№ 7158
гр. София, 26.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20211110147440
по описа за 2021 година
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 2 КТ за
отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено на ищцата
със заповед № Д-207 от 30.07.2018 г. на директора на .... при „.....
Ищцата Й. Д. МЛ. твърди, че се намира в трудово правоотношение с ответника .... при
„...., в рамките на което изпълнява длъжността: „системен администратор, организатор
статистика“, като със заповед № 898 ЛД от 04.06.2018 г. е бил командирована да изпълнява
длъжността: „... в служба .... в ...., р-н София. Поддържа, че с протокол от 05.06.2018 г. и
доклад от 06.06.2018 г. са удостоверени резултатите от извършена проверка на работното
време в служба ...., при която са констатирани следните нарушения от нейна страна, а
именно: отказ да премине първоначален инструктаж за заемане на длъжността: „... и
неявяване на работното място за заемане на същата, което ответният работодател е приел, че
представлява нарушение на заповед № 898 ЛД от 04.06.2018 г. и заповед № 241 от
18.04.2018 г., поради което със заповед № Д-207 от 30.07.2018 г. е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, която счита за
незаконосъобразна. В тази връзка посочва, че заповед № 898 ЛД от 04.06.2018 г. е в
противоречие с чл. 3, ал. 10 от Правилника за вътрешния трудов ред от м. Януари 2018 г. и
чл. 8, ал. 1 от Колективния трудов договор, поставящи условие за заемане на съответната
длъжност в поделението само при спазване на изискванията за образование, професионална
квалификация, правоспособност и професионален опит, твърдейки, че не отговаря на
посочените такива, за което е подала сигнал от 05.06.2018 г. до Изпълнителния директор на
„.... и директора на ..., отказвайки да заеме длъжността „..., на която е била командирована.
Счита, че може да бъде санкционирана единствено за законните нареждания на
работодателя си, поради което е продължила да изпълнява вече заеманата от нея длъжност
„системен администратор, организатор статистика“ при ответника. Оспорва да е отказала да
се запознае с графика за дежурствата за длъжността „..., тъй като съгласно чл. 45, ал. 1 от
Колективния трудов договор ответният работодател е следвало да я запознае с поименния
работен график преди започване на дежурствата за м. юни 2018 г., но същият не е сторил
това. Оспорва да е допуснала нарушение на заповед № 241 от 18.04.2018 г., тъй като
1
заповедта за командироване е била изначално незаконосъобразна, поради което за нея не е
имало задължение да се регистрира в присъствената книга и книгата за служебни и лични
излизания на служба ..... Заявява, че в периода от 05.06.2018 г. до 19.07.2018 г. надлежно е
изпълнявала задълженията си по заемната от нея длъжност „системен администратор,
организатор статистика“, както е отразено и в протокола за проверката от 05.06.2018 г.,
съгласно който същата се е регистрирала за началото на работния ден. Твърди, че не е ясно
кои излизания е следвало да регистрира в Книгата за служебни и лични такива – напускане
на работното помещение или напускане на административната сграда, както и че липсва
пряк ръководител, който е следвало да удостовери с подписа си записванията в книгата.
Поддържа, че напускане на работното място с цел подаване на сигнал в деловодството на
ответника на 05.06.2018 г., находящо се в непосредствена близост, както и невписването на
излизането в книгата, която не е водена по надлежния ред, не представлява неправомерно
поведение от нейна страна, което да подлежи на санкциониране. Счита, че твърдяното
нарушение не обосновава извод за налагане на второто най-тежко наказание
„предупреждение за уволнение“. Допълва, че оспорената заповед е необоснована, тъй като в
нея не са обсъдени аргументите , изтъкнати от нея ръкописно върху заповедта за
командироване, в писмените обяснения, както и в сигнала от 05.06.2018 г., което счита за
нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ, представляващо самостоятелно основание за отмяна на
същата. Сочи още, че заповедта е немотивирана, тъй като в нея липсва анализ на
извършените нарушения, тяхната тежест, формата на вината, обосновка на наложеното
наказание, както и обстоятелството, че налагането на предходно дисциплинарно наказание
„забележка“ е било оспорено от нея. Допълва, че със становище № Лд Сф № 93-Й-115 от
20.06.2018 г. от страна на ответника е отказано ползването считано от 25.06.2018 г. на 5
дни платен годишен отпуск поради липсата на лице, което да я замества по време на
приключване на тримесечие, което е в противоречие с последващото командироване със
заповед № 898 ЛД от 04.06.2018 г. Предвид тези съображения, моли съда да отмени
наложеното със заповед № Д-207 от 30.07.2018 г. на директора на ... при „....
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ... е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска при твърдението, че заповед № Д-207 от 30.07.2018 г. е законосъобразна,
издадена е от правоимащо лице и при спазване на изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като
с писмо от 07.06.2018 г., получено на 12.06.2018 г., от ищцата М. са поискани писмени
обяснения, но вместо да даде такива, тя се е позовала на изготвен от нея сигнал от
05.06.2018 г. за допуснати нарушения. Сочи, че е спазен и срокът по чл. 194, ал. 1 КТ
предвид датата на узнаване за нарушенията - 06.06.2018 г. и датата на връчване на
оспорената заповед – 31.07.2018 г. Счита, че е спазена изискуемата от закона форма и
изискване за съдържанието на заповедта, а освен това са съобразени и критериите по чл. 189
КТ. Оспорва в случая да намират приложение хипотезите на чл. 3, ал. 10 от Правилника за
вътрешния трудов ред и чл. 8, ал. 1 от Колективния трудов договор, тъй като те касаят
сключването на трудов договор и допълнителни споразумения, а не изменението на мястото
и характера на работата по реда на чл. 120 КТ за определен период от време, както е сторено
със заповед за командироване № 898 ЛД от 04.06.2018 г. Оспорва довода, че ищцата не
отговаря на изискванията за образование, необходимо за заемане на длъжността, на която е
била командирована, тъй като същата има висше такова. Оспорва още, че тя не се е
запознала с длъжностната характеристика за длъжността „..., тъй като същата е връчена
срещу подпис на 04.06.2018 г. едновременно със заповед № 898 ЛД от 04.06.2018 г. Оспорва
твърдението, че графикът на дежурствата за м. юни 2018 г. не е предоставен, тъй като този
факт е удостоверен с подписите на трима свидетели върху самия график, а освен това
ищцата е отказала да премине първоначален инструктаж на работното място. Посочва, че в
10:30 часа на 05.06.2018 г. М. не е била на работното си място, като не е регистрирала
излизането си в Книгата за служебни и лични излизания, нито се е подписала в
2
присъствената книга за началото на работния ден в служба ..... Излага съображения, че
спазването на изискванията относно идентичността на режима на труд и почивки не попада
в хипотезата на чл. 120 КТ, тъй като е въведено законово ограничение за периода на
командироването от 45 календарни дни в рамките на една календарна година, което в случая
е спазено. Отделно от това, счита, че длъжността, на която ищцата е командирована,
съответства на здравословното състояние, доколкото тя не е съобщила за проблеми в тази
насока. Допълва, че е налице системност, тъй като предходно наложеното на ищцата със
заповед № Д-146 от 21.05.2018 г. дисциплинарно наказание „забележка“ не е било заличено
по смисъла на чл. 197, ал. 1 КТ. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявения иск. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С определение от 25.11.2021 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата относно наличието на съществувало между страните трудово
правоотношение, в рамките на което ищцата Й. Д. МЛ. е заемала длъжността „системен
администратор, организатор статистика“ при ответника ..., като със заповед № 898 ЛД от
04.06.2018 г. същата е била командирована да изпълнява длъжността „... в служба .... в .... р-
н София, а със заповед № Д-207 от 30.07.2018 г., връчена на 31.07.2018 г., е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, на основание чл. 188, т. 2, вр. чл.
187, ал. 1, т. 1, пр. 3, т. 3, пр. 1 и т. 7 КТ, поради допуснати нарушения на трудовата
дисциплина, изразяващи се в „неявяване на работа“, „неизпълнение на законните
нареждания на работодателя“ и „неизпълнение на възложената работа“.
Нещо повече, така отделените за безспорни факти се подкрепят и от данните,
съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото – трудов договор № 68 от
20.10.2016 г. и заповед № Д-207 от 30.07.2018 г. за налагане на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“.
За уреждане организацията на труда при ответника е приет Правилник за вътрешния
трудов ред, в сила от 26.01.2018 г., с който се урежда възникването, изменението и
прекратяването на трудовите правоотношения, организацията на труда в поделението,
съобразно особеностите в неговата дейност - работно време, редуване на смените,
дежурство на разположение, почивки и отпуски, система за контрол, вътрешната
организация в поделението, документация, документооборот, архив, правата и задълженията
на работодателя, правата и задълженията на работниците и служителите, трудовата
дисциплина, дисциплинарните нарушения и наказания и реализиране на ограничената
имуществена отговорност, режим на поведение в предприятието. В чл. 3, ал. 10 от
Правилника се предвижда, че заемането на длъжност в поделението става при строго
спазване на условията и изискванията за образование, професионална квалификация,
правоспособност и професионален опит, определени в Номенклатура на длъжностите –
приложение към колективния трудов договор на „..... Съгласно чл. 3, ал. 12 и 13 в случай на
производствена необходимост или престой работодателят може едностранно да възложи на
работника временно да извършва друга работа в същото или друго предприятие, но в
същото населено място за срок до 45 дни в рамките на една календарна година, а в случай на
престой – за времето, през което продължава престоят, а по производствена необходимост
работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите
си задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни
дни без прекъсване, като командироване със срок по-дълъг от 30 календарни дни се
извършва с писмено съгласие на работника или служителя. В чл. 6 от Правилника е
регламентирана продължителността на работния ден, който в „.... р-н София, започва в 07:45
часа и свършва в 16:15 часа с обедна почивка от 12:00 часа до 12:30 часа, като работодателят
3
запознава срещу подпис работниците или служителите с утвърдените персонални графици
преди започване на работа по тях. Според чл. 9 присъствието на работа на работниците и
служителите се регистрира с подпис в присъствена книга на всяко структурно звено,
инструктажна книга или по друг начин, установен със заповед на работодателя, а
служебните и личните излизания от работа се регистрират в книга за излизанията, която се
завежда във всеки център, отдел, служба, звено, гара, пункт, цех и др., с подпис на прекия
ръководител. Изрично в чл. 9, ал. 4 се предвижда, че в случай на налагащо се отсъствие в
работно време или при необходимост от по-ранно приключване на работния ден,
работникът или служителят е длъжен предварително да уведоми ръководителя на
съответното подразделение за това обстоятелство и да получи неговото разрешение, като
това се регистрира в книгата за излизания. Съгласно чл. 27 от Правилника контролът по
спазване на трудовата дисциплина се осъществява от ръководителите на структурните звена,
които писмено уведомяват директора на .... за констатираните нарушения. По делото не се
спори, че с постъпването си на работа ищцата Й.М. се е запознала със съдържанието на
Правилника за вътрешния трудов ред, още повече, че съгласно § 3 от ЗР на същия екземпляр
от него е бил на разположение на работниците и служителите в отдел „Човешки ресурси“
при ответника.
Част от разпоредбите на Правилника за вътрешния трудов ред са били възпроизведени
и в заповед № 241 от 18.04.2018 г. на директора на ...., с която се предвижда, че
присъствието на работниците и служителите на „.... р-н София, се регистрира ежедневно с
подпис в присъствена книга, а служебни и лични излизания от работа се регистрират в книга
за излизанията, която се завежда и съхранява при началника на „....“, р-н София, като всеки
работник или служител се регистрира в нея с начален, краен час и вид (лично или служебно)
на излизането, със задължителен подпис на пряк ръководител.
По делото не се спори, че на основание чл. 120, ал. 1, пр. 1 КТ със заповед № 898 ЛД от
04.06.2018 г. на директора на .... са променени мястото и характера на работа на Й.М.,
заемаща длъжността „системен администратор, организатор статистика“ в „.... р-н София, на
която е възложено изпълнението на длъжността „... в „.... р-н София, за периода от
05.06.2018 г. до 19.07.2018 г., или за срок от 45 календарни дни. Фактът, че заповедта е
надлежно връчена на ищцата още на същия ден – 04.06.2018 г. тя е удостоверила с подписа
си, отбелязвайки ръкописно и своите забележки към нея, а именно: че същата е издадена в
нарушение на българското законодателство, била е лишена от възможност да се запознае с
длъжностната характеристика за длъжността „..., не връчен график за нея, а освен това в
периода от 25.06.2018 г. до 30.06.2018 г. е планирала ползването на отпуск.
Представен е и график за дежурствата на ...., „.... р-н София за м. юни 2018 г., от който
се установяват дните в рамките на всяка работна седмица от него, през които ищцата М. е
следвало да бъде на работа считано от 05.06.2018 г. нататък, като видно от ръкописното
отбелязване в горния десен ъгъл на графика, същата е отказала да се запознае с него, който
факт е удостоверен с подписите на трима свидетели, а именно: Д.С., И. Г. и М. С..
Трудовите функции, включени в длъжността „..., на която ищцата е била
командирована, се установяват от представената по делото длъжностна характеристика, на
гърба на която е удостоверено, че е връчена на 04.06.2018 г., но без да бъде
предоставена възможност да се запознае с нея. Съгласно длъжностната характеристика
мястото на работа на заемащия посочената длъжност е „.... р-н София, а като основни
изисквания за заемане на същата са предвидени: средно-професионално образование,
минимум 3 години трудов стаж по специалността, който да гарантира притежаването на
специфични знания, умения и компетенции за успешно изпълнение на задълженията и
отговорностите на длъжността, както и поведенчески характеристики – комуникативност,
умение за работа в екип, физическо и психическо здраве. Като необходимо допълнително
изискване е поставено още притежаването на втора квалификационна група по „Правилник
4
за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V с
периодичност на изпита – на 2 години“.
Видно от представената длъжностна характеристика за длъжността: „системен
администратор, организатор статистика“, на гърба на която е удостоверено, че е връчена на
ищцата на 21.10.2016 г., мястото на работа на заемащия посочената длъжност е
Административната сграда на „.... р-н София, а като основни изисквания за заемане на
същата са предвидени: висше образование, образователно-квалификационна степен
„бакалавър“, компютърна грамотност и минимум 3 години професионален опит.
Установява се още, че инж. Д. М., заемащ длъжността „Началник .... р-н София, е
изготвил писмо с вх. № 66-07-173 от 06.06.2018 г., адресирано до директора на .... при „...., с
което го уведомява за извършена проверка на работното време в служба .... при „.... р-н
София, за което е съставен протокол от 05.06.2018 г., представляващ приложение към
писмото.
В протокола е записано, че комисия в състав: Д.С., И. Г. и М. С. е установила, че на
05.06.2018 г. в 10:30 часа Й. Д. МЛ., която на 04.06.2018 г. е получила възлагателна заповед
по чл. 120 КТ да изпълнява длъжността „... в „.... р-н София за срок от 45 дни не е на
работното си място, като за начало на работния ден се е записала в административната
сграда на „.... р-н София, което е в нарушение на т. 1 от заповед № 241 от 18.04.2018 г. на
директора на ..... В протокола е отразено още, че ищцата не се е регистрирала в книгата за
излизания при „Началник, .... което е в нарушение на т. 6 от същата заповед, а освен това тя
е отказала да премине първоначален инструктаж на работното си място при „заместник-
началник експлоатация“, поради което е направено предложение да бъде ангажирана
дисциплинарната ѝ отговорност.
От писмо с изх. № 66-07-173 от 07.06.2018 г. се установява, че Й.М. е уведомена за
започнало срещу нея дисциплинарно производство за това, че при направена проверка на
05.06.2018 г. в 10:30 часа за спазване на работното време в служба .... в „.... р-н София, е
било установено, че не се е явила на работното си място в службата и е отказала да премине
първоначален инструктаж за длъжността „..., на която е била командирована със заповед №
898 ЛД от 04.06.2018 г. на директора на ..... По нататък в писмото се посочва, че М. не се е
подписала в присъствената книга за служебни и лични излизания при „Началник, .... тъй
като по това време е била в деловодството на ...., за което е съставен доклад № 93-03-91 от
06.06.2018 г. Отразено още, че така описаното поведение представлява неизпълнение на
заповед № 898 ЛД от 04.06.2018 г., както и на т. 1 и т. 6 от заповед № 241 от 18.04.2018 г. на
директора на ...., с което М. е допуснала нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал.
1, т. 1, пр. 3 КТ – неявяване на работа, по чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ – неизпълнение на законните
нареждания на работодателя и по чл. 187, ал. 1, т. 3, пр. 1 КТ – неизпълнение на
възложената работа. Посочено е също така, че обясненията се изискват на основание чл. 193,
ал. 1 КТ, като е предоставен 3-дневен срок от получаване на писмото за представяне на
същите във връзка с констатираното нарушение на трудовата дисциплина. От страна на
ищцата не се оспорва, че е получила писмото на 12.06.2018 г., което обстоятелство следва от
отразената в съдържанието на документа дата на връчването му на М. лично, който факт тя е
удостоверила с подписа си.
На 15.06.2018 г. Й.М. е уведомила работодателя си, че с подаден сигнал с вх. № 66-07-
167 от 05.06.2018 г. подробно е описала допуснатите нарушения на Колективния трудов
договор и Правилника за вътрешния трудов ред на .... при „...., изразявайки становище, че
заповед № 898 ЛД от 04.06.2018 г. е незаконосъобразна, тъй като е в противоречие с чл. 8,
ал. 1, чл. 45, ал. 4 и чл. 92 от Колективния трудов договор и чл. 3, ал. 10 и чл. 6, ал. 6, трето
тире от Правилника за вътрешния трудов ред. Изрично в писмото е отразено, че то се
изпраща във връзка с искане за даване на писмени обяснения, отправено с писмо с изх. №
66-07-173 от 07.06.2018 г.
5
Не се спори още, че на 24.07.2018 г. инж. Д. М., заемащ длъжността „... – София при
ответника е депозирал доклад, с който е предложено да бъде потърсена дисциплинарната
отговорност на Й.М., заемаща длъжността „системен администратор, организатор
статистика“, поради допуснато от нея неизпълнение на заповед № 898 ЛД от 04.06.2018 г., с
която поради производствена необходимост за срок от 45 дни е била командирована да
изпълнява задълженията за длъжността „... в ...., „.... р-н София, отказвайки да изпълнява
същите.
От представената в заверен препис заповед № Д-207 от 30.07.2018 г., издадена от
директора на ...., се установява, че на Й.М. е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“. В мотивите на заповедта се посочва, че при направена
проверка за спазване на работното време в служба .... в „.... р-н София, е установено, че
ищцата не се е явила на работното си място в служба .... за заемане на длъжността „..., на
която е командирована със заповед № 898 ЛД от 04.06.2018 г., а освен това е отказала да
премине първоначален инструктаж за заемане на длъжността „..., както и да се запознае с
графика за дежурствата за м. юни 2018 г. Изяснено е още, че М. не се е подписала в
присъствената книга за начало на работния ден в служба .... и не се е регистрирала в книгата
за служебни и лични излизания при началника на „.... като видно от доклад с вх. № 93-03-91
от 06.06.2018 г., изготвен от Л. В., заемаща длъжността: „административно обслужване и
социална дейност“ при ответника, на 05.06.2018 г., в 09:00 часа тя е била в деловодството на
..... Посочва се, че това нейно поведение представлява неизпълнение на заповед № 898 ЛД
от 04.06.2018 г. на директора на ...., неизпълнение на т. 1 и т. 6 от заповед № 241 от
18.04.2018 г. на същия, като работодателят е квалифицирал същото като нарушение на
трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 3 КТ – „неявяване на работа“, по чл. 187, ал.
1, т. 7 КТ – „неизпълнение на законните нареждания на работодателя“ и по чл. 187, ал. 1, т.
3, пр. 1 КТ – „неизпълнение на възложената работа“. При определяне на вида на
наказанието, органът на дисциплинарната власт е отчел, че със заповед № Д-35 от 09.02.2018
г. ищцата вече има наложено предходно дисциплинарно наказание „забележка“, която към
момента на извършване на дисциплинарното нарушение не е заличена по смисъла на чл.
197, ал. 1 КТ. Видно от отбелязването в края на документа, на 31.07.2018 г. ищцата се е
запознала със съдържанието на заповедта, което обстоятелство тя е удостоверила с подписа
си, а освен това този факт не се оспорва от нея.
В извадка от присъствената книга в „.... звено „Статистика“ за м. юни 2018 г. е
отразено, че Й.М. ежедневно се е явявала на работа в периода от 04.06.2018 г. до 26.06.2018
г., отработвайки общо 21 работни дни, като същата се е подписвала в началото и края на
работния ден.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д. АНДР. СП.,
който разказва, че в качеството си на „Главен експерт човешки ресурси“ при ответника знае
за издадена от него заповед по чл. 120 КТ, с която на ищцата Й.М. е възложено
изпълнението на друга работа, която обаче тя категорично е отказала да подпише. Заявява,
че лично е присъствал при извършването на проверка заедно с преките началници на
новото работно място, за да се установи дали изпълнява трудовите си задължения, но тя не
е била там, за което е съставен протокол от 05.06.2018 г. Според свидетеля М. отговаря на
изискванията за заемане на длъжността „..., тъй като за нея се изисква средно образование, а
тя притежава висше такова. Наред с това, заявява, че тя не е имала здравословни проблеми,
препятстващи изпълнението на трудовите функции, включени в новата длъжност, а освен
това изискванията за нея по длъжностна характеристика са по-малки. С. посочва още, че към
самата заповед не е имало приложен график, но уточнява, че такъв е следвало да се връчи
след като разпише възлагането на новата длъжност, а в случая тя е отказала това. Изрично
свидетелят заявява, че не е правил опит за връчване на график, отнасящ се за новата
длъжност, като очакванията са били по време на проверката тя да бъде на новата длъжност,
а не на старата такава. Предполага, че би следвало заедно със заповедта за командироване на
6
ищцата да е връчена и длъжностна характеристика, отнасяща се за новата длъжност.
Уточнява, че едновременно с подписване на заповедта се преминава и през първоначален
инструктаж, който се провежда от прекия ръководител. С категоричност свидетелят заявява,
че не се е обаждал по телефона, за да връчва на ищцата М. график за новата ѝ длъжност.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 2 КТ:
Предмет на проверка е законосъобразността на наложеното на Й. Д. МЛ. със заповед
№ Д-207 от 30.07.2018 г. на директора на .... дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ за извършени от нея нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 3 КТ – „неявяване на
работа“, по чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ – „неизпълнение на законните нареждания на
работодателя“ и по чл. 187, ал. 1, т. 3, пр. 1 КТ – „неизпълнение на възложената работа“,
доказателствената тежест за което принадлежи на работодателя – ответник, който следва да
установи, че са спазени формалните изисквания за ангажиране на дисциплинарната
отговорност на ищцата, че вменените на същата нарушения на трудовата дисциплина
действително са били извършени от нея, както и, че е налице съответствие на наложеното
дисциплинарно наказание с тяхната тежест.
В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът намира, че
ответният работодател е спазил формалните законови изисквания по отношение на
процедурата за налагане на процесното дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“.
Най-напред, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от лице,
разполагащо с работодателска и дисциплинарна власт, доколкото същата изхожда от
директора на .... при „...., имащо самостоятелен статут на работодател по смисъла на § 1, т. 2
от ДР на КТ, поради което и представлява надлежен ответник по делото, в какъвто смисъл
са указанията на въззивната инстанция по в. гр. дело № 1270/2020 г. по описа на СГС, II-А
въззивен състав. Към момента на издаване на заповедта – 30.07.2018 г. именно инж. А. А. е
бил носител на работодателска и дисциплинарна власт в качеството си на директор и
законен представител на ответното поделение. Ето защо, съдът намира, че процесната
заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на Й.М. е
издаден от оправомощено лице, респ. от компетентен за това субект.
На следващо място, спазен е и срокът по чл. 194, ал. 1 КТ, а именно: 2-месечен срок от
откриване на нарушението. Това е така, тъй като субектът на дисциплинарната власт в
лицето на директора на .... е узнал за вменените на ищцата нарушенията след запознаване
със съдържанието на писмо с вх. № 66-07-173 от 06.06.2018 г., т. е. считано от този момент е
започнал да тече и двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание. В случая,
процесната заповед е издадена на 30.07.2018 г. и връчена на Й.М. на 31.07.2018 г., което
обстоятелство не се оспорва от нея, поради което преклузивният срок по чл. 194, ал. 1 КТ е
спазен.
Съдът приема, че е спазена и процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, а именно: преди
налагане на дисциплинарното наказание работодателят да изслуша нарушителя. В трайната
съдебна практика се приема, че изискването към работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ да
изслуша или да приеме писмените обяснения на работника за констатираното нарушение е
въведено, за да се осигури възможност за защита на работника и същевременно да се даде
възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното
нарушение, както и че искането и вземането на устни или писмени обяснения от работника
не е подчинено на никакви формални изисквания. Когато на работодателя станат известни
обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника
обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени обективните и
субективни елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация. Достатъчно
7
е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията, т. е.
последният да е разполагал с възможност да даде обяснения си, след като се е ориентирал в
обстоятелствата, за които те му се искат. Следователно, смисълът на посочената по-горе
разпоредба е да е спазено което и да е от посочените в нея изисквания – за изслушване на
служителя или за даване на писмени обяснения, тъй като се касае за алтернативни форми на
защита, като при наличието на която и да е от посочените хипотези правата на работника
биха били защитени в максимална степен. Следва да се посочи също така, че работодателят
не е длъжен да възприеме защитната позиция на работника или служителя, като очевидно
налагането на дисциплинарно наказание свидетелства, че той не е приел обясненията за
оневиняващи. В случая, по делото се установи, че с писмо с изх. № 66-07-173 от 07.06.2018
г., връчено на 12.06.2018 г., на ищцата Й.М. е предоставена възможност да даде писмени
обяснения, като видно от нейно последващо писмо с вх. № 66-07-173 от 15.06.2018 г. тя е
дала такива, препращайки в тях към вече подаден от нея сигнал с вх. № 66-07-167 от
05.06.2018 г., в който подробно е описала допуснатите от работодателя нарушения по
Колективния трудов договор и Правилника за вътрешния трудов ред, издавайки заповед №
898 ЛД от 04.06.2018 г. за командироването на различна от заеманата от нея длъжност.
Следва да се отбележи, че в искането за даване на обяснения изрично се посочва, че към
него се прилага и копие на доклад с вх. № 66-07-183 от 06.06.2018 г., протокол на комисия
от 05.06.2018 г. и доклад с вх. № 93-03-91 от 06.06.2018 г., в които се съдържа детайлно
описание на поведението на служителя, представляващо нарушение на трудовата
дисциплина, описано по разбираем начин, чрез последователно изброяване на отделните
нарушения, мястото на извършването им, времевият период, както и акта на работодателя, с
който извършеното, респ. неизвършеното от ищцата си противоречи. Отделно от
посоченото, в самото писмо от 07.06.2018 г., адресирано до М., също ясно и точно са
описани фактическите обстоятелства около извършване на проверката от 05.06.2018 г., както
и направените от комисията констатации за допуснати от нея нарушения, които ответният
работодател е квалифицирал като засягащи трудовата дисциплина, поради което следва да
се приеме, че същата е разбрала в какво се изразяват вменените нарушения, още повече, че
с последващото си писмо от 15.06.2018 г. тя е формирала отношение към тях, основавайки
защитната си позиция на твърдението за незаконосъобразност на заповед № 898 ЛД от
04.06.2018 г., излагайки подробни съображения защо я счита за такава. Заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 30.07.2018 г., т. е. месец и половина
след получаване на обясненията от работодателя, като видно от мотивите последният е
съобразил писмените обяснения на ищцата наред с останалите събрани доказателства.
На следващо място, противно на доводите на ищцата, процесната заповед № Д-207 от
30.07.2018 г. отговаря и на изискването на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като е в достатъчна степен
мотивирана. В заповедта за уволнение вмененото нарушение следва да бъде описано от
обективна страна с всички признаци (време, място и начин на извършване), позволяващи на
служителя да осъществи защитата си, включително чрез съдебния контрол за законност.
Изискването за мотивираност на заповедта цели да създаде възможност за служителя да
организира защитата си и да наведе опровергаващи твърдения, както и възможност за съда
при осъществяване на съдебен контрол да прецени осъществило ли се е деянието. Ако
служителят независимо от липсата на мотиви в заповедта е запознат с характеристиките
(време, място и начин) на извършване на нарушението, което му се вменява, то правото му
на защита не е било нарушено. В случая, в процесната заповед са описани отделните
нарушения, времето и мястото на извършването им, начина, по който същите са били
установени, както и конкретният акт, който ответникът е счел за нарушен – заповед № 241
от 18.04.2018 г. на директора на .....
Предвид изложеното, следва да се приеме, че процесното дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ е наложено при съблюдаване на законоустановената
процедура, което обуславя и изясняването на обстоятелствата извършила ли е Й.М.
8
дисциплинарните нарушения, които се вменяват, и ако да - съответства ли то на тяхната
тежест.
За отговор на този въпрос обаче, съдът намира, че най-напред следва да се изследва
преюдициалния такъв за настоящия спор относно законосъобразността на заповед № 898 ЛД
от 04.06.2018 г. на директора на ...., с която за периода от 05.06.2018 г. до 19.07.2018 г.
включително мястото и характера на работа на ищцата са били променени. Това е така, тъй
като с решение № 15/28.03.2012 г. по гр. дело № 330/2011 г. по описа на ВКС, IV г. о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че оспорването на работника на законността
на заповедта на работодателя по чл. 120 КТ може да стане както по исков ред, така и
преюдициално при атакуване на последваща заповед, основана на тази по чл. 120 КТ, както
е в настоящия случай, като законосъобразността на последната се преценява с оглед
правомерността или не на отказа на работника или служителя да я изпълни, доколкото
именно нейното неизпълнение е станало основание за последващото му санкциониране.
В случая, по делото се установи, че Й.М. е заемала длъжността „системен
администратор, организатор статистика“ в ...., р-н София, като с последваща заповед № 898
ЛД от 04.06.2018 г. за периода от 05.06.2018 г. до 19.07.2018 г. включително на същата е
възложено изпълнението на длъжността „... в ...., р-н София. Видно от мотивите на
заповедта, правното основание за издаването е чл. 120, ал. 1, пр. 1 КТ, т. е. ответният
работодател обосновава едностранно предприетата от него промяна в мястото и характера
на работата на ищцата с наличието на възникнала при него производствена необходимост.
Съгласно посочената разпоредба в този случай промяната се извършва без съгласието на
работника или служителя за не повече от 45 календарни дни през една календарна година,
като в ал. 2 и 3 от същата се предоставя защита на работника или служителя, доколкото с
тях се предвижда, че промяната следва да се извърши в съответствие с квалификацията и
здравословното му състояние, освен ако възлагането на работа от друг характер, макар и да
не съответства на неговата квалификация, се налага по непреодолими причини.
В хода на процеса Й.М. е обосновала защитна си теза именно въз основа на
твърдението, че предхождащата налагането на дисциплинарното наказание
„предупреждение за уволнение“ заповед № 898 ЛД от 04.06.2018 г. за командироването на
друга длъжност е незаконосъобразна, поради което поведението не следва да бъде
санкционирано поради неизпълнение на същата, изразяващо се в неявяване на работа за
заемането , неизпълнение на законните нареждания на работодателя и неизпълнение на
възложената работа.
В случая, при съвкупна преценка на доказателства по делото съдът намира, че
доводите в исковата молба относно липсата на надлежно възникнало за ищцата задължение
за явяване на работа за заемане на длъжност, различна от първоначалната такава, а
именно: „системен администратор, организатор статистика“ в ...., р-н София, са основателни.
В тази връзка следва да се отбележи, че още към момента на връчване на заповедта по реда
на чл. 120 КТ – 04.06.2018 г., своевременно Й.М. е извършила ръкописно отбелязване върху
нея, че отказва да я изпълни, тъй като е издадена в нарушение на законодателството на
Република България, като конкретните си доводи в тази насока тя е доразвила в съставен
още на следващия ден – 05.06.2018 г. сигнал до работодателя. Нещо повече, оплакванията
във връзка със законосъобразността на заповед № 898 ЛД от 04.06.2018 г. са били
своевременно наведени от нея и в хода на настоящия процес по оспорване на наложеното
впоследствие дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, поради което с
оглед вече изложеното по-горе те подлежат на изследване с настоящия съдебен акт. В тази
връзка, съдът приема, че от страна на .... при „.... не са ангажирани никакви доказателства
както относно наличието на предпоставките за прибягване до командироването на ищцата
на съответната нова за нея длъжност „... в ...., р-н София, така и относно спазването на
изискванията на чл. 120 КТ, при които следва да стане това. В случая, ответникът по делото
9
не твърди и не доказва, че производствената необходимост, на която се е позовал в
издадената от него заповед № 898 ЛД от 04.06.2018 г., препращайки в нея към разпоредбата
на чл. 120, ал. 1, пр. 1 КТ, действително е била налице, за да се приеме, че прибягването до
командироване от негова страна по този ред е било законосъобразно извършено. Нещо
повече, дори такава производствена необходимост действително да е била налице, съдът
намира, че от страна на ответния работодател не са спазени изискванията на ал. 2 от
посочената разпоредба. Това е така, тъй като доказателствата по делото не сочат, че
предприетото изменение на мястото и характера на работата на Й.М. е извършено в
съответствие с квалификацията и образованието . За да достигне до този извод съдът
съобрази най-вече съдържанието на представените по делото 2 броя длъжностни
характеристики за длъжността: „системен администратор, организатор статистика“ и „...,
поставящи коренно различни изискванията към заемащото ги лице, а предвид данните по
делото, че специалността на ищцата е „Счетоводство и контрол“, в подкрепа на което е
представената диплома за висше образование, то не би могло да се приеме, че същата
отговаря на изискванията за квалификация на длъжността, на която е била командирована.
Нещо повече, видно от съдържанието на трудовите функции, включени в длъжността „...,
заемането и изпълнението на същата изисква наличието на специални знания и покриването
на допълнителни изисквания, свързани с притежаването на определена професионална
компетентност - втора квалификационна група по „Правилник за безопасност и здраве при
работа по електрообзавеждане с напрежение до 1000 V“ с периодичност на изпита – на 2
години, с каквито по делото няма данни, че М. е разполагала. В случая, не следва да бъде
споделено и възражението, че доколкото тя е имала висше образование, то същата е
покривала и изискванията на новата длъжност, за която се изисква средно такова, тъй като
за законосъобразността на заповедта по чл. 120 КТ по-високата квалификация на служителя
за изпълнение на временната работа е ирелевантна /в този смисъл е определение №
399/27.04.2018 г. по гр. дело № 4719/2017 г., IV г. о., ВКС/. Отделно от изложеното, по
делото не се твърди стореното командироване да се е наложило поради наличието на
непреодолими причини по смисъла на чл. 120, ал. 3 КТ, в който случай възлагането на
временна работа от друг характер би било допустимо. Същевременно, съдът намира, че
прибягвайки до процедурата по чл. 120 КТ, ответният работодател е допуснал нарушение не
само на посочената разпоредба от КТ, но също така и на собствените си вътрешни
нормативни актове, които също поставят като условие за заемане на длъжностите в
предприятието спазване на изискванията за образование, професионална квалификация,
правоспособност и професионален опит - арг чл. 3, ал. 10 от Правилника за вътрешния
трудов ред и чл. 8, ал. 1 от Колективния трудов договор. В случая, противно на доводите на
ответника, посочените разпоредби намират приложение включително и в хипотезата на чл.
120 КТ, доколкото става въпрос за едностранно изменение на трудовото правоотношение от
страна на работодателя, довело до промяна в мястото на работа, заеманата длъжност, както
и включените в нея трудови функции. Да се приеме обратното би означавало на практика на
работодателя да се предостави възможност за едностранна промяна на част от съществените
елементи на трудовото правоотношение с работника или служителя, както и за практическа
неприложимост не само на възприетите от него самия изисквания по чл. 3, ал. 10 от
Правилника за вътрешния трудов ред и чл. 8, ал. 1 от Колективния трудов договор, но и на
тези по чл. 120, ал. 2 КТ. В случая, този извод се подкрепя и от мястото на уредбата на
института по чл. 120 КТ като част от раздел X на Глава V от КТ „Изменение на трудовото
правоотношение“, което е допълнително основание да се приеме за неоснователен доводът
на ответника, че хипотезите на чл. 3, ал. 10 от Правилника за вътрешния трудов ред и чл. 8,
ал. 1 от Колективния трудов договор са приложими единствено в случаите на сключване на
трудов договор и допълнителни споразумения, но не и изменение на мястото и характера на
работа от работодателя по чл. 120 КТ за определен период от време, доколкото последната
хипотеза също представлява форма на изменение на трудовото правоотношение.
10
С оглед на изложеното, съдът приема, че заповед № 898 ЛД от 04.06.2018 г. на
директора на .... е незаконосъобразна, а това от своя страна обуславя извод, че ответният
работодател не е изпълнил надлежно предприетата с нея процедура за промяна на мястото и
характера на работа на Й.М. за периода от 05.06.2018 г. до 19.07.2017 г. включително.
Съгласно чл. 126, т. 7 КТ при изпълнение на работата, за която са се уговорили, работникът
или служителят е длъжен да изпълнява законните нареждания на работодателя. Ето защо,
съдът приема, че за ищцата не е възникнало задължение за изпълнение на издадената
заповед № 898 ЛД от 04.06.2018 г., което от своя страна обуславя извод, че неявявайки се на
05.06.2018 г. за заемане на длъжността „... в ...., р-н София, каквито данни по делото
безспорно са налице, същата не е допуснала нарушение на трудовата дисциплина,
изразяващо се в неявяване на работа по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 3 КТ, както и
неизпълнение на законните нареждания на работодателя си по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 7
КТ, поради което това нейно поведението неправилно е било санкционирано с процесната
заповед № Д-207 от 30.07.2018 г. за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение“.
Нещо повече, съдът намира, че по делото не се установява и извършването на другото
твърдяно нарушение на трудовата дисциплина, което ответникът е квалифицирал като
неизпълнение на възложената работа по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ. Това е така, тъй
като данните по делото сочат, че в периода от 05.06.2018 г. до 19.07.2018 г. ищцата М.
надлежно е изпълнявала заемната от нея длъжност „системен администратор, организатор
статистика“, като по отношение на този факт страните по делото също не спорят. В случая,
извод в тази насока съдът прави и въз основа на представената извадка от присъствената
книга на сектор „Статистика“ в „.... р-н София, отнасяща се за м. юни 2018 г. /л. 47 от
делото/, в която е отразено, че ежедневно Й.М. се е разписвала както при влизане, така и при
излизане от работа, което е в съответствие с изискванията на работодателя, поставени с т. 1
на заповед № 241 от 18.04.2018 г. на директора на .... при „...., а не в противоречие с тях.
При това положение съдът намира, че ирелевантни се явяват доводите на ответника ....
при „.... за допуснати от ищцата нарушения, изразяващи се в ненадлежно отбелязване в
Книгата за служебни и лични излизания при началника на „.... р-н София, доколкото по
делото не се твърди и не се доказва, че осъществявайки заеманата от нея длъжност
„системен администратор, организатор статистика“ в периода от 05.06.2018 г. до 19.07.2018
г. включително, тя е допускала отклонения в тази насока.
На следващо място, отделно от вече изложеното по-горе, следва да се отбележи, че в
случая допълнителен аргумент в подкрепа на извода на съда за недоказаност на вменените
на ищцата М. нарушения на трудовата дисциплина може да се изведе и с оглед извършване
на преценката за добросъвестност при изпълнение на трудовите права и задължения по
смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ. В конкретната хипотеза оборването на презумцията за
добросъвестност от гледна точка на работодателя следва да се преценява с оглед на това
предприел ли е той превратно упражняване на правото си да наложи дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“, или е действал с добра воля. При съвкупна
преценка на доказателствата по делото съдът приема, че издаването на процесната заповед
№ Д-207 от 30.07.2018 г. от директора на .... е в противоречие със социалното
предназначение на това негово субективно право. Това е така, тъй като съгласно чл. 6 от
Правилника за вътрешния трудов ред продължителността на работния ден в „.... р-н София,
е от 07:45 часа до 16:15 часа, с обедна почивка от 12:00 часа до 12:30 часа, като
работодателят има задължение да запознае срещу подпис работниците или служителите с
утвърдените персонални графици преди започване на работа по тях. В случая, от страна на
ответника не е установено при условията на пълно и главно доказване, че в изпълнение на
задължението си по чл. 6 от Правилника за вътрешния трудов ред е връчил на ищцата
поименния график за работа на новата длъжност, която се възлага, за да се приеме, че
същата е следвало да се яви, за да започне изпълнението . Действително, в горния десен
11
ъгъл на представения график /л. 18 от делото/ се съдържа ръкописно отбелязване, че Й.М. е
отказала да се запознае с него, но съдът намира, че това удостоверяване се разколебава от
показанията на свидетеля Д.С., който при разпита си с категоричност отрече да е правил
опити да връчи график за новата длъжност. Ето защо, доколкото именно С. е един от
лицата, удостоверил с подписа си отказа на М. да получи графика за м. юни 2018 г., а в
същото време същият не потвърждава това свое удостоверяване при разпита си като
свидетел по делото, то съдът намира, че при наличието на изрично оспорване от ищцовата
страна на посоченото обстоятелство, то в тежест на ответника е било да ангажира и други
доказателства в процеса, които с категоричност да го установяват, което той не е сторил. С
оглед на изложеното, следва да се приеме, че по делото не се установява ответникът да е
изпълнил задължението си по чл. 6 от Правилника за вътрешния трудов ред, запознавайки
своевременно ищцата с утвърдения поименен график за м. юни 2018 г. преди започване на
работа по него. Нещо повече, според данните, отразени в протокола от 05.06.2018 г. /л. 11 от
делото/, изначално комисията на работодателя е установила, че тя не е на работното си
място за заемане на длъжността „..., а този факт е в противоречие с извършеното върху
графика ръкописно удостоверяване, че същата е отказала той да бъде връчен, доколкото тя
не би могла да стори това в случай, че не е присъствала на мястото на проверката. В
допълнение следва да се отбележи още, че според отбелязването върху самия график, опитът
за връчването му е направен едва на 05.06.2018 г. чрез назначена комисия от трима души, а
това се явява първият работен ден, в който ищцата вече е следвало да бъде на работа и да
заела възложената със заповед № 898 ЛД от 04.06.2018 г. нова длъжност „.... Отново
според данните в самия график началото на работния ден е било от 07:45 часа, а според
представения протокол от 05.06.2018 г. /л. 11 от делото/ комисията е извършила проверката
в 10:30 часа, т. е. след началото на работния ден. Следователно, дори да се приеме, че
работодателят надлежно е връчил графика при отказ на ищцата, до какъвто изводът с оглед
посоченото по-горе съдът не достигна, то отново не би могло да се приеме, че това е станало
преди започване на работа по него, респ., че надлежно той е изпълнил задължението си по
чл. 6 от собствения си Правилник за вътрешния трудов ред.
Ето защо, доколкото от значение за преценката извършено ли е конкретното
дисциплинарно нарушение е и фактът, че сам ответният работодател не е изпълнил
изискванията, които е въвел, а именно: за своевременно връчване на поименен график за
длъжността „..., преди започване на работа по него, с оглед възможността за изпълнението
му, то съдът не би могъл да направи извод, че Й.М. е извършила вменените с оспорената
заповед № Д-207 от 30.07.2018 г. на директора на .... нарушения на трудовата дисциплина
по чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 3 КТ – „неявяване на работа“, по чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ –
„неизпълнение на законните нареждания на работодателя“ и по чл. 187, ал. 1, т. 3, пр. 1 КТ –
„неизпълнение на възложената работа“.
От страна на ответния работодател не бяха ангажирани доказателства по делото,
опровергаващи този извод, като при това положение съдът намира, че не следва да бъде
обсъждан въпросът дали наложеното наказание съответства на тежестта на твърдяните
нарушения.
Всичко гореизложено дава основание да се приеме, че наложеното на ищцата Й. Д.
МЛ. със заповед № Д-207 от 30.07.2018 г. на директора на .... дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ е незаконосъобразно, поради което следва да се отмени.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 720,00 лв., чието реално заплащане съдът прие за доказано с
оглед представените договор за правна защита и съдействие от 27.09.2018 г., платежно
нареждане от 02.10.2018 г. и фактура № 1183/02.10.2018 г. /л. 56-58 от делото/. С оглед
12
изхода на спора, в полза на ответника не следва да се присъждат разноски с настоящия
съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № Д-207 от 30.07.2018 г. на директора на .... при „...., с която на
основание чл. 188, т. 2, вр. чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 3, т. 3, пр. 1 и т. 7 КТ на Й. Д. МЛ., ЕГН
**********, с адрес: .... е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ за допуснати нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в „неявяване
на работа“, „неизпълнение на законните нареждания на работодателя“ и „неизпълнение на
възложената работа“, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА .... при „...., с адрес: .... да заплати на Й. Д. МЛ., ЕГН **********, с адрес:
.... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 720,00 лв., представляваща разноски по делото
за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13