№ 942
гр. Русе, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20214520101749 по описа за 2021 година
ИВ. К. Г. заявява, че на 29.10.2018г. превел по банков път, през личната си банкова
сметка, сумата 2200 лева за закупуване климатик „.........“. За монтажа, с включени
материали, заплатил допълнително 166.66 лева. Твърди, че климатикът е монтиран в
магазин „...... спално бельо“, стопанисван от „...“ ЕООД, чрез неговия законен представител
и продавач в магазина – А.А.. Пояснява, че за закупуване на вещта усвоил кредит от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, който погасил изцяло.
През м.март 2021г. изпратил покана до управителя на ответното дружество за
доброволно изпълнение, като предоставил едноседмичен срок за погасяване на дълга, но
А.А. отказала да заплати претендираната сума.
Счита, че в случая ответникът се е обогатил неоснователно със сумата 2200 лева, с
оглед което моли съда да постанови решение, с което да осъди „...“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.Русе, *******3, вх.1, ет.1, ап.3 да заплати на ИВ. К.
Г., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ******, вх.7, ет.2, ап.4 сумата 2200 лева – стойността
на закупен и монтиран климатик „.........“, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 12.03.2021г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът – „...“ ЕООД, представляван от управителя
А.Ц.А., е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно
неоснователността на ищцовите претенции.
А.А. твърди, че ищецът е неин бивш съпруг. Пояснява, че със съдебно решение
№260036/19.01.2021г., постановено по гражданско дело №5809/2020г. по описа на РРС,
бракът им е прекратен с развод.
1
Заявява, че до 2014г. с И.Г. живели в Кипър, където претърпяла транспортна
злополука. Във връзка с предявен срещу причинителя на вредата иск застрахователят й
изплатил обезщетение в размер на 25 000 евро, част от което – 35 000 лева превела по
сметка на ищеца на 03.07.2017г. Пояснява, че превода извършила по настояване на ищеца,
който по време на съвместното съжителство подхождал към нея властно, авторитарно и не
търпял възражения.
Поддържа, че стойността на климатика е заплатена с тези средства. В тази връзка
сочи, че след като се установили в България развила свой бизнес, като използвала остатъка
от обезщетението. Тъй като парите свършили, а било наложително да закупи климатик,
помолила ищеца да й даде нужната сума от средствата които му превела, но той заявил, че
сам ще реши проблема, тъй като тя не била наясно с това какъв климатик трябва да бъде
монтиран.
Сочи, че кредитът за вещта е изтеглен през м.октомври 2018г., а пълното му
погасяване и извършено на 11.03.2019г. Твърди, че изплащането на климатика е извършено
с нейни лични средства, с оглед което моли съда да отхвърли претенцията като
неоснователна.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
Вследствие транспортна злополука, настъпила в Ларнака, Кипър, А.Ц.А. претърпяла
неимуществени вреди, за които, на 30.06.2017г., и е изплатено обезщетение в размер на
25 000 евро.
На 03.07.2017г. А.А. превела от личната си банкова сметка, по банкова сметка на И.Г.
сумата 35 000 лева. Към 30.04.2018г. остатъка по сметката й е 5.08 лева.
Според фактура №********** от 29.10.2018г. „Виктор електрик плюс“ ООД продало
и доставило на „...“ ЕООД климатик „.........“, чиято стойност ведно с монтаж, включени
материали и ДДС възлиза на 2200 лева.
Ангажирани са доказателства (договор за потребителски кредит, сключен на
29.10.2018г. и извлечение от банкова сметка), с които се установява, че ИВ. К. Г. е усвоил и
погасил кредит, посредством който е заплатил процесния климатик. Окончателното
изплащане на заемната сума е извършено на 11.03.2019г. – ищецът превел от банковата си
сметка 1685.24 лева по сметка на кредитора.
За установяване релевантни за спора факти е допуснат разпита на ВЛ. Н. Б. и Л. Р.
Ш..
В.Б. твърди, че познава ищеца – клиент на „Виктор електрик плюс“ ЕООД. Пояснява,
че И.Г. е закупил два или три климатика от дружеството. Поддържа, че представената по
делото фактура е издадена от него при покупка на климатик, който ищецът е заплатил чрез
кредит.
Л.Ш. заявява, че през 2010г. А.А. е претърпяла злополука във връзка с което, по
време на брака й с ИВ. К. Г., и е изплатено обезщетение в размер на 50 000 лева. С част от
сумата съпрузите закупили имот в с.Екзарх Йосиф и А.А. регистрирала „...“ ЕООД.
2
Остатъка от сумата управителят на ответното дружество превел по сметка на ищеца. Едва
след получаване на исковата молба, А.А. разбрала, че монтирания в магазина на
дружеството климатик е закупен чрез кредит, а не със средствата, които превела по сметка
на бившия си съпруг.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
приема, че е сезиран с претенции намиращи правното си основание в нормата на чл.59 и
чл.86 ЗЗД.
Уреденият в чл.59 ЗЗД е общ субсидиарен състав. Последователно, както в
доктрината, така и в практиката на ВКС се приема, че основателността на иска предполага
установяване на следните обстоятелства: увеличаване имуществото на едно лице за сметка
имуществото на друго лице; липса на друга възможност за защита на обеднелият;
обедняването и обогатяването да произтичат от един и същ факт или обща група факти.
Неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да върне само онова, с което се е
обогатил, и то само до размера на обедняването, като е дължима по малката от двете
стойности при разлика между тях.
Неоснователно обогатяване има при спестяване на разходи, които иначе обогатилият
се е трябвало да понесе, в какъвто смисъл са и твърденията, изложени в исковата молба.
Обогатяването се извежда от облагодетелстването на дружеството със спестената цена на
вещта, за сметка имуществото на ищеца. Спестяването на сумата от страна на ответника и
обедняването на ищеца със същата сума произтичат от един общ факт – плащане процесната
сума от ищеца на „Виктор електрик плюс“ ООД (продавач на вещта).
Наведените обстоятелства и приетите по делото доказателства обуславят извод, че е
налице договор за поръчка от страна на А.А. – представител на „...“ ЕООД и И.К.. На
30.07.2017г. управителят на ответното дружество превел по сметка на ищеца 35 000 лева.
Действително на 29.10.2018г. И.К. сключил договор за кредит (2200 лева), отпуснат за
заплащане климатик, монтиран в обект на ответното дружество, но четири месеца по-късно
погасил остатък – 1685.24 лева чрез превод от личната си банкова сметка. Правните
действия на косвения представител могат да бъдат извършени от негово име и според
твърденията на ответника (необорени от ищеца) са свързани със сключване на сделка –
закупуване климатик и прехвърляне собствеността му в полза на „...“ ЕООД. И.Г. е платил
от свое име като косвен представител цената на климатика на продавача, в изпълнение на
договорните си задължения. Очевидно изплащането на вещта е извършено със средствата
преведени от управителя на „...“ ЕООД по банковата му сметка, т.е. не се установи
имуществото на ищеца да е намаляло с процесната сума.
По изложените съображения съдът счита, че ищцовата страна не установи наличието
на предпоставките, визирани в чл.59 ЗЗД и претенцията, като недоказана следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да
заплати на ответника разноски в размер на 500 лева – възнаграждение за процесуално
представителство.
3
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от ИВ. К. Г., ЕГН ********** с адрес:
гр.Русе, ******, вх.7, ет.2, ап.4 срещу „...“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, *******3, вх.1, ет.1, ап.3, представлявано от управителя А.Ц.А. иск с
правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане сумата 2200 лева – стойността на закупен и
монтиран климатик „.........“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.03.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ИВ. К. Г., ЕГН ********** да заплати на „...“ ЕООД, ЕИК *********
направените по делото разноски в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4