РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Ихтиман, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Юлиана Ив. Толева
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Административно
наказателно дело № 20241840200690 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Ф. А. А., срещу eлектронен фиш Серия К №
9749***, издаден от ОДМВР София, с който на жалбоподателя е наложено на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2, т. 2 ЗДвП административно
наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева за извършено в условията на
повторност нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Първоначално производството е било образувано пред Софийски районен
съд. Съдията - докладчик с разпореждане е прекратил производството и е
изпратил делото за разглеждане по компетентност на РС Ихтиман.
В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени
санкционния акт.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
и не се представлява. Постъпило е писмено становище от жалбоподателя, в
което са изложени съображения за незаконосъобразност на атакувания
санкционен акт, като издаден извън срока по чл. 34 ЗАНН. Иска се от съда да
отмени електронния фиш.
В открито съдебно заседание административно наказващият орган, редовно
призован, не изпраща представител по закон или по пълномощие. В кратко
писмено становище, придружаващо административно наказателната
преписка, се оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Иска се от
съда да постанови решение, с което да потвърди електронния фиш като
правилен и законосъобразен. В условията на евентуалност е наведено
1
възражение за прекомерност на претенцията за разноски за адвокатско
възнаграждение на насрещната страна. В постъпило преди о.с.з. становище се
претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП /видно от справка АИС
АНД – л. 19 от АНД № 16704/2024г. по описа на СРС и датата на подаване на
жалбата/, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на
въззивен съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
От фактическа страна:
Обжалваният електронен фиш е издаден, за това че на 03.02.2023г. в 09.14ч.
в област Софийска, община Костенец по АМ „Тракия“ 53.300 км с посока на
движение към град Пловдив лек автомобил с ползвател – Ф. А. А., ЕГН:
**********, се движил със скорост 98 км/ч. при ограничение на скоростта 80
км/ч. за извън населено място, въведено с пътен знак В-26, с което било
извършено нарушение на правилата за движение по пътищата поради
управление на автомобила с превишена скорост. Нарушението било
установено и заснето с мобилна радарна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип № TFR1 - M № 507, насочена към
град Пловдив. Стойността на измерената скорост от техническото средство
била 101 км/ч., като след приспадната максимално допустима грешка от 3%
била установена стойност на скоростта на движение от 98 км/ч., при което
било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 18 км/ч.
За констатираното нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
извършено в условията на повторност, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 4 вр. ал. 2, т. 2 ЗДвП на ползвателя на заснетото МПС – Ф. А. А. бил
издаден атакувания електронен фиш, с който му било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните писмени и веществени доказателствени
средства, приложени към административнонаказателната преписка, надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото.
От представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство – мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-
M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване под № 4835, със срок на валидност на мобилната
система до 24.02.2020г.
От Протокол № 3-41-22 на ГДНП, сектор „Управление на собствеността“ от
проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 4835 от 27.04.2022г.
е видно, че процесното техническо средство с № 507 е преминало последваща
метрологична проверка на 27.04.2022г. със заключение, че съответства на
одобрения тип, т.е. отговаря на метрологичните изисквания.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с № Р-1419/14-02-23 се установява, че на дата 03.02.2023г. мобилна
система за видеоконтрол TFR1-M с фабричен № 507 е заснела 109 броя
статични изображения с номера от 22609 до 22717, с начален час на работа
2
08:20 ч. и краен час на работа 10:20ч., с място на контрол АМ „Тракия“, км
53.300, посока на движение на моторните превозни средства към град
Пловдив. Радарната система TFR1-M с № 507 е била разположена в спрян
служебен автомобил.
Видно от изготвеното статично изображение във вид на снимков материал
от радар TFR1-M № 507, което по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП,
представлява веществено доказателствено средство, лек автомобил с
ползвател – Ф. А. А., ЕГН: **********, е заснет на 03.02.2023г. в 09:14:54
часа, като стойността на измерената скорост на движение е 98 км/ч. От същия
снимков материал се установява, че мястото, на което е заснет процесния лек
автомобил е с GPS координати EL 23˚90978; NL 42˚35725.
От справка от АИС на МВР за собственост на лек автомобил се установява
че лекият автомобил е собственост на дружество „Фама - 86“ ЕООД с ЕИК:
********* със законен представител З. М. А., ЕГН: ********** /л.18 от
делото на СРС/.
От приложената по делото декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП се установява,
че на отразените в електронния фиш дата, час и място автомобилът е бил
управляван от въззивника Ф. А. А..
От правна страна:
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
В административно-наказателното производство съдът е длъжен служебно
за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими
доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява
контрол за законосъобразност на издадените от административен орган
електронни фишове.
При извършена служебна проверка настоящата инстанция констатира, че
електронният фиш е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на
законоустановените си правомощия. В него се съдържат изискуемите съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, данни, като фишът е изготвен съгласно
установения от Министерство на вътрешните работи образец.
Този съдебен състав не споделя възражението на жалбоподателя, че
електроният фиш е незаконосъобразен като издаден след изтичане на
давностните срокове по чл. 34 ЗАНН.
Отдавна е известно и безспорно, както в теорията, така и в съдебната
практика, че не е налице законодателно приравняване на електронния фиш и
наказателното постановление, такова е фингирано с разпоредбата на чл. 189,
ал. 11 ЗДвП само относно правните последици, с които се ползват влезлите в
сила електронни фишове, в това число и възможността влезлият в сила
електронен фиш да бъде изпълнителен титул – арг. от чл. 167, ал. 2, т. 7
ДОПК. Във връзка с горното по отношение на електронния фиш не могат да
намерят приложение давностните срокове, визирани в чл. 34 ЗАНН, касаещи
т.нар „преследвателска давност“, тъй като електронният фиш представлява
специфичен правен акт, съчетаващ характеристиките на АУАН и на НП, но не
може да бъде приравнен към АУАН и към НП. В случая давността за
наказателно преследване се изчислява на основание чл. 11 ЗАНН вр. чл. 80,
ал. 1, т. 5 НК, като от датата на нарушението – 03.02.2023г. до датата на
връчване на електронния фиш – 19.10.2024г. не е изтекъл три годишния срок
по чл. 11 ЗАНН вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, а към момента на постановяване на
3
първоинстанционния съдебен акт не е изтекъл и абсолютния давностен срок
по чл. 11 ЗАНН вр. чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал.1, т. 5 НК – четири години и
половина.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл. 189, ал. 4,
изр. 1 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система (АТСС), за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган касае издаването на
електронния фиш, а не (както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП от
2017 г.), че контролният орган трябва да отсъства от автомобила, където е
било монтирано АТСС при заснемане на нарушението. Задължително условие
за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки
фактор – така ТР № 1/26.02.2014г. по т.д. № 1/2013 на ВАС. В процеса по
издаването на електронния фиш не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно-наказателното производство.
Техническото средство тип TFR1-М, с което е заснето и установено
нарушението е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП. В случая не са допуснати нарушения на процедурата по
установяване на процесното нарушение посредством използването на
мобилно автоматизирано техническо средство. Съставен е протокол по чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., приет като писмено
доказателство по делото. Протоколът има нормативно установеното
съдържание, съгласно приложението към чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба.
Процесната хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11,
ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. Нарушението е установено с
мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на деянието с електронен фиш.
Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 7 от цитираната наредба,
съгласно която мястото за контрол с мобилни автоматизирани технически
средства и системи трябва да е обозначено с пътен знак Е24, поставен преди
мястото за контрол и документирано със снимка, е отменена с ДВ, бр. 6/2018
г., в сила от 16.01.2018 г. Поради което към датата на извършване на
нарушението – 03.02.2023 г., разпоредбата на чл. 7 от цитираната Наредба не е
приложима. Освен това с ДВ, бр. 54 от 05.07.2017 г. е отменена и разпоредбата
на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП, която задължава при изпълнение на функциите си
по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби да
обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на МВР участъка от пътя, на
който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез
автоматизирани технически средства или системи.
Съдът, намира че мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с фабричен №
507, с която е бил заснет процесния автомобил, е била технически изправна.
Действително от удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835, се установява че срокът на валидност на мобилна система за
видеоконтрол тип TFR1-M е до 24.02.2020 г., но съгласно чл. 30, ал. 5 от
4
Закона за измерванията (ЗИ), когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Според чл. 43, ал. 4 ЗИ, периодичността на последващите проверки се
определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен
и технически надзор (ДАМТН), която се обнародва в „Държавен вестник“ и се
обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно т. 31 от Заповед № А-
616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН (обн., ДВ, бр. 82/05.10.2018 г.)
периодичността на проверките на скоростомери е една година. Видно от
приетия по делото протокол от ГДНП, техническото средство е преминало
периодична проверка на 27.04.2022г. със заключение, че съответства на
одобрения тип, т.е. към датата на заснемане на процесното нарушение е било
технически изправно.
От приложеното към преписката копие от снимка /л.14 от делото на СРС/,
безспорно се установява, че автомобилът е управляван с по - висока скорост
от разрешената, а именно 101 км. /ч., като с електронния фиш е приспаднат
толеранс от 3 %. С оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е
извършил нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено
нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е
правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат към датата на
деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и със
задълженията по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, да избира определена скорост
при управление на ППС, които задължения обаче в настоящия случай
съзнателно не е спазил.
Съгласно § 4, т. 33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в
едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. По
делото не се събраха доказателства за твърдяното в електронния фиш
обстоятелство, че процесното нарушение е извършено в едногодишен срок от
санкциониране на жалбоподателя за същото нарушение с ЕФ серия К №
6507212 влязъл в сила на 06.12.2022г.
Предвид изложеното и съобразно постановката на т. 1 от ТР № 8 от
16.09.2021 по т.д. № 1/2020г. на ВАС, ОСС – I и II колегия и на основание чл.
63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът намира, че следва да измени електронния фиш
като при съобразяване забраната за влошаване положението на
жалбоподателя, преквалифицира деянието по закон за по - леко наказуемо
административно нарушение. Съгласно мотивите на тълкувателното решение,
именно правомощието на районния съд, действащ като въззивна инстанция в
настоящото производство, да измени наказателното постановление /в случая
електронния фиш/ чрез преквалификация на деянието по закон за същото,
еднакво или по - леко наказуемо административно нарушение е гаранция за
законосъобразност на административно наказателната дейност. Обратното би
значило нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на
извършено административно нарушение от фактическа страна, каквото пълно
доказване на нарушението по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП от обективна и
субективна страна в настоящия случай, безспорно е налице.
По тези съображения съдът счита, че деянието следва да се преквалифицира
чрез прилагане на закон за по-леко наказуемо административно нарушение, а
именно от такова извършено в условията на „повторност“ – чл. 182, ал. 4
5
ЗДвП – в такова по чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП, регламентиращ санкция за водач,
който превиши разрешената скорост за движение извън населено място от 11
км/ч. до 20 км/ч.
По разноските:
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80,00 до 150,00 лева, поради
което съдът намира, че следва да се присъди такова в размер на 80,00 лева,
като размерът на възнаграждението е съобразен с ниската фактическа и
правната сложност на делото, която е в рамките на обичайната за този тип
дела, както и с броя на проведени открити съдебни заседания – едно, в което
не се явява пълномощник на административно наказващият орган, а
единствено е депозирано бланкетно становище.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 вр. чл. 63, ал. 2 т. 4
вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, Районен съд Ихтиман
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш Серия К № 9749***, издаден от Областна
дирекция на МВР София, с който на Ф. А. А., ЕГН: ********** е наложено на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2, т. 2 ЗДвП административно
наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева за извършено в условията на
повторност нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като ПРИЛАГА
закон за по - леко наказуемо административно нарушение като на основание
чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП налага на Ф. А. А., ЕГН: **********,
административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 /петдесет/ лева за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Ф. А. А., ЕГН: ********** да заплати на основание чл. 63д, ал.
4 ЗАНН на Областна дирекция на МВР София сумата от 80,00 /осемдесет/
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред
Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6
7