Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.05.2019г. гр.Царево
В ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският
районен съд наказателен състав
На десети април две хиляди и деветнадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
Председател: Мария
Москова
секретар Стефка
Илиева,
като
разгледа докладваното от съдия Москова НАХД
№ 75/2019г. по описа на РС-Царево,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е от административно наказателен
характер, с правно основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.И.И. с ЕГН ********** ***
против Наказателно постановление № *****, с което за нарушение на чл. 257, ал.
1, т. 1, вр. чл. 108 ал. 3 от Закона за горите, вр. чл. 12б, ал. 1, т. 7 от
Наредба № 1 за контрола и опазване на горските територии, му е наложено
наказание глоба в размер на 300 лева на основание чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ. В жалбата се излагат съображения за
необоснованост и неправилност на атакуваното наказателно постановление,
постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се
иска неговата отмяна.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от
упълномощен представител- адвокат Д., който поддържа жалбата и моли НП да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата, се представлява от гл.ю.к.С.,
която пледира за потвърждаване на атакуваното НП.
Съдът, като взе предвид събрания по делото
доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.01.2019 год. актосъставителят П. и неговите колеги
И. и Д. /всички служители на *****/, извършили проверка в землището на гр.****,
местност „*****“ подотдел ***, имот с идентификатор ***, при която установили
направа на множество извозни пътища и технологични просеки, които не са били
отразени до този момент в одобрения за подотдела технологичен план.
Констатацииите на проверяващите били обективирани в Констативен протокол №*****
/л.10/. На 23.01.2019г. П. и колегите му И., Д. и К. в присъствието на
жалбоподателя К. И. в качеството му на лицензиран лесовъд, лице по чл.108 от
ЗГ, на чието име е било издадено разрешителното за сеч в подотдел ****,
извършили обстойна теренна проверка в процесния подотдел, при която установили,
че направа в подотдела на технологични просеки и на 10 броя временни извозни
пътища със ширина от 3 до 5 метра и дължина от 50 до 150 метра, които не са
били отразени до този момент в одобрения за подотдела технологичен план. Констатацииите
на проверяващите били обективирани в Констативен протокол №******. /л.11/.
Въз основа на така установеното, на 30.01.2019г. П. съставил Акт за установяване на
административно нарушение със сериен № *****. против К.И.И. в качеството му на
физическо лице, регистрирано в публичния регистър на **** за упражняване на
лесовъдна практика, на чието име е издадено позволително за сеч №*****., за
това, че в периода от 25.09.2018г. до 22.01.2019г. не изпълнява своите
задължения като допуска направа на 10 бр.извозни пътища и технологични просеки
с размери посочени в КП ****., които не са посочени в одобрения технологичен
план, като приел, че с деянието си жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл.
257, ал. 1, т. 1, вр. чл. 108 ал. 3 от Закона за горите, вр. чл. 12б, ал. 1, т.
7 от Наредба № 1 за контрола и опазване на горските територии/л.9/. Препис от
акта е връчен на жалбоподателя и подписан от него с възражения, че не е
извършил посоченото нарушение.
Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на
събраните по преписката документи, Директорът на ****, издал обжалваното
наказателно постановление, в което административното нарушение е описано и
квалифицирано по същия като в АУАН.
Препис от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 14.02.2019г., видно от известието за доставяне /л.6/, а
жалбата против НП е подадена на 21.02.2019г., видно от входящия регистрационен
номер на АНО.
Изложената фактическа обстановка, съда установи по
безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели.
При така установената фактическа обстановка и след
като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице,
посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана
по същество, същата е основателна като съображенията на съда са следните:
Настоящото производство е от административно-
наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено
деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице
виновно. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на
административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е.
посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се
прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в
случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на
противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест
на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда,
че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното
постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени
изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление.
В настоящия случай, съдът съобрази следното:
Актът за установяване на нарушението е съставен от
служител на ****, а атакуваното наказателно постановление е издадено от
Директор на ****, надлежно упълномощен, т.е. в съответствие с разпоредбите на
чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН - от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и
териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание.
Що се касае обаче до приложението на процесуалните
правила на материални закон, то съдът
намира, че АНО е допуснал съществени процесуални нарушения и е приложил
неправилно закона, тъй като:
На първо място, атакуваното НП е издадено при
неизяснена фактическа обстановка, касаеща времето на извършването на твърдяното
нарушение по чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ. Както в АУАН, така и в атакуваното
наказателно постановление се твърди, че нарушението е извършено в периода от
25.09.2018г. до 22.01.2019 г. Актосъставителят посочи в съдебно заседание,
че е приел за период на извършване на нарушението времето от 25.09.2018 год. до
22.01.2019 г., тъй като от една страна процесните пътища и просеки не били
отразени в одобрения технологичен план, а от друга страна в този период от
време на мястото се е извършвала законна сеч съгласно издаденото позволително
за сеч на името на жалбоподателя като лицензиран лесовъд, вписан в регистъра на
***. Свидетелят А., който е горски стражар в ***** и отговаря за процесния
участък, заявява пред съда обаче, че процесните извозни пътища и просеки са от
предишни сечища и са съществували отпреди
много години, макар да не са били отразени в технологичния план. Доколкото преди започването на разрешената в
подотдела сеч не е била извършена проверка, която да установи липса на такива
пътища, то напълно възможно е те да са съществували от предишни сечища,
извършвани през предходните години. Следва да се отбележи, че неотразяването в
технологичния план на направата на временни пътища от предходни сечи е напълно логично и житейски възможно. При
това противоречие в показанията на двамата горски служители относно времето на
направата на процесните пътища и при липсата на каквито и да било други
обективни доказателства, съдът приема, че АНО не успя да докаже времето на
извършване на нарушението, което води до недоказаност на извършване въобще на
нарушение.
От съдържанието както на АУАН, така и на наказателното
постановление, издадено въз основа на него, е видно, че жалбоподателя е
привлечен към административно-наказателна отговорност за това, че е допуснал „направа на 10 бр. извозни
пътища и технологични просеки, неотразени по технологичния план“, като
нарушението е квалифицирано от АНО като
такова по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, съгласно която разпоредба се наказва с
глоба от 300 до 5000 лв. ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно
лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което, не изпълни или изпълни
несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани
на тях. Видно обаче от текста на посочената разпоредба, същата не съдържа
допустителството като форма на изпълнително деяние, а съгласно чл.10 от ЗАНН допустителството като форма на изпълнително деяние се санкционира само в
предвидените от закона случаи.
На следващо място, АНО неправилно е квалифицирал
нарушението като такова по чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ, тъй като видно от словесното
описание на нарушението, то се твърди, че жалбоподателят е допуснал строителство на временни пътища в нарушение на закона и подзаконовите
нормативни актове, което сочи на нарушение по чл.257 ал.1 т.6 от ЗГ , съгласно
която се наказва с глоба от 300 до 5000 лв.
ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо
лесовъдска практика, което разпореди, съгласува или допусне
извършването на строителство в горските територии в нарушение на този закон или
на подзаконовите актове по прилагането му, в т.ч. в нарушение на
нормативите, определени с наредбата по чл. 152, ал. 2 . Независимо, че АНО е
използвал думите „направа на 10 бр.
извозни пътища“в описанието на твърдяното нарушение, то в случая се касае за изграждане на временни горски пътища,
която дейност е регламентирана законодателно в раздел ІІІ „Временни горски
пътища“ глава ІV „Класификация и нормативи за проектиране, изграждане и
въвеждане в експлоатация на горски пътища“ на
НАРЕДБА № 5 от 31 юли 2014 г. за строителството в горските територии без
промяна на предназначението им, като изграждането на временните горски пътища представлява строеж в горските територии по
смисъла на посочената наредба и закона.
Като извод от изложеното, настоящата съдебна инстанция
намира, че допуснатите от АНО процесуални нарушения и неправилното приложение
на материалния закон водят до отмяна на атакуваното НП като неправилно и
незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № *****, с което на К.И.И. с ЕГН ********** ***,
за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1, вр. чл. 108 ал. 3 от Закона за горите,
вр. чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 за контрола и опазване на горските
територии, му е наложено наказание глоба в размер на 300 лева на основание
чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез РС-Царево по реда на АПК на основанията
предвидени в НПК пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: