Присъда по дело №173/2019 на Районен съд - Севлиево

МОТИВИ: Срещу подсъдимия Н.К.К. ***, е предявено обвинение по чл. 343в, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК.

Предаден е на съд за това, че на 03.04.2019 година около 22:20 часа в гр. Севлиево, на улица в междублоковото пространство в ж.к. „Д***“ в близост до блок № 9, в посока блок № 10, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго“ с рег. № ***в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС № *********/ до заплащане на дължимите глоби, наложена със ЗППАМ № 18-0321-000313 от 25.05.2018 година, издадена от служител в ОДМВР Търговище, РУ Попово, връчена на 25.05.2018 година и влязла в сила на 09.06.2018 година.

Прокурорът поддържа предявеното обвинение.

От обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и останалите доказателства, събрани на досъдебното производство и на съдебното следствие, съдът установи следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Н.К.К. ***.

Същият бил правоспособен водач на МПС и притежавал свидетелство за управление на МПС категории „В“, „М“  и „АМ“, издадено на 26.08.2014 година.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0321-000313 от 25.05.2018 година, издадена от РУ Попово при ОД на МВР гр. Търговище, свидетелството за управление на МПС на подсъдимия К. № ********* било временно отнето на основание чл. 171, т. 1, б. Д от ЗДвП до заплащане на дължимите глоби, незаплатени в срока за доброволно заплащане. Заповедта била връчена лично на подсъдимия К. на 25.05.2018 година, като същата не била обжалвана от него и била влязла в сила на 09.06.2018 година.

На 03.04.2019 година късно вечерта /в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство/ подсъдимият К. управлявал лек автомобил марка „Рено Канго“ с рег. № ***в гр. Севлиево в междублоковото пространство в ж.к. „Д***“ в близост до блок № 9 в посока блок № 10. По същото време автопатрул в състав полицай Г.И. и полицай М.М. – служители в РУ на МВР – Севлиево, изпълнявали служебните си задължения по патрулно – постова дейност в ж.к. „Д***“ и около 22:20 часа възприели движещ се в посока блок № 10 лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго“ с рег. № ЕВ 4473 ВК. Свидетелите имали знание, че автомобилът се управлява от подсъдимия, както и това, че същият е с отнето свидетелство за управление на МПС, поради което, като възприети К. като водач на горепосочения автомобил, го последвали. В момента, в който подали звуков сигнал, подсъдимият К. отбил автомобила си и спрял.

Полицейските служители извършили проверка на документите на К. и тези на автомобила, при което установили, че СУМПС на К. било отнето със ЗППАМ, поради което подали сигнал до РУ на МВР – Севлиево за изпращане на служител на „Пътен контрол“, който да вземе отношение във връзка с констатираното деяние.

Свидетелят И.К.посетил мястото на установяване на деянието и съставил срещу подсъдимия Акт за установяване на административно нарушение бланков № 860865 от 03.04.2019 година, в който описал констатациите, посочени по – горе, а именно, че подсъдимият е управлявал автомобила с отнето СУМПС.

Подсъдимият К. дава обяснения по обвинението. Същият заяви пред съда, че знаел, че му е отнето свидетелството за управление на МПС със ЗППАМ на РУ – Попово, влязла в сила на 09.06.2018 година, но е подценил ситуацията, тъй като е преместил автомобила само на 10 метра преди да дойдат полицейските служители. Същият заяви, че признава вината си и съжалява за случилото се.

В подкрепа на обвинението са и показанията на свид. М.М. и Г.И.. Свидетелят М. обясни пред съда, че на инкриминираната дата извършвал обход със служебния автомобил заедно с колегата си и че при преминаване в междублоковото пространство между блок № 9 и блок № 10, забелязали автомобил „Рено Канго“, който бил управляван от подсъдимия. М. обясни, че в момента в който подали светлинен и звуков сигнал подсъдимият отбил колата и спрял. След това било установено обстоятелството, че СУМПС на подсъдимия било отнето.

В същата насока са и показанията на свид. Г.И., които бяха прочетени по предвидения в НПК ред.

След преценка на изтъкнатите по – горе фактически обстоятелства и безспорните доказателствата в полза на обвинението, както и липсата на възражения от страна на подс. К. в момента на констатиране на деянието, съдът намира за установено по безспорен начин, че подс. Н.К., след като на 03.04.2019 година около 22:20 часа в гр. Севлиево, на улица в междублоковото пространство в ж.к. „Д***“ в близост до блок № 9, в посока блок № 10, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго“ с рег. № ***в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС № *********/ до заплащане на дължимите глоби, наложена със ЗППАМ № 18-0321-000313 от 25.05.2018 година, издадена от служител в ОДМВР Търговище, РУ Попово, връчена на 25.05.2018 година и влязла в сила на 09.06.2018 година, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 343в, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК. Деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият К. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, а именно, че управлява МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС и е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от това.

Процесуалният представител на подсъдимия прави искане съдът да признае подсъдимия К. за невинен и да го оправдае по така предявеното му обвинение, тъй като деянието, извършено от него не е престъпно с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Съдът намира това искане за несъстоятелно, тъй като счита, че обществената опасност на деянието не е явно незначителна. Съзнателното управление на МПС след като СУМПС е било отнето, без значение на какво основание, както и обстоятелството, че подсъдимият вече веднъж е осъждан за такова деяние, говори за една изградена системност у подсъдимия за извършване на такива престъпления и за незачитане на установения в страната ред. Тези обстоятелства не могат да доведат до квалифициране на деянието като такова по чл. 9, ал. 2 от НК. Ето защо съдът прие, че подсъдимият К. следва да бъде признат за виновен по текста на обвинението, за което е предаден на съд.

При определяне вида и размера на наказанието на подс. К. съдът взема предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Извършеното от подс. К. деяние не се характеризира с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени пълното съдействие на подсъдимия, оказано при разследването на престъплението, признаването на вината и изразеното критично отношение към него. Освен това съдът взима предвид и факта, че към настоящия момент подсъдимият К. е заплатил наложените му глоби, незаплащането на които са дали основание за издаване на процесната ЗППАМ и съответно отнемането на СУМПС с нея. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взима предвид предишното осъждане на К. за такова престъпление, както и обстоятелството, че настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на това осъждане. Преценката на гореизложените обстоятелства дадоха на съда основание да приеме, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК наложи на подсъдимия К. наказание ПРОБАЦИЯ, включващо пробационните мерки по чл.42а ал.2 т.т. 1 и 2 от НК, както следва: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител два пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

Наред с наказанието лишаване от свобода законодателят е предвидил за престъплението по чл. 343в, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК и кумулативно наказание глоба. Съдът намира, че К. следва да понесе и това наказание, но в по – малък размер предвид наличието на многобройните смекчаващи вината обстоятелства, посочени по – горе, поради което и на основание чл. 55, ал. 2 от НК му наложи наказанието Глоба в полза на държавата в размер на 180,00 лева. При определяне размера на глобата съдът взе предвид и обстоятелството, че подсъдимият издържа съпругата си и двете си деца, както и че се грижи за болните си родители, които са със значителен процент на нетрудоспособност, видно от представените решения на ТЕЛК.

Съдът счита, че с наложените наказания ще се постигнат целите на личната и на генералната превенция.

Разноски по делото не са правени.

В този смисъл съдът произнесе присъдата.

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ

МОТИВИ: Срещу подсъдимия Н.К.К. ***, е предявено обвинение по чл. 343в, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК.

Предаден е на съд за това, че на 03.04.2019 година около 22:20 часа в гр. Севлиево, на улица в междублоковото пространство в ж.к. „Д***“ в близост до блок № 9, в посока блок № 10, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго“ с рег. № ***в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС № *********/ до заплащане на дължимите глоби, наложена със ЗППАМ № 18-0321-000313 от 25.05.2018 година, издадена от служител в ОДМВР Търговище, РУ Попово, връчена на 25.05.2018 година и влязла в сила на 09.06.2018 година.

Прокурорът поддържа предявеното обвинение.

От обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и останалите доказателства, събрани на досъдебното производство и на съдебното следствие, съдът установи следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Н.К.К. ***.

Същият бил правоспособен водач на МПС и притежавал свидетелство за управление на МПС категории „В“, „М“  и „АМ“, издадено на 26.08.2014 година.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0321-000313 от 25.05.2018 година, издадена от РУ Попово при ОД на МВР гр. Търговище, свидетелството за управление на МПС на подсъдимия К. № ********* било временно отнето на основание чл. 171, т. 1, б. Д от ЗДвП до заплащане на дължимите глоби, незаплатени в срока за доброволно заплащане. Заповедта била връчена лично на подсъдимия К. на 25.05.2018 година, като същата не била обжалвана от него и била влязла в сила на 09.06.2018 година.

На 03.04.2019 година късно вечерта /в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство/ подсъдимият К. управлявал лек автомобил марка „Рено Канго“ с рег. № ***в гр. Севлиево в междублоковото пространство в ж.к. „Д***“ в близост до блок № 9 в посока блок № 10. По същото време автопатрул в състав полицай Г.И. и полицай М.М. – служители в РУ на МВР – Севлиево, изпълнявали служебните си задължения по патрулно – постова дейност в ж.к. „Д***“ и около 22:20 часа възприели движещ се в посока блок № 10 лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго“ с рег. № ЕВ 4473 ВК. Свидетелите имали знание, че автомобилът се управлява от подсъдимия, както и това, че същият е с отнето свидетелство за управление на МПС, поради което, като възприети К. като водач на горепосочения автомобил, го последвали. В момента, в който подали звуков сигнал, подсъдимият К. отбил автомобила си и спрял.

Полицейските служители извършили проверка на документите на К. и тези на автомобила, при което установили, че СУМПС на К. било отнето със ЗППАМ, поради което подали сигнал до РУ на МВР – Севлиево за изпращане на служител на „Пътен контрол“, който да вземе отношение във връзка с констатираното деяние.

Свидетелят И.К.посетил мястото на установяване на деянието и съставил срещу подсъдимия Акт за установяване на административно нарушение бланков № 860865 от 03.04.2019 година, в който описал констатациите, посочени по – горе, а именно, че подсъдимият е управлявал автомобила с отнето СУМПС.

Подсъдимият К. дава обяснения по обвинението. Същият заяви пред съда, че знаел, че му е отнето свидетелството за управление на МПС със ЗППАМ на РУ – Попово, влязла в сила на 09.06.2018 година, но е подценил ситуацията, тъй като е преместил автомобила само на 10 метра преди да дойдат полицейските служители. Същият заяви, че признава вината си и съжалява за случилото се.

В подкрепа на обвинението са и показанията на свид. М.М. и Г.И.. Свидетелят М. обясни пред съда, че на инкриминираната дата извършвал обход със служебния автомобил заедно с колегата си и че при преминаване в междублоковото пространство между блок № 9 и блок № 10, забелязали автомобил „Рено Канго“, който бил управляван от подсъдимия. М. обясни, че в момента в който подали светлинен и звуков сигнал подсъдимият отбил колата и спрял. След това било установено обстоятелството, че СУМПС на подсъдимия било отнето.

В същата насока са и показанията на свид. Г.И., които бяха прочетени по предвидения в НПК ред.

След преценка на изтъкнатите по – горе фактически обстоятелства и безспорните доказателствата в полза на обвинението, както и липсата на възражения от страна на подс. К. в момента на констатиране на деянието, съдът намира за установено по безспорен начин, че подс. Н.К., след като на 03.04.2019 година около 22:20 часа в гр. Севлиево, на улица в междублоковото пространство в ж.к. „Д***“ в близост до блок № 9, в посока блок № 10, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго“ с рег. № ***в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС № *********/ до заплащане на дължимите глоби, наложена със ЗППАМ № 18-0321-000313 от 25.05.2018 година, издадена от служител в ОДМВР Търговище, РУ Попово, връчена на 25.05.2018 година и влязла в сила на 09.06.2018 година, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 343в, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК. Деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият К. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, а именно, че управлява МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС и е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от това.

Процесуалният представител на подсъдимия прави искане съдът да признае подсъдимия К. за невинен и да го оправдае по така предявеното му обвинение, тъй като деянието, извършено от него не е престъпно с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Съдът намира това искане за несъстоятелно, тъй като счита, че обществената опасност на деянието не е явно незначителна. Съзнателното управление на МПС след като СУМПС е било отнето, без значение на какво основание, както и обстоятелството, че подсъдимият вече веднъж е осъждан за такова деяние, говори за една изградена системност у подсъдимия за извършване на такива престъпления и за незачитане на установения в страната ред. Тези обстоятелства не могат да доведат до квалифициране на деянието като такова по чл. 9, ал. 2 от НК. Ето защо съдът прие, че подсъдимият К. следва да бъде признат за виновен по текста на обвинението, за което е предаден на съд.

При определяне вида и размера на наказанието на подс. К. съдът взема предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Извършеното от подс. К. деяние не се характеризира с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени пълното съдействие на подсъдимия, оказано при разследването на престъплението, признаването на вината и изразеното критично отношение към него. Освен това съдът взима предвид и факта, че към настоящия момент подсъдимият К. е заплатил наложените му глоби, незаплащането на които са дали основание за издаване на процесната ЗППАМ и съответно отнемането на СУМПС с нея. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взима предвид предишното осъждане на К. за такова престъпление, както и обстоятелството, че настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на това осъждане. Преценката на гореизложените обстоятелства дадоха на съда основание да приеме, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК наложи на подсъдимия К. наказание ПРОБАЦИЯ, включващо пробационните мерки по чл.42а ал.2 т.т. 1 и 2 от НК, както следва: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител два пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

Наред с наказанието лишаване от свобода законодателят е предвидил за престъплението по чл. 343в, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК и кумулативно наказание глоба. Съдът намира, че К. следва да понесе и това наказание, но в по – малък размер предвид наличието на многобройните смекчаващи вината обстоятелства, посочени по – горе, поради което и на основание чл. 55, ал. 2 от НК му наложи наказанието Глоба в полза на държавата в размер на 180,00 лева. При определяне размера на глобата съдът взе предвид и обстоятелството, че подсъдимият издържа съпругата си и двете си деца, както и че се грижи за болните си родители, които са със значителен процент на нетрудоспособност, видно от представените решения на ТЕЛК.

Съдът счита, че с наложените наказания ще се постигнат целите на личната и на генералната превенция.

Разноски по делото не са правени.

В този смисъл съдът произнесе присъдата.

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ