Определение по дело №372/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 994
Дата: 26 март 2019 г.
Съдия: Никола Дойчинов Дойчев
Дело: 20193100500372
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………….….../………………2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена Петкова   

                                ЧЛЕНОВЕ: Наталия Неделчева

мл.с. Никола Дойчев

 

като разгледа докладваното от младши съдия Никола Дойчев

ч.в.гр.д. № 372 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

С определение № 2499 от 20.02.2019 г. по гр.д. № 2733/2019г., Варненският районен съд е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност между Районен съд – Варна и Районен съд – Шумен, за определяне на съда, който да разгледа искане на Директора на ТД Варна на КПКОНПИ, за разкриване на банкова тайна по отношение на Бирол Топуз и свързаните с него лица – Лейля Яверова Хасанова и „ТОДЕРМА“ ООД.

Варненският окръжен съд, след като обсъди изводите на спорещите съдилища, приема за установено от фактическа следното:

Пред Районен съд  - Шумен е образувано гр.д. № 285/2019г. по искане на и.д. Директор на КПКОНПИ за разкриване на банкова тайна по повод извъшване на проверка по чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ на Бирол Топуз с постоянен и настоящ адрес в гр. Шумен и свързани с него лица – Леяля Яверова Хасанова с постоянен и настоящ адрес в гр. Шумен и „ТОДЕРМА“ ООД. Съдът е приел, че така образуваното пред него дело, не му е подсъдно по правилата на местната подсъдност, тъй като се касае за охранително производство по см. на чл. 530 вр. чл. 531 ал.2 от ГПК, поради което е прекратил производството и го е изпратил по подсъдност на Варненския районен съд-по седалището на ТД на КПКОНПИ – Варна.

Пред Районен съд –Варна е образувано гр.д. 2733/2019г., който от своя страна, също е счел, че делото не му е подсъдно. Приел е, че посочената разпоредба на чл. 530, вр. чл.531 ал. 1 отГПК е неприложима в случая, а следва да се приложи по аналогия, уредената местна компетентност в обезпечителното и исковото производство в чл. 116, ал. 3 от ЗПКОНПИ.

По същество на спора за подсъдност съдът приема следното:

Съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗПКОНПИ комисията и директорите на териториалните дирекции могат да поискат от съда разкриване на банковата тайна, на търговската тайна по чл. 35 от ЗПФИ и сведения по чл. 133, ал. 2 от ЗППЦК, когато това е необходимо за постигане на целта на закона.

Нормата на чл. 62 от ЗКИ предвижда реда за разкриването на сведенията, представляващи банкова тайна. Разпоредбата на ал. 7 на чл. 62 от ЗКИ сочи районния съд като родово компетентен да разгледа искането. Липсва обаче уредба в ЗКИ и ЗПКОНПИ относно това кой от районните съдилища е местно компетентен да разгледа искането за разкриване на банкова тайна. Законовата непълнота относно определяне на местно компетентния съд по искането за разкриване на банкова тайна за нуждите на ЗПКОНПИ следва да се попълни по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, като се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на закона.

В случая, Окръжен съд - Варна приема, че за определяне на местната компетентност по искането по чл. 115 от ЗПКОНПИ, вр. с чл. 62, ал. 6, т. 4 от ЗКИ, по аналогия следва да се приложат преди всичко нормите в специалния ЗПКОНПИ, уреждащи местната компетентност в обезпечителното и исковото производство – чл. 116, ал. 3 и чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ, като съображенията за това са следните:

Искането по чл. 115 от ЗПКОНПИ за разкриване на банкова тайна за нуждите на проверка по ЗПКОНПИ има за цел да установи имуществото на проверяваното лице, на членовете на семейството му и на контролираните от него юридически лица, като в зависимост от резултатите от проверката може да се достигне до прекратяване на производството или до образуване на производство по ЗПКОНПИ, в което да се развие производство по налагане на обезпечителни мерки и исково производство пред съда за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. В чл. 116, ал. 3 и чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ е изрично уредена местната компетентност на съда в обезпечителното и исковото производство по ЗПКОНПИ – това е окръжният съд по постоянния адрес на лицето, съответно по седалището на юридическото лице, а когато в имуществото е включен недвижим имот - окръжния съд по местонахождението на имота.

Въведеният принцип за местна подсъдност на съда в чл. 116, ал. 3 от ЗПКОНПИ – при обезпечение на бъдещи искове за отнемане на имущество и в чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ – при предявяване на иск за отнемане на имущество, следва да се приложат по аналогия и при определяне на местно компетентния районен съд, който да разгледа искането по 115 от ЗПКОНПИ, вр. чл. 62 от ЗКИ за разкриване на банкова тайна. Този начин на прилагане по аналогия съответства на специалната цел, към която е насочен целия ЗПКОНПИ.

Ето защо, уредбата, свързана с местно компетентния съд при образуване обезпечителното и исковото производство, определя и местната компетентност на съда във връзка с предварителното събиране на доказателства – арг. чл. 208 изр. първо от ГПК, вр. чл. 135 и чл. 159 от ЗПКОНПИ.

Настоящият въззивен състав намира, че производството по разкриване на банкова тайна по чл. 115 от ЗПКОНПИ вр. чл. 62, ал. 2 от ЗКИ, е специфично такова, при което не съставлява нито спорна, нито безспорна съдебна администрация на граждански правоотношения. Това производство не е охранително, тъй като охранителните производства се характеризират с това, че не засягат правата на трети лица, а се отнасят само до правната сфера на молителя. В случая, съдебният акт, с който се произнася съда при уважаването на искането по чл. 115 от ЗПКОНПИ, несъмнено засяга правната сфера на проверяваното лице, защото въз основа на него се разкрива лична и тайна информация, против волята и желанието на проверявания субект. Също така, активно легитимиран да инициира производството по чл. 115 от ЗПКОНПИ е държавен орган – териториална дирекция на Комисията и искането не е за съдействие при упражняването на гражданските права, а е във връзка с регламентирана със специален закон дейност на държавен орган за извършване на проверка по чл. 107, ал. 1 от ЗПКОНПИ. При това положение не може да бъде правно обоснован извод, че производството по чл. 115 от ЗПКОНПИ е охранително, поради което и няма основание местната подсъдност да се определя въз основа на правилата за местна подсъдност по чл. 531, ал. 2 от ГПК, предвидени за охранителните производства.

С оглед на изложеното и като се вземе предвид, че постоянният адрес на проверяваните лица е в гр. Шумен, се налага извод, че местно компетентен да се произнесе по искането по чл. 115, ал. 1 от ЗПКОНПИ във вр. с чл. 62, ал. 6, т. 4 от ЗКИ е Районен съд гр. Шумен.

 

Предвид изложеното, Варненски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по молба с правно основание чл. 115, ал. 1 от ЗПКОНПИ вр. чл. 62, ал. 6, т. 4 от ЗКИ на ТД на КПКОНПИ, гр. Варна, представлявана от Директора Айнур Мурадаллъ, за разкриване на информация, съставляваща банкова тайна по отношение на проверявано лице БИРОЛ ТОПУЗ с ЛНЧ ********** и свързаните с него лица Лейля Яверова Хасанова с ЕГН:********** – съпруга, „Тодерма“ ООД с ЕИК:********* – свързани лица по чл. 145, ал. 2 от ЗПКОНПИ, във връзка с образувана проверка по реда на чл. 107 и сл. от ЗПКОНПИ, е Шуменският районен съд.

ИЗПРАЩА делото на Шуменския районен съд по компетентност.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от т. 9, изр. последно от ТР от 9.12.2013 г. по тълк. д. /2013 г. на ВКС, ОСГТК.

 

 Препис от определението да се изпрати на Варненския районен съд за сведение.

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                                                          ЧЛЕНОВЕ: