№…………26.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Варна -
ХXXІІІ състав в открито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав: Административен съдия : Мария Ганева
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 1149 по описа за 2019 год. , за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ във р. с чл. 203 от АПК.
Същото е образувано по искова молба на Л.В.С. с ЕГН ********** и съдебен
адрес ***, срещу Изпълнителна агенция „Медицински одит“ гр. София за присъждане
на обезщетение от 2210 лв. заедно със
законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба. Претендираната сума включва имуществени вреди
от 1210 лв. и неимуществени вреди от
1000 лв. , както и законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба. Имуществените вреди се изразяват в
заплатено адв. възнаграждение и държавна такса по повод съдебно
обжалване на издадено наказателно постановление /НП/ № НП-20-130-23-3/
17.07.2018 г. на изп. директор на ИА“Медицински одит“ – София . Неимуществените
вреди са накърнена чест и достойнство , уронване на неговото добро име на професионалист сред обществото и колегите,
преживени обида, омерзение и неудобство от незаконосъобразното му наказване с
глоба , влошаване на здравето заради промени в кръвното налягане . Това санкциониране
и влошеното здраве са станали причина ищецът да прекрати трудовия си договор и
да напусне Центъра за спешна медицинска помощ – Варна , но поради високата оценка на ръководството за
професионалните му качества е бил сключен нов трудов договор на 21.11.2017 г. В
исковата молба се твърди, че в хода на административнонаказателното
производство и по време на съдебното обжалване
ищецът е бил изключително
притеснен . Периодът, за който се
претендира обезщетение за неимуществени вреди, е от 12.02.2018 г. до 05.03.2019
г. Претендира се и присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
В предоставен от съда срок за посочване на правосубектен ответник ищецът
посочва като такъв Изпълнителна агенция „ Медицински надзор“
/л. 49 от делото/.
В съдебно заседание ищецът ,
редовно призован, се представлява от адв. С.А. , който излага позиция за
основателност на исковата претенция , която съдът следва да уважи изцяло.
Ответната
страна - ИА“Медицински надзор “ гр.
София, редовно призована, не се представлява
в съд. заседание , но депозира писмен отговор за неоснователност и недоказаност на предявения иск за
обезщетение, тъй като изразходването на
средства за заплащане на адв.
възнаграждение не е вреда от административна дейност , няма противоправно
поведение , което да е довело до реално
претърпени вреди от ищеца . В тази връзка се отправя искане към съда да
отхвърли иска за обезщетение, а в условията на евентуалност се иска намаляване
претендирания размер на обезщетението за имуществени вреди поради
„прекомерност на претендираните вреди,
представляващи адвокатски хонорари за двуинстанционна процесуална защита“.
Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Варна счита предявения иск за обезщетение за имуществени вреди за
основателен и следва да се уважи. Относно претенцията за обезщетяване на
настъпили неимуществени вреди се
изразява позиция за неоснователност , тъй като
заболяванията на ищеца са от
10-15 години и трудно може да се
установи дали е налице тяхно обостряне вследствие на наложеното административно
наказание.
Съдът след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства , становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесуалните отношения, приема за установено от фактическа и правна следното:
С решение №2072/07.12.2018 г. по
анд. № 3696/2018 г. Районен съд гр. Варна е потвърдил НП №
20-13—23-3/17.07.2018 г., издадено от изп. директор на ИА „Медицински одит“ гр. София, с което на Л.В.С.
е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 1500 лв. на основание
чл. 116“б“ от Закона за лечебните заведения заради това, че на 30.09.2017 г. като ръководител
на медицински екип , извършил реанимационни действия на родилка
, е извадил от тоалетната чиния бебе ,поставено
в найлонов плик , с което е нарушено изискването за „насочване към проявите ,
признаците и симптомите, здравната информация
и специфичната клинична находка , които изискват незабавни действия и терапия при спешен пациент „ по т. 3.1 от
раздел ІV на глава ІІ на Наредба №
12/30.12.2015 г.
Към материалите на това дело е
приложен договор за правна защита и
съдействие серия Б № 316643 от
10.10.2018 г. с данни за платено в брой адв. възнаграждение от 700 лв. от Л. В.
С. на адв. С.А. / л. 38 от анд. №
3696/18 г. /
По повод подадена касационна
жалба срещу това решение от Л. С. е
образувано канд. № 239/19 г. от Адм. съд -Варна , което е приключило с решение
№ 414/05.03.2019 г. , с което е отменено
решението на ВРС и вместо него е постановена отмяна на НП № 20-130-23-3/
17.07.2018 г. Касационната инстанция е постановил отмяна на НП на процесуално
основание без да изследва по същество
дали е извършено адм. нарушение,
приемайки нарушено право на защита с оглед неясната на
административнонаказателното обвинение.
Към материалите на касационното
дело е приложен списък на разноски за 510 лв. , 10 лв. платена държ. такса с
приложено писмено доказателство за извършеното плащане и 500 лв. платен в брой
адв. хонорар по представен договор за правна помощ № 14/21.10.2018 г. / л.31—41
от канд. № 239/18 г. на АС-Варна/.
Ищецът представя негово
заявление от 07.11.2017 г. за
прекратяване на трудовия му договор по взаимно
съгласие и „поради пенсиониране“ , последвано от издаване на заповед за
прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 325, ал.1 т.1 от КТ от дата 21.11.2017 г. и се депозира сключен нов трудов договор № 1770/21.11.2017 г. за неговото назначаване на длъжност лекар към
Центъра за спешна медицинска помощ –
Варна / л. 10-12 от делото/.
От разпита на свид. Н М М, колега
на ищеца от 1996 г. , при техни
разговори С. е споделял, че ще чувства
унижен и много обиден от
несправедливо наложеното му административно наказание . Това е било честа тема
на техните разговори. Свидетелката твърди, че ищецът е изпаднал в „дълбока
депресия“, защото не е отговарял на телефонни позвънявания на негови колеги,
който са били загрижени за него . Посочва ,че понякога С. не си е вдигал
телефона ден-два, но след това се е обаждал. Свидетелката и колегите му „активно са го търсели“ , но той не винаги е отговарял
на техните позвънявания . С. е бил на 64 години към момента на издаване на нак.
постановление и преди това е имал здравословни проблеми- „обструктивна
белодробна болест“. С. е получавал по-чести пристъпи на задух след издаване на
НП . Свидетелката е присъствала на два такива пристъпа , но не посочва
дата месец или сезон , когато са се
случили . Свидетелката М , която е
лекар, посочва, че задух може да се провокира от силна емоция.
Свид. Н Де приятел и колега на
ищеца . Познава Л.С. от 30 години , работили са заедно 15 години до 1997 г.
След издаване на нак. постановление ищецът се е променил, , защото е станал
подтиснат, затворен, обсебен от случилото се , чувствал се е обиден .
Свидетелят посочва, че при проведени техни разговори С. е споделял , че се
чувства обиден от случая с неговото наказване, но също така е бил обиден и от
липсата на подкрепа , че не получил защита от никой, никой не го е изслушал с
изключение на следовател Стоева . Свидетелят твърди, че знае със сигурност за хипертонична
болест на С. , датираща от 15 години и обструктивна белодробна болест от 10
години. Не може да посочи какви
лекарства е приемал ищеца, но е ползвал противоастматична помпа.
Свидетелят се е срещал със С. веднъж на една или на две седмици . Последният му
е споделял , че е много засегнат от
несправедливото му обвинение, бил е“ подтиснат и афектиран“.
Към материалите на канд. № 239/19 г. на АС гр. Варна е приложена
подписка в защита на доктор Л. С.
.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Обект на съдебна защита е
отричано от ответника субективно право на
обезщетение , чийто носител е ищеца.
Страна по материалното правоотношение в случая е ИА „Медицински надзор “
, респективно тя е носител на
правното задължение по удовлетворяване на вземането, тъй като
съгласно чл. 205 от АПК , приложимо на основание чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице , представлявано от органа ,
от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В конкретния случай
отмененото по съдебен ред НП е издадено от изп. директор на ИА „Медицински
одит“ – София . На основание чл. 18 от ПЗР на Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г.
тази агенция се преобразува чрез сливане в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ , която е със статут на
юридическо лице предвид чл. 7а, ал.2 от
Закона за лечебните заведения.
Нормата на чл. 1 , ал.1 от ЗОДОВ
регламентира правна възможност за ангажиране на юридическата отговорност на
държавата и общините по
удовлетворяването на правото на
обезщетение на граждани и юридически лица при следните законови
предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностни лица на държавата или общините, постановен при или по повод на
извършена административна дейност; вреда; причинна връзка между постановения незаконосъобразен адм. акт,
действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Посочените законови условия следва да съществуват в
кумулативно единство, за да се удовлетвори искова претенция за обезщетение.
В
настоящия случай се претендира обезвреда на вреди, настъпили от отменено
наказателно постановление, което макар и да не е същински индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, е властнически акт, издаден от
административен орган в резултат от санкционна
административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на
нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. В подкрепа на това разбиране е ТП № 2/19.05.2015 г. по
тълк. дело № 2/2014 г. на ВАС и ВКС,
което разглежда отговорността по ЗОДОВ като резултат от
незаконосъобразно осъществяване на публични функции - административни и правозащитни
от органите на държавата, общините и съдебната власт. Задълженията, които
законите възлагат на административните органи са свързани, освен с издаване на
индивидуални, общи и нормативни административни актове чрез упражняване на
правоприлагаща и нормотворческа дейност, и с налагане на административни
наказания. Дейността по административно наказване по естеството си е
правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на
правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на
състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на
решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното
управление по аргумент от чл.6 от Закона за административните нарушения и
наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите
правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и
договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя
представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по
административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово
предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното
постановление, като резултат от упражнената дейност по административно
наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се
издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на
административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка
с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни
постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от
предметния обхват на закона.
В
производствата пред районния съд по жалби срещу наказателни постановления, при
субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление е
отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, включително и за
процесуално представителство, подобно на случаите, при които, след като подсъдимият бъде
оправдан в наказателното производство, не се присъждат разноски срещу
държавата.
Липсващата процесуална възможност
да се упражни претенцията за разноски в съдебните производства по ЗАНН обуславя
извод, че разходваните средства за адвокатска защита в хода на съдебния процес,
приключил с отменителното решение на съда, се явяват за лицето, което
неправомерно е санкционирано по административен ред, имуществена вреда по
смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за която държавата дължи обезщетение на
основание чл.4 от ЗОДОВ.
Безспорен факт е отмяната със
стабилен съдебен акт на НП № 20-130-23-3/17.07.2018 г. , с което е предприето
административнонаказателно санкциониране на ищеца. Влязлото в законна сила
съдебно решение е задължително за всички
съдилища, учреждения и общини в Република България , респективно решението по
отмяна на цитираното наказателно постановление обвързва и настоящия съдебен
орган и тази отмяна има за правна последица възможност за репариране на
настъпилите вреди по повод съдебното обжалване.
По
несъмнен начин се установяват направени имуществени разходи от ищеца в размер
на 700 лв. за водене на дело пред РС-Варна по обжалване на НП и на 500 лв. –
пред касационната инстанция . Посочените парични суми са платени в брой ,
документално отразени в съставени и приложени към делата писмени договори за
правна помощ, който в тази си част има правната характеристика на разписка,
надлежно удостоверяваща факта на предаване на договорената сума.
Ответникът
възразява относно претендирания размер на имуществени вреди в частта от адв. възнаграждение по
повод осъществената правна защита с възражение за прекомерност.
Съгласно тълкувателно решение № 1/2017 г. по тълк.
дело № 1/2017 г. ОСГК на ВКС при иск по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да
определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско
възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес. Даденото тълкуване обвързва и настоящия съд , който
разглежда иск по ЗОДОВ , поради което по
повод определяне размера на претендираното обезщетение за вреди може да
се измени адвокатското възнаграждение в
посока на неговото намаляване.
Новелата на
чл. 18, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. гласи, че за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.
Прилагайки
правилото на чл. 7, ал.2 от Наредбата при определена по отмененото НП глоба от
1500 лв. , минималният размер на дължимо адв. възнаграждение е 335 лв. Данните
по делото сочат за плащане в брой на по-висок адв. хонорар.
Проведеното
съдебно обжалване на издаденото НП пред РС-Варна е протекло в общо три открити
съдебни заседания като първото е отложено поради нередовно призован свидетел,
на второ съдебно заседание е проведен разпит на един свидетел , а на третото заседание
е събрано едно писмено доказателство и гласни показания от двама свидетели .
Производство пред касационния съд е реализирано само в едно открито съдебно
заседание без приемане на нови доказателства.
При тези
данни и описанието на вменено адм. нарушение в НП настоящият съд не счита, че е
налице фактическа или правна сложност на съдебните производства пред ВРС и
АС-Варна и поради тази причина няма основание за присъждане на адв. хонорар над
минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г.
В подкрепа на това становище на съда е тълк. решение №
1/15.03.2017 г. на ВАС , според което институтът на обезщетението от непозволено
увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно
обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата - да е „обоснован и справедлив“, т.е да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от страните в производството.
На следващо
място, субективното право на обезщетение
възниква , ако претърпените загуби или пропуснати ползи са непосредствена
последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган.
Според тълкувателно решение № 1/
15.03.2017 г. на ВАС по тълк. дело № 2/2016 г. при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон, а съгласно
правилото на чл. 130 от ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите
на съдебната и изпълнителна власт. При това нормативно разрешението относно
вида на причинно-следствената взаимовръзка между отменено по реда на съдебното
обжалване НП и настъпилите имуществени вреди по повод подобно обжалване се
явява лишено от основание възражението на ответника за липсата на пряка и
непосредствена връзка помежду им.
В
цитирания по-горе тълкувателен съдебен акт се посочва, че неразделната
взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от
наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се
намират в отношение на обуславяща причина и следствие-граждаН не би потърсил
адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни
права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски
хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно
постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е
единствено средство за защита на лицето.
Ищецът претендира и обезщетение за вреди ,
изразяващи се в платена държавна такса от 10 лв. за образуване на касационно производство
пред Административен съд Варна по инстанционен контрол на решението на ВРС
по анд. № 3696/2018 г., но подобни
производства са безплатни . Внасянето на недължима държавна такса е финансов разход за ищеца, но
е резултат единствено от неговите
действия и не подлежи на обезвреда по ЗОДОВ.
Според
нормативното предписание на чл. 4 от посочения нормативен акт държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. При тази зададена законова рамка на
репарация подлежат и настъпили вреди от неимуществен характер. Подобна
претенция се заявява от ищеца по конкретно дело на основание изживян стрес, безпокойство
, обида , унижение, уронване на доброто име , накърнени чест и достойнство,
впоследствие на което е настъпило „рязко
влошаване на кръвното налягане“.
Събраните
гласни доказателства от разпитаните свидетели , които познават ищеца от
продължително време / около 30 години/ и имат достатъчно впечатления за неговия
характер и поведение, дават сведение, че поради преценката на С. за
несправедливо образувано срещу него
административнонаказателно производство, той се е изолирал от близки и
познати , не е контактувал , не отговарял на техни обаждания след м. септември
2017 г. Промяната в емоционалното състояние на ищеца е разбираема човешка реакция на предприетите действия на
компетентните органи по ангажиране на
неговата административнонаказателна отговорност. Изживените негативни емоции са
следствие на неговата преценка за изпълнени професионални задължения като лекар на 30.09.2017 г. и
липсата на такава оценка и от длъжностните лица на Изпълнителната агенция „
Медицински одит“. Образуваното
административонаказателно производство е възмутило не само ищеца, но и неговите
колеги , които са изготвили подписка в негова защита , респективно налага се
извод, че случаят е придобил гласност , предизвикал е коментари , а това е една
от причините за изолацията на С. и за изживяните чувства на несправедливо
отношение на държавните органи .
Логичната е
заявената емоционална реакция на душевен дискомфорт в подобна ситуация , тъй
като се касае за човек на 64 години , чиято ценностна система приема работа не
само като източник на средства за оцеляване, но и като дълг и отговорност по
спасяване на човешки животи. Следва да се съобрази, че въпреки навършена
пенсионната възраст ищецът е продължил да работи в Спешния медицински център на
гр. Варна като лекар , което е показателно ,
че същият харесва своята работа . Именно поради тази причина налагането на административно наказание именно във връзка с
изпълнение на служебните задължения е
породило голямо недоволство , болезнено засегнати професионална чест и
репутация , градена дълги години. Свидетелство за интензитета на субективните изживявания на ищеца е фактът
, че същия не е отговарял на обаждания
на познати и че се е изолирал . Тези негативни преживявания подлежат на
обезвреда по справедливост съобразно предписанието на чл. 52 от ЗЗД.
В
исковата молба се заявява като вреда и промяната в здравословното състояние -
„влошаване на кръвното налягане“, но не се представиха медицински документи с
подобна информация , въпреки даденото указание по чл. 171, ал.4 от АПК / л. 15
от делото/. Освен това свидетелката Н М , която познава С. от 30 години , не твърди нито хронично ,
нито инцидентно промени в кръвното
налягане , а само посочва хронично заболяване на белите дробове, свързано с
пристъпи на задух. Съдът чрез разпита на свидетели цели да провери съществуването само на заявените факти в исковата молба , в случая промени на
кръвното налягане . В исковата молба не се твърди възникнало белодробно
заболяване или обостряне на хронично такова. В тази връзка само свид. Н Дпосочва,
че С. е боледувал от хипертония , но не посочва откога и какво лечение е
провеждал . Това твърдение няма
убеждаваща сила след като не се подкрепя от показанията на други свидетели или от медицински документи ,
поради което съдът приема, че не е
постигнат процесуалният стандарт на главното , съответно пълно доказване
на влошено здраве вследствие издаването на НП.
Предвид
гореизложеното съдът счита , че при спазване на принципа на справедливост в чл. 52 от ЗЗД видът на изживените
негативни емоции , техният интензитет и продължителност от около една година ,
обвързани с ценностните разбирания на ищеца и отношение към професията,
исковата претенция за неимуществени вреди
следва да се удовлетвори до сумата от 500 лв.
При този изход на
делото съдът дължи произнасяне по своевременно
направените искания и на двете страни за присъждане на разноски.
Съгласно правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска.
Върховният адм.
съд е последователен в своята практика за характер на специална правна норма на
чл. 10 от ЗОДОВ спрямо общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК и и чл. 143 от АПК. Основен принцип в правото е , че специалният закон дерогира правното действие на общия
закон . В тази връзка на частично
удовлетворяване по критериите на чл. 10 , ал.3 от ЗОДОВ подлежи искането на
ищеца за възстановяване на направените разходи по водене на делото , които
представляват платена държавна такса от
20 лв. и заплатено в брой адв.
възнаграждение по договор за правна защита , имащ характер на разписка в тази си част /
л. 7 от делото/. Съразмерно с уважената част на исковете за имуществени и за неимуществени
вреди ищецът има право на разноски в размер на 222.60 лв.
Липсата на изрична уредба в
ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, означава, че такова не се дължи.
Възможно обяснение на това
законодателно решение с изменението на чл. 10 от ЗОДОВ с ДВ бр. 43/2008 г. са
изводите на Европейския съд по правата на човека в решение от 12.07.2007 г. по
делото „ С срещу България „ , в което макар проблемът да е в прекомерната
държавна такса по делата по ЗОДОВ ( в периода, в който тя е предвидена като
пропорционална), разсъжденията на съда отиват и отвъд нея. Например в т. 54 от
мотивите на това решение се посочва , че от практична гледна точка налагането
на съществена финансова тежест , в края на процедурата, може да играе ролята на
ограничение на правото на достъп до съд..
В т. 59 от същото решение се
обективира позиция на съда, че приложимите правила по отношение на разходите, трябва в
подобни случай да позволят на лицето да не понася прекалени тежести, когато
исковете му са основателни, тъй като „може да изглежда парадоксално държавата, чрез
различни такси, преди образуването на жалбата или след решението, да вземе с
едната ръка, това което е дала с другата, за да поправи едно нарушение на
Конвенцията. Не бива също така тези разходи да бъдат прекалени и създаващи
неразумно ограничение на правото да се предприеме такова действие за
обезщетение и водещи до засягане на правото за достъп до съд” (виж Scordino с/у
Италия (no 1) ([GC], no 36813/97, § 201, ЕСПЧ 2006-...). Задължението на
държавата да поправи по адекватен начин вредите, причинени от властите и
надлежно констатирани от правосъдието, е от изключително значение в едно
общество, организирано на основата на върховенството на закона.
Мотивиран от изложените съображения Административен съд
гр. Варна
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „
Медицински надзор“ със седалище гр. ///, бул. „ ///“ № 3 да заплати на Л.В.С. с ЕГН **********
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 670 /шестотин и
седемдесет / лева , изразяващи се в
платено адвокатско възнаграждение по повод обжалване на наказателно
постановление , отменено по съдебен ред ред , заедно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба / 25.04.2019 г./ до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част .
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „
Медицински надзор“ със седалище гр. ///, бул. „ ///“ № / да заплати на Л.В.С. с ЕГН **********
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 500 /петстотин /
лева заедно със законната лихва считано
от датата на подаване на исковата молба / 25.04.2019 г./ до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част .
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „
Медицински надзор“ със седалище гр. ///, бул. „ ///“ № / да заплати на Л.В.С. с ЕГН **********
съдебно –деловодни разноски в размер на 222.60 лв.
След влизане на решението в законна сила да се върне на Районен съд гр.
Варна анд. № 3696/2018 г. по описа на този съд.
Съдебното решение подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване на
страните.
Административен съдия :