Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
София 03.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет и седми ноември
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора Чавдар Ангелов като
разгледа докладваното от
съдията Алексиева гр. дело № 8721 по описа
на съда за 2017 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от К.Я.К. и Ю.И.М. срещу П. на Р.Б., с която са
предявили активно, субективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г.
ДВ/ от ЗОДОВ.
Ищците твърдят, че на 28.11.2010
г. им е повдигнато обвинение по чл.387, ал.1 от НК по ДП № СС328/2010 г. по
описа на ОД на МВР Силистра, което впоследствие било преквалифицирано по
чл.280, ал.2, т.5 във връзка с ал.1 от НК. По внесен обвинителен акт било
образувано н.о.х.д. № 329/12 г. по описа на СпНС, производството по което
приключило с отменена от ВКС по н.д. № 1264/13 г. оправдателна присъда, а
делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
След връщане на делото било образувано н.о.х.д. № 159/14 г. по описа на СПнС,
по което на 10.05.2014 г. е постановена оправдателна присъда, която по протест
на ответника е отменена и делото върнато за ново разглеждане. Образувано било
дело № 115/2015 г. по описа на СПнС, което приключило с присъда, с която К.К.
отново бил признат за невиновен, но Ю.М. бил признат за виновен и осъден на
условно наказание лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на
1000 лв. По подадени жалба и протест е образувано в.н.о.х.д. № 158/15 г.,
приключило с присъда, с която Ю.М. бил оправдан, а оправдателната присъда на К.
потвърдена. С решение на ВКС по протест на П. това решение е оставено в сила и
двамата ищци оправдани окончателно на 20.10.2016 г. Поддържа се, че репресията
на държавата спрямо двамата ищци продължила шест години, през които спрямо тях
освен наложената принудителна административна мярка и мерки за неотклонение
„Подписка“, били предприемани действия свързани с разпити по и без повод.
Поддържа се, че акцията на П. имала широк обществен отзвук, същата била шумно „рекламирана“. Поддържа
се, че всички съдебни заседания били провеждани в София, което налагало
пътувания от Силистра до София и обратно за всичките 25 заседания. Твърди се,
че вследствие на горното отношенията в семействата на двамата ищци постоянно
били обтегнати, много приятели и познати се оттеглили от тях, социалните им
контакти били сведени до минимум, изпитвали постоянен срам и страх. Ищецът К.К.
получил диабет и хепертония и бил освидетелстван от ТЕЛК, бил отстранен от
работа за срок от пет месеца и поради тази причина обстановката в семейството
му била нетърпима, тъй като през този период нямал никакъв източник на доход.
Бил му отнет допуска за класифицирана информация, а след възстановяването му на
работа бил преназначен на друга длъжност, отнета му била възможността да се
развива професионално, бил командирован далеч от дома и семейството си. За Ю.М.,
който през това време работи като въоръжена охрана и след като не му било
подновено разрешителното за носене на оръжие е бил пред уволнение. Твърди се,
че в резултат на стреса от повдигнатото обвинение Ю.М. заболял от хипертония и
получавал хипертонични кризи преди и след съдебните заседания. Твърди се, че за
ищците представлявало голямо усилие да запазят семействата си, тъй като и
двамата били пред развод със съпругите си. Твърди се, че задържането на двамата
ищци станало много бързо обществено достояние
и рефлектирало върху техните близки. Твърди се, че ищецът К. и съпругата
му били принудени да преместят учебното заведение на сина си за учебната
2013/2014 г., тъй като същият търпял подигравки и обиди от съучениците си,
включително и крайно негативно отношение от класния ръководител, който
постоянно натяквал за това, че баща му е вършил престъпления като граничен
полицай.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца К.Я.К. сумата от 30 000 лв.,
а на Ю.И.М. сумата от 25 000 лв., представляваща претърпените от тях
неимуществени вреди и сумата от по 2000 лв. за всеки ищец-имуществени вреди,
представляващи направени разходи за гориво за явяването им пред съответните
съдебни инстанции в гр. София, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано
от П. на РБ обвинение в извършване на тежко престъпление, ведно със законната
лихва върху горните главници, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда-20.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се разноските по делото, включително и заплатено адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.131, ал.1 от ГПК,
препис от ИМ и приложенията й е връчена редовно на ответника П. на Р.Б. на
16.08.2017 г.
В законоустановения едномесечен
срок на 12.09.2017 г. е постъпил отговор от ответника.
По същество оспорва претенциите
на ищците за неимуществени вреди като недоказани по основание и размер.
Поддържа се, че ищците не представят доказателства в подкрепа на фактическите
твърдения, както и за реално претърпени неимуществени вреди, които да са пряка
и непосредствена последица от обвиненията им. Твърди се липсата на
доказателства за влошено здравословно състояние по причина на обвинението,
както и за негативно отражение на воденото наказателно производство върху
трудовите им правоотношения. Възразява срещу заявлението за рефлектиране на наказателното
дело върху отношенията и членовете в семействата на ищците с твърдението, че
същото е неотносимо към предмета на делото, има друг произход и причини и не
може да ангажира отговорността на държавното обвинение. Оспорва претенциите по
размер като изключително завишени.
В съдебно
заседание ищците чрез процесуалния си представител поддържат предявените искове
и молят съда да постанови решение, с което да ги уважи изцяло. Претендират
разноски.
Ответникът
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска и моли съда
да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло. Подробни съображения са
изложени в депозираните по делото писмени бележки.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
От акт за
встъпване в длъжност се установява, че ищецът К.Я.К. на 15.05.2009 г. е
назначен на длъжност старши полицай в Граничен контролно-пропускателен пункт ІІ
степен-Силистра при ГПУ І степен Силистра. От приложената кадрова справка се
установява, че ищецът е на работа в МВР от 15.11.1993 г.
От приобщеното към
доказателствата по делото наказателно производство по н.о.х.д. № 115/2015 г. по
описа на Специализиран наказателен съд, 20 състав се установява, че на
29.11.2010 г. ищецът К.Я.К. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление
по чл.387, ал.1 от НК и спрямо него е взета мярка за неотклонение „Подписка“. С
постановление от 07.03.2011 г. обвинението е променено, като на ищеца е
предявено обвинение за извършени престъпления по чл.280, ал.2, т.5, във връзка
с ал.1, чл.20, ал.2 и чл.26 от НК. Ищецът е призоваван и разпитван в качеството
си на обвиняем многократно, съответно на 29.11.2010 г., 07.03.2011 г.,
26.05.2011 г., 26.07.2011 г., 08.08.2011 г.,12.10.2011 г.
На 01.06.2011 г. е отнето
разрешението на ищеца за достъп до класифицирана информация.
Със заповед с рег. № 31 от
28.11.2010 г. ищецът Ю.М. е задържан за срок от 24 часа и му е извършен личен
обиск.
На 08.03.2011 г. ищецът Ю.И.М. е
привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.280, ал.2, т.5, във
връзка с ал.1, чл.20, ал.2 и чл.26 от НК, в съучастие с другия ищец и спрямо
него е взета мярка за неотклонение „Подписка“. Този ищец също е призоваван и
разпитван в качеството му на обвиняем многократно съответно на 08.03.2011 г.,
когато е привлечен като обвиняем и му е предявено обвинение, както и на
27.05.2011 г., 08.08.2011 г.
От приложената кадрова справка се
установява, че Ю.М. е на работа в МВР от 31.01.1986 г.
И на двамата ищци разследването е
предявявано два пъти: съответно на Ю.И.М. на 27.07.2011 г. и 02.11.2011 г., а
на К.Я.К. на 26.07.2011 г. и на 04.11.2011 г.
Производството по образуваното ДП
№ 328/2010 г. на ОД на МВР-Силистра е приключило на 16.11.2011 г. със
заключително постановление на разследващия орган с мнение за предаване на съд
на двамата обвиняеми.
На 30.12.2011 г. ответникът
внесъл обвинителен акт против двамата ищци в РС-Силистра за извършени от тях в
съучастие престъпления по чл.280, ал.2, т.5, във връзка с ал.1, чл.20, ал.2 и
чл.26 от НК, въз основа на което е образувано н.о.х.д. № 1323/2011 г. по описа
на Силистренския районен съд.
С разпореждане № 3 от 10.01.2012
г. съдебното производство по н.о.х.д. № 1323/2011 г. по описа на Силистренския районен съд е прекратено
и делото изпратено по компетентност на Специализирана прокуратура.
На 15.03.2012 г. е внесен
обвинителен акт срещу двамата ищци в Специализирания съд, където е образувано
н.о.х.д. № 329/2012 г. по описа на съда, 2 състав. По това дело са проведени
пет съдебни заседания, на които са се явили и двамата подсъдими. Производството
приключва с Присъда от 31.08.2012 г., с която двамата подсъдими са признати за
невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения.
Присъдата е протестирана от
ответника, въз основа на което е образувано в.н.о.х.д. № 243/2012 г. по описа
на Апелативен специализиран наказателен съд. По делото са проведени две съдебни
заседания. На първото на 14.02.2013 г. се е явил само ищеца К.Я. К.. Ищецът Ю.М.
не се е явил. На заседанието от 12.03.2013 г. са се явили и двамата ищци.
С Решение № 13 от 12.04.2013 г.
постановената на 31.08.2012 г. от първоинстанцонния съд е потвърдена.
Това решение е протестирано от
ответника и е образувано к.н.о.х.д. № 1264/2013 г. по описа на ВКС, първо
отделение, приключило с Решение № 412/28.10.2013 г. ВКС е отменил решението на
Апелативния специализиран съд и делото върнато на първоинстанционния съд за
ново разглеждане от друг негов състав от стадия на подготвителните действия за
разглеждане на делото в съдебно заседание. Пред ВКС е проведено едно открито
съдебно заседание на 20.09.2013 г., на което двамата ищци не са се явили.
След връщане на делото на
Специализирания наказателен съд е образувано н.о.х.д. № 1391/2013 г. по описа
на съда, 8 състав, съдебното производство по което е прекратено с разпореждане
от 15.11.2013 г. и върнато на Специализираната прокуратура за отстраняване на
допуснати нарушения на процесуалните правила, а именно сезиране от ответника с
ненадлежен обвинителен акт, изготвен от компетентен да стори това прокурор от
СП.
На 27.01.2014 г. Специализираната
прокуратура внася обвинителен акт срещу двамата ищци и е образувано н.о.х.д. №
159/2014 г. по описа на СНС, 8 състав.
На проведеното на 26.03.2014 г.
открито съдебно заседание са се явили и двамата ищци. На 10.05.2014 г. отново е
проведено открито съдебно заседание, на което са се явили и двамата подсъдими.
С присъда от същата дата двамата ищци отново са признати за невиновни и
оправдани по повдигнатите им обвинения.
Ответникът отново протестирал
оправдателната присъда, въз основа на което било образувано в.н.о.х.д. №
100/2014 г. по описа на Апелативния Специализиран наказателен съд.
В насроченото за 19.09.2014 г.
открито съдебно заседание ищците не са се явили. Представлявани са от техния
защитник.
С Решение № 34 от 13.01.2015 г.
постановената присъда е отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг
състав на СНС от стадия на съдебното заседание.
След връщане на делото на
21.01.2015 г. е образувано н.о.х.д № 115/2015 г. по описа на СНС, 15 състав. По
това делото са проведени пет открити съдебни заседания, съответно на:
03.02.2015 г., 26.02.2015 г., 27.02.2015 г., 23.04.2015 г. и 26.06.2015 г.,
като ищците са се явили лично на всяко едно от заседанията.
С присъда от 26.06.2015 г. ищецът
К.Я.К. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Ищецът Ю.М.
е признат за виновен и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
три години, чието изпълнение е отложено за срок от пет години, както и глоба в
размер на 1000 лв.
Присъдата е протестирана от
ответника и обжалвана от подсъдимия М.. Образувано е в.н.о.х.д. № 158/15 г. по
описа на АСнС, 4 състав. В това съдебно производство са проведени общо три
открити съдебни заседания, съответно на 16.10.2015 г., 02.12.2015 г. и
23.03.2016 г., на което двамата ищци са се явили лично.
С Присъда № 2/23.03.2016 г.
оправдателната присъда за ищеца К. е потвърдена, а осъдителната присъда на
ищеца М. е отменена, като е постановена присъда, с която същият е признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Тази присъда е протестирана от
ответника и е образувано к.н.о.х.д. № 607/2016 г. по описа на ВКС, трето
отделение. По това дело е проведено открито съдебно заседание на 13.09.2016 г.,
на което двамата ищци са присъствали.
С Решение № 171 от 20.10.2016 г.
е оставена в сила въззивна присъда Присъда
№ 2/23.03.2016 г. по описа на АСнС, като по този начин образуваното през 2010
г. наказателно производство срещу двама ищци приключва окончателно с влязла в
сила на 20.10.2016 г. оправдателна присъда.
Пред настоящата съдебна инстанция
са разпитани свидетелитеА.П.К., П.К.Г., М.Н.М.и З.Ю.С..
Свидетелката К.-съпруга на първия
ищец К.К. установява от края на месец ноември 2010 г., когато съпругът й бил
задържан, социалното положение на цялото семейство се променило коренно. Приятелите
започнали да ги избягват, същото станало и с колегите на К., с които излизали
преди това. Ищецът се затворил в себе си, не искал да излиза и да се среща с
много хора. Шест месеца бил отстранен от работа, след което го възстановили, но
го преместили в Тошево, после в Бургас. В материален аспект семейството било
много зле. На ищеца му било неудобно да ходи да иска от родителите си пари,
които са възрастни и вместо те да помагат на тях се наложило родителите да
помагат на семейството на ищеца. И двамата ищците пътували с лекия автомобил
„Ауди А4“ ******, собственост на ищеца К.К.. Наказателното производство било
отразено в медиите, във вестниците, в интернет сайта на града, където познати
прочели и веднага започнали да звънят. К. работи на КПП-то от 2003 г. Тежко станало,
когато бил командирован в Бургас, защото
съпругата му имала нужда от него, била с малко дете, а ищецът пътувал постоянно
и за него било още по-тежко.
Свидетелят П.К.Г. установява, че
познава К. ***-Силистра, който е малък град, в който всички хора се познават. Отначало
били по-голяма компания, но като се случили нещата малко или много някои хора
се дръпнали настрани. Свидетелят помагал на съпругата на К. финансово, защото
родителите на ищеца вече са на възраст. К. заболял от диабет, високо кръвно и
това станало след като било образувано наказателното производство. К. се
променил. Преди бил весел човек, ходел, спортувал, плувал. Сега има промяна. Ищецът
трудно преживял образуваното срещу него наказателно производство. Имал
притеснения от това, че родителите му научават за него, започват да приказват
хората и оттам започнали и болести да идват.
Свидетелката М.Н.М.-съпруга на
ищеца Ю.М. установява, че след арестуването на съпруга й има драстична промяна
в него. Започнал да вдига кръвно, страдал от безсъние. Делото продължило шест
години, през което време ищецът непрестанно ходел до София и обратно. По това
време и свидетелката останала без работа и семейството нямало средства. Ю.
видимо отслабнал, страдал от безсъние, нервност, избухливост. Приятелите почти
се отдръпнали. Същото станало и с колегите на ищеца, с които преди това
комуникирали. Ю. отслабнал 20 кг, зъбите му изпадали. В момента е с две
протези. Ю. пътувал до София с колегата си.
Свидетелката З.Ю.С.-дъщеря на
ищеца Ю.М. установява, че в периода, когато било образувано наказателно
производство срещу баща й, тя живеела в Силистра и била свидетел на ареста,
който станал края на м. ноември 2010 г. Ищецът бил задържан за 24 часа и когато
се прибрал в дома си, видимо не изглеждал добре-не бил ял, не бил спал, изражението
му будило недоумение, не разбирал какво се е случило. След това се затворил в
себе си. Дни наред стоял вкъщи, в една стая, спрял да излиза. На следващия ден
след задържането, всичко било отразено в медиите, интернет. Всички познати и
приятели на семейството знаели за какво става въпрос. Ю. спрял да комуникира с
колеги и приятели, изобщо спрял да излиза, защото Силистра е малък град и
всички го познават. Свидетелката установява случай, в който били някъде на
разходка, а хората говорели след него - бандит, измамник. Приятелите на Ю. спрели
да му звънят. Той също ги отбягвал тъй като всеки го смятал за престъпник. Ю.
много се променил. Станал много нервен, появила се някакъв вид агресия. Зъбите му
се развалили, кръвното започнало да играе.
Много отслабнал. Постоянно пътувал София - Силистра, посред нощ, 2-3
часа стават, за да са навреме.
Съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични
са, непротиворечиви и последователни.
От приетото и неоспорено от
страните заключение на САТЕ се установява, че разходът на гориво от гр.Силистра
до гр.София е 27,6 литра, като пробегът от гр.Силистра до гр.София е 460 км.
От приетата
по делото СМЕ се установява, че ищецът К.К. е със захарен диабет тип 2 от 2004
г.-на перорално лечение със Сиофор в рамките на т.нар.метаболитен синдром, а
именно: високостепенно затлъстяване, дислепидемия, чернодробна стеатоза,
артериална хипертония с терапия.
При така установената по-горе фактическа
обстановка, Съдът намира следното от
правна страна:
Предявените
против П. на РБ искове са с правно основание чл.
2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в редакцията на нормата след
изменението изм. бр.98 от 2012 г. на ДВ.
Материалноправната претенция на ищците се обосновава с отговорността на държавата за
незаконната дейност на нейните правозащитни органи. Случаите на тази
отговорност са казуистично изброени в чл. 2 от ЗОДОВ. Държавата дължи обезщетение на всеки гражданин при
незаконно обвинение в извършване на престъпление.
При това
положение и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, както и
твърдените обстоятелства по делото, то ищците трябва да докажат относно основателността на иска си:
На първо място субекта на
извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган, което безспорно е
установено в настоящия процес.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за
обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия, са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са
съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални
поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна
легитимация на ответника.
П. на Р.Б. е юридическо лице на бюджетна
издръжка със седалище гр. София - чл. 137 ЗСВ.
На второ място ищците ще следва да докажат факта
на деянието, което в случая се заключава в
обвинение в извършване на престъпления, за които са оправдани с влязла в сила присъда.
Този факт също е налице и се
установява безспорно с приобщеното към доказателствата по делото н.о.х.д. № 115/15 г. по описа на
СНС, 15 състав.
От правно значение за ангажиране
отговорността на държавата на основание чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление, за което ищците са оправдани, респ., ако има установени претърпени в по-голяма степен/
неудобства в резултат на това обвинение и на взетата спрямо тях мярка за неотклонение „Подписка“.
С ангажираните гласни и писмени доказателства
ищците установиха и фактът на
причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в
изживени емоционални страдания - негативни чувства от факта на обвинението, изолиране от близки и приятели,
преживения непрекъснат стрес и нервно напрежение, нарушени социални контакти.
Настъпването на неимуществени вреди не се презюмира по силата закона, поради
което установяването на този факт е в доказателствена тежест на ищците.
Ищците доказаха
при условията на пълно и главно доказване претърпени от тях неимуществени вреди
като пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнатите им обвинения.
И на
последно място ищците следва да докажат вида на претърпените от тях вреди-имуществени
и неимуществени по чл. 4 на ЗОДОВПГ, както и причинно-следствена връзка между
вредите и неправомерните актове на държавния орган, т. е. факта на деянието.
Съгласно ППВС
№ 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да
се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди.
Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
Съобразно утвърдената практика на
ВКС, в понятието
"неимуществени вреди" се
включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените
болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални
изживявания на лицето, намиращи не само отрицателно отражение в психиката, но и
социален дискомфорт в определен период от време.
Предвид горното съдът следва да
определи паричен еквивалент,
който да възмезди ищците.
По отношение на ищеца К.Я.К..
Наказателното производство срещу същия е продължило пет години, десет месеца и
21 дена, през който продължителен период безспорно ищецът е изпитвал неудобства, чувства се е унизен,
а също така е притеснен и несигурен.
По отношение на ищеца Ю.И.М.
наказателното производство е продължило пет години, седем месеца и 12 дни.
От неоснователното обвиняване в
извършване на престъпления в съучастие, ищците са търпели неимуществени вреди.
Те се изразяват в психически страдания, стрес и притеснения във връзка с
неоснователно повдигнатите обвинения и страха от осъждане. Безспорно е, че по
време на цялото наказателно производство неоснователно обвиненото лице изпитва
неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно;
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалните
му отношения и общуване. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни
обстоятелства неминуемо търпи.
В случая обаче и видно от
показанията на разпитаните свидетели, в периода на воденото наказателно
производство е имало и видима промяна в ищеца К.К.-затворил се в себе си, не
искал да излиза и да се среща с много хора. Шест месеца бил отстранен от
работа, през който период ищецът не получавал никакви доходи, след което го
възстановили, но го преместили в Тошево, после в Бургас. Преди бил весел човек,
ходел, спортувал, плувал.
Всички тези вреди са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвиняване на ищеца в извършване на
престъпления и са в причинна връзка с него.
При определяне на дължимото
обезщетение съдът отчита и продължителността на негативното засягане на правата
на личността – около 5 г., 10 м. и 21 дена. Ищецът е с чисто съдебно минало и
бил на работа в МВР от 15.11.1993 г.
С оглед на горното Софийски градски
съд намира, че предявеният иск
за обезщетение за причинени неимуществени вреди е основателен в размер на 10 000 лв., тъй като в този размер той е съобразен със
събраните по делото доказателства, с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е адекватен да репарира
претърпените от ищеца морални вреди.
Предвид горното
искът за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 10 000
лв. и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв. като
неоснователен.
Видно от
показанията на разпитаните свидетели, в периода на воденото наказателно
производство е имало и видима промяна и в ищеца Ю.М.-след арестуването на ищеца
/задържан за 24 часа/ има драстична промяна в него, започнал да вдига кръвно,
страдал от безсъние, видимо отслабнал с 20 кг., страдал от нервност,
избухливост, приятелите и колегите почти се отдръпнали, зъбите му изпадали,
като в момента е с две протези,затворил се в себе си, дни наред стоял вкъщи, в
една стая, спрял да излиза. При определяне размера на обезщетението за този
ищец съдът взема предвид и обстоятелството, че във връзка с образуваното
наказателно производство този ищец е търпял по-големи вреди във връзка със
задържането му за 24 часа, както и че в хода на производството спрямо него е
била постановена осъдителна присъда.
Ето защо съдът
намира, че искът за обезщетение за причинени неимуществени вреди е основателен
в размер на 15 000 лв., тъй като в
този размер той е съобразен със събраните по делото доказателства, с принципа
на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е адекватен да репарира претърпените от
ищеца морални вреди.
Предвид горното
искът за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 15 000 лв. и
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 25 000 лв. като
неоснователен.
Така определените размери удовлетворяват обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на
конкретните обстоятелства по делото.
Тези размери съответстват и на
съдебната практика по аналогични случаи.
По отношение на исковете за
имуществени вреди, представляващи направени разходи за гориво при явяване на
ищците пред съответните съдебни инстанции в гр. София.
Исковете са основателни. Със
свидетелските показания се установява, че за заседанията в гр.София, двамата
ищци пътували заедно с личния автомобил на ищеца К.К. л.а.м. „Ауди А4“,
производство 2000 г., дизелов двигател. От протоколите от проведените съдебни
заседания се установява, че ищецът К.К. се е явил на 18 заседания, а ищецът Ю.М.
на 17, като от тях: пет заседания през 2012 г., две заседания през 2013 г., две
през 2014 г., седем заседания през 2015 г. и две заседания през 2016 г., като
на едно от заседанията през 2013 г. ищецът М. не се е явил, явил се е само К..
Размерът на исковете съдът
определя съобразно заключението на САТЕ и средната цена на гориво-дизел за
съответната година: за 2012 г.-2,68 лв., за 2013 г.-2,57 лв., за 2014 г.-2,60
лв., за 2015 г.-1,95 лв. и за 2016 г.-1,94 лв. /установяват се както от
представените от ищците справки, така и след направена справка в интернет
сайтове/.
Видно от заключението на
експертизата, приета по делото и неоспорена от страните, разходът на гориво в двете
посоки, т.е. от гр.Силистра до гр.София и обратно е 55,20 л. Общо за гориво за
колата са изразходвани 2 178,11 лв., който разход е поделен между двамата
ищци, тъй като разходът е за една кола, ползвана от двамата, като от тази сума
на ищеца К.К. се дължи сумата от 1 209,98 лв., а на ищеца Ю.М.
1 068,13 лв., предвид обстоятелството, че на едно от съдебните заседания
през 2013 г. ищецът М. не се е явил.
С оглед на горното искът на ищеца
К. за имуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 1 209,98 лв. и
отхвърлен до претендирания размер от 2000 лв., а искът на ищеца М. следва да
бъде уважен за сумата от 1 068,13 лв. и отхвърлен за разликата до пълния
претендиран размер от 2000 лв.
По претенцията за лихви. Такива
се дължат от влизане в сила на оправдателната присъда, в случая 20.10.2016 г. –
това е и денят на увреждането.
Ето защо акцесорните искове
следва да бъдат уважени, считано от 20.10.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата.
По
разноските в процеса:
С исковата
молба ищците са заявили искане за присъждане на направените съдебни разноски в
производството. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за
присъждане на разноски и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати на ищеца К. направените от него разноски в настоящото
производство в размер на 10 лв. за заплатена държавна такса и 4 500
лв.-адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна помощ от 22.05.2017
г.
От тази
сума 4 510 лв. ответникът дължи сумата от 1 579,91 лв., която е
съответна на уважената част от исковете /11 209,98 лв./
Ищецът М. е
направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 500 лв.,
съобразно договор за правна помощ от 22.05.2017 г. От тази сума ответникът му дължи
сумата от 2 082,91 лв., която е съответна на уважената част от исковете
/16 068,13 лв./
Ответникът дължи горните разноски
на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съобразно която разпоредба, ако искът бъде уважен изцяло или частично,
съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да
заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на
ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска.
Така мотивиран Софийски градски
съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П. на Р.Б., гр. София,
бул. „********Съдебната палата да заплати на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
/в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/ на К.Я.К.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат Р.Н. сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лв./, представляваща обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди и сумата от 1 209,98 лв. /хиляда двеста и девет и 0,98
лв./-имуществени вреди, а на ищеца Ю.И.М., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат Р.Н.
сумата от 15 000 лв.
/петнадесет хиляди лв./-неимуществени вреди и сумата от 1 068,13 лв. /хиляда шестдесет и осем и 0,13
лв./-имуществени вреди, всичките вследствие на незаконно повдигнати и поддържани
от П. на РБ обвинения в
извършване в
съучастие от двамата ищците на престъпления по чл.280, ал.2, т.5, във връзка с ал.1, чл.20,
ал.2 и чл.26 от НК, за което двамата ищци са оправдани
с влязла в сила на 20.10.2016 г. Присъда № 2/23.03.2016 г., постановена по
в.н.о.х.д. № 158/15 г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд,
ведно със законната лихва върху горните главници, считано от 20.10.2016 г. до
окончателното издължаване на сумите, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
искове за неимуществени вреди, както следва: за ищеца К.Я.К. за разликата над 10 000
лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. и искът за имуществени вреди за
разликата над 1 209,98 лв. до пълния претендиран размер от 2000 лв. и за
ищеца Ю.И.М. за неимуществени вреди за разликата над сумата от 15 000 лв.
до пълния претендиран размер от 25 000 лв. и за имуществени вреди за
разликата над сумата от 1 068,13 лв. до пълния претендиран размер от 2000
лв.
ОСЪЖДА П. на Р.Б., гр. София, бул. „********Съдебната
палата да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ на
К.Я.К., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, адвокат Р.Н. сумата от 1 579,91 лв. /хиляда
петстотин седемдесет и девет и 0,91 лв./ разноски направени от този ищец пред
настоящата инстанция, а на Ю.И.М., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат Р.Н. сумата от
2 081,91 лв. /две хиляди осемдесет и един и 0,91лв./ разноски
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: