№ 155
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариета Неделчева
при участието на секретаря Паолина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора М. Г. П.
като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Частно наказателно дело
№ 20251800200524 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.32, ал.1 вр. чл.16, ал.1-8 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагате на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС и за
краткост наричан по-нататък Закона).
Предмет на делото е признаването и изпълнението на решение за
налагане на финансова санкция, постановено от административен орган –
Областна комисия - Т. /B. T./, Република А. срещу българския гражданин М.
К., роден на ...... г., с постоянен и настоящ адрес: гр.И., ул. „С.“ №.., вх..., ет...,
ап..., обл. С..
Решението за налагане на финансова санкция е изпратено от издаващия
орган на териториално и предметно компетентния да го разгледа, съгласно чл.
32, вр. чл. 16, ал.1-8 и чл. 31, ал.1 от Закона, Софийски окръжен съд.
Съгласно изискванията на закона същото се придружава от
Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно
прилагането на взаимно признаване на финансови санкции.
Представителят на С. окръжна прокуратура – прокурор П. намира
искането за изпълнение на финансовата санкция за законосъобразно, сочи, че
1
не се установяват основанията за отказ. С оглед на това иска съда да признае и
приеме за изпълнение, наложената от компетентните власти на Република А.
финансова санкция.
Засегнатото лице М. К. е редовно призован, но не се явява в съдебно
заседание.
Съгласно приложимия закон ЗПИИРКОРНФС, Софийският окръжен съд
в рамките на своята компетентност по чл.6, ал.1 от Закона и според
разпоредбата на чл.10, ал.1 от Закона, определяща правоприлагането на
българското законодателство по настоящия случай, като се запозна с
приложените по делото доказателствени материали и във връзка с доводите на
страните, приема за установено следното:
Получено е решение по дело № ТА/561240220788, постановено от
административно наказателен орган - Областна комисия – Т. /B. T./, влязло в
сила на 14.01.2025 г., срещу българския гражданин М. В. К., роден на ...... г., с
постоянен и настоящ адрес: гр. И., ул. „С.“ №.., вх. А, ет..., ап..., обл. С. за
административно нарушение, изразяващо се в това, че като водач на превозно
средство с регистрационен номер .......... на 30.06.2024 г., в 08:58 часа в
населено място H..., A1 ..., A....., F.... St... W..., А. засегнатото лице не е
заплатило надлежно пътната такса, зависеща от времето за посоченото
превозно средство /чията техническа допустима маса не възлиза на повече от
3,5 тона или превозното средство като такова важи с технически допустима
обща маса от не повече от 3,5 тона/. Поставената залепваща се винетка вече не
е била валидна на посочения ден. С така описаното поведение в
удостоверението се сочи, че засегнатото лице е извършило административно
нарушение, което се санкционира по реда Австрийския закон за заплащане на
пътни такси за федерални пътища 2002 г. и по точно & 20 Abs.1 i.V.m. && 10
Abs.1 und 11 Abs. 1 BStMG, BGBI. I Nr.109/2002, zuletzt geandert durch BGBI. I
Nr.142/2023, &20 Abs. 1 Bundensstraben- Mautgesetz 2002 BGBI. I Nr.109/2002,
zuletzt geandert durch BGBI. I 155/2021. За така извършеното нарушение на М.
К. е била наложена глоба в размер на 350 евро. Засегнатото лице е било
уведомено за решението за налагане на финансова санкция съгласно
законодателството на издаващата държава – Република А..
От горното следва, че посоченото решение е за налагане на финансова
санкция по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и т.3 от ЗПИИРКОРНФС. Същото е
2
постановено в административнонаказателно писмено производство в държава
– членка на Европейския съюз от компетентен по административно-
наказателни дела орган – Областна комисия – Т. /B. T./. Решението е било
постановено на 13.12.2024 г. и е влязло в сила на 14.01.2025 г. Същото е било
връчено на лицето съгласно законодателството на решаващата държава на
30.12.2024 г. и засегнатото лице е било уведомено за правото си да обжалва
решението, както и за сроковете на обжалване.
Представеното решение за налагане на финансова санкция е
придружено от удостоверение по чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции – по образец съгласно приложение № 2 към чл.4, ал.1 от
Закона. Удостоверението е издадено, подписано и неговото съдържание е
удостоверено от административно-наказващия орган, постановил решението
за налагане на финансова санкция и е придружено с превод на български език,
съгласно изискванията на чл.4 и чл.5 от Закона.
Съдът констатира наличието на условията, предвидени в разпоредбата
на чл.30 от Закона за признаване и изпълнение на решението за налагане на
финансова санкция.
Решението за налагане на финансова санкция е постановено от
несъдебен орган Областна комисия – Т. /B. T./ в решаващата държава въз
основа на действия, които съгласно нейния национален закон се преследват
като правонарушения. В удостоверението е посочено, че извършеното от М. К.
съставлява административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на
Австрийския закон за заплащане на пътни такси за федерални пътища 2002 г.
и по-точно & 20 Abs.1 i.V.m. && 10 Abs.1 und 11 Abs. 1 BStMG, BGBI. I
Nr.109/2002, zuletzt geandert durch BGBI. I Nr.142/2023, &20 Abs. 1
Bundensstraben- Mautgesetz 2002 BGBI. I Nr.109/2002, zuletzt geandert durch
BGBI. I 155/2021. Това деяние представляват административно нарушение по
българското законодателство по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, а съгласно
разпоредбата на чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС двойната наказуемост не
се изисква, когато се касае за поведение, нарушаващо правилата за движение
по пътищата, каквото представлява вмененото нарушение на засегнатото
лице. В удостоверението изрично е отбелязано, че описаното правонарушение
представлява именно поведение, нарушаващо правилата за движение в
3
Република А..
В приложеното удостоверение се сочи, че засегнатото лице следва да
заплати паричната сума от 350,00 /триста и петдесет евро/ евро,
представляваща наложената му парична глоба за извършеното от него
административно нарушение, изразило се в нарушаване на правилата за
движение в качеството му на водач на лек автомобил и неплащане на
дължимата пътна такса. Равностойността на паричната сума от 350,00 евро в
български левове по фиксирания курс на еврото на Българската народна банка
към 13.12.2024 г. – деня на постановяване на решението за налагане на
финансова санкция в издаващата държава (чл.16, ал.8, вр. чл.32, ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС), е 684,60 /шестотин осемдесет и четири лева и шестдесет
стотинки/ лева.
Засегнатото лице има постоянно местоживеене в Република България с
адрес: гр. И., обл. С., което обстоятелство удовлетворява условието по чл.30,
ал.3 от ЗПИИРКОРНФС.
Не се установява основанията по чл.35 от Закона, при които може да се
откаже признаването и изпълнението на решението на административния
орган на Република А.. На първо място, липсват доказателства срещу
засегнатото лице за същото деяние в Република България или друга държава,
различна от издаващата или изпълняващата, да е постановено или приведено в
изпълнение решение за налагане на тази финансова санкция. Изпълнението на
решението не е с изтекла давност по българското законодателство и
решението не се отнася за деяние подсъдно на българския съд. Решението не
се отнася за деяние, което по българското законодателство да се счита за
изцяло или отчасти извършено на територията на Р България или да е било
извършено извън територията на издаващата държава и българското
законодателство да не позволява предприемане на наказателно производство
по отношение на такова деяние. Освен това, няма данни М. К. да е лице с
имунитет или привилегия, които по българското законодателство правят
решението на австрийския несъдебен орган недопустимо за изпълнение. На
следващо място решението, не се отнася до лице, което поради възрастта си е
наказателно неотговорно. В представеното на българския съд удостоверение
по чл.4 от РР 2005/214/ПВР относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е отразено, че засегнатото лице М. К. е бил
4
уведомен в съответствие със законодателството на Република А. за правото си
и срока за обжалване на решението.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 3, вр. чл. 33 от Закона е необходимо
незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава за
взетото решение, а копие от уведомлението следва да се изпрати на
Министерство на правосъдието на Република България.
По изложените съображения Софийският окръжен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение административнонаказателно
решение по дело № ТА/561240220788, постановено от
административнонаказателен орган - Областна комисия – Т. /B. T./, влязло в
сила на 14.01.2025 г., срещу българския гражданин М. В. К., роден на ...... г., с
постоянен и настоящ адрес: гр. И., ул. „С.“ №.., вх. А, ет..., ап..., обл. С. за
административно нарушение на Австрийския закон за заплащане на пътни
такси за федерални пътища 2002 г. и по-точно & 20 Abs.1 i.V.m. && 10 Abs.1
und 11 Abs. 1 BStMG, BGBI. I Nr.109/2002, zuletzt geandert durch BGBI. I
Nr.142/2023, &20 Abs. 1 Bundensstraben- Mautgesetz 2002 BGBI. I Nr.109/2002,
zuletzt geandert durch BGBI. I 155/2021 и му е наложена глоба в размер на 350
/триста и петдесет/ евро с левова равностойност от е 684,60 /шестотин
осемдесет и четири лева и шестдесет стотинки/ лева.
На основание чл.22 от ЗПИИРКОРНФС ИЗПРАЩА решението след
влизането му в сила на НАП за изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-
дневен срок от днес за страните.
Да се уведоми незабавно Областна комисия – Т. /B. T./ в Република А. за
постановеното решение.
Копие от уведомлението да се изпрати на Министерство на
правосъдието на Република България.
5
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
6