№ 373
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20221100501499 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 07.10.2021 год., постановено по гр.дело №24510/2012 год. по описа на
СРС, ГО, 78 с-в, на основание чл. 348 ГПК е изнесен на публична продан следният допуснат
до делба недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1608.1237, с площ по
скица от 1 126 кв.м. и съседи по скица: поземлени имоти с идентификатори 68134.1608.4774,
68134.1608.7026, 68134.1608.1651, 68134.1608.7046 и 68134.1608.1113, като получената сума
от проданта се разпредели между съделителите съобразно дяловете им, а именно: за Л. Л. Д.
– 5/12 ид.ч., Е. П. Й. – 2/12 и.ч., Я. Й. С. – 2/12 ид.ч., О. Г. С. – 2/12 ид.ч. и А. Л. Д. – 1/12
ид.ч. и съделителите са осъдени да заплатят по сметка на СРС на основание чл. 355 ГПК
разноски, както следва: Л. Л. Д. – в размер на 2 367.76 лв., Е. П. Й. – в размер на 947.10 лв.,
Я. Й. С. – в размер на 947.10 лв., О. Г. С. – в размер на 947.10 лв. и А. Л. Д. – в размер на
473.55 лв.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника О. Г. С.. Жалбоподателят поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд не бил уважил молбата му от 07.10.2021 год. за отлагане на
делото поради заболяване, пристъпил към приемане на заключението по съдебно-
техническата експертиза и постановил процесното решение. Нарушено било правото на
защита на ответника, в т.ч. правото му да релевира възлагателна претенция и да оспори
заключението на вещото лице. Отделно от това с нотариален акт №131 от 29.03.2018 год.
съделителят /ищецът/ Л. Л. Д. бил дарил 2/1126 ид.ч. от процесния имот на К.А.Н. и Л. А.Г.,
1
а с нотариален акт №18 от 25.07.2017 год. съделителят А. Л. Д. бил дарил 1/12 ид.ч. от
имота на К.А.Н.. Следователно във фазата на допускане на делбата не били конституирани
като съделители всички съсобственици на имота, които били задължителни другари в
процеса. Реализираното на правото на съдебна делба трябвало да се извърши в нов процес с
участието на всички носители на правото на собственост.
Ответникът по жалбата Л. Л. Д. счита, че решенето на СРС следва да бъде потвърдено.
Поддържа, че първоинстанционният съд се бил съобразил с всички принципи на
гражданския процес, като постановеният съдебен акт бил съобразен с материалното и
процесуалното право. Нямало основание за отлагане на делото предвид искането на О. С.,
тъй като той имал достатъчно време да организира защитата си по делото. Към молбата му
за отлагане на делото липсвали убедителни доказателства, че същият не може да участва в
съдебното заседание, като не било установено и наличието на внезапно заболяване. Не бил
представен документ, издаден съгласно Наредбата за медицинската експертиза, в който
изрично да е отбелязано, че състоянието на лицето не позволява явяването му пред
разследващите органи и пред органите на съдебната власт. На следващо място сочи, че
разпореждането с идеални части от процесния имот било осъществено след вписване на
исковата молба /2012 год./. В тази връзка следвало да бъдат съобразени нормата на чл. 226,
ал. 1 ГПК и разясненията по Тълкувателно решение № 3/2013 год. на ВКС по тълк.дело №
3/2013 год., ОСГК. Решението за допускане на делбата било влязла в сила през 2013 год.,
като делбеното производство понастоящем било във втората си фаза – по извършване на
делбата. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Необходимите другари на жалбоподателя Е. П. Й., Я. Й. С. и А. Л. Д. не изразяват
становища по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Съдебното производство е делбено, втора фаза на процеса – по извършване на делбата.
С решение от 02.04.2014 год., постановено по гр.дело №24510/2012 год. по описа на
СРС, ГО, 78 с-в, което е влязло в сила на 22.05.2013 год., е допуснато извършването на делба
на процесния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1608.1237, с
площ по скица от 1 126 кв.м. и съседи по скица: поземлени имоти с идентификатори
68134.1608.4774, 68134.1608.7026, 68134.1608.1651, 68134.1608.7046 и 68134.1608.1113, при
следните квоти: за Л. Л. Д. – 5/12 ид.ч., Е. П. Й. – 2/12 и.ч., Я. Й. С. – 2/12 ид.ч., О. Г. С. –
2/12 ид.ч. и А. Л. Д. – 1/12 ид.ч.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК подлежи на кредитиране, се установява, че процесният имот е неподеляем, като
средната му пазарна цена възлиза на 142 066 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че решението на СРС е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
2
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
На първо място въззивният съд счита, че възражението на жалбоподателя, което е
такова за недопустимост на обжалваното решение, се явява неоснователно. Според
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 3/2013
год. на ВКС по тълк.дело № 3/2013 год., ОСГК, при извършено разпореждане със спорното
право от съсобственик /съделител/ в полза на друго лице в хода на делбеното производство
във фазата по допускане на делбата, се прилагат разпоредбите на чл. 226 ГПК /чл. 121 ГПК –
отм./. Лице, придобило права по силата на разпоредителна сделка по време на първата фаза
на делбения процес след предявяване на иска за делба, може да замести своя праводател
само със съгласието на всички съделители. След влизане в сила на решението по допускане
на делбата във фазата по извършването приобретателят участва чрез своя процесуален
субституент /прехвърлителя/, ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща
страна. Приобретателят може да участва като главна страна, ако встъпи в делбеното
производство по реда на чл. 225 ГПК /чл. 181 ГПК – отм./. Приобретателят ще бъде
обвързан от решението по извършване на делбата независимо от това дали е встъпил в
производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя
процесуален субституент. Съсобствеността ще се счита прекратена и по отношение на него,
независимо в чий дял ще се падне имотът.
В контекста на изложеното следва да се приеме, че макар прехвърлянето на дела да
променя носителя на правото на собственост, според установеното в разпоредбата на чл.
226, ал. 1 ГПК правило, делото продължава своя ход между първоначалните страни
/първоначалните съделители/ – както е и в частност, като следва да се посочи, че
разпоредителните сделки с идеални части от процесния имот са били осъществени след
влизане в сила на решението по първата фаза на делбеното производство.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение по чл. 142, ал. 2 ГПК е неоснователно,
поради следните съображения:
Състезателното начало е основен принцип в гражданския процес – чл. 8 ГПК. Чрез него
се гарантира на всяка страна право да участва в производството – да участва в съдебните
заседания лично или чрез процесуален представител, за да може да извършва съответните
процесуални действия, чрез които да въздейства върху съдържанието на съдебния акт.
Затова разпоредбите за призоваването на страните в гражданския процес съдържат детайлна
регламентация. Като гаранция на състезателното начало, нормата на чл. 142, ал. 2 ГПК
задължава съда да не разглежда делото, когато страната и нейният представител са редовно
призовани, но са възпрепятствани да се явят по обективни причини, които страната не може
да отстрани. Препятствието може да бъде от различно естество и подлежи на доказване от
страната. Имат се предвид внезапни и непреодолими обстоятелства, които се случват
неочаквано и непредвидимо обективно /като природно бедствие/ или субективно, засягащи
3
самата страна /като внезапно заболяване/.
В разглеждания случай ответникът О. Г. С. е подал на 06.10.2021 год. молба до СРС, с
която е поискал делото да бъде отложено, тъй като не може да се яви в съдебното заседание
поради заболяване и е приложил болничен лист, издаден на 05.10.2021 год., за три дни
отпуск – от 06.10.2021 год. до 08.10.2021 год., при домашно-амбулаторен режим на лечение.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза изрично предвижда,
че при определен домашен амбулаторен или свободен режим на лечение осигуреният е
длъжен, ако е необходимо, да се яви пред органите на съдебната власт през периода на
разрешения отпуск поради временна нетрудоспособност, освен ако представи „Медицинско
удостоверение“ по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на
правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му
пред органите на съдебната власт. Доколкото такова удостоверение не е представено /а и
жалбоподателят не твърди, че въобще е издавано/, а и в болничния лист не е отразено, че
заболяването не позволява явяване в съда, то следва да се приеме, че не е имало основание
за отлагане на делото, както е приел и първоинстанционният съд.
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез следните способи:
разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, съставяне на разделителен протокол и
теглене на жребий – чл. 350 и чл. 352 ГПК, възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК или
чрез изнасяне на имота на публична продан. Основен критерий за избора на способ е дали
броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на
реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Поради това от
значение е дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове от
допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите относно начина на
извършване на делбата, в т.ч. дали те са предявили претенции за възлагане на жилищен
имот.
В разглеждания случай страните по делото не са предявили претенции по възлагане, а
от заключението по съдебно-техническата експертиза е видно, че процесният недвижим
имот е неподеляем. Следователно СГС намира, че единственият способ за ликвидиране на
съсобствеността в разглеждания случай е този по чл. 348 ГПК – публична продан, както
законосъобразно е приел и първоинстанционният съд.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят
/ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на ищеца действително направените разноски
във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 2 000 лв.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 07.10.2021 год., постановено по гр.дело №24510/2012
год. по описа на СРС, ГО, 78 с-в.
ОСЪЖДА О. Г. С. с ЕГН **********, с адрес: гр.София, кв.****, да заплати на Л. Л. Д.
с ЕГН **********, с адрес: гр.София, кв.Драгалевци, ул.“****, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат
в размер на 2 000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5