РЕШЕНИЕ
№ 260173/5.2.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при секретар София М., като разгледа докладваното НАХД №4521/2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „Е.“ ООД ***, ЕИК *********
срещу Наказателно
постановление №03-012383 от
05.02.2020 г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, на въззивника е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 2000.00 лв.
Въззивникът твърди, че НП е
незаконосъобразно и неправилно и моли същото да бъде отменено. Оспорва да е
извършил нарушението, за което е санкциониран. Сочи, че към момента на
проверката лицето М.Ц. се намирала в обекта не за да престира
труд, а за да представи документи и да сключи трудов договор като сключването и
регистрирането на трудовия договор в НАП съвпаднало с периода на проверката. Твърди
също, че в оспореното НП не било посочено, каква точно трудова дейност е
извършвала М.Ц. като допуснато до работа лице. Твърди, че при издаване на процесните АУАН и НП са допуснати нарушения на изискванията
по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Излага и
становище, че конкретното деяние представлява неподлежащ на санкциониране
маловажен случай съобразно чл.28 ЗАНН.
Въззиваемата страна
оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди
оспореното НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 16.01.2020
г. около 12.00 ч. служители на Дирекция „ИТ“ Варна – свидетелите М.М. и П.Н. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в
обект обществена пералня и химическо чистене „Пепеляшка“, находящ
се на ул. „Илинден“ №25 в гр. Варна, стопанисван от въззивното
дружество „Е.“ ООД, при която установили свид.
М.Ц. да полага труд като зареждала перална и сушилна машини, сгъвала и
пакетирала пране, без представен по време на проверката трудов договор. В
предоставена от проверяващите декларация свид. М.Ц.
посочила, че работи при въззивника от същата дата
16.01.2020 г. на длъжност „перач“ в съответния обект с работно време от 10.30
ч. до 14.00 ч., както и че няма сключен трудов или граждански договор, както и
че се намира там за запознаване с работния процес като при одобрение ще започне
работа с трудово възнаграждение 650 лв. При приключване на проверката на
присъстващия управител Е. Белчева била връчена призовка за работодателя „Е.“
ООД за явяване на 21.01.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна с
указания за представяне на документи, сред които заверени копия от трудови договори.
След приключване на проверката в обекта, чрез служебно изготвена справка в
системата на НАП, било установено, че към 13.17 ч на 16.01.2020 г. за свид. М. Ц. бил регистриран трудов договор за длъжност
„перач“ при въззивното дружество. На 21.01.2019 г.,
сред представената от въззивника документация фигурирал
трудов договор №100 от 16.01.2020 г. за свид. М.Ц., при
което срещу въззивника бил съставен АУАН №03-012383
от 24.01.2020 г. за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, извършено на 16.01.2020 г. в
гр. Варна и изразяващо се в допускане до работа на М.Ц. на длъжност „перач“ в
обект обществена пералня и химическо чистене „Пепеляшка“, стопанисвана от „Е.“
ООД, преди да й е представен екземпляр от сключен трудов договор и копие от
уведомление по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД НАП Варна.
На 05.02.2020
г. наказващият орган издал процесното НП, с което
възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.414, ал.3 КТ наказание
имуществена санкция в размер 2000.00
лв.
Визираната
фактическа обстановка се установява по категоричен начин както от кредитираните
като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на
всеки един от свидетелите М.М., П.Н. и М.Ц., така и от
приобщените документи – НП №03-012383 от 05.02.2020 г., АУАН №03-012383 от 24.01.2020 г., Протокол
№ПР2001460 от 24.01.2020 г., Декларация
по чл.399 КТ от 16.01.2020
г., Трудов договор №00100 от 16.01.2020 г., Призовка по чл.45, ал.1 АПК, Идентификационна
карта на „Е.“ ООД, Заповед №В-071 от 12.01.2020 г., Медицинско свидетелство за постъпване на работа
изх.№16 от 10.01.2020 г., Заключение
от СТП „Марпол“ от 16.01.2020 г., Справка
изх.№3388203007211 от 16.01.2020 г., Разпечатка относно подадено заявление №03388203007211.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена
от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно
компетентният орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Варна.
Относно
процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:
Акта за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия
наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от
съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените
форма и съдържание. Доколкото твърдяното като установено нарушение по АУАН и НП
не се състои в престиране на труд по трудово
правоотношение без сключен трудов договор, а в допускане на работник до работа
преди да е предоставен екземпляр от трудов договор и заверено от НАП
уведомление за сключен трудов договор, наличното в АУАН и в НП описание на
нарушението е в достатъчна степен ясно и конкретно и непосочването на
съществените елементи на съответното трудово правоотношение не води до
затруднение за въззивника да разбере, в какво се
състои и как се счита за осъществено вмененото му нарушение.
Относно
материално-правната законосъобразност на обжалвания административен акт:
Приобщените
показания на всеки един от свидетелите М.М., П.Н. и
М.Ц. са непротиворечиви и конкретни и напълно съответстващи на представения документ
– декларация от 16.01.2020 г., относно действията, които свид.
М.Ц. е осъществявала по време на проверката от контролния орган – зареждане перална
и сушилна машини, сгъване и пакетиране на пране. Тези действия определено са
присъщите трудови функции за длъжност „перач“ и факта на тяхното извършване от свид. М.Ц. представлява полагане на труд за съответната
длъжност. Твърдението на свид. М.Ц. да е извършвала
конкретните действия не в изпълнение на трудови функции, а за запознаване с
работния процес и с естеството на работата по повод предстоящо сключване на
трудов договор, е несъстоятелно. Съответната длъжност не изисква някаква
квалификация, нито особени умения, а са достатъчни обикновени домакински
навици, нормално придобивани още в детска възраст във всяко обикновено
семейство. Съответно на това и видно от показанията на свидетелите М. М. и П. Н.,
свид. М. Ц. дори не е наблюдавала и не й е показвано
как се изпълняват трудовите функции, а лично и самостоятелно ги е
осъществявала.
Но въпреки
констатацията, че свид. М.Ц. е била допусната да
осъществява трудовите функции за длъжността „перач“, противно на фактическите
твърдения по процесните АУАН и НП, както показанията
на тримата свидетели, така и документите декларация от свид.
М.Ц. и справка изх.№03388203007211 от 16.01.2020 г., 13.17 ч., еднозначно сочат,
че към момента на проверката трудов договор за свид.
М.Ц. не е бил сключен и не бил представен. Обстоятелството, че неговото
сключване е предстояло непосредствено и че съобразно изготвената в последствие
справка, това действително е осъществено по-късно в същия ден, не променя
факта, че към момента на проверката, трудово правоотношение не е съществувало.
Полагането
на труд без сключен трудов договор между страните по трудово правоотношение
представлява друго нарушение на разпоредбите на КТ, за което административно-наказателната
отговорност на въззивника не е ангажирана с процесното НП.
Изтъкнатите
съображения сочат материално-правна неправилност и незаконосъобразност на
оспореното НП, поради което следва да бъде отменено.
При този
изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр.
чл.143, ал.1 ЗАНН, за въззивника е налице основание
за присъждане на обезщетение за сторени разноски по делото, но въпреки
отправеното искане, предвид липсата на представени доказателства за платено
възнаграждение за адвокат, обезщетение не може да се присъди.
Водим от гореизложеното,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №03-012383 от 05.02.2020 г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, на „Е.“ ООД ***, ЕИК *********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 2000.00 лв, на основание
чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването
до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: