№ 7433
гр. Пловдив, 24.11.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Наказателно дело
частен характер № 20225330206500 по описа за 2022 година
намери, че не са налице предпоставките за насрочване на делото в
открито заседание и наказателното производство следва да бъде
прекратено. По отношение на тъжителката Ц. са налице две самостоятелни
основания за прекратяване на делото, а по отношение на тъжителя Ц.-едно.
На първо място тъжителката Ц. не разполага с процесуална
легитимация да подаде тъжба с оглед изложените в самата тъжба факти.
Съгласно чл. 80 НПК „Пострадалият от престъпление, което се
преследва по тъжба на пострадалия, може да повдига и да поддържа
обвинение пред съда като частен тъжител.“
Според трайната съдебна практика пострадал от престъплението
клевета е това лице, за което се твърди да са разгласени позорни неистински
обстоятелства.
Същевременно при внимателен прочит на тъжбата се установява, че
двамата тъжители твърдят подсъдимият да е разгласил неистинско и
позорно според собствената им оценка обстоятелство само по отношение
на тъжителя Ц.: „П. Ц. е изградил септична яма с размер 5х5х5 метра“.
Твърдения за конкретни позорни обстоятелства спрямо
тъжителката Ц. в тъжбата не се съдържат. Такива не са налични и в
жалбите от 21.12.2021г. и 22.12.2021г., към които тъжбата изрично препраща
и са приложени към нея.
В този смисъл следва да се съобрази и трайната практика на ВКС, че
пострадал от клевета е само лицето, до което непосредствено се отнасят
1
позорящите обстоятелства, но не и такова, което може да се е засегнало
от думи адресирани към трето (макар и близко) лице.
Така Решение № 9 от 28.01.2015 г. по нак. д. № 1805/2014 г. на
Върховен касационен съд.
В тъжбата се излагат твърдения, че процесуалната легитимация на
тъжителката произтичала от обстоятелството, че имотът, в който била
изградена процесната яма, бил съпружеска имуществена общност.
Действително това обстоятелство е от естество да обуслови процесуална
легитимация за тъжителката да участва в граждански искове-
ревандикационен /чл. 108 ЗС/ или негаторен /чл. 109 ЗС/, но не и легитимация
за участие в наказателно производство при липса на изложение в тъжбата на
конкретни думи и изрази, които да са пряко относими към нейните чест и
добро име.
По изложените съображения следва да се приеме, че тъжителката Ц. не
се явява пострадал по смисъла чл. 80 НПК, тоест по отношение на нея е
налице хипотезата на чл. 24, ал.5, т.1 НПК-липсва тъжба от легитимирано
лице, което се явява първо основание за прекратяване на производството
спрямо нея.
Второто и по-силно основание за прекратяване на делото е общо за
двамата тъжители.
От внимателния прочит на подадената тъжба е видно, че в нея не се
съдържат твърдения за извършено деяние, което да съставлява
престъпление от частен характер.
Действително самите тъжители са квалифицирали описаните от
тях факти като престъплението клевета по чл. 147 НК.
Както е добре известно, обаче правната квалификация, дадена от
тъжителя не е обвързваща за съда.
Така Определение № 61 от 19.04.2017 г. по ч. н. д. № 370 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 9 от 28.01.2015 г. по нак. д. № 1805 /
2014 г. на Върховен касационен съд.
По-конкретно, съставомерните в тъжбата твърдения са, че подсъдимият
подал 2 броя жалби до кмета на община Пловдив, в които изложил
оплакването си, че тъжителят Ц. е изградил септична яма с размер 5х5х5
2
метра, която пречела на правото на собственост на подсъдимия, в резултат от
които жалби била извършена административна проверка, завършила с
издаване на предписание до тъжителя да премахне ямата.
В светлината както на трайната практика на ЕСПЧ, така и на ВКС
изложените фактически твърдения не сочат на извършено престъпление
клевета, а са израз на конституционно установеното право на гражданите да
подават жалби до различни институции, с които да предизвикат проверка в
защита на свой легитимен интерес.
В този смисъл евентуалното предаване на подсъдимия на съд и/или
неговото осъждане за деяние с фактическите параметри, очертани в
тъжбата, което е изначално несъставомерно като престъплението
клевета, би влязло в непреодолимо противоречие с правото на мнение,
прогласено в чл. 10 от ЕКЗПЧОС, което е станало повод за нееднократно
осъждане на страната от Европейския съд в Страсбург.
В този изричен смисъл:
Решения на ЕСПЧ по делата: ДЕЛО МАРИНОВА И ДРУГИ срещу
БЪЛГАРИЯ, Thorgeir Thorgeison срещу Исландия, Дело "РАЙЧИНОВ
СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ" и др.
Както и многобройни решения на ВКС: Решение № 179/ 02 октомври
2017 г., І НО, касационно дело № 661 по описа за 2017 г., Решение № 194/ 28
ноември 2017 г, ІII НО, касационно дело № 1061 по описа за 2017 г. на ВКС,
Решение № 87/04 април 2017 г, І НО, касационно дело № 19 по описа за 2017
г. на ВКС, Решение №7/ 24 януари 2017 г, I НО, наказателно дело № 1299 по
описа за 2016г. на ВКС, Решение № 56/15.03.2017 г., Второ наказателно
отделение, наказателно дело № 1366 по описа за 2016 г., Решение №185/ 06
октомври 2017 г., първо наказателно отделение, наказателно дело № 706 по
описа за 2017 г., Решение № 113 от 23.06.2015 г. по н. д. № 93 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение, Решение №156/ 01 август
2014 г., трето наказателно отделение, наказателно дело № 339/2014 г. на
ВКС.
Същевременно в цитираните Европейски стандарти не се съдържа
забрана, в случай че разгласената информация се окаже невярна, спрямо
дееца да се приложи по-лека санкция: гражданска или административна, ако
разгласяването на невярна информация, с оглед конкретиката на фактите,
съставлява и административно нарушение.
3
В случая обаче, компетентен да се произнесе по въпроса дали ако
изложената от подсъдимия информация в двете жалби е невярна, това
съставлява нарушение на реда за държавно управление и реализира
конкретен административен състав по АПК или ЗМСМА (състоящ се в
предоставяне на невярна информация на държавен орган, която възпрепятства
дейността му) е в изключителните правомощия на наказващия орган,
поради което на основание чл. 250, ал.1, т.2 НПК производството следва да се
прекрати и делото да се изпрати на кмета на община Пловдив за преценка
извършено ли е от подсъдимия административно нарушение.
Изцяло с дидактическа цел, на наказващия орган следва да се окаже, че
изпращането на преписката не го обвързва да издаде НП, като същият следва
след преценка на материалите по делото и извършване на необходимите
действия по чл. 52 ЗАНН:
-на основание чл. 36, ал.2 ЗАНН да издаде НП само в случай, че
достигне до извод, че е извършено конкретно административно нарушение
или
-да прекрати производството в случай на отсъствие на административно
нарушение.
С оглед гарантиране в максимална степен правото на защита на
жалбоподателите, следва да им се укаже, че техният действителен и
ефикасен път на защита в процесния случай не е чрез водене на
наказателни дела от частен характер, а чрез мотивирано поддържане пред
Върховен административен съд на обжалването срещу прекратителното
определение на Пловдивски административен съд, доколкото по обективните
си характеристики документът с рег. № 94Н-1565-1/27.05.2022 в
действителност представлява индивидуален административен акт, тъй
като създава за тях конкретни задължения под страх от административна
отговорност и в този смисъл подлежи на обжалване по административен ред.
Именно в хода на това обжалване по административен ред
жалбоподателите имат най-пълен интерес да защитят правата си,
включително и като постигнат отмяна на евентуално незаконосъобразния
ИАА, ако информацията, предоставена от подсъдимия се е оказала невярна.
4
Така мотивиран и на основание чл. 250, ал.1, т.2 НПК, вр. чл. 247б, ал.2,
т.2 НПК
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производството по НЧХД 6500/2022
по описа на ПРС, I нак. състав.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ материалите по делото след влизане в сила на
настоящото разпореждане на Кмета на Община Пловдив с оглед преценка
за наличието на данни за извършено административно нарушение.
Препис от разпореждането да се връчи на тъжителите.
Разпореждането на основание чл. 250, ал.4 НПК подлежи на обжалване
в 15-дневен срок от съобщаването му по реда на глава 21 НПК пред
Пловдивски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5