Номер
/ .03.2023 год., град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х
касационен състав, в публичното
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
секретар: Теодора Чавдарова
прокурор при Варненска окръжна
прокуратура: ВЛАДИСЛАВ Т
като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова
кАНД № 224 по
описа на съда за 2023 година,
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в ал.1 ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба от Началника на Първо РУ при ОДМВР- Варна чрез процесуалния
му представител гл.ю.к. К.Л.-А., против Решение №1608/29.11.2022г
по АНД №2609/2022г на РС - Варна, ХХІІ с-в, с което е отменено издаденото от касатора НП № 433а-421/09.11.2020г и наложената на Д.Р.В.,
ЕГН **********,***, Глоба в размер на 2 000лв. на осн.чл.264 ал.2 от ЗМВР. Релевирано е касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращането на чл.63в ал.1 от ЗАНН – неправилно приложение на
материалния закон, като се оспорват изводите на предходния съдебен състав за
допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на НП,
с изложени конкретни съображения в обратния смисъл. Претендира се отмяна на
решението и потвърждаване на законосъобразното НП, както и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се явява и не се представлява; гл.ю.к.
Л.-А.е депозирала писмени бележки, с които поддържа
жалбата на изложените в нея основания.
Касационният
ответник, надлежно уведомен, не се явява, не се представлява и не ангажира
становище по жалбата.
Участващият
в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна дава становище за
неоснователност на касационната жалба.
Касационната инстанция намира, че
жалбата е неоснователна.
Анализирайки
събраните в хода на съдебното следствие релевантни гласни и писмени доказателства,
с проверяваното си решение въззивният съд приел за установено от фактическа
страна, че на 25.06.2020г за времето от 08:00ч до 20:00ч св.Т.Т.и
колегата му В.П.изпълнявали служебните си задължения
като автопатрул с позивни 85-1 на територията на
Първо РУ ОДМВР- Варна. Около 17:00ч на ул.“*****“ №12 двамата служители решили
да извършат проверка на лек автомобил и лицата в него. В хода й бил проверен
водачът на автомобила, но когато започнали проверката на пътника Д.В., той
предприел действия, демонстриращи намерение да си тръгне и да осуети
проверката. Св.Т.застанал на пътя му и В. го избутал,
което наложило използването на физическа сила от полицейския служител, в
резултат на което В. бил задържан и отведен в Първо РУ ОДМВР- Варна. Там
полицейският инспектор В.П.съставил против В. АУАН за
това, че противозаконно нарушил физическата неприкосновеност на служител на МВР
при изпълнение на служебните му задължения, като го бутал и дърпал – нарушение,
квалифицирано по чл.264 ал.2 от ЗМВР. При личното предявяване на акта В. заявил
писмено, че няма възражения; такива не последвали и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. С постановление от 26.10.2020г прокурор при Районна прокуратура – Варна
отказал да образува досъдебно производство по пр.пр.№14949/2020г. по
предварителната проверка срещу Д.В. за действията му на 25.06.2020г около
17:25ч при проверката от полицейските служители, и конкретно – за блъскането на
св.Т.. С НП №433а-421/09.11.2020г началникът на Първо
РУ ОДМВР- Варна възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и
правната квалификация на нарушението, за което на осн.чл.264 ал.2 от ЗМВР
наложил на Д.В. глоба в размер на 2000лв.
При така
установената фактология ВРС приел от правна страна, че при съставяне на АУАН и
при издаване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се
в липса на конкретно описана фактическа обстановка – по какъв начин е нарушена
физическата неприкосновеност на служител от МВР, не е посочена и самоличността
на този служител. Въззивният съд приел, че с това съдържание на АУАН и НП
съществено е нарушено правото на защита на наказаното лице, което не може да
реализира адекватна защита, както и че допуснатото нарушение е толкова
съществено, че е неотстранимо в съдебната фаза на производството, поради което
съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП. Съдът посочил, че в
преписката се съдържат достатъчно данни за действията както на служителя на
МВР, чиято физическа неприкосновеност е нарушена, така и за действията на наказаното
лице, но те не са намерили отражение в акта и в постановлението. В допълнение
съдът посочил и липсата на мотиви относно определения от АНО размер на
наложената глоба предвид липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства,
като приел, че същата го лишава от възможността да обсъди подробно размера й,
но е изложил принципно становище за силното й завишаване. С тези аргументи съдът
отменил изцяло НП и наложената с него глоба.
Настоящата
инстанция преценява този краен правен извод като обоснован с наличните
доказателства по делото и законосъобразен, поради което го споделя и на
осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК препраща към мотивите на решението. В допълнение
към тях следва да бъде посочено и
следното:
Очевидно е
от съдържанието на АУАН и на НП, че в тях е възпроизведена бланкетната
норма на чл.264 ал.2 от ЗМВР, предвиждаща глоба в размер на 2000лв. за този,
който противозаконно наруши физическата неприкосновеност на служител на МВР при
изпълнение на служебните му задължения, ако извършеното не съставлява
престъпление. В действащото българско законодателство, както и в Общностното
такова липсва легална дефиниция на термина „физическа неприкосновеност“,
въпреки че понятието „неприкосновеност“ е използвано в редица международни
актове – чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, Директива
2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002
година относно обработката на лични данни и защита на правото на
неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива
за правото на неприкосновеност на личния живот и електронните комуникации),
чл.3 от Хартата на основните права на Европейския съюз. В граматичен аспект думата
„неприкосновен“ означава „запазен от посегателства“, а използваното в чл.264
ал.2 от ЗМВР словосъчетание „физическа неприкосновеност“ очертава смисъла,
вложен от законодателя за едно от основните човешки права – защита от
посегателство срещу телесната сигурност и запазване на физическата цялост на
индивида. Изхождайки от това принципно разбиране, нарушение на физическата
неприкосновеност ще бъде налице, когато независимо от механизма и предмета на
въздействие, чрез които е осъществено посегателството върху телесната
сигурност, на потърпевшия е причинена някакъв вид телесна увреда, т.е.
нарушение на физическата му цялост. Формулирано по различен начин –
административно наказателната отговорност по чл.264 ал.2 от ЗМВР възниква за
лице, което не просто противозаконно пречи на полицейски служител да изпълнява
функциите си (за което следва наказание по основния състав на ал.1 на чл.264),
но при това противозаконно му причини и някакъв вид телесна увреда – и то само
ако същата не съставлява престъпление, например по чл.131 ал.1 т.2 или ал.2 от НК, чл.116 ал.1 т.2 или ал.2 от НК.
В конкретния
казус данни, твърдения и доказателства наказаното лице Д.В. да е причинил
някакъв вид телесна увреда на полицейския служител св.Т.Т.при
проверката на 25.06.2020г липсват по АНП и не са събрани в хода на съдебното
следствие пред въззивния съд. В докладните записки, събраните обяснения и в
постановлението за отказ да се образува наказателно производство се говори за
хващане на ръцете на полицая, бутане и дърпане – последните две са описани и в
акта и в НП, но никое от тях не представлява нарушаване на физическата
неприкосновеност на служител на МВР. Нещо повече – от доказателствата на
практика се установява и субективната несъставомерност
на вмененото на В. нарушение по квалифицирания състав на чл.264 ал.2 от ЗМВР. Безпротиворечивите доказателства, включително показанията
на свидетелите – очевидци В.П.(актосъставител) и Г.Г.(познат
на Д.В., присъствал на проверката) еднозначно сочат, че действията на В. са
били насочени към избягване на проверката чрез опит за бягство, а не към
нарушаване на физическата неприкосновеност на св.Т..
Така в случая категорично не се установява умисъл за нарушаване на физическата
неприкосновеност на полицейския служител, а непредпазливостта би била несъставомерна поради липса на изискуемия вредоносен
резултат – каквато и да била увреда на физическата цялост на полицейския
служител при изпълнение на служебните му задължения. В заключение – в случая са
налице еднозначни доказателства, че при проверката на 25.06.2020г Д.В. е
извършил нарушение по чл.264 ал.1 от ЗМВР, каквото обвинение не му е повдигнато
и за каквото нарушение липсва образувано, проведено и приключило с НП административнонаказателно производство против него, но не
е извършил вмененото му с НП нарушение по квалифицирания състав на чл.264 ал.2
от ЗМВР.
Изложеното безалтернативно налага отмяна на НП като незаконосъобразно
– поради липса на описание на съставомерните елементи
на нарушението от обективна страна в него, и поради неправилно приложение на
материалния закон при постановяването му. В идентичен смисъл се е произнесъл и
ВРС с проверяваното си решение, което не е обременено с релевирания
касационен порок, а други такива – съставляващи основания за ревизия или отмяна на решението, не бяха констатирани
и в кръга на задължителната служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК. Изложеното
квалифицира жалбата против него като неоснователна и налага отхвърлянето й.
При този
изход на делото претенцията на касатора за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, а касационният ответник не е
заявил такава.
Така
мотивиран и съобразно правомощията си по чл.222 ал.1 от АПК, касационният
съдебен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1608/29.11.2022г
по АНД № 2609/2022г на ВРС, ХХІІ с-в, с което е отменено издаденото от Началника
на Първо РУ при ОДМВР- Варна НП № 433а-421/09.11.2020г и наложената на Д.Р.В.,
ЕГН **********,***, Глоба в размер на 2 000лв. на осн.чл.264 ал.2 от ЗМВР.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.