№ 3947
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Десислава Пл. И.
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20241100508174 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №5754/01.04.2024г., постановено по гр.д. №42596/2023г. по
описа на СРС, 48 състав, е осъден ответникът „ЗК Лев инс“ АД да заплати на
ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД по иск с правно основание чл.411 от
КЗ сумата от 704,19 лева, представляваща регресно вземане във връзка със
заплатено застрахователно обезщетение по заведена при ищеца „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД щета №44012132226979/30.09.2022г. (с включени
ликвидационни разноски) по застраховка „Каско+“ и „Помощ на пътя“ по
застрахователна полица №440121213145091 за вреди, причинени на л.а. „Опел
Корса“ с рег. №**** в резултат на настъпило ПТП на 29.09.2022г. около 16:30
часа, в гр. Костинброд, на ул. „Петър Берон“, с участието на л.а. „Рено Клио“ с
рег. №****, чиято гражданска отговорност към датата на събитието е била
застрахована при ответника „ЗК Лев инс“, ведно със законната лихва от
31.07.2023г., като е отхвърлен искът за разликата над този размер до
първоначално предявения от 1408,38 лева, като неоснователен. Осъден е
ответникът „ЗК Лев инс“ АД да заплати на ищеца „ДЗК – Общо застраховане“
ЕАД по иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 35,66 лева,
1
представляваща мораторна лихва за периода от 27.02.2023г., вкл. до
30.07.2023г., вкл. върху присъдената главница от 704,19 лева, като е отхвърлен
искът за разликата над този размер до първоначално предявения от 71,75 лева
и за периода от 26.02.2023г., вкл. до 27.02.2023г., като неоснователен.
Подадена е въззивна жалба от ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД,
чрез пълномощника адв. Р. Д., срещу решението в отхвърлителната му част,
като се излагат оплаквания, че в тази част решението е постановено в
нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на
процесуални правила, като изводът на първоинстанционния съд, че е налице
съпричиняване в равна степен на вредите от водачите на двата автомобила
противоречал на основни житейски и опитни правила и на правилата на
логиката. Ответникът не ангажирал доказателства за еднозначен извод за
принос на водача на лекия автомобил „Опел Корса“. Недопустимо от
нормалната житейска логика било да се характеризира като противоправно и
обусловило настъпването на процесното ПТП поведението на водача на лекия
автомобил „Опел Корса“, който своевременно сигнализирал със светлинен
сигнал маневра „завой наляво“ и предприел такава на участък от пътното
платно с хоризонтална маркировка „прекъсната линия“, съпоставено с
поведението на водача на движещия се отзад лек автомобил „Рено Клио“,
който предприел маневра „изпреварване“ в участък от пътното платно с
непрекъсната линия. При условията на евентуалност поддържа, че напълно
необоснован е изводът на първоинстанционния съд за наличие на принос на
двамата водачи в равна степен. Съдът не отчел конкретните обстоятелства,
при които е настъпило ПТП и не съпоставил тежестта на нарушенията,
извършени от двамата водачи. При съобразяване на поведението и
възприятията на двамата участници в ПТП и тежестта на допуснатите
нарушения, отговорността следвало да бъде разпределена като 5-10% за
водача на лек автомобил „Опел Корса“ и 90-95% за водача на лек автомобил
„Рено Клио“. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в
обжалваната част и предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Подадена е насрещна въззивна жалба от ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД,
чрез пълномощника юрисконсулт Х.П., срещу решението в осъдителната му
част, като се излагат оплаквания, че същото е незаконосъобразно, неправилно
и постановено при противоречие на правните изводи със събраните по делото
доказателства. Счита, че причина за настъпване на ПТП е поведението на
2
водача на лек автомобил „Опел Корса“, който при извършване на маневра
завой наляво не се е съобразил с водача на лек автомобил „Рено Клио“, който в
този момент го е изпреварвал. Счита, че дори при наличие на съпричиняване
на двамата водачи, приносът на водача на лекия автомобил „Опел Корса“ е
значително по-висок, тъй като основно нейните действия са създали
опасността за движение. Поради изложеното моли решението да бъде
отменено в обжалваната осъдителна част и да бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Подаден е писмен отговор от ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД,
чрез адв. Д., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване
на решението в обжалваната от ответника осъдителна част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.
272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации
на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания
съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция
доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд
към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството,
че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по
смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от
първостепенния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен
акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства. Във
3
връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави
и следното:
Уважаването на предявения иск по чл.411 от КЗ е предпоставено от
положителното установяване на три групи факти: 1/наличие на валиден
договор за имуществено застраховане между увредения и ищеца и извършено
плащане по него от страна на последния във връзка с настъпили вреди на
застрахованото имущество в срока на действие на договора; 2/вредите да са
причинени в резултат на деликт, с оглед на което за увредения да са
възникнали права срещу причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и
3/към момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на
делинквента да е била предмет на валиден застрахователен договор, сключен с
ответника. Въззивната инстанция намира, че събраните по делото
доказателства обуславят извод за наличието на така установения фактически
състав. Между страните по делото няма спор относно следните правно-
релевантни обстоятелства от фактическия състав по чл. 411, ал. 1, предл. 2 от
КЗ, които се установяват и от събраните по делото писмени доказателства, а
именно: че между ищеца, като застраховател, и трето за спора лице като
застрахован, е бил сключен договор за имуществено застраховане по смисъла
на чл. 399 от КЗ, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в
рамките на посочената в договора сума имуществените вреди, които би
претърпял застрахованият в качеството му на собственик на лек автомобил
„Опел Корса“ с рег. №****, за периода на действие на договора, настъпване на
застрахователно събитие, а именно – осъщественото на 29.09.2022г. пътно-
транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял
повреди, с което за застрахователя е възникнало задължението по чл. 405, ал.1
от КЗ да заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от
застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че ищецът като
застраховател е заплатил за ремонта на автомобила сумата от 1393,38 лева, с
оглед на което и на основание чл. 411 от КЗ съдът приема, че е встъпил в
правата на застрахования спрямо делинквента и спрямо застрахователя по
застраховка “Гражданска отговорност”. Не е спорно между страните по делото
и обстоятелството, че към датата на настъпване на ПТП отговорността на
водача на втория участник в същото – лек автомобил „Рено Клио“ с рег.
№****, е застрахована при ответника с договор за задължителна застраховка
4
„Гражданска отговорност“.
С оглед поддържаните от страните становища пред двете съдебни
инстанции спорен между тях е механизмът на ПТП, както и по вина на кой от
двамата водачи е настъпило същото. От съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства: двустранен констативен протокол за ПТП, подписан от
двамата водачи, участници в ПТП, кредитираното заключение на САТЕ, както
и от показанията на двамата водачи Л.С.Д. и П.П.Ц., разпитани като свидетели
в първоинстанционното производство, се установява следният механизъм на
ПТП: на 29.09.2022г. около 16:30 часа лек автомобил „Рено Клио“ се движи по
ул. „Петър Берон“ в гр. Костинброд, където водачът, при наличието на
единична непрекъсната линия, предприема маневра за изпреварване на
движещия се пред него лек автомобил „Опел Корса“. В същия момент,
водачът на лекия автомобил „Опел Корса“ предприема маневра за завой
наляво, като траекториите на двата автомобила се пресичат и настъпва
съприкосновение между тях. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че
водачът на лекия автомобил „Опел Корса“ към момента на предприемането на
маневрата за завой наляво е могъл да види извършващия в този момент
маневра автомобил „Рено“.
Поради изложеното, въззивната инстанция приема, че ПТП е настъпило
вследствие на противоправно поведение и на двамата водачи, като степента на
съпричиняване е 50%. Водачът на застрахования при ищеца автомобил не е
изпълнил законово разписаното му задължение в нормата на чл.25, ал.1 от
ЗДвП, а именно: преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
пред него, или минават покрай него и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. От друга
страна застрахованият при ответника водач е нарушил разпоредбите на чл.42,
ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.6, т.1 от ЗДвП, като е предприел изпреварване при
наличие на пътна маркировка – единична непрекъсната линия, както и при
подаден от водача на движещото се пред него превозно средство светлинен
сигнал за обозначаване на маневра завой наляво. Поради това поведението и
на двамата водачи е било противоправно и е довело до настъпване на ПТП,
като степента на съпричиняване е 50%.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
5
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на спора, предвид обстоятелството, че въззивните жалби
и на двете страни са неоснователни, разноските следва да останат в тежест на
страните така, както са направени. Не са налице основания за присъждане в
полза на въззивника – ищец на претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение за защита по насрещната жалба на ответника, с оглед
обстоятелството, че единственият спорен въпрос в настоящото производство е
относно степента на съпричиняване на вредите от страна на двамата водачи на
МПС, участници в ПТП, който въпрос е поставен за разглеждане и от ищеца с
подадената от него въззивна жалба, която е приета за неоснователна.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5754/01.04.2024г., постановено по гр.д.
№42596/2023г. по описа на СРС, 48 състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6