РЕШЕНИЕ
№ 11237
гр. С., 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110146442 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД срещу А. З. Л., Л.
А. Л., Ф. А. Л. и А. А. Л. за сумата от 814.45 лв., от които 706.91 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2019 г. -
м.04.2021 г., и 63.75 лв. - законна лихва за забава от 01.07.2019 г. до 12.01.2022 г., както и
сумата за дялово разпределение - главница в размер на 36.97 лв. за периода м.05.2019 г. -
м.03.2021 г. и лихва на стойност 6.82 лв. за периода 01.07.2019 г. - 12.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 19.04.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, в условията на разделна отговорност при квоти както следва:
1. А. З. Л. - сумата в размер на 441.82 лв. представляваща цена за доставена ТЕ
за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г. , мораторна лихва в размер на 39.84 лв. за периода
01.07.2019 г. - 12.04.2022 г. сумата в размер на 23.11 лв. цена за извършена услуга за дялово
разпределение за м.05.2019 г. - м.03.2021 г. и лихва в размер на 4.26 лв. за периода
01.07.2019 г. - 12.04.2022 г.;
2. Л. А. Л. - сумата в размер на 88.36 лв. представляваща цена за доставена ТЕ за
периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г. , мораторна лихва в размер на 7.97 лв. за периода
01.07.2019 г . - 12.04.2022 г. сумата в размер на 4.62 лв. цена за извършена услуга за дялово
разпределение за м.05.2019 г. - м.03.2021 г. и лихва в размер на 0.85 лв. за периода
01.07.2019 г. - 12.04.2022 г.
3. Ф. А. Л. - сумата в размер на 88.36 лв. представляваща цена за доставена ТЕ за
периода м.05.2019г. - м.04.2021 г., мораторна лихва в размер на 7.97 лв. за периода
01.07.2019 г. - 12.04.2022 г., сумата в размер на 4.62 лв. цена за извършена услуга за дялово
1
разпределение за м.05.2019 г . – м.03.2021 г. и лихва в размер на 0.85 лв. за периода
01.07.2019 г. - 12.04.2022 г.
4. А. А. Л. - сумата в размер на 88.36 лв. представляваща цена за доставена ТЕ за
периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г. , мораторна лихва в размер на 7.97 лв. за периода
01.07.2019 г. - 12.04.2022 г. сумата в размер на 4.62 лв. цена за извършена услуга за дялово
разпределение за м.05.2019 г. - м.03.2021 г. и лихва в размер на 0.85 лв. за периода
01.07.2019 г. - 12.04.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 13.05.20222 г. по ч.гр.д. № 20968/2022 г. по описа на СРС,
176 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно - не са
заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 30-дневен срок от публикуването им на
страницата на дружеството.
Ответниците, чрез адв. П., са подали неподписан отговор на исковата молба по реда и
в срока на чл.131 от ГПК като твърдят, че не дължат плащане на сумите, които им се
претендират, защото този процесен имот представлява магазин и през него не преминава
сградна инсталация, както и не са монтирани отоплителни тела. Твърдят, че магазинът се
ползва от трето лице, на основание наем и именно негова е отговорността за цената на ТЕ.
Третото лице - помагач на страната на ищеца „ФИРМА” ЕООД не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявените искове са за установяване съществуването на задължение за заплащане
на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща
процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
Е.С., присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
2
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
От приетия по делото като доказателство нотариален акт ..., том II, дело № 178/2005.
се установява, че А.Г. Л. е придобила собствеността върху магазин № 5, находящ се в гр.С.,
общ. ...“, бл. 201 А. Същата е починали преди началото на процесния период, за който се
претендира заплащане на потребена топлинна енергия и с нейната смърт правото й на
ползване се е погасило. По делото е прието удостоверение за наследници с изх. № РСЛ19-
ТД26-1778 от 19.19.2019 г., от което е видно, че нейни наследници по закон са ответниците,
поради което и имат качеството потребител на ТЕ за обект с аб. № ...
Относно претенцията на ответниците, че имота се ползва от трето лице и
отговорността за задълженията към ищцовото дружество са негови, съгласно чл. 61, ал. 1
ОУ купувач - страна по договор за продажба на ТЕ за стопански нужди е собственик,
титуляр на вещно право на ползване или наемател на имот, за който се ползва ТЕ за
стопански нужди. Когато купувачът - страна по договор за продажба на ТЕ, за стопански
нужди е наемател на топлоснабдения имот, собственикът или титулярът на вещно право на
ползване представя предварително изрично съгласие пред продавача друго лице да бъде
купувач на топлоенергия за определен срок - чл. 61, ал. 2 ОУ, каквито доказателства по
делото не са ангажирани. От това следва, че по силата на закона между ответниците -
потребители и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им
приемане. Ето защо, съдът приема, че през процесния период ответниците са била
собственици на процесния имот и като такива имат качеството потребител на топлинна
енергия и е страна по облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето й.
Като страна по това правоотношение, потребителите дължат заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла
вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ в сграда - Е.С..
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са събрани писмени доказателства. От изслушаната СТЕ по
делото се установи, че сградата и имотът са топлоснабдени с непрекъснато топлоподаване
за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г. ФИРМА . ЕАД ежемесечено е извършвала отчети на
общ топломер, който е от търговски тип АС и е преминавал метрологичен контрол съгласно
Наредбата и са отчислявани технологични разходи за сметка на ищеца съгласно методиката.
Изравнителната сума за периода е 399,02 лева за доплащане и сумата за начислена по
фактури ТЕ е 302,69 лева, от която 120,46 лева за отопление на имот и сградна инсталация и
3
182,23 лева за битово горещо водоснабдяване (или общо сумата дължима за отоплителния
период е 701,71 лева). Вещото лице е констатирало, че технологичните разходи са
приспаднати за сметка на ищеца и е заключило, че дяловото разпределение за имота е
извършено в съответствие с нормативните изисквания.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е
доставяна топлинна енергия, доколкото обаче купувачът дължи цената на реално
потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не
стойностите на прогнозния дял /по месечни фактури/, а тези, които се формират в резултат
от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена, съдът ползва данните на СТЕ, според която размера на потребената
топлинна енергия за процесния период от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. е в размер на 701,71
лева, в която сума не са включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от
предходни периоди и представлява реалното количеството потребена ТЕ в имота, която се
дължи на топлопреносното предприятие при отчетени изравнителни сметки. За тази сума
искът е основателен. Ищецът претендира по-голяма сума, поради което за разликата над
сумата от 701,71 лева до пълния предявен размер от 706,91 лева искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че дължимата от
потребителите цена за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до
30.03.2021 г. в размер на 36,97 лева е основателна и следва да бъде уважена изцяло.
По исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно цитираната разпоредба, клиентите са длъжни да заплащат сумите в 45-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Ищецът не доказа тези
факти - публикуването на сумите на интернет страницата съобразно общите условия,
съответно е недоказано твърдението ответницата да е била поставена в забава за плащане на
сумите, предмет на настоящото дело.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение в
размер на 6,82 лева неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на
това задължение, поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде
поканен от кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана - за
заплащане на дължимите суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази
част също е неоснователна.
С оглед гореизложеното искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отговорността на страните за разноски:
4
С оглед изхода на спора, право на разноски имат двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, на ищеца следва да му бъдат присъдени
разноски в размер на 521,51 лева за исковото производство съразмерно уважената част от
исковете.
В полза на ответника не се следват разноски, доколкото не е доказано да е сторил
такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че А. З. Л., Л. А. Л.,
Ф. А. Л. и А. А. Л., дължат на „ФИРМА” ЕАД, с ЕИК: .... на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от 701,71 лева - цена на доставената на ответниците топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 19.04.2022 г.
до изплащане на вземането и сумата от 36,97 лева - цена за услугата дялово разпределение
за периода от 01.05.2019 г. - 30.03.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за доставена ТЕ за сумата над 701,71
лева до пълния предявен размер от 706,91 лева за периода от 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г.
като недоказана, както и исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихва за забава
върху главницата за ТЕ в размер на 63,75 лева за периода от 01.07.2019 г. - 12.01.2022 г. и
иска за мораторна лихва за сумата от 6,82 лева - лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 07.07.2019 г. - 12.04.2022 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 13.05.2022 г. по ч.гр.д.
№ 20968/2022 г. по описа на СРС, 176 състав, както следва по квоти:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че А. З. Л. с ЕГН:
**********, дължи на „ФИРМА” ЕАД с ЕИК .... на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ, сумата, а именно: 438,62 лева главница, представляваща цена за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 19.04.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 23,11 лева - цена за
услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. - 30.03.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за доставена ТЕ за сумата над
438,62 лева до пълния предявен размер от 441,82 лева, като недоказана, както и исковете с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихва за забава върху главницата за ТЕ в размер на
39,84 лева и за периода от 01.07.2019 г. - 12.01.2022 г. и иска за мораторна лихва за сумата
от 4,26 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
07.07.2019 г. - 12.04.2022 г.
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че Л. А. Л. с ЕГН:
**********, дължи на „ФИРМА” ЕАД с ЕИК .... на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ, сумата, а именно: 87,36 лева главница, представляваща цена за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 19.04.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 4,62 лева - цена за
услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. - 30.03.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за доставена ТЕ за сумата над
87,36 лева до пълния предявен размер от 88,36 лева, като недоказана, както и исковете с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихва за забава върху главницата за ТЕ в размер на
7,97 лева и за периода от 01.07.2019 г. - 12.01.2022 г. и иска за мораторна лихва за сумата от
0,85 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
07.07.2019 г. - 12.04.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че Ф. А. Л. с ЕГН:
**********, дължи на „ФИРМА” ЕАД с ЕИК .... на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ, сумата, а именно: 87,36 лева главница, представляваща цена за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 19.04.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 4,62 лева - цена за
услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. - 30.03.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за доставена ТЕ за сумата над
87,36 лева до пълния предявен размер от 88,36 лева, като недоказана, както и исковете с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихва за забава върху главницата за ТЕ в размер на
7,97 лева и за периода от 01.07.2019 г. - 12.01.2022 г. и иска за мораторна лихва за сумата от
0,85 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
07.07.2019 г. - 12.04.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че А. А. Л. с ЕГН:
**********, дължи на „ФИРМА” ЕАД с ЕИК .... на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ, сумата, а именно: 87,36 лева главница, представляваща цена за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 19.04.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 4,62 лева - цена за
услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. - 30.03.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за доставена ТЕ за сумата над
87,36 лева до пълния предявен размер от 88,36 лева, като недоказана, както и исковете с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихва за забава върху главницата за ТЕ в размер на
7,97 лева и за периода от 01.07.2019 г. - 12.01.2022 г. и иска за мораторна лихва за сумата от
0,85 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
07.07.2019 г. - 12.04.2022 г.
ОСЪЖДА А. З. Л., Л. А. Л., Ф. А. Л. и А. А. Л. да заплати на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ...., разноски в исковото производство в размер на
общо 521,51 лева.
6
Решението е постановено при участието на третото лице –помагач на страната на
ищеца - „ФИРМА“ ЕООД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7