Р Е Ш Е Н И Е
№ 2428 09.10.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На седемнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията
Мавродиева
гражданско
дело № 1082 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М.М.Ш.
с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Г.Н.В. с
ЕГН **********, двамата с адрес: ***, против ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: ****, представлявано от С. ****и ******, с
която се претендира осъждането му заплащане на сумата от 5 000 лева,
представляващо дължимо застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди, съгласно застрахователна полица по застраховка Гражданска отговорност № 02115000922963,
ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането – 24.09.2015 г.,
до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото
разноски.
Основанията за дължимост на търсената сума се основават на твърдения, че
на 24.09.2015 г. е настъпило ПТП между лек автомобил „****“ с рег. № ****и
товарен влекач „****“ с рег. № ****, от което е настъпило смъртта на М. **** Ш.
– баща на ищеца, и на ****– брат на ищеца, като виновен за ПТП- то бил водача
на лекия автомобил „****“ – бащата на ищеца. За последния имало сключена
застраховка гражданска отговорност с ответното дружество и същото следвало да
покрие претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие смъртта на неговия
брат. Излага се, че приживе семейството е живяло в едно домакинство и между
двамата братя е имало силна емоционална връзка и дълбока привързаност, като ****
е бил като баща за ищеца, поради често отсъствие на баща им, породено от
неговата работа. Поради това и ищецът преживял тежко смъртта на брат си, като
изпитал множество негативни преживявания и силен стрес, болки и страдания,
чиято обезщетяване в размер на 5 000 лв. търси в настоящото производство.
Правно основание на
предявените исковете е чл. 223, ал. 1 и ал. 2 от във
вр. с чл. 226, ал. 1 и чл. 257, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /отм./
В срок е постъпил отговор
на исковата молба от ответното дружество, с който се изразява становище за
неоснователност на иска. Твърди се, че не е налице изключителна вина на водача
на лек автомобил „****“ , а е налице и съпричиняване
в настъпването на вредоносния резултат от страна и на водача на товарен влекач
„****“, който бил извършил нарушения на ЗДвП, като се е движил с превишена
скорост и не се е съобразил с предприетата маневра на другия водач. Отделно от
това се сочи и съпричиняване от страна на пострадалия,
който е бил без предпазен колан. Оспорват се и твърдените от ищеца
неимуществени вреди и сочени от него болки, мъки и страдания. Евентуално се
депозира възражение за прекомерност на търсеното обезщетение от 5 000
лева, като несъответстващо на принципа на справедливост. Също търси присъждане
на направените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и
изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по
делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото между
страните няма спор, че е налице сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ № 02115000922963 досежно отговорността
на водача на лек автомобил „****“ към датата на настъпване на ПТП-то -
24.09.2015 г.
Безспорно е всъщност и
настъпването на процесното ПТП, както и че от същото е настъпила смъртта на М. ****
Ш. – баща на ищеца, и на ****– брат на ищеца, като причина за смъртта им е
тежка мозъчна-травма.
По повод на същото е
била образувано досъдебно производство по описа на Четвърто РУ на ОД на МВР –
Варна, което е прекратено с постановление от 13.02.2017 г., като е установено,
че вина за ПТП-то има М.Ш..
От изпълнената по
делото съдебно-автотехническа експертиза,
заключението по която съдът изцяло кредитира, като обективно и безпристрастно
изготвено от лице с нужните специални познания, се установява, че дори и
пострадалия ****да е бил с предпазен колан, не би могъл да избегне фаталния за
него резултат от ПТП-то, тъй като предпазните колани, предпазват тялото на
пътника и в много малка степен главата, като в случая причината за смъртта е
травма на главата. При това съдът намира, че не се установява и доказа
твърдяното от ищеца съпричиняване от страна на ****
Василев.
По делото е разпитан като свидетел е разпитана ****– близка роднина по
сватовство на ищеца, която потвърждава, че починалият М. и Г. имат шест деца,
като отношенията в техния дом са били много топли и добри. **** бил този, който
при отсъствието на родителите си се грижил за своите братя и най-вече за М.,
който бил най-малък. Водил го на училище, вземал го от там и след това по цял
ден се грижил за него. Малкият М. приел много лошо новината за смъртта на брат
си. Изпаднал в шок, бил много стресиран и много плачел, и още и още не можел да
го понесе.
Въз основа на така установените факти, релевантните за решаването на
делото, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ предвижда, че увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Нормата на
чл. 223, ал. 1 от КЗ /отм./ предвижда, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. В ал. 2 е предвидено, че застрахователят заплаща обезщетение,
включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен
резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Доколкото прякото право на
увредения, установено със закона - чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, възниква
едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то
застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря
и причинителят на вредата /така решение № 238/20.06.2008 г. по т.д.№ 942/2008
г. на ІІ т.о. на ВКС/. Т.е при пряк иск срещу застрахователя следва да се
установи противоправно поведение на застрахования,
вредите, които е претърпял ищеца, причинна връзка между деянието и вредите.
Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Те могат да са имуществени или неимуществени.
При това съдът приема,
че по делото се установява, че са налице елементите от състава на непозволеното
увреждане. Застрахованото лице – водач на процесния лек автомобил, виновно е
причинил смъртта на един от пътниците в него. За пълнота в тази връзка следва
да се отбележи, съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗЗД вината се
предполага до доказване на противното, като в случая същата се установява от
постановлението за прекратяване на наказателното производство. Установи се също
така от събраните по делото гласни доказателства, че по повод смъртта на брат
си ищецът е изживял силна мъка, болка и страдание, като е изпаднал в шок, което
е и абсолютно житейски обосновано предвид родствената им връзка и предвид
ниската възраст на ищеца, тъй като децата по-трудно възприемат смъртта като
факт от живота, а още по-малко тази на своите близки. Установи са също така, че
двамата братя са имали много силна връзка помежду си, като **** е бил като баща
за М., водил го е на училище, вземал го е обратно и след това по цял ден се
грижил за него. При това съдът приема, че търсеното обезщетение в размер на
5 000 лева абсолютно не надвишава
претърпените от ищеца неимуществени вреди и отговаря на принципа за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Ето защо иска следва
изцяло като основателен и доказан да бъде уважен.
Основателна е и
претенцията за законна лихва от датата на увреждането, тъй като съгласно чл.
84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана т.е. същият дължи обезщетение за причинени от него
имуществени и/или неимуществени вреди от деня на увреждането, като
отговорността на застрахователя е идентична с тази на застрахования към третото
лице по деликта.
При този изход на спора
и с оглед претенциите на страните за присъждане на направените по делото
разноски следва да се осъди ответното дружество да заплати на адвокат С.П. с
ЕГН**********, от Адвокатска колегия – Бургас, сумата от 580 лева на основание
чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона
за адвокатурата.
Съответно
неоснователна и претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото.
Следва също така на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да се осъди ответника да заплати държавна такса
по сметка на съда в размер на 200 лв.
Мотивиран от горното,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от С. ****и ****, да заплати на М.М.Ш. с ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител Г.Н.В. с ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, сумата от 5 000
лв. /пет хиляди лева/, представляващо дължимо застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди, поради смъртта на брат му ****с ЕГН **********,
настъпила на 24.09.2015 г. вследствие на ПТП от същата дата между лек автомобил
„****“ с рег. № ****и товарен влекач „****“ с рег. № ****, дължимо съгласно
застрахователна полица по застраховка Гражданска отговорност № 02115000922963, ведно
със законната лихва за забава от датата на увреждането – 24.09.2015 г., до
окончателното й изплащане.
Осъжда ЗД
„БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от С. ****и ****, да
заплати на адвокат С.П. с ЕГН ********** от Адвокатска колегия – Бургас, сумата от 580 лв. /петстотин и
осемдесет лева/ на основание чл. 38,
ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за
адвокатурата.
Осъжда ЗД
„БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от С. ****и ****, да
заплати държавна такса по сметка на съда в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: подпис/не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.