№ 333
гр. П., 12.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря П. Кр. Борисова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20245200500271 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателката Б. Н. М., уведомена при условията на чл.56 ал.2 от
ГПК, не се явява.
Не се явява процесуалния и представител адв.П. Х., редовно
упълномощен.
Ответницата Б. Н. К., уведомена от предходно съдебно заседание, не се
явява.
За нея се явява адв. П. М., редовно упълномощена от първата инстанция.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило становище от адв. П. Х., с което
заявява, че не е в състояние да се яви лично на новата дата, определена от
съда при отлагане на делото с протокол от съдебно заседание, проведено на
29.05.2024г., тъй като и датата и часът за новото заседание съвпадат с друго
гражданско дело, насрочено в Районен съд - П.. Моли се да бъде даден ход на
делото в негово отсъствие. Поддържа се въззивната жалба, като няма да
прави доказателствени искания. Посочва се, че ако в съдебното заседание
бъде даден ход на устните състезания, то се моли да му бъде определен срок
за представяне писмени бележки по съществото на спора. Към молбата е
приложен списък на разноските и договор за правна защита и съдействие,
1
придружен с процесуално пълномощно.
Адв.М. : Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. За
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, поради което и
на основание чл.142,ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение №240/26.02.2024г., постановено по гр.д.№1699/2022г. по
описа на РС- П. е намалено с 13478,39лв. дарението на следния недвижим
имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ............... по КККР на гр.
П., с административен адрес: гр.П., бул.„Х.Б.“ №38, ет.2, находящ се в
жилищна сграда със смесено предназначение, с идентификатор ...........,
разположена в поземлен имот, с идентификатор ..........., с предназначение на
самостоятелния обект- жилище, апартамент, със застроена площ от
97,46кв.м., ведно с припадащата се на обекта идеална част от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи на самостоятелния
обект в сградата: на същия етаж - няма, под обекта: ............1, ............3, над
обекта - няма, направено от наследодателя Н.К.Ш., с ЕГН **********,
починал на 19.04.2022г., в полза на ответника Б. Н. М., с ЕГН ********** от
гр.П., ул.„Т.К.“ №6, ет.4, ап.7, съгласно Нотариален акт №... том II, рег.
№3146, дело №.......г. на Т.Д.- Нотариус с рег.№422 в НК и е възстановена
запазената част на ищцата Б. Н. К., с ЕГН ********** от с.С., общ.С., обл. П.,
ул.„11-а“ №19Б от наследството на Н.К.Ш., с ЕГН **********, починал на
19.04.2022г. с 13478,39лв., като е постановено, на основание чл.36, ал.2 ЗН,
ответника Б. Н. М. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „Т.К.“ №6, ет.4, ап.7 да
задържи имота, предмет на намаленото дарение.
Осъден е ответника Б. Н. М., с ЕГН ********** от гр.П., ул.„Т.К.“ №6,
ет.4, ап.7 да заплати, на основание чл.36, ал.2 вр. ал.1, изр.2 ЗН, на ищцата Б.
Н. К., с ЕГН ********** от с.С., общ.С., обл.П., ул.„11-а“ №19Б, сумата от
2
13478,39лв., необходима за допълване на накърнената запазена част от
наследството, оставено от наследодателя Н.К.Ш. с ЕГН **********, починал
на 19.04.2022г.
Осъден е ответникът Б. Н. М., да заплати на ищцата Б. Н. К. съдебни
разноски в размер на 596,37лв.
Осъдена е ищцата Б. Н. К., да заплати на ответника Б. Н. М. съдебни
разноски в размер на 1379,54лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Б. Н. М., чрез
процесуалния й представител адв.П. Х., в частта, с която е намалено с
13478,39лв. дарението на недвижими имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ............... по КККР на гр.П., с
административен адрес: гр.П., бул.“Х.Б.“ №38, ет.2, находящ се в жилищна
сграда със смесено предназначение с идентификатор 55155.505.95.5,
разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.505.95, с
предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент, със застроена
площ 97,46кв.м., ведно с припадащата се на обекта идеална част от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи на
самостоятелния обект: на същия етаж- няма; под обекта ............1, ............3,
над обекта- няма, направено от наследодателя Н.К.Ш., починал на
19.04.2022г. в полза на ответницата Б. Н. М., Съгласно Нотариален акт І...
том ІІ, рег.№3146, дело №.......г. по описа на нотариус с рег.№422 в НК;
-В частта, с която е възстановено със същата сума, запазената част на
ищцата Б. Н. К., с ЕГН **********, от с.С., общ.С., обл.П., ул.“Е.“ №19Б, от
наследството на Н.К.Ш.;
-в частта, с която ответницата Б. Н. М. е осъдена да заплати на ищцата
Б. Н. К., с ЕГН **********, с,мата от 13478,39лв., необходима за допълване
на накърнената запазена част от наследството оставено от наследодателя
Н.К.Ш., починал на 19.04.2022г.; както и
-в частта, с която ответницата Б. Н. М. е осъдена да заплати на ищцата
Б. Н. К., с ЕГН **********, съдебни разноски в размер на 596,37лв.
Твърди се, че решението в неговите обжалвани части противоречи на
материалния и процесуалния закон и е необосновано.
Визира се, че след като е извършил пресмятането на алгоритъма,
3
предвиден в чл.31 от Закона за наследството, съдът е приел, че оспореното от
ищцата дарение превишава разполагаемата част от наследството със сумата
от 13478,39лв., поради което съобразявайки, че ищцата не е предявила иск за
намаляване на по-рано извършените дарения в полза на ответницата,
оспореното дарение следва да бъде намалено в полза на ищцата с цялата сума,
с която то превишава разполагаемата част от наследството.
Счита се, че този извод на районния съд е неправилен и
незаконосъобразен. В този аспект се твърди, че съдът е бил длъжен да
съобрази, че наследниците с право на запазена част от наследството са трима-
две от страните по делото и техния брат Кирил Николаев Шиков, който не е
предявил претенция по чл.30, ал.1 от Закона за наследството, но все още има
възможност да стори това в рамките на давностния срок.
Сочи се, че отчитайки присъствието на трети наследник със запазена
част, който не е бил страна по делото, съдът е следвало да раздели на три
сумата, с която дарението превишава разполагаемата част от наследството- по
една част за всеки от наследниците със запазена част, т.е. по 1/3ид.ч. от
13478,39лв. или по 4492,7966лв.
Приема се, че вместо да стори това, решаващият съд е пренебрегнал
правата на двама от законните наследници със запазена част и е присъдил
цялото превишение на разполагаемата част в полза на ищцата.
Счита се, че тази си част, решението противоречи на съдебната
практика- Решение №455 от 21.12.2010г. на ВКС, по гр.д.№474/2010г., ІІ г.о.,
чиито мотиви следва да се тълкуват съответно- за дарение, вместо за
завещание, обсъждано в казуса, с който е бил сезиран Върховния касационен
съд.
Искането е да бъде отменено Решение №240/26.02.2024г., постановено
по гр.д.№1699/2022г. по описа на РС- П., за горепосочената разлика между
4492,7966 и присъдената от първоинстанционния съд в полза на ищцата сума
от 13478,39лв.
Моли са за присъждане на направените пред двете съдебни инстанции
разноски.
В срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- Б. Н. К., чрез пълномощника й адв.М..
4
Твърди се в същия, че обжалваното решение е правилно и обосновано.
Визира се, че доводите на въззивният жалбоподател, че превишението
на разполагаемата част от наследството в размер на 13478,39лв. следва да се
раздели и на останалите двама наследници, са неправилни и противоречат на
установената съдебна практика.
Сочи се, че нееднократно ВКС се е произнасял по подобни спорове в
поредица решения, според които намаляването на завещания и дарения, за да
се възстанови запазена част се допуска само в полза на поискалия това, а
запазената част на наследници, които не са направили искане, не се допълва.
В този смисъл се цитира съдебна практика: Решение №8 от 17.02.1977г. по
гр.д.№82 от 1976г. на ОСГК на ВС, Решение №189 от 27.12.2018г. по гр.д.
№4966/2017г. на ВКС, Іг.о. и в т.3 от ППВС №7 от 28.11.1973г.
Твърди се, че в Решение №2582 от 20.10.1973г. по гр.д.№1656/1973г., І
г.о. се сочи, „че спорът за такова възстановяване преди всичко е само между
наследника, който претендира за намаляване на завещателното разпореждане
или дарени, и лицето, което е облагодетелствано с тях, а не между всички
наследници. Уважаването на такъв иск ползва само наследника, който е искал
възстановяването на запазената част“.
Приема се, че изводът който е направен от въззивният жалбоподател
въз основа на мотивите в посоченото от него съдебно решение на ВКС е
неправилен и некоректно изведен от същото, тъй като същото касае различна
хипотеза.
Визира се, че обратно на това, което се твърди в жалбата, съдът е взел
под внимание, че наследниците с право на запазена част са трима и е
изчислил коректно частта на всеки един от тях. Диспозитивът, с който е
поставил съдът, ответницата Б. М., да заплати на Б. К. цялата сума от
13478,39лв.- превишението над разполагаемата част на наследството е по
силата на възникналото между страните облигационно отношение от
приложението на чл.36, ал.2 от ЗН., Б. М. да задържи имота по нейно изрично
искане.
Твърди се, че облигационния характер на иска по чл.30 от ЗН е
потвърден индиректно и в задължителната съдебна практика- ППВС
№7/1973г., където претенцията за намаляване на завещания и на дарения за
възстановяване на запазена част е приета за вземане по смисъла на чл.110 от
5
ЗЗД. Следователно се прием, че задължението по чл.36, ал.1 , изр.2 от ЗН,
което възниква на основание съдебното решение, представлява дълг за
стойност на запазена част. Паричното притежание, предвидено в чл.36, ал.1
от ЗН е на плоскостта на забраната за неоснователното обогатяване- основен
принцип в обективното гражданско право- Решение №166 от 11.07.2014г. по
гр.д.№7030 на ВКС, ІІІ г.о.
Моли се да се остави без уважение подадената въззивна жалба и се
потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски по делото.
С въззивната жалба и писмен отговор не са направени доказателствени
искания.
Адв.М.: Оспорвам въззивната жалба и поддържам представения от мен
писмен отговор. Няма да сочим доказателства, нито ще правим искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.М.: Уважаеми окръжни съдии, моля да оставите без уважение
подадената въззивна жалба. Считам, че тя не е основателна. Поддържам
съображенията си, които съм изложила подробно в писмения отговор. Ще
добавя само едно нещо, във връзка с основното възражение от страна на
въззивния жалбоподател – това, че правата на третия наследник, който не е
страна по делото, са гарантирани с другите две дарения, които са участвали и
правилно първоинстанционният съд е взел предвид при формирането на
наследствената маса и той би могъл да се удовлетвори при оспорването на
тези две дарения във всеки един момент до изтичане на давностния срок,
който не е изтекъл. Същото важи и за моята доверителката, в каквато насока
има разяснения в първоинстанционното решение. Считам, че жалбата не е
основателна. Не се оспорва начинът, по който е проведен алгоритъмът на
чл.31 от Закона за наследството, нито изчисленията на съда, единствено това,
че според въззивния жалбоподател трябва се раздели резултатът на три.
Моите съображения са, че това не е необходимо, тъй като правата на третия
6
наследник са гарантирани с тези две дарения. Претендираме разноски.
Представям списък на разноските.
Съдът счете делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА възможност на адв. Х. да представи писмени бележки в срок до
17.6.2024г., с препис за другата страна.
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок – до 12.7.2024г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.35
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7