Р Е Ш Е Н И Е
N
гр. Русе, 09.06.2009 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД , гражданско отделение, в публично заседание на девети
април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Д.
ЧЛЕНОВЕ:
при
секретаря Д.С...…................................... и в присъствието
на прокурора А.А.........................., като
разгледа докладваното от съдията Д.….…………….........................................гр.д.
N 183 по описа за 200 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по глава ХХVІІІ от ГПК.
Й. П. Д. *** твърди, че ответникът – нейн син, страда от
параноидна шизофрения с непрекъснато протичане
и прогресиращ дефицит, което страдание е налагало многократно да бъде
хоспитализиран в ОДПЗС-Русе, както и изпращан на лечение в ДПБ-Бяла. В резултат
на страданието ответникът живее в свой собствен свят, който не кореспондира с
действителността, и е в невъзможност да се грижи сам за своите работи. Състоянието
му нееднократно е налагало да се търси съдействието на органите на
полицията и на прокуратурата, за да бъде
лекуван. Проведеното лечение не е довело до подобрение, а за да се приложи
продължително лечение е необходимо съгласието на ответника, който не осъзнава
състоянието си и няма съзнанието, че е болен. Моли съдът да го постави под
пълно запрещение предвид тежестта на страданието му.
В законния срок ответникът не е дал отговор на
исковата молба.
Прокурорът счита иска за допустим и основателен и
заявява становище, че ответникът следва да бъде поставен под пълно запрещение.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание в чл.5 ЗЛС.
Същият е допустим, тъй като е предявен от майката на ответника, за която
законът презумира наличие на интерес съгласно чл.336, ал.1 ГПК. Разгледан по
същество, искът е основателен.
От извършения на основание чл.337, ал.1 ГПК личен
разпит на ответника съдът придоби впечатления, че същият е ориентиран относно
местоживеенето и местопребиваването си, както и за страданието си и свето
семейството, но говори за свой имагинерен живот. Така например, заявява, че има
фирма в Н. Й. с
офиси в С., М. и
Е., която сега не може да ръководи, тъй
като в болницата-Б. са му взели мобилните
телефони, роден в Л. А.
син М. още когато е бил ученик в Математическата
гимназия, за което баща му, разпитан като свидетел, заявява, че не е вярно. При
репликирането на вещото лице в съдебното заседание при приемане на заключението
му ответникът говори, че чува гласа на Б. Б. и заявява явно измислени от него отношения със същия.
Разпитан по делото бащата на ответника – свид. М. И. Д.,
установява, че същият се държи и мисли неадекватно - има мания да разполага с
много пари и затова му пише на лист кодове да тегли пари от банки, а няма
влогове, проявява агресия спрямо него и майка си и ги гони от къщи, не иска
нищо да яде, защото се страхува, че ще го отровят, а храната, която купува с
дадените му пари забравя на печката и тя изгаря, не контактува с брат си,
дразни се от всички, накупил е и навсякъде в апартамента е поставил ножове, накъсал жиците на телефона, за да не
влезе някой по тях да го убие, налепил е с тиксо всички дупки в секцията да не
го подслушват, когато пазарува не чака ресто, телефоните и часовниците, които
са му купени изчезват, като казва, че ги е подарил, не си взема редовно
лекарствата и тогава по цяла нощ не спи. Според свидетеля с ответника изобщо не
може да се проведе нормален разговор.
По делото е представено експертно решение № 1435
от 27.10.2008 год. на ТЕЛК-психиатрична-Русе, съгласно което ответникът страда
от параноидна шизофрения, непрекъснато протичане с прогресиращ дефицит, и е с
призната 75% ТНР за срок до 01.10.2010 год. В мотивите към решението е
посочено, че страданието на ответника е с непрекъснато протичане с устойчив
дефицит и е довело до трайни и дълбоки промени в емоционално-волевата сфера на
същия, като поведението му е обусловено от активна психотична продукция. Съгласно
данните в писмо изх.№ 0455/24.02.2009 год. от ДПБ-гр.Б.,
където от 05.12.2008 год. и понастоящем е хоспитализиран ответникът, психичното
му заболяване е диагностицирано през 2001 год., от когато по повод на
обостряния същият е бил хоспитализиран в ОДПЗС-Русе, ДПБ-Л. и ДПБ-Б.
общо 16 пъти. В подкрепа на последното са и данните в приложените по делото 5
бр. епикризи от ОДПЗС-Русе и ДПБ-Б.,
удостоверяващи поредността на леченията на ответника в специализираните лечебни
заведения до настоящата му хоспитализация в ДПБ-Б.. От представената медицинска
документация/цитираните епикризи/ и протокола от 24.11.2008 год. по чл.71, ал.1 ЗМВР се установява, че удостоверените в тях хоспитализации на ответника са били
предприети по принудителен ред по повод жалби на родителите му и на граждани.
Съгласно приложените ЧНД № 1147/2002
год. и ЧНД № 2452/2005 год. на РРС на два пъти по реда на чл.89 НК ответникът е
настаняван на задължително лечение в специализирани психиатрични заведения –
ДПБ-Л. и ДПБ-Б., след прекратяване поради невменяемост на водени срещу него
наказателни производства за престъпления от общ характер. Назначената по делото
съдебно-психиатрична експертиза дава заключение, че ответникът страда от
параноидна шизофрения, епизодично протичане с прогресиращ дефицит и промяна на
личността. Според експерта в резултат на неблагоприятния ход на заболяването са
настъпили промени в емоционално-волевата и мисловната сфери на ответника до
степен на обща личностнова деградация. Съгласно заключението заболяването на
ответника не се отразява на способностите му разумно да разполага със
собствените си парични средства за задоволяване на текущите си нужди, от който
аспект експертът счита, че същият следва да бъде поставен под частично
запрещение. В съдебното заседание при приемане на експертизата експертът
заявява становище, че извън горната сфера ответникът не е в състояние и няма
възможности да извършва нещо друго нормално и адекватно, да преценява състоянието си, нуждата от мерки за себе си и
от лечение, като поведението му се характеризира с агресивност спрямо близките
и околните.
При тези данни съдът намира направеното искане за
поставяне на ответника под запрещение за основателно. Той страда от психично
заболяване – параноидна шизофрения, епизодично протичане с прогресиращ дефицит,
промяна личността, довело до промени в емоционално-волевата и мисловните сфери
до степен обща личностнова деградация. Заболяването се е отразило на
възможностите му да ръководи постъпките си и да се грижи за делата и интересите
си, включително и за собственото си здраве. Незасегнати от заболяването са
останали само способностите на ответника за извършване на самостоятелни
действия, характерни за малолетни лица. Същият страда от тежко психично заболяване, което е основание
той да бъде поставен под пълно запрещение с оглед охраната на правата и
законните му интереси, в който смисъл е и заключението на прокурора.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш
И:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ В.М.И. с ЕГН ********** ***, понастоящем в
ДПБ-гр.Б., страдащ от параноидна шизофрения, епизодично протичане с прогресиращ
дефицит, промяна на личността.
Решението може да се обжалва пред Апелативния
съд-гр.Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизането му в сила, препис от решението да
се изпрати на Органа по настойничеството и попечителството при Община-Русе за
назначаване на настойник на запретеното лице.
Съдия: