№ 50
гр. София , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
като разгледа докладваното от Светла Букова Наказателно дело за
възобновяване № 20201000601338 по описа за 2020 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВEН СЪД, Наказателно отделение, VІІІ въззивен състав,
в публичното съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камен Иванов
ЧЛЕНОВЕ: Пламен Дацов
Светла Букова
при секретаря В. Колева и с участието на прокурор А. Алексова, като разгледа
докладваното от съдия Букова нд № 1338 по описа на САС за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Постъпило е искане от Д. И. С. чрез защитниците й за възобновяване на нохд №
13926/2017 г. на СРС, по което С. е била осъдена за престъпление по чл.343б, ал.3 от
НК.
1
В искането се твърди, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон и
процесуалните правила с осъждане без да е категорично установено наличието на
употребено наркотично вещество. Не са били подложени на преценка всички
доказателства и конкретно тези, изключващи или смекчаващи отговорността, а изводът
за виновност се основавал на частично изследване на обстоятелствата по делото.
Приложен бил закон, който не е действал към инкриминираната дата и в нарушение
правото на защита на осъдената е взета предвид несъществуваща към този момент
наредба. Недопустимо се тълкува и така разширява приложното поле на материалния
закон, без да са отчетени наличните нарушения по действащия закон. Последните
внасяли съмнение в коректното изследване на взетата проба, което било извършено в
19-дневен срок и при налична вероятност за нейното манипулиране след като не е
опакована и съхранявана по императивните изисквания на Наредба № 30/27.06.2001 г.
Отделно от това са изложени доводи и за игнориране на възражението за липсата на
фармакологичен ефект на наркотичните вещества с оглед малкото им количество,
което води и до несъставомерност на деянието от субективна страна. Въз основа на
тези доводи се прави искане за възобновяване на наказателното производство, отмяна
на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание защитникът на осъдената поддържа направеното искане,
като се акцентира на доводите в него в две насоки. На първо място се твърди допускане
на процесуални нарушения, свързани с правото на защита, тъй като при постановяване
на осъдителните актове са събрани доказателства не по реда на НПК – нарушение на
чл.13, ал.2, чл.14, ал.1 и чл.107, ал.3 и ал.5 НПК. Нарушен бил и материалния закон,
тъй като е приложен закон, който не е действал към инкриминираната дата, а именно
28.01.2017 г. Към последната е трябвало да бъде спазена Наредба № 30/27.06.2001 г.,
но вместо нея е приложена Наредба № 1/09.07.2017 г., в сила от 30.09.2017 г. Така на
практика е придадено обратно действие на последната наредба, с което е нарушено
правото на защита на осъдената. Твърди се допуснато от въззивния съд нарушение,
свързано със заместване на неспазената процедура за изземване и изследване на
кръвната проба със свидетелски показания на вещи лица и то именно тези, допуснали
нарушенията. Така са налице нарушения по смисъла на чл.348, ал.1, т.1, вр. ал.2 и ал.3,
т.1 НПК. Отделно от това съдът не е изложил мотиви по възражението, че експертизата
е установила толкова малко количество наркотични вещества, че същите няма как да са
оказали фармакологичен ефект, което прави деянието несъставомерно от субективна
страна, тъй като не е имало как С. да формира представа, че управлява МПС след
употреба на наркотични вещества. Поради това се иска възобновяване на
производството и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл.425, ал.1, т.1
НПК.
Осъдената С. не се явява в съдебно заседание и не ангажира допълнително лично
2
становище по направеното искане.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура счита искането за
неоснователно, тъй като сочените нарушения не са допуснати и съдилищата са взели
подробно отношение по всички изложени от защитата възражения.
За да се произнесе САС взе предвид следното:
С присъда от 29.01.2019 г. по нохд № 13926/17 г. на СРС, 2 с-в Д. И. С. е осъдена
за престъпление по чл.343б, ал.3 НК за това, че на 28.01.2017 г. около 12.15 ч. в гр.
София по ул. „Константин Стоилов“ е управлявала моторно превозно средство – лек
автомобил „БМВ 316 И Компакт“ с рег. № *** след употреба на наркотични вещества
– амфетамин, метадон и диазепам, установено по надлежния ред със съдебно-
химическа /токсикологична/ експертиза, резултатите от която са отразени в протокол
изх.№ И-1790/23.02.2017 г. на Военномедицинска академия - София. Наложено й е
наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е
постановено при строг режим, като е приспаднато фактическото задържане на С.,
считано от 28.01.2017 г. Наложено е и наказание глоба в размер на 500 лв. на
основание чл.343б, ал.3 НК, а на основание чл.343г НК осъдената е лишена от право да
управлява МПС за срок от две години. С присъдата на основание чл.68, ал.1 НК е
приведено в изпълнение наложеното на Д.С. наказание лишаване от свобода за срок от
три години по нохд № 1306/2012 г. на Специализиран наказателен съд.
С решение на СГС от 13.04.2020 г. по вохд № 55/20 г. въз основа на депозирана
жалба от осъдената присъдата е изменена, като на основание чл.55, ал.1, т.1 НК са
намалени срокът на наложеното наказание лишаване от свобода от една година на
четири месеца, както и размерът на наложената глоба от петстотин на четиристотин
лева. В останалата й част присъдата е потвърдена.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните в съответствие
с правомощията си в настоящото производство, прие следното:
Депозираното от осъденото лице искане за възобновяване на наказателното
производство е подадено в срока по чл.421, ал.3 НПК и е допустимо, тъй като се
отнася до съдебни актове, които не са проверявани по касационен ред.
Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно.
На първо място не могат да бъдат споделени доводите за допуснато съществено
процесуално нарушение, свеждащо се до пропуск на съда да обсъди всестранно и
пълно доказателствата по делото и така да осигури разкриването на обективната
истина. Няма спор, че такива са били събрани във възможния обем още пред първата
3
инстанция, но с оглед възраженията на защитата и конкретно при направеното
оспорване на факта относно употребата на наркотични вещества, от страна на
въззивния съд е извършена дължимата проверка в тази насока с допълнително
изслушване на вещите лица по приетата съдебно –химическа /токсикологична/
експертиза, включително и с уважаване на направени искания от страна на защитата за
приобщаване на нови писмени доказателства. За изясняване на значимите за предмета
на делото факти тези доказателства са били предмет на детайлно обсъждане без да са
игнорирани едни за сметка на други, а анализът им сочи, че и двете съдебни
инстанции са изяснили точния им смисъл, без да е допуснато превратното им
тълкуване. В мотивите на постановените актове изрично и коректно са посочени
конкретните доказателства и доказателствени средства, въз основа на които е счетена
за изяснена фактологията, касаеща съставомерността на деянието- самоличността на
осъдената С., качеството й на водач на МПС, проверявано от полицейските служители
на отдел „Пътна полиция" – СДВР по повод констатираното недостатъчно прецизното
управление на превозното средство, извършената проверка за употреба на наркотични
вещества с последователността на предприетите в тази насока действия от конкретни
служители, отчетеният от същата положителен резултат, включително изготвянето на
АУАН, оспорен от С. и с последвалото в тази връзка издаване на талон за медицинско
изследване на кръвта и придружаването й в Клиника по спешна токсикология към
Военномедицинска академия, както и предоставянето на проби от кръв и урина за
медицинско изследване, надлежно удостоверено в съответен протокол. Изводите на
първата инстанция са били подложени на проверка от страна на въззивния съд, който е
изпълнил задължението си в тази насока, като е извършил цялостен и самостоятелен
анализ на събраните доказателства, в резултат на което е приета за обоснована
преценката да се кредитират показанията на полицейските служители, извършили
проверка и отчели по съответния ред резултатите от нея. Изрично е изяснено, че
обективността им и добросъвестно дадените от тях показания са ценени с оглед липата
на данни за заинтересованост от изхода на делото, като също е отчетено незначително
несъответствие на казаното от тях с изготвени писмени доказателства само в частта
относно точната последователност на транспортирането на С. в полицейското
управление и болничното заведение. Този въпрос е изяснен въз основа на извършената
съпоставка с писмените доказателства, на които обосновано е отдадено приоритетно
значение при извеждане на хронологията с оглед изтеклия времеви период от деянието
и естеството на полицейската работа, предполагаща рутинност. Следва да се отбележи,
че констатираното противоречие не касае спорното по делото обстоятелство относно
качеството на проведеното изследване и степента на повлияване на проверявания водач
от наркотични вещества. Именно на тях в най-голяма степен резонно въззивният съд е
концентрирал вниманието си, като изключително подробно и убедително е изложил
становището си относно извода за несъмненото установяване на видовете наркотични
4
вещества, употребени от подсъдимата към инкриминирания момент на управление на
превозното средство. Обосноваването на този извод е сторено въз основа на допустим
доказателствен способ, какъвто е експертизата, като реда за нейното изготвяне /въз
основа на по-късно изследване на пробата и чрез вакуумни епруветки вместо в
стъклени шишета/ без съмнение, макар и да не е изцяло съобразен с приложимата към
процесния случай Наредба № 30/2001 г., не може да се счита за компрометиращ
проведеното изследване. Това е така, тъй като е било несъмнено установена годността
на пробата при коректния начин на съхранение, както и че използваната
специализирана апаратура отчита развитието на научната технология и осигурява в
още по-голяма степен надеждност на получения резултат. Позоваването в тази връзка
на предвидения нов ред за извършване на изследването в Наредба № 1/17 г., не
означава, че съдът недопустимо е счел за приложим именно него и така е допуснал
твърдяното в искането нарушение. Точно, обратното, като е отчел компетентното
експертно мнение за наличната в случая по-голяма сигурност на проведеното
изследване, отговарящо и на предвидените занапред способи за извършването му, е
приел за изключена възможността за каквото и да е съмнение в тази насока.
При обсъждане въпросите по чл.301 от НПК съдът също не е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, при което на свой ред въззивният
такъв се е съгласил с изводите относно доказаността на деянието и неговата
съставомерност, без да пропусне да даде изчерпателен отговор на всички доводи на
защитата, посочени в депозираната жалба, част от които са били и идентични с
направените пред първата инстанция. В тази връзка напълно несподеляемо е
оплакването в депозираното искане за съществен пропуск както в доказателствената,
така и в аналитичната дейност на съдилищата. Всъщност основното възражение на
защитата касае не приетата за установена по делото фактология, която не е и спорна, а
по-скоро направените въз основа на нея изводи за доказано реализиране на
престъпление по чл.343б, ал.3 НК и конкретно за надлежното установяване употребата
на наркотично вещество от осъдената С. посредством извършеното токсикологично
експертно изследване. Доказателствената стойност на последното, обаче е надеждно
изведена, тъй като по несъмнен начин се установява извършеното изследване на
пробата, предоставена от осъдената непосредственоо след спирането й за проверка,
годността на същата, изследването й със съвременна апратура, отчитаща нови по-
точни химични методи, както и резултатът от изследването, установяващ употребата
на трите вида наркотично вещество.
Въз основа на обсъдените и съпоставени помежду им доказателства, приобщени
при спазване на процесуалните изисквания, съдилищата са формирали вътрешното си
убеждение по фактите и поради това то следва да се приеме за правилно без да е
допустима неговата промяна.
5
При обсъждане на следващия основен аргумент в искането за възобновяване, а
именно допуснато нарушение на материалния закон с осъждането на лицето за
извършено деяние по чл.343б, ал.3 НК, настоящият съдебен състав също счете, че не
би могъл да приеме за основателни изложените доводи.
Извършената от съдебните състави правна оценка на установеното от събраните
по делото доказателства деяние като престъпление по чл.343б, ал.3 НК е в
съответствие с очертаните от закона обективни и субективни признаци на това
престъпление. При прието от фактическа страна управление на МПС от страна на Д.С.
след употреба на процесните наркотични вещества, установено по несъмнен начин, с
основание е счетено, че е реализирано изпълнителното деяние на престъплението от
обективна и субективна страна. Всички доводи в искането за неспазване на реда за
установяване употребата на наркотично вещество са били обсъдени и са получили
верен отговор от предходните инстанции. Изрично е подчертано и това, че
доказуемостта на употребата на наркотично вещество е възможна не само реда на
цитираната в искането отменена понастоящем Наредба № 30/2001 г., или сега
действащата № 1/19.07.17 г. За разлика от престъплението по чл.343б, ал.1 НК сред
съставомерните признаци на деянието по чл.343б, ал.3 НК липсва "надлежен ред“ за
установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози, без това да
означава, че не е необходимо категоричното и несъмнено изясняване факта на
употребата на посоченото вещество. След като последното е констатирано категорично
и достоверно с възможните доказателствени способи, позоваването на сочените от
защитата несъответствия с обсъждания подзаконов нормативен ред, е ирелевантно. Без
съмнение отклонението от въведените изисквания за срок на съхранение и ред за
изследване на иззетите проби биха могли да дадат основание да се счита, че същите са
негодни за изследване и резултатът от евентуално извършено такова да не е меродавен,
но в процесния случай е категорично изяснено, че това не е така. Правилно въз основа
на компетентно обоснованите и лесно проследими изводи на експертите и въззивният
съд, е счел, че по-късното изследване на пробата, както и използването на по-
съвременните вакуумни епруветки не внася съмнение в достоверността на
извършеното изследване с годни и още по-съвременни методи за целта и не би могло
да доведе до елиминиране на резултатите от него.
При прецизно обсъдените съставомерни признаци на престъплението по чл.343б,
ал.3 НК съдът правилно е приел същото за извършено от обективна и субективна
страна, като всички изложени съображения в тази насока са верни и изчерпателни,
което не дава основание да се сподели оплакването в направеното искане за
неправилно приложение на материалния закон. В отговор на довода за липсата на
фармакологичен ефект от употребените наркотични вещества следва да се отбележи, че
същият не е от значение за съставомерността на деянието. Независимо от това обаче, в
6
конкретния случай с основание въззивният съд е акцентирал на повода за извършената
проверка – констатираното от полицейските служители несигурно и криволичещо
движение на автомобила, резултат от резки манипулации на водача му, което би могло
да е обусловено от въздействието на веществата. Невъзможността да се правят сигурни
изводи в тази насока, обаче има за резултат не отпадане на субективната страна на
деянието, както се твърди от защитата, а само за отчитането на всички значими за
индивидуализиране на отговорността обстоятелства. Това е така, тъй като за
субективната характеристика на деянието е от значение установяването на употребата
на посоченото вещество преди управлението на превозното средство, тъй като по този
начин се демонстрира и осъзнаване на всички обективни признаци с предвиждане на
общественоопасните последици и желание за настъпването им /съобразно цитираното
от въззивния съд решение № 79/08.05.18 г. по н.д. № 318/18 г. на НКС, ІІ НО/.
В постъпилото искане за възобновяване на производството не е направено
оплакване относно справедливостта на отмерените наказанията за извършеното
престъпление и не са изложени съображения в тази насока. Независимо от това, следва
да се посочи, че се споделят съображенията на СГС, дали основание за приложение
института на смекчената наказателна отговорност по чл.55, ал.1, т.1 НК. Отмерването
на наказанието лишаване от свобода в размер на четири месеца с постановеното му
ефективно изтърпяване, обусловено от предходното осъждане на С., както и
налагането на наказанието глоба в по-нисък размер от определения от първата
инстанция при отчетеното наличие на изброените многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, сочи за пълно съобразяване на всички значими за
отговорността факти. Този извод е валиден и за определеното кумулативно предвидено
наказание лишаване от право на управление на МПС, за което следва да се отбележи,
че в най-голяма степен би способствало за оказването на възпиращ и поправителен
ефект спрямо осъдената и с оглед на това при стореното зачитане на наказването по
административен ред също не би могло да се счете за непосилно тежко и
несправедливо спрямо нея. Не налице и допуснато нарушение относно постановеното
привеждане в изпълнение на отложено на основание чл.66 НК наказание лишаване от
свобода за срок от три години по нохд № 1306/12 г. на Специализиран наказателен съд,
поради наличието на предпоставките на чл.68, ал.1 НК.
Предвид изложените съображения, САС прецени, че в рамките на наказателното
производство спрямо осъдената Д. И. С. съдът не е допуснал сочените съществени
процесуални нарушения, както и неправилно приложение на закона или налагане на
явно несправедливи наказания, което да даде основание за възобновяването му. Поради
това така направеното искане следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд,
7
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Д. И. С. за отмяна по реда на
възобновяването на влязла в сила присъда от 29.01.2019 г. по нохд № 13926/2017 г. по
описа на СРС, изменена с решение на СГС по внохд № 2786/2019 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8