№ 3720
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20241110144326 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
410, ал. 1, т.2 от КЗ за сумата от 1046,56 лева и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 295,33
лева.
Ищецът-Л.И АД твърди, че на 25.06.2021 г. в гр. София, около 13,20 часа, при
движение по ул. „Беловодски път“ с посока на движение от кв. „Бояна“ към хижа
Ветровала е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Шкода Супърб Скаут”, с рег. №
//////, управляван от Д. Д. М. попада в необозначена дупка на пътното платно. Твърди,
че към момента на настъпване на събитието автомобилът е имал действаща
застраховка „Каско на МПС” обективиран в застрахователна полица № /////, валидна
към момента на събитието. Твърди, че във връзка с настъпилото ПТП е образувана
преписка по щета № /////////, като е определено застрахователно обезщетение в размер
на 1046,56 лева. Поддържа, че след плащане на застрахователното обезщетение е
встъпил в правата на увреденото лице против ответника. Твърди, че ответникът е
поканен да заплати доброволно исковата сума. Моли ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 1046,56 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 295,33 лева, представляваща
лихва забава за периода от 27.07.2021 год. до 24.07.2024 год., както и направените по
делото разноски.
Ответникът-С.О. в отговора на исковата молба оспорва исковете по основание и
1
размер. Оспорва механизма на ПТП, както и причинно-следствената връзка между
настъпилите вреди и произшествието. Поддържа, че водачът на увреденото МПС не е
спазил правилата за движение като не е съобразил поведението си с пътната
обстановка.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 02.10.2020 г. е сключен застрахователен договор между ЛИ АД и
собственика на лек автомобил „Шкода Супърб Скаут”, с рег. № //////, със
застрахователна полица № ///// за застраховка „Каско на МПС”, по силата на който
застрахователят е поел задължение да заплати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователно събитие със застрахования автомобил. Срокът на
действие на договора е от 00.00 часа на 03.10.2020 год. до 24.00 часа на 02.10.2021 год.
При застрахователя Л.И АД е образувана ликвидационна преписка по щета №
/////////, въз основа на уведомление за щета, подадено от собственика на лек автомобил
„Шкода Супърб Скаут“. От преписката по щета е видно, че е определено
застрахователно обезщетение в размер на 1046,56 лева, за която няма спор, че е
платена.
По делото е прието неоспорено от страните заключение на съдебно
автотехническа експертиза, от което се установява, че от техническа гледна точка е
налице причинно следствена връзка между процесното ПТП и нанесените вреди на лек
автомобил „Шкода Супърб Скаут“. Установява се, че стойността на увредените части
по средни пазарни цени е в размер на 1046,56 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне. Предпоставки за възникване на правото на застрахователя да
предяви иск срещу причинителя на вредата са следните: сключен между
застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на
застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на
застрахователя на застрахователно обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установява, между ищеца и
собственика на увредения лек автомобил е сключен валиден договор за имуществена
застраховка “Автокаско”. При действието на този договор е била образувана
ликвидационна преписка във връзка с настъпило застрахователно събитие – ПТП при
участието на водача на застрахования автомобил – Д. Д. М..
2
Материалното право на застрахователя да встъпи в правата на увреденото от
ПТП лице възниква с плащането на застрахователно обезщетение. От страна на
ответника не се оспорва, че застрахователното обезщетение е платено, поради което
съдът приема този факт за доказан. Основателността на предявения иск на
застрахователя с правно основание чл. 410 ЗК, обаче, е поставена в зависимост от това
дали в патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди,
причинени от непозволено увреждане. Съдът намира, че въз основа на твърденията
изложени в исковата молба е предявен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от ЗК
във връзка с чл. 49 от ЗЗД, тъй като в исковата молба ищецът поддържа, че ПТП е
възникнало в резултат от неизпълнение на задължение на собственика на пътя за
поддържане и ремонт. В този смисъл следва да бъде изследван въпроса за това дали е
налице виновно действие или бездействие на ответника (респ. негови служители), от
което са причинени вреди на застрахования, както и причинната връзка между тях.
Задължение за обезщетяване на вреди причинени на трети лица от виновно действие
или бездействие на възложителя по смисъла на чл. 49 от ЗЗД при възлагане на работа
на деликвента и причиняване на вредите при или по повод извършването, респективно
неизвършването й. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата общините чрез своите
служители са длъжни да изграждат, ремонтират и поддържат онези пътища, които са
тяхна собственост, като съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП "поддържане на пътищата" е
дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване,
охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. По
отношение на вината на длъжностните лица е в сила законоустановената презумпция
на чл.45, ал.2 ЗЗД, доколкото не са ангажирани доказателства, които да я оборят.
Отговорността на ответника е обективна. Налице е и причинно-следствена връзка
между деянието – бездействието на длъжностни лица при ответника и причинените
вреди, която връзка се установява от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза. Установява се, че вредите по застрахования автомобил са причинени от
попадането му в дупка и се явяват резултат от противоправно бездействие на
длъжностни лица на работа при ответника, чрез които ответникът не е изпълнил
задължението си по чл. 31 от ЗП да осъществява поддържане на пътя, собственост на
общината, която поддръжка в случая се изразява в осигуряване на безопасно и удобно
движение по пътя през цялата година и предпазването му от преждевременно
износване /§ 1, т. 14 от ДР на ЗП/. От Протокол за ПТП №1818493 от 25.06.2021 год. се
установяват фактическите твърдения изложени в исковата молба, че автомобилът е
попаднал в дупка на пътното платно. Съдът приема, че протоколът за настъпило ПТП,
съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, представлява
официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с
обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
3
материализираното в него изявление на съставителя му, но също и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверено в него волеизявление, т. е.
съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за
"извършените от него и пред него действия". В случая длъжностното лице е посетило
мястото на ПТП, констатирало е наличието на дупка, находяща се на пътното платно и
е изготвило протокол за ПТП, а участникът в него е подписал същия. Механизмът се
установява и от гласните доказателства в лицето на водача на увредения автомобил Д.
Д. М.. С оглед на изложеното съдът приема, че то е настъпило при механзма посочен в
него. Установява се и размера на причинените вреди, определен по средни пазарни
цени на части, труд и материали, а именно 1088,82 лева.
По изложените съображения, съдът намира, че са налице предпоставките на
чл.49 ЗЗД да бъде ангажирана отговорността на ответника за вредите, причинени от
лица, на които е възложил работата по поддържане на посочения път в размер на
1046,56 лева-така както е предявен иска.
При този изход на делото искът по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за забавено плащане върху обезщетението за вреди следва да бъде уважен върху
главницата в посочения размер. Претенцията на застрахователя се основава на права,
които той придобива по силата на закона и сключения застрахователен договор,
поради което и независимо, че вземането за заплащане на обезщетение възниква от
непозволено увреждане, то ответникът изпада в забава след покана. По делото са
ангажирани доказателства, че покана за доброволно изпълнение е връчена на
11.03.2022 г.. Следователно искът се явява основателен за периода от 18.03.2022 г.
/датата на отказа на ответника да плати/ – 25.07.2024 г. – датата на завеждане на
исковата молба. Размерът на дължимото обезщетение за забавено плащане следва да
бъде определен по реда на чл. 162 от ГПК и той е 297,15 лева, но доколкото иска е
предявен за сумата от 295,33 лева, то той следва да се уважи за тази сума и да се
отхвърли за периода от 27.07.2021 год. до 18.03.2022 год..
С оглед изричната претенция на ищеца ответникът следва да заплати на ищца,
на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК, сумата от 460 лева, представляваща сторените
в производството разноски съразмерно с уважената част от претенциите.
Воден от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., гр. /////// на основание чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ да заплати на ЗК
„ЛС” АД, ЕИК //////, с адрес: гр. /////// сумата от 1046,56 лева (хиляда четиридесет и
шест лева и петдесет и шест стотинки), представляващи платено застрахователно
обезщетение по щета № /////////, образувана във връзка с настъпило на 25.06.2021 г.
4
застрахователно събитие с лек автомобил „Шкода Супърб Скаут”, с рег. № //////, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
– 25.07.2024 год. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД
сумата от 295,33 лева (двеста деветдесет и пет лева и тридесет и три стотинки),
представляваща лихва за забава за периода от 18.03.2022 год. до 25.07.2024 год., като
отхвърля иска за периода от 27.07.2021 год. до 18.03.2022 год., като неоснователен,
както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 460 лева (четиристотин и
шестдесет лева), представляваща сторените по делото разноски съразмерно с
уважената част от претенциите.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5