РЕШЕНИЕ
№ 630
гр. Русе, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520201886 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Коко Лорети“ ЕООД, представлявано от Л. ОГН. Л. до
Русенския Районен съд против наказателно постановление № 18 - 001692 от 24.08.2021г. на
Директора на „Инспекция по труда” гр.Русе с която се моли съда същото да бъде отменено,
като незаконосъобразно.
Наказаното дружество, редовно призовано изпраща явява се управителят на
дружеството.
Ответникът по жалбата, редовно призован изпраща представител, който поддържа
обжалваното наказателно постановление и счита жалбата за неоснователна.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Наказаното дружество притежавало офис в гр.Русе, от който се извършвала интернет
търговия. Във връзка с осъществяване на тази дейност бил нает на длъжността „продавач
интернет търговия” С.И.Б., като първият му работен бил 03.08.2021г. от 09,00 ч. Около обяд
на същата дата била извършена проверка относно спазване на трудовото законодателство от
длъжностни лица от Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Русе , които констатирали, че
Симеон Борисов има обособено работно място в едно от помещенията и работи с таблет.
1
Били раздадени декларации на всички присъстващи във връзка с трудовите им
правоотношения, които те попълнили собственоръчно. От декларацията на С.Б. се
установява, че същият няма сключен трудов договор, понеже е в обучителен период, но
желае да сключи такъв ; също така се установява, че има договорено трудово
възнаграждение от 650лв. и работи на длъжността „продавач интернет търговия“.
Впоследствие при извършената по документи проверка жалбоподателката представила
трудов договор № 33/03.08.2021г., сключен между наказаното дружество и работника С. Б.
със срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. За констатираното нарушение
св.Р.Р. съставил АУАН против дружеството,а въз основа на него АНО издал обжалваното
наказателно постановление, с което за извършено нарушение по чл.414 ал.3 вр.чл.62 ал.1 от
Кодекса на труда му наложил наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
административнонаказателното производство доказателства.
Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 и от лице, което и има
право на това.
Разгледана по същество е неоснователна.
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила и правилно е приложен материалния закон.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че към момента на
проверката между С.Б. и наказаното дружество е имало сключен трудов договор. От
саморъчно попълнената декларация от работника на л.14 от делото се установява, че същият
е започнал да предоставя работната си сила на 03.08.2021г., като е полагал труд от 09,00 ч.
до момента на проверката. Съдът приема това за безспорно установено от посочената
декларация. Също така не се оспорва от страните, че трудовият договор, който е с дата от
същия ден, е сключен след проверката.
В този смисъл работодателят в лицето на наказаното дружество е извършило нарушение
на разпоредбата на чл.63 ал.1 от Кодекса на труда, като е допуснал на работа работника С.
Б. преди между двете страни да е сключен писмен трудов договор.
Възражението на жалбоподателката, че работникът е дошъл 15 м. по – рано от
уговореното, т.е. непосредствено преди да започне проверката, не е основателно, защото
видно от собственоръчно подписания трудов договор той е започнал изпълнение на
трудовата си функция в 09 ч. Претендираната незаконосъобразност на наказателното
постановление не може да бъде споделена, защото разпоредбата на чл.62 ал.1 от Кодекса на
труда, каквото именно е нарушението на дружеството не може да бъде тълкувана изолирано
2
и без връзка с чл.61 ал.1 от с.с., съгласно която трудовият договор се сключва между
работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, съответно в
писмена форма.
Алтернативното искане за намаляване размера на наложеното наказание е основателно и
като такова следва да бъде уважено. Съдът намира, че в случая са налице само смекчаващи
отговорността обстоятелства. Нарушението на трудовото законодателства е извършено за
първи път, доколкото АНО не е представил доказателства за обратното, поведението на
управителя на дружествто по време на проверката, което се е изръзило в оказване на пълно
съдействие на проверяващите, а не на последно място по значение и това, че трудовият
договор между дружеството и работника е сключен още същият ден.
В този смисъл съдът намира, че наказанието е неправилно индивидуализирано,
защото същото не е съобразено с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН и в този смисъл следва
да се намали към минимума на санкционната норма на чл.414 ал.3 от Кодекса на труда.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено само по отношение на размера на наложената глоба.
При такъв изход на делото и предвид направеното изрично искане от представителя на
АНО на дружеството следва да се възложат и разноските по делото в минималния размер от
80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 и ал.5 от ЗАНН ,съдът :
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 18-001692/24.08.2021г. от, издадено от Директора
на „Инспекция по труда” – Русе с което на „Коко Лоррети “ ЕООД, представлявано от Л.
ОГН. Л., е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500
лв. за нарушение по чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, като я намалява на 1 500 лв.
ОСЪЖДА „Коко Лоррети “ ЕООД, представлявано от Л. ОГН. Л., да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Русе сумата от 80 лв. за разноски по делото.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и Директора на „ИТ”-Русе.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенския Административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3
4