Р Е Ш Е Н И Е
№ 249
гр. Габрово, 28.10. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен
съд колегия в открито
заседание на двадесет
и шести септември
през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : В.Топалова ЧЛЕНОВЕ:
В. Генжова
С.Миланези
при секретаря
В.Килифарева
като разгледа докладваното от съдията
Генжова в. гр.д. № 230
по описа за 2019 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
127/30.04.2019г., постановено по гр.д. № 1285/2018г., Севлиевският районен съд
е осъдил на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД, във
вр. с чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ, във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД
С.Х.И., и Б.И. *** да заплатят солидарно
на „Мелон България”ЕАД – София, по договор за банков кредит продукт „Бизнес
револвираща линия-плюс” № ВL6211 от 05.04.2007г. и по договор за прехвърляне на
вземания от 21.06.2017г. сумите: 20 000.00 лева представляваща главница,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба- 10.10.2018г. до
окончателното изплащане на вземането; 4575,05 лв. представляваща
договорна лихва, дължима за периода от 21.08.2008г. до 25.03.2016г. и 727.78
лв. представляваща законна лихва, дължима за периода от 26.03.2017г. до
03.08.2017г.; КАТО е отхвърлил иска за законна лихва, дължима за периода
26.03.2017г. до 03.08.2017г. В ЧАСТТА за разликата над присъдената сума от
727,78 лв. до претендираната сума от 2 761,66 лв., като неоснователен.
В законния срок
против така постановеното решение, в неговата осъдителна част, е постъпила
въззивна жалба от ответниците С.Х.И. и Б.И.И..
В жалбата се
твърди, че в обжалваната част решението е незаконосъобразно и необосновано.
С исковата молба
били предявени искове спрямо ответниците като физически лица и в качеството им
на еднолични търговци, като не било посочено правно основание на претенциите
спрямо отделните ответници. Претендира се солидарното им осъждане, без да е
посочено като какви следва да бъдат
осъдени - дали като кредитополучатели или като поръчители. Не било изяснено
договорното основание за възникване на солидарността, за да се установи, каква
е действителната обща воля на страните и от там ад се определи дали се касае до
съдлъжници или е учредено поръчителско или друго солидарно правоотношение.
Счита, че от данните по делото следвало да се направи извод , че в случая
намира приложение чл. 143,ал.1 ЗЗД, регламентираща солидарността при
поръчителството.
Твърди, че иска е
недопустим, доколкото било установено, че сумата по кредита е получена от С.И.,
а не и от Б.И., както и поради обстоятелството, че посочените еднолични търговци са заличени,
поради незаявена пререгистрация.
Твърди, че иска е
неоснователен, поради липса на материално правна легитимация на ищеца, да
претендира вземането произтичащо от посочения договор за банков кредит, тъй
като той е сключен между едноличните търговци и „Българска пощенска банка, а
договора за прехвърляне на вземания от 21.06.2017г. бил оспорен от тях. Твърдят, че освен това,
съобразно т.4 от ТР№4/18.06.2014г. на ВКС по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК, при
уговорка за предсрочна изискуемост, три сбъдване на предпоставките по договора
за настъпването на такава, настъпва автоматична предсрочна изискуемост на
кредита .
Твърдят, че
цесиата не е била съобщена на длъжника, което правело исковете процесуално
недопустими. Освен това твърдят, че исковете са погасени по давност. Застъпва
становище, че давността следва да се изчислява от момента на настъпването на
автоматичната предсрочна изискуемост на вземането на кредитора по договора за
кредит, което било настъпило на 21.10.2008г. и към момента на завеждане на иска
предвидената от закона давност била изтекла. Изложени са доводи във връзка с
давностните срокове съобразно чл. 110 и чл. 111 ЗЗД.
Претендира се
отмяна на решението и постановяването на ново, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани, в обжалваните им части.
Ответникът по
жалба я оспорва, с приложения по делото писмен отговор. Излага подробни
съображения. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
След извършената служебна проверка по
реда на чл. 269 от ГПК, съдът намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По направените оплаквания с въззивната
жалба, въззивният съд намери следното:
Установено е по делото, че по силата на
договор за банков кредит –„Бизнес
револвираща линия – плюс” № ВL 6211/05.04.2007г.сключен между „Българска
пощенска банка” АД – София/сега „Юробанк България” АД от една страна и ЕТ”СИ-С.И.”***-
Б.И.”***, физическото лице С.И. получил в периода 24.04.2007г. – 04.07.2008г. сума в
размер на 20 000 лв. , представляваща пълния размер на главницата по този договор. Не е спорно между
страните, че тази главница не е възстановена от кредитополучателя.
Установено е, че с договор за
прехвърляне на вземане от 21.06.2017г., че вземанията на кредитора по процесния
договор за кредит са прехвърлени на „Мелон България” ЕАД – София, като
последния е упълномощен изрично от цедента да уведоми длъжника за извършената
цесия.Установено е също така, че ищецът е изпратил до длъжниците уведомление за
цесията, на посоченият от тях в договора адрес, но то е останало „непотърсено”.
Не е спорно, а и се установява от
доказателствата по делото, че едноличните търговци, са заличени , тъй като в предвидените от
закона срокове не са били пререгистрирани.
От приетото по делото заключение на ССчЕ
се установява, че на 21.10.2008г.
крудитополучателя е преустановил плащанията по договора, като от тази
дата е настъпила и предсрочна
изискуемост на кредита . Тази предсрочна изискуемост, не е осчетоводена от
кредитора и не е била обявена от него.Вещото
лице, след извършени справки е установило, че длъжниците по договора дължат
сума в размер на 20 000 лв. главница; възнаградителна лихва за периода от
21.10.2008г. – 25.01.2010г. – 4575,05 лв. и законна лихва от 25.03.2016г.- 03.08.2017г.
– 2 761,66 лв.
При така описаната фактическа
обстановка, съдът намира възражението в жалбата, че ответниците физически лица
не са активно легитимирани до отговарят по предявения иск, доколкото страна по договора са едноличните търговци,
които към предявяване на иска не съществуват в правния мир, тъй като са
заличени, за неоснователно.
По отношение на това възражение,
направено и пред първоинстанциотния съд, последния е изложил пространни мотиви,
които се възприемат, и към които, на осн. чл. 272 ГПК препраща настоящата
инстанция. Следва да бъде отбелязано, че с регистрирането си като едноличен
търговец физическото лице не придобива различна правосубектност от тази, която
притежава като физическо лице, в който смисъл е постоянната практика на ВКС.
Ето защо, в случая е налице пълна идентичност между физическите лица и едноличните
търговци, поради което за поетите от ЕТ
задължения отговарят изцяло физическите лица.
Неоснователно е и възражението, че от
договора не ставало ясно, дали
ответниците са съдлъжници или поръчители. В чл. 7 от договора изрично е
записано, че кредитополучателите са
съдлъжници и отговарят за задълженията по този договор солидарно.
Неоснователно е и възражението, че искът
се явява недопустим, поради несъобщаване цесията на длъжниците. Видно от
данните по делото, че цедента е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за
прехвърляне на вземането. Изпълнявайки изричната уговорка цесионерът е уведомил
длъжниците за цесията най-късно с връчване книжата към исковата молба, поради
което и цесията е била надлежно съобщена на длъжниците. Освен това не се твърди
и не се установява длъжниците да са изпълнили задълженията си по договора за
кредит нито към цедента, нито към цесионера.
Неоснователно е и своевременно
направеното възражение за погасяване по давност на вземането на кредитора към
длъжниците относно главницата. Касае се до договор за револвираща линия. Разрешеният кредитен лимит
от 20 000 лв.е усвояван многократно и няма извършени плащания по
главницата, съобразно заключението ССч.Е.Видно от договора за кредит, че
крайният срок за погасяването му е
05.04.2017г., т.е. това е срокът, в който длъжниците е следвало да възстановят
главницата, съобразно заложеното в чл.2, ал.2 от раздел ІІ на договора. От
падежа на договора за кредит до предявяване на иска не е изтекъл предвиденият в
чл. 114 ЗЗД срок за погасяване на вземането за главница по давност, както
правилно е изложил и първоинстанционния съд.
По отношение претендираното от ищеца вземане за възнаградителна лихва за периода 21.08.2008г.-
25.03.2016г. Видно от част ІІ
чл.3, ал.1 и ал.4 от сключения между страните договор, че кредитополучателят
дължи годишна лихва за предоставения кредит в конкретно посочен размер, която
се начислява ежемесечно и е платима на 21-во число на всеки месец след месеца
на откриване на заемната сметка, която в случая е открита на 05.04.2007г., съобразно
заключението на ССч.Е. Възнаградителната лихва, се обхваща от нормата на чл. 111, б. "в" ЗЗД и вземанията
за нея се погасяват с тригодишна давност. Иска е предявен на 11.10.2018г. и всички
вземания за възнаградителна лихва до 11.10.2015г. се явяват погасени по давност. Видно от
заключението на вещото лице обаче, че самият ищец не е начислявал дължимата му
се възнаградителна лихва за периода извън 21.10.2008г.- 25.01.2010г.. В
заключението на вещото лице, което е прието по делото и не е оспорено от
страните липсва изчисление за размера на
възнаградителната лихва за периода 11.10.2015г.- 25.03.2016г./ последната дата
от претенцията посочена в исковата молба /,поради което искът за присъждане на възнаградителна лихва за
периода 11.10.2015г. – 25.03.2016г. се явява недоказан.
По отношение на мораторната лихва, искът се
явява основателен и доказан в осъдителната му част, тъй като такава лихва е
присъдена за периода 26.03.2017г.- 03.08.2017г. и вземането не е погасено по
давност, както правилно е изчислено и от СРС.
По изложените съображения, въззивната жалба
следва да бъде уважена, като обжалваното решение бъде отменено в частта, с
която С.Х.И. и Б.И.И. са осъдени да заплатят на „Мелон България” ЕАД – София
сумата от 4575,05 лв., представляваща договорна лихва, дължима за периода от
21.08.2008г. до 25.03.2016г. и този иск следва да бъде отхвърлен като недоказан
и погасен по давност.
В останалата част първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
На жалбоподателите
следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция съразмерно на уважената
част от жалбата в размер на 91,50лв.,
представляващи внесената д.т. , а на ответниците по жалба следва да бъдат
присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част от жалбата в размер на
122.88 лв.Съдът счита за неоснователно направеното от жалбоподателите
възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.
Водим от горното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА
Решение № 127/30.04.2019г., постановено по гр.д. № 1285/2018г. на Севлиевския
районен съд В ЧАСТТА, с която за на осн.
чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал.2 ТЗ,във вр. с чл. 99 ЗЗД е осъдил С.Х.И., ЕГН ********** и Б.И.И., ЕГН **********,***
да заплатят солидарно на „Мелон България”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза” 100,ет.3 сумата от 4575,05 лв., представляваща договорна лихва
за периода 21.08.2008г. – до 03.08.2017г. по договор за банков кредит продукт,
„Бизнес револвираща линия – плюс” № BL6211/05.04.2007г. и договор за
прехвърляне на вземане от 21.06.2017г.,ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Мелон България”ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза”
100,ет.3 против С.Х.И., ЕГН ********** и Б.И.И., ЕГН **********,*** иск за
сумата от 4575,05 лв., представляваща
договорна лихва за периода 21.08.2008г. – до 03.08.2017г. по договор за банков
кредит продукт, „Бизнес револвираща линия – плюс” № BL6211/05.04.2007г. и
договор за прехвърляне на вземане от 21.06.2017г.на на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД
във вр. с чл. 430, ал.2 ТЗ,във вр. с чл. 99 ЗЗД, като погасен по давност и
недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
127/30.04.2019г., постановено по гр.д. № 1285/2018г. на Севлиевския районен съд
в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА С.Х.И., ЕГН **********
и Б.И.И., ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на „Мелон България”ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза”
100,ет.3 сумата от 122,88 лв. разноски за въззивното производство на осн. чл.
78 ГПК.
ОСЪЖДА„Мелон България”ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза”
100,ет.3 да заплати на С.Х.И., ЕГН **********
и Б.И.И., ЕГН **********,*** сумата от 91,50
лв. разноски за въззивното производство на осн. чл. 78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страните,
при условията на чл. 280 ГПК.
Председател
:
1.
Членове
:
2.