№ 12244
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110114268 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „АДИМЕКС И
КОНДЕВ“ ООД срещу „НИПЕД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Предявени са искове с правно основание чл.327 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е постигнато съгласие за
доставката и закупуването на гуми с марка „BKT“.
Ищецът е следвало да достави на ответника 2 бр. гуми модел „BKT
03094021666 380/85R 28 133A8/B RT 855TL“ на обща стойност 1 489, 12 лв. с
ДДС, което задължение е било изпълнено, като за сумата е издадена фактура
№ **********/13.01.2020 г.
Впоследствие страните са уговорили и последваща покупко-продажбата
на 4 бр. гуми модел „ВКТ 460 /70-24 159А8 CON STAR IND TL/“ на обща
стойност 3 870, 40 лв. с ДДС. Ищецът е изпълнил задължението си да достави
на ответника гумите, като за сумата е издадена фактура №
**********/27.01.2020 г.
Ищецът твърди, че е изпълнил поетото задължение, като е извършил
доставката на гумите, с оглед на което в негова полза е възникнало вземане за
продажна цена в общ размер на сумата 5 359, 52 лв. с ДДС (1 489, 12 лв. + 3
870, 40 лв.).
Съгласно уговореното между страните продажната цена е следвало да
бъде заплатена в срок до 10 дни от датата на издаването на фактурите по
посочената банкова сметка на ищеца. В уговорения срок, както и към
момента, дължимата продажна цена не е заплатена от ответника.
1
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от общо 5 359, 52 лв., представляваща дължима цена по 2 бр.
договори за покупко-продажба на гуми, за която сума са издадени фактура №
**********/13.01.2020 г. на стойност 1 489, 12 лв. и фактура №
**********/27.01.2020 г. на стойност 3 870, 40 лв., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба – 12.03.2025 г. до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „НИПЕД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с който оспорва исковете. Не
оспорва, че ищецът е изправна страна по договорите. Не оспорва, че е
уговорен падеж на задълженията – 10 дни от издаване на фактурите, с оглед на
което срокът за заплащане на сумата по фактура № **********/13.01.2020 г. е
изтекъл на 23.01.2020 г., а този по фактура № **********/27.01.2020 г. – на
06.02.2020 г.
Твърди, че на 04.05.2020 г. е превел по сметка на ищеца сумата от 500 лв.
с основание „плащане по фактури“ и доколкото не е посочено по коя фактура
се плаща, то същото следва да бъде отнесено по реда на чл.76 ЗЗД за
погасяване на задължението по фактура № **********/13.01.2020 г. на
стойност 1 489, 12 лв., като е налице непогасен остатък от 989, 12 лв. Прави
възражение за давност, каквато счита, че е изтекла за вземанията по двете
фактури, както следва: за вземането по фактура № **********/13.01.2020 г. –
на 24.01.2025 г., а за вземането по фактура № **********/27.01.2020 г. – на
07.02.2025 г. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че помежду им е сключен договор за
покупко-продажба на 2 бр. гуми модел „BKT 03094021666 380/85R 28
133A8/B RT 855TL“ на обща стойност 1 489, 12 лв. с ДДС.
Безспорно е между страните, че ищецът е изпълнил задължението си да
достави гумите на ответника, с оглед на което за ответника е възникнало
задължение за заплащане на продажната цена, за която е издадена фактура №
**********/13.01.2020 г., платима в срок 10 дни от издаване на фактурата.
Безспорно е между страните, че в уговорения срок сумата не е платена
от ответника.
Безспорно е между страните, че помежду им е сключен договор за
покупко-продажба на 4 бр. гуми модел „ВКТ 460 /70-24 159А8 CON STAR
IND TL/“ на обща стойност 3 870, 40 лв. с ДДС.
Безспорно е между страните, че ищецът е изпълнил задължението си да
достави гумите на ответника, с оглед на което за ответника е възникнало
задължение за заплащане на продажната цена, за която е издадена фактура №
**********/27.01.2020 г., платима в срок 10 дни от издаване на фактурата.
2
Безспорно е между страните, че в уговорения срок сумата не е платена
от ответника.
С вносна бележка от 04.05.2020 г. ответникът е заплатил на ищеца
сумата от 500 лв. с основание – плащане по фактури, като ищецът не оспорва,
че със сумата е погасено част от задължението по първата фактура – фактура
№ **********/13.01.2020 г.
Въз основа на така установеното съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.327 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника са сключени
твърдените договори за покупко-продажна със соченото в исковата молба
съдържание, по които е изправна страна, с оглед на което в негова полза са
възникнали вземания за продажна цена по тези договори в размер на исковите
суми.
Страните не спорят относно възникването на договорно
правоотношение помежду им с предмет – покупко-продажба на гуми, за което
са издадени 2 бр. фактури, както следва: 1) фактура № **********/13.01.2020
г. за сумата 1 489, 12 лв. и 2) фактура № **********/27.01.2020 г. за сумата 3
870, 40 лв.
Страните не спорят, че ищецът се явява изправна страна по договорите,
с оглед на което в негова полза е възникнало вземане за цената по същите.
Не се спори и че на 04.05.2020 г. ответникът е платил на ищеца сумата от
500 лв. за погасяване на задължението по фактура № **********/13.01.2020 г.,
поради което е налице непогасен остатък от 989, 12 лв.
С оглед изложеното в полза на ищеца са налице вземания, както следва:
в размер на сумата 989, 12 лв., представляваща неизплатен остатък от
вземане по фактура № **********/13.01.2020 г.;
в размер на сумата 3 870, 40 лв., представляваща вземане по фактура №
**********/27.01.2020 г.
Безспорно е между страните, че сумите са платими в срок до 10 дни от
издаване на фактурите.
Съответно, падежът на задължението по фактура №
**********/13.01.2020 г. е настъпил на 23.01.2020 г., а падежът на
задължението по фактура № **********/27.01.2020 г. – на 06.02.2020 г.
Страните не спорят, че задълженията не са погасени в посочения срок.
От страна на ответника своевременно е заявено възражение за
погасителна давност, във връзка с което съдът намира следното:
В случая вземанията се погасяват с изтичането на общата 5-годишна
давност по чл.110 ЗЗД, според който с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
3
По силата на чл.114, ал.1 ЗЗС давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо.
Давността за вземането по фактура № **********/13.01.2020 г. започва
да тече от 24.01.2020 г. и изтича на 24.01.2025 г.
Давността за вземането по фактура № **********/27.01.2020 г. започва
да тече от 07.02.2020 г. и изтича на 07.02.2025 г.
Страните не спорят относно извършеното на 04.05.2020 г. частично
плащане по първата фактура.
Същото не съставлява основание по чл.116, б. „а“ ЗЗД за прекъсване на
давността за неизплатената част от вземането.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 4/2019 г. на ОСГТК на ВКС
признаването на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД следва да се
отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на
фактите, от които произхожда. Същото следва да бъде направено, след като е
започнала да тече погасителната давност и преди нейното изтичане. То може
да бъде обективирано изрично (макар и без изискване за форма) или чрез
конклудентни действия, но следва да бъде ясно и недвусмислено изявление на
длъжника за наличие на конкретен дълг към момента на извършването му.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС частичните плащания
на дълга спрямо непогасената му част не съставляват признание с
последиците на чл. 116, б „а“ ЗЗД (в посочения смисъл – решение № 87 от
24.07.2015 г. по т. д. № 1171/2014 г. на ВКС, I ТО, решение № 98 от 26.07.2013
г. по т. д. 851/2012 г. на ВКС, I ТО).
Следва обаче да се съобрази, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците
/ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са
страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е
извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за
здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в Държавен вестник. Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което
течението на давностният срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно
процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни, считано
от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително.
След удължаване на процесния давностен срок с периода от 2 месеца и 7
дни, през който не е текла давност, се налага извод, че погасителната давност
за вземанията по двете фактури изтича, както следва: за вземането по фактура
№ **********/13.01.2020 г. – на 31.03.2025 г.; за вземането по фактура №
**********/27.01.2020 г. – на 14.04.2025 г.
4
Исковете са предявени на 12.03.2025 г., към който момент давността не е
изтекла, с оглед на което възражението на ответника се явява неоснователно.
По изложените съображения исковете следва да се уважат за сумата 989,
12 лв., представляваща неизплатен остатък от вземане по фактура №
**********/13.01.2020 г., както и сумата 3 870, 40 лв., представляваща
вземане по фактура № **********/27.01.2020 г., т.е. общо за сумата 4 859, 52
лв. и да се отхвърлят за разликата до пълния предявен размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 258, 85 лв. разноски по делото, съобразно
уважената част от иска.
Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска,
но доколкото не претендира такива, нито ангажира доказателства за
извършването им, разноски не следва да му се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „НИПЕД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
„АДИМЕКС И КОНДЕВ“ ООД, ЕИК *********, на основание чл.327 ТЗ, вр.
чл. 200 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата 4 859, 52 лв., представляваща
неизплатена цена по 2 бр. договори за покупко-продажба на гуми, за която
сума са издадени фактура № **********/13.01.2020 г. и фактура №
**********/27.01.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба
– 12.03.2025 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 4 859, 52 лв. до пълния предявен размер
от 5 359, 52 лв. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „НИПЕД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
„АДИМЕКС И КОНДЕВ“ ООД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата 258, 85 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5