ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на 07.06.2021
год. в състав:
Председател:
МИРОСЛАДВ ДОСОВ
Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.съдия КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдията Досов въззивно частно гр.дело №180/2021 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.122 от ГПК.
Образувано е по повдигнат от Районен съд -
Враца спор за подсъдност със Софийски районен съд.
За разрешаването на повдигнатия спор Окръжен
съд-Враца съобрази следното:
По иск на П. Ц. Г. от гр.Враца против
"Топлофикация София" ЕАД- гр.София е образувано гр.дело №62570/2020
год. по описа на Софийски районен съд, 161-ви гр.състав.
Според изложеното в исковата молба, против
ищеца и в полза на "Топлофикация София"ЕАД е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по заповедно
/ частно гражданско/ дело №32658/2014
год. по описа на СРС,71 гр. състав, за
която Г. не е уведомяван. Въпреки това, е издаден изпълнителен лист за
присъдените със заповедта за изпълнение суми, въз основа на който е образувано
изпълнително дело №4192/2014 год. по описа на ЧСИ С. Х., която наложила запор
върху банковата му сметка в "ЦКБ"ЕАД-гр.София. По този начин ищецът Г.
разбрал за издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като по запора
били удържани суми от банковата му сметка.
След като узнал за издадената заповед, в
началото на 2015 год. той депозирал жалба, която била уважена и на заявителя
било указано да заяви вземането си по исков ред. "Топлофикация
София"ЕАД подала искова молба, с която предявила установителни искове с
правно основание чл.415,ал.1 от ГПК за присъдените със заповедта за изпълнение вземания за доставена, но незаплатена топлинна
енергия . Било образувано гр.дело №24473/2015 год. по описа на СРС,71-ви гр.
състав, който отхвърлил исковете, като неоснователни и недоказани. За да
постанови този резултат, докладчикът по гр.дело №24473/2015 год. по описа на
СРС приел, че бившият собственик на
топлоснабдения имот А. Е. Ц. е титуляр на вещно право на ползване и
именно той следва да заплати разходваната за абонатния номер топлинна енергия, защото
за него са ползите от нея. Решението на СРС е обжалвано от "Топлофикация
София", но е потвърдено с решение по
въззивно гр.дело №16010/2017 год. на Софийски градски съд. Решението по
гр.дело №24473/2015 год. по описа на СРС е влязло в сила през 2019 год. и с
него е прието,че П. Ц. Г. не дължи на "Топлофикация София"ЕАД суми
/за посочения в решението и в заповедта за изпълнение период 2011-2014 год./.
Междувременно обаче по изпълнително дело
№4192/2014 год. по описа на ЧСИ С. Х. е събрана сума от общо 2974.21 лева.,от
която 2479.39 лева са преведени на "Топлофикация София" ЕАД, а останалите
438.74 лева са такси и разноски по ТТРЗЧСИ.
При тези си твърдения ищецът Г. е поискал от
съда да приеме, че сумата от
2479.39 лева е получена неоснователно от
"Топлофикация София"ЕАД и да постанови да му бъде възстановена.
Съдът е изискал справка за
постоянен и настоящ адрес на ищеца Г.,от която е установено, че постоянният му
адрес е в град София,а настоящият е в гр.Враца.
Съставът на СРС е приел исковата
молба за редовна и е разпоредил да се извърши процедурата по чл.131 от ГПК.
Постъпил е отговор от ответника "Топлофикация София" ЕАД със заявено
становище за неоснователност на исковата претенция.
След постъпване на отговора съдът
е постановил определение №20056807/ 02.03.2021 год., с което на основание
чл.119,ал.3 във връзка с чл.113 от ГПК е прекратил производството пред СРС и е
изпратил делото по подсъдност на РС-Враца.
За да стигне до извод за местна
неподсъдност на спора ,СРС е квалифицирал иска като такъв с правно основание
чл.55,ал.1 от ЗЗД, но е приел,че ищецът е потребител, по смисъл на §13,т.1 от
ЗЗПотр.,а ответникът е търговец.Посочил е също,че подсъдността по чл.113 от ГПК
не е предвидена само за спорове,
произтичащи от права по ЗЗПотр.,а за
всички спорове между търговци и потребители. Позовавайки се на съдебна
практика,е приел,че искът по чл.55,ал.1 от ЗЗД има потребителски характер
винаги, когато страна по него са потребител и търговец, независимо дали
претенцията е за връщане на недължимо платени или събрани суми по договор между
страните,по нищожен договор или без изобщо да е съществувало правоотношение
между тези страни.
Пред Районен съд- Враца делото е образувано
под номер 1439/2021 год., 8-ми гр.състав.
С определение №262276/12.04.2021 год.
РС-Враца е повдигнал спор за подсъдност със Софийски районен съд, като е
посочил в мотивите си, че от доказателствата по делото е видно,че страните по
делото не са били в договорни отношения и ищецът няма качеството
"потребител" в отношенията си с топлофикационното дружество.
Въззивният съд в настоящия си
състав намира,че ищецът П. Ц. Г. има
качеството на потребител в отношенията си с ответника, при което и съобразно
чл.113 от ГПК местно компетентен да се произнесе по предявения от него иск е
съдът по настоящия му адрес, който безспорно
е в гр.Враца.
При формиране на този си извод
ОС-Враца отчита приложените към делото документи / с които са обосновали
преценката си и районните съдилища/, от които се установява,че за посочения в
изпълнителния лист и в решението по гр.дело №24473/2015 год. на СРС период от
месец май 2011 год. до месец април 2013 год. Г. е бил собственик на жилището с
адрес в гр.***,в което е доставяна топлинна енергия за отопление и БГВС от
"Топлофикация-София"ЕАД, като по негово заявление за имота е открита
и партида на негово име.
Следователно и съобразно чл.153,ал.1 от Закон за енергетиката , с
придобиване на собствеността върху жилището между Г. и
"Топлофикация-София"ЕАД са възникнали договорни отношения при Общи
условия във връзка с доставката на топлинна енергия, в които отношения той има
качеството на клиент на топлинна енергия /потребител, според
терминологията в глава Х от ЗЕ до 2012 год. /. Качеството му на собственик на
жилището го определя като "Битов клиент", който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, по смисъла на
§1,т.2а от ДР на ЗЕ, и на потребител на
енергийни услуги, по смисъла на §1, т.42б,
б."а " от ДР на ЗЕ.
С оглед горното, ищецът притежава качеството на потребител по специалната законова уредба /ЗЕ/, регламентираща
правоотношенията във връзка с доставка на "енергийни услуги" между
клиентите на тези услуги в качеството им на потребители и топлофикационното
дружество. Налице са условията в настоящия случай за приложение на чл.113
от ГПК, тъй като искът е предявен от потребител срещу доставчик на
"енергийни услуги" по смисъла на ЗЕ – ответното топлофикационно
дружество.
Подсъдността по чл.113 от ГПК
не е уредена изрично само за потребителски спорове по ЗЗП,а следва да намира
приложение във всички спорове между потребител и доставчик на услуга. Това
тълкуване не е разширително,а съобразно целта на закона, предоставящ повече
права на икономически по-уязвимата страна в правоотношението, в какъвто смисъл
е и постоянната практика на ВКС.
В заключение и за яснота следва да бъде отбелязано,че спорно
между ищеца и ответника не е наличието на договорни отношения / те произтичат
от закона/, а чие е задължението за заплащане на потребената топлинна енергия в
жилището при наличието на учредено вещно право на ползване на предишния
собственик.
При тези си съображения и на основание чл.122 от ГПК Окръжен
съд-Враца
О П Р Е Д
Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа и да се произнесе по
предявения от П. Ц. Г., с ЕГН**********,с настоящ адрес *** против "Топлофикация София" ЕАД -
гр.София иск с правно основание чл.55,ал.1,т.1 от ЗЗД е Районен съд-Враца.
ДЕЛОТО
ДА СЕ ВЪРНЕ на Районен
съд-Враца за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на Софийски
районен съд за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.