О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260 129
гр. Пловдив, 02.12.2020 г .
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, в закрито заседание на 02.12.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Емилия
Брусева, ч.т. дело № 713 по описа на ПАС за 2020 г., установи следното:
Производство по чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е
частна жалба вх. №24972 от 22.10.2020г. от А.К.А. ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:*** против Определение №1737 от 02.10.2020г., постановено по т.д.
№549/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е прекратено производството
по делото, поради недопустимост на предявения от А.К.А. против „А. и. г.“ ЕАД –
гр. П. иск за установяване нищожността на Решение от 18.08.2020г. на „Л. т.“
ООД в качеството му на едноличен собственик на капитала на „А. и. г.“ ЕАД за
освобождаването му като член на СД.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното определение и се претендира същото да бъде
отменено, а делото - върнато на ОС – Пловдив за продължаване на
съдопроизводствените действия по разглеждане на спора.
Съдът, след като се запозна с акта
предмет на обжалване и събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
На 27.08.2020 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила
искова молба от А.К.А., ЕГН ********** *** против „А. и. г.“
ЕАД - гр. П., бул. „Б.“ №..., ЕИК ....
В обстоятелствената част на същата се твърди, че
ищецът към дата на подаване на молбата е член на съвета на директорите на
ответното дружество.
Споменава се, че на 26.08.2020 г. по партидата на
дружеството в ТРРЮЛНЦ било подадено Заявление А5 ..., с което е поискано вписването
на новонастъпили обстоятелства, изразяващи се в освобождаване от длъжност на
досегашните членове на СД и вписване на нов състав на СД. Твърди се, че към
заявлението били приложени: решение от 18.08.2020 г. на едноличния собственик
на капитала на дружеството, протокол от проведено заседание на Съвета на
директорите от 13.07.2020 г., покана за свикване на ОСА, декларация по чл. 13,
ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, адвокатско пълномощно и удостоверения за актуално регистърно
състояние на дружеството – едноличен собственик на капитала и дружеството,
което го представлява.
По повод на заявените за вписване обстоятелства е
посочено, че длъжностното лице не се е произнесло и е изразено мнение за
недопустимост на същите, респ. такова, че при позитивно произнасяне би се
стигнало до вписване на несъществуващи обстоятелства поради факта, че същите не
са валидно възникнали или поради това, че решението, за което се твърди да е на
едноличния собственик на капитала, е нищожно защото е взето от некомпетентен по
отношение на дружеството орган на управление.
По-надолу в ИМ са изложени конкретни доводи в подкрепа
на тези твърдения и на база същите са отправени искания за следното:
- да се признае
за установено, че инициираното със Заявление вх.№ ... вписване по партидата на
ответника е недопустимо поради това, че заявлението е подадено от лице, което
не притежава активна легитимация на заявител по смисъла на чл. 600 ГПК, вр. с
чл. 15, ал.1 и 2 от ЗТРРЮЛНЦ,
- да се
признае за установено, че със Заявление вх.№ ... е поискано вписване на несъществуващо
обстоятелство по смисъла на чл. 604 ГПК,
- да се
прогласи нищожността на решение от 18.08.2020 г. взето от „Л. Т.“ ООД в
качеството му на ЕСК на ответното дружество като такова взето от некомпетентен
орган на управление на ответника, респ. да бъде признато за установено, че
липсва решение на компетентен орган на управление на ответното дружество за
освобождаване на ищеца като член на СД.
С
определение №1706 от 27.08.2020 г., постановено по т.д. №549/2020г.,
производството по делото е оставено без движение за уточняване по отношение на
първите два иска наличието на интерес да се оспорва процедура, която все още не
е завършила и липсва произнасяне от длъжностното лице при АВ-ТРРЮЛНЦ.
По
отношение на претенциите, свързани с решението на едноличния собственик на
капитала, наред с обосноваване на интереса от предявяването им, е поискано да
се уточни и дали се предявяват един или два иска - с оглед на факта, че ищецът претендира
за прогласяване нищожността на това решение, както и за установяване липсата на
такова.
С молба вх.
№24687 от 24.09.2020г. ищецът е извършил уточнение във връзка със споменатите
по- горе нередовности. С нея също така е направено и изявление за оттегляне на първите
две искови претенции.
Във връзка
с решението, взето от едноличния собственик на капитала на 18.08.2020 г. е
направено уточнение, че се иска прогласяване нищожността на същото, поради
вземането му от некомпетентен орган, т.е. не е отправено отделно искане да се
признае за установено, че липсва решение на компетентен орган на управление на
ответното дружество за освобождаване на ищеца като член на СД. Направено е и
подробно изложение за наличие на интерес от предявяването му, като са
преповторени и доводите, обуславящи твърденията на ищеца за нищожност на
решението на едноличния собственик на капитала.
Изводът за
вземане на решение от некомпетентен орган се извежда от това, че правният субект, изразил воля в решението от
18.08.2020 г. /„Л. Т.“ ООД/ като едноличен собствени на капитала на ответното
дружество, не е такъв и няма качество на акционер в същото.
Това му становище се извежда от факта, че ищецът като
настоящ член на СД от момента на избирането му на тази длъжност – не бил виждал
Книга на акционерите, в която според чл. 179 от ТЗ се записвали името и адресът
на притежателят на поименни акции, вкл. и временни удостоверения, отбелязвал се
видът, номиналът и емисионната им стойност, както и настъпилите промени с оглед
тези обстоятелства. Посочено е, че това било задължение на представляващите дружеството.
От факта, че ищецът не бил виждал Книга на акционерите, той съответно прави
извод за ЛИПСА на такава.
Твърди се също, че ищецът в качеството си на член на
СД за периода, за който заемал длъжността - не бил виждал нито временни
удостоверения, нито отпечатани поименни акции, които да удостоверяват, че „Л. т.“
ООД, учредено в съответствие със законите на Р. С., е собственик на акциите от
капитала на ответното дружество.
Твърди се, че в архива на дружеството липсвало решение
на СД, взето по реда на чл. 23, ал. 3 и
чл. 49, ал.2 от Устава на дружеството, с
което да е дадено съгласие за прехвърляне на акции на „Л. т.“ ООД при условие,
че същото не е учредител и е трето лице. На тази база се прави извод, че дори
да има сделка в полза на „Л. т.“ ООД за тези акции, то същата била
недействителна по отношение на дружеството. Споменато е че решението на СД е
част от фактическия състав и липсата му сочи, че самото прехвърляне не е
породило действие, т.е. собствеността върху акциите не е преминала в
патримониума на третото лице - неакционер.
По отношение това дали е налице интерес от предявяване
на иска за прогласяване на нищожността, в молбата - уточнение от 24.09.2020 г.
е заявено, че той следва от факта, че с порочното решение ищецът е освободен
като член на СД и именно въз основа на същото е подадено заявление за заличаването
му като такъв от партидата на ответника в ТРРЮЛНЦ. Посочено е, че уважаването
на иска със СПН, ще има за пряка последица установяването на съществуване на
правоотношение между дружеството и ищеца в качеството му на член на СД, т.е. ще
се установи липсата на основание за освобождаването му като такъв.
Посочено е също, че предявяването на този иск има за
цел да предотврати привидността, която ще се създаде при вписване на база това
решение на едно несъществуващо обстоятелство изрязващо се в освобождаването на
член на СД. В тази връзка е посочено, че преди извършване на вписването длъжностното
лице дължи проверка дали искането е направено от оправомощено лице, дали заявените
за вписване обстоятелства подлежат на вписване и съществуват, респ. за
законосъобразността на решенията довели до възникване на това ново
обстоятелство. В тази връзка се сочи, че с приключване на настоящия спор - с
влязло в сила решение за нищожността на решението на едноличния собственик на
капитала ще се установи и неговото несъществуване, а и факта дали „Л. т.“ ООД е
едноличен собственик на капитала на ответното дружество.
Твърди се също, че правният интерес от предявяване на
този иск от страна на ищеца идва и от въздигнатия в чл. 10, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ
принцип на доверие в ТРРЮЛНЦ, предвид на това, че трети лица можели да се
позовават на вписването и обявяването, дори и ако вписаното обстоятелство или
обявеният акт не съществува.
В обобщение също така е подчертано, че според ТР
1/2002г. на ОСГК на ВКС самостоятелен иск за прогласяване нищожността на ОСА е
допустим и ако обстоятелствата, обективирани в него подлежат на вписване, но
към датата на предявяването му вписването не е извършено.
Съответно ПОС във връзка този последен иск е посочил,
че
наличието на интерес, т.е. активна процесуална легитимация за предявяването му
ще е налице ако с позитивното решение ще рефлектира пряко в правна сфера на
ищеца.
Изхождайки от това той е направил анализ на известните по делото и налични
по партидата на ответника факти и обстоятелства и е формирал извод за
недопустимост на иска за нищожност на решението на едноличния собственик на
капитала.
В хода на тези си разсъждения съдът е посочил, че водещото при преценката
за наличието или липсата на интерес следва да е обстоятелството, че ищецът е изпълнителен
член и член на СД на ответното ЕАД и по тази
причина е длъжен да изпълнява взетите решения от ОСА, респ. на ЕСК и да се съобразява с волята му.
Посочено е също, че с оглед гарантиране възможността дружеството да продължи да
участва активно в търговския оборот и да извършва търговска дейност оспорването на решения взети от ОСА, респ. на такива от
компетеността на ОСА, но взети от едноличния собственик на капитала
на акционерно дружество, е предоставена на
изчерпателно посочен и ограничен кръг лица - акционери. Членовете на СД в качеството им на изпълнители на решенията, респ. волята
на акционерите не разполагали с възможност да атакуват по съдебен ред решенията.
Тези
разсъждения на първоинстанционния съд са го принудили да опише и пътят, по който членовете на СД могат да се
защитават. В тази връзка е посочено, че отношенията между членовете на СД и
дружеството се уреждали с договор за управление, който бил правопороаждащия
мандатното правоотношение факт. По тази причина е посочено, че при
прекратяването на същото, освободеният член на СД можел да се защити като търси
изпълнение на поетите от дружеството задължения по договора за управление между
тях. Това следвало да стане с осъдителна искова претенция, която ще погълне установителната и поради това за ищеца не съществува
правен интерес от последната.
С оглед извода за недопустимост на иска за
установяване на нищожност на решенията на едноличния собственик на капитала,
окръжният съд е постановил прекратяване на производството по иска - образуваното
пред него т. дело № 549/2020г., доколкото другите две претенции са оттеглени.
Недоволен от прекратителното определение е останал
ищецът и е подал частната жалба станала причина за започване на настоящето
производство. В нея той твърди неправилност и незаконосъобразност на доводите на съда, довели го до заключение за
липса на правен интерес от предявяване на иска за нищожност на решението на едноличния
собственик на капитала. Поддържат се съображенията, изложени в молбата - уточнение
пред ПОС. Изразени са и допълнителни такива, като от същите става ясно, че според
ищеца съдът е прекратил производството по делото поради това, че така
предявеният иск нямал за предмет спор за съществуване или липса на правоотношение. В тази връзка е споменато, че това
не е така по причина, че с него инцидентно следвало да се установи наличието
или липсата на членствено правоотношение и то не за един минал момент, а за
такъв към датата на вземане на решението на едноличния собственик на капитала –
т.е. към 18.08.2020 г. посочва се и че с
решението по такъв иск ще се установи със СПН, че „Л. т.“ ООД не може да заявява пред трети
лица и пред дружеството волята на неговия върховен орган, респ. да налага на СД
изпълнението на взети от него решение като ЕСК при условие, че не притежава
това качество. Посочено е и че със същото ще се установи, че решението дало
основание за заявяване на новонастъпили обстоятелства за вписване е взето от
некомпетентен орган и е нищожно, което при извършено вписване би било основание
за предявяване и на специалния иск по чл. 29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. В тази връзка е
изразено и становище, че не е налице пречка при все още неизвършено вписване
иск за установяване на тази нищожност да се предяви и да се разгледа, с което
ще се попречи на самото му извършване и ще се преодолее възможността с оглед на
факта, че заличаването на вписването има действие занапред за един период от
време да са имали действие вписани обстоятелства, които реално са несъществуващи.
Във връзка с така описаната частна жалба ПАС намира за
нужно да посочи, че решенията на ОС на търговските дружества са особен вид
сделки, при които критериите за
нищожност и унищожаемост по ЗЗД са неприложими. В тази група с оглед разпоредбите
на чл. 219, ал.2 от ТЗ са решенията на едноличния собственик на капитала по
въпроси от компетентността на ОСА.
Именно особеният характер на този тип сделки с оглед
обстоятелството, че със същите се решават съществени въпроси по управлението и
дейността на търговски дружества са дали повод на законодателя да въведе
специфични критерии при преценка на тяхната порочност. Така при противоречие на
същите със закона или устава те са отменяеми /пораждащи действие/, но не и
нищожни. По тази причина и с разпоредбата на чл. 74 от ТЗ е ограничен кръга от
лица които могат да оспорват същите и да искат отмяната им - съдружниците или
акционерите в съответното търговско дружество.
Основанията за нищожност при тази група правни сделки -
с оглед споменатите по- горе последици от същите - е силно ограничена и
настъпването и обусловено от наличието на изрично предвиждане за това в
специалния закон.
Видно от приетото в ТР№1 от 2002 г. на ОСГК на ВКС за
нищожност може да се говори и когато едно решение не
е взето от ОСА, но в съставения във връзка с провеждането му свидетелстващ
документ е отразено противното или въпреки липсата му - в ТР е извършено
вписване на обстоятелства, породени от него.
За нищожност може да се говори и в
случаите, когато решението на ОСА, е извън пределите на неговата и на другите
органи на търговското дружество компетентност, определена от закона и
учредителния акт.
Респективно - с оглед приетото в споменатото по- горе
ТР от 2002 г. - иск за установяване на тази нищожност при наличие на правен
интерес може да се предяви не само от членовете на съответното дружество, но и
от всяко трето лице.
По принцип интерес от търсената защита би бил налице,
ако с оспорвания акт се засягат правата на ищеца и ако при позитивното решение
по случая би се способствала защитата на така нарушените права.
В случая ПАС се изразява условно по причина, че
оспореният акт е такъв на орган на търговско дружество и по тази причина
гарантирането на сигурността в търговския оборот и възможността същия да бъде
осъществяван съобразно волята на мнозинството от съдружниците /акционерите/ е
водеща. Именно и по тази причина, както бе посочено и по- горе законодателят е
ограничил случаите, при които може да се говори за нищожност на решенията на ОСА.
При извършване на преценката за наличие на интерес,
според настоящата инстанция, следва да се има предвид, че при тази група искове
страни по делото са ищецът, чиито права са засегнати и самото дружество. Това
предполага, че в рамките на това производство няма как дори и преюдициално да
се разрешават спорове, по които страни са и правни субекти, неучастващи в
делото. Ето защо в тези случаи според ПАС при преценка на това спорно обстоятелство,
съдът винаги следва да се ръководи от представените по делото официални документи
досежно същото, респ. от данните на база извършените вписвания и обявявани в
ТРРРЮЛНЦ.
Това сочи, че при иск, по който се претендира
прогласяване нищожността на решение на ОСА на база доводи за липса на права в
патриониума на неучастващи по делото страни, задължително следва да се
представя документ, обвързващ страните и удостоверяващ официално липсата им или
да се представи доказателство за висящ правен спор по този въпрос.
При липса на такъв и наличие на официални документи
или вписвания противни на твърденията на ищеца, би следвало да се достигне до
логичен извод, че ищецът няма как да постигне търсената защита и съответно - интерес
от предявяване на такъв иск липсва.
В тази хипотеза следва да се направи и извод, че с
предявяване на иска ищецът не търси защита на свои материални права, а по скоро
цели възпрепятстване дейността на ответното дружество. Това само по себе си
представлява злоупотреба с право, което не се допуска (се забранява) от
разпоредбите на чл. 57, ал. 2 на Конституцията и чл. 8, ал. 2 от ЗЗД.
В случая видно от данните по делото ищецът счита
процесното решение на едноличния собственик на капитала за нищожно с оглед на
факта, че формиралият същото правен субект нямал качеството на акционер в
ответното дружество. Като се имат предвид обаче вписванията в търговския
регистър до данни в тази насока въобще не може да се достигне при условие, че
вписване за това качество на „Л. т.“ ООД е извършено още през 2014 г. и от този
момент насетне, той е сочен като такъв дори и в действащите Устави на дружеството.
От друга страна в подкрепа на извода, че предявяването
на този иск е злоупотреба с право следва и от факта, че
ищецът е избран за член на съвета на директорите на процесното дружество именно
с решение на споменатия едноличен собственик на капитала от 17.07.2019 г. и е
извършено вписване по този въпрос на 23.10.2019 г.
Това прави искът за нищожност на решението на ЕСК от
18.08.2020 г. недопустим, което налага и прекратяване на делото на образувано
по него.
С оглед извършеното оттегляне на другите два иска,
първоинстанционният съд следва да се произнесе със съответния акт, след
стабилизиране на настоящото определение.
Налага се общия извод, че обжалваното определение е
законосъобразно и следва да се потвърди.
Водим от това съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№1737 от 02.10.2020г., постановено по т.д. №549/2020г. по описа на Пловдивски
окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, поради
недопустимост на предявения от А.К.А. против „А. и. г.“ ЕАД – гр. П. иск за
установяване нищожността на Решение от 18.08.2020г. на „Л. т.“ ООД в качеството
му на едноличен собственик на капитала на „А. и. г.“ ЕАД за освобождаването му
като член на СД.
Определението
подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.