№ 1768
гр. София, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Павлинка П. Славова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20241100901213 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно заседание на
двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Павлинка Славова, като разгледа търговско дело № 1213 по
описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 124 и сл. ГПК вр. чл. 95б ЗАПСП.
Образувано е по предявени от „Д.П.“ ООД, ЕИК *******, със седалище гр. София и
адрес на управление: гр. София, ул. „*******, ап. 4, представлявано Н.Х.К. и „Д.Р.“ ООД,
ЕИК *******, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, ул. *******,
представлявано от Н.Х.К., срещу М. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„*******, искове за защита на авторско право върху литературна творба, чрез осъждането
да преустанови по всякакъв начин използването на песен със заглавие „Малка черна рокля"
1
(звуко и видеозапис), с което се нарушавало авторското право върху текста на песен със
заглавие „Моят номер", с продуцент на звукозапис и носител на изключителни права за
ползване на произведението „Д.Р.“ ООД, с автор на текста Д. Г. С., представляван от неговия
музикален издател „Д.П.“ ООД и да разгласи за своя сметка диспозитива на съдебното
решение в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна
организация с национално покритие.
С разпореждане от 17.06.2024 г. съдът е констатирал, че исковата молба не съответства
на изискванията за редовност и е указал на всеки от ищците „Д.П.“ ООД и „Д.Р.“ ООД да
конкретизира кой от тях е носител на изключителните права върху текста, използван при
създаване на музикалното произведение „Моят номер“ и съответно легитимиран да предяви
исковете за защита на това авторско право, като бъде съобразено, че защита на други
авторски, респ. сродни на авторските права (върху музиката и аранжимента не се твърди да
са предмет на спора). С молба, вх. № 75605/03.07.2024 г. ищецът „Д.П.“ ООД заявява
оттегляне на предявените искове, тъй като уточнява, че носител на изключителните права за
използване на текста, създаден от Д. С., е ищецът „Д.Р.“ ООД, ЕИК *******, със седалище
гр. София, поради което производството по предявените от „Д.П.“ ООД искове е прекратено
с влязло в сила на 31.07.2024 г. определение.
Ответникът М. П. С. в депозиран отговор на предявената искова молба, я счита за
процесуално недопустима, поради липса на правен интерес, тъй като ищецът не разполагал с
право да упражнява правата на автора върху процесното произведение. Възражението е
такова по същество и не препятства процесуалната допустимост на исковете.
По същество исковете били неоснователни, тъй като автор на текста била М. А. К.,
която прехвърлила правата за използването му на ответника С.. Отделно, текстът, използван
от последната бил преработка, а преработката всякога представлявала нов обект на
интелектуална собственост. Доводите за нищожност на договор, сключен между
неучастващи в производството страни съдът ще коментира в мотивите на съдебния акт, при
условие, че този договор е релевантен за спора. Унищожаемост на този договор е
недопустимо да се релевира от неучаствало в сключването му лице, поради което тези
доводи на ответника не следва да се обсъждат.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира
от фактическа и правна страна следното:
Видно от представен договор, сключен на 10.08.2010 г., Д. Г. С., ЕГН **********, в
качеството си на автор, отстъпил на „Д.П.“ ООД на „изключителна основа“ (по
терминологията на страните) всички свои имуществени и отчуждими неимуществени права
по чл. 15 и чл. 18 ЗАПСП върху произведение, представляващо текст на песен в изпълнение
на Т. и Д.Д. (DJ Jerry) със заглавие „Моят номер“. Договорът бил сключен за максимално
допустимия по закон срок, но не по-малко от 10 години. В приложение № 1 към договора се
съдържа текстът на произведението „Моят номер“.
С договор от 20.08.2010 г. „Д.П.“ ООД като представител на автора на текста на песен с
работно заглавие „Моят номер“ -Д. Г. отстъпило на „Д.Р.“ ООД изключителното право да
свърже произведенията – аранжимент и текст с музика и да ги запише, като организира и
финансира създаването на звукозапис на песен, като последното придобило и всички
имуществени и неимуществени права да използва звукозаписа или части от него, съответно
съдържащите се в него произведения, включително на продуцента – ищец в производството
били отстъпени на изключителна основа прехвърлимите неимуществени права върху
2
произведенията, съдържащи се в звукозаписа и производните на него обекти.
Не е спорно, че текстът на песен със заглавие „Малка черна рокля“ е в основната си
част идентичен с текста на песента „Моят номер“, като различия са налице само в първите
три строфи на втори и четвърти куплет от общо 7 куплета. Песента „Малка черна рокля“ е с
продуцент ответникът М. П. С. и се изпълнява от същата и Супер Саш (Super Sa6).
В декларация от 22.05.2024 г. М. А. К. е обективирала волеизявление, че тя е
действителният автор на текста към песента на Т. „Моят номер“, продуцирана от „Д.Р.“
ООД, като с нейно съгласие и без противопоставянето като автор бил вписан Д. Г.. В
декларацията изрично е заявено съгласие от страна на К. текстът да бъде използван от М. С.
по всички позволени от закона начини за целите на създаването на песента „Малка черна
рокля“, включително с правото да извърши преработка, доработка или добавка в текста,
самостоятелно или чрез друг автор. Обективирано е и признание, че за отстъпването на
правата К. е получила възнаграждение.
С договор от 22.05.2024 г. А.Й.П. и П.Г.П. отстъпили на М. П. С. правата за използване
на авторски текст на песен с работно заглавие „Малка черна рокля“, който текст
представлявал преработка на текст на песен, създаден от М. А.. Имуществените и
прехвърлимите неимуществени правата върху преработката на текста, представляваща
приложение № 1 към договора страните се съгласили да възникват директно в полза на М. П.
С.. Приложеният текст на песента е преработен по отношение на първите три строфи от
втори и четвърти куплет, като в останалата му част е съответен на текста на песента „Моят
номер“.
В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Д. Г. С. и М. А. К., включително същите са поставени в очна ставка, тъй като
показанията им относно главния факт - кой от тях е действителният автор на
произведението, представляващо текст на песента „Моят номер“, са взаимоизключващи се.
Всеки от свидетелите твърди именно той да е създал произведението, при разяснена
наказателна отговорност за лъжесвидетелстване.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля К. и приема, че именно тя е автор на
процесното произведение, тъй като показанията са логични, последователни и се
подкрепят от другите събрани доказателства, включително ищецът не оспорва, че същата е
утвърден автор на текстове на песни. От друга страна, начинът на изразяване и отношението
на свидетеля С. към произведението разколебават дори допускане на възможността същият
да е в състояние да създава текстове в мерена реч. С. е работил като служител в „Д.Р.“ ООД
и е извършвал ниско квалифициран труд – разнос на материали, помощ в складове. Същият
няма публикации, при разпита не възпроизвежда нито едно свое произведение с
обяснението, че писането на лирика му било хоби и то назад във времето, включително
използва не-литературни изрази („не ми идва на акъла“).
В пълен контраст с неговата езикова култура, са показанията на К.. Същата твърди, че е
създала текстовете на много от песните, станали хитове в жанра попфолк, посочва известни
артисти в този жанр, изпълнили песни по нейни текстове, свободно и без затруднения
цитира части както от известни, така и от неизвестни за широката публика, свои
произведения. К. излага, че създавала текстове на песни за „Д.Р.“ ООД, но с нейно съгласие,
тези текстове били представяни като такива с автор Д. Г.. Текстът на песента „Моят номер“
бил също част от тях, включително бил приет веднага и без никакви корекции.
Комуникацията с „Д.Р.“ ООД се осъществявала чрез електронни писма, но от електронен
3
адрес, включващ домейн, съдържащ „Д.диапазон“, но тъй като ползването му било
преустановено години назад, свидетелят К. не успяла да достъпи до съдържанието на
пощенската кутия. За процесната песен било изпратено електронно писмо от
представляващия „Д.Р.“ ООД Н.К. от електронен адрес ******* със заглавие Speshno и текст:
novo –tedi I dj jerry, с което било възложено създаването на песента, в подкрепа на което
твърдение представя извлечение от съдържанието на електронна пощенска кутия с адрес:
marieta_a******* Причината К. да не бъде публично оповестена като автор на създаваните
от нея текстове за песни, продуцирани от „Д.Р.“ ООД, била, че се намирала в договорни
отношения с друг и то конкурентен търговец - „П.“ ООД и въпреки, че договорът не я
ограничавал да предоставя авторски произведения и на други продуценти на попфолк песни,
счела, че от лоялност ще предоставя текстовете под името на Д. Г., макар скоро да станало
публична тайна, че тя е действителният техен автор.
Ответникът М. П. С. поискала съгласието на К. да преработи и използва текста на
„Моят номер“, но свидетелят не била сигурна как юридически стои въпросът с правата
върху текста, след като формално името не било публично посочено като автор, поради
което и същата изразила съгласие да бъде ползван текста, включително в преработен вид в
нарочна декларация.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът
намира за неотносими.
По отношение на исковете с правна квалификация чл. 95б, ал. 1, т. 2 и т. 6 ЗАПСП.
Разпоредбите на чл. 95б, ал. 1, т. 2 и т. 6 ЗАПСП предвиждат, че когато произведение
се използва в нарушение на разпоредбите на този закон, носителят на правото или лицето,
на което той е отстъпил изключително право за използване, може да иска по съдебен ред
преустановяване на неправомерното използване (т. 2) и разгласяване за сметка на
нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от
съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие (т. 6). При тази
позитивноправна уредба основателността на предявените искове предполага доказване на
притежавано от ищеца „Д.Р.“ ООД изключително право за използване на литературното
произведение със заглавие „Моят номер“ и извършено нарушаване на това право от
процесуално легитимирания ответник М. П. С., чрез неразрешено използване на обекта на
правото в музикалното произведение „Малка черна рокля“. Липсата на една от
предпоставките води до неоснователност на всяка от кумулативно предявените осъдителни
претенции.
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАПСП, обект на авторското право е всяко произведение на
литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по
какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като литературните произведения
са изрично посочени в т. 1 на разпоредбата. Съществено изискване за всеки обект на
авторското право е да представлява обективиране на резултат от творческа дейност, а
творчеството се определя като човешка дейност за създаване на нови, оригинални и
неповторими духовни и материални ценности, затова и върху материализирания израз на
тази дейност възникват авторски права, които се ползват със специална защита. Последните
се пораждат в полза на физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено
съответното произведение - чл. 5 ЗАПСП.
Нормативната уредба (чл. 6 ЗАПСП) въвежда оборима презумпция за авторство - до
доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг
4
идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на
произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки. Това означава, че
при съответното обективиране на обекта на авторското право за негов автор се счита това
физическо лице (на този етап от развитието на цивилизацията само човешките същества
могат да създават творчески произведения), което е посочено като негов автор, но
презумпцията е оборима. Хипотезата е различна от тази на анонимно произведение – без
отразяване по какъвто и да било начин на конкретно лице като автор или посочване на
автора чрез използване на псевдоним.
В процесния случай няма спор и събраните доказателства установяват, че при
разгласяване на произведението в публичното пространство авторството на литературната
творба „Моят номер“ е оповестено – авторът е конкретно физическо лице - Д. Г. (не е налице
анонимно произведение, нито името представлява псевдоним). Установената презумпция, че
действителен автор на произведението е посоченото физическо лице е опровергана от
успешно проведеното в настоящото производство доказване, че текстът е създаден в
резултат на творческата дейност на друго физическо лице - М. К.. Страните не спорят, че
същата е признат професионален текстописец на лирика за музикални попфолк
произведения, създател на текстовете на множество попфолк хитове, която при разпита
признава, че по субективни причини е създавала литературни творби и е предоставяла
ползването им на „Д.Р.“ ООД, но без да се идентифицира като техен автор, а за такъв е било
ползвано подставено лице - Д. Г..
В подкрепа на несъмнения извод, че К. е творец на текста на песента „Моят номер“ са
не само свидетелските показания, но и представената електронна кореспонденция, която
установява, че на 09.08.2010 г. от страна на представляващия ищеца Касъмов до К. е
изпратено писмо със спешно възлагане създаването на текст за песен в изпълнение на Т. и
Д.Д.. Такъв музикален дует е реализиран именно чрез песента „Моят номер“, публично
разпространена от продуцента „Д.Р.“ ООД на 14.08.2010 г., но с посочен автор на текста Д.
Г., което съответства на възпроизведения алгоритъм на сътрудничество между М. К. и
продуцента. Д. Г. обаче не е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е
създадено произведението, съответно в полза на същия не е възникнало комплексното
авторско право, за да е бил същият материалноправно легитимиран валидно да транслира
изключителното използване на текста в полза на „Д.П.“ ООД, а то от своя страна не е
придобило права върху творбата, които да прехвърли на „Д.Р.“ ООД. Следователно ищецът
въз основа на сключения с „Д.П.“ ООД на 20.08.2010 г. договор не е придобило никакви
права върху произведението, тъй като сам прехвърлителят не е бил носител на авторски
права с източник Д. Г., в правната сфера на когото такова право въобще не е възникнало. А
никой не може да прехвърля права, които сам не притежава – nemo dat quod non habet.
Непритежаването на прехвърляното право не засяга валидността на сключените на
10.08.2010 г. и 20.08.2010 г. договори, но те не пораждат транслативен ефект и въз основа на
тези договори приобретателят „Д.Р.“ ООД не е станало носител на изключително право на
използване на авторско произведение, съответно не може успешно да провежда искове за
съдебната му защита.
Поставя се обаче въпросът при дадено от действителния автор на текста – М. К.
съгласие авторството да бъде прикрито чрез посочване на друго лице за автор, но при
доказано създаване на произведението по възлагане с електронно писмо от „Д.П.“ ООД, как
следва да се уреждат правата за използването му.
5
В решение № 45 от 09.07.2020 г. по т. д. № 1437/2019 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, е
разяснено, че по силата на чл. 42, ал. 2 ЗАПСП, при произведение, обект на закрила от
закона, създадено по възлагане, поръчващият има право да използва произведението, без
разрешение на автора, за целта за която то е било поръчано. Правото на използване на
произведението от поръчващия, предоставено му по силата на посочената законова норма,
освен ако в договора не е уговорено друго, не погасява авторското право на автора, също
при липса на предвидено нещо различно в договора съгласно чл. 41, ал. 1 ЗАПСП.
Използването на произведението е имуществено право, произтичащо от авторството върху
произведение, и е уредено в разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗАПСП като изключително право
на автора, а съответно в алинея 2 на нормата е направено неизчерпателно изброяване на
действия, които биха представлявали използване на произведението. Авторското право
съдържа и неимуществени права на автора, посочени в чл. 15 ЗАПСП, част от които са
неотчуждими - чл. 16, изр. 1 ЗАПСП. Неотчуждимите неимуществени права на автора са
тези по т. 2 на, ал. 1 на чл. 15 - да иска признаване на неговото авторство върху
произведението и по т. 4 на, ал. 1, на чл. 15 - да иска името му, псевдонима му или друг
идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко
използване на произведението. Съдържанието на имуществените и неимуществените
авторски права налага извод, че с договор за създаване на произведение по поръчка се
прехвърля на поръчващия имущественото право на използване на произведението, без за
действията на поръчващия да е необходимо разрешение от автора, но неимуществените
права по чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗАПСП остават притежание на автора на произведението.
Договорът, с който е натоварено дадено физическо лице да създаде лирика, която да
бъде ползвана за текст на песен, по същността си е договор за изработка (ЗАПСП използва
неточно терминът поръчка, но има предвид възлагане), който по дефиниция е неформален
(за валидното му сключване не се налага волеизявленията на страните да са обективирани в
писмена или по-тежка форма). Прехвърлянето в полза на възложителя на изключителни
права на използване на произведението изисква сключен писмен (формален) договор с
изрично изразена воля от автора за прехвърляне на изключителни права - чл. 36, ал. 4
ЗАПСП.
Такъв писмен договор между М. К. и „Д.Р.“ ООД не се твърди и не се установява да е
бил сключен, затова не е налице уговорено „друго“ по смисъла на чл. 42 ЗАПСП и
авторските права (правомощията, включени в сложното авторско право) принадлежат на
автора К.. Тя от своя страна не е транслирала имуществените и прехвърлимите
неимуществени права в полза на „Д.Р.“ ООД. Последното, по силата на чл. 42, ал. 2 ЗАПСП,
е получило единствено правото да използва произведението без разрешението на автора
само за целта, за която е било поръчано, т.е. да използва текста като лирика на музикалното
произведение „Моят номер“. Това ограничено по своето съдържание право на използване е
при всички положения неизключително такова и не легитимира „Д.Р.“ ООД като носител на
правото да претендира преустановяване използването на обекта на правото от трети лица.
Съгласно чл. 95б ЗАПСП само носителят на авторското право или лицето, на което той
е отстъпил изключително право за използване, може да иска по съдебен ред преустановяване
на противоправното му използване от трети лица. Това е достатъчно за отхвърляне на
предявените искове, тъй като ищецът „Д.Р.“ ООД не е носител на изключително право да
използва литературното произведение „Моят номер“ и не разполага с правомощие да
ограничава по какъвто и да било начин използването му от трети лица, сред които и
ответникът М. П. С.. Съвсем отделен е въпросът, че същата е получила съгласието на
6
действителния автор на произведението за неговото използване и осъщественото от нея
използване не би могло да се квалифицира като противоправно.
С оглед изложеното искът на „Д.Р.“ ООД за осъждане на М. П. С. да преустанови
използването на произведение на литературата, представляващо лиричен текст на песен със
заглавие „Моят номер“, е неоснователен, тъй като ищецът не е носител на изключително
право на използване на това произведение, а от друга страна използването му от ответника
се основава на получено изрично съгласие от действителния му автор М. К.. На отхвърляне
подлежи и обусловеният иск за разгласяване диспозитива на постановеното съдебно решение
за сметка на ответника, тъй като той следва съдбата на главния.
С оглед изхода на спора, право на извършените в производството разноски се поражда
за ответника С., съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, която своевременно прави искане за реализиране
на отговорността за разноски на ищеца и доказва извършени такива в размер на 3000 лева,
представляващи заплатено по банков път адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие, сключен с адв. А., срещу което ищецът не е възразявал за
прекомерност и 100 лева – внесен депозит за призоваване на свидетел.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Д.Р.“ ООД, ЕИК *******, със седалище гр. София и адрес
на управление: гр. София, ул. *******, представлявано от Н.Х.К., срещу М. П. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „*******, искове с правна квалификация чл. 95б, ал. 1, т.
2 и т. 6 ЗАПСП, за осъждане на ответника да преустанови по всякакъв начин използването
на песен със заглавие „Малка черна рокля" (звуко и видеозапис), която нарушавала
авторското право върху текста на песен със заглавие „Моят номер", с продуцент на
звукозапис и носител на изключителни права за използване на текста „Д.Р.“ ООД и да
разгласи за своя сметка диспозитива на съдебното решение в два всекидневника и в
определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.
ОСЪЖДА „Д.Р.“ ООД, ЕИК *******, със седалище гр. София и адрес на управление:
гр. София, ул. *******, представлявано от Н.Х.К., да заплати на М. П. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 3100 (три хиляди и
сто) лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7