Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК С Решение № ..../28.01.2011г., постановено по гр.д. № ..../2010г., Г. р. с. е осъдил С. З. К., в качеството му на едноличен търговец, да заплати на „М. – ....” О. сумата от ....лв., представляващи дължима сума по споразумение от 25.03.2009г., от която .... лв. – неизплатена сума по фактура № */16.06.2008г. и ... лв. – уговорено по споразумението от 25.03.2009г. обезщетение, ведно със законната лихва върху .....лв., считано от датата на предявяването на иска – 02.03.2010г. до окончателното й заплащане. В полза на ищеца са присъдени разноски в размер на..... лв. Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от „С. З.” подадена чрез пълномощника му адв. Ст. М. В нея се излагат бланкетни оплаквания за неправилност, незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, както и че постановяването му е в разрез със събраните по делото доказателства. Твърди се, че е произнесено осъдително решение по предявен установителен иск, което се дължало на дадената от съда квалификация. Неправилно било решението и в частта му за разноските, тъй като не е спазена разпоредбата на чл. 78 ал. 2 ГПК. Отправя се искане до съда за отмяна на обжалваното съдебно решение и за присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. Въззиваемата страна „М. - ....” О. в срока по чл. 263 ал.1 изр. 1 ГПК, не е депозирала отговор и не се представлява в съдебно заседание. Въззивникът също не се явява и не се представлява в съдебно заседание. След провеждането му е постъпила писмена защита от пълномощника на „С. З.”. В. О. с., в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Настоящият състав на окръжния съд приема, че въззивната жалба е подадена в законноустановения срок, с оглед допуснатото нарушение на процедурата по чл. 7 ал. 2 вр. чл. 50 ГПК / връчване на подлежащите на обжалване актове на търговец/ спрямо ответника по делото. Жалбата изхожда от легитимна страна, която има правен интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд служебно провери валидността и допустимостта на обжалваното решение и приема, че решението е валидно и допустимо изцяло. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: С предявяване на процесната претенция въззиваемото дружество - „М. ...”О. иска да осъди въззивника „С. З.” да му заплати сумата от .... лв., от които .... лв. – неизплатена сума по фактура № */16.06.2008г. и .... лв. – уговорено обезщетение по споразумение от 25.03.2009г., ведно със законната лихва върху .... лв., считано от датата на предявяването на иска до окончателното й заплащане. Твърди се, че ищецът притежава бензиностанция и че за периода от 02.06.2008г. до 13.06.2008г., на шест пъти е заредил дизелово гориво в автомобили собственост на ответника. На 16.06.2008г. е издадена процесната фактура за цялата стойност на доставката в размер на ... лв. Твърди се, че на 25.03.2009г. между страните е подписано споразумение във връзка със задължението на ответника. В това споразумение било отчетено, че доколкото на 25.11.2008г. длъжникът е извършил частично плащане в размер на .... лв., то непогасения му размер възлиза на .... лв. Била уговорена отсрочка за плащането на дължимата сума до 30.04.2009г., за което длъжника следвало да заплати сумата от .... лв. Изрично било посочено в споразумението, че до посочената дата – 30.04.2009г. длъжникът следва да заплати общо сумата от .... лв. Твърди се, че на 03.06.2009г. ответника е заплатил сумата от ....лв., за което е издаден и съответния приходен ордер. Плащане след тази дата до настоящият момент на останалата дължима сума в размер на .... лв. не било извършено. Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, не е депозирал отговор. Чрез пълномощника си прави признание на иска, неотрича задължението си, но твърди, че не е канен да плати. Моли да бъде освободен от съдебни разноски по реда на чл. 78 ал. 2 ГПК. От фактическа страна между страните не е спорно, че са търговци по смисъла на закона, както и че между тях са съществували търговски взаимоотношения за продажба на дизелово гориво /Евро дизел/предназначено за автомобилите на ответника. Не се спори и че в периода от 02.06.2008г. до 13.06.2008г., на шест пъти, е било извършвано зареждане с общо .... литра дизелово гориво, на стойност ..... лв. с ДДС, за което е издадена фактура с № */16.06.2008г. От подписано между страните споразумение от 25.03.2009г. е видно, че ответникът е закупил дизелово гориво на посочената във фактурата стойност като на 25.11.2008г. от тази сума били заплатени в брой .... лв. Със същото споразумение „С. З.” се задължил да заплати до 30.04.2009г., не само остатъка от дължимата сума в размер на .... лв., но и обезщетение за забава в размер на 256, 70 лв. или общо 7000лв. На 03.06.2009г. ответникът е извършил частично плащане в размер на ... лв. /видно от ПКО № .... от същата дата/. Правилно районният съд е възприел извода на изслушаната пред него ССчЕ съгласно която, счетоводните книги на ищеца, в частта им за фактура № */16.06.2008г, са водени редовно и в тях е отрÓзено плащане в размер на .... лв. от страна на ответника по ПКО № ..../03.06.2009г. Не е отразено обаче, плащането на постъпилата в брой сума от .... лв. Останалата дължимата сума по процесната фактура, според вещото лице, възлиза на .... лв., която не е платена на ищеца. В счетоводството на ответника липсва записване относно фактура № */16.06.2008г. Ответникът чрез процесуалния си представител заявява, че никога не е оспорвал дължимата сума на ищцовото дружество и признава, че неизпълненото задължение по процесната фактура е в размер на .... лв. Въз основа на идентична фактическа обстановка, която се споделя от въззивната инстанция, районния съд е направил своите правни изводи, които се явяват логични и обосновани. От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и ответника е възникнало облигационно отношение по сключен договор за продажба на дизелово гориво. Договорът за продажба в случая има характера на търговска сделка, доколкото страните по него имат търговско качество. Този договор е неформален, с облигационно-вещно действие, чиито основни елементи са предметът и цената. Доказа се по делото, а не и спорно между страните, че ответникът е получил закупеното дизелово гориво в количества, посочени в процесната фактура, което е породило насрещно задължение за плащане на цената му. В последващо споразумение между ищецът и ответника е уговорено нещо различно за начина и сроковете за плащане на закупената стока, каквато възможност закона допуска. Част от дължимата сума - .... лв. е заплатена от ответника на два пъти, което се признава от самия ищец. Това представлява признание на неизгоден за страната факт и обвързва съда с материална доказателствена сила. Нещо повече, за второто плащане в размер на ....лв. е налице отбелязване в счетоводните книги на въззиваемия – ищец. За останалата дължима сума, в размер на .... лв., от които .... лв., представляващи договорено обезщетение за забава, липсват не само твърдения от страна на въззивника, но и доказателства за извършено плащане. Напротив ответникът прави признание за този факт, което на основание чл. 175 ГПК съдът прецени, с оглед всички обстоятелства по делото и приема, че то обективно кореспондира с тях т.е. по делото категорично се установява неточно изпълнение от страна на длъжника на поето от него задължение. При неизпълнение на договорно задължение разпоредбата на чл. 79 ал. 1 ЗЗД предвижда, че “ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение”. Право на кредитора е да прецени кой от способите си за удовлетворение ще ползва. В настоящия случай той претендира изпълнение на остатъка от задължението ведно с договореното обезщетение за забава, поради което искът с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД следва да се уважи изцяло за сумата от ..... лева, от които .... лв. – неизплатената сума на закупената и доставена стока по процесната фактура и .... лв. – обезщетение за забава. При този резултат правилно първата инстанция е присъдила разноски в размер на..... лв. в полза на ищеца. С оглед на изложеното неоснователни са възраженията на ответника че съжденията на първата инстанция са неправилни, недоказани и не почивали на доказателствата по делото. Правилно районният съд е постановил осъдително решение по предявения иск по чл. 79 ал. 1 ЗЗД. Последният е типичен осъдителен иск, с който ищецът иска от съда да установи със сила на присъдено нещо, че в негова ползва срещу ответника съществува неудовлетворено облигационно притезание, в случая за парична сума. Наред с това се съдържа и искане до съда да допусне принудително удовлетворяване на притезанието срещу ответника т.е. налице е искане да се осъди ответника. Поради това, възражението на пълномощника на ответника, че иска е установителен е неоснователно. Той би имал такъв характер само в случая, когато преди завеждане на процесния иск се е провело частно гражданско производство по реда на чл. 410 и сл ГПК. Неоснователно се явява възражението и относно присъдените разноски. На първо място решението не е постановено реда на чл. 237 ГПК – при признание на иска. На второ място, дори и да беше така, в случаите на парични задължения се счита, че длъжникът с поведението си е станал причина за завеждането на делото, щом не е изплатил дължимата сума, какъвто е конкретния случай т.е. той е бил недобросъвестен, станал е причина за завеждане на делото и следва да понесе отговорността за заплащане на разноските във връзка с водения съдебен процес. Разглеждането на делото в открито съдебно заседание, въпреки постъпилата молба за отлагането му, поради служебна ангажираност на процесуалния представител на ответника, не представлява нарушение на съдопроизводствените правила, каквото оплакване се прави. В протоколното си определение настоящата инстанция е дала отговор на това възражение. По допълнително изложените оплаквания в писмената защита на ответника следва да се посочи, че „С. З.” е бил редовно уведомен за провеждането на съдебното заседание на 20.10.2011г. чрез своя пълномощник. В гражданските дела процесуалния представител на страната, няма качеството на страна в процеса, поради което връчването на представител се смята за лично връчване /чл. 45 ГПК/. Твърденията за напускане пределите на страната не само трябва да са известни на съда, преди провеждането на съдебното заседание, но и да са подкрепени с доказателства. Гореизложените фактически констатации и правни изводи на въззивната инстанция съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд и обосновават един и същ извод – за основателност на предявения иск. Ето защо обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед този изход на делото въззивният съд не дължи произнасяне по въпроса за съдебните разноски, доколкото такива са поискани само от ответника по делото. Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, В. О. с., Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № ....от 28.01.2011г., постановено по гр.д.№ .... по описа за 2010г. на Г. р. с., с което С. З. К., в качеството му на Едноличен търговец „С. З.” ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С., ул.” Г. Д.” № ... е осъден да заплати на „М.” О., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление град Л., ул.”Хр. Б.” № ...., представлявано от М. А. А. – управител, сумата от .... лв. /....../, представляваща дължима сума по споразумение от 25.03.2009 год., от която ..... лв. – неизплатената сума по фактура № */16.06.2008 год. и ....лв. уговореното по споразумението от 25.03.2009 год. обезщетение, ведно със законната лихва върху .... лв., считана от датата на предявяването на иска – 02.03.2010 година до окончателното й заплащане, както и сумата от ..... лв. /....../, представляваща направените по делото разноски за държавни такси и възнаграждение за вещо лице, като правилно. Решението е окончателно и неподлежи на обжалване. Да се връчи на страните препис от решението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |