Р Е Ш Е Н И Е
№ 260983 ,15.07.2021
г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС, Гражданско отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на тринадесети юли две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Красен Вълев
при секретаря Анелия
Такова като разгледа докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 7177 по описа за 2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Ян
Хануш, Марек Слачик и Джейсън Кинг, с която се моли съда да признае за установено по отношение на ответника К.В.Б., ЕГН: **********,
с адрес: *** , че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, в общ размер на 683.47
лв. /шестстотин осемдесет и три лева и четиридесет и седем стотинки/ представляваща
суми, дължими по Договор за мобилни услуги № ********* от 29.05.2017г., Договор
за мобилни услуги № ********* от 10.08.2017г., Допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и Договор за лизинг от 22.12.2017г.,
по 4 броя данъчни фактури, издадени в периода от 05.01.2018г. до 05.04.2018г.,
в това число – за месечни абонаменти такси, други услуги и лизингови вноски, за
които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№2565/2020 г. на БРС.
Твърди се, че между К.В.Б. и
„Теленор България“ ЕАД /с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД/ са
сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1.Договор за мобилни услуги № ********* от 29.05.2017 г. Съгласно
Договора за мобилни услуги на клиента е предоставен мобилен номер *** със
стандартна месечна абонаментна такса 24.99 лв. с вкл. ДДС или 20.82 лв. без
вкл. ДДС;
2.Договор за мобилни услуги № ********* от 10.08.2017 г. Съгласно
Договора за мобилни услуги на клиента е предоставен мобилен номер **********;
3.Допълнително споразумение № ********* от 22.12.2017 г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 22.12.2017 г.
Съгласно Допълнителното споразумение за мобилен номер ********** влиза в сила
нов абонаментен план (със стандартна месечна абонаментна такса 44.99 лв. с вкл.
ДДС или 37.49 лв. без вкл. ДДС), а на клиента е предоставено мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy S8 Silver. Предоставянето на устройството е уредено от страните
в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е
851.77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора
за лизинг, лизингополучателят се
задължава да извърши една първоначална лизйнгова вноска в размер на 415.00 лв.
с вкл. ДДС, платима към датата на сключването на договора, както и двадесет и
три месечни лизингови вноски в размер на 18.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Сочи се, че към периода на издаване на процесиите фактури спрямо
ползваните от К.В.Б. мобилни номера и устройство на лизинг се прилагат следните
условия:
-за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни
услуги № ********* от 29.05.2017 г.
-за мобилен номер ** - условията, договорени в Договор за мобилни
услуги № ********* от 10.08.2017 г., изменен с Допълнително споразумение №
********* от 22.12.2017 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги;
-за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S8 Silver - условията,
договорени в Договор за лизинг от 22.12.2017 г.
Твърди се, че ответникът
не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в
периода м.януари 2018г. - м. април 2018
г.: фактура №**********/05.01.2018г, фактура №**********/05.02.2018г., фактура
№**********/05.03.2018 г., фактура № **********/05.04.2018 г. Във всяка от
фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори,
сключени между него и клиента.
Сборът от сумите по
фактурите се индивидуализират по договорни основания и правоотношения е, както
следва:
1)137.56 лв. - дължима незаплатена сума по Договор за мобилни
услуги № ********* от 29.05.2017 г., с който се предоставя мобилен номер
**********. съставляващи незаплатени начислени такси (48,75 лв.) и цени на
ползвани съобщителни услуги (88.81 лв.) за периода 05/12/2017-04/03/2018 г.:
2) 90.15 лв. - дължима незаплатена сума по Договор за мобилни
услуги № ********* от 10.08.2017 г., изменен с Допълнително споразумение №
********* от 22.12.2017 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, с който се
предоставя мобилен номер **********. съставляващи незаплатени начислени такси
за периода 05/12/2017- 04/03/2018 г.
3)455.76 лв. - дължима сума по Договор за лизинг от 22.12.2017 г.,
с който е предоставено ползването на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S8
Silver. от които: 56.97 лв. с вкл. ДДС - съставляващи незаплатени три текущи
месечни лизингови вноски за периода 05/12/2017-04/03/2018 г. и 398.79 лв. с
вкл. ДДС - съставляващи двадесет и една предсрочно изискуеми вноски за периода
05/03/2018- 22/11/2019 г.
Твърди се, че договорите
за мобилни услуги, сключени между „Теленор България“ ЕАД и ответника К.В. Ботев
са прекратени по вина на потребителя, поради изпадането му в забава, като на
потребителя е издадена и фактура № **********/05.04.2018 г., която включва
задължения за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на договори
за мобилни услуги чрез номера *** в общ размер на 619.50 лв., както и
предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy S8 Silver в общ размер на 398.79 лв. Сочи се, че неустойките не са
предмет на настоящото произодство, поради което общата сума, начислена във
фактурата, е 1018.29 лв., а претендираната сума по фактурата е 398.79 лв.
Твърди се,че обявяването
на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл.
12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy S8 Silver, чието ползване е предоставено с Договор за
лизинг от 22.12.2017 г., предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в
размер на 398.79 лв., равняващ се на двадесет и една неначислени лизингови
вноски.
Сочи се, че
изискуемостта на вземанията на „Теленор България“ ЕАД по всяка от фактурите е
настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след издаване на първата
от гореизброените фактури длъжникът не е извършвал плащания, като и към
настоящия момент задълженията не са погасени
Претендират се разноски
за исковото и заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен на ответника чрез назначения ѝ
особен представител.В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор по
исковата молба. На първо място са изложени съображения за недопустимост на
производството.Оспорва се претенцията по фактура №**********/05.04.2018 г. за
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски в размер на 398.79 лева като
неоснователна, тъй като липсват доказателства , че са спазени изискванията на
чл.12 от Общите условия на оператора по договорите за лизинг, в които е
предвидено задълженото лице да бъде писмено уведомено за предсрочното
погасяване. Твърди се, че липсват доказателства, че претендираните суми не са
заплатени от ответника, а фактурите и договорите не доказват липса на плащане.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК
Съдът е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти, като в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните в процесния период, по което е изпълнил
задълженията си точно, наличието на възникнали в полза на ищеца изискуеми
вземания срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на
сочените основания – незаплатени начислени такси и цени на ползвани съобщителни
услуги по договори за мобилни услуги, както лизингови вноски и цена на
устройство по договор за лизинг. Ищецът следва да установи как е формирана
претенцията му за заплащане на цената на мобилните услуги, и лизинговата
вноска. .Ответникът следва, при
условията на непълно и насрещно доказване, да опровергае ищцовите твърдения,
респ. главно и пълно да докаже, че е заплатил исковите суми.
По делото са представени Договор за мобилни услуги № ********* от
29.05.2017 г., .Договор за мобилни услуги № ********* от 10.08.2017 г., .Допълнително
споразумение № ********* от 22.12.2017 г. към договор за мобилни/фиксирани
услуги и Договор за лизинг от 22.12.2017 г.
Представените по делото договори са
подписани от страните, установяват наличието на облигационни правоотношения
между страните, цитирани в исковата молба, и техния предмет – доставянето на
услугите, чиято стойност се претендира. След като са налице валидно сключени
между „Теленор“ ЕАД и ответника договори за предоставяне на телекомуникационни
услуги, посочени в исковата молба като основание за заплащане на търсените
суми, по които са издадени и фактурите, представени по делото, то Б. дължи
уговореното между страните в тях възнаграждение.
Претендираните абонаментни такси са с изначално определен месечен размер и
не са за конкретно предоставени
допълнителни услуги, съответно са месечно дължими по облигационното отношение в
периода на неговото действие, съответно ирелеавантно е включването им или не
във данъчни фактури.
Независимо от това делото са приложени и фактури и справки за общо
потребление към тях за периода 05.12.2017 г.- 04.03.2018 г. /л. 25-30/.
Искът за заплащане на сумите от
137.56 лв. и 90.15 лв.- незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 05.12.2017
г.- 04.03.2018 г. е основателен. Доказано по делото е възникване на
облигационно отношение между страните и изпълнение на задължението на ищеца за
предоставяне на различни далекосъобщителни услуги при цена съгласно тарифа на
мобилния оператор за посочения процесен период.
Основателна е и претенцията за законната лихва върху сумите 137.56 лв. и
90.15 лв. начиная от предявяване на иска – 02.06.2020 г. /арг. чл. 422, ал.1 от ГПК/, до окончателното
плащане.
С договора за лизинг от 22.12.2017 г./л.22 / страните
са се уговорили на Б. да бъде предоставен за временно и възмездно ползване
мобилен телефон Samsung Galaxy S8 Silver. Лизингополучателят се е задължил да заплати обща
лизингова цена в размер на 851.77 лева при първоначално заплащане на сумата от 415 лева и
остатък от 455.76 лева на 23 броя лизингови вноски, всяка една в размер на 18.99 лева, както и сума за придобиване на телефона в размер
на 18.99 лева, освен ако лизингополучателят не уведоми писмено лизингодателя в
срок от 1 месец от изтичане срока на договора, че желае да върне устройството.
С договора е налице признание от страна на ответника, че е получил държането на
лизинговата вещ и може да я ползва в срока на договора. Няма данни по делото Б.
да е върнал апарата на лизингодателя. Следователно и дължи плащане на
лизинговите вноски, за които няма данни да са погасени, като същите са
отбелязани в приложените 3 бр. фактури по делото и са дължими за периода декември 2017 г. – ноември
2019 г. /т. е. до прекратяване на договора в срока, уговорен в него/ съобразно
погасителния план. Същите са в размер на общо 455.76 лева, включващи и вноска
за придобиване на вещта, като те са с настъпил към датата на подаване на
исковата молба падеж, поради което без значение се явява предсрочната
изискуемост на договора за лизинг. Няма доказателства по делото ответникът да е
платил сумата. Ето защо и искът се явява
основателен.
Основателна е и претенцията за законната лихва върху сумата от 455.76 лева,
начиная от предявяване на иска – 02.06.2020 г. /арг. чл. 422, ал.1 от ГПК/, до окончателното
плащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „Теленор България” ЕАД се следват
деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза на 483.94
лева / - 123.94 лева държавна такса и 360 лева- адвокатско възнаграждение/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Видно от
приложените към заповедното производство доказателства сторените разноски са в
размер на 385 лева, от които сумата 360 лева, представляваща платено адвокатско
възнаграждение и сумата 25 лева, представляваща платена държавна такса.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.В.Б., ЕГН: **********, с
адрес: ***, че дължи на
„Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Ян
Хануш, Марек Слачик и Джейсън Кинг сумата
от 683.47 лв. /шестстотин осемдесет
и три лева и четиридесет и седем стотинки/ представляваща главница, дължимa по
Договор за мобилни услуги № ********* от 29.05.2017г., Договор за мобилни
услуги № ********* от 10.08.2017г., Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* и Договор за лизинг от 22.12.2017г., по 4
броя данъчни фактури, издадени в периода от 05.01.2018г. до 05.04.2018г., в
това число – за месечни абонаменти такси, други услуги и лизингови вноски, от
която сума: 1) 137.56 лв. - дължима незаплатена сума по Договор за мобилни услуги №
********* от 29.05.2017 г., с който се предоставя мобилен номер **********.
съставляващи незаплатени начислени такси (48,75 лв.) и цени на ползвани
съобщителни услуги (88.81 лв.) за периода 05/12/2017-04/03/2018 г., 2) 90.15 лв. - дължима незаплатена сума по
Договор за мобилни услуги № ********* от 10.08.2017 г., изменен с Допълнително
споразумение № ********* от 22.12.2017 г. към договор за мобилни/фиксирани
услуги, с който се предоставя мобилен номер ** съставляващи незаплатени
начислени такси за периода 05/12/2017- 04/03/2018 г. и 3) 455.76 лв. - дължима
сума по Договор за лизинг от 22.12.2017 г., с който е предоставено ползването
на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S8 Silver, от които: 56.97 лв. с вкл. ДДС -
съставляващи незаплатени три текущи месечни лизингови вноски за периода
05/12/2017-04/03/2018 г. и 398.79 лв. с вкл. ДДС - съставляващи двадесет и една
изискуеми вноски за периода 05/03/2018- 22/11/2019 г.,
ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 02.06.2020 г. до окончателното изплащане
на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 2565/2019 г. по описа на БРС,.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал 1 от ГПК К.В.Б., ЕГН: **********, с
адрес: *** да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от Ян Хануш, Марек Слачик и Джейсън Кинг на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 483.94
лева-съдебно-деловодни разноски по настоящото производство и сумата от 385 лева-съдебно-деловодни разноски по
заповедното производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т