РЕШЕНИЕ
№ 431
гр. Благоевград, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20241210101592 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба,
подадена от „КРЕДИТ ИНС” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Цар
Борис III" № 85, ет. .... с ЕИК *********, чрез адв. Р. И. Д., със съдебен адрес за призоваване:
град София, бул. "Цар Борис III" № 85, ет. М..... срещу А. Д. И., ЕГН:**********, с
постоянен адрес: гр. Б......като е предявен положителен установителен иск - за установяване
дължимост на вземане по оспорена заповед за изпълнение - пр.основание чл.422 в. с чл.415
вр. с чл.410 от ГПК.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което се признае за
установено по отношение на ответника А. Д. И., ЕГН **********, че дължи на „КРЕДИТ
ИНС” АД, следните суми: сумата от 1000.00 лв. /хиляда лева/ главница на основание
сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №ДЗ011679/03.10.2023 г.; сумата от 120,
00 лв. /сто и двадесет лева/ договорна лихва за периода 03.11.2023 г. - 03.02.2024 г.; сумата от
13, 79 лв. /тринадесет лева и седемдесет и девет стотинки/ законна лихва за забава за
периода 04.11.2023 г. - 08.02.2024 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата,
считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до
окончателното заплащане на главницата.
Претендират се сторените разноски.
Посочена е банкова сметка, по която ответникът може да плати присъдените суми:
Първа инвестиционна банка АД IBAN: .....
Сочи се в исковата молба, че „КРЕДИТ ИНС” АД, с ЕИК ********* (с пр. данни
„КРЕДИТ ИНС” ООД, ЕИК *********, преобразувано чрез промяна на правната форма), е
търговско дружество, вписано в Регистъра на финансовите институции по чл. 3а, ал. 1 от
Закона за кредитните институции с рег. № BGR00428 със Заповед № БНБ -
23940/21.02.2020г. на подуправителя на Българска народна банка (БНБ) (пр. данни Заповед
1
№ РД22-2133/03.10.2012г. - рег. № BGR00288), като основната дейност на "КРЕДИТ ИНС"
АД е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Посочва
се, че договорът за кредит с кредитополучателя се сключва във формата на електронен
документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и
платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) /с предишно загл.
-Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП)/.
Твърди се, че А. Д. И., ЕГН ********** е кандидатствал за получаване на
потребителски кредит чрез сайта на дружеството на адрес www.creditins.bg, като е
предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за
кандидатстване одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на
всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на
подадената заявка и предоставените от А. Д. И. данни, се твърди, че служител при ищеца се
е свързал с ответника на посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си,
истинността на предоставената информация и желанието си да получи от нас при условията
на дружеството, кредит в размер на 1000.00 лв. навежда се, че след обработване на данните
и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен на посочената от
него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние, като
ответникът е потвърдил, с избиране на изпратения му от „КРЕДИТ ИНС” АД линк за
потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра”
№ДЗ011679/03.10.2023 г. и желаната сума му е била преведена чрез системата Е-pay и
получена от същия на каса на партньорски офис на „Изипей” АД, срещу представена от А.
Д. И. лична карта.
Излага се, че съобразно съдебната практика електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява
електронен документ (чл.3 ал.1 от ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е представено в
цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл.2
ал.1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ - за
електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана
с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Навежда се, че от данните
посочени в заявката на ответника става ясно, че в тях фигурира информация, която
логически е свързана само и единствено с А. Д. И., който/която лично е предоставил на
дружеството при кандидатстването. Сочи се, че ответникът с попълване на данните си в
заявката за кредит автоматично следва да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би
следвало да притежава тези данни. Навежда се, че законът придава значение на подписан
документ не само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис (чл.13 ал.3 ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията
помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За
обикновен електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична информация, която
логически се свързва с издателя й, какъвто е настоящият случай. Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.
Сочи се, че е представен договора сключен между страните в писмен вид, като
възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиките му. Излага се, че въвеждането на лични данни от страна на ответника в
системата на ищцовото дружество, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване
на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер е равнозначно на
подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла
на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ. Сочи се, че преписът има значението на носител, обективиращ
частни, подписани от страните, документи, като в тази насока се цитира съдебна практика
2
/съдебно решение № 70 от 19.02.2014 г. на Върховният касационен съд на Р....... Б...четвърто
гражданско отделение, гр.д.№ 868/ 2012 г./.
Навежда се, че съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на
длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел
Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от
него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити”. Излага се, че съгласно условията на сключения Договор, „КРЕДИТ ИНС”, е поело
задължение да предостави на кредитополучателя заем, под формата на потребителски
кредит, а кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна
лихва, като общият размер на задължението е платимо ведно с главницата на равни месечни
вноски със следните падежи: 03.11.2023, 03.12.2023, 03.01.2024, 03.02.2024, 03.03.2024,
03.04.2024 г.
Твърди се, че към дата 08.02.2024 г. Кредитополучателят не е погасил нито една от
вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 03.11.2023, 03.12.2023,
03.01.2024, 03.02.2024 г. Сочи се, че служители на дружеството неколкократно са
осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на
посочения от заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и са осъществени телефонни
обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но А. Д. И.не е
осъществил никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към
дружеството сума.
Твърди се, че процесните суми се претендират на основание предсрочна изискуемост.
Излага се, че съгласно разпоредбата на т. 9.2 от Общите условия, приложими към договора
за потребителски кредит, сключен между страните, кредитодателят има право да направи
кредита предсрочно изискуем, в случай че кредитополучателят не заплати две поредни
погасителни вноски, съгласно приложения към сключения договор погасителен план, както
и да претендира всички дължими и изискуеми суми по вноските с настъпил падеж.
Сочи се, че съгласно чл. 86 ЗЗД А. Д. И. дължи на „КРЕДИТ ИНС” АД обезщетение
за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на
подаване на заявлението възлиза на 13.79 лв.
Наведа се, че ищцовото дружество на 08.02.2024 г. е подал на основание чл. 410 от
ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение. РС Б..... е образувал ч.гр. дело
№316/2024 г. и по същото дело е издал заповед за изпълнение, която е връчена по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК.
С Разпореждане № 2685/08.09.2024г. съдията-докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимостта на предявените с
нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил
препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание,
че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.
131, ал. 2 от ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника А. Д. И.
с ЕГН ********** и с адрес: Б........ на установения по делото адрес по адресна справка от
НБД Население. Съобщението за връчване на исковата молба е върнато в цялост с
отбелязване, че лицето не е открито на посочения адрес, като по данни на съседи лицето
живее и работи в чужбина и рядко се прибира на посочения адрес. Изискана е справка за
адресната регистрация на ответника от НБД Население, като видно от представената такава
е, че постоянен адрес на ответника е този, на който е изпратено съобщението. Изискана е
справка от ТД на НАП за наличието на действащ трудов договор, видно от постъпилата
такава лицето има регистриран действащ трудов договор, но на седалището и управлението
на работодателя не е открит офис и табела с отличителни знаци.
3
С разпореждане съдът е разпоредил съобщението да бъде връчено по реда на чл.47,
ал. 1 ГПК - чрез залепване на уведомление, на постоянния и настоящия адрес на ответника.
На 21.10.2024г. връчителят е залепил на постоянен и настоящия адрес по адресната справка
на ответника уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК. Съдебните книжа са били на
разположение в канцеларията на БРС, като в законоустановения двуседмичен срок, считано
от залепването ответникът или упълномощено от него лице не се е явил, за да ги получи.
С оглед на това с Определение № 2261/11.11.2024г. Районен съд Б..... на основание чл.
25, ал. 1 от Закона за правната помощ /ЗПП/във връзка с чл.47, ал.6 от ГПК е предоставил
правна помощ под формата на процесуално представителство по гр. дело № 1592/2024г. на
ответника А. Д. И., с ЕГН **********, като е изискал от АК Б...... определяне на адвокат,
който да бъде назначен за особен представител на последния.
С Определение № 2524/16.12.2024г. съдът е назначил а. Б. А., към АК Б....., вписан
под № 7604 в Националния регистър за правна помощ, за особен представител на ответника
А. Д. И., с ЕГН **********, по гр.дело № 1592/2024г. по описа на РС - Б. до..... приключване
на делото пред всички съдебни инстанции.
Съобщението е връчено на 18.12.2024г., като видно от материалите по делото в
указания едномесечен срок от получаване на съобщението на 20.01.2025 г. по делото е
депозиран писмен отговор по заявената искова молба от назначения особен представител.
Със същия се оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани по основание и
размер.
Твърди се, че Договор за потребителски кредит „Екстра“ №Д3011679/03.10.2023г. е
нищожен поради противоречието му със закона, заобикаляне на закона и накърняване на
добрите нрави, като се твърди, че са налице нищожни клаузи, без които същият не може да
съществува. Прави се възражение за нищожни на клаузите на договора - на чл. 3, касаещи
лихвения процент, формирането на ГПР, както и дължимостта на гаранцията за целия
размер на главницата по чл. 4.5, приравнена по сила на неустойка в чл. 7.1, определена в
размер на 570 лв. и предварително заложена в месечните вноски. Твърди се, че не са спазени
изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй като не са упоменати условията за
прилагане на лихвен процент, индекс или референтен лихвен процент, не е регламентиран
размерът на печалбата на кредитора/ възнаградителната лихва, като не е посочено каква част
от погасителната вноска представлява главницата и каква - лихва, такси и пр. твърди се, че
кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема и ГПР, като липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по
кредита. Излага се, че неспазването на горепосочените изисквания, на основание чл. 22 ЗПК
води до цялостна недействителност на договора за кредит.
На следващо място, се излагат съображения, че е недопустимо претендирането на
лихва два пъти за една и съща сума и за един и същи период, поради което се оспорват като
неоснователни претенциите за договорна лихва и законна лихва едновременно.
Излага се, че уговорената лихва и ГПР противоречат на добрите нрави, тъй като е
налице явна неаквивалентност между предоставената услуга и договорената цена за нея,
което води до нарушение на принципа за добросъвестност и е налице неравноправност при
участие в облигационните отношения, поради което според ответника процесният договор
накърнява равноправието между страните и противоречи на добрите нрави и на принципите
на добросъвестност при договарянето, поради което е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД. Излага се, че такова накърняване е налице, когато се нарушава правен
принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е
проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право, каквито са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя
от страните, за сметка на другата. Твърди се, че в случая се касае за значителна липса на
4
еквивалентност на насрещните престации, вземането на едната страна е в размер, който
чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване,
а не само възмездяване.
Оспорва се твърдението на ищцовото дружество за сключен договор за кредит, като
се сочи, че в представените по делото приложения към исковата молба, не се съдържат
данни за реалното сключване на такъв. Счита се, че няма данни да са приети и подписани
представените общи условия, както и липсват и доказателства за реално предаване на
сумата, предмет на договора, тъй като приложената в табличен вид извадка не представлява
официален документ, нито в нея има авторство на издателя й.
Излага се, че в исковата молба се твърди, че ответникът е потвърдил и получил на
посочения от него електронен адрес „Европейски формуляр за предоставяне на
потребителски кредити“, но по делото не са представени данни от извлечение за това
потвърждение, нито данни, че такъв формуляр е получен.
С Определение № 171/23.01.2025г. по делото е насрочено открито съдебно заседание,
като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект
на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за
доброволно разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законен и
процесуален представител. В писмено становище оспорва подадения писмен отговор,
поддържа по същество основателност на предявените искове, като се иска уважаването им.
Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от редовно назначен
особен представител, който поддържа подадения отговор, по същество в писмена молба
изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове, прави се
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение както
в исковото производство, така и в заповедното производство.
По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи, като същите са
приети и приобщени към доказателствения материал по делото.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 316/2024г. по описа на Районен съд - гр. Б........
ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като
съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
158/14.02.2024г., с която е разпоредено длъжникът А. Д. И. с ЕГН ********** и с адрес: Б.
гр. С....... М.... общ. С....обл. С.... представлявано от М...... Г....А... ЕГН ********** -
Изпълнителен директор, чрез адв. Р. Д., следните суми и на следните основания:
- сумата от 1000,00 лева /хиляда лева/ - главница, на основание Договор за
потребителски кредит на граждани без поръчителство „Екстра“ № ДЗ011679 от 03.10.2023 г.,
сключен между страните А. Д. И. с ЕГН **********, в качеството на
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ и КРЕДИТОДАТЕЛЯ „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК *********(с пр.
данни „КРЕДИТ ИНС” ООД, ЕИК *********, преобразувано чрез промяна на правната
форма), вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията и в качеството на
финансова институция вписана в регистъра на БНБ с регистрационен №......онлайн на
договор за потребителски кредит „Екстра“ № ......в размер на 1000.00 лв. във формата на
електронен документ при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи
(ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ);
- сумата от 120,00 лв. /сто и двадесет лева/ - договорна лихва за периода от 03.11.2023
5
г. до 03.02.2024 г.;
- сумата от 13.79 лева /тринадесет лева и седемдесет и девет стотинки/ - законна
лихва за забава за периода от 04.11.2023 г. до 08.02.2024 г.; - ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК - 14.02.2024 г. до окончателното
изплащане;
- сумата от 25,00 лева /двадесет и пет лева/ за заплатена държавна такса;
- сумата от 10,00 лева /десет лева/ за адвокатско възнаграждение, като отхвърля над
този размер като неоснователно, предвид фактическа и правна сложност на делото.
Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК, поради което с Разпореждане съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск
срещу длъжника за установяване на вземането си по издадената Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването, като довнесе дължимата държавна
такса и представи доказателства, че е предявил иска си в посочения срок. Видно е, че в
законоустановеният едномесечен срок за предявяване на установителен иск, от връчване на
съобщението по чл. 415 от ГПК на 13.05.2024., ищецът е депозирал на 13.06.2024г.
настоящата искова молба, с която иска да се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи сумите, присъдени с издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 316/2024г. по описа на Районен съд - гр. Б........
Видно от заповедното производство е, че заявителят е подал и частна жалба срещу
заповедта, в частта, с която се оставя без уважение искането за присъждане на пълния
претендиран размер на разноските, като с Определение № 594/29.05.2024г. по в.ч.гр.д. №
542/2024г. по описа на ОС-. е.... прекратено производството по в.гр.д.№ 542/2024г. по описа
на Окръжен съд – Б....и е върнато делото на Районен съд - Б.... за изпълнение на указанията,
съдържащи се в мотивите на настоящото определение във връзка с администрирането на
подадената жалба по чл. 413, ал. 1 от ГПК.
Ето защо и въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим и
за ищеца е налице правен интерес от търсената защита с предявения по чл. 422 от ГПК иск.
По делото е представен възпроизведен на хартиен носител Договор за потребителски
кредит „Екстра” №ДЗ011679/03.10.2023 г., сключен между кредитора "Кредит Инс" АД и
длъжника А. Д. И., ЕГН:**********, без положени саморъчни подписи за страните, сочещ,
че е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона
за електронния документ и електронния подпис, съгласно който ищецът се е задължил да
предоставени на ответника кредит от 1000 лв. за ремонт, платими в брой на каса на
"Изипей" АД, която сума следва да се върне за 6 месеца на равни месечни вноски, с краен
срок на погасяване 03.04.2024 г. Предвидено е заплащането на възнаградителна лихва от
36% годишно, равняваща се на 180, 00 лв., ГПР от 49, 70 %.
Според чл. 4. 5 от договора, в срок до края на следващия ден от сключването му,
кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно
реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция трябва да
бъде за сума в размер на предоставената главница и лихва по кредита със срок на валидност
до една година от датата на сключване на договора. Според чл. 7. 1 в случай, че
кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 5 от
договора в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по
договора, дружеството може да начисли неустойка в размер на 570 лева. Тя се заплаща
заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен
план.
В договора е инкорпориран и погасителен план, в който са посочени падежни дати
дължима сума за главница, за лихва, сума да неустойка и обща вноска. В договора е
6
посочено, че приложими са Общи условия.
Договорът за кредит е сключен по електронен път, след подадена заявка от страна на
ответника. Това е видно от представения на книжен носител файл, озаглавен "Разглеждане
на заявка за кредит", от която е видно, че ответникът е предоставил лични данни,
включително и снимка на личната си карта, лице и гръб; автопортретна снимка /селфи/ с
личната карта до лицето, адрес, ЕГН, номер на лична карта, размер на кредита, срок за
погасяване, обща сума, вноска за гарант.
По делото са приети Общи условия, съгласно които кандидатът чрез обявената на
сайта на кредитодателя информация избира вида, сумата, периода на кредита, информира се
за размер на лихва, като чрез регистрационна карта от сайта подава заявка за избрания вид
услуга, въвежда личните си данни в заявката, както и СЕФ.
Приета е разписка, съгласно която на 05.10.2023 г. А. Д. И. е получил сумата от 1000,
00 лв. на каса на "Изипей" АД, преведена от „Кредит Инс“ ООД с посочено основание
Договор за потребителски кредит „Екстра” №ДЗ011679/03.10.2023 г.
Представена е по делото справка за изпратено на имейл адрес ......посочен като адрес
за кореспонденция в договора/ на 06.02.2024г. уведомление до ответника за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, поради неплащане на четири месечни вноски.
На базата на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Предявените искове с правно основание:
-с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с
чл. 410 от ГПК, във връзка чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД- относно
вземането за главница по договор за кредит.
-с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с
чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД -за вземането за договорна лихва.
-с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с
чл. 410 от ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД - за вземането за мораторна лихва.
От страна на ответника се прави възражение за нищожност на Договор за
потребителски кредит „Екстра“ №Д3011679/03.10.2023г., поради противоречието му със
закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, както и нищожност на
клаузите на договора - на чл. 3, касаещи лихвения процент-чл. 26 ЗЗД и чл. 22 ЗПК вр. с чл.
11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.
Установителните исковете са допустими, налице е правен интерес от предявяването
им, което се доказа от приложеното ч.гр.д. № 316/2024г. по описа на Районен съд - гр.
Б.......по което срещу ответника е издадена Заповед № 158/14.02.2024г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, за посочените в заповедта суми. Същата е връчена
на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като в законоустановения едномесечен срок от
получаване на съобщението е подадена настоящата искова молба, за спазването на който
съдът следи служебно, съгласно т. 5 а от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС.
Разгледани по същество, исковете са частично основателни.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на
дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание.
Ищецът следва по реда на пълното и главно доказване да установи процесуалните
предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК и наличие на изискуемо и ликвидно задължение,
като в негова тежест е да докаже изложените в исковата молба твърдения-да установи
съществуването на оспореното вземане, наличие на валидно облигационно правоотношение
7
между страните по договор за потребителски кредит, изпълнение на своите задължения по
него, а именно предоставяне на сумата по договора, според начина уговорен в него,
настъпване на предсрочната изискуемост, на вземането по договора, за която ответникът е
уведомен преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, размера на претенцията.
По иска с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД: ищецът следва да докаже и
наличието на уговорка, постигната между ищеца и ответника, в качеството им на страни по
твърдения договор за дължимост от страна на ответника на договорна лихва; периода на
забава и размер на претендираната договорна лихва и настъпване на падежа на
задължението на кредитополучателя за заплащането на последната.
По иска по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от
ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД - ищецът следва да докаже периода на забавата и размера на
претенцията.
За ответника - погасяване на претендираните от ищеца вземания, както и своите
възражения в отговора.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за
потребителския кредит - ЗПК (обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) - чл.
9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена - чл. 10,
ал. 1 ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра
- по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се
съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК - това е всеки носител, даващ възможност на потребителя
да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й
използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена
информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация). Законът за потребителският кредит допуска възможността договорът за
потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал.
9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр
съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на
потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на
средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява предоставяне на преддоговорната
информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 (при
използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова
комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя
преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването
на договора за потребителски кредит. Изискванията за предоставяне на финансови услуги от
разстояние са регламентирани в ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече.
Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР -
това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане,
допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно
8
посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от
разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че това е всяко средство, което
може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно
физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1
изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2 спазил сроковете
по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3 получил съгласието на потребителя за сключването на договора и,
ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право
да се откаже от сключения договор.
За доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и
електронния подпис - ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл. 18, ал. 2. и 3 ЗПФУР. Електронното изявление е
предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна
информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с
възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ - чл. 2, ал. 1 и 2 и чл.
3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от закона - за
електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана
с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение
на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но също така допуска страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП). Когато посочените предпоставки са налице,
създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато
законът признава - чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР, като възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му.
В настоящият случай съдът приема за доказано сключването на договор за кредит от
разстояние между страните по делото. По делото е представена разписка с дата 05.10.2023
година, от което се установи, че ищецът е превел на ответника и последният е получил в
брой чрез ИЗИ ПЕЙ сумата от 1000, 00 лв. с основание за превода – процесния договор. В
разписката се съдържа и подпис на получателя-ответник, който не е оспорен по делото.
В случая в клаузата на чл. 10 и чл. 14.4 от Договора е предвидено, че изявленията,
направени чрез средствата за комуникация от разстояние са валидни и ги обвързват съгласно
чл. 16 от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ и че на основание чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ страните са приели,
че ще подписват изявленията с обикновен електронен подпис, за какъвто могат да се считат
техните имейл адреси, телефонен номер, потребителски имена и пароли и други данни в
електронна форма.
Представените от ищцовата страна доказателства – договор и книжен носител файл,
озаглавен "Разглеждане на заявка за кредит", от които е видно, че ответникът е предоставил
лични данни, включително и снимка на личната си карта, лице и гръб; автопортретна снимка
/селфи/ с личната карта до лицето, адрес, ЕГН, номер на лична карта, размер на кредита,
срок за погасяване, обща сума, вноска за гарант, установяват сключването на процесния
Договор за кредит от разстояние между кредитора -ищец и ответника в качеството му на
кредитополучател. От същите се установява спазването на предвидената в ОУ процедура по
сключване на договора чрез средствата за комуникация от разстояние кандидатстване през
уеб сайта на кредитора, изпращане от кредитора по имейл на преддоговорната информация,
ОУ и Проекта на договора, потвърждаване сключването на договора от кредитополучателя.
По делото няма данни към датата на сключване на договора за кредит личната карта
на ответника да е била неправомерно отнета.
Останалите приобщени по делото доказателства в достатъчна степен установяват
9
сключването на договор за кредит между страните по реда на ЗПФУР, а ответникът не успя
да разколебае този извод и да докаже възраженията си за липса на облигационна връзка
между страните.
Неоснователно е възражението, че ответникът не е сключвал договор за кредит по
електронен път. Безспорно се установи, че същият е получил сумата по кредита. След като
това е така, налага се извод, че договорът е валидно сключен по електронен път, иначе
кредиторът нямаше да предостави сумата по кредита в полза на ответника. Именно
превеждане на сумата в полза на ответника е индиция, че договорът е успешно и валидно
сключен. Така че страните по него са били обвързани в облигационна връзка.
Видно от договора, последната вноска е била с падеж на 03.04.2024 г. Ищецът
предявява вземанията си на основание настъпила предсрочна изискуемост на дълга, понеже
длъжникът не е платил първите няколко вноски по кредита. Според чл. 9. 2. от ОУ
кредитодателят има право да направи кредита предсрочно изискуем, за което ще уведоми
кредитополучателя в случай, че последният не заплати две поредни погасителни вноски.
Няма данни длъжникът да е заплатил вноските, поради което кредиторът е можел да обяви
предсрочната изискуемост. Съобщението за предсрочната изискуемост е било пратено на
длъжника по електронен път, видно от приложените доказателства. Без значение е дали
ответникът е отворил писмото, защото според чл. 11 от договора, кореспонденцията ще се
счита за узната или получена от кредитополучателя, ако бъде доставена на адресите на
кореспонденция, попълнени от страните в този договор, съответно в профила. Така че
според БРС предсрочната изискуемост на дълга е настъпила. Отделно от това, към момента
вече е настъпила е крайния падеж, тъй като падежът на последната вноска е бил на
03.04.2024 г.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че се доказа по един безспорен и
категоричен начин, че е налице валидно облигационно правоотношение между страните по
договор за предоставяне на кредит от разстояние, изпълнени са всички задължения по него,
като на И. е предоставена сумата от 1000 лева под формата на кредит, и същата е усвоена от
него.
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което са
приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗД.
Съгласно задължителните разяснения по ТР №1/2020г. на ОСГТК съдът е длъжен да
се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства. В чл. 5 от ГПК е установен принципа, че съдът е
длъжен при решаване на делата да осигури точното прилагане на закона. Нормите,
уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за приложениието им
съдът следи служебно. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на
императивните правни норми преодолява диспозитивното начало в процеса. Съдът следи
служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. е нарушена
норма, предвидена в закона в обществен интерес; 2. е относимо към външната страна
/формата/ на представения правопораждащ спорното право документ; 3. е налице
противоречие с добрите нрави; 4. е налице неравноправна клауза. Разпоредбите на чл. 10 и
чл. 11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. По
силата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-
12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. С оглед императивния характер на посочените разпоредби,
които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в
10
оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване, като в случая и от страна
на особения представител на ответника е сторено възражение за нищожност. При
извършената проверка относно действителността на сключения между страните договор за
кредит, съдът констатира следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 11, т. 11, и т. 12 ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. Според нормативно установените изисквания
погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в
погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само
до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит. В договора са посочени размерът на кредитния лимит и условията за
усвояването му, годишният лихвен процент и годишния процент на разходите. Предвид това
съдът намира, че не се установява по делото да е налице неспазване на някоя от
предвидените в чл. 22 от ЗПК разпоредби.
По отношение на годишният процент на разходите, съдът намира следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Сългасно чл. 19, ал. 2 ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид
посочените в него общи положения и допълнителни допускания, като съгласно чл. 19, ал. 3,
т. 1 ЗПК, при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора
за потребителски кредит. Съгласно чл. 19, ал. 5. вр. ал. 4 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България, като клаузи в договори надвишаващи този размер се считат за
нищожни.
В процесния случай, уговореният годишен процент на разходите е от 49, 7%.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПКр. "общ разход по кредита за потребителя "са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по
специално застрахователните премии в случаите, когато скл. на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредит е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Според настоящия съдебен състав договорът за потребителски кредит е
недействителен поради противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е
посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по
начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере
реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице
11
такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително
прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за
действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.
Установи се от процесния договор за кредит, че в чл. 4, ал. 5 е уговорено, че в срок до
края на следващия ден от сключването на настоящия договор, кредитополучателят е длъжен
да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в
общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадени от небанкова
финансова институция трябва да бъде за сума в размер на предоставената главница и лихва
по кредита със срок на валидност до една година от датата на сключването на договора, а
според чл. 7.1 в случай, че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по
кредита по чл. 4, ал. 5 от този договор в установения срок и съгласно реда и условията
предвидени в общите условия по договора, дружеството може да начисли неустойка в
размер на 570, 00 лева.
При изчислението на ГПР обаче неустойката не е включена като разход по кредита.
Съдът намира, че в ГПР не са посочени всички разходите, които е трябвало да бъдат
взети в предвид, с което се нарушава изискванията на правото на ЕС в този смисъл -
Решение от 20 септември 2018 г. по дело .......Следва да се добави, че непосочването на ГПР
в договор за кредит трябва да се приравни ситуация като тази по главното производство, в
която договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без
обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни.
Всъщност в подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно
запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на
сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат
отражение върху обхвата на задължението му.
Съдът намира, че клаузата от договора, установяваща, че длъжникът дължи и
неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, е нищожна и не
поражда права и задължения за страните.
Основното задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне
предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за
ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с
процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с
неустойката не се осъществява обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният
елемент на неустойката, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила
тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и
от когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за
кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението за
отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква
и събира информация и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума.
На следващо място по отношение неустойката /при неосигуряване на обезпечение от
страна на длъжника/, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. В случая, с процесната клауза за неустойка се добавя още едно
обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение- недадено обезпечение от
длъжника. Ето защо съдът намира, че клаузата за неустойка в договора за заем е
недействителна като противоречаща на законови разпоредби. При достигане до този правен
извод съдът съобрази постановките на т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г.. по тълк. д. № 1/2009 г.
ОСТК на ВКС. Видно от представените по делото доказателства, вземането за неустойка е
включено като задължение в погасителния план и се погасява на равни месечни вноски,
наред с главницата и възнаградителната лихва. Следователно се налага извод, че така
12
уговорената неустойка фактически представлява допълнително възнаграждение, уговорено
в полза на кредитора, наред с уговорената възнаградителна лихва, което безспорно следва да
бъде включено в годишния процент на разходите.
В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от
заплащането на неустойката. Това е така на първо място, защото изискването за
предоставяне на гаранция съдържа множество ограничения и конкретно определени
параметри, които - предвид характера, броя и изключително краткия срок за предоставяне,
правят задължението за предоставяне на обезпечение изключително трудно изпълнимо.
Еднодневният срок за предоставяне на гаранция е прекомерно кратък и това създава
значително затруднение за потребителя. Налице са мъчно преодолими пречки за заемателя
да се снабди с банкова гаранция. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, обезпечаваща
задължението, която трябва да се осигури само за един ден. Доколкото срокът за снабдяване
с такава гаранция е изключително кратък, предвид практиката на банките по проучване на
лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да
придобие такава гаранция. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси
подходяща банка. Всички условия в договора, за да не възникне вземането за неустойка,
навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение.
Всъщност договорът не дава възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка.
След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на
кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща
разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска.
Показателно е и обстоятелството, че договорната неустойка санкционира
неизпълнение на задължение, различно от главното задължение на заемателя по договора /да
върне заетата сума/, и се дължи независимо от това, дали заемателят плаща дължимите
погасителни вноски на уговорените падежни дати. Обезпечението на заема няма
самостоятелно значение извън неговата функция да гарантира изпълнението на главното
задължение.
Обезпечението не е самоцел и вредите, които възникват за заемодателя при липсата
му, са последица от невъзможността на заемодателя да удовлетвори вземането си от
обезпечението, ако заемателят не плаща задълженията си. В случая, обаче, неустойката
изначално не е обвързана с настъпването на каквито и да било вреди за заемодателя и се
дължи независимо от това, дали такива биха могли реално да настъпят или не.
От съвкупната преценка на всичко изложено по-горе следва извода, че с предвиждане
на въпросната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на заема чрез
кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка, което обяснява и
уредената още при сключването на договора клауза, предвиждаща неустойката да се прибавя
към погасителните вноски.
Налице е заобикаляне на закона, при което част от възнаграждението на ответното
дружество е формално уредено като вземане за неустойка, с цел това вземане да не бъде
включено в общия разход по кредита, респективно в годишния процент на разходите.
Следователно процесната неустойка има характера на "общ разход по кредита за
потребителя" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде включена в
годишния процент на разходите.
Според практиката на СЕС - решение по дело ..... в понятието "общи разходи по
кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да
заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите,
които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора. Доколкото, съгласно
гореизложеното, неустойката представлява сигурно възнаграждение за заемодателя, което
той очаква да получи към датата на сключване на договора за заем, то посочването на
годишен процент на разходите без включване на това възнаграждение цели въвеждане на
13
потребителя в заблуждение относно разходите му по заема, а именно, че те ще бъдат в
размер на 49,70 % годишно. При това положение посоченият в договора годишен процент
на разходите не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на сделката, каквото именно е предназначението на ГПР, а ГПР който
изначално не е годен да изпълни своето предназначение, не е правно валиден. Ето защо в
случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - непосочване на годишен процент на
разходите, и приложение следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК.
Клаузата в договора, с която е предвидено потребителят да дължи неустойка на
кредитора при неосигуряване на обезпечение в еднодневен срок след сключването му, е
уговорена във вреда на длъжника и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
В случая уговорката за обезпечаване на вземането е задължително условие за
получаване на сумата, доколкото е част от типизираните общи условия на договора, а и
дължимата неустойка поради неизпълнението на това задължение е изначално определена да
се дължи разсрочено, заедно с всяка една от погасителните вноски, като е включена изрично
в погасителния план към договора. Дължимостта на тази неустойка е свързана с
неизпълнение на задължения, които очевидно са неизпълними от страна на длъжника, и
именно затова е включена и в погасителния план. Тоест е очевидно известно на кредитора,
че този разход, ще възникне, както е сигурен и неговият размер, който се равнява на нова
главница, тосет е скрита възнгардителна лихва.
С оглед наличието на установено заобикаляне на закона следва да се постави и
въпросът - каква е правната последица от заобикалянето на закона, дали само
недействителност на дадена клауза или прилагане на последиците от заобиколната норма в
случая това са санкциите, предвидени при неточно посочен ГПР в чл. 22 ЗПК във вр. 23 ЗЗД
- освобождаване на договора от лихви и разноски и задължение за връщане само на чистата
главница.
За да гарантира тази защита, член 22, параграф 3 от Директива 2008/48 задължава
държавите членки да гарантират, че разпоредбите, които приемат за изпълнение на тази
директива, не могат да бъдат заобиколени посредством начина, по който са формулирани
договорите, "по-конкретно чрез включване на усвоявания или договори за кредит, попадащи
в приложното поле на настоящата директива, в договори за кредит, чийто характер или цел
би позволил да се избегне изпълнението ". От обяснителния меморандум към
предложението на Комисията за Директива 2008/48 е видно, че целта на тази разпоредба е да
се гарантира, че изключенията от приложното поле на тази директива. В този смисъл
Решение от 11 септември 2019 г., .....
Предвид изложеното съдът намира, че при заобикаляне на законова разпоредба,
имплементираща Директивата за потребителски кредит, следва съдът служебно да приложи
последиците от нарушаването на заобиколената разпоредба, като обяви целия договор за
недействителен за действителното нарушение по чл. 22 ЗПК не посочен ГПР съобразно
правилата на директивата. Само по този ще се постигне реално недопускане на
заобикалянето на закона и ще се гарантира целите на директивата за потребителския кредит.
Като целите на директивата освен ефективна защита на потребителя са и защита на
конкуренцията, това прилагане осигурява равно третиране на търговците нарушаващи
правилата на Директивата за потребителски кредит и еднаква защита на потребителите,
станали жертва на тези нарушения, без значение договорния път по който се е стигнало до
самото нарушение, дали чрез предвиждане на неустойка, застраховка или допълнителна
услуга, които обаче не са включени в ГПР, а са ясни едностранно поставени условия за
сключване на договора при конкретните параметри.
В аспекта на изложеното се налага извод, че посоченият в договора годишен процент
на разходите не съответства на действителния прилаган по договора, определен съгласно чл.
14
19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. След като действително
прилаганият ГПР е различен от посочения в договора и неправилно е отразена общата
дължима сума от потребителя, последният е бил въведен в заблуждение относно
действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО, както и за нарушаването на изискването за добросъвестност. В аспекта на
изложеното се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на
кредитора и потребителя, обосноваващо неравноправност на договорните клаузи по смисъла
на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.
Предвид гореизложеното, процесният договор за кредит е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, а съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Ето защо за основателен следва да се приеме единствено предявеният иск за главница
в пълен размер, доколкото от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест не са
ангажирани доказателства за погасяване на същата било частично, било изцяло. Останалите
претенции на ищеца за установяване на вземанията за възнаградителна лихва и лихва за
забава, се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Главницата се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд
Благоевград-14.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането.
С оглед констатираната нищожност на договора поради противоречие със закона,
съгласно чл.23 от ЗПК, съдът намира, че исковете за заплащане на сумата от 120, 00 лв. /сто
и двадесет лева/ договорна лихва за периода 03.11.2023 г. - 03.02.2024 г.; сумата от 13, 79 лв.
/тринадесет лева и седемдесет и девет стотинки/ законна лихва за забава за периода
04.11.2023 г. - 08.02.2024 г. следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на присъждане на разноски имат и двете страни.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на
ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 от
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се включват в предмета на
установителния иск по чл. 422 от ГПК, а представляват законна последица от уважаването,
респ. отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска по чл. 422 от ГПК, следва да
разпредели отговорността за разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство.
В случая видно от издадената заповед за изпълнение със същата заповедния съд е
присъдил 10, 00 лв. адвокатско възнаграждение, като е отхвърлил претенцията в останалата
й част за адвокатско възнаграждение, претендирано от заявителя в размер на 1000, 00 лв.
Същото е обжалвано от заявителя, но ОС-Б........е приел частната жалба за преждевременно
администрирана. Настоящия съдебен състав намира, че не може да присъди нещо различно
като възнаграждение от посоченото в заповедта, доколкото същият не е компетентен и не се
явява въззивна инстанция на заповедния съд. След като е налице отхвърляне на заявлението,
било и в частта за разноски, пътят на защита е чрез частна жалба, каквато е подадена.
Съгласно т. 7 от ТР № 4/18.06.2013 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато
произнасянето на заповедния съд по разноските е погрешно – несъобразено с правилата на
15
чл. 78 ГПК, в това число и когато не са присъдени всички направени разноски в полза на
страната, която има право на такива, заинтересуваната страна разполага с уредената в чл.
413, ал. 1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта
за разноските. /В тази насока и Определение № 1648 от 24.06.2024 г. на ОС - Б...по в. ч. гр. д.
№ 260/2024 г., Определение № 781 от 21.03.2024 г. на ОС - Б.... по в. ч. гр. д. № 242/2024 г.,
като в тази насока са и налице множество произнасяния на ОС-Б..../.
С оглед изложеното адвокатското възнаграждението, което настоящият съдебен
състав следва да преценява за дължимо в заповедното производство е в размер на 10, 00 лв.,
което не е прекомерно /в каквато насока са сторените възражения от особения представител
на ответника/. Съразмерно на уважената част от исковете на ищеца се дължи за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство сумата от 8, 82 лв.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на
25, 00 лв. Съразмерно на уважената част от исковете следва да бъде присъдена сумата от 22,
05 лв.
Ищеца е претендирал присъждане на разноски в исковото производство, като е
представил доказателства за извършени такива, както следва: 125, 00 лева - довнесена
държавна такса, 1000, 00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение, 413, 38 лв.-
възнаграждение на особен представител.
От страна на особения представител на ответника е сторено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. С оглед задължителния
характер на даденото от СЕС в Решение от 25 януари 2017г. по дело С-438/22 тълкуване на
чл.101, пар.1 ДФЕС, определените с Наредба №1/09.01.2004г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между
страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не
обвързват съда и при определяне на размер на адвокатско възнаграждение при направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Настоящият съдебен състав,
съобразявайки предмета на делото, за който има формирана безпротиворечива практика,
съобразявайки извършените от адвоката процесуални действия, изразяващи се в подаване на
искова молба, неявявани в съдебно заседание, подаване на кратко становище по иска,
намира, че съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото обоснован и
справедлив съобразно критериите по чл.36, ал.2 от ЗАДв е адвокатски хонорар от 413, 38 лв.
/следва да се отбележи, че е толкова и заплатеното за особения представител на ответника
възнаграждение/.
С оглед изхода от делото частично уважаване на предявените претенции, следва да
бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 839, 45 лв. разноски за
исковото производство, съобразно уважения размер от претенциите.
Ответникът не е сторил разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК по отношение на
ответника А. Д. И., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. Б......че дължи на „КРЕДИТ
ИНС” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С....с ЕИК *********, чрез адв. Р. И. Д.,
със съдебен адрес за призоваване: град С......., следната сума, която е предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 158/14.02.2024г., издадена по ч.гр.д.
№ 316/2024г. по описа на Районен съд - гр. Б... както следва: сумата от 1000, 00 лв. /хиляда
лева/ - главница по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ011679 от 03.10.2023 г.,
сключен между А. Д. И., ЕГН:********** и „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК *********(с пр.
16
данни „КРЕДИТ ИНС” ООД, ЕИК *********, преобразувано чрез промяна на правната
форма), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 14.02.2024
г., до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените
искове срещу А. Д. И., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. Б.....за установяване
дължимост на сумата от 120, 00 лв. /сто и двадесет лева/ договорна лихва за периода
03.11.2023 г. - 03.02.2024 г. и сумата от 13, 79 лв. /тринадесет лева и седемдесет и девет
стотинки/ законна лихва за забава за периода 04.11.2023 г. - 08.02.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника А. Д. И., ЕГН:**********, с
постоянен адрес: гр. Б. ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ ИНС” А....Д, със седалище и адрес на
управление: гр.... С. с ЕИК *********, чрез адв. Р. И. Д., със съдебен адрес за призоваване:
град С......М.... сумата от 30, 87 лв. /тридесет лева и осемдесет и седем стотинки/,
представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното производство съобразно
уважената част от исковете и сумата от 839, 45 лв. /осемстотин тридесет и девет лева и
четиридесет и пет стотинки/, представляваща сторени разноски за исковото производство,
съобразно уважения размер от установителните претенциите.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско
дело № 316/2024г. по описа на РС-Б.....
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Б.... окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от датата на връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
17