№ 491
гр. Пловдив, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Миглена Ил. Площакова
при участието на секретаря Ваня Б. Казакова
като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело №
20235300900302 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по исковата молба, подадена на
01.06.2023 год. от Ф. А. М. против ЗАД „Асет Иншурънс“ АД. Предявени са
обективно съединени осъдителни искове за присъждане на парични
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от ищеца,
вследствие на пътно-транспортно произшествие.
Исковата претенция се основава на следните фактически
обстоятелства:
Твърди се, че на 02.06.2018 год. около 00,30 ч. по път I-5 се е движел л.а.
„БМВ М6“ с рег. № ****, управляван от И. М. Б.. Поради движение с
несъобразена скорост в района на км 359+400 водачът загубил контрол над
автомобила, преминал през еластичната ограда – мантинела и паднал в
пропаст, преобръщайки се по таван. При произшествието пострадал ищецът,
пътуващ като пътник в самокатастрофиралия автомобил. Ищцовата страна
счита, че вина за настъпилото произшествие има водачът И. Б., който нарушил
правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП.
Ищецът бил откаран с екип на Бърза медицинска помощ в УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД с липсващи движения в долни крайници, силни болки в кръста и
1
гърдите, двустранно отслабено дишане, спонтанна и палпаторна болезненост в
гръдния кош. След извършените прегледи и консултации били установени
следните травматични увреждания: тежка гръбначно-мозъчна травма,
изразяваща се в параплегия инфериор /парализа на двата долни крайника/;
фрактура на ТН11 с вентрална дислокация на тялото; компресионна фрактура
на ТН12; посттравматичен медуларен едем; миеломалация; кантузио капитис
ет корпорис; фрактура на ребра вдясно 7,8,9,10,11 и ребра вляво 7,9,10,11;
двустранен хемоторакс; контузия на белите дробове.
Проведено било лечение, изразяващо се в тракоцентеза вдясно и
поставяне на дренаж; транспедикуларна метална стабилизация на нива ТН9-
ТН10-ТН12 и Л1. Пострадалият бил приведен в КАИЛ за интензивно лечение,
след което бил приведен в Клиника по неврохирургия, където била проведена
консервативна терапия с вливания. По време на болничния престой не било
отчетено подобрение не неврологичния дефицит. Започната била ранна
рехабилитация.
След изписването си от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, ищецът продължил
лечението си в лечебно заведение в Германия – Клиника за злополуки
Франкфурт на Майн, академична учебна болница на Гьоте институт,
отделение за травми на гръбначния стълб, в периода от 30.07.2018 год. до
08.11.2018 год., след което бил освободен за домашно лечение.
В отделни периоди от 02.12.2018 до 08.10.2019 год. Ф. М. провеждал
лечение в Клиника по възстановителна интервенционална неврология и
терапия „Нейорвита“ в Москва, Русия. Постъпил при водеща клинична
диагноза: травматично заболяване на гръбначния мозък; последици от
усложнена компресионна фрактура - изкълчване Т11-12, долна отпусната
прараплегия, дисфункция на тазовите органи; декомпресия на гръбначния
мозък; разпространена остеопороза; двустранна посттравматична коксартроза;
артроза на коленни и глезенни стави и с оплаквания: липса на движения в
краката; нарушение на всички видове чувствителност и контрол на функциите
на тазовите органи. Проведено било комплексно лечение. При изписването
били дадени указания за изпълнение на рехабилитационна програма и прием
на лекарствени средства.
Състоянието на ищеца било изключително тежко – получените
травматични увреди били животозастрашаващи, като леталният изход бил
2
предотвратен единствено благодарение на навременната лекарска намеса. Към
настоящия момент ищецът бил напълно парализиран от кръста надолу. Бил
изправен пред невъзможността да посреща обикновените си битови
потребности, като хранене, обличане, тоалет; за задоволяването им разчитал
изцяло на помощта на близките си – баща, брат и братовчед. Тежката
гръбначно-мозъчна травма довела до невъзвратимо пълно обездвижване на
долните крайници, нарушение на всички видове чувствителност и трайно
нарушаване на функциите на тазовите резервоари.
Преди инцидента Ф. М. водел активен начин на живот, бил мобилен,
активен, самостоятелен. След инцидента били силно ограничени социалната,
семейната и трудовата му ангажираности. Промяната се отразила силно
негативно на емоционалното му състояние – бил силно тревожен, напрегнат,
неспокоен; затворил се в себе си. Чувствал се безпомощен и в тежест на
близките си.
Бидейки обездвижен от кръста надолу, ищецът се придвижвал
единствено с помощта на помощно средство – инвалидна количка. Липсвал
контрол над тазовите резервоари. Бил в невъзможност да се обслужва сам.
Поради това се нуждаел поС.но от чужда помощ, като тази потребност била
налице през целия период от произшествието и до момента на подаването на
исковата молба. Телесните увреди били необратими и щели да го съпътстват
до края на живота му. За заплащане на възнаграждение на професионални
придружители /болногледачи/ ищецът се нуждаел ежемесечно от сумата
3 382,40 лв.
Във връзка с проведеното от ищеца лечение, същият направил разходи в
размер на 285 127,43 лв., като описва същите по пера в табличен вид.
По отношение на лекия автомобил, участвал в произшествието, била
налице валидна застраховка ГО със срок на действие от 04.08.2017 год. до
04.08.2018 год., валидна към датата на застрахователното събитие.
На 28.02.2023 год. ищецът отправил искане за заплащане на
обезщетение до застрахователя, но такова в тримесечния срок по чл. 496 КЗ не
му било изплатено. Но още на 07.06.2018 год. застрахователят бил уведомен за
процесното събитие и била образувана имуществена щета, свързана с
определянето и изплащането на обезщетение за виновния за процесното ПТП
лек автомобил.
3
Предвид изложените обстоятелства ищецът Ф. А. М. моли да бъде
постановено решение, с което ЗАД „Асет Иншурънс“ АД бъде осъдено да му
заплати обезщетение за неимуществените вреди в размер на 800 000 лв.,
ведно със законната лихва от 07.06.2018 год. до окончателното плащане
/съобразно уточнението с молба вх. № 36826/30.11.2023 год., което е
допустимо с оглед разпоредбата на чл. 214, ал. 2 ГПК, според която
прибавянето на изтекли лихви след предявяването не иска не се счита за
увеличение/;
Претендират се и обезщетения за имуществени вреди, както следва:
- Сумата 296 860,62 лв. обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разноски за лечение, ведно със законната лихва от 28.02.2023
год. до окончателното плащане;
- Сумата 150 967,50 лв. обезщетение за имуществени вреди –
необходими възнаграждения за професионални придружители /болногледачи/
за период от 54 месеца, а именно от 01.12.2018 год. до 31.05.2023 год., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до
окончателното плащане;
- Сума от по 3 382,40 лв. месечно, представляващи обезщетение за
имуществени вреди – необходимо възнаграждение за професионален
придружител /болногледач/, считано от 01.06.2023 год. до настъпване на факт,
даващ основание за изменение на размера на обезщетението или за отпадане
на задължението за изплащане на месечно обезщетение, ведно със законната
лихва, считано от 7-мо число на всеки месец за всяко едно месечно плащане.
Ангажирани са доказателства. Претендират се сторените по делото
разноски.
Ответникът ЗАД „Асет Иншурънс“ АД е подал отговор на исковата
молба в двуседмичния срок по чл. 367 ГПК. Оспорва предявените искове по
основание и размер.
Оспорват се твърденията за виновно и противоправно поведение на
водача на л.а. „БМВ М6“ с рег. № **** – И. Б. като единствена причина за
настъпилото произшествие.
Въвежда се в процеса възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат с поведението на пострадалия – ищецът нарушил задължението си по
4
чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и не ползвал обезопасителен колан, с което допринесъл в
изключителна степен за настъпването, степента и характера на уврежданията;
респ. ако бе използвал колан, то вредите биха били несравнимо по-леки по вид
и размер, доказателство за което бил факта, че водачът, който ползвал
предпазен колан, бил с незначителни наранявания след произшествието.
Оспорват се вида, тежестта и обема на твърдените неимуществени
вреди, както и причинно-следствената връзка между вредите и
произшествието. Изразено е становище, че претендираният размер на
обезщетението е прекомерен, несъответстващ на критериите по чл. 52 ЗЗД.
Оспорват се исковете за обезщетение за имуществени вреди под
формата на разходи за лечение. Всички разходи били извършени във връзка с
лечение в чужбина, което предполагало значителна прекомерност.
Провеждането в чужбина лечение не било в условията на неотложност и
спешност, а било насочено към възстановяване на състоянието на пострадалия
чрез физиотерапия, рехабилитация и медикаменти. Лечението е можело да се
извърши в България при значително по-ниска стойност на разходите за
прегледи, изследвания, терапии, като в по-голямата си част тези разходи били
покрити от НЗОК. В частност се оспорва претенцията за възстановяване на
разход за медицински въздушен транспорт на стойност 17 600 евро, който
според ответника не се намира в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото събитие, а е извършен по субективно желание на ищеца.
Имуществените вреди не съставлявали пряка и непосредствена последица от
увреждането, застрахователят не следвало да бъде обременяван с
допълнителни разноски, извършени от ищеца извън преките и непосредствени
вреди.
Оспорват се и исковете за имуществени вреди, съставляващи разходи за
професионален придружител/болногледач по основание и размер. Липсвали
данни разходи да са плащани; липсвали и данни лицата, полагали грижи за
ищеца, да са били лишени от възможността за получаване на възнаграждение
за труд. Претендираните размери от над 3 000 лв. на месец били прекомерни,
значително надвишаващи средния размер на възнаграждението за болногледач
през исковия период.
Оспорва се претенцията за законна лихва, считано от датата на
отправянето на застрахователна претенция. Ответникът счита, че
5
действителната дата на начало на евентуална негова забава е 20.06.2023 год. –
датата, на която е изтекъл 15-дневния срок по чл. 497, ал. 1 КЗ, считано от
29.05.2023 год., когато е постъпила молба от ищеца за представяне на
изискани доказателства. По повод на изменената дата, от която се претендира
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди – 07.06.2018 год.,
тази претенция се оспорва категорично. Уведомление за изплащане на
обезщетение за вредите върху лекия автомобил било подадено на 04.07.2018
год. от собственика на автомобила Ф. А. М.. В него били изложени
обстоятелства, касаещи единствено причинените върху автомобила вреди по
застраховка „Каско на МПС“, като в уведомлението липсвали каквито и да е
данни за вреди на ищеца и претенция за изплащане на обезщетение във връзка
с тях. Липсвало основание да се приеме, че застрахователят е изпаднал в
забава при липса на уведомяване за задълженията му. Отделно от посочените
оспорвания е въведено възражение за погасителна давност досежно
претенцията за законна лихва – позовава се на чл. 378, ал. 8 КЗ, според която
вземанията за лихви се погасяват с тригодишна давност, което сочело на
извод, че лихви могат да се претендират най-много три години назад преди
датата на подаването на исковата молба.
В допълнителната искова молба ищецът заявява, че поддържа исковата
молба и оспорва възраженията на ответника срещу основателността на
исковете.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът заявява, че
поддържа първоначалния отговор и направените в него възражения и
оспорвания. Заявено е, че не се оспорва правото на пациент да организира и
проведе лечението си извън пределите на РБ, но се оспорва разходите за това
лечение да бъдат претендирани от застраховател по застраховка „ГО“.
Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса на застраховането, вр. чл. 45, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД. Акцесорното
искане за законна лихва е с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 429, ал. 3
КЗ. Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е с
правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а за липсата на причинно-следствена
връзка между вредите и деянието – по чл. 51, ал. 1 ЗЗД; съответно
възражението за погасяване на вземането за законна лихва по давност е точно
6
квалифицирано от ответника по чл. 378, ал. 8 КЗ.
Съдът е сезиран с редовна искова молба, с която са предявени
процесуално допустими искове. Цената на исковете за неимуществени и за
имуществени вреди обосновава родова подсъдност на ОС като първа
инстанция. Спазена е и местната подсъдност по постоянния адрес на
пострадалия към датата на събитието по чл. 115, ал. 2 ГПК. Изпълнени са
указанията на съда и е внесена дължимата за производството държавна такса.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
С доклада по делото въз основа на становищата на страните съдът е
приел за безспорно между тях и ненуждаещо се от доказване наличието на
застрахователно правоотношение с ответното дружество досежно
гражданската отговорност на водача на л.а. „БМВ М6 200“ с рег. № ****.
Безспорно между страните е отправянето от страна на ищеца на
застрахователна претенция за неимуществените вреди и за имуществените
вреди, изразяващи се в разходи за лечение, която е получена от него на
28.02.2023 год.
От представения по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, съставен на 04.06.2018 год. от служител на ОД на МВР –
Кърджали, РУ – Момчилград, се установява, че мястото на произшествието,
осъществило се на 02.06.2018 год. около 00,30 ч. на път I-5, км. 359+400, е
посетено от служители на МВР. При посещението същите са установили
настъпило произшествие с участието на един самокатастрофирал автомобил –
л.а. „БМВ М6“ с рег. № ****, собственост на Ф. М., управляван от И. М. Б..
При произшествието са причинени материални щети върху автомобила и са
пострадали две лица: водачът е пострадал леко с хематом на ляво рамо и
охлузни рани, а Ф. А. М. – счупени 11-12 гръдни прешлени и ребра. Съставена
е схема на произшествието, според която автомобилът е напуснал пътното
платно, преминал е еластичната мантинела и се е установил по таван извън
пътя. Протоколът за ПТП не е доказателство за механизма на произшествието,
доколкото съставителите не са очевидци на същото, но в качеството му на
7
официален свидетелстващ документ, съставен от длъжностни лица, действащи
в кръга на функциите си, съставлява доказателство за факта на посещението
от служителите на МВР на мястото на произшествието, часовата зона и
мястото на настъпването му, местоположението на автомобила след
установяването му и обстоятелството, че в него са пътували посочените две
лица.
Във връзка с произшествието е образувано досъдебно производство №
44/2018 год. по описа на РУ – Момчилград за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
б, вр. чл. 342, ал. 1 НК. В хода на разследването са извършени огледи на
местопроизшествието – в тъмната, а в последствие и в светлата част на деня,
както са съставени протоколи с приложени към тях фотоалбуми. Залегналите в
протокола за оглед констатации са обект на изследване от допуснатата авто-
техническа експертиза и не следва да бъдат обсъждани самостоятелно.
Събрани са били доказателства – разпитани свидетели, назначени експертизи.
При разпита на пострадалия Ф. А. М. същият е заявил пред разследващите
органи, че желае наказателното производство да бъде прекратено. С
постановление от 13.06.2019 год. на РП - Момчилград досъдебното
производство е прекратено. Постановлението не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Предвид липсата на влязла в сила присъда на наказателния съд по
образуваното наказателно производство, липсват факти и обстоятелства,
които да са установени по реда на чл. 300 ГПК по обвързващ гражданския съд
начин. Именно поради това на ищеца е указана тежестта да проведе пълно
главно доказване на всички обстоятелства, свързани с твърдения деликт.
Според доказателствата по делото на тежко пострадалия при
произшествието М. е оказана спешна медицинска помощ от екип, дошъл на
мястото на произшествието, откаран е в многопрофилната болница в
Кърджали, откъдето впоследствие е транспортиран в УМБАЛ „Св. Георги“ -
Пловдив. По делото е представена пълната медицинска документация,
съставена при лечението на ищеца в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, в т.ч. етапна
епикриза, история на заболяването, направления за хоспитализации и пр. От
епикризата, издадена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, е видно, че на 02.06.2018
год. Ф. А. М., към този момент на 27 години, е приет по спешност за лечение в
Клиника по неврохирургия след ПТП. Констатирано е, че след травмата
8
долните крайници на пациента са обездвижени, че са налице оплаквания от
силни болки в кръста и гърдите. След извършени изследвания е предприето
оперативно лечение. Представени са и множество други медицински
документи, които са обект на анализ от съдебно-медицинските експертизи,
поради което не следва да бъдат коментирани самостоятелно.
Предвид обстоятелството, че първоначалната медицинска експертиза,
изготвена от д-р Б., специалист по обща съдебна медицина, която е част от
приетата комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, е
оспорена от ответника, повторната експертиза е възложена на експерт, тесен
специалист в областта на неврохирургията, която е пряко свързана с
лечението на пострадалия. Повторната експертиза не е оспорена от страните,
поради което съдът приема, че следва да изгради основните си изводи именно
върху анализа на данните, направен от неврохирурга д-р Х. М..
Първоначалното заключение на д-р Б. ще бъде ценено основно във връзка с
констатациите, направени от него при личния преглед на ищеца, какъвто
непосредствен и присъствен личен преглед не е извършен от д-р М. предвид
обстоятелството, че след произшествието ищецът трайно се е установил в
Германия, както ще бъдат обсъдени и тези части от комплексната експертиза,
почиващи на интердисциплинарните знания на инженер и медик.
В отговор на поставените въпроси повторната медицинска експертиза е
констатирала, че при процесното произшествие на ищеца са причинени
следните увреждания:
- Черепно-мозъчна травма, която е лекостепенна, протекла със
зашеметяване и липса на ясен спомен за случилото се, без изразена огнищна
неврологична симптоматика – като такава същата има характеристиката на
временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
- Тежка гръбначно-мозъчна травма с фрактура на Тх11 през педикулите
и междуставните израстъци с дислокация на тялото напред, импресионна
фрактура на тялото на Тх12, прекъсване на грабначния канал с хематом и
оформяне на гибус, данни за миеломалация на нивото на увредата. Клинично
травмата се проявява със синдром на долна вяла параплегия - липсващи
движения в долните крайници, проводников тип анестезия със сетивно ниво
Тх10 - обезчуствяване на тялото и долните крайници от пъпа надолу,
арефлексия на долните крайници; нарушен тазово-резервоарен контрол
9
/уриниране и дифекация/; нарушена сексуална /полово-герминативна/
функция, изразяваща се в невъзможност за биологично възпроизводство –
съвкупителна и оплодителна. Травмата е довела до трайно затрудняване на
движенията на долните крайници и пълно обездвижване на долните крайници,
отговарящо на медико-биологичния признак „осакатяване на долните
крайници“, съставляващо тежка телесна повреда. Налице е синдром на
пълното прекъсване на гръбначно-мозъчната проводимост, характеризираща
се с парализа на мускулите под нивото на увредата, изчезване на всякакви
видове повърхностна и дълбока сетивност.
- Гръдна травма – изразява се във фрактури на 7,8,9,10 и 11 ребра вляво
и вдясно и двустранен хемоторакс /излив на кръв в плевралното
пространство/реализиращо медико-биологичния признак „разстройство на
здравето, временно опасно за живота“ – средна телесна повреда по см. на чл.
129, ал. 2 НК.
Д-р М. е установил, че след транспортирането на М. от екип на ЦСМП
до болницата в гр. Кърджали, а оттам - в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД –
Пловдив, е извършена петчасова оперативна интервенция, в която са
включени таракоцентеза вдясно с поставяне на аспирационен дренаж;
поставена е транспедикуларна стабилизация Тх9, Тх10-Тх12, Л1 с осем винта
и две титаниеви пръчки. Пациентът е изписан на 18.06.2019 год.
/седемнадесет дни след приема/.
В резултат на получените травматични увреждания пострадалият е
претърпял особено интензивни болки и страдания за срок от шест месеца,
значителни - до 12 месеца и продължаващи с постоянен и променлив характер
и до момента. Експертът е категоричен, че телесните увреждания на М. са в
пряка причинно-следствена връзка с произшествието. Получената гръдна
травма е възстановена в рамките на 3-4 месеца без документирани остатъчни
явления. Но гръбначно-мозъчната травма е необратима, тя има характер на
пълно анатомично прекъсване на гръбначния мозък, проявяващо се в пълно
обездвижване на долните крайници, пълна липса на чувствителност от пъпа
надолу, нарушена функция на тазовите резервоари и нарушена полово-
герминативна функция.
След оперативната интервенция в България са провеждани комплексни
лечения в Германия, Русия и в домашно-амбулаторни условия. В
10
заключението подробно са анализирани приетите по делото писмени
доказателства и в т. 7 и т. 8 от същото са пресъздадени проведените в периода
от м. 07.2018 год. до м. 11.2018 год. медицински дейности в Отделението за
травми на гръбначния мозък, Клиника за злополуки във Франкфурт на Майн,
Германия и в Клиниката за възстановителна интервенционална неврология и
терапия „Неорвита“, Москва, Русия в периода от м. 02. до м. 03.2019 год.,
където е проведено комплексно лечение, в т.ч. цитотрансфузия на
моноклонална фракция на периферни кръвни клетки. След произшествието
съществена промяна в неврологичното състояние на ищеца не е настъпила,
като това обуславя категорична медицинска прогноза за абсолютно
невъзможно възстановяване.
Получената гръбначно-мозъчна травма закономерно може да
предизвика последващи патологични медицински състояния /усложнения/ от
страна на всички органи и системи в организма – сърдечно-съдова, дихателна,
храносмилателна, ендокринна, отделителна. Най-често срещани са
хроничните уроинфекции /водещи до бъречна недостатъчност/, белодробните
и тромбо-емболични усложнения, декубитални рани, психо-емоционални
нарушения, като хроничните уроинфекции са причина за летален изход при
голям брой пациенти. За своите ежедневни потребности, като тоалет, къпане,
придвижване, хранене, преобличане, М. има необходимост от чужда помощ,
без това непременно да означава „професионален болногледач“.
Според експерта първият етап от лечението е проведен оптимално – с
оперативна интервенция, извършена 10 часа след травмата, а самата операция
е проведена по всички съвременни хирургични норми. Вторият етап от
лечението принципно зависи от социално-икономическото състояние на
съответната държава и финансовите възможности на пострадалия, като
неполагането на пълен обем от грижи или частичното им и непълноценно
заместване с елементарни грижи в домашни условия води до влошаване на
общото неврологично състояние, до утежняване на инвалидността и влошава
прогнозата за бъдещето. Лечението, което ищецът е провеждал и заплащал в
клиниките в Германия и Русия, в т.ч. прегледи, изследвания, терапии,
медикаменти, представлява вторият етап от лечението, в който се решава
съдбата на пострадалия, като колкото по-ефективен и високотехнологичен е
той, толкова вероятността за краен успех, вкл. съхраняването на живота, е по-
голяма. Този етап от лечението не се характеризира със спешност, но с
11
неотложност и сложност – категорично да. В този смисъл д-р М. дава
заключение, че извършените от ищеца разходи за лечение в чужбина са в
причинна връзка с травмата и са били необходими за лечебния и
възстановителния процес.
На въпроса на ответника дали е възможно провеждането на същото или
алтернативно лечение в РБ и дали то е покрито от НЗОК вещето лице е
отговорило, че в България съществуват множество балнео-санаториални
комплекси, в които може да се провежда физикална терапия и рехабилитация
при болести на опорно-двигателния апарат, като в случая ищецът би имал
възможност да провежда двукратно в рамките на една календарна година
седемдневно лечение. Но същото лечение като проведеното при ищеца в
чужбина не е възможно в България; специализирани центрове за лечение и
възстановяване на пострадали с тежки гръбначно-мозъчни травми у нас не
съществуват. Алтернативно лечение в границите на странана е „може би
възможно“, но то ще се поеме само частично от НЗОК.
Систематично тук следва да се вмъкне, че според събраните по делото
писмени доказателства, към момента на произшествието Ф. М. е бил здравно
осигурен в България, а от 01.03.2020 год. е с трайно прекъснати здравно-
осигурителни права /л. 688/. От м. 01.2019 год. се осигурява доброволно
/здравно и пенсионно/ в Германия /л. 697/. В РБ не са му изплащани парични
обезщетения за безработица и временна неработоспособност, не получава
пенсия, не фигурира в базата данни на Агенция „Социално подпомагане“ за
оказана социална подкрепа, не е бил субект на подпомагане, няма регистриран
договор по механизма лична помощ.
При личния преглед, извършен на ищеца от д-р Б. за целите на
изготвянето на комплексната експретиза, експертът е установил, че М. поС.но
е в инвалидна количка, с която може да се придвижва самостоятелно.
Парализиран е от кръста надолу и липсва сетивна чувствителност в долните
крайници. Мускулатурата в таза и долните крайници е силно редуцирана, не
може да контролира тазовите резервоари и затова е поС.но на памперси; при
движение в областта на кръста изпитва болки. Ежедневно тренира по три часа
със специални уреди. От разясненията на експерта в с.з. може да се съди, че
при лечението в Германия е проведена рехабилитация, като същевременно в
поясния отдел на гръбначния стълб оперативно е поставен електрически
12
имплант, с помощта на който може да се контролира своеволното изтичането
на урината и ходенето по голяма нужда.
При проведеното видео-интервю от д-р М. ищецът е споделил, че
провежда ежедневни тричасови занимания в домашни условия с използване
на различни уреди. Декубиталните рани на двата крака са зараснали за една
година, но преди година се е появила нова рана, която е зараствала 3-4 месеца.
Нарушената тазово-резервоарна функция налага самокатетризация на
пикочния мехур. Периодчино в годините се появява замътване на урината,
съпроводено с повишаване на температурата, което налага използването на
антибиотици и уроантисептици. Това, което Ф. успява да прави
самостоятелно, е от легнало положение да седне в леглото и да се премести на
инвалидната количка – понякога с помощ, но във всички основни битови и
хигиенни нужди ползва помощ от близките.
За претърпените от ищцата болки и страдания са събрани гласни
доказателства.
Свидетелят Ф. А. М., разпитан по искане на ответинка, е брат на ищеца
и собственик на автомобила, с който е станало произшествието. Разяснява, че
през нощта на първи срещу втори юни е получил обаждане по телефона от
близък и веднага е отишъл на мястото на произшествието, където видял
колата в дерето към реката, паднала по таван. Тръгнал след линейката, в която
бил качен брат му и пристигнал в болницата в Кърджали, където предприели
действия по стабилизацията на пациента /нормализиране на кръвното/ преди
транспортирането му до Пловдив. В болницата в Пловдив без упойка го
продупчили, за да източат кръвта, събрала се от нараняването на белия дроб,
вследствие на счупването на ребра. Операцията продължила около 6 часа. Ф.
бил в реанимация около 5-6 дни, след това го преместили на друг етаж в
болницата, където лежал около 10 дни. При изписването лекарите
препоръчали да се търсят варианти за лечение на други места, като уведомили
близките, че в Германия има такива клиники. Роднините проучили варианти за
лечение в Турция, от там не давали гаранция. Поради това предприели
действия за продължаващо лечение в Германия, където транспортирали ищеца
с частен самолет. В Германия лежал в болница повече от месец, а след това
бил настанен в друга болница. Бил три-четири пъти в Русия, където им било
препоръчано лечение от хора с личен опит. Там няколко пъти било направено
13
лечение със стволови клетки, каквото лечение не се прилагало в Германия. То
му повлияло много добре, но било преустановено заради войната.
Свидетелят разяснява, че той, ищецът и баща им и преди инцидента
живеели основно в Германия, заедно работели, имали общ бизнес, свързан с
търговия с автобуси, които купували от Франция. Преди инцидента ищецът
имал приятелка, подготвял сватба, били закупени множество неща за нея,
капариран бил сватбен салон, но след инцидента и при липсата на
благоприятни прогнози за оздравяване приятелката му го изоставила.
Понастоящем ищецът основно живеел в Германия, там близките му - основно
брат му и баща му, се грижели за него, а съпругата на свидетеля готвела и
чистела. Почти не го оставяли сам, а ако се наложело да излязат, оставал сам
за няколко часа. Не са наемали външни лица, за да им помагат в грижите.
Само в началото един приятел на ищеца /свидетелят А. К. Л./ се грижел за
него - първоначално в немската болница, а след това в дома им в Германия за
около четири-пет месеца. След инцидента Ф. не общувал с много хора сега,
само с трима-четирима приятели. Други му звънели, но той не им вдигал,
дразнел се, тъй като помнел какъв е бил преди, как го познават хората и се
самосъжалявал. Сега можел от легнало положение да седне в леглото, но
трудно се прехвърлял в инвалидната количка, тъй като трябвало да му се
държат краката. Брат му го качвал в количка, къпел го. Ищецът ползвал
еднократни катетри, бил на памперси. Всеки ден трябвало да го вдигат и да се
движи, защото иначе мускулатурата му би атрофирала. Всеки ден се мъчели да
направят нещо, за да има някакъв напредък. Когато се налагало да излизат
извън дома, ползвали бус, на който го качвали с инвалидната количка.
В България опитвали лечение единствено в Павел баня, предложено от
специалисти. Ходили там два-три пъти. Но в България нямало необходимата
апаратура, каквато имало в Германия – напр. уред робот, с който го вдигали
„на крака“ и който симулирал ходене. Впоследствие роднините купили всички
тези уреди за ползване у дома, като оборудвали специализирана стаичка -
имал специален автоматичен велосипед, локомат /робот, който вдигал ищеца в
изправено положение и възпроизвеждал ходещи движения/, маса, на която
лягал, обръщали го странично, дърпали му крака и той колкото може с горната
мускулатура, правел упражнения. Въпреки трудностите, Ф. не се отказвал да
се бори и да вярва, че ще се оправи. Имало моменти, в които се ядосвал,
изнервял се, дразнел се, не искал да говори. Свидетелят го определя като
14
различен човек в сравнение с времето преди произшествието – бил
раздразнителен, не искал да говори и общува, приятелите му се брояли на
пръстите на една ръка. Първоначално силно изстрадал раздялата с
приятелката си, с която организирали сватба. Страдал също, че няма да може
да управлява автомобил, че не може да участва пълноценно в семейния
бизнес, като понастоящем помагал все паск до известна степен чрез
провеждане на телефонни обаждания, тъй като владеел езици.
Около една година след инцидента Ф. имал много силни болки от
кръста нагоре, дълго време бил на обезболяващи. Получил декубитални рани,
които заздравели много бавно. Спял на специални матраци, за да не се
получават нови рани.
Във връзка с твърденията на ответника за същестуващи при ищеца
здравословни проблеми преди инцидента, се изяснява от свидетелските
показания, че преди произшествието Ф. е бил напълно здрав. В Турция си
направил си общ профилактичен преглед преди организираната сватба, за да е
сигурен, че всичко е наред, а и по повод стомашни проблеми - нещо като
гастрит. Но е категоричен, че ищецът не е имал други здравословни проблеми
преди процесното събитие. А стомашни проблеми не съществуват
понастоящем.
Свидетелят А. К. Л. е приятел с ищеца от около 20 години, който след
обаждане от брат му, веднага след произшествието е отишъл в УМБАЛ „Св.
Георги“ – Пловдив. Видял е Ф. преди операцията в стая на Бърза помощ, в
безпомощно състояние, „сложили нещо между ребрата, за да изтича кръв“,
чул го да вика и стене. Разбрал, че състоянието му е тежко и с опасност за
живота. След операцията свидетелят видял Ф. в Германия, където отишъл и
останал в продължение на около шест месеца, за да му помага и да подпомата
близките му в грижите за него. Първо бил придружител в болницата и се
редувал с баща му и брат му, а след това го подпомагал у дома му. Грижел се
за тоалета му, за почистването му, за подмяната на памперси и на катетри,
обличал го, впоследствие го качвал на инвалидната количка и на автомобил
при необходимост от придвижване и пр. Свидетелства, че Ф. имал тежки
болки, особено вечер, събуждал се и поС.но се потял. В продължение на около
3-4 месеца, в периода на зарастване на ребрата, болките били особено
силни,като в този период бил поС.но на лекарства и системи. След престоя в
15
болницата в България по гърба му и на петата се появили декубитални рани,
които не можели да бъдат излекувани в продължение на година. Било му
тежко, особено заради парализирането му от кръста на долу, плачел и страдал
за неосъществилата се сватба и раздялата с годеницата си. Потвърждава, че
след инцидента Ф. се е променил, не можел да помага в семейния бизнес с
автобуси, тъй като не можел да пътува. Променило се настроението му, не
искал да контактува с никой, да излиза на заведение, тъй като е в инвалидна
количка и се срамувал от това, ядосвал се на всичко.
Приетата по делото е съдебна-психологична експертиза, която е
изследвала събраните по делото доказателства и е провела лично
психологично освидетелстване на ищеца след проведено интервю. Съдът
кредитира заключението на експертизата като обективно и безпристрастно,
като отчита и обстоятелството, че същото не е оспорено от страните. Според
вещото лице Ф. се представил като спокоен и контактен, проявявал
съдействие, но отговарял трудно и лаконично. Споделил, че живее в Германия,
но често пътува по работа, владеел осем езика, които използвал в работата си.
От две години и половина имал съпруга, но нямал деца. Споделил за поС.ни
болки, нарушения в съня, ограничени социални контакти в тесен кръг и
нежелание да бъде виждан от познати в България в състояние на прикованост
към инвалидна количка. Не е търсил психологична или психиатрична помощ,
чувствал се като човек, който е претърпял неуспех и никога няма да свикне с
инвалидната количка. Анамнезните данни сочат, че от времето на инцидента е
имал смущения, свързани с психичното му функциониране, проявявал е
емоционална лабилност, лесна и безповодна дразнимост; имал е колебания в
настроението, съпроводени с потиснатост, липса на желание за активност и
избягване на социални контакти. Клиничните изяви на негативните психични
състояния са стрес, тревожност, напрежение, нарушение на съня. Полагат се
усилия за възстановяване на самостоятелност /споделяне, че ежедневно
тренира по три часа на ден/; съхранена е идеята за смисъла на живота. Налице
е социална дисфункция, обусловена от физическата инвалидизация. Не е
напълно самостоятелен в ежедневието си, нуждае се от съдействие. Споменът
за преживяното се повтаря многократно. Налице са данни за развитие на
посттравматично стресово разстройство, което е болестно състояние и изисква
психиатрично медикаментозно лечение и психотерапия.
За обстоятелствата, свързани с произшествието и неговия механизъм, по
16
делото е разпитан като свидетел единственият очевидец – водачът на л.а.
„БМВ“ И. Б.. Помни, че към 23:30 часа му е звъннал Ф., който дошъл с л.а.
„БМВ М6“ с пловдивска регистрация в село ****. Потеглили към Кърджали,
за да закарат приятелката на ищеца. Свидетелят взел колата да шофира,
защото „отдавна имах мерак да карам същата кола“ - целият град знаел тази
кола, чийто номер й бил с две нули /всъщност четири нули/. Свидетелят първо
карал до Кърджали, а с Ф. потеглили обратно по пътя към Маказа. Водачът се
движел по негова преценка със скорост около 100 км/час. По думите му в
участък с десен завой от дясната страна излязъл заек /в показанията му в
досъдебното производство, дадени непосредствено след произшествието
данни за подобна опасност – заек, изобщо не са изнасяни/ и от паника той
„счупил“ волана, колата започнала да се хлъзга от лявата страна и се е
обърнала по таван в дерето, което било дълбоко 5-10 метра. Не помни дали е
набил спирачки, колко пъти се е превъртяла колата, няма ясен спомен за
катастрофата от паника и стрес. Първото, което си спомня, са дошлите на
място полицаи. Колата паднала долу в реката, която била от лявата страна на
пътя по посока Кърждали-Маказа. Автомобилът се установил на таван. Б.
успял да излязе от него, минал от другата страна и говорил с Ф., казвал му да
не спи. При отварянето на пасажерската врата, свидетелят заварил Ф. в
легнало положение, краката му /коленете му/ били свити до лицето му, а
лицето му било в посока на свидетеля. Ищецът не се опитавал да излезе, тъй
като не можел да се движи, само очите си движел от време на време. Лекарите
извадили Ф. от автомобила, свидетелят не е правил опит да го извади. При
произшествието Б. имал предпазен колан, но не помни дали Ф. е имал
поставен предпазен колан, там нямало осветление. Самият свидетел имал рани
по главата и краката, но можел да се движи и бил адекватен. Настилката била
суха, не е валял дъжд преди това.
Показанията на свидетеля се възприемат от съда за достоверни досежно
основната част от изложените обстоятелства, свързани с произшествието. Не
се кредитират досежно скоростта на движение, която е изчислена от
експертизата, както и досежно появата на заек, станала причина за рязкото
свиване на волана, тъй като данни за това се появяват за първи път в
показанията на Б., дадени шест години след произшествието и съдът приема,
че това е форма на лично оправдание и оневиняване за инцидента с тежки
последици за близък, който му се е доверил.
17
По делото е изготвена и приета авто-техническа експертиза, част от
допуснатата по изрично настояване на ищеца комплексна медицинска и авто-
техническа експертиза. В авто-техническата й част експертизата, изготвена от
в.л. инж. С., не е оспорена от страните. Съдът я кредитира като мотивирана,
обективна и безпристрастна.
Според заключението И. Б. е управлявал л.а. „БМВ М6“ по дясната
пътна лента на главен път I-5 /гр.Кърджали-ГКПП Маказа/ в посока от север
на юг. До него като пътник на предна дясна седалка е пътувал Ф. М.. При
навлизане в зоната на завоя скоростта на автомобила е била около 117-118
км/ч. Водачът чрез въздействие с волана е променил траекторията на
автомобила и по направление на оставените от гумите следи е навлязъл в
лявата /за него насрещна пътна лента/ и напуснал платното за движение от
ляво, след което предната част на автомобила се е ударила в предпазната
мантинела, деформирала е същата и превозното средство е паднало в стръмен
скат, по който се е преобръщало през таван до позицията, отразена в
протокола за оглед. От техническа гледна точка причина за настъпилото
произшествие е обстоятелството, че водачът е управлявал автомобила по
начин, който не е бил безопасен – отклонил е автомобила наляво, така че да
напусне платното за движение в момент и на място, когато това не е било
безопасно. Според експерта технически съобразена скорост за движение на
автомобил в този пътен участък е 161,40 км/ч, т.е. скоростта, с която
автомобилът се е движил, може да се определи като технически съобразена с
радиуса на завоя и с видимостта при движение на къси светлини. Разбира се,
в.л. сочи, че технически правилно е скоростта на автомобила да е съобразена и
с нормативно разрешената. Напускането на платното за движение отляво не се
дължи на технически несъобразена скорост с кривата на завоя, а на действието
на водача по отклоняването на автомобила наляво.
Според заключението по комплексната експертиза и двамата пътуващи в
автомобила са били с предпазни обезопасителни колани – т. 1 от
заключението. В т. 14 от заключението е посочено, че според приложения към
ДП фотоалбум коланите и на пътника, и на водача са в работно състояние
/разпънати/, което означава, че и двамата са били с поставени предпазни
колани. Според т. 15 от комплексната експертиза, като се има предвид
сложния механизъм на произшествието, а именно излизане извън платното за
18
движение и установяване на автомобила по таван, без ползването на
предпазен колан М. би получил много по-тежки травматични увреждания.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, която е
представила първоначално и допълнително заключение досежно въпроса за
средния размер на възнаграждението за предоставяне на услугата
професионален придружител/болногледач за периода от м. 11.2018 год. и
занапред. И в двете заключения в.л. Р. е проучил пазара на услуги по
обгрижване на болни, като са използвани документи, предоставени от една
частна фирма, наименована „Агенция за социални услуги“, както и оферти от
частни болногледачи. В цената на изследваната услуга са включени грижи по
пълен социален патронаж, в т.ч. почистване на дома, поддържане на хигиената
в него, пазаруване, посещение на личен лекар, готвене. Ответната страна е
оспорила заключението с довод, че същото е необосновано, тъй като не е
използвало достатъчно широк кръг от източници на информация, а се е
позовало на данните само на една агенция и на непроверими данни от частни
лица. Но във връзка с оспорването не са ангажирани доказателства, не е
поискана повторна експертиза. Ето защо съдът намира, че заключенията на
експерта са единственият източник на информация по делото, който може да
послужи на съда за определянето на стойността на грижата на придружител.
Наред с това, при съпоставка на възприетата от експертизата часова ставка за
2023 год. от 5,42 лв. на час, с минималната часова ставка за 2023 год.,
определена въз основа на минималната работна заплата за страната за 2023
год., която е 4,72 лв., се налага извода, че определената от експерта часова
ставка е близка до минималната за страната и значително по-ниска от
средната часова ставка, която по достъпни през интернет статистически данни
е около 12 лв. на час. Като такава е обоснована и не буди съмнения в
достоверността й. Поради това съдът кредитира заключенията на вещото лице
Р. за пазарната стойност на възнаграждението за придружител/болногледач.
В първоначалното заключение на ССЕ са определени необходимите
средства за заплащане на 12-часова грижа за лице, в състоянието на ищеца, и
те са определени както следва: от 08.11.2018 год. до 31.12.2018 год. – 2 079 лв.;
за календарната 2019 год. – 14 600 лв.; за календарната 2020 год. – 16 287 лв.,
за календарната 2021 год. – 18 615 лв. ; за календарната 2022 год. 21 717,50 лв.
и за периода от началото на 2023 год. до 31.05.2023 год. – 8 984,50 лв. или
общо 82 283 лв. От заключението може да се изведе, че стойността на
19
разходите за придружител при 12-часова грижа за един месец в периода след
подаването на исковата молба, при дневна ставка от 59,90 лв. на ден, при
средно 30,44 дни в месеца /по 365 дни три последователни години и една
високосна година от 366 дни, разделени на 4=365,25 дни средно годишно,
разделено на 12 месеца/ е 1823,36 лв. на месец.
В допълнителното заключение на ССЕ са определени необходимите
средства за заплащане на 24-часова грижа за лице, в състоянието на ищеца, и
те са определени както следва: от 08.11.2018 год. до 31.12.2018 год. – 3672 лв.;
за календарната 2019 год. – 26827,50 лв.; за календарната 2020 год. – 28731
лв., за календарната 2021 год. – 34857,50 лв. ; за календарната 2022 год.
39967,50 лв. и за периода от началото на 2023 год. до 31.05.2023 год. – 16 912
лв. или общо 150 967,50 лв. Съобразявайки се с тези изчесления на експерта,
ищеца е изменил исковата си претенция по реда на чл. 214 ГПК.
От заключението може да се изведе, че стойността на разходите за
придружител при 24-часова грижа за един месец в периода след подаването на
исковата молба, при дневна ставка от 112 лв., е средно 3409,28 лв.
При така събраните доказателства, съдът достига до следните
фактически и правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, при застраховка
“гражданска отговорност” увреденото лице, спрямо което застрахователят е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.
380 КЗ за предварително отправяне на писмена претенция. Писмена
претенция пред застрахователя е отправена от ищеца, поради което прекият
иск на пострадалия спрямо застрахователното дружество е допустим.
В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде
установено от една страна осъществяването на деликт, а от друга страна
наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента
и застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.
По настоящото дело се установиха и двете предпоставки, необходими, за
да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Безспорен между страните факт е наличието на втория елемент от
20
фактическия състав - валиден застрахователен договор по застраховка
„Гражданска отговорност” към 02.06.2018 год., сключен между собственика
на л.а. „БМВ М6“ с рег. № **** и ответното застрахователно дружество.
На базата на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл.
45 ЗЗД, които са породили деликтната отговорност на водача на лекия
автомобил И. М. Б. към ищеца. Съображенията за това са следните:
На първо място установено по категоричен начин от писмените и
гласните доказателства по делото е настъпването на пътно-транспортно
произшествие в първите минути на 02.06.2018 год., при което на пътя от гр.
Кърджали за ГКПП Маказа е самокатастрофирал процесния автомобил, като е
напуснал платното за движение, сблъскал се е с мантинелата, превъртял се е
няколко пъти и се е установил по таван в делето на реката. От гласните
доказателства се установи по несъмнен начин, че автомобилът е бил
управляван от И. М. Б., а на предната пасажерска седалка е пътувал ищецът.
Установи се, че водачът е нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП.
Според ал. 1 на чл. 20 водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват. В случая Б. е загубил контрол
върху управлявания от него автомобил. Както е посочено и в експертоното
заключение напускането на платното за движение се дължи на действието на
водача за отклоняване на автомобила наляво. Следователно водачът е нарушил
задължението за непрекъснат контрол върху автомобила. Дори да биха могли
да се възприемат за достоверни показанията на водача, че повод за загубеното
управление е внезапно изскочил на платното заек, това не освобождава
автомобилиста от задължението да контролира непрекъснато управляваното
от него МПС.
Според ал. 2 на чл. 20 водачите на превозни средства са длъжни при
избирането на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
21
В конкретния случай водачът не е съобразил скоростта си с релефа на
местността - с десния завой, в рамките на който е загубил контрол върху
автомобила, с условията на видимост в тъмната част от денонощието и най-
вече със собствените си способности да контролира автомобила при тези
условия на движение. Дори пред него да бе изскочил заек, както сочи Б. в
показанията си и това да е положило началото на причинно-следствения
процес по загубата на контрол върху автомобила, подобно препятствие на
извънградски път, по който водачът е пътувал многократно и свидетелства, че
„и друг път се е случвало да минават животни по пътя, в нашия край има
животни“, е предвидимо препятствие, пред което по силата на чл. 20, ал. 2
ЗДвП водачът е бил длъжен да спре, което не е сторил.
Наред с това е нарушил и правилото на чл. 21 ЗДвП за движение по
междуградски път със скорост не по-висока от 90 км.ч., а се е движил със
скорост 117,72 км.ч., т.е. с почти 28 км.ч. над допустимата. При тази скорост
той е загубил контрол върху автомобила и вместо да вземе плавно завоя
надясно, е отклонил същия наляво и блъскайки се в мантинелата и напуснала
платното за движение.
Нарушено е и задължението по чл. 5, ал. 1 от ЗДвП, според което
водачът на автомобил, като участник в движението по пътищата, с
поведението си не трябва да създава опасности за движението и не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората. В случая с поведението си –
движение с висока скорост и загуба на контрол върху управлението, водачът е
поставил в опасност живота и здравето на лицето, което е пътувало в
управлявания от него автомобил.
При настъпилото произшествие на пътника в автомобила Ф. А. М. са
причинени множество травматични увреждания, описани в медицинската
документация и медицинските експретизи, които са му причинили значителни
по интензитет и продължителност болки и страдания. Счупените ребра са
навлезли в белия дроб, което е довело до контузия на белия дроб, събирането
на кръв в дясната гръдна половина и е създало опасност за живота на ищеца.
Това съставлява средна телесна повреда, довела до разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Тази травма е причинила значителни болки и
страдания, от последиците й ищецът е възстановен към момента. Фрактурите
на прешлените съставляват тежка телесна повреда, които са причинили
22
няколко от признаците на този вид повреда: детеродна неспособност,
осакатяване на долните крайници, а липсата на контрол върху тазовите
резервоари може да предизвика последващи патологични състояния, които
предизвикат поС.но общо разстройство, опасно за живота. страданията,
свързани с инвалидизирането му продължават и до днес, повече от шест
години след произшествието и ще съпътстват целия му житейски път.
Без конкретно правно значение за спора е обстоятелството, на което
акцентира ответникът, че ищецът не е инвалидизиран с решение на ТЕЛК.
Неговата трайна и пожизнена неработоспособност и потребност от чужда
помощ е категорично установена по делото и от двете медицински експертизи
и без да е необходимо освидетелстване експертно решение на ТЕЛК.
Възможността едно лице, живущо в България, да бъде определено като
неработоспособно по реда на експертизата на работоспособността е негово
право, което би му дало известни икономически ползи, което право то не е
длъжно да упражни. В случая се установи, че неупражняването на това право
до голяма степен се дължи на обстоятелството, че ищецът се е установил
трайно в Германия след произшествието, тъй като там живеят баща му и брат
му, които се грижат за него и без чиято помощ той не може да се справя с
ежедневните си нужди и след установяването му в чужбина са прекъснати
осигурителните му права в страната. Ето защо обстоятелството, че ищецът не
разполага с решение на ТЕЛК не освобождава делинквента от задължението
му по чл. 45 ЗЗД да обезщети ищеца за всички вреди, които му е причинил с
провтивоправното си поведение, а оттам това задължение преминава и върху
застрахователното дружество, което по силата на договор за застраховка ГО е
поело върху себе си да понесе гражданската отговорност на делниквента за
вредите, причинени на третото лице.
Произшествието е настъпило вследствие на противоправното
поведение на водача на лекия автомобил. Въз основа на писмените и гласните
доказателства, както и заключението по приетите експретизи по категоричен
начин се установи наличието на причинно-следствена връзка между деянието
и увреждането на телесното здраве на ищеца.
Тук следва да се посочи, че възраженията на ответната страна, основани
на твърдението, че актуалното здравословно състояние на ищеца се дължи не
само на травмите при произшествието, но и на заболяване на ищеца, открито в
23
Турция преди инцидента, за което показания е дал св. Ф. А. М. в досъдебното
производство, останаха недоказани. От показанията на Ф. М. и на А. К. Л.,
дадени в хода на настоящото дело, се установи, че преди инцидента ищецът не
е имал никакви съществени здравословни проблеми. Направил си в Турция
общ профилактичен преглед /т.нар. “чек ъп“/, който бил свързан основно с
предстоящата му сватба, като направил и изследвания във връзка със
стомашни болки – гастрит или язва. Обезщетение за вреди, свързани със
стомашни проблеми на ищеца по делото не се претендират. При тези
доказателства, изцяло недоказано остана възражението на ответното
дружество, че е прекъсната причинно-следствената връзка между
произшествието и причинените на ищеца телесни увреждания и търпените от
него страдания. Липсват каквито и да е убедителни доказателства за това М.
да е страдал преди произшествието от заболявания, които да са допринесли за
тежките последици върху здравето му след инцидента.
Ето защо, установени са всички елементи от фактическия състав на
деликтната отговорност на водача на лекия автомобил – противоправно
поведение, вреди, наличие на причинна връзка между деянието и вредите.
Вината на делинктвента по силата на чл. 45, ал. 2 ГПК се предполага до
доказване на противното, а противното в случая не се установи.
По повдигнатото от ответника възражение за съпричиняване, основано
на твърдение за неизползван предпазен колан:
Съдът приема възражението на ответната страна за съпричиняване на
вредоносния резултат за недоказано. Както е посочено и в доклада по делото
при разпределението на доказателствената тежест, ответната страна следва да
установи по пътя на пълно главно доказване възражението си за
съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия, като
установи твърдението си, че ищецът е нарушил задължението си да носи
предпазен колан и това обективно е допринесло за настъпването на
вредоносния резултат.
Водачът на автомобила помни, че сам е ползвал предпазен колан, но не
помни дали М. е ползвал предпазния колан: доколкото произшествието се е
осъществило в тъмната част от деня, а в дерето, където се е установил
автомобилът по таван, не е имало осветление, не може да заяви дали колан е
бил ползван от пътника. Според заключението на д-р М. позата, в която
24
водачът е заварил ищеца – лежащ на тавана на автомобила с колене близо до
лицето, може да се обясни с липса на коректно поставен предпазен колан към
момента на настъпването на произшествието; ако е бил с предпазен колан, М.
не би получил настъпилите увреждания в същата степен; възможно е било да
получи други, по-леки по вид и степен увреждания. Допълнителен аргумент в
тази насока според повторната медицинска експертиза е обстоятелството, че в
представената медицинска документация няма описани типични следи от
колани травми по тялото на пострадалия. Но в съдебно заседание експертът
уточнява, че често в медицинската документация се пропуска описването на
външни и повърхностни коланни травми, особено при тежки случаи /какъвто
е настоящият/, когато пациентът е в шокова зала и се води война за живота му.
Съдът не може да приеме въз основа на тази част от заключението на д-р
М., че възражението за съпричиняване е доказано при условията на пълно
главно доказване. Това е така, тъй като този извод е в противоречие с
изводите, обосновани в комплексната експертиза, които са основани на
констатациите по данните от съставения в хода на огледа на
местопроизшествието фотоалбум, според които коланите на пътника и на
водача са в работно състояние /разпънати/, което според експертите означава,
че и двамата пътуващи са били с поставени предпазни колани. Тази част от
заключението е по-скоро извод, основан на констатациите на автоексперта по
данните от фотоалбума, а в тази част заключението по комплексната
експертиза не е оспорено. Според експертите, изготвили комплексната
експертиза, предвид сложния механизъм на произшествието, а именно
излизане от пътя, преобръщане неколкократно през таван и установяване на
автомобила върху тавана му, ако пострадалият е бил без предпазен колан, то
същият би получил много по-тежки увреждания. Този извод е отразен в т. 14 и
т. 15 от заключението, а в тази част експертизата не е изрично оспорена от
ответника /оспорени са изводите по т. 9, 12, 17 и 18/. Обстоятелството, че
водачът, който е бил с предпазен колан, е получил единствено повърхностни
увреждания, не може да служи като доказателство, че ищецът е бил без
предпазен колан.
Така, при тези взаимоизключващи се изводи на двете експертизи и
обстоятелството, че за факта на използването или не на предпазен колан съдът
не дава приоритет на специалните на д-р М. в областта на неврохирургията
/изводът за това дали е ползване предпазен колан не е стриктно в сферата на
25
неврохирургията/, приема, че по делото не се установи по несъмнен,
категоричен и еднозначен, небудещ колебания и съмнения начин, по пътя на
пълното главно доказване, нарушаването на задължението на ищеца,
произтичащо от чл. 137а, ал. 1 ЗДвП да използва предпазен колан. След като
не е проведено пълно главно доказване на този факт, от който ответникът
черпи благоприятни за себе си правни последици – да иска намаляване на
дължимото обезщетение, за съда се налага процесуалното задължение да
приеме, че този факт не е осъществен.
Поради това съпричиняването не се приема за установено и дължимите
обезщетения не подлежат на намаляване на основание чл. 51 ал. 2 ГПК.
Необходимо е да се определи справедливия размер на обезщетението, в
съответствие с чл. 52 ЗЗД. При определянето му съдът отчете
обстоятелството, че ищецът е претърпял множество телесни увреждания,
болки, страдания, оперативни интервенции и болнични лечения; че гръдната
травма, изразила се в счупване на ребра, които са продупчили белия дроб, са
поставили живота на М. в опасност и единствено бързото отзоваване на
лекарския екип на мястото на инцидента е спомогнало за спасяването на
живота му; че гръбначно-мозъчната травма е тежка, довела до прекъсване на
гръбначния канал и до пълно обездвижване на долните крайници, до парализа
на всички мускули под нивото на увредата, до пълна липса на чувствителност,
нарушаване на половата и на възпроизводителната функция; че това състояние
е необратимо и липсва обективно основание да се очаква възстановяване
въпреки изключителните грижи, които са положени в тази насока; факта, че
невъзможността да контролира тазовите резервоари закономерно може да
предизвиква множество патологични медицински състояния, описани в
повторната СМЕ и така да поддържа живота на пациента на ръба на поС.на
опасност; обстоятелството, че към датата на произшествието ищецът е бил
млад мъж, на 27 години, в началото на жизнения си път, с планове за
бъдещето, на прага на създаване на семейство и деца, които занапред не би
могъл да реализира; че преди инцидента е бил жизнен, работоспособен, деен,
а до края на живота си ще бъде лишен от възможността да полага пълноценен
труд; необходимостта от чужда помощ поради невъзможността за пълно
самообслужване и самостоятелно придвижване. Не на последно място се
отчита тежкото отражение на травмите върху психичното състояние на Ф.,
26
социалната му изолация, нарушението на социалното функциониране на
личността и наличието на данни за развитие на посттравматично стресово
разстройство. При определянето на обезщетението съдът следва да съобрази
икономическите условия в страната към момента на момента на настъпването
на вредите, когато минималната работна заплата в РБ е била 510 лв., т.е. с 45%
по-ниска от заплатата към момента на приключването на съдебното дирене.
Ориентир при определянето на обезщетението е и нивото на застрахователно
покритие, определено в нормата на чл. 492, ал. 1 КЗ в редакцията към датата
на събитието за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане е 10 000 000 за всяко събитие. Отчита се и формираната съдебна
практика досежно справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди при сходни увреждания, настъпили в близък до процесното
произшествие период /напр. решение № 22/11.03.2022 год. по т.д. № 117/2021
год. по т.д. № 117/2021 год. на второ т.о. на ВКС, решение № 705/26.11.2024
год. по гр.д. № 609/2023 год., четвърто г.о./. При отчитане на всички тези
обстоятелства съдът приема, че обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде определено в размер на 700 000 лв.
Същото не подлежи на редуциране на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД
предвид недоказването на възражението за съпричиняване. Ето защо в полза
на М. ще се присъди сумата 700 000 лв. За разликата до уважения до пълния
претендиран размер от 800 000 лв. искът ще се отхвърли.
Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва,
тъй като с несвоевременното му изплащане ответникът е изпаднал в забава.
Според нормата на чл. 429, ал. 2 КЗ в застрахователното обезщетение се
включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице, при условията на ал. 3. Според ал. 3 от чл. 429
КЗ лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна.
27
Не се установява виновният водач да е уведомил застрахователя за
настъпването на събитието. Установява се, че претенцията на Ф. А. М. за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, както и имуществени
вреди във връзка с проведеното лечение е постъпила в ответното
застрахователно дружество на 28.02.2023 год. Установява се и твърдението на
ищцовата страна, съдържащо се в молбата й от 30.11.2023 год., че на
04.07.2018 год. собственикът на лекия автомобил Ф. А. М. е отправил до
застрахователното дружество уведомление-претенция за изплащане на
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на напълно
увредения л.а. с рег. № ****. На автомобила е бил направен оглед на
11.07.2018 год. и на 16.11.2018 год. на собственика на автомобила е изплатено
обезщетение в размер на 109 450 лв.
При тези данни следва да намери отговор въпросът кога застрахователят
е бил надлежно уведомен за настъпването на застрахователното събитие, респ.
дали отправянето до него на претенция за изплащане на обезщетение за
имуществените вреди от погиването на автомобила представлява уведомяване
за настъпване на застрахователното събитие по см. на закона и е достатъчно,
за да постави застрахователя в забава досежно обезщетенията, които дължи
във връзка с телесните увреждания на пътник в този автомобил.
Настоящият съдебен състав счита за недопустимо да се приеме, че
уведомяването, респ. предявяването на претенция за имуществени вреди по
автомобила от трето лице, в случая от собственика на автомобила Ф. М. на
04.07.2018 година ползва и ищеца по настоящото дело досежно неговите
претенции за обезщетение, свързани с причинените му телесни увреждания.
Според разпоредбата на закона не е достатъчно просто уведомяване за
настъпило ПТП, а уведомяване за настъпване на застрахователно събитие, т.е
на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие
съгласно определението, съдържащо се в § 1 т. 4 от ДР на КЗ. Настъпилият
покрит риск не е простото настъпване на ПТП, а телесното увреждане на
ищеца, вследствие на което той търпи неимуществени и имуществени вреди.
По тези съображения съдът намира, че по отношение на ищеца е приложима
датата, на която той самият е предявил претенция за обезщетения за
причинените му увреждания, а именно 28.02.2023 година. Това е най-ранната
дата по смисъла на чл. 429, ал. 3 от КЗ, за която има данни. В този смисъл е
28
формирана и съдебна практика, в т.ч. решение на АС – Пловдив по т.д. №
362/2021 год., недопуснато до касация с определение № 50576/09.11.2022 год.
на ВКС по т.д. № 2374/2021 год. на първо т.о.; решение № 128/04.02.2020 год.
по т.д. № 2466/2018 год. на първо т.о. на ВКС.
Доколкото обезщетение не е предложено от застрахователя след
отправеното от ищеца искане през м. 02.2023 год., законната лихва в
съответствие с цитираната нормативна уредба се дължи не от изтичането на
срока за доброволно изплащане на обезщетение, а още от датата на
уведомяването на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и
отправянето на претенция към него. Ето защо законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди ще се присъди ведно със законната
лихва, считано от 28.02.2023 год., когато ищецът е отправил личната си
претенция към застрахователното дружество, а искането за присъждане на
законна лихва, считано от 04.07.2018 год. до 27.02.2023 год. ще се остави без
уважение. Доколкото законната лихва се присъжда от момент, който
предхожда с няколко месеца предявяването на иска, за погасяване по давност
на вземането за законна лихва не може да става дума.
По исковете за присъждане на обезщетения за имуществени вреди:
По първия иск – за присъждане на сумата 296 860,62 лв. обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разноски за лечение, ведно със законната
лихва от 28.02.2023 год. до окончателното плащане. За прецизност следва да
се посочи, че този иск първоначално е предявен за сумата 285 127,43 лв., като
предвид изложените в хода на делото твърдения за настъпили нови вреди след
подаването на исковата молба, изразяващи се в нови разходи за закупуване на
две инвалидни колички и за катетри, на основание чл. 214 ГПК с протоколно
определение от 17.10.2024 год. е допуснато изменение на иска чрез неговото
увеличаване със сумата 11 733,19 лв. до размер на сумата 296 860,62 лв.
В позитивното ни право е залегнал принципа на пълно обезщетяване на
причинените при непозволено увреждане вреди. Според чл. 51, ал. 1, изр. 1
ЗЗД обезщетение при деликт се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Според разрешенията, възприети в
Постановление на ПВС № 4 от 23.12.1968 год., когато се търси обезщетение за
имуществени вреди, изразени в разходи за лечение, усилена храна, чужда
29
помощ и пр., следва да се събират доказателства за необходимостта от такива
разходи и за действителното им извършване, както и за техния размер.
Всички разходи за лечение, които се претендира да бъдат възстановени,
са извършени от ищеца след датата на произшествието и са свързани с
проведеното от него лечение в чужбина: през 2018 година в Германия,
Клиника за злополуки Франкфурт на Майн, академична учебна база на Гьоте
университет, Отделение за травми на гръбначен стълб и в периода от
02.12.2018 год. до 08.10.2019 год. - в Клиника за възстановителна
интервенционална неврология и терапия „Нейорвита“, Русия. Претенции за
възстановяване на разноските, свързани с лечението в България, в т.ч.
стойност на поставените импланти, не са заявени. За разходите са представени
разходно-оправдателни документи, установяващи действителното им
извършване.
В констативната част на заключението на неврохирурга д-р М. подробно
са описани проведените процедури за възстановяването на М.. Лечението в
Германия и Русия според експерта съставлява част от втория етап от
лечението на гръбначно-мозъчната травма – последващо продължително
рехабилитационно лечение, предназначено да достигне възможно най-
доброто медицинско и социално-трудово възстановяване. Този етап не се
характеризира със спешност, но категорично е неотложен. Неполагането на
тези грижи своевременно, в пълен обем или заместването им с елементарни
грижи при битови условия, би довело до влошаване на общото му състояние и
утежнило инвалидността на ищеца и би влошило прогнозата за бъдещето, вкл.
би се отразило върху продължителността на живота му. Поради това според д-
р М. извършените от ищеца разходи са пряко свързани с получените травми и
са били необходими за лечебния и възстановителния процес. Те са му
осигурили възможност за един по-добър социален живот, с по-малка
зависимост от непрекъсната чужда помощ, в т.ч. са обезпечили възможността
да преминава от различни позиции на легнало положение /по гръб, встрани, по
корем/ и преместване на тялото от легло в инвалидна количка, възможността
за самокатетризация, възможността да остава за определени периоди сам,
липсата на необходимост от това придружителят му да го премества в
различни легнали пози, за да предотврати декубитални рани и пр.
Според двамата експерти-медици, дали заключения по делото, след
30
проведената операция в България по стабилизацията на прешлените,
пациентът би имал възможност да провежда двукратно в рамките на една
календарна година седемдневни лечения в някои от болниците за
рехабилитация. От свидетелските показания на св. М. се установи, че ищецът
два-три пъти е провеждал рехабилитация в Павел баня, но същите не имали
конкретен благоприятен ефект върху състоянието му. А проведеното в
чужбина лечение не е било възможно да се извърши в България. При тези
доказателства съдът намира за недоказани доводите на ответника, че
проведеното лечение в чужбина не е било необходимо, тъй като е
скъпоструващо, а е можело да се проведе при значително по-ниски цени и то
покрити от Здравната каса в страната. Направените разходи в чужбина са били
свързани с проведено неотложно лечение и макар да не са довели до пълното
възстановяване на ищеца, са осигурили както оцеляването му на фона на
заплахата от типични, закономерни патологични медицински усложнения,
така и едно по-високо качество на живот. Грижите, които би получил в
България след първоначалната животоспасяваща операция и при лишаване от
възможността да получи препоръчаната му помощ в чужбина, биха били
недостатъчни, компромисни, палеативни и както сочи д-р М. биха довели до
влошаването на общото му състояние, до утежняване на инвалидността и на
прогнозата за бъдещото. Поради това разходите за лечение в чужбина са били
необходими по смисъла на цитираната съдебна практика.
Изрично се оспорва от ответника необходимостта от извършването на
разходите на ищеца за въздушен транспорт до Германия. Според
представените писмени доказателства разходите за въздушен транспорт са на
стойност 17 600 евро, направени са на 16.06.2018 год. досежно въздушен
транспорт, извършен на 18.06.2018 год. /датата, на която ищецът е изписан от
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив/. Те са за въздушен транспорт от летище
Пловдив до летище Франкфурт с продължителност на полета 2 часа и 30
минути, като цената включва 2 ескорта и наземен транспорт от летище
Франкфурт до клиниката в Браунфелс, както и придружаване на пациента от
медицински екипаж – летателен лекар и парамедик. Ползването на въздушен
транспорт до клиниката в Германия се потвърждава и от показанията на св. Ф.
М.. Тъй като д-р М. не е взел изрично отношение по въпроса за ползването на
въздушен транспорт, от значение са разясненията, дадени от д-р Б. при
изслушването му в с.з. от 13.06.2024 год. Съдебният медик отчита, че след
31
операцията ищецът не е можел да сяда и не е можел да пътува седнал, а е
заемал единствено легнало положение, че едно пътуване но Германия с
линейка, което би продължило около 30 часа, би му причинило невероятни
болки и страдания и нито един лекар или неврохирург не би му препоръчал в
това състояние да пътува с линейка; че единственият препоръчителен като
бързина и сигурност начин за транспорт до Германия е бил въздушният.
Поради това за съда се налага извода, че и разноските за въздушен транспорт
до Германия, сторени в деня на изписването на ищеца от българската клиника
по неврохирургия до специализираната клиника в Германия са били свързани
с лечението на М., необходими са били за безопасното и бързото му
придвижване до заведението аз продължаващо лечение и са в причинна връзка
са с преодоляването на травмите. Поради това те също подлежат на пълно
обезщетяване.
Ето защо съдът приема, че исковете за присъждане на обезщетение за
разноските, сторени от ищеца преди завеждането на делото, в общ размер на
285127,43 лв., подлежат на пълно обезщетяване като такива, които са пряко
свързани с преодоляване на последиците от увреждането, причинено виновно
и противоправно от водача на застрахования при ответника автомобил и
необходими за осигуряване на по-голяма самостоятелност и преодоляване на
високия риск от допълнителни усложнения.
Спори се досежно началния момент, от който се дължи законната лихва
върху това обезщетение. Ищецът го претендира, считано от момента на
връчването на първоначалната застрахователна претенция – 28.02.2023 год.
Ответникът счита, че ако искът за главница е основателен, то законната лихва
би се дължала от 20.06.2023 год. - датата на която е изтекъл срокът от 15
работни дни, считано от 29.05.2023 год., когато ищецът е представил
допълнителните доказателства за претендираните от него разноски.
В тази връзка съдът отчете, че с първоначално отправената
застрахователна претенция от 28.02.2023 год. ищецът е заявил искане за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 648 471,51 лв.,
като е представил опис-приложение 1, калкулация на медицински разноски и
преписи самите счетоводни документи, описани като приложение по т. 4 от
претенцията. Не е представено писмено искане на застрахователя, отправено
до ищеца, за представяне на допълнителни документи. Представя се от
32
ответника молба с вх. № от 29.05.2023 год., подадена от Ф. М., в която ищецът
е изложил твърдения във връзка с лечението си в Русия и към която е
представил история на заболяването от клиниката в Русия и документи от
досъдебното производство – експертиза, фотоалбум, протоколи за оглед. Дори
представените допълнителни доказателства не са мотивирали решение у
застрахователя да изплати обезщетение за имуществени вреди, напротив, той
е оспорил вземането на ищеца за подобно обезщетение в хода на делото.
Съдът приема, че според общото правило на чл. 429, ал. 3 КЗ
застрахователя дължи лихвите за забава върху обезщетението за имуществени
вреди, изразяващи се в разноски за лечение, сторени до датата на подаването
на исковата молба, считано от датата на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, което е станало на 28.02.2023 год. В тази
застрахователна претенция ищецът ясно е изразил искане за изплащане на
обезщетение в значително по-висок размер от претендирания в настоящото
дело, а представените с молбата от м. 05.2023 год. допълнителни разяснения и
преписи от материали от ДП по никакъв начин не са изиграли решаваща роля
при формирането на извод у застрахователя за основателността на
претенцията. Ето защо законната лихва върху сумата 285127,43 лв. ще се
присъди, считано от 28.02.2023 год. до окончателното плащане.
Във връзка с разходите, направени в хода на делото – за закупуване на
активна инвалидна количка “Зенит“ на 29.05.2024 год., на комбинирана
инвалидна количка за баня на 18.04.2024 год. и на катетри по фактура от
08.04.2024 год., с които е увеличен искът за вреди по реда на чл. 214 ГПК,
съдът споделя мотивите, изложени в практиката на ВКС, на която ищецът се
позовава в молбата си по чл. 214 ГПК за изменение на иска, че разходите на
пострадал при произшествие допустимо могат да бъдат предявени и за бъдещ
период, доколкото с оглед състоянието на пострадалия са необходими и се
извършват продължително през определени периоди от време и не могат да
бъдат дефинирани като установими по размер към момента на предявяването
на иска. Дори се приема, че ако не бъдат предявени в хода на първоначалното
дело, последващото им претендиране може да се основава само на твърдения
за екцес, т.е. на такова усложнение в здравословното състояние, каквото не е
било предвидено при първоначалното определяне на обезщетението. В случая
ищецът не основава завишаването на претенцията си за имуществени вреди с
размера на разходите, сторени в хода на делото, с твърдения за екцес, а с
33
твърдения за разходи, които са били предвидими към момента на
предявяването на иска, а и към момента на произшествието, но не са били
установими по размер. Поради това претендирането им в хода на настоящото
дело е единственият начин да се охранят правата на ищеца, които в противен
случай биха се преклудирали.
В същата съдебна практика е разгледан и въпросът за различния момент,
от който тече давността за различния вид новонастъпили вреди в зависимост
от тяхната предвидимост, сигурност в настъпването и установимост по
размер, но той не подлежи на изследване по настоящото дело, доколкото
ответникът е въвел в делото възражение за давност единствено по отношение
на лихвите, не и по отношение на претенциите за обезщетения за
имуществени вреди. Поради това съдът приема, че на обезщетяване подлежат
и имуществените вреди на ищеца, сторени в хода на делото, тъй като същите
са свързани с преодоляването на поледиците от произшествието и са в
причинна връзка с него.
Единствено приема, че законната лихва върху обезщетението за
разходите, сторени в хода на делото, следва да се присъди, начиная датата на
отправянето на покана за изплащането им – 12.06.2024 год. /л. 663/, а не от
датата на първоначалната претенция за изплащане на обезщетение, в която
част /досежно периода от 28.02.2023 год. до 11.06.2024 год./ искането ще се
остави без уважение.
По втория иск – за присъждане на сумата 150 967,50 лв. обезщетение за
имуществени вреди – необходимо възнаграждение за професионален
придружител /болногледач/ за период от 54 месеца, а именно от 01.12.2018
год. до 31.05.2023 год.
Според постоянната практика на ВС и ВКС, обективирана в ППВС №
4/30.10.1975 год., решение № 39/16.07.2010 год. по т.д. № 551/2009 год. на
ВКС, второ т.о., разходите, свързани с полагането на необходимите грижи за
пострадалия представляват пряка и непосредствена последица от причиненото
увреждане; такива разходи могат да бъдат заплащането на възнаграждение за
болногледач. Възможно е полагането на грижите за увреденото лице да се
осъществява и от членове на неговото семейство или близки сродници, които
по тази причина са принудени да не работят и да останат без трудово
34
възнаграждение. В този случай също се дължи заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на необходимото възнаграждение за болногледач.
Обстоятелството, че полагането на грижи за близък роднина често съставлява
изпълнение на нравствен дълг, това на основание чл. 55, ал. 2 ЗЗД изключва
претенция за неоснователно обогатяване на обгрижващия към пострадалия.
Но изпълнението на нравствен дълг към близкия пострадал не изключва
основателността на искането на пострадалия към делинквента за
обезщетяване за причинените от деликта вреди, изразяващи се в разходи,
свързани със съзнателно изпълнение на нравствен дълг. В определение №
875/28.02.2024 год. на ВКС по гр.д. № 2441/2023 год. на трето г.о. и
цитираното в него решение № 51/16.10.1974 год. По н.д. № 43/74 на ОСНК е
прието, че когато нуждата от грижи възникне при непозволено увреждане от
виновното поведение на трети лица, ако тя е необходима и по естеството си
налага близките да напуснат работа или да вършат нещо извън обичайното,
пострадалият при непозволено увреждане не може да задължи близките си
вместо причинителя на вредите да му дават помощ и да се грижат за него; в
такъв случай той има право на иск по чл. 45 ЗЗД за тези вреди, които
произтичат от нуждата от чужда помощ, защото вредите са пряка и
непосредствена последица от увреждането. За да уважи искът на пострадалия,
трябва разходите да се били необходими.
В случая както от гласните доказателства, така и от двете медицински
експретизи се установи по несъмнен начин, че заради парализата на ищеца от
пъпа надолу, породила невъзможността същият да ходи и да се придвижва
свободно в пространството, както и поради нарушения контрол на тазовите му
резервоари, ищецът се нуждае от ежедневна чужда помощ. В отговора на
въпрос № 8 д-р М. сочи, че за своите ежедневни потребности като тоалет,
къпане, придвижване, хранене, преобличане и пр. Ф. се нуждае от чужда
помощ, без това непременно да означава „професионален
придружител/болногледач“. От гласните доказателства се установи, че ищецът
е обгрижван ежедневно от своите баща и брат, като е подпомаган и от
съпругата на брат си, която му готви и чисти. Те му помагат в придвижването,
смяната на памперси, къпането, тоалета, асистират му при ежедневното
извършване на упражнения с уредите в специално оборудваната стая в дома
им, обръщат го странично на масата, движат краката му и пр., полагат
изключителни грижи в лечението на получените от принудителното
35
обездвижване декубитални рани и предотвратяването на образуването на
нови. В период от около половин година откакто ищецът е отишъл в Германия,
помощ му е оказвал и неговият приятел, разпитан като свидетел по делото.
Всички тези грижи са необходими са били и все още са необходими за
физическото оцеляване и за поддържането на високото качество на живот на
ищеца. Ако не биха се полагали грижи от близките, той би следвало да наеме
външен човек, който да ги полага за него и на него би следвало да се заплаща
възнаграждение. Полаганите от близките на ищеца грижи са нещо далеч извън
обичайната грижа, която един баща или брат оказват на свой здрав и млад
близък. Поради това следва да се приеме за изпълнено изискването на
цитираната в предходния абзац съдебна практика, която признава правото на
обезщетение за вреди под формата на разноски за болногледач/придружител,
когато необходимост от такъв съществува.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че
продължителността и интензивността на полаганите за ищеца грижи не е
еднаква през целия петгодишен исков период. В началото, непосредствено
след произшествието, по време на лечението на ищеца в Германия и Русия,
същият е имал особено интензивна нужда от денонощна, 24-часова грижа на
придружител. Тази необходимост съдът приема за съществуваща до
приключването на лечението в Русия през м. 10.2019 год.
След това, благодарение на своевременните и адекватни медицински
грижи, които са положени за ищеца, се установи, че същият е добил известна
независимост, като например умението да се обръща в различни пози в
лежащо положение, сам да се прехвърли от седящо положение в количката,
сам да сменя катетрите си; обстоятелството, изяснено от д-р Б., че му е
присаден имплант, благодарение на който е постигнал известен контрол върху
тазовите резервоари, което от своя страна разрежда необходимостта от смяна
на памперси от страна на придружителя. От показанията на свидетеля Ф. М. се
изясни, че той и баща му не са напуснали работа, а продължават трудовата си
дейност, като могат да оставят ищеца за няколко часа сам. При това
положение съдът приема, че считано от м. 11.2019 год. необходимостта на
ищеца от грижи вече не е 24-часова, а помощ в рамките на 12 часа на
денонощие би била достатъчна, за да удовлетвори потребността му от
обгрижване. Индиция за това е и признанието, съдържащо се в отправената на
29.05.2023 год. претенция за изплащане на обезщетение под формата на
36
разходи за придружител, в която ищецът е посочил следното: „макар и не 24-
часова, с оглед характера и тежестта на травмите и невъзможността на
роднините да се намират поС.но около него, необходимостта от чужда помощ
е налице, като същата следва да се извършва от професионален придружител
/болногледач/ с обща продължителност на ден 12 часа.“. Това изявление е
възпроизведено и в първоначалната искова молба.
Поради това за периода от м. 12.2018 год. до м. 10.2019 год. /11 месеца/
обезщетението ще се определи въз основа на допълнителното заключение по
счетоводната експертиза за стойността на разходите за осигуряване на 24-
часова грижа. За м. 12.2018 год. тези разходи са по 68 лв. на ден, умножени по
31 дни в месеца – 2 108 лв., а за десетте месеца от 2019 год. тези разходи са по
73,50 лв. на ден или за 304 дни – 22 344 лв. Общо за единадесетте месеца до м.
10.2019 год. обезщетението при 24-часова грижа е в размер на 24 452 лв.
За периода от 01.11.2019 год. до края на исковия период – 31.05.2023 год.
обезщетението следва да се определи въз основа на първоначалното
заключение по счетоводната експертиза, изчислило стойността на разходите за
болногледач/придружител на база 12-часова грижа. За двата месеца от 2019
год. обезщетението се определя на база 40 лв. на ден или общо 2 440 лв.; за
2020 год. разходите за придружител са определени от експерта на 16 287 лв.; за
2021 год. – 18 615 лв.; за 2022 год. – 21 717,50 лв. и за периода от 01.01.2023
год. до 31.05.2023 год. – 8 984,50 лв. Общо за периода от м. 11.2019 год. до
31.05.2023 год. възнаграждението е в размер на 68 044 лв.
Така за целия исков период от 01.12.2018 год. до 31.05.2023 год.
обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
придружител, е в размер на 92 496 лв. За този размер искът е основателен и
следва да се уважи, а за разликата до пълния претендиран размер от 122 752
лв. следва да бъде отхвърлен.
По изложените вече съображения обезщетението следва да се присъди
ведно със законната лихва, считано от датата на отправянето на
застрахователна претенция за присъждането на това обезщетение. В тази
връзка, след като отчете съдържанието на претенцията, постъпила в
застрахователното дружество на 28.02.2023 год., съдът констатира, че в нея
липсва искане за изплащане на обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за болногледач. Такова искане за първи път е заявено
37
в молбата на ищеца до застрахователното дружество, постъпила при него на
29.05.2023 год. Поради това и съдът приема, че законната лихва върху
обезщетението за имуществени вреди следва да се присъди, считано от
29.05.2023 год., а искането за присъждане на законна лихва за периода от
28.02.2023 год. до 28.05.2023 год. ще се остави без уважение.
По третия иск – за присъждане на сума от по 3 382,40 лв. месечно,
представляващи обезщетение за имуществени вреди – необходимо
възнаграждение за професионален придружител /болногледач/, считано от
01.06.2023 год. до настъпване на факт, даващ основание за изменение на
размера на обезщетението или за отпадане на задължението за изплащане на
месечно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 7-мо число на
всеки месец за всяко едно месечно плащане.
Според чл. 51, ал. 1, изр. второ ЗЗД обезщетението за вреди може да
бъде платимо еднократно или периодически. Присъждане на обезщетение за
бъдещи вреди е допустимо, когато тяхното настъпване е сигурно. В случая от
приетите по делото доказателства, в т.ч. и от медицинската експертиза се
установи, че подобрение в здравословното състояние на ищеца не се очаква.
Гръбначно-мозъчната травма и настъпилото в резултат на нея пълно
обездвижване на долните крайници и нарушената функция на тазовите
резервоари ще съпътства трайно и до живот пострадалото лице. От това
следва несъмнения извод, че потребността от чужда помощ ще бъде
доживотна и за ищеца ще съществува перманентно необходимостта от това да
бъде обгрижван от придружител. От това следва, че Ф. М. поС.но ще търпи
вреди и в бъдеще, изразяващи се в разходи за придружител.
По изложените по-горе съображения, съдът приема, че ищецът се
нуждае от ежедневна, но не 24-часова, а 12-часова грижа. Според
първоначалното заключение по счетоводната експертиза, дневното
възнаграждение за такава грижа за последния изследван период - 2023 год. е
по 59,50 лв. на ден. Ако една календарна година е 365,25 дни /средно
аритметично на три години от по 365 дни и една високосна година веднъж на
четири години/, то един месец средно аритметично има по 30,44 дни. Това
означава, че средномесечното възнаграждение за 12-часова грижа на
придружител е 1 811,18 лв. До този размер на обезщетението, платимо
38
ежемесечно, искът за бъдещ период следва да се уважи, а за разликата до
пълния претендиран размер от 3 382,40 лв. следва да се отхвърли.
Главниците следва да се определят като платими до шесто число на
текущия месец, като при забавено плащане ще се дължат със законна лихва,
считано от 7-мо число на месеца, за който се отнася обезщетението до
окончателното плащане.
По въпроса за разноските:
Предвид частичното уважаване на исковете и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски.
Същият не е поискал и не е освободен от внос на държавна такса и
разноски. За разноските си представя списък по чл. 80 ГПК. Според този
списък внесената държавна такса е в общ размер на 55 661,24 лв., 1 900 лв. за
експертизи, което отговаря на данните по делото. Така, общият размер на
разноските е 57 561,24 лв. От тях в полза на ищеца следва да се присъди
сумата 48 494,24 лв., пропорционално на уважената част от исковете.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ. В тази насока е представен договор за
правна защита, по който ищецът е възложил на адв. Д. З. да образува и води
делото безплатно, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Според чл. 38, ал. 2
ЗА в случаите, когато на страна е била предоставена безплатна правна помощ
и и в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Според Наредба № 1 МРАВ,
който е ориентир за стойността на дължимото възнаграждение, същото се
определя върху сбора от цената на всички искове /1369594,50 лв./ в размер на
45 194 лв. Възнаграждението се дължи с ДДС. От справка в публичните
регистри се установява, че адв. З. е регистрирана по ЗДДС, считано от
11.03.2024 год. Поради това върху възнаграждението следва да се прибави и
ДДС и то е в размер на 54232,80 лв. В полза на адв. З. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 45717,89 лв. пропорционално на
уважената част от исковете.
39
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответното дружество следва
да се присъдят разноски пропорционално на отхвърлената част от исковете. За
разноските си ответното дружество представя списък по чл. 80 ГПК, според
който разноските му са в размер на 1465 лв. депозити за експертизи и
удостоверение, които кореспондират на данните по делото. Претендира се и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лв., което с оглед броя на
проведените по делото съдебни заседания и цената на исковете напълно
отговаря на Наредбата за заплащане на правната помощ. Така, от разноските в
общ размер на 2005 лв., в полза на ответното дружество следва да се присъди
сумата 314,80 лв., пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
О С Ъ Ж Д А ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1303, район Възраждане, ул. „Шар планина“ № 35,
да заплати на Ф. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес с. ****, обл. ****
и настоящ адрес гр. ****, следните обезщетения за вреди, търпени от ищеца
Ф. М., вследствие на телесните му увреждания, причинени му при пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 02.06.2018 год., при пътуване като
пътник в лек автомобил марка „БМВ“, модел М6 с рег. № ****, застрахован
при ответното застрахователно дружество по силата на договор за застраховка
„гражданска отговорност, валидна към датата на произшествието, както
следва:
1./ Сумата 700 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществените вреди, изразяваща се в болки и страдания от причинените
на М. телесни увреждания, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдения размер от 700 000 лева до пълния претендиран размер от 800 000
лева,
ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 700 000 лв., начиная 28.02.2023 год. до
окончателното плащане,
40
като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 07.06.2018
год. до 27.02.2023 год. вкл.;
2./ Сумата 296 860,62 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разноски за лечение,
ведно със законната лихва, чийто начален момент започва да тече от
две различни дати, както следва: върху сумата 285 127,43 лв., считано от
28.02.2023 год. до окончателното плащане, а върху сумата 11 733,19 лв.
/съставляваща разликата над сумата 285 127,43 лв. до сумата 296 860,62 лв./ –
считано от 12.06.2024 год. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва върху
сумата 11 733,19 лв. за периода от 28.02.2023 год. до 11.06.2024 год. вкл.;
3./ Сумата 92 496 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди – необходими възнаграждения за професионални придружители
/болногледачи/ за период от 54 месеца, а именно от 01.12.2018 год. до
31.05.2023 год.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на
исковата молба – 01.06.2023 год. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди – необходими възнаграждения за професионални придружители
/болногледачи/ за разликата над присъдения размер до пълния претендиран
размер от 150 967,50 лева;
4./ Сума от по 1 811,18 лева месечно, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – необходимо възнаграждение за професионален
придружител /болногледач/, дължима считано от датата на подаването на
исковата молба - 01.06.2023 год. занапред, до настъпване на факт, даващ
основание за изменение на размера на обезщетението или за отпадане на
задължението за изплащане на месечно обезщетение, платимо на шесто число
на всеки месец, за който се отнася обезщетението, ведно със законната
лихва, считано от 7-мо число на всеки месец за всяко едно забавено месечно
41
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди – необходимо възнаграждение за професионален
придружител /болногледач/ за разликата над присъдения размер от по 1 811,18
лв. месечно до пълния претендиран размер от по 3 382,40 лева месечно.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1303, район Възраждане,
ул. „Шар планина“ № 35, да заплати на Ф. А. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес с. ****, обл. **** и настоящ адрес гр. ****, сумата 48 494,24
лева разноски по делото, пропорционално на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1303, район Възраждане, ул. „Шар планина“ № 35
да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗА, на АДВОКАТ Д. К. З.,
личен номер ****, Булстат ****, със служебен адрес гр. ****, сумата 45
717,89 лева с ДДС адвокатско възнаграждение, пропорционално на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ф. А. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес с. ****, обл. **** и настоящ адрес гр. **** да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АСЕТ ИНШУРЪНС“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1303,
район Възраждане, ул. „Шар планина“ № 35 сумата 314,80 лева разноски по
делото, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
42