№ 3683
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира И.
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100501770 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20136096/10.06.2021 г. по гр. д. № 29798/2020 г. по описа
на СРС, 46 състав е отхвърлен предявения от А. С. Б. срещу А.ЗА С.НА В.
ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за
установяване на недължимостта поради изтекла погасителна давност на
общата сума от 1068,58 лева, включващи вземания за главница от 893,58 лева,
ведно със законната лихва и разноски от 175 лева по изпълнителен лист от
09.06.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 1039/2014 г. на Кюстендилски районен съд,
въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20207440400167 на
ЧСИ М.Д. и ищцата е осъдена за заплати на ответника сумата от 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Против решението е подадена въззивна жалба вх. №
25109950/29.06.2021 г., ведно с уточнение вх. № 25148660/07.10.2021 г. от А.
С. Б., в която са изложени съображения за неправилност на
първоинстанционното решение. Въззивникът посочва, че вземането по
издадения изпълнителен лист се погА.ва с 3-годишна давност. Освен това,
поддържа, че не е получила покана за доброволно изпълнение. Твърди, че е
1
налице съмнение, че молба от 08.05.2018 г. е антидатирана. Отбелязва, че
няма възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, което означавало, че съдебният
изпълнител не е можел да предприема по своя инициатива изпълнителни
действия. Нещо повече, дори и да има възлагане взискателят не бил
освободен от задъжението да следи развитието на изпълнителното
производство и да проявява активност. Поддържа, че съдебният изпълнител е
наложил запор на трудово възнаграждение при работодателя „Ф.М.***“ ООД
по самоинициатива, а следващото изпълнително действие е през 2018 г.,
което отново не било по искане на взискателя. Посочва, че изпълнителното
производство по изпълнително дело № 20147450400181 било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като показателно за липсата на интерес
на взискателя било, че не е обжалвал Постановлението на съдебния
изпълнител от 14.01.2020 г. Поддържа, че с прекратяване на изпълнителното
производство с обратна сила губели действието си всички изпълнителни
действия и следователно не били налице действия, които да прекъсват
давността. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемия „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД с вх. № 25168512/24.11.2021 г. В
отговора са изложени съображения за правилност на първоинстанционното
решение. Въззиваемия поддържа, че правилно първоинстанционният съд е
приел, че погасителната давност е 5 години, както и че било налице
периодично искане и извършване на изпълнителни действия. Моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира заплащане на
юрисконсултско възнаграждение.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
Производството по гр.д. № 29798/2020 г. по описа на СРС, 46 състав е
образувано по искова молба, подадена от А. С. Б. против А.ЗА С.НА В. ЕАД,
с която е предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Ищцата твърди, че по заповед за изпълнение на парично задължение по
2
ч.гр.д. № 1039/2014 г. на РС – Кюстендил срещу нея е издаден изпълнителен
лист от 09.06.2014 г., по силата на който тя била задължена да плати на
ответника сумата от 893,58 лева, представляваща частично вземане по запис
на заповед от 28.08.2012 г., прехвърлен с джиро на заявителя на 22.05.2014 г.,
ведно със законната лихва от 05.06.2014 г. до изплащане на вземането, както и
разноските по заповедното производство в размер на 175 лева. Твърди, че въз
основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело №
20147450400181 при ЧСИ Н.С., за което ищцата научила от запорно
съобщение изх. № 02088/18.06.2018 г., като поддържа, че не е получавала
покана за доброволно изпълнение. Твърди, че след подадена от нея молба,
изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК. Въз основа на изпълнителния лист било образувано ново изпълнително
дело - № 20207440400167 по описа на ЧСИ М.Д., въпреки че давността за
събиране на вземанията е изтекла. Поддържа, че не дължи исковата сума, тъй
като вземането е погасено по давност. Моли да бъде признато за установено,
че не дължи на ответника сумата от 893,58 лева, представляваща частично
вземане по запис на заповед от 28.08.2012 г., ведно със законната лихва от
05.06.2014 г. до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното
производство в размер на 175 лева като изтекли по давност след проведеното
заповедно производство. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
„А.ЗА С.НА В.“ ЕАД оспорва предявения иск. Твърди, че давността относно
вземането е 5-годишна, а не 3, така както поддържа ищцата. Посочва, че с
образуване на изпълнителното производство е прекъсната погасителната
давност, тъй като към 2014 г. е действало ППВС 3/18.11.1980 г. С
постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013 г. давност е започнала да
тече, но е прекъсвана с предприемане на всяко изпълнително действие. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства, от които се установява следното:
Със Запис на заповед от 28.08.2012 г. А. С. Б. безусловно и неотменяемо
се е задължила да плати на предявяване на „И.А.М.“ АД или на негова
заповед сумата от 948,15 лева. Записът на заповед е предявен за плащане на
3
21.01.2013 г. и е прехвърлен на А.ЗА С.НА В. ООД (преобразувано в ЕАД)
чрез джиро.
Не е спорно между страните, а и се установява, че въз основа на
заявление по чл. 417 от ГПК, подадено от „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД е издадена
заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 1039/2014 г. по описа на РС –
Кюстендил, с която на А. С. Р. е разпоредено да заплати на заявителя сумата
от 893,58 лева, дължими по запис на заповед с джиро, издаден от 28.08.2012
г., предявен за плащане на 21.01.2013 г., прехвърлен с джиро на 22.05.2014 г.,
както и законната лихва, считано от подаване на заявление на съда –
05.06.2014 г. до изплащане на вземането и направените разноски в размер на
25 лева – платена държавна такса и 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
По молба от 18.08.2014 г. на „А.ЗА С.НА В.“ ООД и въз основа на
издадения по гр.д. № 1039/2014 г. по описа на Районен съд - Кюстендил е
образувано изпълнително дело № 20147450400181 по описа на ЧСИ Н.С.. С
молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е направил искане
да бъде наложен запор на трудово възнаграждение, което длъжникът
получава от Арагон 91.
Покана за доброволно изпълнение, ведно с приложена към нея заповед
за изпълнение е връчена на длъжника А. С. Р. по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК,
като уведомление е залепено на 01.09.2014 г.
С молба вх. № 01213/10.09.2014 г. взискателят е направил искане да
бъде наложен запор върху трудово възнаграждение, което длъжникът
получава от ЛФС – София.
С молба вх. № 00400/25.02.2015 г. е направено искане да бъде наложен
запор на трудово възнаграждение, което получава от работодателя Лициум.
С молба вх. № 00122/13.01.2016 г. взискателят поискал налагане на
запор върху трудово възнаграждение, получавано от Ф.М.***.
С молба вх. № 01892/08.06.2016 г. А.ЗА С.НА В. АД е поискало да бъде
наложен запор върху банкови сметки на длъжника в ДСК АД и ОББ АД.
С молба вх. № 01164/05.05.2018 г. е направено искане да бъде наложен
запор върху трудово възнаграждение на длъжника, получавано от М.Т..
С молба вх. № 01899/18.07.2018 г. взискателят е поискал да бъде
4
наложен запор върху банкови сметки на длъжника, които да бъдат установени
при направена справка. Ново искане за запор на банкови сметки е направено с
молба вх. № 02474/04.10.2019 г.
С Постановление от 14.01.2020 г. на ЧСИ Н.С. е постановено
прекратяване на изпълнително дело № 20147450400181 на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК.
Не е спорно между страните, че въз основа на издадения изпълнителен
лист е образувано ново изпълнително дело 20207440400167 по описа на ЧСИ
М.Д..
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнА. служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви
иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. В чл. 439 от ГПК е предвидена
възможност за длъжника в изпълнителното производство да оспори
вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. Същото право има и длъжникът
в производството по издаване на заповед за изпълнение, която е влязла в сила.
Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на
който ищецът цели да установи, че вземането на ответника, за което е издаден
изпълнителен лист по гр.д. № 1039/2014 г. по описа на Районен съд -
Кюстендил не съществува респ. не подлежи на принудително изпълнение по
изпълнително дело № 20207440400167 по описа на ЧСИ М.Д..
5
С оглед изложените от страните твърдения спорен между страните е
въпросът дали правото на принудително изпълнение на установеното с влязла
в сила заповед за незабавно изпълнение е погасено по давност. В тежест на
ответника е било да установи, че в хода на образуваното по издадения
изпълнителен лист, е предприел действия, с които е прекъсната давността.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, взискателят
е предприемал действия, които са поддържали висящността на
изпълнителното производство, поради което и вземането не е погасено по
давност. Настоящият съдебен състав намира, че този извод е правилен. От
събраните по делото доказателства се установява, че взискателят редовно е
правил искания за извършване на изпълнителни действия като без правно
значение е обстоятелството дали те довели до погА.ване на задължението.
С оглед разпоредбата на чл. 116, б. „б“ от Закона за задълженията и
договорите и при съобразяване на задължителните постановки на т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. давността се прекъсва с предприемането
на кое да е изпълнително деиствие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Взискателят следва да иска насочване на
изпълнение към имущество на длъжника, когато не се осъществява
изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е
приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се
осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното
искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и
така осуетява неговото прилагане. (В този смисъл Тълкувателно решение №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а така също и Решение № 127/12.07.2022 г. по
гр.д. № 2884/2021 г. по описа на ВКС, III ГО).
Следователно и доколкото в периода след образуване на
6
изпълнителното дело с всяко действие по изпълнението погасителната
давност е прекъсвана и е изтекъл срок, който е бил по-малък от две години,
неоснователно е твърдението, че вземането е погасено по давност.
Неоснователен е доводът на въззивника, че изпълнителното дело,
образувано през 2014 г. е прекратено по силата на закона на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като не били предприемани изпълнителни
действия. Следва да се посочи, че в хода на изпълнителното производство
взискателят е проявил необходимата активност и е искал извършване на
изпълнителни действия. Следователно не е било налице основание
изпълнителното производство да бъде прекратено на посоченото основание.
Обстоятелството, че съдебният изпълнител неправилно е прекратил
изпълнителното дело, не се отразява върху срока, след изтичането на който
вземането се погА.ва по давност, независимо, че постановлението не е
обжалвано и е влязло в сила. Освен това, съдебната практика приема, че
перемпцията е без правно значение, когато се преценяват обстоятелствата,
свързани с погА.ването на задължението по давност ( в този смисъл Решение
№ 127/12.07.2022 г. по гр.д. № 2884/2021 г. по описа на ВКС III ГО, Решение
№ 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС, IV ГО, Решение №
60282/19.01.2022 г. по гр.д. № 903/2021 г. по описа на ВКС, III ГО.
Дори да се приеме, че перемпцията има връзка с погасителната давност,
то при настъпването й не се заличават с обратна сила извършените
изпълнителни действия. Такова правило не намира опора в закона и
действията, извършени от съдебния изпълнител, насочени към реализиране на
вземането, не губят с обратна сила действието си. Нещо повече в цитираните
по-горе решения Върховният касационен съд приема, че действия, извършени
от съдебния изпълнител след прекратяване на производството по чл. 433, ал.
1,т. 8 от ГПК прекъсват давността относно вземането и следва да се зачетат.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 46 състав, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 150 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство.
7
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20136096/10.06.2021 г. по гр.д. №
29798/2020 г. по описа на СРС, 46 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК А. С. Б.,
ЕГН-**********, от гр. София, кв. ******* да заплати на „А.ЗА С.НА В.“
ЕАД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
*******, Офис сграда *******, офис 4 сумата от 150 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8