Определение по дело №1330/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по частна жалба на В.Д.Т., ЕГН: **********,***, чрез адв. Анастасия Валентинова Терзиева, против Определение № 4714/19.04.2023г. на Районен съд - Варна, Vll-ми състав, постановено по гр.д. № 2796/2023г., с което на основание чл.159, т.4 АПК е оставена без разглеждане жалбата му, в частта, с която се иска прогласяване нищожност на Заповед № Г-ПР-111/10.11.2020г. на кмета на Район „Аспарухово“ за ПИ № 3318 по ПНИ на местност „Боровец - Север“, землището на кв.Галата, с площ 1780кв.м., и е прекратено производството по делото.

С частната жалба се твърди, че обжалваното определение е необосновано, недопустимо - поради допуснати съществени на съдопроизводствените правила, както и че е неправилно - поради неправилно приложение на материалния закон. Конкретно се твърди, че ВРС не е обсъдил всички налични по делото доказателства, както и че е излязъл извън своята и си е присвоил правораздавателна компетентност. Въз основа на фактически анализ жалбоподателят твърди, че в обжалваната заповед е следвало да бъде посочен като собственик на вече възстановената по силата на отмяната на конфискацията 1/4 ид.ч. Твърди, че в производството пред ВРС не е осигурена достоверност и пълнота на информацията, с което е нарушен чл.12, ал.1 АПК и това води до незаконосъобразност на определението за прекратяване. Отделно сочи, че са нарушени и разпоредбите на чл.7, чл.35 и чл.36, ал.1 АПК, защото определението не се основава на действителните факти. Частният жалбоподател твърди незаконосъобразност на обжалваното определение и поради това че ВРС, в нарушение на чл.235, ал.2 АПК, не е изпълнил указанията на ВАС, произнесъл се е преждевременно и го е лишил от процесуална възможност да сочи аргументи и доказателства, като вкл. се е произнесъл преди да поиска, и да бъде внесена държавна такса. Счита и че неправилно ВРС се е позовал на Определение № 1942/2021г. по адм.д. № 1512/2021 г. на Адм.съд-Варна, Ill-ти състав, т.к. казусът е само привидно идентичен. Иска отмяна на обжалваното определение.

Ответникът по частната жалба - кмета на район „Аспарухово“ при Община- Варна, не изразява становище по частната жалба.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.230 АПК, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството по делото е образувано по жалбата на В.Д.Т. срещу Заповед № Г-ПР-111/10.11.2020г., с която на основание § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗ и влязъл в сила план на новообразуваните имоти на местност „Боровец север“, землище Галата, гр. Варна, кметът на район „Аспарухово“ при Община-Варна е разпоредил да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на Стоян Петков Лазаров, наследник на Асен Николов Семов, върху новообразуван поземлен имот в урбанизирана територия, представляващ ПИ с ид.№ 3318, с площ 1780кв.м.

Т. е твърдял, че има право на 1/4 от всички имоти по § 4, т.к. собствеността върху земеделските земи, описани в Решение № 879/2002г. на ПК-Варна, е възстановена още през 1994г. с отмяната на конфискацията. Не отрича, че не е наследник, а купувач на наследствени права, но според него това е достатъчно за да се признае активната му легитимация. Твърдял е, че като купувач на наследство е носител на прехвърлените права, включващи и тези по чл.151 ЗИН /отм./, т.к. с Решение № 784/21.01.1994г. ВС на РБ е отменил присъдата на Асен Николов от 29.04.1945г. по НОХД № 10/1945г. на Народния съд, с която е постановена конфискация на цялото му имущество.

С Определение № 4714/19.04.2023г. ВРС е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по гр.д. № 2796/2023г. по съображения, че жалбоподателят няма качеството на наследник и не обосновава правен интерес от оспорване на Заповед № Г-ПР-111/10.11.2020г. на кмета на Район „Аспарухово“. По отношение на договор от 28.01.1994г. за продажба на наследство, ВРС е посочил, че същият обхваща само тези права и задължения, които наследникът е имал в това качество по време на откриване на наследството. Към момента на откриване на наследството и към момента на постановяване на Решение № 784/21.01.1994г. на ВС на РВ, процесният имот не е бил в гражданския оборот, съответно правото на собственост върху него не би могло да се възстанови автоматично с отмяната на присъдата.

Така постановеното определение е неправилно. Същото е постановено по нередовна жалба, като преди да се произнесе съдът не е изпълнил процедурата по чл.158, ал.1 АПК, вр. чл.150 и чл.151 АПК.

ВРС е бил сезиран с жалба от В.Д.Т. „срещу мълчаливия отказ на кмета на гр.Варна да се произнесе по негови молби № РД-22-9400-84 (13) и искане за отмяна на заповедите на кмета на р-н Аспарухово по § 4, ал.7 ЗСПЗЗ, за имотите на наследниците на Асен Николово“ в полза на Стоян Лазаров“.

Предметът на оспорване е изяснен с Определение № 2866/07.10.2022г. по адм.д. № 1966/2022г. на Адм.съд-Варна и Определение на ВАС № 11316/08.12.2022г. по адм.д.№ 11300/2022г. С Определение № 3590/19.12.2022г. по адм.д. № 1966/2022г. на Адм.съд-Варна, жалбата на В.Д.Т. на основание § 19 от ПЗР на ЗИД на АПК, е изпратена по подсъдност на Районен съд - Варна.

След разделяне на производството по гр.д. № 16672/2022г. и образуване на гр.д. № 2796/2023г. - с предмет жалбата на Т. на Заповед № Г-ПР-111/10.11.2020г. на кмета на Район „Аспарухово“, единственото процесуално - действие, извършено от ВРС преди да постанови процесното прекратително определение, е било да изиска преписката по обжалваната заповед.

В жалбата на Т. са изложени пространни доводи, относими към претендираните от него материални права, но не и в контекста на оспорване именно на Заповед № Г-ПР-111/10.11.2020г. на кмета на Район „Аспарухово“. В жалбата, в нарушение на изискванията за редовност по чл.150, ал.1, т.5-7 АПК, не са изложени конкретни доводи в какво конкретно се състои незаконосъобразността на обжалваната заповед и какво е било конкретното му искане до съда. В нарушение на изискването на чл.150, ал.1, т.8 АПК, жалбата е подписана само от процесуалния представител на жалбоподателя, а в същата изрично е указано, че се подава „лично и чрез пълномощника“ адв.Терзиева. Жалбата не е отговаряла и на изискванията на чл.151, т.3 и т.4 АПК, т.к. към същата липсват доказателства за внесена държавна такса, както и препис за връчване на заинтересованата страна по смисъла на чл.153, ал.1 АПК - Стоян Петков Лазаров, като наследник на Асен Николов Семов и адресат на обжалваната заповед.

Вярно е че по адм.д. № 1966/2022г. по описа на Адм.съд- Варна са представени доказателства за внесена държавна такса, но доколкото впоследствие делото е изпратено по подсъдност на ВРС, същата е относима към първоначално образуваното дело - гр.д. № 16672/2022г., а държавна такса се дължи за всяко едно от производствата, образувани въз основа на определението, с което жалбите срещу всяка една от заповедите са отделени за самостоятелно разглеждане.

При тези нередовности в жалбата, ВРС е следвало да я остави без движение, като укаже на жалбоподателя да направи съответните уточнения: от името на кого се подава - лично или чрез пълномощник, в какво конкретно се състои незаконосъобразността на обжалваната заповед в контекста на основанията по чл.146 АПК, какво е искането му до съда, както и да представи доказателства за внесена държавна такса и препис от жалбата за връчване на заинтересованата страна.

Във връзка с преценката по чл.159, т.4 ПАК, правилно ВРС е приел, че наличието на пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на административния акт е положителна предпоставка за допустимост на производството, както и че следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, като доказателствената тежест се носи от оспорващия.

В случая обаче изводът за липса на правен интерес е направен на база първоначалните доводи и твърдения в жалбата. По арг. от разпоредбата на чл.171, ал.5 АПК, преди да извърши крайната преценка за наличие на правен интерес и съответно за допустимост на производството, съдът е бил длъжен да предостави възможност на жалбоподателя да обоснове и представи доказателства за наличието на такъв.

В контекста на спора, очертан от първоначалните твърдения в жалбата, претендираните материални права без съмнение могат да са индиция за наличие или липса на правен интерес, но крайната преценка е следвало да се извърши едва след като на жалбоподателя се укаже да отстрани нередовностите в жалбата и му се предостави възможност да обоснове и да представи доказателства за правния си интерес от оспорване именно на Заповед № Г-ПР-111/10.11.2020г.

Допуснатите от ВРС съществени процесуални нарушения, препятстват касационния контрол по същество.

Обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на същия състав на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия - провеждане на процедурата по чл.158, ал.1, вр. чл.150 и чл.151 АПК, при спазване на указанията по настоящото определение.

Водим от горното, Варненският административен съд, l-ви тричленен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 4714/19.04.2023г. на ВРС, Vll-ми състав, постановено по гр.д. № 2796/2023г.

ВРЪЩА делото на същия състав на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия - провеждане на процедурата по чл.158, ал.1, вр. чл.150 и чл.151 АПК, при спазване указанията в настоящото определение.

Определението е окончателно.

	Председател:
	Членове: