РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. К., 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20225100500124 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 437, ал. 1, във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по подадена чрез процесуален представител от Д.Д.В., в качеството й на
длъжник по изпълнително дело № 20228120400542 по описа на ЧСИ Р.С. с рег. № *** с
район на действие КОС, жалба срещу отказа да бъде намален размерът на дължимото
адвокатското възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело, обективиран в
Констативен протокол с изх. № 35262/01.06.2022 г.
Недоволна от горното е останала жалбоподателката, която обжалва отказа да бъде
намалено по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатското възнаграждение на взискателя от 600
лева с ДДС. Счита, че тъй като претендираният адвокатски хонорар е над
законоустановения минимум, предвиден в чл. 10, т. 1 и т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, същият се явява неправилно
определен. Счита същия за прекомерен, предвид фактическата и правна сложност на делото
и предвид обстоятелството, че дължимото задължение е погасено в срока за доброволно
изпълнение. Моли съда да отмени отказа на ЧСИ, обективиран в Констативен протокол с
изх. № 35262/01.06.2022 г., и да постанови акт, с който да намали размера на адвокатско
възнаграждение от 600 лева на действително дължимия се минимален размер от 200 лв.,
респ. от 462 лева с ДДС. Претендира присъждане на разноски за настоящото съдебно
производство в размер на 360 лева с ДДС.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, взискателят по изпълнителното дело – „Б.-И.“ ООД,
чрез подписана с електронен подпис от процесуалния му представител молба, е възразил
срещу така депозираната жалба, излагайки доводи за нейната неоснователност. Настоящият
съд обаче, като установи от представеното от ЧСИ удостоверение, че отсъстват данни за
валидността на така положения електронен подпис, намира, че депозираното възражение не
следва да бъде кредитирано по делото, като ненадлежно предявено.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, ЧСИ Р.С. с рег. №***, с район на действие КОС, е
представил мотиви, в които е изложил доводи за неоснователност на жалбата.
1
Окръжният съд в кръга на своята проверка, по повод депозираната жалба, установи
следното:
По молба, депозирана чрез процесуален представител от взискателя „Б.-И.“ ООД,
придружена с изпълнителен лист от 03.05.2022 г., издаден по гр. д. № 2491/2021 г. по описа
на ВКС, против Д.Д.В. е образувано на 12.05.2022 г. изпълнително дело № 20228120400542
по описа на ЧСИ Р.С. с рег. № *** на КЧСИ, с предмет удовлетворяване на парично вземане
за деловодни разноски в размер на 2 000 лева.
В молбата си взискателят изрично е поискал и налагане на конкретни обезпечителни
мерки- запори на парични вземания на длъжника и възбрана върху притежаваната от
длъжника 1/4 ид.част от ПИ с идентификатор 40********** по КККР на гр. К., както и на
основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ е възложил цялостно проучване на имуществото на
длъжника с цел определяне начина на изпълнение. Същият е заплатил в производството и
определените от ЧСИ авансово платими по изпълнението такси.
Установява се от прочита на приложеното изпълнително дело и, че по молбата на
взискателя са направени за имущественото състояние на длъжника справки в НБДН, НОИ,
ТР, ТД на НАП, офис К., Агенцията по вписванията, в регистъра на банковите сметки и
сейфове в БНБ, в следствие на което със запорно съобщение до "О.Б.Б." АД от 18.05.2022
г., са наложени и запори на паричните вземания по банковите сметки на длъжника Д.Д.В..
Установява се и, че по изпълнителното дело е представен и Договор за правна защита
и съдействие от 11.05.2022 г., сключен между взискателя и процесуалния му представител-
адвокатско дружество "В.и.В.", с предмет – образуване и водене на изпълнително дело, като
договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лева, от които 200 лева за
образуване на изпълнително дело и 300 лева за процесуално представителство. За
договореното адвокатско възнаграждение в окончателен размер от 600 лева с начислен ДДС,
платимо по банков път, е приложена и фактура № **********/12.05.2022 г.
С покана за доброволно изпълнение с изх. № 32016/18.05.2022 г., връчена лично на
длъжника Д.Д.В. на 20.05.2022 г., й е указано в двуседмичен срок да заплати доброволно
задължението си по изпълнителното дело, което към 18.05.2022 г. е в общ размер от 3180.84
лева, от които 2000 лева -неолихвяема сума, 304.50 лева разноски по изпълнителното дело,
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС в размер на 273.84 лева, както и други дължими
суми в размер 602.50 лева, в т.ч. и адв. Възнаграждение.
На 23.05.2022 г. чрез молба с вх. № 20822/23.05.2022 г., длъжницата е възразила
относно претендирания по изпълнителното дело размер на адвокатското възнаграждение от
600 лева с ДДС, като е поискала същият да бъде намален до предвидения минимум,
съобразно чл. 10 от Наредба№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По така направеното възражение, взискателят чрез процесуалния си представител е
депозирал становище с вx. № 21764/31.05.2022 г. с доводи за неоснователността му.
От прочита на Констативен протокол с изх. № 33954 , в производството се установява,
че на 25.05. и 26.05.2022 г. са постъпили от длъжника Д.Д.В. суми в общ размер от 3180.84
лева.
С констативен протокол с изх. № 35262/01.06.2022г., ЧСИ Р.С. е оставил направеното
от длъжника В. с молба с вх. № 20822/23.05.2022 г. възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар на процесуалния представител на взискателя, без уважение. Отказът е
връчен на длъжника на 02.06.2022 г.
С оглед изложеното, жалбата с вх.№ 23252/ 09.06.2022 г., като подадена в срока по чл.
436, ал. 1 от ГПК от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, се
явява процесуално допустима, което обуславя и произнасяне по съществото й.
Въпросът за разноските, вкл. и тези по изпълнението, е регламентиран от общите
правила на ГПК, като разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК е приложима, както в исковото,
така и в изпълнителното производство. В този смисъл всяко възражение срещу размера на
2
търсено от съответния длъжник адвокатско възнаграждение следва да се реализира и в
изпълнителното производство по реда и при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК, т.е. по искане
на съответната страна пред органа, пред който е висящо съответното производство, в
случая пред ЧСИ. А срокът, в който това може да стане, е този, посочен в разпоредбата на
чл. 80 от ГПК - до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Така, по
аргумент от цитираната разпоредба, следва да се приеме, че взискателят може да претендира
разноски до приключване на изпълнителното производство, а длъжникът до същия момент
може да иска намаляване на търсеното адвокатско възнаграждение поради прекомерността
му. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат по правилата на чл.78 от
ГПК, когато страната е доказала заплащането на възнаграждението.
В аспекта на изложеното, в настоящото производство се установява, че взискателят с
молбата си за образуване на изпълнителното производство, е претендирал заплащане на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. с ДДС, от които с приложения
Договор за правна защита и съдействие е установил и размера на възнаграждението за
образуване на изпълнителното дело от 200 лв., който размер определено се равнява на
абсолютния законов минимум по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г., както и 300 лева за
процесуално представителство по т.2, която предписва за вземания до 1 000 лв. – минимум
200 лв., а за такива, като в настоящия казус над 1000 лв. - ½ от дължимото се
възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, който размер обаче явно не следва
да е по-малко от 200 лв., както това е в настоящия случай.
Или, с оглед казаното до тук, основен в производството се явява въпросът, дали
разликата от 100 лв. между определените за дължими 500 лв. без ДДС и законовия минимум
от 400 лв. без ДДС, се явява в производството прекомерна, с оглед конкретиката на казуса.
Както беше посочено, в молбата, с която изпълнителното производство е образувано,
ангажираният адвокат е упражнил правата на взискателя в дължимите се норми на
процесуално представителство - извършил е всички необходими от него процесуални
действия. В молбата е била посочена изрично и необходимостта от предприемане на
конкретни обезпечителни мерки - запори на парични вземания по банкови сметки на
длъжника, както и възбрана върху конкретно индивидуализиран в производството
недвижим имот- притежаваната от длъжника 1/4 ид.част от ПИ с идентификатор
40********** по КККР на гр.К.. Възложено е било предприемането на необходимите
изпълнителни действия. Всъщност в този аспект следва да се посочи и обстоятелството, че
действително длъжникът Д.В. е платила задължението си в срока за доброволно изпълнение,
но това определено е станало след налагане в производството на поисканите от взискателя
запори на вземанията й по банкови сметки, което е станало със запорно съобщение до
"О.Б.Б." АД от 18.05.2022г., а доброволното плащане от страна на длъжника е извършено
едва на 25.05.-26.05.2022 г. Или, казано с други думи, едва след налагане на запор на
банковите сметки на длъжника, т.е. след предприемане на принудително изпълнение по
инициатива на адвоката-пълномощник на взискателя, от длъжника е постъпила търсената
сума. Всъщност и депозираното в изпълнителното производство обстойно възражение на
направеното възражение за прекомерност, съставлява по своя характер активност на
процесуалния представител на взискателя за защита на процесуалните му права. С оглед на
тези констатации, определено в производството не може да бъде направен извод за
твърдяното от жалбодателя несъответствие между размера на възнаграждението на
адвоката и усилията му за предприемане на надлежната защита на взискателя при
упражняване на процесуалните му права.
Казаното определено дава отрицателен отговор на въпроса, дали платимите в повече
от законовия минимум 100 лв. за конкретното изпълнително производство, се явяват
прекомерни. Именно в аспекта на формирания извод, се явява неотносима в производството
цитираната от жалбодателя съдебна практика.
Или, казано в заключение съдът намира, че депозираната в настоящото производство
3
жалба, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 23252/09.06.2022 г., депозирана чрез
процесуален представител от Д.Д.В. в качеството й на длъжник по изп.д.№
20228120400542, насочена против отказа на ЧСИ Р.С. с рег. № *** на КЧСИ, обективиран в
Констативен протокол с изх. № 35262/01.06.2022 г., да намали размера на адвокатския
хонорар на процесуалния представител на взискателя.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4