

 

Вярно с оригинала.

М.К.