№ 520
гр. Варна, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20253110201025 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от П. И. И. от гр.Варна срещу Електронен фиш
серия К № 8723176 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл. 189 ал.4,
във вр. с чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП й е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателката счита обжалвания електронен фиш за неправилен и
незаконосъобразен. Твърди, че същият не съдържа необходимите реквизити,
което е довело до неяснота на административнонаказателното обвинение и е
накърнило правото й на защита. Привежда доводи за наличие на съществени
нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето на
протокола за използване на АТСС, които според нея водят до недоказаност на
нарушението. Намира, че са неясни причините да бъде санкционирана за
нарушение, извършено повторно, както и че размерът на наложената й глоба е
определен неправилно. Заявява, че при издаването на електронния фиш не е
отчетен километров толеранс, а също и че фактическите твърдения на
наказващия орган не съответстват на събраните доказателства. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло обжалвания електронен фиш и
претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираните от въззиваемата страна разноски за юрисконсултско
1
възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява
и не се представлява. Чрез процесуалния си представител-адв.З. И. депозира
писмени бележки в подкрепа на жалбата, в които привежда допълнителни
доводи за твърдението си, че неправилно е ангажирана отговорността й за
нарушение, извършено при условията на повторност.Моли за отмяна на ел.
фиш и за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на претендираните от жалбоподателя
разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
физическо лице, в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното: На 28.01.2024г. в 16,22 часа, лек автомобил
марка „Ситроен Ц4“ с рег.№ СВ 1997 МА се движел по бул.“Княз Борис I“ в
гр.Варна, в посока центъра на града. Разрешената скорост на движение в
населено място била до 50 км/ч., а в близост до спирка „Акациите“
процесният автомобил се движел със скорост от 68 км/ч.
Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с
автоматизирано техническо средство – ARН САM S1 -120 c511. След справка
в информационните масиви на МВР било установено, че превозното средство
е собственост на „АЛД Аутомотив“ ООД, но в свидетелството за регистрация
като ползвател е вписано „БТК“ ЕАД, с правоприемник-„Виваком България“
ЕАД. Поради това на законния представител на дружеството –Н. С. А., бил
издаден Електронен фиш серия К №8643807.
На 21.02.2024г. била представена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП,
удостоверяваща, че на 28.01.2024г. автомобилът е бил предоставен за ползване
на жалбоподателката, както и че по време на заснемане на нарушението
същият е бил управляван от нея. Било приложено и копие от свидетелството
за правоуправление на И.. Поради това фишът бил анулиран, като по реда на
чл.186, ал.5 от ЗДвП административнонаказателната отговорност била
насочена към жалбоподателката И.. Доколкото било установено, че същата е
наказана с ЕФ серия К №5644287 на ОД на МВР-Варна за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, извършено на 05.02.2022г., нарушението било квалифицирано
като извършено повторно и на лицето бил издаден Електронен фиш серия К
№8723176 за налагане на глоба в размер на 100.00 лева, на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
2
основа приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а също
и от приобщените като веществени доказателства фотоснимки.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на
автоматизирано техническо средство–мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип ARН САM S1 съдът приема за
безспорно установено, че на посочените дата и час процесният автомобил се е
движел по бул.“Княз Борис I“ в гр.Варна, в рамките на населеното място, със
скорост, превишаваща разрешената максимална такава. По делото са
приложени доказателства, че посоченото техническо средство- мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ARН
САM S1 с фабричен номер 120c511 представлява одобрен тип средство за
измерване и отговаря на метрологичните изисквания. Същото е преминало
успешно последваща проверка и е в изправност (видно от приложения
Протокол от проверка №032-СГ-ИСИС/24.03.2023г.). Системата е заснела и
записала скорост на движение на процесния автомобил от 71 км/ч. (видно и от
приложената фотоснимка). При издаването на електронния фиш е
приспадната допустима техническа грешка от 3% и е приета скорост на
движение от 68км/ч. По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез
мобилната система за видеоконтрол на нарушенията, от който е видно, че
регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във връзка с
който е издаден обжалваният електронен фиш. Доколкото посочените снимки
са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
същите се явяват веществени доказателства по смисъла на чл.189, ал.15 от
ЗДП. Предвид това съдът намира, че процесният автомобил действително се е
движел с посочената в ЕФ скорост.
С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП. Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира в рамките на
населеното място, поради което при избиране скоростта на движение се
прилагат общите правила, установени с цитираната норма. Поради това
следва да се приеме, че наказващият орган надлежно е посочил законната
разпоредба, която е била нарушена виновно.
Съдът намира обаче, че административнонаказателната отговорност
неправилно е насочена към жалбоподателката. Според разпоредбата на
чл.189, ал.5 от ЗДвП, електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1
или ал.2 от ЗДвП, а именно- на собственика, респ.- на законния представител
на юридическото лице, когато автомобилът е собственост на такова.
Собственикът или законният представител на ЮЛ от своя страна имат право в
14- дневен срок да подадат декларация с данни за лицето, извършило
нарушението. В случая ползвател на процесния автомобил (видно от
приложената по АНП справка) е „Виваком България“ ЕАД, като
правоприемник на „БТК“ ЕАД. При извършена справка в Търговския
регистър се установява, че към момента на извършване на нарушението
3
изпълнителен директор на дружеството и негов законен представител е бил Н.
С. А., който е бил санкциониран и с първоначално издадения фиш.
Разпоредбите на чл. 186, ал. 4 и ал. 5, чл. 189, ал. 4-8 ЗДвП, регламентират
издаването на електронния фиш на името на собственика на автомобила, респ.
законният представител на ЮЛ, т. е. налице е законова презумпция, че той е
неговия водач. Законният представител на дружеството-собственик или
ползвател може да отклони насочената към него административно-
наказателна отговорност само чрез представяне на декларация по чл. 189, ал.
5, предл. 2-ро ЗДвП и копие от свидетелството за правоуправление на лицето,
на което е предоставено управлението на МПС. В случая такава декларация,
придружена с копие на СУМПС на жалбоподателката действително са били
представени. Декларацията обаче не е подписана от изпълнителния директор
на „Виваком България“ ЕАД, а от лицето Е. А. А.. Същият е подписал
декларацията в качеството на законен представител на ЮЛ-ползвател на
автомобила. От приложеното пълномощно обаче е видно, че Е. А. е
пълномощник на дружеството, овластен с правомощията да го представлява
пред всички държавни и общински органи и т.н. А. е пълномощник, но не и
законен представител на юридическото лице. Същият освен това е
упълномощен да представлява самото дружество, но не и неговият законен
представител. От своя страна законният представител-Н. А., е санкциониран
в качеството на физическо лице, като с първоначално издадения фиш му е
било наложено предвиденото за физически лица наказание глоба.
Доколкото подписалият декларацията Е. А. не е бил упълномощен да
представлява лицето, срещу което е бил издаден електронния фиш, същият не
е разполагал с необходимата представителна власт да депозира декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП. Подаването на декларация от лице, което не е законен
представител на ЮЛ-собственик или ползвател на автомобила и което не
разполага с необходимата представителна власт да подпише декларация от
името на последния, е без правно значение и не може да породи предвидените
в чл.189, ал.5 от ЗДвП правни последици. Следователно не е имало основание
да бъде издаден ел.фиш на жалбоподателката, независимо, че е било
представено копие от свидетелството й за правоуправление. Липсата на
подписана от надлежно лице декларация обуславя незаконосъобразността на
издадения ел. фиш и съответно- води до неговата отмяна на това основание.
Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваният електронен
фиш се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
жалбоподателя преди края на съдебното заседание съответно искане, на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК
вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на П. И. следва да се присъдят направените по делото
разноски. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв. за процесуално представителство (видно от приложения
договор за правна защита и съдействие), което следва да бъде присъдено
изцяло.
4
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
8723176 на ОД на МВР- Варна, с който на П. И. И. от гр.Варна, ЕГН:
**********, на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от
ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100.00
лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на П. И. И. от гр.Варна, ЕГН:
**********, сумата от 400,00 /четиристотин/ лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5