РЕШЕНИЕ
№427/10.3.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На десети
февруари
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 246
по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „
А.Х.” ЕООД, представлявано от Д.Б.Б. против Наказателно постановление № 03-011753 /
04.09.2019г. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" -
Варна, с което на „ А.Х. ” ЕООД е наложено административно
наказание "Имуществена санкция" в размер на 1 700 лева, на основание чл. 414 ал.1 от КТ .
В жалбата се навеждат доводи за допуснати
нарушения на процесуалните правила, а именно че актът е бил съставен в
отсъствие на нарушителя и че не е бил връчен по реда на ЗАНН и др. Поради това се иска отмяна на наказателното
постановление, а в условията на евентуалност-намаляване на размера на
наложеното наказание.
В
съдебно заседание въззивната страна, нередовно призована, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от упълномощен представител,
който оспорва жалбата.По същество се иска наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 06.06.2019г. служители
на Дирекция ИТ – Варна , една от които св. Марияна Димова, извършили
проверка на „ А.Х. ” ЕООД.Дружеството към него момент било
представлявано от А.Г., Д. Б. и И.И..То стопанисвало
хотел „Орхидея“, намиращ се в кк „Чайка“. В хода на проверката за работодателя
била връчена призовка № 1057 / 06.06.2019г.,
с която за 11.06.2019г. била насрочена документална проверка.Тази покана била
връчена на служител на дружеството. На 11.06.2019г. и на 24.06.2019г. били
представени изисканите от Д „ИТ“ документи .
От тях се установило , че Х.Т.
била назначена на длъжност „финансов директор“ в хотел „Орхидея“.Със Заповед №
20/05.04.2019г. трудовият й договор бил прекратен.При проверка на представената
разчетно-платежна ведомост се установило, че на
Танева не е било изплатено в уговорения
срок договореното трудово възнаграждение за м.04.2019г.
Поради
това и въз основа на събраните в хода на проверката доказателства било прието, че срещу „ А.Х.” ЕООД следва да
бъде съставен акт за установяване на нарушение. На 19.07.2019г. до дружеството била изготвена покана за явяване
на представител в Д”ИТ”-Варна на 26.07.2019г. за съставяне и връчване на акт.
Тя била поставена на таблото със съобщения на Д „ИТ“-Варна на 19.07.2019г. и
свалена на 26.07.2019г.
На
посочената дата представител на дружеството не се явил, за което била изготвена
докладна записка. Поради това на
29.07.2019г. , в условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН против „ А.Х.” ЕООД бил
съставен акт за извършено на 31.05.2019г. нарушение, квалифицирано като такова по чл.128 ал.2 и чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ. Той не бил предявен на управителите на дружеството, като била предприета процедура по чл.416 ал.3 от КТ.На 21.08.2019г.
съставеният акт бил публикуван на
интернет страницата на ГД“ИТ“ и бил счетен за връчен след изтичане на 7-дневен срок от
поставянето на съобщението.
Въз основа на констатациите в
акта административно – наказващият орган
издал обжалваното наказателно
постановление, в което посочил, че „ А.Х.” ЕООД
в качеството на работодател , не е изплатил в уговорения срок
договореното трудово възнаграждение на Х.Т.
на длъжност „ финансов директор“ в хотел „Орхидея“. Било прието , че нарушението е извършено на
31.05.2019г.Била възприета и правната квалификация на нарушението-по чл.128 т.2
вр. чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ.За него, на
основание чл.416 ал.5 и чл.414 ал.1 от КТ, на „ А.Х.” ЕООД била наложена „Имуществена
санкция” в размер на 1 700лв.
В хода
на съдебното следствие като свидетел бе разпитана св. К.Д.-актосъставител,
чиито показания съдът кредитира като обективни, компетенти
и пълни.От тях се установи, че нарушението е било установено по представени
документи, че до управителите на дружеството са били изпратени покани, но те не
са се явили за съставяне на акта.В последствие изпратените покани са били
връщани като непотърсени, поради което и акта е бил обявен на таблото и
интернет-страницата на Д „ИТ“.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства и тези по
административно-наказателната преписка
, които преценени в тяхната
съвкупност са взаимно и логически
свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна.Съдът приема,
че същата е и в срок, доколкото липсват доказателства за това, че
постановлението е било връчено по реда, предвиден в ЗАНН.Поради това и жалбата
е приета от съда за разглеждане.
Наказателното
постановление № 03-011753/ 04.09.2019г. е издадено от компетентен орган- от изпълняващия
длъжността Директор на Дирекция "Областна инспекция по труда"
гр.Варна , съгласно заповед № 0280/03.08.2010г. на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда” – София. Същото е издадено в шестмесечния
преклузивен срок съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, съдържа пълно описание
на нарушението, датата , мястото и
обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата, които го
потвърждават.Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се
организира защита.Посочени са нарушените материално правни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
намира за безспорно установено, че работодателят не е изплатил на Х.Т.
начисленото им за м. 04.2019г. възнаграждение срещу подпис във ведомост
за заплати или с друг разплащателен документ.Нормите на чл.128 т.2 от КТ и на
чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ сочат, че работодателя е длъжен да плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа, което възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки
месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, лично на работника или служителя по ведомост
или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови
близки. В случая от страна на
работодателя тези задължения не са били изпълнени, което се установява от
приложените по преписката писмени доказателства - заверено копие от ведомост за
начислени трудови възнаграждения за м.04.2018г. и обяснения от счетоводителя на
дружеството.Поради това и с оглед на
събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено, че „А.Х.” ЕООД в качеството му на
работодател е нарушил разпоредбите на
чл.128 т.2 вр. чл.270 ал.2 и ал.3
от КТ, където именно са предвидени задълженията на работодателя свързани с гарантиране,
начисляване и изплащане на дължими трудови възнаграждения.
Правилно е била ангажирана
отговорността на „ А.Х.” ЕООД
в качеството му на работодател
чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята правна
същност е безвиновна отговорност и представлява
обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към
държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от
конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на
дееца и т. н.
Правилно
наказващият орган е преценил, че не следва да се прилага чл.28 от ЗАНН.Извършеното от „ А.Х.” ЕООД
нарушение не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с другите случаи на такова нарушение,
още повече, че в случая очевидно за
работниците, с оглед на неизплатените им трудови възнаграждения, са възникнали
вредни последици.
Съдът
намира обаче, че в хода на производството е било допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, тъй като съставеният против работодателя акт не е бил
връчен по надлежния ред, а и липсват доказателства изобщо да е бил връчен на
представляващия дружеството или надлежно упълномощено от него лице.
От приложените по делото писмени
доказателства се установява, че актът е бил съставен на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН, макар да не са били налице основания за това. Няма каквито и да било
данни, че поканата за явяване в Д „ИТ“-Варна до управителите на дружеството им
е била връчена.Напротив, тя е била обявена на интернет-страницата на Д „ИТ“,
което се установява от приложената по преписката докладна записка, изготвена от
св.Д.. В този смисъл следва да се приеме, че не са били налице
предпоставките за приложението на чл.40 ал.2 от ЗАНН за съставяне на акт в
отсъствие на нарушителя. Това само по себе си не би представлявало съществено
нарушение на процесуалните правила, ако съставения против „А.Х.“ ЕООД акт бе
връчен на неговите управители.В случая обаче акта е бил връчен по реда на
чл.416 ал.3 от КТ. Тази разпоредба е
специална по отношение на аналогичната обща разпоредба на ЗАНН, поради което приложима е първата. Нормата на ЗАНН предвижда, че
актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя
лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с
препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на
управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва
чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на
таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399,
400 и 401. Специалният ред за връчване на акта по чл. 416 ал. 3
от КТ предполага връчване по пощата с
препоръчано писмо с обратна разписка само и единствено при невъзможност за
лично връчване на нарушителя срещу подпис, в случая на представляващия
нарушителя. Разписана е процедура и ако лицето не бъде намерено на адреса на
управление, на постоянния му адрес или по месторабота- връчването се извършва
чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на
таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399,
400 и 401. Използването на последния способ е възможно само при кумулативно наличие
и на двете предпоставки- невъзможност за лично връчване на представител на
нарушителя и при ненамиране на адреса на управление. Липсват доказателства и за това, че са били
изпълнени изискванията на чл.43 ал.4 от ЗАНН.Тази норма сочи, че когато актът е
съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща за предявяване и подписване
на съответната служба, а ако няма такава-на общинската администрация по местоживеенего на нарушителя.В ал.6 изрично е предвидено,
че когато нарушителя след щателно издирване не може да бъде намерен, това се
отбелязва в акта и производството се спира.Така предвиденото задължение за
контролните органи по отношение на предявяването и връчването на акта
представлява гаранция за лицата, срещу които е повдигнато административно обвинение,
че ще им бъде осигурена възможността да упражнят в пълен обем правото си на
защита.В случая, след като са били предприети действия по прилагането на чл.416
ал.3 от КТ преди да е изпълнена процедурата по ЗАНН, е било допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. Наказващият орган на свой ред не
е приложил разпоредбата на чл.52 ал.2 от ЗАНН
и вместо да върне преписката на актосъставителя, е пристъпил към
постановяване на своя краен акт. При това положение е допуснато съществено
нарушение на процесуалните превила, довело до съществено накърняване на правото
на защита на санкционираното дружество, като същото е било лишено от
възможността да разбере фактическия състав на обвинението, което му се повдига
и да организира адекватно защитата си. Всъщност първият момент, от който
наказаният субект участва в производството е в неговата съдебна фаза. По този
начин наказващият орган е нарушил
правото му на защита в процеса, което съставлява съществено
процесуално нарушение. В този смисъл са и решения на Административен съд-Варна по КНАХД № 2586/2019 г, КНАХД № 2073 / 2019
г. КНАХД № 1879/ 2019 г. ,КНАХД № 1712 от 2019 г. и др.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
03-011753 / 04.09.2019г. на изпълняващия длъжността Директор на Дирекция
"Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ А.Х.
” ЕООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в
размер на 1 700 лева, на основание чл.
414 ал.1 от КТ .
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП
да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: