Мотиви към Присъда
№29/19.03.2018г. по НОХД № 1044/2017г.
по описа на Окръжен съд – Пловдив
Окръжна прокуратура
–Пловдив е повдигнала обвинение срещу Й.Г.И. и същият е предаден на съд за
извършени престъпления:
1.
по чл. 116 ал. 1
т. 11 във вр. с чл. 115 от НК, за това,
че на 14.09.2014г. в с.Й.Г. обл.П., умишлено е умъртвил другиго - В.С.В. ***,
като убийството е извършено по хулигански подбуди.
2.
по чл. 293, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че
на 14.09.2014 г. в с. Й. Г., обл. П. е подбуждал две лица - И.Д.И. с ЕГН **********
*** и М.С.П. с ЕГН ********** *** към престъпление по чл.290 ал. 1 от НК - като
пред надлежен орган на властта - разследващ полицай от РУ на МВР гр. С. като
свидетели устно, съзнателно да затаят истина по досъдебно производство №
339/2014г. по описа на РУ на МВР гр. С., преобразувано в досъдебно производство
№ 307/2014г. по описа на ОСлО - ОП гр. Пловдив, като казал на първия „Каквото е
видял да го забрави“, а на втория „Нищо не си видял, нищо не си чул. Нищо не е
станало“, по отношение на нанесения от него удар с крак в областта на брадата
спрямо пострадалия В.С.В. с ЕГН ********** и случаят е особено тежък.
Като акцесорни страни в наказателното
производство – граждански ищци и частни обвинители бяха конституирани: родителите на В. В. - С.В. и Т.В., които предявиха и бяха приети за
съвместно разглеждане граждански искове за причинени им от инкриминираното
престъпление неимуществени вреди в размер на
по 150 000 лева за всеки един от тях, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 14.09.2014г. до окончателното й изплащане.
Подсъдимият И. не се признава за виновен
по така повдигнатите му обвинения. Признава, че на инкриминираната дата е бил в
заведение в с.Й.Г., където е бил и пострадалия В.. Твърди, че последният му отправил
обиди и псувни и тръгнал да му посяга, докато се качвал по стъпалата, при което
подсъдимия му нанесъл един единствен удар с крак в резултат, на който В. паднал назад. Сочи, че се приближил към него и започнал да му оказва първа
помощ, обадил се и на тел.112, но докато
дойдат медицинските лица, В. починал. Подсъдимият заявява, че не е желаел
настъпването на смъртта му и съжалява за случилото се.
В хода на съдебните прения,
представителят на Прокуратурата поддържа повдигнатите обвинения. Аргументира се,
че от доказателствата по делото се установява фактическа обстановка, идентична
с отразената в обстоятелствената част на обвинителния акт. Твърди, че
отправения от страна на подсъдимия удар спрямо В. е израз на желанието му да
демонстрира надмощието си и да покаже пренебрежителното му отношение към присъстващите
в заведението, както и че с нанасянето
му, подс.И., е
съзнавал възможността да настъпи фатален край за пострадалия. Предлага,
с оглед данните за личността на подсъдимия да му
се наложат наказания и за двете престъпления над средния размер, като на осн.
Чл.23 ал. 1 от НК да бъде определено едно общо най- тежко наказание. Сочи, че
като смекчаващи вината обстоятелства следва да се приемат- безупречното
процесуално поведение на подсъдимия, както и че след нанесения удар и падането
на пострадалия В. на земята, подсъдимият му се е притекъл на помощ, а като отегчаващи
отговорността обстоятелства – предходните му осъждания. Счита, че от така наложеното наказание следва да се
приспадне предварителното задържане на подсъдимия, както и времето през което
същия е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“ по делото. По отношение на
приетите за съвместно разглеждане граждански искове предлага да бъдат уважени в
пълен размер, като основателни и доказани по размер. Излага съображения и
относно разпореждането с веществените доказателства, приложени по делото.
Частните обвинители и граждански ищци Т.В.
и С.В. чрез повереника си адв. К. поддържат
обвинението и пледират за налагане на наказание при превес на отегчаващите
вината обстоятелства. Изразяват желание приетите за съвместно разглеждане
граждански искове да бъдат уважени в пълен размер и да им бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Защитата на подсъдимия, в лицето на адв.К.Н.,
не оспорва факта, че подсъдимият е нанесъл удар на В. В. в резултат, на който той
е паднал и е настъпила смъртта му. Сочи, че с нанасянето на един удар в
областта на лицето на В., подсъдимия не е съзнавал, че ще причини смъртта му,
поради което и не е допускал настъпването й и не се е съгласявал с това.
Аргументира се с поведението на подс.И., който
веднага е отишъл при пострадалия и му е оказал първа помощ чрез изкуствено
дишане и сърдечен масаж без да знае, че е настъпила смъртта на В., с желанието
да му помогне. Счита, че следва подсъдимият да бъде признат за виновен за
извършено престъпление по чл.124 от НК при умишлено причинена лека телесна
повреда, в резултат на която по непредпазливост е настъпила смъртта на В.. Моли да бъде оправдан по
първоначално повдигнатото му обвинение. По отношение на предявените граждански
искове счита, че следва да бъдат уважени в пълен размер.
Пловдивският окръжен съд, след преценка
на събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Й.Г.И. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, основно образование, неженен, безработен,
осъждан, с ЕГН **********. Осъждан е многократно за престъпления по чл.343В,
ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.343, ал.1, б.“а“, вр. чл.342, ал.1 от НК, които не се
отразяват на квалификацията на деянията му.
Пострадалият В. В. имал двустранен
неврит на слуховите нерви от детска възраст и значима загуба на слуха на двете
уши, което наложило двустранно слухопротезиране, макар да използвал само едно
апаратче, с помощта на което чувал и комуникирал свободно.
На 13.09.2014г. вечерта пострадалия В. В.
отишъл в дома на братовчед си -свид.И.И. /по прякор К. или Ч./ в с.Й.Г., където били и неговите вуйчо и баба по майчина линия,
свид. К.К. и свид. В.К.. Около 21.00часа, същата вечер, В.В. и свид. И.И. отишли в дома на
свид. М.Г., където вечеряли и се почерпили. Там била и приятелката на свид.Г.- М.К. и други техни приятели. В ранните часове на
14.09.2014г., около 02.30часа компанията отишла в бар „***“, находящ се в центъра на с.Й.Г., където седнали и си
поръчали алкохол. Заведението било пълно
с клиенти. Същата вечер в него работили: свид. М.П. като барман, свид. М.Р.- сервитьор, свид.И.П.- охрана и И.П. като дисководещ.
Междувременно в заведението били седнали
и подсъдимият, известен в селото като „Т.“ със свид.М.И.
/негов зет- брат на жена му/, които употребявали алкохол. Синът на подсъдимия-
свид. Х.Г. също бил в бар „***“ същата вечер, но бил седнал на друга маса със
свои приятели. Там били свид. С. М. със свои познати, свид. З.Г. по прякор „П.“, свид. М.П., свид.Г.П. и свид.А.Г. /по прякор К./, както и други лица.
Около 03.00часа на 14.09.2014г. между
свидетелите И.И. и А.Г., възникнал конфликт, защото последният
няколко пъти пил от бирите на свид. И.И., свид.М.Г. и пострадалия В.. Св.И.И.
се ядосал, направил му забележка, след което започнали двамата да се бутат. Св.
П., видял случващото се между тях и за да не ескалира конфликта, извел и
двамата извън дискотеката. Те отишли
отсреща в парка и се сбили. Свид. С.М. и пострадалия В. излезли от заведението
и отишли при тях. Казали им да спрат да се бият, но те продължавали. Двамата успели
да прекратят конфликта между тях, след което свид. М. настоял св.А.Г. да си
отива. Последният си тръгнал. Свид. М. отишъл до чешмата, за да пие вода, а
пострадалия В. тръгнал към заведението, където по- рано се бил върнал братовчед
му- свид.И.И.. Последният
стоял горе пред заведението на стълбищната площадка, където били излезли и
други хора, сред които и свид.А.Я. и подс.Й.И.. Подсъдимият видял пострадалият В. и когато той бил стъпил с единия си крак на 4-то стъпало, а другия бил на
третото, подсъдимият, макар и да не го познавал, го попитал „Какво стана? Защо
не го наби?“. Пострадалият не му отговорил и тогава съвсем изненадващо подс. Й.И.
го ритнал с десния си крак в лявата долна страна на челюстта, в лявата половина
на брадата. Пострадалият В. политнал
назад и с цял ръст паднал по гръб на плочника пред стълбите на заведението- на
долната стълбищна площадка.
Виждайки, че пострадалия В. не
става, св. И.И.
и подсъдимия отишли при него и започнали
да му оказват първа помощ – правили му
изкуствено дишане и сърдечен масаж. Подсъдимият извикал към излезлите от
заведението хора бързо да му дадат вода, за да полее с нея В. В.. В това време свид.И.И. разбрал, че братовчед му си е ударил главата,
защото видял кръв отзад, поради което отворил устата му, за да
види дали не си е глътнал езика, после го обърнал настрани, но пострадалия не реагирал. Свид. М.П.
изнесла вода от бара и подсъдимия почнал да се опитва да свести пострадалия, като го поливал с нея.
Последният обаче не реагирал, а само изхъркал на два пъти. Тогава подс.И. се обадил на тел.112, на които съобщил, че има инцидент
и е необходима спешна медицинска помощ. До пристигането й, същият се обадил още
два пъти, като ги информирал, че пострадалия вече е посинял и трябва да
побързат.
Свид. Х.Г.- син на подс.
Й.И. виждайки случващото се му казал „как можа да го удариш така“ на български
език, но като видял св. С.М., който все още бил в района на дискотеката,
започнал да говори с него на ромски език. Свидетелката К.З., която също отишла
да оказва помощ на пострадалия, го чула как изхриптял, при което се обърнала
към подсъдимия, казала му, че е мъртъв и го
попитала „Т., какво направи, утрепа момчето“. Свидетел на случилото се
бил и А.Я., който видял подс. Й.И. да нанася удар на
пострадалия В. с крак в областта на главата и падането на жертвата по гръб на
долната стълбищна площадка.
Пристигналият на местопроизшествието
екип на „Спешна помощ“, констатирал смъртта на пострадалия. Малко по-късно на място пристигнали свид.Б.Б. и Н. Г.- служители на
РУ- гр.С., които видели множество събрани хора и след като разбрали,че
пострадалият В. е починал, запазили местопроизшествието и започнали да
установяват самоличността на присъстващите лица.
Подсъдимият се уплашил, че заради нанесения от
него удар на пострадалия, в резултат на който той починал, спрямо него ще бъде
образувано наказателното
производство и ще бъдат разпитани като
свидетели присъствалите на инцидента лица. Затова когато, свидетелят М.С.П., излезнал навън и го забелязал, че стои до тялото на
пострадалия В. го застигнал и заплашително му заявил - “Нищо не си чул и нищо
не си видял. Нищо не е станало.“ Свидетелят П. се притеснил от думите на
подсъдимия и кимнал с глава одобрително.
Свид. И.И. бил
много притеснен и разстроен от случилото
се и скъсал тениската си, което било възприето от свид.Б.Б.. Последният видял, че покрай свид.И.И. непрекъснато има много хора, които разговарят с него и
решил да го отдели от тях, след като разбрал, че е и очевидец на случилото се.
Отишъл при него и го завел до колегата си. По-късно се огледал и видял, че той
не е там, а отново е сред група хора. Отново завел свид. И.И.
до колегата си и го предупредил да стои там, тъй като предположил, че присъстващите се опитват да му влияят. Впоследствие
забелязал, че е сред други лица между които били подсъдимият и
сина му, както и други непознати за свид.Б. хора,
които чул на няколко пъти да казват на свид.И.И. „няма да казваш нищо на никого“ , „недей, недей“. Свид.Б. отново го отделил от тях и го завел до колегата
си.Няколко минути по- късно го потърсил с поглед и установил че не е на мястото, където го
оставил. Започнал да го търси и да разпитва присъстващите лица, които му казали,
че се е качил в лек автомобил, за да отиде до дома си да се преоблече.
Междувременно подсъдимият дръпнал свид. И.И.
настрани. Завел го до колата на свид.М.И. и там му
казал, „каквото е видял да го забрави, защото и на него ще му се случи случка“.Свид.М.И. закарал свид.И.И. до дома му, но не го
пуснал да слезе от колата, дал му суитчъра си и потеглил към къщата на
подсъдимия, за да си вземе личната карта, след което се върнали до заведението.
По пътя му казал, ако го питат служителите на реда, къде е бил да каже, че е
ходил до дома си, за да си вземе личната карта.
Местопроизшествието било посетено от
свидетелите В. Т. и К.С., служители в РУ на МВР гр. С., по повод получено
обаждане по телефона от дежурния при РУ на МВР гр. С. за починало лице. Бил
извършен и оглед на местопроизшествието от разследващ полицай при РУ на МВР гр.
С., при който били иззети като веществени доказателства: мобилен телефон марка
Нокия, 1 бр.червена тапа; част от слухов апарат; обица от бял метал; 7 бр.
ПВЦ-бутилки от вода 0,5л.; 1бр. стъклена чаша с течност в нея; 1 бр. стъклена
бутилка с надпис „Паспорт“.
Подсъдимият Й. бил задържан по реда на
ЗМВР за 24часа на 14.09.2014г. Още
същият ден жената на подсъдимия отишла до дома на свид.И.И. и предложила на вуйчо му пари, за да промени показанията
си и да не уличи в извършването на престъпление подсъдимия.
С протокол за доброволно предаване от
14.09.2014г. свид.З.Г.И. предал на служител от РУ
„Полиция“ С. мобилен апарат бял на цвят марка „Iphone“
c инициали ***** с изобразена на гърба метална част наподобяваща ябълка с карта
„Космо България мобайл“ с № *****.
С протокол за доброволно предаване от 14.09.2014г.
свид. Г. Г. Г. предал на служител от РУ „Полиция“ С.,
мобилен апарат, черен на цвят, марка „NOKIA“ с имей №*****
с мобилна карта на „Космо България мобайл“ с №*****.
С протокол за доброволно предаване от
14.09.2014г. подсъдимия Й. Г.И. предал на служител от РУ „Полиция“ С., 1бр.
бяла риза; 1бр. дънков панталон /три четвърти/, ведно с черен колан; чифт
сандали в черно и бежово; 1 бр. мобилен апарат марка „NOKIA“ с И-мей № **** и И-мей № **** с два
бр. СИМ карти.
От заключението на назначената и
изготвена съдебно медицинска експертиза на труп №255/2014г. /л.84-87 том 1-ви
от ДП/ се установява, че смъртта на В. е
настъпила вследствие на черепно-мозъчна травма, довела до парализа на жизнено
важни мозъчни центрове. При огледа и аутопсията на трупа на В. С.В. са
установени: травматичен кръвоизлив под твърдата и меките мозъчни обвивки, тежък
оток на мозъка, наличие на кръвенист ликвор в мозъчните стомахчета, счупване на
черепната основа, травматичен оток и кръвонасядане в окосмената част на
главата, охлузване по кожата на брадата, охлузване по кожата на гръдния кош,
охлузвания в областта на дясната раменна става и дясната мишница. Според вещото
лице описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет и е напълно възможно да се получат
след изваждане от равновесие с последващо падане по стълби.
Видно от заключението на назначената и
изготвена съдебно медицинска експертиза на живо лице №966/2014г.- л.93 том 1-ви
от ДП/ по главата, шията, гръдния кош и крайниците на Й.И. не са установени
видими травматични увреждания.
От заключението на СМЕ с участието на
физик №502/2015г. /л.189- 192 том 1-ви от ДП/ се установява, че върху трупа на В.С.В.
са открити: травматичен кръвоизлив под твърдата и меките мозъчни обвивки, тежък
оток на мозъка, наличие на кръвенист ликвор в мозъчните стомахчета, счупване на
черепната основа, травматичен оток кръвонасядане и охлузване в окосмената част
на главата, охлузване по кожата на брадата, охлузване по кожата на гръдния кош,
охлузване по кожата в областта на дясната раменна става и дясната мишница.
Непосредствената причина за настъпването на смъртта, според експертите е
черепно- мозъчна травма довела до парализа на жизнено важни мозъчни центрове.
Черепно-мозъчната травма е в резултат на удар на главата в дясната тилна област
върху твърд тъп предмет - в конкретния случай върху площадката от твърда
настилка пред стълбите на дискотеката. Морфологичен израз на риТ. с крак в областта на долната челюст е установеното
охлузване в лявата половина на брадата. Само по себе си това охлузване
експертите са посочили, че не може да доведе до настъпване на смърт, но
нанесения удар с крак в областта на брадата е довел до загуба на равновесие, с
последвало падане по стълбите и удар на главата върху твърдата настилка пред
дискотеката. Експертите са посочили, че при нанасянето на удара с крак,
подсъдимия и пострадалия са били в позиция един срещу друг, на различни по
височина нива - отгоре надолу.
Видно от заключението на изготвената
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол, посочено в
Протокол №А -348/17.09.2014г. в кръвта и урината на В. В. е установено
концентрация на аклохол в кръвта от
1.24%- /л.160 том 1-ви от ДП/.
От заключението на изготвената
допълнителна тройна комплексна съдебномедицинска и физическа експертиза
№100/2015г. е установено, че ударът е нанесен с крак от подсъдимия Й.И., когато
той е бил на площадката пред дискотеката. В резултат на нанесения удар
пострадалият е паднал назад, като краката му са останали върху стълбите от 3-то
стъпало надолу, с прегънат десен крак, а главата му се е ударила в бетонните плочи на
площадката пред стълбището. В момента на нанасяне на удара подс. Й.И. се е
намирал на площадката пред дискотеката. Ударът е нанесен с десен крак в лявата
долна страна на челюстта. Морфологичен израз на този удар е установеното и
описано в съдебномедициската експертиза на труп охлузване по лявата половина на
брадата. Експертите са посочили, че изключват твърдението, че удара може да е
бил нанесен в областта на гърдите, защото според изчисленията им: ръста на
пострадалия е около 165 см, броя на стълбите е 9, стъпалата са с приблизителна
височина 20 см, а наклона на стълбището е около 30 градуса. При тези изходни
данни според тях при заставане на 3-то, 4-то стъпало, главата на пострадалия е
на 20-30 см. над нивото на площадката. При това положение няма възможност удара
да е нанесен в областта на гърдите, тъй като разстоянието е по-голямо от
дължината на човешки крак. На въпроса дали нанесения удар с крак от обвиняемия
в главата на пострадалия, е внесъл допълнителна кинетична енергия и дали това е
довело до вредоносния резултат вещите лица сочат че: силата с която е бил
нанесен ударът с крак в конкретния случай е била достатъчна, за да изведе
тялото на пострадалия от равновесното
положение, другите два фактора, от значение, за нарушаване на това равновесие
са вероятното стъпване на единия крак на горното стъпало с опорен крак на
долното, както и алкохолното повлияване на извършителя и на пострадалия. Била е
необходима сравнително малка сила на тялото намиращо в неустойчиво положение да
политне назад, при което да е последвал основния удар върху настилката,
локализиран в тилната част на главата. Според експертите силата на този удар е
в резултат не толкова на нанесения
първичен удар в областта на брадичката, колкото в резултат на нарушеното
равновесие и падане на тялото от целия ръст върху тила и то с опорна точна на
краката по-високо от тила, а именно -
3-то, 4- то стъпало. Изложени са аргументи, че от съдебномедицинската
литература е известно, че падането върху настилката от ръста е високо енергийна
травма, при която се получават тежки травматични увреждания - в конкретния
случай черепно-мозъчна травма с инерционен характер. Конкретното падане е
усложнено - с по-голяма сила, поради по-ниското разположение на главата
сравнено със стъпалата, на което са останали краката му. Тоест главата на
пострадалият е изминала по-голямо разстояние в сравнение с удар на равна
плоскост. Това обяснява и тежестта и изхода от травмата. Нанесеният удар не е
допринесъл за получаване на допълнителна енергия при падането върху настилката,
тъй като той е нанесен преди тялото да загуби равновесието си и да падне назад,
в момент в който пострадалият се е движел напред по стълбите, тоест в обратна
посока на падането. Ударът с крак е допринесъл само за извеждането на тялото от
равновесното положение, тъй като посоката му тоест посоката на приложената сила
е различна от тази на падането (нагоре и на ляво). Силата на нанесеният удар с
крак от страна на подс. И. в областта на брадичката е била сравнително малка,
защото е причинил изолирано охлузване на кожата, без травматични увреждания на
долната челюст или съзъбието и липсата дори на рана на кожата в тази област .
Само по себе си това охлузване в лявата половина на брадата би следвало да се
прецени като такова довело до болка и страдание, без разстройство на здравето,
по смисъла на чл.130 ал.2 от НК- (л.214 - 224, т.1 от ДП).
От назначената допълнителна комплексна
петорна съдебномедицинска и физическа експертиза № 299/2016г. се установява, че
при причинената тежка черепно мозъчна травма на пострадалия не е имало никаква
алтернатива за оздравяване, смъртта е била неизбежна и е настъпила за кратко
време след травмата, като дори не е имало никаква възможност за оказване на
медицинска помощ - лекарят от ЦСМП само е констатирал настъпилата смърт. След
причиняването на черепно-мозъчната травма опасността за живота на пострадалия В.
е била съвсем реална и е съществувала до края на живота му (макар и за кратко
време), не е могла да бъде предотвратена
чрез направените опити за изкуствено дишане или чрез медицинска помощ и смъртта
е настъпила за кратко време след падането по стълбите. Експертите са посочили,
че удара с крак нанасен от подсъдимия е когато той е бил на площадката, стъпил
на двата си крака в стабилно и устойчиво положение, а пострадалия В. се е изкачвал по стълбите, когато
изненадващо за него е получил удар с крак
по лявата част на брадата си. Този удар е бил неочакван и В. не е могъл
да реагира и да се предпази, тъй като
времето за проста реакция е 0.2- 0.3 секунди.
Преди да попадне удара в лявата долна
част на брадата на В., движещия се нагоре крак на подсъдимия е имал краткотраен контакт /тангенциално
действие/ с предната лява част на гръдния кош на пострадалия В., където е
установено и охлузване при извършеното му съдебно медицинско изследване- (л.124-147, т.2 от ДП).
От заключението на тройната комплексна
съдебно психиатрична и психологична експертиза се установява, че подс. Й.И. не
страда от психично заболяване и не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ -
Пловдив. Не е получавал психиатрична помощ в заведението. В инкриминирания
период от време подсъдимят пълноценно е възприемал случващото се в реалната
действителност. Психичните му функции не са били нарушени. Могъл е да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Състоянието
му не е излизало извън рамките на обикновеното алкохолно опиване. Поведението
му е било улеснено от приетото количество алкохол, но качеството на волевите
актове е било съхранено. И. е имал поведение определено от личностовите му
специфики, преценката на конкретната ситуация и улеснено от употребата на
алкохол. Не е бил в състояние, при което водеща емоция да дезорганизират
поведението и да доведат до качествени нарушения на съзнанието (л.145-154 т.1-ви
от ДП).
В
хода на досъдебното производство е назначена и изготвена и петорна
комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, според чието
заключение личността на подс.И. се отличава с
екстравертна насоченост, демонстративно поведение, възможности за лесно
установяване на желани социални контакти, приспособимост и адаптивност, воден
от стремеж за лидерство, стреми се да налага мнението си и да заема особено
място в групата към която принадлежи, формиран като егоцентричен, с повишени
самооценка и претенции- фактор за провокиране на конфликтни отношения, в които
се защитава с категоричност и активност. Социалните му контакти са преценени от
обстоятелството за доминиране и налагане на волята си. Има изграден модел със защитно
агресивен отговор. Примитивна натура с белези на грубоватост, импулсивност,
емоционална нестабилност, враждебност с лесно поддаване на телесните импулси и
потребност да доказва себе си, силата си и своята значимост. Според експертите
подсъдимият притежава агресивни черти в личностовата си структура, притежава
доминантно поведение, което е водещо в личностовата му структура,склонен е към
заемане на лидерска позиция, налагане на волята и мнението си. Притежава черти
като превъзходство и пренебрежително отношение (л.4-21, т.ІІІ-ти от ДП).
В хода на съдебното следствие е
назначена и изготвена СМЕ, видно от чието заключение пострадалият В. В. е имал
двустранен неврит на слуховите нерви от детска възраст след употреба на
„Гентамицин“ и значима загуба на слуха на двете уши, което е наложило
двустранно слухопротезиране, като практически В. е
използвал само едно апаратче. Според експертите, тази загуба на слуха не е
свързана с нарушения в равновесието, включително и на инкриминираната дата.
Употребата на алкохол от страна на починалия е била умерена, като
концентрацията на алкохол в кръвта на загиналия е 1,24 промила, което отговаря
на лека степен на алкохолно опиване. В данните по делото не са налице
доказателства за налично видимо от околните пияно състояние на В. с обичайните
белези на такова алкохолно повлияване. При установената концентрация на алкохол
в кръвта експертите са посочили, че нямат обективна основа, чрез която да
аргументират дали и доколко В. В. е бил алкохолно повлиян до степен това
опиване да оказва влияние върху равновесието му, извън другите факти и
обстоятелства при инцидента.
На 18.07.2016г. бил проведен следствен
експеримент с оглед проверяване и уточняване на данните получени при разпитите
на свидетелите. В него участвали свид. И.П., свид.И.И., свид.А.Я. и свид.С.М., при който се установило, че същите съобразно
местонахождението си на инкриминираната дата са имали видимост към местата,
където са се намирали пострадалият и
подсъдимият- л.101-111 том ІІ-ри от ДП/.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана частично от
обясненията на подсъдимия, че на 14.09.2014г. е нанесъл удар с крак на
пострадалият В., докато се е качвал по стълбите, в резултат на което той паднал
назад от цял ръст и починал, както и че му е оказал първа помощ. От показанията
на свидетелите : С.В., Т.В., М.Г., Д.Д., К.К. дадени в съдебното заседание, както и дадените в досъдебното производство - л.60
том.ІІ-ри от ДП, приобщени по реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.1 от НПК; Н.И.,
В.К. дадени в съдебното заседание, както
и дадените в досъдебното производство - л.63 том.ІІ-ри от ДП ,
приобщени по реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.1 от НПК, И.И.и Х.Г., М. П.П. дадени в
съдебното заседание, както и дадените в
досъдебното производство - л.25 том.1-ви от ДП , приобщени по реда на чл.281
ал.5 във вр. с ал.1 т.2 от НПК, М.И. дадени в съдебното заседание, А.Г., М.Р. дадени
в съдебното заседание, както и дадените
в досъдебното производство - л.26 том.1-ви от ДП , приобщени по реда на чл.281
ал.5 във вр. с ал.1 т.1 от НПК; В.А.Т. дадени
в съдебното следствие, както и дадените на
досъдебното производство – л.27 том 1-ви от ДП приобщени по реда на чл.281 ал.4 във вр. С ал.1 т.2 от НПК; К.С. дадени в хода на съдебното следствие и на
досъдебното производство- л.28 том1-ви от ДП, прочетени по реда на чл.281 ал.5
във вр. С ал.1 от НПК; И.П.- дадени на
съдебното следствие и тези от досъдебното производство- л.14 том 2-ри от ДП
прочетени по реда на чл.281 ал.5 във вр.
С ал.1 т.2 от НПК; С.М. дадени в съдебното
следствие, както и дадените на досъдебното производство - л.31 том1-ви и л.26
том 2-ри от ДП, приобщени по реда на чл. 281 ал.5 вр. ал.1 т.1 НПК; М.П. дадени
в съдебното следствие, както и дадените на досъдебното производство л.35-36 том
1-ви от ДП, приобщени по реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.1 от НПК; З.И.
дадени в съдебното заседание и в досъдебното производство и на досъдебното
производство, приобщени на осн. чл. 281 ал.5 вр. С ал.1 т.1 от НПК; Г.П. дадени
в съдебното заседание досъдебното производство - л.46 том 1-ви от ДП, приобщени
по реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1т.1 от НПК; И.И. дадени в
съдебното заседание, както и дадените в досъдебното производство - л.18- 19 том.ІІ-ри от ДП , приобщени по реда на чл.281
ал.5 във вр. с ал.1 т.1 от НПК и
тези на л.64- 66 приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.1 и чл.281 ал.1 т.2 предл.2-ро от НПК; А.Я.
дадени в съдебното заседание, както и дадените в досъдебното производство -
л.20 том.ІІ-ри от ДП, приобщени по реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.1 от НПК и дадените пред съдия в хода на досъдебното производство – л.69 том І-ви от
ДП, приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК; К.З. дадени в съдебното заседание, както и дадените в досъдебното производство - л.44
том.ІІ-ри от ДП, приобщени по реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.1 от НПК; Б.Б. дадени в съдебното заседание, както и дадените в досъдебното производство - л. 15
и л.72 том.ІІ-ри от ДП , приобщени по реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.1 от НПК, както и показанията му дадени пред съдия в досъдебното производство – л.
182- 184 , приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК, както и от очните ставки на свидетелите.
Потвърждава се от приложените по делото писмени доказателства- протокол за
оглед на местопроизшествието, оглед на
веществени доказателства, справка за съдимост, както и заключенията на
назначените и изготвени експертизи. Последните съдът кредитира с доверие като
компетентно изготвени, отговорили в пълнота на поставените им въпроси в
съдебното заседание.
Категорично и безспорно се установява от
обяснения на подсъдимия и показанията на всички разпитани свидетели, че на
14.09.2014г. в с.Й.Г., подсъдимият е нанесъл удар с крак на пострадалия, който
е паднал на плочника, при което е получил тежка черепно мозъчна травма, в
резултат на която е настъпила и смъртта му, както и че след падането на земята
на пострадалия, подсъдимият е отишъл при него, оказал му е първа помощ и е
сигнализирал на тел.112, с искане да бъде изпратен медицински екип на място. Т.е
по отношение на едно от обвиненията липсва спор относно главния предмет на
доказване- има ли извършено престъпление, времето и мястото на извършване на
деянието, авторството на деянието и наличието на причинна връзка между поведението
на подсъдимия и причинения резултат- смъртта на пострадалия.
По отношение на останалите факти и
обстоятелства възприети от съда в изложената от него фактическа обстановка,
базирана на кредитираните с доверие свидетелски показания, то съдът подробно
по-долу ще се спре на тях, като посочи и кои изложени от свидетелите факти и
обстоятелства приема, репективно не приема за достоверни и поради какви
причини.
Съдът кредитира изцяло с доверие като обективни,
логични и последователни показанията
на свид. М.Г., дадени в съдебното
следствие, че заедно с пострадалия В., свид.И.И. и свид.М.Г. преди да отидат в бар
„***“ са били в дома му, където са вечеряли и са консумирали алкохол, както и
че пострадалия В. не се е бил с никого същата вечер в заведението. Свидетелят е
тръгнал от заведението заедно с приятелката си- М.К. преди възникване на инцидента, поради което и
същият не е възприел факти и обстоятелства относно инкриминираното деяние и с
показанията си не изнася такива. Показанията на свидетелят кореспондират напълно
с показанията на свид.И.И.,
свид.С.М. и свид. А.Я., поради което като достоверни
се ценят от съда.
Показанията на
свид.Н.И. и свид.П.К. не
допринасят за разкриване на обективната истина по случая, доколкото същите не
са възприели факти и обстоятелства относно главния факт предмет на доказване. Същите
са напуснали заведението преди инцидента, поради което и не са възприели факти
и обстоятелства от значение по делото, предвид това същите няма да бъдат
обстойно анализирани.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид. М. П.П. дадени в съдебното заседание, както и дадените в досъдебното производство - л.25
том.1-ви от ДП , приобщени по реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.2 от НПК,
относно възприетите от нея обстоятелства, че подсъдимият в бил заведението, както
и че е видяла него, свид.И., Х.Г., З.И., И.П., И.П. и М.Р. до пострадалото момче, когато е излязла от
заведението да изнася вода. В тази част показанията й кореспондират напълно с
обясненията на подсъдимия и останалите посочени от нея свидетели, че е изнесла
вода, с която са поливали пострадалия В., поради което и съдът ги кредитира с
доверие като достоверни и непротиворечиви. Съдът счита, че е житейски и
логически оправдано близо три години след деянието, свид. П. да не си
спомня подробно кои свидетели са били в
близост до пострадалия, когато е отишла да занесе вода, за да го полеят, а и с
оглед потвърждаването на показанията й, в тази им част дадени на досъдебното
производство, като достоверни след прочиТ. им, съдът
ги цени и кредитира с доверие.
След съвкупен анализ с останалия събран
по делото доказателствен материал съдът кредитира и цени с доверие показанията
на свид.
В.А.Т. дадени в съдебното
следствие, както и дадените на досъдебното производство – л.27 том 1-ви от ДП
приобщени по реда на чл.281 ал.4 във вр.
С ал.1 т.2 от НПК/ предвид липсата на съгласие от страна на защитата/. В тях
свидетелят излага обстоятелства относно оказаната помощ от страна на подсъдимия
на пострадалия- обаждането на тел.112, посочва лицата присъствали на инцидента,
поведението на пострадалия в
заведението, с кои лица е бил в заведението, кои лица са били в дискотеката, оказаното
въздействие върху свидетеля И.Д.И. по прякор К., от подсъдимия и негови близки, качването на свидетеля в автомобил, собственост на роднина на подсъдимия, който е и дал дреха
на свид.И.И.. Съдът
кредитира като достоверни и показанията
му, че в проведената беседа със свид. И. същия е споделил пред него и свид. С., че подсъдимия го е уговарял да не
казва какво се е случило, а да твърди, че В. сам се е спънал и е паднал по
стълбите. Тези показанията кореспондират напълно с показанията на свид.И.И. и свид.
К.С., частично с обясненията на подсъдимия- относно
инцидента, частично с показанията на свид.М.И., в
които същия признава, че е дал на свид.И.И. дреха, след като последният е скъсал собствената си, както
и че е качил свид.И.И. в
неговата кола, с която го е откарал до дома на подсъдимия.
По отношение на направеното от страна
на защитата възражение, че протокола за разпит е опорочен, то следва да се
отбележи, че този извод не се споделя от съда, доколкото свид. Т. разпознава
подписа си на протокола за разпит и потвърждава верността на дадените от него
показания пред разследващия орган. По
отношение на ползваните глаголни времена, съдът следва да отбележи, че съобразно
разпоредбата на чл.139 ал.5 от НПК, свидетелят пред разследващия орган под
формата на свободен разказ излага факти и обстоятелства, които се записват от
органа извършващ разпита и не следва да се променя начина на изказ на
разпитвания свидетел, доколкото това би могло да промени смисъла и значението
на изнесените от него данни и доколкото стилистичните неточности не се
отразяват на възприятията на свидетелят, то съдът цени с доверие показанията му.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид. К.С. дадени в хода на
съдебното следствие и на досъдебното производство- л.28 том 1-ви от ДП,
прочетени по реда на чл.281 ал.5 във вр. С ал.1 от НПК, относно
обстоятелството, че подсъдимият е ударил В., в резултат на което той е паднал,
че е присъствал при провеждане на беседа със свид.И.И., при която последният е споделил, че подсъдимият го е дръпнал настрани, завел го е до колата на свид.М.И., където го е заплашил да не казва какво е видял и
да го забрави, както и да казва, че В.
се е спънал по стълбите и сам е паднал,
след което му е даден суитчър да облече.
Доколкото показанията на свид. С. за отправените от подсъдимия спрямо свид. И.И. закани и думи, с които го е склонявал да лъжесвидетелства,
кореспондират с показанията на свид.И., свид.Т. и на свид.Б., дадени на
досъдебното производство, то съдът счита, че те са последователни, логични,
кореспондиращи с останалия доказателствен материал, поради което и ги кредитира
с доверие.
Съдът кредитира с доверие и цени показанията на свид. З.Г. дадени в съдебното заседание само относно
изложените от него обстоятелства, по които няма спор между страните, а именно: че
пострадалият и подсъдимият са били същата вечер в заведението, че подсъдимият е
нанесъл един удар на пострадалия, в резултат на който той е паднал отпред на плочките, че подсъдимия се е
обадил на тел.112 и е оказвал първа помощ на пострадалия, доколкото
кореспондират с показанията на останалите свидетели и обясненията на подсъдимия. Съдът кредитира с доверие показанията му от
досъдебното производство – л.45 т.1-ви, като обективни, последователни, кореспондиращи
изцяло с останалия доказателствен материал по делото. Съдът счита, че
показанията на свидетеля дадени в съдебното заседание, в които сочи, че
пострадалият се е закачал с момчета в дискотеката, посягал
им е, че е тръгнал да посяга на подсъдимия на стълбите, че му е казал да се
дръпне, а той го е попитал защо да се
дърпа, не следва да се кредитират с доверие, доколкото същите се
дават три години след деянието и сочат конкретика, каквато от една страна свидетелят
не е изложил пред разследващия орган в разпита си, проведен веднага след
случилото се, а от друга не се потвърждава от показанията на свид.И.И., свид.С.М.,
свид.П. и свид.А.Я..
Твърдението на свидетеля, че е употребил значително количество алкохол вечерта
и по време на разпита от разследващия орган е бил все още повлиян от алкохола,
поради което е дал такива показания не се възприема от съда, доколкото в тях
същия изрично е посочил, че не е видял точно какво се е случило, защото е излязъл от заведението, когато пострадалия вече е бил
на земята, в каквато насока са й показанията на свид.П.,
а в съдебно заседание излага факти и обстоятелства, които може да е възприел,
ако е присъствал на самото деяние.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид.И.П.-
дадени на съдебното следствие и тези от досъдебното производство- л.14 том 2-ри
от ДП прочетени по реда на чл.281 ал.5
във вр. С ал.1 т.2 от НПК, относно обстоятелството, че същата вечер в
заведението е имало конфликт между свид.З.Г. и друго
лице, поради което той ги е извел от заведението и тогава е видял, че В. е на
земята, без да дава признаци на живот, като покрай него имало струпани хора,
сред които и подсъдимят които му правили изкуствено дишане и му оказвали първа
помощ. В показанията си свидетелят е
категоричен, че същата вечер конфликт между пострадалия и подсъдимия не е
имало, както и че е изкарал навън преди това лица, които са отишли към парка, а
след тях е тръгнал и пострадалия В..
Съдът кредитира с доверие показанията на свид. С.М. дадени в
съдебното заседание, в частта, че е бил в заведението, заедно с пострадалия и
подсъдимия, че между свид.И.И.
и свид.А.Г. /К./ е възникнал конфликт, поради което
те са излезли от бар „***“ и са отишли
към парка, където пострадалия В. говорил със свид.А.Г.,
след което тръгнал обратно към дискотеката.
В тази част показанията му кореспондират с тези на свид.И.И., свид.П., свид.К.З.,
частично и с обясненията на подсъдимия, в които се излага факта, че пострадалия
се е връщал от парка, където е бил със свид.А.Г..
Съдът цени показанията на свид.М.
дадени на досъдебното производство - л.31 том 1-ви и л.26 том 2-ри от ДП,
приобщени по реда на чл. 281 ал.5 вр. ал.1 т.1 НПК, относно нанесения от
подсъдимия удар на пострадалия и
присъствието на сина на подсъдимия- свид.Х.Г. на
инцидента, присъствието на свид.К.З. покрай тялото на
В., както и за проведения между подсъдимия и сина му разговор, в който
последния го попитал „Как можа да го удариш така“?, след което като го видели
започнали да си говорят на ромски. В тази им част показанията на свидетелят М.
са логични, последователни, същите са дадени непосредствено след деянието и в
тях се съдържат лично възприети от свидетеля факти, които кореспондират с показанията на свид.К.З., частично
потвърдени и от подсъдимия, че е ударил пострадалия.
В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не възприема като
достоверни изложените от свидетеля причини, поради които същия обяснява противоречието в показанията си. Същият от една страна заявява, че не помни
“вчера какво е ял“, но въпреки това е категоричен, че частично прочетените му
показанията от ДП / дадени преди почти три години/ не са верни, относно
изложените по- горе обстоятелства. Свид.М. твърди, че е подписал протоколите за разпит,
но не е прочел показанията си дадени пред разследващ полицай, защото бързал. На
това негово изявление съдът не се доверява, поради което и не го възприема,
доколкото както беше посочено и по- горе, разпитът на свидетеля е свободен
негов разказ за случилото се, който се записва в протокол и се подписва от
свидетеля. Подписът на същия удостоверява, че изложеното в протокола отговаря
на истината. Следва да се отбележи, че доколкото подсъдимият не оспорва, че е
ударил В., то отричането от страна на свидетеля М., на дочутия разговор между
подсъдимия и свид.Х.Г., чийто предмет е бил именно
нанесения удар е индикация за необходимост от внимателен прочит на показанията
на свидетеля, след извършването на който съда не кредитира като достоверни
показанията относно посочените по- горе обстоятелства.
Съдът кредитира с доверие показанията на свид. М.П. дадени в хода
на съдебното заседание, относно обстоятелствата, че е бил в заведението заедно
със свид.Г.П., че в заведението е бил и подсъдимия,
че в същото е възникнал конфликт между
свид. И.И. и свид.А.Г.,
които после отишли в парка, където отишъл и пострадалия В.. Съдът кредитира с доверие и показанията му от ДП-л.35-36 том 1-ви от ДП, приобщени по реда
на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.1 от НПК, че след като си е тръгнал със свид.П. от заведението ги е настигнал подсъдимия и му е казал:
„нищо не си видял, нищо не си чул, Нищо не е станало“. Същите са последователни,
логични, дадени непосредствено след деянието и кореспондират напълно с
останалия събран доказателствен материал- показанията на свид. Г.П. в хода на
досъдебното производство, поради което и съдът ги кредитира като достоверни.
След съвкупен анализ с останалите събрани гласни доказателства съдът не цени с доверие дадените от свид.М.П.
показания в хода на съдебното следствие, че след прекратяване на конфликта свид.И.И., свид.
А.Г. и пострадалия са тръгнали обратно към заведението, като са тичали нагоре и
последен е вървял свид.И.И.,
доколкото същите не кореспондират с показанията на свид.А.Г.,
свид. С.М., свид.А.Я., свид.
И.И., частично и от обясненията на подсъдимия, според
които свид. А.Г. си е тръгнал, свид. И.И. първи е
тръгнал обратно към заведението, а последен се е движел пострадалия, като е
вървял според свид.Я. – „тежко“.
Съдът не кредитира с доверие и показанията на свид. М.П. дадени на
съдебното следствие, в които същия отрича подсъдимият да е разговарял с него
след деянието и да му е казвал нищо не си видял, нищо не си чул, тъй като
ведната си е тръгнал със свид.П.. В тази част
показанията му са диаметрално противоположни на тези дадени в досъдебното
производство, веднага след инцидента, като в тази връзка съдът не възприема
изложените от свидетеля причини, поради което е дал противоречиви показания, а
именно, че в нощта на деянието е употребил голямо количество алкохол, поради
което пред разследващия орган е дал показания, но не помни какви. Тях обаче
съдът ги възприма като подредени, хронологично проследяващи случилото се на
инкриминираната дата, в които са изложени подробно възприятията на свидетеля,
поради това съдът счита, че същите са достоверни и ги цени, а тези дадени в
съдебното следствие счита, че са повлияни от подсъдимия, поради което и не ги
цени с доверие. Твърдението, че не е прочел дадените показания пред
разследващия орган, а само е подписал протокол, не може да се възприеме като
достоверно от съда, доколкото противоречи и на твърдението му, че в този момент
е бил пиян и не помни дали го е прочел.
Съдът цени като обективни и безпристрастни показанията на свид.М.И. дадени на
съдебното следствие в частта, че е бил в заведението, че е давал помощ на пострадалият,
заедно с подсъдимия, както и че свид.И.И. си е скъсал тениската, след като е разбрал, че братовчед
му не е добре, доколкото в тази им част същите кореспондират с останалия събран
по делото непротиворечив доказателствен материал. Съдът не кредитира с доверие показанията му
дадени в съдебното заседание на 11.07.2017г., че пострадалият в заведението е
буйствал и създавал проблеми, доколкото в тази им част показанията му не
кореспондират с показанията на свид.П., свид.М.Г., свид.И., свид. Г.П. и свид.А.Я..
Съдът кредитира с доверие показанията на свид. Г.П. дадени в
съдебното заседание по отношение на изложените от него обстоятелства, че е бил
в заведението със свид.М.П., че е имало конфликт между свид.Г.
и свид. И.И., както и че е видял пострадалия В.
паднал на земята, а подсъдимият, свид.М.И. и свид.И.И. са му оказвали първа
помощ, както и че не е имало конфликт между подсъдимия и пострадалия. В тази им
част показанията са последователни и кореспондиращи със събрания по делото
доказателствен материал, поради което и съда ги цени. Съдът кредитира
показанията на свид.Г.П. дадени на досъдебното
производство- л.46 том 1-ви от ДП, приобщени по реда на чл.281 ал.5 във вр. с
ал.1т.1 от НПК относно обстоятелството, че подсъдимият е казал на свид. М.П. “ нищо не си видял,
нищо не си чул“, което той му е споделил на сутринта, тъй като в обясненията,
които същия даде след като в тази част показанията му бяха прочетени, заяви, че
не си спомня свид. М.П. да му е споделял това, но че когато е давал показания
пред разследващия орган спомена му е бил по-пресен. С оглед изтеклия
период от време близо три години от деянието до даването на показания от свид. П.,
съдът счита, че е житейски оправдано същия да е забравил някои факти и
обстоятелства, поради което и съда кредитира с доверие показанията му от
досъдебното производство в тази им част.
Съдът кредитира с доверие показанията на свид. И.И., относно изнесените от нея обстоятелства, че пострадалия
В. е поддържал близки отношения с родителите си, живеели са заедно и са си
помагали, както и показанията на родителите на пострадалия – Т.В. и С.В..
Дадените в съдебното заседание показания от свид
А.Г. съдът кредитира изцяло като последователни, логични, кореспондиращи
напълно с останалия доказателствен материал.
Съдът кредитира и показанията на свид. Х.Г. – син на
подсъдимия дадени в съдебното заседание
по отношение на нанесения от баща му
удар на пострадалия и оказаната от баща му помощ на В., тъй като в тази им част
кореспондират напълно с останалия събран по делото доказателствен материал. Не
се ценят с доверие обаче, показанията му дадени в проведеното на 13.07.2017г.
съдебно заседание, че пострадалия В. е отправял обиди и ругатни към баща му, както и че баща му е ударил пострадалия, докато се
е отбранявал от него, поради което го е отблъснал с крака си, тъй като в тази
им част кореспондират единствено с тези на баща му и на свид.З.И., /който както беше посочено по-горе не е
възприел непосредствено удара, а е излязъл след като пострадалия е бил паднал
на земята/, поради което и съдът счита, че с показанията си същия желае да
защити баща си и не излага по достоверен начин факти относно деянието.
Съдът кредитира с доверие показанията на свид.И.И.- братовчед на пострадалия, дадени в съдебно заседание
относно: възникналия конфликт между него и свид. А.Г., оказаната помощ от
подсъдимия на пострадалия, както и че пострадалият е бил на трето или четвърто
стъпало, когато подсъдимия го е ударил, а той и подсъдимия са били горе на
стълбищната площадка пред заведението. Ценят се като обективни и показанията му
относно местонахождението на свид.К.З., че е била
отстрани на стълбището, че свид.А.Я. е очевидец на
инцидента, че не е имало конфликт между подсъдимия и пострадалия В., както и че
е бил заплашван от подсъдимия да забрави какво е видял, като последния се е
опитал да повлияе на възприятията му като го е убеждавал, че пострадалия сам е
паднал по стълбите, без да е ритнат от подсъдимия. Съдът възприема като
последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал и
показанията му че си е скъсал тениската от яд, след като е разбрал, че
пострадалия е в тежко здравословно положение, след което свид.М.И.
му е дал дреха в колата си, както и че свид.К.З. е провела
разговор с подсъдимия, при който му е казала, че е убил пострадалия В.. В тази
им част показанията му кореспондират с показанията на свид.К.З.,
свид.А.Я., свид.М.И., частично и с обясненията на обвиняемия.
Цени като достоверни и изложените от
него факти, че близки на подсъдимия са ходили в дома му, където са предлагали
на близките му пари, за да се откаже от показанията си, тъй като в тази им част
показанията му кореспондират с показанията на свид.К.К.- негов вуйчо. Съдът кредитира с доверие показанията на свид.И.И. дадени на досъдебното
производство л.64-66 том.1-ви от ДП, приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК, че свид.М.И. го е закарал обратно до заведението
с колата му, като по време на пътуването го е увещавал да казва, пред органите
на реда, че е ходил до дома си, за да си вземе личната карта, доколкото
съвпадат с показанията на свид.Б., че е бил качен в
кола на близък на подсъдимия и частично с показанията на свид.М.И.,
че е возил свид.И. до дома му и обратно до
заведението.
Съдът кредитира с доверие и показанията на свид.И.И. дадени пред разследващия орган- л.18 т.ІІ-ри, приобщени
по реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.1 от НПК, че подсъдимият е попитал
пострадалия В. – „и ти ли наби К.“, и след като той не му е отвърнал нищо,
подсъдимият го е ритнал, предвид възприетите и от свид.А.Я.
идентични факти. Кредитираните с доверие показания на свид. И.И. са логични, последователни, кореспондиращи с другите
кредитирани от съда гласни доказателства, които в своята цялост създават
възприетата от съда фактическа обстановка.
Не се кредитират с доверие показанията му, че след като свид.М.И. го е закарал до дома на подсъдимия той се е
върнал пеш до заведението със свид.М.Г., предвид
показанията на последния, които са диаметрално противоположни и показанията на свид.М.И., че го е върнал с колата си до бар „***“.
Показанията на свид.Б.Б. дадени в съдебно заседание се кредитират с доверие от
съда по отношение на изложените от него факти, че е съдействал за установяване
самоличността на лицата присъствали на местопроизшествието, че е възприел как свид.И.И. си къса дрехата. В тази
част показанията му са последователни, кореспондиращи с показанията на свид.И. и частично с обясненията на подсъдимия и свид.М.И., че свид.И.И. си е скъсал тениската. Съдът кредитира като достоверни и
кореспондиращи с показанията на свид.И.И., свид.М.И., дадените показания
от свид.Б. на ДП- л.72 т.І-ви, л.15 т.ІІ-ри,
приобщени по реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.1 от НПК, че е видял как свид.И.И. се е качил в лек
автомобил на близък на подсъдимия, както и възприетото от него давление от
подсъдимия и негови близки над свид.И.И. да не казва за случилото се- в тази част на свидетелят
са четени и показанията му пред съдия дадени в хода на ДП, приобщени по реда на
чл.281 ал.1 т.1 от НПК. Съдът счита, че обяснението на свидетеля относно
причините, поради които е дал други показания
пред съда, а именно, че е забравил някои факти с оглед изминалия дълъг
период от време и големия брой „убийства“, по които е работил, следва да се
възприемат, поради което и не следва да се изключват показанията му като
тенденциозни, а да се ценят в посочените части. Изложените от защитата доводи,
че разпита на свидетеля е „копи- пейст“ не се възприема, доколкото след прочиТ. на показанията на свидетеля дадени в досъдебното
производство, същия ги потвърди като достоверни, изложи посочените по- горе
причини, поради които са констатирани от съда противоречия в показанията му и
категорично посочи, че подписите на протоколите за разпит на свидетел са негови.
Съдът цени като логични, достоверни и последователни показанията
на свид. К.З. дадени в съдебното следствие, кореспондиращи с останалия събран
доказателствен материал по делото, а именно, че е отишла до пострадалия В., за
да му окаже помощ, но е установила, че същия е починал, както и показанията й приобщените
от ДП- л.71 том І-ви и л.44 том ІІ-ри, на осн. Чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.1от НПК, че е казала на подсъдимия, че е утрепал момчето. След констатиране на
противоречия в показанията на свидетелката и прочиТ.
им същата заяви, че са изминали три години и че след като скоро след деянието
го е казала на разследващите органи, значи е вярно, доколкото си спомня и сега,
че е разговаряла с подсъдимия, но точните думи които са си разменили, вече не
помни. Предвид факта, че тези й показания са дадени непосредствено след
деянието и в проведена очна ставка между нея и свид.И.И. й същите кореспондират с показанията на свид.И.И., а и както се посочи,
по- горе пред съда, свид.З. не ги отрече, то съда ги
кредитира с доверие.
Съдът цени като достоверни, последователни и хронологични показанията
на свид. А.Я. дадени в съдебното
следствие, както и показанията му от ДП- л.69 томІ-ви, приобщените по реда на чл.281
ал.5 във вр. с ал.1 т.1 от НПК, относно фактите, че подсъдимият е казал на
пострадалия, “защо не го наби“, след
което го е ритнал с крак, както и че пострадалия
в този момент е бил на
четвърто
стъпало. Констатираните противоречия в показанията на свидетеля относно
отправена реплика от подсъдимия към пострадалия са преодолени с прочитане в тази им част, след което свид.Я.
ги потвърди. Даденото от свид.Я. обяснения защо пред
настоящия съдебен състав не е изложил това обстоятелство, а именно, че го е
забравил, поради изминалия дълъг период от време се възприема от съда като
обективно, житейски оправдано, поради което и се ценят показанията му.
Като достоверни, обективни и последователни се кредитират
показанията на свид. К. В.К.- вуйчо на свид.И.И.- дадени в съдебно заседание, както и тези от ДП- л.60
том ІІ-ри, приобщени по реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.1от НПК, относно обстоятелството, че
съпругата на подсъдимия е ходила до дома му да го моли да убеди племенника си
да премълчи какво е видял и да каже, че е бил много пиян и не помни какво се е
случило, като ще му даде чанта с пари за това. Доколкото след прочитането им свид.К., потвърди, че същите са достоверни, съдът ги
кредитира с доверие, като приема обяснението на свидетеля относно причините,
поради които не е изложил това
обстоятелство непосредствено пред съда, а именно изминалото време.
Съдът кредитира с доверие показанията на свид. Н.И.- майка на
подсъдимия като достоверни и обективни.
Показанията на свид.В.К.- баба на свид.И.И., дадени в съдебното заседание, че пострадалият
и свид.И.И. са били в дома
й преди да излязат и да отидат на гости в свид. М.Г., като достоверни и
кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал, се ценят
от съда. Съдът кредитира с доверие и
показанията й дадени пред разследващия орган- л.63 том ІІ- ри, приобщени по
реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.1 от НПК, че свид. И.И.
й е разказал, че подсъдимия е ударил пострадалия, той е паднал и се е ударил,
доколкото тези й показания се потвърждават от всички разпитани свидетели и от
обясненията на подсъдимия.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид. М.Р. дадени в
съдебното заседание като логични, достоверни, кореспондиращи с останалия събран
по делото доказателствен материал.
Доколкото обясненията
на подсъдимия И. имат двуяка роля-
доказателствено средство и средство на защита, следва същите да бъдат внимателно
анализирани, съпоставени с целия доказателствен материал по делото, след което
същите да се приемат или отхвърлят като недостоверни, нелогични и
непоследователни. Съдът кредитира с доверие и цени като обективни и
последователни обясненията на подсъдимия, че същата вечер е бил в заведението в
с.Й.Г., че е нанесъл удар с крак в
брадата на пострадалия, в резултат на което той паднал на земята и починал,
както и че подсъдимият е оказал помощ на пострадалия- сърдечен масаж,
изкуствено дишане, поливал го е с вода и се е обаждал на тел.112 с молба да
бъде изпратена спешна медицинска помощ. В тази им част обясненията му
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, поради
което и се ценят от съда. Съдът възприема като обективни и изложените от
подсъдимия в обясненията му факти, относно присъствалите на място лица- свид.М.
И., свид.И.И. и свид.К.З., както и проведения между него и свид.З. разговор, в който той я е молил да помогне на
пострадалия, защото била работила в болница, а тя му отговорила, че не може,
тъй- като пострадалия вече е починал.
Съдът не дава
вяра на обясненията на подсъдимия в
частта, че същата вечер пострадалия се
е бунтувал в заведението, посягал е да бие различни момчета от
дискотеката, доколкото в тази им част обясненията му противоречат на
показанията на свид.А.Я., свид.М.Г.,
свид.И.И., свид.И.П. и свид.С.М.. Съдът не кредитира
с доверие и обясненията му в частта, че пострадалия
се е намирал на второто стъпало, напсувал го и го е нарекъл „циганин“, както и
че се е засилил към него и за да се
предпази, подсъдимият го ударил,
като в този момент той е бил на четвърто- пето стъпало, от горе на долу. В тази
им част обясненията на подсъдимия кореспондират отчасти само с показанията на
сина на подсъдимия – свид. Х.Г. и съдът счита, че с тях подсъдимият желае да
оправдае действията си. Същите съдът възприема като средство на защита, поради
което и след съпоставяне с останалия събран по делото доказателствен материал
съдът не ги кредитира с доверие.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
Подсъдимият Й.И. е годен субект на
престъпленията, в които е обвинен, защото ги е извършил като пълнолетен и в
състояние на вменяемост, като е разбирал свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си.
С оглед изложената фактическа
обстановка, съдът счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.124, ал.1, предл.3-то вр.чл.130, ал.2 от НК за това, че на 14.09.2014 г. в с. Й.Г., обл. Пловдивска, причинил по
непредпазливост смъртта на В.С.В., с ЕГН **********, в следствие на умишлено
нанесена лека телесна повреда по чл.130, ал.2 НК, изразяваща се в охлузване на
лявата половина на брадата, довело до причинена болка и страдание без
разстройство на здравето му, а не деяние субсимиращо състава на чл.116 т.11 във вр. с чл.115 от НК,
за което е предаден на съд от ОП-Пловдив.
От
обективна страна подсъдимият Й.Г.И. е нанесъл един удар с ритник в
областта на лявата половина на брадата, причинило на пострадалия болка и
страдание по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, в резултат на който В. В. е загубил равновесие, тъй като
се е изкачвал по стълбите към заведението в този момент и двата му крака са
били на различни стъпала, политнал е назад, като при падането си на земята е
получил тежка черепно мозъчна травма,
след което е настъпила биологичната му
смърт. С нанасянето на удара с
крак в брадата на В. се е изразило
изпълнителното деяние и неговия
резултат е причиняването на лека телесна повреда, който резултат е съзнаван и
желан от подсъдимия. Този удар е от естество да наруши телесната
неприкосновеност на личността и да увреди нормалното функциониране на органите
и системите му, но не и да причини смъртта му.
Същият този удар обаче е поставил началото на един причинно
следствен процес започнал с нанасянето
на удар на пострадалия, включващ залиТ. на
пострадалия и падането му от височина, довели до причиняване на пострадалия на
тежка черепно мозъчна травма, съставляваща постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота му- тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 от НК, а
впоследствие и смъртта му.
Изпълнителното деяние на престъплението е
осъществено чрез действие, при което е въздействано върху организма на
пострадалия по начин, който е от естество на причини телесното му увреждане, като
резултатът от деянието е усложнен. Първият е причиняването на телесна повреда,
която съобразно заключението на вещите лица, субсимира състава на чл.130 ал.2
от НК и втори резултат, който е по- отдалечен във времето -
смъртта на пострадалия, като между двата резултата е налице причинно
следствена връзка - Решения
:№40/07.03.1996г. по н.д №323/1995г. на І-во н.о, Решение № 452/17.09.1990г. по
н.д. №516/90г. на ІІ-ро н.о и др.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА. Престъплението по
чл.124 от НК е извършено при смесена форма на вината. Съдът намира, че в
конкретния случай по отношение на нанесената лека телесна повреда подсъдимият е
действал умишлено, при форма на вина пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер
на деянието и че е от естество да увреди
здравето на пострадалия, както и конкретното причинено увреждане, с което е
изпълнен интелектуалния момент от умисъла. Налице е и волевият момент,
доколкото подсъдимия е искал и пряко е
целял настъпването на общественоопасните последици от конкретен вид – причинената
лека телесна повреда. Константна е съдебната практика, че деецът носи
отговорност по чл.124 от НК в зависимост от вида на умишлено причинената
телесна повреда, поради което от съществено значение е да се определи характера
и въздействието, упражнено от дееца към пострадалия, като се съобразят фактите
касаещи осъществените от подсъдимия действия спрямо пострадалия –
интензивността на нападението, броя, характера и силата на ударите, средствата
на нападението, уязвимостта на органа върху който са нанесени,
местопрестъплението, физическите особености на дееца и пострадалия. Съобразно
тези критерии следва да се приеме, че подсъдимия И. е действал с умисъл за
причиняване на лека телесна повреда, с оглед нанесения един, единствен удар в
лявата половина на брадата, доколкото
същият не може да обективира намерение, умисъл за лишаване от живот както по
своя брой и интензитет, така и с оглед
локализацията му, а по отношение на междинния резултат- настъпилата тежка
телесна повреда и причинената смърт на пострадалия В. е действал непредпазливо.
Този обществен резултат не е бил съзнаван от подсъдимия, но същия е бил длъжен
и е могъл да го предвиди, предвид употребения от пострадалия алкохол, както и
качването му по стъпала, които обстоятелства подсъдимия е следвало да отчете,
че ще спомогнат за загуба на равновесие и падане на земята, което може да
доведе до настъпването на по- тежки телесни увреждания или смъртта на
пострадалия. Предвид това подсъдимият следва да носи отговорност само за
умишлено нанесеното по- леко по вид увреждане,
а не и за настъпилите по непредпазливост по- тежки увреждания и смъртта - Решение №8/20.03.1990г. по н.д.№
85/1989г. на ОСНК, Решение №
452/17.09.1990г. по н.д. №516/90г. на ІІ-ро н.о; Решение № 621 от 23.VIII.1991 г. по н. д. №
456/91 г., I н. о., Решение № 441/2001 г. по н.д. № 389/2001 г. на ВКС и Решение №132/10.07.2013г. на ПАС по ВНОХД№
215/2013г.; Постановление № 2 от 16.XII.1957 г., Пленум на ВС,
изм. и доп. с Тълкувателно постановление № 7 от 6.VII.1987 г.
При падането на пострадалия В. на земята,
същият е ударил главата си в бетонните
плочи на площадката пред стълбището, в резултат на което е получил високо енергийна травма- тежка
черепно-мозъчна травма, довела до парализа на жизнено важни мозъчни центрове, а
оттам и до смъртта му. Съобразно
заключението на експертите, смъртта е била непредотвратима и пристигналия на
място екип на ЦСМП само е констатирал настъпилата смърт. Това обаче съобразно
Решение №137/30.05.1994г. по н.д.№ 53/1994г. на І-во н.о, не е пречка деянието да бъде квалифицирано и
подсъдимият да понесе отговорност по чл.124 от НК. В тази връзка съдът не възприема доводите на
държавното и частното обвинение, че подсъдимият е действал с евентуален умисъл,
тъй като е допускал, че с нанесения удар спрямо пострадалия ще настъпи смъртта
му, поради което и следва да бъде осъден за извършено престъпление по чл.116
ал.1 т.11, във вр. с чл.115 от НК. От събраните по делото доказателства се
установява, че подсъдимият и пострадалият преди инкриминираната дата не са се
познавали. Наличието на един единствен
нанесен удар, макар и в главата, но под долната челюст, както и действията на
подсъдимия след падането на пострадалия, а именно оказаната помощ /сърдечен
масаж, изкуствено дишане, обаждания на тел.112/, не могат да наведат извод за умисъл за лишаване от
живот, тъй като не може да се направи извод подсъдимият да е предвиждал настъпването
на смъртта на пострадалия, и да се е отнесъл с безразличие към евентуалното й
настъпване или да се е съгласявал с това. Щом няма доказателства, че е допускал
настъпването на най-тежкия резултат или да се е съгласил с него, не може да се приеме
и квалификация "убийство при евентуален умисъл". В този контекст
единствено правилната квалификация следва да бъде тази по чл. 124 от НК. В
тази връзка са: Решение № 211/15.11.2016г. на ВКС по н.д.№ 654/2016г. на ІІІ-то
н.о.; Решение №57/2.10.1979г. на ОСНК на
ВС, Решение № 2 от 18.02.1988 г. по н. д. № 686/1987 г., I н. о.; Решение № 621 от 23.VIII.1991 г. по н. д. №
456/91 г., I н. о. ; Решение № 71 от 7.III.1979 г. по н. д. № 38/79 г., II н.
о. , Решение
№ 31 от 29.I.1969 г. по н. д. № 807/69 г., II н. о и други.
Доколкото съдът по изложените по- горе
съображения не възприема извършеното от подс. И. деяние да субсимира състава на
умишлено убийство, то и не следва да се излагат мотиви относно липсата на хулигански
подбуди при осъществяването му.
При индивидуализирането на наложеното на
подсъдимия наказание за извършеното от него престъпление като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете – самопризнанието на подсъдимия, изразено още в досъдебното
производство, критичното отношение към деянието, както и обстоятелството, че
същия е сигнализирал тел.112 и е оказал първа помощ на пострадалия В., изразила
се в изкуствено дишане, сърдечен масаж и поливане с вода. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете предходните осъждания на подсъдимия, високата
степен на обществена опасност на деянието и дееца, младата възраст на
пострадалия, обстоятелството, че деянието е извършено на публично място в
присъствието на много хора, след употреба на алкохол, като същото не е
провокирано по никакъв начин от пострадалия. Ето защо на основание чл.54 от НК наказанието
следва да се индивидуализира над средния размер на предвиденото и да се наложи
наказание в размер на три години лишаване от свобода. Според преценката на
настоящия съд това наказание се явява напълно справедливо и съответно на
степента на обществена опасност на деянието и дееца и чрез него ще се постигнат
целите, както на личната така и на генералната превенция въздигнати в нормата
на чл.36 от НК.
По отношение на деянието по чл.293 ал.2
вр. с ал.1 от НК
При
така установената и изложената фактическа страна, съдът намира, че подсъдимият
с действията си е осъществил състава на престъпление по чл. 293 ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна,
подсъдимият Й.И. на 14.09.2014г.
в
с. Й.Г., обл. П. е подбуждал две лица - И.Д.И. с ЕГН ********** *** и М.С.П. с
ЕГН ********** *** към престъпление по чл.290 ал. 1 от НК - като пред надлежен
орган на властта - разследващ полицай от РУ на МВР гр. С. като свидетели устно,
съзнателно да затаят истина по досъдебно производство № 339/2014г. по описа на
РУ на МВР гр. С., преобразувано в досъдебно производство № 307/2014г. по описа
на ОСлО - ОП гр. Пловдив, като казал на първия „Каквото е видял да го забрави“,
а на втория „Нищо не си видял, нищо не си чул. Нищо не е станало“, по отношение
на нанесения от него удар с крак в областта на брадата спрямо пострадалия В.С.В.
с ЕГН ********** и случаят е особено тежък.
Престъплението по чл. 293, ал.1 от НК е формално, на просто извършване. Същото се явява довършено с възприемане от адресата на
осъществените от дееца вербални действия по подбуждане на конкретно лице,
същото пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или
писмено съзнателно да потвърди неистина или затаи истина, по смисъла на чл.
290, ал.1 от НК. Следва подбужданото към
лъжесвидетелстване лице да не е затаило истина или заявило неистина пред
лимитативно изброените органи в състава на чл.290 ал.1 от НК, доколкото, ако го стори би осъществило състава на
престъплението по чл.290 във вр. с чл.20 ал.3 от НК- Решение № 51 от 6.VII.1987 г. по н. д. № 43/87
г., ОСНК, Решение № 423 от 28.Х.1982 г. по н. д. № 436/82 г., I н. о, Решение №
160 от 31.Х.1995 г. по н. д. № 159/95 г., ВК.
Подсъдимият
чрез отправяне на конкретни вербални изрази - „Каквото е видял да го забрави“
спрямо свид.И.И. и „Нищо не
си видял, нищо не си чул. Нищо не е станало“ спрямо свид. М.П. се е опитал да ги мотивира да
кажат пред разследващите органи, че не са възприели отправения от него удар с
крак / ритник/ в областта на лявата половина на брадата на пострадалия. Същият
е съзнавал, че с оглед настъпилата смърт на В. В. ще бъде образувано
наказателно производство и те като свидетели
ще бъдат призовани да дадат показания относно непосредствено възприетите
факти, поради което и желаел същите съзнателно да затаят истина, за да не го
посочат като извършител на престъпното деяние. От своя страна свид. И.И. и свид.М.П. призовани като
свидетели по делото са съзнавали, че ако послушат подсъдимия биха затаили
истина, което ги е мотивирало разкажат истината и уведомят разследващите органи
за действията на подсъдимия спрямо тях. В този смисъл, употребените изрази на подс.И. спрямо свид. И.И. и свид.М.П., категорично покриват изпълнителното деяние на
"подбуждане към лъжесвидетелстване по чл. 290 ал.1 от НК".
Съдът
счита, че са налице квалифициращите деянието признаци от обективна страна: да е осъществено спрямо
две лица и случаят да е особено тежък. Подбуждането
към лъжесвидетелстване е извършено по отношение на две лица – на св. И.И. и на св. М.П.. С оглед изключително високата степен на
обществената опасност на деянието- същото е целяло да създаде пречки у
разследващите органи по разкриване на
извършеното най- тежко престъпление
срещу личността на В.-причинената му смърт, осъществено е непосредствено след
настъпването й на самото местопрестъпление, като се отчетат и другите
отегчаващи обстоятелств и високата
степен на обществена опасност на подсъдимия, определена от предходните му
осъждания, съдът счита, че е налице и
квалификацията "особено тежък случай" по смисъла на чл. 93, т.8 от НК.
От субективна страна, деянието е
извършено с пряк умисъл- подсъдимият е съзнавал обществената опасност на
деянието и неговите обществено-опасни последици, като е искал и се е стремял
към тяхното настъпване. Същият е съзнавал, че с думите си би могъл да мотивира
св.И.И. и свид.М.П. да се явят пред орган на властта и да изложат
пред него обстоятелства, които не отговарят на истината, като е целял именно
това- свидетелите да не изложат пред водещите наказателното производство органи
факти, които биха го уличили като виновен за смъртта на пострадалия В. В..
При определяне на наказанието за
извършеното престъпление по чл.293 ал.2 във вр. с ал.1 от НК съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства- дългия период от време от извършване на
деянието до постановяване на съдебния акт, което не е по вина на подсъдимия,
както и безупречното му процесуално поведение, а като отегчаващи вината
обстоятелста- предходните осъждания, както и че деянието е извършено от
подсъдимия, за да избегне наказателна отговорност за извършеното от него тежко
престъпление и желанието му да възпрепятства органите на реда по разкриване на
обективната истина. Ето защо на основание чл.54 от НК съдът счита, че наказанието
следва да се индивидуализира около средния размер на предвиденото и да се
наложи наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода.
Според преценката на настоящия съд това наказание се явява напълно справедливо
и съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и чрез него
ще се постигнат целите, както на личната така и на генералната превенция
въздигнати в нормата на чл.36 от НК.
Описаните по-горе престъпления са извършени от подс. Й.И., преди за което и
да е от тях да е имало влязла в сила присъда и същите са в условията на реална
съвкупност. Ето защо на основание чл.23 ал.1 от НК съдът следва да наложи на
подсъдимият И. едно общо наказание от наложените две с настоящата присъда, а
именно най-тежкото наказание - три години лишаване от свобода. Това наказание е
най-справедливото в случая, с оглед степента на обществена опасност на деянието
и дееца и ще изиграе своята превъзпитателна функция и не се налага да се
увеличава по реда на чл.24 от НК. С
оглед размера на наложеното едно общо най- тежко наказание на подсъдимия и
предходните му осъждания, съдът счита, че следва наказанието да бъде реално
изтърпяно, като на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, съдът определи
първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното едно общо най- тежко наказание „Лишаване от свобода“.
Предвид обстоятелството, че подсъдимият
е бил задържан под стража по настоящото дело, от определеното наказание лишаване
от свобода, съдът приспадна времето на задържане, на основание чл.59, ал.1 и
ал.2 от НК, считано от 15.09.2014г. до 04.03.2015г., като един задържане под
стража следва да се зачете за един ден лишаване от свобода, както и времето
през което подсъдимия е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“ считано от
04.03.2015 г. до 07.10.2015 г., като два дни домашен арест се зачита за един
ден лишаване от свобода.
Относно предявените и приети
за съвместно разглеждане граждански искове.
Предявените и приети за съвместно разглеждане
в наказателния процес граждански искове от наследниците на пострадалия В. В.
майка й – Т.И.В. и С.В.В. са с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
С оглед на приетата за установена по категоричен
начин фактическа обстановка, същите се явяват доказани по основание. По
отношение на размера, в който следва да бъдат уважени, съдът взе предвид:
Безспорно установено от доказателствата
по делото е, че пострадалия В. В. е поддържал близки отношения с родителите си.
Живеел е с тях и са си помагали взаимно.
Смъртта му рефлектирала крайно неблагоприятно на родителите му, в резултат на което
те изпитали значителни по размер болки и страдания, лишавайки се от неговата морална и финансова опора в
живота си. Съобразявайки се с принципа за справедливо обезщетяване на така
причинените неимуществени вреди, съдът счете, че предявените от Т.В. и С.В.
граждански искове срещу подсъдимия Й.И. за обезщетение на претърпените от тях
неимуществени вреди следва да бъдат уважени в пълен размер от по 150 000лева
/сто и петдесет хиляди/, за всеки един от тях, ведно със
законните лихви върху тази сума, считано от момента на увреждането –14.09.2014
г. до окончателното им изплащане.
Причини
за извършване на престъпленията – незачитане на установения в страната правов
ред и телесната неприкосновеност на личността.
По отношение на веществените
доказателства, съдът постанови следното:
-
1бр.мобилен
телефон марка “Нокиа“ Л SERIES №97- ДА СЕ ВЪРНЕ на С.В. след влизане на
присъдата в сила.
-
1 бр.червена
тапа; 1бр.част от слухов апарат; 1бр.обица от бял метал; 7 бр. ПВЦ-6утилки от
вода 0,5л.; 1бр. стъклена чаша с течност в нея; 1 бр. стъклена бутилка с надпис
„Паспорт“ – ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност след влизане на присъдата в
сила.
-
1 бр. мобилен
апарат бял на цвят марка „Iphone“ c инициали „ВС ****“, с изобразена на гърба
метална част наподобяваща ябълка с карта „Космо България мобайл“
№ **** ДА СЕ ВЪРНЕ на свидетеля З.Г.И. след влизане на присъдата в сила.
-
1 бр. мобилен
апарат, черен на цвят, марка „NOKIA“ с имей №**** с
мобилна карта на „Космо България мобайл“ с №**** ДА
СЕ ВЪРНЕ на Г. Г. Г. след влизане на присъдата в
сила.
-
1бр. бяла риза;
1бр. дънков панталон /три четвърти/, ведно с черен колан; чифт сандали в черно
и бежово; 1 бр. мобилен апарат марка „NOKIA“ с И-мей
№ ****и И-мей № **** с два бр. СИМ карти – ДА СЕ
ВЪРНЕ НА ПОДСЪДИМИЯ след влизане на присъдата в сила.
Предвид
постановения съдебен акт, с който подсъдимия е признат за виновен, на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК същият е осъден да заплати на Т.И.В. и С. В.В. сумата от общо
3200 лв./три хиляди и двеста лева/, направени разноски по делото за адвокат.
На осн. чл. 189, ал. 3 НПК
подсъдимия Й.Г.И. е осъден да заплати в полза на
Държавата по сметка на ОП – Пловдив сумата от 3864,90 лв. (три
хиляди осемстотин шестдесет и четири лева и 90 стотинки), представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство,
а по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата от 1550.88 лв./хиляда петстотин и
петдесет лева и осемдесет и осем стотинки/,
направени разноски в хода на съдебното производство, както и сумата от 12
000 лв. /дванадесет хиляди лева/, представляваща държавна такса върху уважените
размери на гражданските искове.
По изложените съображения от фактическо
и правно естество, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН СЪДИЯ: